Значението на апокалипсиса и интересът към него



страница1/7
Дата07.09.2017
Размер0.91 Mb.
#29648
  1   2   3   4   5   6   7
Архиепископ Аверкий

АПОКАЛИПСИС

ИЛИ

ОТКРОВЕНИЕТО НА СВЕТИ ЙОАН БОГОСЛОВ



История на написването, правила за тълкуването и разбор на текста

Москва


“Оригинал”

1991


ЗНАЧЕНИЕТО НА АПОКАЛИПСИСА И ИНТЕРЕСЪТ КЪМ НЕГО

Апокалипсисът, или в превод от гръцки Откровението на Свети Йоан Богослов, е единствената пророческа книга на Новия Завет. Тя представлява естествен завършек на целия кръг новозаветни свещени книги.

В законоположителните, историческите и учителните книги християнинът почерпва знания за основаването и историческия живот на Христовата Църква и ръководство за своя личен живот. В Апокалипсиса пък на вярващия ум и сърце се дават таинствени пророчески указания за бъдещата съдба на Църквата и целия свят. Апокалипсисът е таинствена, много трудно поддаваща се на правилно разбиране и тълкуване книга, поради което църковният устав не постановява от нея да се чете по време на Богослужението. Но наред с това именно таинственият й характер привлича към себе си както вниманието на вярващите християни, така и просто мислещите умове, които в продължение на цялата новозаветна история на човечеството се опитват да разгадаят смисъла и значението на загадъчните видения, описани в нея. Съществува огромно количество литература за Апокалипсиса, сред която има и много нелепи произведения, разглеждащи произхода и съдържанието му. Едно от тези произведения, появило се в последно време, е книгата на Н. А. Морозов “Откровение в буря и гръм”. Като изхожда от предвзетата мисъл, че описваните в Апокалипсиса видения отразяват с точността на астроном наблюдател състоянието на звездното небе в някой определен момент от време, Н. А. Морозов прави астрономически изчисления и стига до извода, че такова било звездното небе на 30 септември 395 година. Н. А. Морозов заменя лицата, действията и картините от Апокалипсиса с планети, звезди и съзвездия и широко използва неясните очертания на облаците, като замества с тях недостигащите имена на звезди, планети и съзвездия за изобразяването на пълна картина на небето в съответствие с данните на Апокалипсиса. Ако и облаците не помагат, въпреки цялата гъвкавост и податливост на този материал в умели ръце, Н. А. Морозов преправя текста на Апокалипсиса в оня смисъл, който му е нужен. Свободното си отношение към текста на свещената книга той оправдава или с грешките и невежеството на преписвачите на Апокалипсиса, които “не са разбирали астрономическия смисъл на картината”, или дори със съображението, че самият автор на Апокалипсиса, “благодарение на предвзета идея”, тенденциозно описвал картините на звездното небе. Със същия “научен” метод Н. А. Морозов определя, че автор на Апокалипсиса бил св. Йоан Златоуст, архиепископ Константинополски (род. 347 г., починал 407 г.). На пълната историческа несъстоятелност на своите изводи Н. А. Морозов не обръща никакво внимание. (Прот. Н. Александров).

В наше време - през периода на първата световна война и руската революция, а по-късно и още по-страшната втора световна война, когато човечеството изпита толкова ужасни потресения и бедствия - се умножиха повече или по-малко сполучливите опити да се изтълкува Апокалипсиса в светлината на преживяваните събития. При това важно и нужно е да помним едно: при всяко тълкувание на Апокалипсиса, както и изобщо при всяко тълкувание на една или друга книга на Свещеното Писание, трябва да ползваме данните на другите свещени книги, влизащи в нашата Библия, и тълкувателните трудове на св. Отци и учители на Църквата. От специалните светоотечески трудове за тълкуването на

Апокалипсиса особено ценно е “Тълкувание на Апокалипсиса” на св. Андрей, архиепископ Кесарийски, което представлява обобщение на цялостното схващане за Апокалипсиса в доникейския период (преди I Вселенски събор). Много ценна е също така Апология на Апокалипсиса на св. Иполит Римски (ок. 230 г.). В най-ново време се появиха толкова много тълкувателни трудове върху Апокалипсиса, че броят им още към края на XIX век достигна 90. От руските трудове най-ценни са: 1) на Жданов - “Откровение на Господа за седемте малоазийски църкви” (опит за обяснение на първите три глави от Апокалипсиса); 2) на епископ Петър - “Обяснение на Апокалипсиса на св. Апостол Йоан Богослов”; 3) на Н. А. Николски - “Апокалипсисът и изобличаваното от него лъжепророчество”; 4) на Н. Виноградов - “За последните съдбини на света и човека” и 5) на М. Барсов - “Сборник статии за тълкувателно и назидателно четене на Апокалипсиса”.

