-
Имаме ли още нещо за днес, Джош? - попита мистър Дъкланд секретаря със студеното лице, който вършеше обичайното - бе заровил глава в многобройните свитъци и папки с документи, пръснати из бюрото. - Имам намерение да прекарам следобеда на пристанището. Искам да огледам кораба, който бе пленен от Хенриета Роуз. Може да се наложи да го вкараме на док.
-
Не, сър - рече Джош. - Днес ще подготвя пощата с отчетите за Адмиралтейството и утре ще я изпратя на фрегатата „Порт ъф Спейн”. Тя вдига котва след три дни. Ще бъдат в Лондон навреме.
Милордът кимна одобрително и тръгна по стълбите надолу. Малко преди да излезе през масивната двукрила врата, дочу някаква разправия навън. Дъкланд отвори вратата и видя стражите, които грубо бутаха един моряк, напиращ да влезе в сградата.
-
Не ме бутай, негоднико! - кресна той и отново се опита да мине между двамата. - Казвам ти, че спешно трябва да говоря с милорд Дъкланд. Въпросът не търпи никакво отлагане!
-
Я се разкарай, моряко! - грубо извика единият от стражите. - Губернаторът е зает и не може да приема такива като теб. Върви на кораба си, докато не са усетили, че те няма и не си опитал камшика. Хайде, махай се оттук!
-
До гуша ми дойде от вас! - кипна морякът и извади сабята си. Понечи да се нахвърли върху двамата, но един властен глас го накара да отпусне ръка.
-
Спрете! - извика Дъкланд. - Какво става тук?
-
Този нещастник идва да досажда сигурно за десети път, милорд - извинително обясни единият страж. - Ние не го пускаме, а той все налита на бой. Съобщихме на коменданта, но…
-
Ти ли си, Джак? - внезапно попита учуден милордът. - Какво правиш тук?
-
Най-сетне! - възкликна морякът. - Трябва да говоря с вас, сър. Само за десет минути. След това ще си тръгна и никога повече няма да ви безпокоя.
-
Ела с мен на пристанището - сложи ръка на рамото му Дъкланд. - Отивам да огледам пленения от мис Роуз кораб. А вие двамата заслужавате наказание! - остро погледна той стражите, които пребледняха като платно. - Това е един от най-верните ми хора. Трябвало е да го пуснете, щом толкова упорито е търсел среща с мен! Хайде, Джак, да вървим - обърна се той към моряка. - Ти нали участва в абордажа с брига на Хенриета?
-
Да, ваша светлост. Преди месец вие благоволихте да ме назначите като боцман на новия каперски бриг на мис…
-
Да, да - разсеяно каза Дъкланд.
-
Навярно сте решили, че на борда му е добре да има и няколко от вашите моряци, сър, за да може всичко да е под контрол…
-
Аз не съм ви изпратил там да я шпионирате, Терънс - рече губернаторът. - Щом съм преценил, че мога да ѝ се доверя, предоставяйки ѝ каперско писмо, не ми е нужно някой друг освен нея да ми докладва какво се случва там. Изпратих те като боцман на брига, защото не само си ми от най-верните хора, а и защото си изключителен моряк и уменията ти могат да бъдат от полза на… новите капери - Дъкланд се усмихна леко. - Както и виждам, че става - добави той, докато двамата вървяха към пристанището. - Хайде, кажи ми сега кое е това толкова важно нещо, заради което замалко не отнесе солиден пердах и една нощ в ареста.
Лицето на Джак Терънс изведнъж побледня и той неволно спря.
-
Сър… - заекна той. - С риск да предизвикам гнева ви, и дори нещо по-лошо, дойдох при вас с молба да… да ви предупредя, че…
-
Какво има, момче? - учудено го погледна милордът и също спря на едно място. - Хайде, кажи ми какво те мъчи и не се тревожи. Колкото и лоша да е новината, която имаш да ми съобщиш, не трябва да се безпокоиш. Ти си от малкото хора, на които мога да се доверя напълно. Слушам те.
Двамата бяха спрели в сянката на една кокосова палма. Терънс смутено пристъпяше от крак на крак, а негова светлост започваше да изпитва леко раздразнение.
-
От няколко седмици искам да се срещна с вас, сър - започна накрая морякът, - но все не успявах. Или ви нямаше, или стражата не ме пускаше. После мистър Паркинз дойде на борда на „Белона” и изпрати мен и още десет души на каперския бриг на Роуз… Сър, знаете, че години наред съм ви служил вярно. Винаги съм ви пазил гърба. Бях с вас и в горите на Пензанс и Ландс Енд, където по чудо не оставихме главите си. Познавах вашия баща, почтения мистър Питър Дикънсън. Пазех ревниво тайната ви, когато, идвайки за първи път тук с „Касълфорд”, се представихте като Дъкланд. Зная за омразата ви към Двора, заради несправедливата присъда над вашия баща. Познавах дори стария Роскомън…
-
Добре, добре - прекъсна безкрайната тирада Дъкланд. - Зная всичко това, приятелю. Само кажи какво ти е необходимо и ще го получиш на мига.
-
Грешно сте ме разбрали, сър - с огорчение в гласа каза морякът. - Моята вярност не се купува с пари. Служил съм ви и съм ви бил предан, защото ви харесвам. Винаги съм смятал, че вие сте пример за всеки английски благородник, отличен мореплавател, човек с невероятни качества и умения и в същото време надарен с остър ум. И който спазва дадената дума по-ревностно и от божиите заповеди…
-
Карай направо, Джак! - нетърпеливо извика милордът. - Честна дума, речите ти, макар и хвалебствени, започват да ме изкарват от търпение!
