Значение и употреба на предлога ала в съвременния български език



Дата07.01.2017
Размер146.01 Kb.
Значение и употреба на предлога ала

в съвременния български език

Валентина Бонджолова

(ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”)

Известно е, че предложната система на езика е една от най-устойчивите и промените, настъпващи в нея, са продължителни и редки в сравнение с динамиката на лексиката в другите лексико-граматически категории. Като иновации в тази система можем да изтъкнем предложната употреба на анти и про, познати досега като представки, напр. Ако ние продължим да приемаме закони анти, ще можем да разчитаме да ни приемат единствено в Анти-Европа (Монитор, 16.11.00), Политиката на вестника не я намирам за пробоневска и тя никога не е била про която и да била личност (Монитор, 6.05.00); вестник „Про&Анти. Успоредно с тези процеси напоследък все повече се активизира употребата на друг чужд по произход предлог – ала, като равнозначен със съчетанията като на, подобен на и близък до употребата на предлог по в адвербиални изрази за начин на действието. Причината за активизирането му най-вече в журналистически материали е изтъкваният от изследователите на съвременните средства за масова информация стремеж за едновременно рационално и емоционално-чувствено позноние на действителността.

Ала се среща в позицията на префикса в лексикализираните съчетания алафранга, алатурка, алаброс, аламинут. С бележка предлог е включен в Речника на българския език (БАН, т. 1, 1977), но липсва при представянето на предложната система в Граматиката на съвременния български език (т. 2, Морфология. БАН, С., 1983), както и в другите изследвания на предлозите. Предлогът ала е отбелязан и в Речника на чуждите думи в българския език (отг. ред. Ст. Илчев. С., 1982), както и в по-голямата част от излезлите след това речници.

За появата на този предлог в българския език роля играят и френският, и гръцкият език, затова в бележките за произхода му са споменати и френският предлог à la, и новогръцкият Άλλά със значение ‘като’.

Използването на предлога ала създава правописни затруднения и в печата може да бъде видян в различни варианти: със слято писане ала, с разделно писане а ла, с разделно писане и отбелязано ударение върху първия звук (по френски образец) à ла, със слято писане и поставено ударение върху втората сричка (аналогично на произношението) алà, с полуслято писане а-ла, дори във вариант а’ла, напр.: Костюмите на тънко райе а ла Ал Капоне ще ви потрябват и догодина (Неделен Стандарт, бр. 29, 12.08.01); Патриархален дъх а ла “Мамино детенце” здраво се просмуква в атмосферата от сутринта (Капитал, бр. 29, 21.07.01); Рапсодии алà Лисабон (За подкупване на официални лица в Ангола и намесване на Португалия в скандала; Труд, 27.03.00); Очила а-ла “Картие” (Монитор, 23.01.01); Късчета сребро а-ла Годар (за филма “Ода на любовта” на Годар; Монитор, 1.02.02). Като изключим нормативния първи вариант, останалите са повлияни от желанието да бъде разграничен той от съюза ала, т.е. да се приложат възможностите на графиката за избягване на омонимията. В ексцерпираните материали с най-висока честота е вариантът а ла, следван от ала. Още с първоначалното си представяне в различните речници, за което вече стана дума, предлогът е изписан слято и този вариант трябва да продължи да се утвърждава1. За по-силно изтъкване на конструкцията се използват кавички, ограждащи цялата предложно-именна група или само обекта, с който става сравнението.

Сравнителните конструкции с предлога ала са добре познати от названията на кулинарни специалитети, където присъствието му е знак за специфичен стил на изработка на продукта – „както се приготвя в”, „както се приготвя от”, „по”: Пиле ала „Аржентино” (срв. Пиле по аржентински), Пъстърва ала „Castel Gandolfo, Пикантно вретено ала Фидера, Стек ала Дракула, някои от които шеговити: Сурово яйце ала оперна певица, Омлет ала майка ми, Чешмена вода „ала Фоти” (рецептата е от архивите на музиканта Огнян Фотев (Фоти). Като устойчиво съчетание се използва изразът ала карт, свързан с предлагане на специфично меню и начин на сервиране при хранене, напр. ресторант ала карт, вечеря ала карт (вж. например предложения на туристически агенции за хранене при пътуване).