ЗА АВТОРА НА АПОКАЛИПСИСА

Авторът на Апокалипсиса нарича себе си “Йоан” (1:1, 4, 9). Според общото вярване на Църквата това е св. Апостол Йоан, възлюбеният ученик на Христос, който заради висотата на своето учение за Бог Слово получил отличителното име “Богослов” и на чието перо принадлежи 4-то канонично Евангелие и 3 съборни послания. Това вярване на Църквата се потвърждава както от данни в самия Апокалипсис, така и от множество вътрешни и външни признаци.

Авторът на Апокалипсиса нарича себе си “Йоан” още в самото начало, като казва, че нему е било дадено “Откровение на Иисуса Христа” (1:1). Приветствайки седемте малоазийски църкви, той отново се нарича “Йоан”. По-нататък разказва за себе си, като отново се нарича “Йоан”, че е бил “на острова, наречен Патмос, заради словото Божие и заради свидетелството Иисус Христово” (1:9). От Апостолската история ни е известно, че именно св. Йоан

Богослов бил заточен на о. Патмос. Й накрая, завършвайки Апокалипсиса, писателят отново се назовава “Йоан” (22:8). В стих 2 на 1 глава той нарича себе си свидетел на Иисуса Христа (ср. 1 Йоан. 1-3). Напълно несъстоятелно е мнението, че Апокалипсисът е написан от някой си “презвитер Йоан”. Самото съществуване този “презвитер Йоан” като различна от Апостол Йоан личност е доста съмнително. Единственото свидетелство, което дава повод да се говори за “презвитер Йоан” е едно място от съчинението на Папий, запазено при историка Евсевий. То е много неясно и дава възможност само за противоречащи една на друга догадки и предположения. На нищо не е основано и мнението, приписващо авторството на Апокалипсиса на Йоан-Марко, тоест на Евангелист Марко. Още по-нелепо е мнението на римския презвитер Кай (III в.), че Апокалипсисът е написан от еретика Керинт.

Второто доказателство за това, че Апокалипсисът принадлежи на Апостол Йоан Богослов е неговата прилика с Евангелието и посланията на Йоан не само по дух, но и по стил, и особено по някои характерни изрази. Така например апостолската проповед тук е наречена “свидетелство” (Апок. 1:2-9; 20:4 ср. Йоан. 1:7, 3:11, 21:24; 1 Йоан. 5:9-11). Господ Иисус Христос е наречен “Слово” (Апок. 19:13 ср. Йоан. 1:1-14 и 1 Йоан. 1:1) и “Агнец” (Апок. 5:6 и 17:14, срв. Йоан. 1:36). Пророческите слова на Захария “и те ще погледнат на Него, Когото те прободоха” (12:10) и в Евангелието, и в Апокалипсиса се привеждат еднакво според превода на 70-те (Апок. 1:7 и Йоан. 19:37). Някои смятат, че езикът на Апокалипсиса се различава от езика на другите писания на св. Апостол. Тази разлика лесно се обяснява както от различното съдържание, така и от обстоятелствата при сзъздаването на писанията на св. Апостол. Макар и да владеел гръцки, намирайки се в заточение, далеч от живия разговорен език, св. Йоан естествено оставил върху Апокалипсиса отпечатъка на силното влияние на еврейския език, тъй като по произход бил иудей. За непредубедения читател на Апокалипсиса няма съмнение, че върху цялото му съдържание лежи печата на великия дух на Апостола на любовта и съзерцанието.