-
До мен достигна нещо необяснимо и тревожно, сър - най-сетне мина на въпроса морякът. - Няколко дни преди да отплаваме с брига, бяхме в кръчмата „Летящият холандец” заедно със Смит и Бейкър, дето миналата година ви придружиха до имението ви в Порт Антонио. Пийнахме здраво и говорехме за големи работи. За Адмиралтейството в Лондон и за… за… нямат значение пиянските ни брътвежи, сър. Но по едно време Смит каза, че ония от Адмиралтейството са свини и безполезни негодници, а Бейкър каза, че… Джордж е негодник и тиранин. После каза, че „ще види той”. Така каза. Че скоро на Ямайка щели да стават големи работи, че ние всички сме щели да станем богати, а след това пък щяло да има война с идалговците. После, кикотейки се злорадо като дяволи, изтърсиха една дивотия за ваша тайна среща с някакъв йезуитски поп и разни други такива стряскащи неща. Накрая Смит каза нещо нечувано. Той каза, че след като Ямайка била открита от испанците, тя им принадлежала по право, а ние противозаконно сме им я отнели. Това беше говорене на предатели, сър! Като чух тия безумия, аз изведнъж изтрезнях и щях да се бия с тях, но те бяха смъртно пияни и нямаше никакъв смисъл от това. А и зная, че са от най-доверените ви хора. Оттогава не съм ги виждал, но чутото не ми дава мира. И затова ви потърсих, сър - завърши той и напрегнато погледна Дъкланд.
-
А ти повярва ли на това? - непроницаемо попита след малко милордът.
-
Аз слагам главата си на дръвника за вашата почтеност, сър. Но съм се клел във вярност на краля и Короната и ако се готви нещо, което… аз бих по-скоро умрял, отколкото… - обърка се той и млъкна.
-
Няма за какво да се тревожиш, момче - прекъсна го Дъкланд. - Ако се готвеше нещо тук, аз щях да знам. Също и ти. Хайде - подкани го той, - да вървим на брига на Хенриета Роуз.
. . .
Два дни по-късно една малка гребна лодка доближи борда на фрегатата „Порт ъф Спейн”, която се готвеше всеки момент да отплава от Кингстън. Оттам хвърлиха въжена стълба и единият от моряците в нея се изкачи на палубата.
-
Какво има? - запита приближилият се щурман.
-
Нося спешно писмо от милорд Дъкланд - отвърна човекът. - Трябва да бъде отнесено в Адмиралтейството, когато пристигнете в Англия.
-
Пощата ни беше изпратена още вчера от неговия секретар, моряко - вдигна вежди щурманът. - Сигурен ли си, че не си се заблудил?
-
Писмото ми беше връчено именно от секретаря му, сър. Каза ми, че му е наредено незабавно да се добави към пощата, а щом хвърлите котва в първото английско пристанище, да бъде отнесено с дилижанс или с пакетбот по Темза в Лондон.
Без повече въпроси щурманът взе големия четвъртит плик и го отнесе в кают-компанията. Морякът се спусна по въжената стълба на шлюпката, която се насочи обратно към брега.
„В какво се забърках, дявол да ме вземе, мислеше седналият на кърмата на лодката Джак Терънс. Сега вече спокойно мога да очаквам въже или куршум. Независимо откъде и от кого. Но за пръв път не повярвах на Дъкланд”.
. . .
Секретарят на сър Ричард Пърсивал, лорд-канцлер на Англия, въведе в кабинета му един от членовете на Адмиралтейството в Лондон, лорд Хенри Мейдстоун. Новодошлият пристъпи към милорда, сведе глава за поздрав, после двамата се ръкуваха и сър Пърсивал запита:
-
Желаели сте да говорите с мен по важна работа. - Лорд-канцлерът беше мъж на средна възраст със строго лице и прошарена коса. - Слушам ви.
-
Странно писмо се получи в канцеларията на Адмиралтейството, милорд. Изпратено е от ямайската столица Кингстън по една от нашите фрегати, а после хора от екипажа ѝ го донесли с пощенския дилижанс. Вчера сутринта ни го предадоха в нашата канцелария. Подписано е от някой си Джак Терънс, боцман на каперски бриг, който негласно се числял към флота на губернатора Дъкланд и плавал под британски флаг. Според този Терънс, на Ямайка се готвел голям заговор и от заплетените му обяснения излиза, че май и Дъкланд бил замесен. На всичко отгоре Дъкланд всъщност се казвал Дикънсън. Бил син на наш офицер, когото обесили в Тауър. И сега младият губернатор, въпреки блестящата си служба и десетките пленени от него неприятелски кораби, тайно смятал да направи големи поразии в наш ущърб, за да си отмъсти. Терънс настоятелно ни моли да проверим на място цялата ситуация (като че ли ние можем просто ей така да се поразходим за няколко часа дотам), както и да проверим миналото на губернатора Дъкланд, тоест Дикънсън. Всичко това на мен ми звучи нелепо и абсурдно, но ето - можете да го прочетете в писмото, което аз всъщност вече ви преразказах. - Тук милордът леко се изчерви и измъкна от широкия маншет на ръкава си четвъртития плик.
Лорд-канцлерът разгъна писмото и внимателно прочете съдържанието. Сър Хенри Мейдстоун се поклони и се оттегли.
Двайсет дни по-късно флотилия от девет бойни фрегати напусна пристанището на Плимът и взе курс на югозапад, към Големите Антили.
Сподели с приятели: |