Основната употреба на предлога ала е в съчетания с определително значение, като мисленото качество се въвежда чрез сравнение и се разкрива сходство или идентичност на сравняваните лица и предмети и на техните качества. В този смисъл той е равностоен на предложните съчетания като на, като при, по тази причина могат да се използват синонимно за избягване на повторението: Бразилският пилот на “Нюман-Хаас” излиза на овала с прическа като на Роналдо (подзаглавие); Бразилецът показа на подиума в Чикаго прическа ала Роналдо (текст към снимка в същия материал; Монитор, 2.07.02). Използването на предлога ала в субстантивните словосъче­тания наподобява сравнителните конструкции с предлог като, определени като сравнения – реминисценции [Станева 1981: 43], при които съпоставката става с историческа личност: Ханджията, чер и космат като Иван Кръстител, обясни, че в селото умирал бившият кмет (Ем. Станев). Може би поради факта, че са периферия при изразяването на сравнение, съчетанията с ала не са намерили място в подробното изследване на Хр. Станева върху сравненията в българския език.

Най-съществената особеност в използването на този предлог е, че лексикалното му обкръжение е предимно субстантивно. Среща се най-често след съществително име като главен компонент на словосъче­танието и въвежда друго съществително име, с което става сравнението. Както изтъква Солоницки, „предлогът отделно (без други думи) не се употребява, а следователно за да узнаем собственото му значение, трябва да имаме някаква представа за значението на цялата фраза, за значенията на нейните части (около предлога) и за процесите на взаимодействие на значенията” [Солоницки 2003: 100]. Чрез предлога ала се сравняват два обекта – А и В, и техните качества: А ала В. При интерпретирането на конструкцията и определяне на значението на предлога трябва да се имат предвид следните особености: 1) Най-общо значението може да се представи по следния начин: А притежава качество, което е типично за В; 2) Предлогът изразява отношение на А към В, а не обратно. А е название на реалията, чийто признак се сравнява, А е сравняемото; 3) В е в ролята на образец, на еталон, на типичен носител на качеството, което известно на комуникантите. За разлика от съчетанията с предлога като, в които сравняваният признак обикновено е назован, в съчетанията с предлога ала признакът се предполага: момиче, слабо като скакалец // момиче като скакалец ‘много слабо, тънко’ – момиче ала Кейт Мос ‘много слабо; Кейт Мос е сочена като най-слабата (най-кльощавата) манекенка’. Всяко конкретно съчетание има индивидуални семантични характеристики, които зависят и от начина, по който се интерпретира сравнението. Сравненията изпълняват две основни функции: логико-интелектуална, когато сравнението разширява познанието, и емоционално-експресивна, когато сравнението не толкова разширява познанието, колкото създава образност на речта [Демирова 2003: 121]. В предметно-логическото сравнение сходството се изразява, а в образното сравнение сходството се изобразява [Конюшкевич 2000: 158]. В съчетанията с предлога ала доминира именно втората функция, защото не само се изтъква подобие или еднаквост, но и се актуализират определени свойства на единицата, която е еталон, образец. Най-често предлогът свързва нарицателно със собствено име: Село си прави резерват ала Етъра (Стандарт, 19.08.00). Значението на предлога за сравняване на един обект с друг, за да се изтъкне общото, сходното между тях, мотивира употребата на лексемата „стил” или съчетанието „в стил” като ляв член на словосъчетанието: стил ала Кристо Явашев (Демокрация, 19.04.1999), надпартийност в стил ала "Гиньо Ганев" или "Копринка Червенкова (Век 21, бр. 40, 1991).

За да се използва дадено име в позицията на обект, скойто се сравнява, е необходимо то да е носител на специфично качество, свойство, форма, проява и др., утвърдено в националния светоглед. Признаците, които са нееднородни, могат да се разпределят в множество типове, между които качествено-характеризиращи (за физически свойства, за вътрешни качества и др.), функционални (за предназначението на предметите), екзистенциални (за присъщи на предмета свойства – начин на придвижване, характерно поведение, звукове и др.), пространствени, темпорални и т.н. [Демирова 2003: 121]. Предложните съчетания с ала обикновено имат за десен компонент собствено име, което е сред честите обекти на медиите, публична или историческа личност. Това гарантира неговата познатост и прави съчетанията и зададените с тях образи лесно разбираеми. Името се използва заради екстралингвистичната информация, с която е свързано. С най-висока фреквентност са личните имена, следвани от добре познати названия на филми, пиеси, географски обекти. Специфичната образност на сравнението е заложена в склонността на собствените имена към деонимизация и апелативизация [Балкански 1997: 43-44], както и във възможността кратко да се представят богати емоционални или информационно-познавателни нюанси поради тяхната метафорич­ност. Именно това е и причината за използването на подобни съчетания в заглавия на публицистични материали, където се разчита на повишената атрактивност за привличане на читателското внимание: Криминале ала Мегре (За филма “Пурпурните реки”, Труд, 21.06.01); Елегантност ала “Франт” (По името на модна къща, Ревю, бр. 18, 2001); Мода ала Мери Попинс (За ретростил в обличането, Вестник за жената, 21.05.01); Келерман заплита интрига ала О’ Джей Симпсън (24 часа, 20.02.00). При много от ексцерпираните материали употребата на предлога ала в заглавието е с рекламна цел: да заинтригува читателя с направеното оригинално сравнение. За да не остане сравнението неразбрано, в текста е необходимо да се разкрие описателно авторовата идея. Така например публикация за вноса на старо (двадесетгодишно) говеждо месо в България, който е спрян от митническите служители, е озаглавена „България атакува Европа с говеждо ала камамбер?” (Седем, бр. 4, 2006). Ако не е запознат с екстралингвистичните факти, подтикнали създаването на материала, реципиентът може да възприеме сравнението по различен начин – например като намек за вкусовите му качества. В текста обаче е обяснено, че „месото е по-синьо от камамбер”.

Разнообразието на съчетанията с предлога ала се дължи на различните групи съществителни имена, които заемат позицията на дясна част. Най-често там, както вече бе изтъкнато, стои собствено име. Наблюдават се няколко подгрупи:

1) собствено лично, което може да е:

а) съвременна или историческа личност: Създател на линията ала Клеопатра е австрийският бижутер Фрей... (Стандарт, 9.05.00); Това не са мисли и сентенции ала Паскал, Монтен, Ларошфуко и на толкова други като тях, които шестват през вековете по земята и небето на света („Измислени цитати”, Г. Ганев); Защо се заплита в такива приказки ала Джон Кенеди, щом рискува резултат със знак минус (Монитор, 19.08.00); Приблизително тогава възниква спорът „ала Моцарт-Салиери” между Бантинг и Маклеод (носители на Нобелова ваграда за изобратяването на инсулина – б.м. В.Б.; Диабет, бр. 3, 1998); Летище ала Хичкок (загл.; за падналия покрив на софийското летище; Банкеръ, бр. 6, 2006); Поведението ù (на Нона Йотова – б.м. В.Б.) ала Мадона отстъпи в миналото (Жена, бр. 20, 14.05.01) “Хубавата жена” излезе на сцената с прическа на кок ала Одри Хепбърн (Капитал, бр. 13, 2001); На негово място се намести „Пасифик Палисейдс” (1997) - американски архитектски сериал в 13 епизода с убийства, изневери, грозновати млади напористки и майка-хубавица ала Джоан Колинс (о, това е самата тя, но ужасно остаряла и през лифтингите!) (Култура, бр. 10, 2001); Имиджът ала Коко Шанел е изоставен, когато трябва да води политическа битка за своята партия (EVA, бр. 2, 2006); Японче с прическа ала Роналдо бе сред изпращачите на Бразилия в Токио (Труд, 3.07.02); Невъзмутими в официалните си дрехи и с лица ала Бъстър Кийтън актьорите представят и пародират всичко това (ЛИК, бр. 12, 2005); Куклите ала мадам Тюсо, изобразяващи популярните филмови и приказни герои, са поредната атракция на морската столица (Монитор, 18.05.02); БСП обеща изтегляне от Ирак ала Сапатеро (за бързо изтегляне на българския контингент; Сега, 10.01.2005). Тази група е най-многобройна и най-активна.

