Глава XVІІI. НОВИЯТ КАПЕР

Глава XVІІI. НОВИЯТ КАПЕР

Трима души седяха в кабинета на губернатора в Кингстън. Единият бе самият Джон Дъкланд; другите двама джентълмени бяха бившият комодор Робърт Паркинз, който вече бе вицеадмирал на флота в Ямайка и съдията Томас Рандоул - един от най-уважаваните хора в ямайската столица и близък приятел на Дъкланд. Двамата обаче се стараеха да не дават публичност на отношенията си, за да не породят съмнения за преднамерени решения в съда. В момента адмиралът на флота, сър Уолиъс Бъртсън, бе на неколкоседмично плаване в района на Малките Антили.

• 
  Знаете за какво поисках тази среща, господа - говореше Джон Дъкланд. - Да обсъдим сложната ситуация с онази своенравна жена и корсарска главатарка Хенриета Роуз, която бе взела закона в Ямайка в свои ръце. Тя и трийсет от хората ѝ оцеляха в битката в залива Дъстън. И сега трябва да решим какво да правим с тях.
  
• 
  Въпросът ви ме учудва, милорд - рече Робърт Паркинз. - Законът ясно казва какво е наказанието за нападение и убийство. Добре знаем, че на бесилото се изпраща и за по-малки провинения.
  
• 
  За това искам да поговорим. Най-лесното е да ги обесим. Но ако успеем да извлечем някаква полза от тях, ще е напълно безсмислено да ги пожертваме напразно.
  
• 
  И как точно си представяте, че могат да бъдат извлечени ползи от някакви разбойници? - запита съдията Рандоул.
  
• 
  Помните ли, когато преди десет години дойдох в този кабинет и поисках каперско писмо, мистър Паркинз? - обърна се Дъкланд към вицеадмирала.
  
• 
  Какво намеквате, сър? - учудено вдигна вежди Робърт Паркинз. - Да не би да искате да направим тази Хенриета капер? - Той се усмихна снизходително и поклати глава.
  
• 
  Нищо не намеквам, а направо казвам, че това не само не е невъзможно и неприемливо, но дори ще бъде от полза за нашия флот. Имах възможността да се убедя, че Хенриета Роуз и хората ѝ са добри бойци и не се страхуват, когато загърмят топовете. Е, срещу нас нямаха никакъв шанс, но изненадата и двойно по-голямата ни численост решиха изхода на битката за минути.
  
• 
  Знаете, че това е невъзможно, сър - възрази Паркинз. - Не можем да пуснем на свобода убийци, още по-малко да им гласуваме такова доверие. Ами че те ще офейкат на мига, още щом се качат на кораба.
  
• 
  Нека не забравяме, че нападенията на плантациите не са целели обир, а отмъщение. Аз разпитах подробно тази жена; в миналото тя е била продадена на пазара за роби в Порт Роял и е преживяла ужасни неща. Била е отвлечена преди много години от Ирландия и продадена като робиня…
  
• 
  Така казва тя - рече Паркинз.
  
• 
  Както и да е, аз смятам, че ако гласуваш доверие на такъв един човек и му дадеш шанс, той ще ти бъде верен и на него ще можеш да разчиташ.
  
• 
  Дори и така да е, губернаторе - обади се съдията, - вие знаете не по-зле от мен, че тъй или иначе ще има съдебен процес. И аз няма да имам друг избор, освен да произнеса смъртна присъда.
  
• 
  Ето, тук идва най-важното обстоятелство - рече Дъкланд. - Ако Хенриета Роуз и хората ѝ бъдат съдени само за това, че отказаха да предадат корабите си на законната власт в Ямайка и стреляха по нас, тя може да се размине с по-лека присъда. А след това…
  
• 
  Чакайте малко, мистър Дъкланд! - прекъсна го вицеадмиралът. - Цяла Ямайка знае кой опожари ония плантации и избеси собствениците. Как ще успеете да убедите съда, че тези, нека ги наречем отмъстители, нямат общо с това? Та вие ще настроите всички плантатори на острова срещу себе си, защото никой от тях няма да е сигурен, че утре това няма да се случи и с него.
  
• 
  Кой на Ямайка всъщност е убеден и може да докаже, че нападенията са дело на онази жена? - невъзмутимо каза Дъкланд. - Робите я били видели. И какво от това! Кой ще си направи труда дори да изслуша показания от тях, камо ли да ги приеме за достоверни. А други свидетели освен тях няма.
  
• 
  Това е абсурдно, Джон! - поклати глава съдията Рандоул. - Всички знаем, че…
  
• 
  Има голяма разлика в това какво знаем всички и какво може да бъде доказано в съдебната зала! - в гласа на Дъкланд прозвуча нетърпение. - Какво толкова защитавате ония алчни негодници, господа! Аз само настоявам да дадем шанс на Хенриета Роуз да изкупи донякъде вината си. А и освен това имам още едно сериозно съображение, което за момента няма да споделя с вас. Но пък ви обещавам, че ако ни изиграе някой номер, аз лично ще я обеся на площада пред двореца.
  
• 
  Сър - колебливо каза съдията, - разбирам доводите ви и макар че не ги приемам изцяло, съм готов да направя, каквото зависи от мен, но, разбира се, в рамките на закона. Знаете колко години аз градя авторитета си и пазя доброто си име и не бих искал то да пострада.
  
• 
  Не се тревожете, приятелю Рандоул - махна с ръка губернаторът. - Доброто ви име никак няма да пострада, аз ви го гарантирам. А пък оная плантаторска измет… хм… извинете, навярно исках да употребя друга дума… Тях оставете на мен.
  
• 
  Щом такова е желанието ви, сър - неохотно изрече Паркинз, - аз не мога да се противопоставя. Но искам да знаете, че съм против това, което, виждам, вече сте решили.
  
• 
  Благодаря ви за разбирането, господа! - каза в заключение Дъкланд с такъв сърдечен тон, сякаш досега двамата се бяха надпреварвали да го уверяват в безрезервната си подкрепа на решението му. - Бъдете сигурни, че няма да закъснея да ви се реванширам!
  

Колкото до негова светлост губернатора, той каза с най-строг глас, че никой кораб няма право да се промъква тайно в заливите на Ямайка и с възмущение отбеляза, че Хенриета и хората ѝ са издигнали бялото знаме едва при третата подкана. И в крайна сметка подчерта, че подобно поведение е неприемливо и трябва да бъде наказано, въпреки че формално не е в разрез със закона.