Всички древни и по-късни светоотечески свидетелства признават за автор на Апокалипсиса св. Йоан Богослов. Неговият ученик св. Папий Иераполски посочва като автор на Апокалипсиса “стареца Йоан”, както нарича сам себе си св. Апостол в своите послания (1 Йоан 1 и 3 Йоан.1). 1) Важно е свидетелството на св. Иустин Мъченик, който много преди да приеме християнството живял в Ефес - града, където дълги години е живял и починал великият Апостол. Мнозина св. Отци посочват места от Апокалипсиса като от боговдъхновена книга, принадлежаща на св. Йоан Богослов. Такива са: св. Ириней Лионски, ученик на Поликарп Смирненски, ученик на св. Йоан Богослов, св. Иполит Римски, ученик на Ириней, написал дори апология на Апокалипсиса. Климент Александрийски, Тертулиан и Ориген също признават св. Апостол Йоан като автор на Апокалипсиса. В това са убедени и преподобният Ефрем Сириец, Епифаний, Василий Велики, Иларий, Атанасий Велики, Григорий Богослов, Дидим, Амвросий, Августин, Иероним. 33-то правило на Картагенския събор, приписвайки Апокалипсиса на св. Йоан Богослов, го нарежда сред другите канонични книги. Отсъствието на Апокалипсиса в превода Пешито се обяснява единствено с това, че той е бил направен за богослужебно четене, а Апокалипсисът не се четял при Богослужение. В 60 правило на Лаодикийския събор Апокалипсисът не е споменат, защото таинственото съдържание не позволявало да се препоръчва на всички книга, която можела да даде повод за грешни тълкувания.

ВРЕМЕ И МЯСТО НА НАПИСВАНЕ НА АПОКАЛИПСИСА



Ние не разполагаме с точни данни за времето на написване на Апокалипсиса. Древното предание посочва края на I век. Така св. Ириней пише: “Апокалипсисът се е появил малко преди това и почти в наше време, в края на царуването на Домициан” (“Против ересите” 5:30). Църковният историк Евсевий съобщава, че и съвременните му езически писатели споменават за заточението на св. Апостол Йоан на о. Патмос заради свидетелството за Божественото Слово и отнасят това събитие към 15 г. от царуването на Домициан (95-96 гг. след Р. Х.). Същото твърдят и Климент Александрийски, Ориген и блаженият Йероним. Църковните писатели от първите три века са единодушни и за мястото на написването на Апокалипсиса и посочват остров Патмос, споменат и от самия Апостол като мястото, където е получил откровенията (1:9-10). Но след като е открит сирийският превод на Апокалипсиса от VI век (“Пококе”), където в надслова вместо Домициан е посочен Нерон, мнозина започват да отнасят написването на Апокалипсиса към времето на Нерон (60-те години след Р. Х.). Св. Йполит Римски също приписва заточването на св. Йоан на о. Патмос на Нерон. Също така някои смятат, че Апокалипсисът не може да е написан при царуването на Домициан и поради това, че съдейки по 1-2 стих на 11 глава, иерусалимският храм тогава още не бил разрушен, виждайки в тези стихове предсказание за бъдещото му разрушаване, което при Домициан вече било факт. Съществува и мнение, че в 10 ст. на 17 глава са посочени римските императори, което най-вече подхожда на приемниците на Нерон. Смятат също така, че числото на звяра (13:18) може да бъде открито в името на Нерон: “Нерон Кесар” - 666. Самият език на Апокалипсиса, изпълнен с хебраизми , също така според мнението на някои e указание за неговия по-ранен произход по сравнение с 4-то Евангелие и посланията на св. Йоан. Пълното име на Нерон било “Клавдий Нерон Домиций”, поради което е можело да бъде объркан с царувалия по-късно имп. Домициан. Според това мнение, Апокалипсисът е написан две години преди разрушаването на Йерусалим, тоест през 68 година след Р. Х. Но други възразяват против това, като изтъкват, че състоянието на християнския живот, както е той представен в Апокалипсиса, описва по-късна дата. Всяка от седемте малоазийски църкви, към които се обръща св. Йоан, вече има своя история и така или иначе определена насока на религиозния живот: християнството в тях вече не е в първоначалния стадий на чистота и истина - лъжливото християнство се опитва да се настани в тях наред с истинното. Всичко това предполага, че и дейността на св. Апостол Павел, дълго време проповядвал в Ефес, е била далечно минало. Тази гледна точка, основаваща се на свидетелството на св. Ириней и Евсевий, отнася написването на Апокалипсиса към 95-96 гг. след Р. X. Още по-трудно е да се приеме мнението на св. Епифаний, който казва, че св. Йоан се завърнал от Патос при император Клавдий (41-54 гг.). При Клавдий не е имало общо гонение против християните в провинциите, а само прогонване от Рим на иудеите, сред които е можело да има и християни. Невероятно е и предположението за написването на Апокалипсиса в още по-късно време, при император Траян (98-108 гг.), когато св. Йоан завършил живота си. Относно мястото на написването на Апокалипсиса съществува и мнение, че той е написан в Ефес, след като Апостолът се завърнал там от заточението, макар много по-естествено да е първото мнение, че съдържащото се в Апокалипсиса послание до малоазийските църкви е било отправено именно от Патмос. Трудно е да се предположи и това, че св. Апостол не би изпълнил веднага повелята да напише всичко, видяно от него (1:10-11).

ГЛАВНИЯТ ПРЕДМЕТ И ЦЕЛ НА НАПИСВАНЕТО НА АПОКАЛИПСИСА

Започвайки Апокалипсиса, св. Йоан сам посочва главния предмет и целта за написването му - “да покаже... онова, което трябва да стане скоро” (1:1). Следователно, главен предмет на Апокалипсиса е таинственото изобразяване на бъдещата съдба на Христовата Църква и целия свят. От самото начало на съществуването си Христовата Църква е трябвало да води тежка борба със заблудите на иудейството и езичеството, с цел да осигури тържеството на Божествената Истина, донесена на земята от въплътилия се Син Божий, и така да дарува на човека блаженство и вечен живот. Й целта на Апокалипсиса е именно да отрази тази борба на Църквата и тържеството й над всички врагове; да покаже нагледно гибелта на враговете на Църквата и прославата на верните й чада. Това е било особено важно и нужно за вярващите в онези времена, когато започнали страшни кървави гонения срещу християните, за да им даде утешение и да ги ободри в постигналите ги скърби и тежки изпитания. Тази нагледна картина на битката на тъмното царство на сатаната с Църквата и крайната победа на Църквата над “древния змей” (12:9) е необходима за вярващите от всички епохи, все със същата цел за утешение и подкрепа в тяхната битка за истината на Христовата вяра, която те постоянно трябва да водят със служителите на тъмните адови сили, стремящи се в сляпата си злоба да унищожат Църквата.

ВЪЗГЛЕДЪТ НА ЦЪРКВАТА ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА АПОКАЛИПСИСА

Всички древни отци на Църквата, тълкуващи свещените книги на Новия Завет, единодушно разглеждат Апокалипсиса като пророческа книга за последните времена на света и събитията, които трябва да станат преди Второто Пришествие на Христа на земята и при откриването на Царството на Славата, приготвено за всички истинно вярващи християни. Въпреки тъмата, в която е скрит таинственият смисъл на тази книга и поради която мнозина невярващи са се опитвали по всякакъв начин да я опорочат, високопросветените отци и богомъдрите учители на Църквата винаги са се отнасяли към нея с голямо благоговение. Така св. Дионисий Александрийски пише: “Тъмнината на тази книга не пречи да й се удивляваме. Й ако аз не всичко разбирам в нея, то е само поради моята неспособност. Аз не мога да бъда съдия на истините, съдържащи се в нея, и да ги измервам с оскъдния си ум; като се ръководя повече от вярата, отколкото от разума, намирам, че превъзхождат моето разбиране”. По подобен начин се изказва за Апокалипсиса блаженият Йероним.: “В него има толкова тайнства, колкото и думи. Но какво говоря? Всякаква похвала на тази книга ще бъде по-ниска от достойнствата й”. Мнозина считат, че и Римският презвитер Кай не смятал Апокалипсиса за творение на еретика Керинт, както някои заключават от думите му, защото Кай говори не за книгата, наричана “Откровение”, а за “откровения”. Самият Евсевий, привеждащ тези думи на Кай, не казва нито дума за това, че Керинт е автор на Апокалипсиса. Блаженият Иероним и другите отци, познаващи това място в съчинението на Кай и признаващи автентичността на Апокалипсиса, не биха го подминали без възражение, ако смятаха, че думите на Кай се отнасят за Апокалипсиса на св. Йоан Богослов.

Но Апокалипсисът не е бил четен и не се чете на Богослужение: вероятно поради това, че в древността четенето на Свещеното Писание на Богослужението винаги е било съпровождано с неговото тълкувание, а Апокалипсисът е прекалено труден за тълкуване. С това се обяснява и отсъствието му в сирийския превод Пешито, който е бил направен специално за богослужебна употреба. Изследователите са доказали, че Апокалипсисът първоначално е присъствал в списъка на Пешито, откъдето е бил изключен вече след времето на Ефрем Сириец, защото преп. Ефрем Сириец в съчиненията си посочва Апокалипсиса като канонична книга от Новия Завет и широко го използва във вдъхновените си поучения.



ПРАВИЛА ЗА ТЪЛКУВАНИЕ НА АПОКАЛИПСИСА

Като книга на Божиите съдби за света и Църквата, Апокалипсисът винаги е привличал вниманието на християните, и особено в това време, когато външните гонения и вътрешните съблазни с особена сила са смущавали вярващите, заплашвайки ги от всички страни с различни опасности. В такива периоди вярващите естествено се обръщали към тази книга за утешение и ободрение и са се опитвали да разгадаят по нея смисъла и значението на случващите се събития. Същевременно образността и таинствеността й я прави особено трудна за разбиране и затова за невнимателните тълкуватели винаги има риск да се увлекат извън пределите на истината и да дадат повод за неосъществими надежди и вярвания. Така например буквалното разбиране на образите й е давало и досега продължава да дава повод за лъжливото учение за така наречения “хилиазъм” - хилядолетното царство на Христос на земята. Ужасите на гоненията, преживени от християните през първи век и тълкувани в светлината на Апокалипсиса, карали някои да вярват в настъпването на “последните времена” и скорошно Второ Христово Пришествие още тогава, през първи век. През изминалите 19 века се появиха множество тълкувания на Апокалипсиса от най-разнообразен характер. Всички те могат да бъдат подредени в четири разреда. Едни от тях отнасят всички видения и символи на Апокалипсиса към “последните времена” - края на света, явяването на антихриста и Второто Христово Пришествие, други придават на Апокалипсиса чисто историческо значение, отнасяйки всички видения към историческите събития от първи век - към времената на гонения, предприети против Църквата от езическите императори. Трети се опитват да открият сбъдването на апокалиптичните предсказания в историческите събития от последно време. Според тях например римският папа е антихрист и всички апокалиптични бедствия се възвестяват собствено за Римската Църква и т. н. Най-накрая, четвърти виждат в Апокалипсиса само алегория и смятат, че описваните в него видения имат не толкова пророчески, колкото нравствен смисъл, а алегорията се използва само за усилване на впечатлението, с цел да се порази въображението на читателите. Трябва да признаем за по-правилно онова тълкувание, което обединява всички тези направления, при това не бива да забравяме, както ясно ни учат древните тълкуватели и Отци на Църквата, че съдържанието на Апокалипсиса в крайна сметка е насочено към последните съдбини на света. Не може обаче да има съмнение, че през цялата изминала християнска история са се изпълнили вече немалко предсказания на св. Тайновидец Йоан за бъдните съдби на Църквата и света, но описаното в Апокалипсиса трябва да се прилага с голямо внимание към историческите събития и с това не бива прекалено да се злоупотребява. Справедлива е забележката на един тълкувател, че съдържанието на Апокалипсиса ще става понятно постепенно, според настъпването на събитията и изпълнението на пророчествата, предречени в него. За правилното разбиране на Апокалипсиса най-много пречи отстъпването на хората от вярата и истинския християнски живот, което винаги води до притъпяване и дори до пълна загуба на духовното зрение, необходимо за правилното осъзнаване и духовна оценка на събитията в света. Тази всецяла отдаденост на съвременния човек на греховните страсти, която го лишава от сърдечна чистота, а следователно и от духовно зрение (Мат. 57:8), е причината, поради която някои съвременни тълкуватели на Апокалипсиса искат да виждат в него само една алегория и учат дори Второто Христово Пришествие да се разбира алегорично. Историческите събития и лица от времето, в което живеем днес, справедливо наричано вече от мнозина апокалиптично, ни убеждават в това, че да виждаме в книгата на Апокалипсиса само алегория, значи наистина да бъдем слепи духовно - дотолкова всичко, случващо се в света сега, напомня страшните образи и видения на Апокалипсиса.