б) литературен или филмов герой: ...сядат на изпит с изпитани средства ала мистър Бийн (Монитор, 7.12.01); палав алаброс, вдигнат със спрей нагоре, и бръснат череп със странни вадички коса ала последния мохикан. (Монитор, 14.07.02);

в) формация или организация: Забравихте ли заклеймяването на брадите и алабросите “ала бийтълс”? (Труд, 25.11.01);

2) заглавие на литературна творба или филм: Епизодите ала „Кавказка пленница” се разиграли в село Голям Извор – Тетевенско (24 часа – Море Варна, 24.08.00); Най-малкият проблем е бутафорният лик на дракон Дрейк, който е ни кукла ала Джим Хенсън, ни ламя ала „Джурасик парк” (Капитал, бр. 35, 1.09.01); bTV залага на качествено, ала старо кино ала „Риба, наречена Уанда”. Фен сте на тв приключенията и най-вече на фантастиката ала „StarTrek” (Култура, бр. 10, 2001);

3) топоним: За три области се очертава едно бъдеще ала пустинята Калахари (Монитор, 18.08.00); резерват ала Етъра; Олигархическият капитал ала Латинска Америка трябва да бъде преодолян в Русия (Дума, 4.12.2004); Небостъргачите ала Чикаго и Ню Йорк хвърлят дебели сенки върху незабележими в подножието им стари колониални сгради (Монитор, 26.03.05);

4) хрематоним: Те (медицинските центрове – б.м. В.Б.) се стремят да се снабдят с най-модерна апаратура и да осигурят комплексни услуги ала “Метро” и “Билла” (Монитор, 21.05.02); с мрежести чорапи ала Мулен Руж (EVA, бр. 2, 2006); Илюзия е да се мисли, че можем да изчистим и малкия, и големия екран от мръсотията с някой препарат ала „Мистър Пропър” (Капитал, бр. 43, 2004).

С конкретното сравнение в предложно-именните конструкции с предлога ала се постига фактологизация за посветения читател. Ефектът от сравнението е толкова по-силен, колкото по-ясни и познати са взетият за сравнение обект и неговите особености. Освен това в някои случаи сравнението е многопосочно, с различни ярки качества на отделната личност. Тази особеност е отразена в следния текст: “И сред родните политици тръгва движение ала Борисов (Бойко Борисов – генерал-лейтенант, бивш главен секретар на МВР, в момента кмет на София; един от политиците с най-висок рейтинг; б.м. В.Б.). Едни приеха почерка му в модата, като надянаха тишърти под саката. Други опитват по-сложна материя – например да обърнат заедно с него лодката на престъпността” (24 часа, 27.08.02). Изтъкването на друго качество на споменатата личност откриваме в следното изречение: С една дума, ако ни падне златната рибка от друга приказка, очаква се да ù поръчаме за приемник на Симеон някой европейски технократ с бицепси ала бате Бойко (Монитор, 20.01.05). Трябва да споменем, че невинаги включването на имената в подобни конструкции е оправдано, защото някои от тях не носят достатъчно популярна информация за типично качество или ситуация и асоциацията се губи. Ясно е използването на имена на исторически личности, на типични литературни герои, както и на творци с принос в развитието на съответното изкуство, защото само тогава пишещите ще постигнат желания ефект. В отделни употреби сравнението е разбираемо само в съответния контекст – при условие че фактът е актуален и в текста има споменати повече факти за него. Използването на сравненията и контекстовите препратки, разбира се, произтича от желанието за актуалност на публицистичния текст. Интерес представляват съществителните имена, които се проявяват в ролята на еталон, защото те отразяват различни особености на възприятието, като редица от тях са резултат на използване на т.нар. предецентни факти. Напр. изразът интрига ала О’Джей Симпсън може да бъде разбран, ако читателят е запознат с историята на О’Джей Симпсън, по която е създаден и филм – американски трилър за случая на известния спортист, заподозрян в убийството на жена си и любовника ù. На читателя се дава достатъчно информация, за да оцени и преживее ефекта от избраното сравнение. Понякога в разширените варианти се комбинират различни собствени имена: Coldplay търсят новия си стил – ала АВВА или мъже в чорапогащи (avtora.com). В конкретния пример АВВА е позната от миналото група, а „Мъже в чорапогащи” е заглавие на филм, пародия на филмите за Робин Худ.

Сравнително по-рядко в позицията на десен член се явяват нарицателни съществителни: Спецакции ала соцреализъм (Труд, 26.10.00); ... важни и не толкова важни лидери изпаднаха в неудобно положение „ала наколенки (Труд, 9.11.00); Дизайнът ала тухла четворка не трябва да е критерий в желанието за покупка на комуникатора (Nokia 9500); Номерът обаче не винаги минавал – например когато си нарисувала с флумастер пъпки по лицето „ала шарка” (9 месеца, бр. 2, 2006). В отделни примери конструкцията е разширена, като в нея са включени както собствени, така и нарицателни съществителни: Боби Роканов държи на скандала с имената на „Капиталът” (гола синя разкикерчена с очилца ала Пиночет или пък ала героя от „Покаяние”) (Електронно списание LiterNet, 13.03.2005, № 3).

Най-рядко е свързването на предлога ала със съчетания и думи – изречения, но то е част от търсенето на все по-ярка атрактивност на изразните средства: Книгата обаче още повече внимава да не се продъни в суетата на „новаторството”, в каприза на „оригиналността”, да не говорим за всички мерки, взети срещу идентификацията, вживяването или катарзиса ала „страх и състрадание” (Д. Камбуров); Прически ала „не съм се ресала” стават за всеки ден (Монитор, 1.02.01); „Тристранката” тогава беше частично продължение на формата „ала кръгла маса” (ел. списание Либертариум, 20.03.05); Фактът, че по-голяма част от сан-овете (японците) говорят английски, се компенсира от безпрецедентно поведение ала “ваш предан роб” (Капитал, бр. 24, 15.06.01); „Плажът” е смес от свободно съчинение ала Как си прекарах ваканцията, „Апокалипсис сега” и „Повелителят на мухите" (Егоист); Като прекосим лавината рекламни лозунги ала “по-малко жици, повече живот” (Nokia), “вземи света със себе си” (Motorola), разбираме, че всъщност става дума за една напредничава идея (Капитал, 14.10.02). Последният пример е интересен и с това, че в ролята на десен член се използват особен вид паремиологични изрази – рекламни послания на известни фирми.

Възприемането на десния компонент на съчетанията като образ, като знак с определена символика, позволява непрекъснато да се разширява кръгът на използваните елементи. В конструкциите се включват абревиатури и други графични съкращения и символи: Изгледът на компонентите е ала .NET; Някои файлове бяха с грешки, други изобщо липсваха, а трети бяха с имена ала #123123 (Линукс за българи, 19.03.2004).

Единични са регистрираните случаи на употребата на съчетания с предлог ала след глаголи. Поради доминиращото значение за въвеждане на признак подобно използване се среща след глагол съм: Стилът е ала принца на Уелс – шахматно каре с деликатно райе в бледозелено, сиво и мастилено синьо, едва докоснати от бледожълто и топло оранжево (Н. Стандарт, 8.04.01). Може да се очаква разширяване на тази функция въз основа на словообразувателните връзки между думите: постъпка ала ... и постъпвам ала... и др. под. Само в един от ексцерпираните примери предложно-именната конструкция е употребена след прилагателно име: Януарските ала „Сибир” студове (spearfish.org). Единична е и регистрираната от нас употреба след наречие: Тромбонистът негър припкаше малко ала кан-кан (Purring rockas, 5.10.2004).

Употреба на предлога ала във връзка с цитация наблюдаваме в известния израз „ала гер ком ала гер” (от френски A la guerre comme a la guerre ‘на война като на война’). Вместо компонента „гер” се използват други лексикални единици, напр. ала пазар ком ала пазар („Пазар”, И. Дагнев).

Неколкократната употреба на конструкции с предлога ала постигат по-силен стилистичен ефект, защото те принуждават реципиента да активизира четенето си, като възстанови информацията за обектите, с които се сравнява, и за техните типични или актуализирани качества: Първо ù нарисуваха мустаци ала Хитлер, после ù сложиха зъби ала Дракула, брадичка ала Ришельо, един бакенбард ала Пушкин и един ала Мик Джагър („Маестроото”, Ст. Кръстев).

Относителната семантична самостойност на предложно-именната конструкция позволява тя да се употребява след други предлози и така да се получава контактна група от два предлога, което е характерна особеност на българския език [Бонджолова 1989: 59-63]: „Снежанка и седемте самурая" ще ви подлъжат с ала интернетската си нахаканост (Български литературен форум, 24.01.2006); Менюто на нашия ресторант Ви предлага разнообразие от ала карт специалитети не само от международната, но и от националната кухня (проспект на хотел „Танне”, гр. Банско). Контактната позиция на двата предлога е резултат от препозитивната употреба на предложно-именната конструкция: Не че съм жадна за ала Ървин Уелш романчета (из рецензия за „Норвежка гора” на Х. Мураками); срв. Не че съм жадна за романчета ала Ървин Уелш.

С оглед на синтактичните функции на съчетанията с предлог ала трябва да изтъкнем, че те се идентифицират като обстоятелства за начин, ако са с приглаголна употреба, или като несъгласувани определения, ако са с приименна употреба.

От направения преглед на значенията и функционирането на предлога ала в текстовете става ясно, че той е активно изполван и добре познат; среща се в публицистични и художествени текстове, може да бъде открит в изказванията, намерили място в различните форуми в интернет. В заключение трябва да отбележим, че е време този предлог, макар и чужд по произход, да намери своето място в теоретичните представяния на българската предложна система, тъй като, въпреки аналогията по употреба и значение с предлога като и с предлоговите съчетания, в които се включва като, вече се е установил трайно в езика ни.
Използвана литература
Балкански 1997: Т. Балкански. Деонимизация на лично име. – Български език, 1997-98, № 3, с. 43-44.

Бонджолова 1989: В. Бонджолова. Словосъчетания с двойна предложна връзка в съвременния български език. – Език и литература, 1989, №2.

Граматика 1983: Граматика на съвременния български език. Т. 2. Морфология. БАН, С., 1983.

Демирова 2003: М. Демирова. Сравнение как способ презентации специфики русской и болгарской картин (моделей) мира. – В: Проблемы когнитивного и функционального описания русского и болгарского языков. Выпуск второй. Шумен, 2003.

Конюшкевич 2000: М. И. Конюшкевич. Синтаксический симбиоз категорий неопределенности и недостоверности сревнения (русско-белорусские соответствия на уровне сложного предложения). – В: Сложное предложение: традиционные вопросы теории и описания и новые аспекты его изучения. Вып. 1. М., 2000. Цит. по [Демирова 2003].

РБЕ 1977: Речник на българския език. Т. 1. БАН, С., 1977.

РЧД 1982: Речник на чуждите думи в българския език. Отг. ред. Ст. Илчев. С., 1982.

Солоницки 2003: А. В. Солоницкий. Проблемы семантики русских первообразных предлогов. Владивосток, 2003.



Станева 1981: Хр. Станева. Структура и стилистична функция на сравненията. С., 1981.


1 За да има единство в изследването, в използваните примери различните варианти са нормализирани.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница