Глава IV. КАРДИНАЛ СИЗАРИНИ

Глава IV. КАРДИНАЛ СИЗАРИНИ

В западната околност на испанския крайморски град Кадис, на площ от около трийсет акра, бе разположена голяма хасиенда. Високият замък, изграден от дялани камъни и черно дърво и наподобяващ древна крепост, бе заобиколен от огромна зелена морава, осеяна с портокалови дръвчета, дребни храсти и цветя. Освен няколкото широки каменни алеи, по нея се пресичаха извити пътечки, посипани с пъстроцветни камъчета. В живописната градина бяха разположени поне десетина беседки с наредени в тях широки удобни кресла и големи маси, покрити със снежнобели покривки. На площ от десет акра се ширеха стройни лозя, а на около стотина крачки от двата края на замъка имаше две малки езерца, в които се гонеха сребристи лъскави рибки. Малко от именията в Испания по онова време можеха да си съперничат с това - то изглеждаше достойно за кралска резиденция и дори за самия папа Пий.

• 
  Е, монсеньор - казваше в момента офицерът, - имам удоволствие да ви съобщя, че негова светлост граф Алверо посреща с добро отношение вашите намерения и е готов да съдейства, ако, естествено, ще има позволението на Негово величество Карлос…
  
• 
  По-скоро на Годой! - безцеремонно и с лека насмешка го прекъсна кардиналът. - Аз разбирам, полковник, колебанията на маршала, поради негласния характер на тази операция, тъй като на този етап Испания не може да си позволи открита война с Англия. Но съм убеден, че Църквата ще постигне съгласие с Трона. А Мануел Годой ще подкрепи начинанието ни, което, пак трябва да отбележа, няма да е официална позиция на испанската държава. В случая можем да почерпим опит от английските разбойници, които ни отнеха не само Ямайка, но и почти целите Антили. Имам предвид техните така наречени капери, които са си чиста проба морски крадци.
  
• 
  Все пак позволете да отбележа, кардинале, че това ще е едно доста рисковано начинание, което може да ни въвлече в големи неприятности - замислено отбеляза благородникът, който бе един от графовете на Каталуния. - А и като се има предвид, че испанският Двор няма да застане официално зад операцията… Това е може би, да го наречем условно, тих преврат, който, ако бъде успешен, може и да постави началото на някакви действия от страна на Испания, но ако не - тя ще се разграничи от инициаторите. Както вие уместно посочихте отношенията между британските капери и английската корона.
  
• 
  Не берете грижа за подкрепата, била тя негласна или не, на Двора - рече кардиналът. - От вас, като един от най-влиятелните благородници на Каталуния, се иска парична помощ за екипирането на бойни кораби и наемане на хора, тъй като наистина обстоятелствата не позволяват ангажирането на кралски военни части. А вие и вашите приятели, които ще помогнат на каузата, ще заслужите благоволението и подкрепата на Църквата и няма да останете невъзнаградени. Когато си върнем Ямайка и Малките Антили, тогава вече Двора ще може официално да ги обяви за испански владения и да се подготви за война с английските негодници.
  
• 
  Не прибързвате ли малко, монсеньор Сизарини? - недоверчиво поклати глава графът. - Това е доста смело да се каже, поне на този етап…
  
• 
  Не, не прибързвам! - остро го пресече кардинал ди Сизарини, защото това бе именно високопоставеният духовник, срещнал се преди два месеца на остров Ямайка с тамошния губернатор Джон Дъкланд. Кардиналът бе изключително влиятелна личност в църквата в Испания, под негово подчинение бяха около една трета от епархиите в страната. Светското му име бе Фелипе Менандес. Но малцина доверени хора знаеха, че той всъщност разполагаше с огромна власт в тайния орден на йезуитското братство, което наричаше себе си „Обществото на Исус”. Той бе пълномощник на организацията за цяла Испания и негласно бе станал дясна ръка на върховния генерал на ордена дон Фабрицио де Миола.
  
• 
  Убеден съм, че нашите кораби ще успеят да разгромят английската част на Ямайка и да забият испанското знаме на Блу Маунтин - продължи с по-мек тон той. - А вие например можете да бъдете новият вицегубернатор на острова. - Той наблегна на думата „вице”. - Ако, разбира се, направите всичко, което се иска от вас. А не забравяйте, че ние ще можем да разчитаме и на помощ отвътре.
  
• 
  Това исках да попитам и аз, монсеньор - обади се полковникът. - Докъде стигнаха преговорите с този Дъкланд? И що за човек е той?
  

• 
  Негодникът е не само алчен, но и дяволски предпазлив. Трудно се преговаря с него. Но ние разчитаме не само на алчността му, но и на една случка от миналото му, която го е превърнала в по-голям враг на крал Джордж, отколкото сме ние самите. Въпреки че в момента е губернатор на острова под фалшивото име Дъкланд.
  

• 
  Да - кимна кардиналът. - За десетина години, от капитан на малка бригантина, се е издигнал до губернатор. През това време е бил негласно на служба на ямайския флот с два каперски брига, после вече командва три фрегати. След това става първи помощник на командващия флотската част в Ямайка и накрая получава губернаторска мантия. Неговите протектори, които са предложили назначението му на краля и лорд-канцлера, или не са знаели, или са се правели, че не знаят чий син е той, защото е бил изключителен командир и боец и е бил нужен на флота. Баща му е бил кралски офицер, изпаднал в немилост пред английския Двор заради политическите си възгледи и в крайна сметка обесен… Каквото и да е, сега синът гори от желание да си отмъсти за случилата се в миналото неправда.
  
• 
  Наистина ли смятате да му дадете толкова пари и земи? - запита след малко графът.
  
• 
  Не, разбира се! - студено отвърна ди Сизарини. - А и… - промълви на себе си той и за миг лицето му доби мрачен израз - негодникът жестоко се подигра с мен, за което рано или късно ще си плати!… Както и да е - продължи по-високо той, - съвсем скоро очаквам да ме посети тук, в имението, за да ми даде окончателен отговор с нас ли е, или не.