СЪДЪРЖАНИЕ И РАЗДЕЛЕНИЕ НА АПОКАЛИПСИСА

Апокалипсисът съдържа само двадесет и две глави. По своето съдържание той може да бъде разделен на следните части:

Встъпителна картина на явилия се на Йоан Син Човечески, заповядващ му да напише до седемте църкви в Асия - 1-ва глава;

Наставления до седемте малоазийски църкви: ефеската, смирненската, пергамската, тиатирската, сардийската, филаделфийската и лаодикийската - глави 2 и 3;

Видение на седящия на престола Бог и Агнеца - глави 4 и 5;

Агнецът снема седемте печата на таинствената книга - глави 6 и 7;

Гласовете на седемте ангелски тръби, възвещаващи различни бедствия за живеещите на земята при снемането на седмия печат - глави 8, 9, 10 и 11;

Църквата Христова в образа на жена, облечена в слънце, която се мъчи да роди - глава 12;

Звярът антихрист и неговият помощник лъжепророкът - глава

13;

Подготвителните събития преди всеобщото възкресение и Страшния Съд - глави 14, 15, 16, 17, 18 и 19;



а) Хвалебствената песен на 144 000 праведници и ангелите, възвестяващи съдбините на света - глава 14;

б) Седемте ангели, изливащи седемте чаши на гнева Божий - глава 16;

г) Съдът над великата блудница, седяща на червен звяр над многото води - глава 17;

д) Падането на Вавилон - великата блудница - глава 18;

е) Битката на Словото Божие със звяра и неговото войнство и гибелта на последните - 19 глава;

Общото възкресение и Страшният Съд - глава 20;

Откриването на ново небе и нова земя; новия Йерусалим и блаженството на жителите му - глави 21 и 22 до 5-ти стих;

Заключение: удостоверяване на истинността на всичко казано и завещание да се пазят Божиите заповеди. Подаване на благословение - глава 22:6-21.

ЕКЗЕГЕТИЧЕН РАЗБОР НА АПОКАЛИПСИСА

Глава първа

ЦЕЛ НА АПОКАЛИПСИСА И НАЧИНА, ПО КОЙТО Е БИЛ ДАРУВАН НА ЙОАН

“Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро” - тези думи ясно определят характера и целта на Апокалипсиса като Пророческа книга. По това той се различава от останалите книги на Новия завет, чието съдържание е предимно веро- и нравоучително. Важността на Апокалипсиса тук личи от факта, че написването му е било резултат от непосредственото откровение и непосредственото разпореждане, дадено на св. Апостол от Самия Глава на Църквата Господ Иисус Христос. Изразът “скоро” посочва, че пророчествата на Апокалипсиса са започнали да се изпълняват още тогава, след написването му, а също и това, че пред Божиите очи “един ден е като хиляда години” (2 Петр. 3:8). Изразът на Апокалипсиса за откровението на Иисуса Христа “що Му даде Бог” трябва да разбираме като отнасящо се към човешкото естество на Христа, защото и Сам Той през време на земния Си живот говори за Себе си, че не всичко знае (Марк. 13:32) и получава откровения от Отца (Йоан. 5:20).

“Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо” (ст. 3). Следователно, Апокалипсисът има не само пророческо, но и нравствено значение. Смисълът на тези думи е следният: блажен е оня, който четейки тази книга, с живота си и с делата на благочестието се подготвя за вечността, защото преходът към вечността е близък за всеки от нас.

“Йоан - до седемте църкви, които са в Асия” - с цифрата седем обикновено се изразява пълнота. Св. Йоан се обръща тук само към седемте църкви, с които той, живеейки в Ефес, имал особено близки и чести отношения, но наред с това в тяхно лице се обръща към цялата християнска Църква. “Й от седемте духове, които са пред Неговия престол” - най-естествено е за тези “седем духове” да подразбираме, че това са седемте главни Ангели, за които се говори в Тов. 12:15. Впрочем, св. Андрей Кесарийски подразбира тук ангелите, управляващи седемте църкви. Мнозина тълкуватели пък виждат в този израз Самия Дух Свети, който Се проявява в седемте главни дара: духа на страх Господен, духа на знание, духа на крепост, духа на светлина, духа на разум, духа на премъдрост, духа Господен или дара на благочестието и вдъхновението в най- висока степен (вж. Йсаия 11:1-3). Господ Иисус Христос тук е наречен “верният свидетел” в смисъл, че Той е засвидетелствал пред хората Своето Божество и истинността на Своето учение чрез кръстната Си смърт (на гръцки “мартис”). “Който ще ни направи пред Бога и Своя Отец царе и свещеници”, не в буквалния смисъл, разбира се, а така, както е обещал Бог на своя избран народ чрез пророците (Йзх. 19:6), тоест направил е нас, истинно вярващите, най-добър, най-свят народ, който за другите народи е същото, каквото са свещеникът и царят за другите хора.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница