Значението на апокалипсиса и интересът към него



страница2/7
Дата07.09.2017
Размер0.91 Mb.
#29648
1   2   3   4   5   6   7

“Ето, иде с облаците, и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и ще се разплачат пред Него всички земни племена” - тук се изобразява второто славно пришествие Христово в пълно съгласие с Евангелията (ср. Мат. 24:30 и 25:32; Марк. 13:26; Лук. 21:27, ср. Йоан. 19:37). След приветствието в този стих св. Апостол веднага говори за Второто Христово Пришествие и за Страшния Съд, за да очертае главната тема на своята книга, за да подготви читателите към възприемането на великите и страшни откровения, които е получил (ст. 7). За да потвърди неотменимостта и неотвратимостта на Второто Пришествие със Страшния Съд Божий, св. Апостол от себе си добавя: “Да, амин!”, а след това свидетелства за истинността на казаното, като посочва Онзи, Който е Алфа и Омега, началото и края на всичко съществуващо: Господ Иисус Христос е Единственият безначален и безкраен виновник за всичко съществуващо, Той е вечен, Той е краят и целта, към която се стреми всичко (ст. 8).

Що се отнася до начина, по който са му били дарувани откровенията, св. Йоан преди всичко посочва мястото, където се е удостоил да ги получи. Това е остров Патмос, един от Спорадските острови в Егейско море, пустинен и скалист, с обиколка 56 версти, намиращ се между остров Икарий и нос Милет, слабо населен поради липсата на вода, нездравия климат и неплодородната си почва. Днес той се нарича Палмоза. В една планинска пещера и сега посочват мястото, където Йоан получил откровенията. Там има малък гръцки манастир, наречен “Апокалписис” (ст. 9).

В същия стих се говори и за времето, когато св. Йоан получил Откровението. Това е станало, когато бил заточен на о. Патмос, според неговите собствени думи “заради словото Божие и заради свидетелството Иисус Христово”, тоест заради ревностната му апостолска проповед за Иисуса Христа. Най-ожесточеното гонение на християните през I век било при император Нерон. Преданието разказва, че св. Йоан бил най-напред хвърлен в казан с кипящо масло, от който излязъл невредим, с нови и укрепени сили. Изразът “в скръбта” според смисъла на оригиналния гръцкия израз означава тук страдание поради гонението и мъченията, същото, каквото и “мъченичество”. В следващия 10-ти стих св. Йоан посочва и самия ден, в който се е удостоил с откровенията. Това бил “неделен ден”, на гръцки “кириаки имера” - “ден Господен”. Това бил първия ден на седмицата, който евреите наричали “мия савватон”, тоест “първия ден след събота”, а християните го наричали “ден Господен” в чест на възкръсналия Господ. Самото съществуване на такова название вече свидетелства, че християните празнували този ден вместо старозаветната събота.

Уточнявайки мястото и времето, св. Йоан посочва също и собственото си състояние, в което той се сподобил с апокалиптическите видения. “Един неделен ден бях обзет от дух”, казва той. На езика на пророците “бях обзет от дух” означава човек да бъде в такова духовно състояние, когато вижда, чува и чувства не с телесните си органи, а с цялото си вътрешно същество. Това не е сън, защото такова състояние се случва и по време на бодърстване.

В такова необикновено състояние на духа св. Йоан чул силен глас като от тръба, който казвал: “Аз съм Алфа и Омега, първият и последният; и туй, що видиш, напиши на книга и изпрати на църквите, що са в Асия: в Ефес и в Смирна, в Пергам и в Тиатир, в Сарди, във Филаделфия и в Лаодикия” (ст. 10). По-нататък се описват четири видения, според които мнозина обикновено разделят съдържанието на Апокалипсиса на 4 главни части: 1- вото видение се излага в 1:12 и 4-та глави; 2-то видение - в 4-11 глави; 3-тото видение - в 12-14 глави и 4-тото видение - в 15-22 глави.

Първото видение е явяването пред св.Йоан на “едного, подобен на Син Човечески”. Силният като от тръба глас, който Йоан чул зад себе си, принадлежал на Него. Той нарекъл себе си не на еврейски, а на гръцки Алфа и Омега, първият и последният. На евреите в Стария Завет той Се открил под името “Йехова”, което значи “От началото Съществуващ” или “Същий”, а тук нарича Себе Си с началната и последната буква от гръцката азбука, подчертавайки по този начин, че подобно на Отца съдържа в Себе Си всичко съществуващо във всички прояви на битието от началото до края. Характерно е, че Той се обявява тук сякаш с ново и при това гръцко име “Алфа и Омега”, като че желаейки да покаже, че Той е Месия за всички народи, защото тогава са навред говорили на гръцки език и са ползвали гръцката писменост.

Откровението се дава на седемте църкви, съставящи Ефеската Митрополия, която тогава се управлявала от св. Йоан Богослов, понеже пребивавал постоянно в Ефес, но, разбира се, в лицето на седемте църкви то е дадено и на цялата Църква. Числото седем, освен това има таинствено значение, което означава пълнота, и затова тук може да бъде поставено като емблема на вселенската Църква, за която като цяло е предназначен Апокалипсисът.

В 12-16 ст. се описва външният вид на явилия се на Йоан “подобен на Син Човечески”. Той стоял сред седем светилника, символизиращи седемте църкви, и бил облечен в “подир” - дълга до нозете дреха на иудейските първосвещеници, препасан до гърдите със златен пояс, подобно на царете. С тези черти се подчертава първосвещеническото и царското достойнство на Явилия се (ст. 12-13). Главата и космите Му били бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му - като огнен пламък. Този признак свидетелства, че явилият се Син Човечески е едно с Отца, че Той е едно със “Стария по дни”, Когото в таинствено видение съзерцавал св. Пророк Даниил (7:13), че Той е също такъв Вечен Бог, както и Бог Отец. Очите Му били като огнен пламък, което означава Неговата Божествена ревност за спасението на човешкия род, че пред взора Му няма нищо скрито и тъмно, и че пламти от гняв срещу всяко беззаконие (ст. 14). Нозете му били подобни на халколиван , като в пещ нажежени. “Халколиванът” е скъпоценна сплав с огненочервен или златистожълт блясък. Според някои тълкувания “халк” означава мед и знаменува човешкото естество в Иисуса Христа, а “ливанът”, като благоуханен тамян - Божественото естество. “И гласът Му - като шум от много води” - тоест гласът Му е подобен на гласа на строг съдия, хвърлящ в трепет смутените души на съдените човеци (ст. 15). “Той държеше в дясната си ръка седем звезди” - според последващото обяснение на самия Явил Се на Йоан (ст. 20) тези седем звезди са седемте предстоятели на църквите, или епископите, наричани тук “ангели на седемте църкви”. С това ни се внушава, че Господ Иисус Христос държи в десницата Си църковните пастири. “От устата Му излизаше двуостър меч” - с това се символизира всепроникващата сила, изхождаща от Божиите уста (срв. Евр. 4:12). “Лицето Му сияеше, както слънце сияе в силата си” - това е образ на неизречената Божия слава, с която някога Господ е просиял и на Тавор (ст. 16). Всички тези черти ни представят цялостния образ на Страшния Съдия, Първосвещеника и Царя, в който някога Господ Иисус Христос ще се яви на земята при Своето Второ Пришествие, за да съди живи и мъртви.

Обзет от голям страх, Йоан паднал при нозете Му като мъртъв. От това може да се заключи, че възлюбеният ученик, който някога се облягал на гърдите Иисусови, не видял в Явилия Се нито една позната нему черта, и това не е чудно, защото щом като и учениците трудно познавали Господа си след възкресението в прославеното Му тяло на земята, толкова по-трудно е било да бъде познат Той в лъчезарна небесна слава. Господ трябвало Сам да успокои Апостола, като тури върху него дясната Си ръка с думите: “Не бой се; Аз съм първият и последният, и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта” (ст. 17-18). - от тези думи св. Йоан е трябвало да разбере, че Явилият Се е не друг, а Господ Иисус Христос, и че явяването Му не може да бъде за Апостола смъртоносно, а напротив, то е живително. Според евреите да имаш ключовете от нещо означавало да получиш власт над него. Така “ключовете на ада и смъртта” означават власт над телесната и душевната смърт. В заключение Явилият Се заповядва на Йоан да напише това, което е видял и което има да стане сетне, като обяснява, че седемте звезди са ангелите, или предстоятелите на седемте църкви, а седемте светилника са самите тия църкви.

Глава втора

НАСТАВЛЕНИЯ КЪМ МАЛОАЗИЙСКИТЕ ЦЪРКВИ: ЕФЕСКАТА, СМИРНЕНСКАТА, ПРЕГАМСКАТА И ТИАТИРСКАТА

Във втората, както и в следващата трета глава, са изложени откровенията, получени от св. Йоан за всяка от седемте малоазийски църкви, и съответните наставления към тях. Тези откровения съдържат похвали за християнския им живот и вяра, порицание за недостатъците им, увещания и утешения, заплахи и обещания. Съдържанието на тези откровения и наставления има най-пряко отношение към състоянието на църковния живот на малоазийските църкви в края на първи век, но наред с това се отнася и общо към Църквата през цялото й съществуване на земята. Някои дори виждат тук указание за седем периода в живота на цялата Християнска Църква от апостолското време до края на света и Второто Христово Пришествие.

Преди всичко Господ повелява да напише на ангела на ефеската църква. Ефеската църква бива похвалена за своите първи дела - за труда, търпението и съпротивата срещу лъжливите учители, но е и осъдена, задето е оставила първата си любов, и чува страшната заплаха, че светилникът й ще бъде отместен от мястото му, ако не се покае. Впрочем, ефесяните имат това добро, че мразят “делата на николаитите”. Онези, които победят изкушенията и страстите Господ обещава да удостои да ядат от дървото на живота. Ефес е бил древен търговски град на брега на Егейско море, прославен с богатството и многобройното си население. Там повече от две години е проповядвал св. Апостол Павел, поставил накрая за епископ любимия си ученик Тимотей, там дълги години живял и починал св. Апостол Йоан Богослов. В последствие в Ефес се провел Третият Вселенски Събор, изповядал Пресвета Дева Мария като Богородица. Заплахата да се отмести светилника от ефеската църква се осъществила. От голям световен център Ефес скоро се превърнал в нищо: от предишния великолепен град останали само купища руини и малко мюсюлманско село. Великият светилник на християнството от първите векове угаснал съвсем. Споменатите тук николаити били еретици, близки до гностиците, и се отличавали с развратените си нрави. Йзобличават ги в съборните си послания също и св. Апостоли Петър и Йуда (2 Петр. 2:1; Йуд. 5). Начало на тази ерес поставил антиохийският прозелит Николай, един от първите седем дякона на Йерусалим (Деян. 6:5), който отпаднал от истинската вяра. Награда за онези от ефеските християни, които били победители, било обещанието да ядат от райското дърво на живота. Това трябва да разбираме изобщо благата на бъдещия блажен живот на праведниците, чийто първообраз било дървото на живота в първия рай, където живели нашите прародители (ст. 1-7).

На смирненската църква, състояща се от сиромаси, но богати духовно, се предричат скърби и гонения от иудеите, които Господ нарича “сатанинско сборище”. Предсказанието се съпътства с увещание да претърпят докрай тия скърби, които ще продължават “десетина дни”, и се дава обещание да бъдат избавени от “втората смърт”. Смирна бил един от най-древните градове на Мала Азия, просветен и славен през езическата древност. Не по-малко забележителен бил той и през първите векове на християнството като град, доста отрано озарен от светлината му и удържал сред гоненията залога на вярата и благочестието. Според преданието смирненската църква била основана от св. Апостол Йоан Богослов, а ученикът му св. Поликарп, който бил неин епископ, я прославил с мъченическия си подвиг. Според сведенията на църковния историк Евсевий почти веднага след предсказанието на Апокалипсиса започнало жестоко гонение на християните в Мала Азия, по време на което пострадал и св. Поликарп Смирненски. Според едни тълкувания “десетина дни” означава кратък период на гонения; според други, обратното - продължителен срок, защото Господ заповядва на смирненци да останат “верни до смърт”, тоест дълго време. Някои подразбират тук гонението по времето на Домициан, които продължавало десет години. Други виждат предсказание за всичките десет гонения, които претърпели християните през първите три века. Под “втората смърт”, която трябва да настъпи за неверните след телесната им смърт, се разбира осъждането им на вечни мъки (вж. Апок. 21:8). На победителите, тоест претърпелите всички гонения, се обещава “венеца на живота” или наследяването на вечните блага. Смирна и до днес остава значителен град и има достойнството на православна християнска митрополия (ст. 8-11).

Пергамската църква Господ похвалява за това, че държи името Му и не се е отрекла от вярата в Него, макар да живее сред крайно развратения от езичеството град, което и означава образния израз: “там, дето е престолът на сатаната”, и е подложена на тежко гонение, когато е умъртвен верният свидетел Господен Антипа. Макар и мнозина да са се опитвали да схващат името Антипа символично, от достигналите до нас мартиролози е известно, че Антипа бил епископ на Пергам и заради ревностното му изповядване на Христовата вяра бил изгорен във вътрешността на нажежен меден бик. Но сетне Господ посочва и отрицателните явления в живота на прегамската църква, а именно, че и там са се появили николаитите, узаконили яденето на идоложертвено и блудството, както някога израилтяните били научени от Валаама. Пергам се намира на север от Смирна и в древността съперничел със Смирна и Ефес, в него имало храм на езическия покровител на лечителите бог Ескулап. Жреците му се занимавали с медицина и оказвали силна съпротива на християнските проповедници. Пергам, с днешното си име Бергамо, и християнската църква в него са запазени и сега, макар че градът е потънал в бедност, тъй като от предишното великолепие не е останало нищо, освен огромните развалини на някога прекрасния храм, изграден от император Теодосий в чест на св. Йоан Богослов. “На оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената манна, и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не го знае, освен оня, който го получава” - този образ е заимстван от старозаветната манна, която била първообраз на “небесния Хляб, дошъл от небето”, тоест Самия Господ Иисус Христос. Тази манна. трябва да разбираме като живото общение с Господа в идния блажен живот. Метафоричният израз за “бялото камъче” кореспондира с древния обичай на победителите в масовите игри и състезания да се дават табелки от бял камък, които по-късно те показвали, за да получат наградите си. Римските съдии имали обичая да преброяват гласовете при гласуване с бели и черни камъчета. Белите означавали одобрение, а черните - осъждане. В устата на Тайновидеца белият камък символично обозначава чистотата и невинността на християните, за която те ще получат награда в бъдещия век. На царете и владиците е присъщо да дават имена на новите членове на царството. Й Небесният Цар ще даде на всички избрани синове на Своето Царство нови имена, които ще означават вътрешните им свойства и тяхното предназначение и служение в Царството на Славата. Но тъй като “кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него?” (1 Кор. 2:11), то и новото име, дадено на човека от Всеведущия Владика, ще бъде известно само на този, който го получава. (ст. 12-17).

Тиаритрската църква бива похвалена за своята вяра, любов и търпение, но също така и порицана за това, че допуска в недрата си лъжепророчицата Йезавел да върши беззакония и да развращава хората. Господ предрича на нея и на любодействащите с нея голяма скръб, ако не се покаят за делата си, а на чедата й - смърт; а добрите и верни християни на тиатирската църква трябва само да държат вярата си и да пазят докрай Божиите заповеди. На победителите Господ обещава да даде власт над езичниците и утринната звезда. Тиатира е малко градче в Лидия, което в историята не се е отличило с нищо, но в историята на християнството е известно като родното място Лидия, просветена от св. Апостол Павел със светлината на Христовата вяра по време на неговото второ благовестническо пътешествие в гр Филипи (Деян. 16:14, 15,40). Вероятно това е способствало и за скорошното утвърждаване на християнството в Тиатир, при това, както се вижда от думите “последните ти дела са по-много от първите”, всички изброени преди добри християнски качества на жителите на Тиатир все повече се развивали и укрепвали в тях. Името Иезавел е употребено тук очевидно в същия преносен смисъл, както по-горе името Валаам. Известно е, че Иезавел, дъщерята на сидонския цар, след като станала съпруга на израелския цар Ахав, го увлекла в поклонение на всички сидонски и тирски мерзости и била причина за падението на израилтяните в идолопоклонничество. Може да се предполага, че с името “Иезавел” тук е наречена все същата блудна ерес на николаитите. “Дълбини сатанински” се казва тук за учението на николаитите, като предтечи на гностиците, наричащи своето лъжеучение “дълбини Божии”. Езичеството паднало в борбата с християнството. В този смисъл Господ обещава на побеждаващите “власт над езичниците”. “И ще му дам утринна звезда” - тези думи имат двояко тълкувание. Пророк Исайя нарича “утринна звезда” (Деница) сатаната, паднал от небето (Ис. 14:12). Следователно с тези думи се означава господството на вярващия християнин над сатаната (вж. Лука 10:18-19). От друга страна, св. Апостол Петър в своето 2-ро съборно послание 1:19 нарича Господ Иисус Христос “утринна звезда”, която ще възсияе в човешките сърца. В този смисъл на истинския християнин е обещано просветляване на душата с Христовата светлина и участие в бъдещата небесна слава (ст. 18-29).

Глава трета

НАСТАВЛЕНИЯ КЪМ МАЛОАЗИЙСКИТЕ ЦЪРКВИ: САРДИЙСКАТА, ФИЛАДЕЛФИЙСКАТА И ЛАОДИКИЙСКАТА

На ангела на сардийската църква Господ повелява да се напише повече укорително, отколкото утешително: тази църква носи само името на живата вяра, но всъщност е мъртва духовно. Господ заплашва сардийските християни с внезапно бедствие, ако не се покаят. Впрочем, сред тях има малцина, “които не са осквернили дрехите си”. Победителите (на страстите) Господ обещава да облече в бели одежди, имената им няма да бъдат заличени от книгата на живота и ще бъдат изповядани от Господа пред Неговия Небесен Отец. Сарди в древността бил голям и богат град, столица на Лидийска област, а днес е бедно турско селце на име Сард. Християните там не са много и нямат свой храм. При Юлиан Отстъпник явно проличала духовната смърт на този град - той бързо се обърнал към идолопоклонничеството, за което го постигнало Божието наказание и бил унищожен до основи. Под “осквернени дрехи” тук метафорично се изобразяват душевните недъзи, и затова онези, които не са осквернили дрехите си са хората, чиито умове са останали непричастни на еретическите лъжеучения, а животът им - неопетнен от страсти и пороци. Под “бели дрехи” се разбират тук брачните одежди, в които ще бъдат облечени гостите на брачния пир на царския син, под чийто образ Господ представя в притчата за бъдещото блаженство праведниците в Своето Небесно Царство (Мат. 22:11-12). Тези одежди ще са подобни на одеждите на Спасителя по време на Преображението, които станали бели като светлина (Мат. 17:2). Божиите определения за съдбите на хората символично се изобразяват като книга, в която Господ като всеведущ и всеправеден Съдия записва деянията на човеците. Този символичен образ често се употребява в Свещеното Писание (Пс. 68:29; Пс. 138:17, Ис. 4:3; Дан. 7:10; Малах. 3:16; Изход. 32:32-33; Лук. 10:20; Фил. 4:3). Според тази представа онзи, който живее достойно за най-високото предназначение, сякаш се вписва в книгата на живота, а живеещият недостойно сякаш се изличава от нея, като по този начин се лишава от правото на вечен живот. И затова обещанието да не се изличава името на побеждаващия от книгата на живота е равнозначно на обещание да не бъде лишен от небесните блага, приготвени в бъдещия живот за праведниците. “Ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен” - това е същото, което е обещал Господ още в земния си живот на Своите истински последователи (Мат. 10:32), тоест че ще признае и провъзгласи такъв за Свой верен ученик (ст. 1-6).

Господ заповядва да напише на ангела на филаделфийската църква много похвални и утешителни неща. Въпреки нейната



малка сила (вероятно се има предвид нейната малобройност), тази църква не се отрекла от името на Иисус пред сатанинското сборище на иудейските гонители. Затова Господ ще направи те да дойдат и да се поклонят пред нея, а в тежкия час на изкушението за цялата вселена тя ще намери защита и опека от Самия Него. Затова задачата на филаделфийците е да държат, що имат, за да не вземе никой венеца им. На победителя Господ обещава да го направи стълб в храма и да напише върху него името Божие и името на града Божи - новия Йерусалим, и новото име Иисусово. Филаделфия била втория по големина град в Лидий, наречен на името на своя основател Атал Филаделф, царя на Пергам. Този град единствен от всички малоазийски градове дълго време се съпротивлявал на турците. Забележително е, че и в днешно време християнството във Филаделфия е в най-цветущо състояние, превъзхождайки всички останали градове в Мала Азия: тук съществува многобройно християнско население, което има свой епископ и 25 църкви. Жителите се отличават с голямо гостоприемство и доброта. Турците наричат Филаделфия “Аллах- Шер”, тоест “Божи град” и това название неволно напомня на Господнето обещание: “ще напиша върху него името на Моя Бог и името на града на Моя Бог” (ст. 12). “Тъй казва Светият, Йстинният, Оня, Който има ключа Давидов” - Син Божий казва за Себе Си, че има ключа Давидов в смисъл, че притежава върховната власт в дома Давидов, защото ключът е символ на властта. Домът Давидов или Царството Давидово е същото, което и Царството Божие, първообраз на което то е било в Стария Завет. По-нататък се казва, че ако Господ благоволи да отвори дверите на това царство пред някого, никой не ще може да му попречи да влезе, и обратното. Така образно се посочва твърдостта на вярата на филаделфийците, която не съумели да сломят иудействащите лъжеучители. Последните ще дойдат и ще се поклонят в нозете на филаделфийците, тоест очевидно ще се признаят за победени. Под “часа на изкушението”, през време на който Господ обещава да запази верните Му филаделфийци, някои разбират страшните гонения против християните от римските императори езичници, обхванали “цялата вселена”, както тогава се наричала Римската империя (ср. Лук. 2:1); други предполагат, че под Филаделфия трябва да се разбира една от християнските Църкви или цялата християнска Църква от последните времена преди края на света и Второто Христово Пришествие. В този именно смисъл особено ясно е предвъзвестеното: “Ето, ида скоро; дръж що имаш, за да не вземе някой венеца ти”. Тогава ще нарасне опасността да изгубим вярата поради многото съблазни, но затова пък и въздаянието за вярата ще бъде, така да се каже, в ръцете ни, и трябва да бъдем особено бдителни, за да не загубим поради лекомислие възможността за спасение, както например го е загубила Лотовата жена. Обещанието да направи победителите “стълб” в Църквата Христова, на която и портите адови няма да надделеят, показва ненарушимата принадлежност на победилите изкушенията към Църквата Христова, тоест най-твърдо положение в Небесното Царство. Висока награда за такива ще бъде също и това, че върху тях ще се напише тройно име: името на Божие чедо, като неразделно принадлежащи на Бога, името на гражданин на новия или небесния Иерусалим, и името на християнин, като истинен член на Тялото Христово. Новият Иерусалим несъмнено е небесната, тържествуващата Църква, която “слиза от небето”, защото самият произход на Църквата от Сина Божий, слязъл от небето, е небесно, тя дарува на хората небесни дарове и ги въздига на небето (ст. 7¬13).

Господ заповядва да напише на ангела на лаодикийската църква, седмата по ред, много изобличаващи слова. Той не казва за нея нито една одобрителна дума. Укорява я, че не е ни студена, ни гореща, и затова заплашва да я изблюва от устата Си, подобно на топла вода, която предизвиква отвращение. Въпреки самомнителната увереност на лаодикийците в своите нравствени съвършенства, Господ ги нарича злочести и клети, сиромаси, слепи и голи, като ги убеждава да се погрижат да скрият срамотиите на голотата си и да изцелят слепотата си. При това Той призовава

към покаяние, като казва, че с любов стои пред вратата на всяко каещо се сърце и е готов да влезе при него със Своята милост и всепрощение. На оногова, който побеждава, Господ обещава да му даде да седне с Него на Неговия престол. Лаодикия, днес наричана от турците “Ески-Хисар”, тоест Старата крепост, се намира във Фригия, при река Лика близо до гр. Колос. В древността тя се славела с търговията, плодородните земи и животновъдството си. За това свидетелстват разкопките, при които са намерени много скъпоценни предмети на скулптурното изкуство, отломъци от разкошни мраморни украшения, корнизи, пиедестали и т. н. Може да се предположи, че именно богатството е направило лаодикийците такива топлохладни по отношение на християнската вяра, поради което градът им бил наказан от Бога с пълно разорение и опустошение от турците. “Тъй казва... началото на Божието създание” - Господ е наречен така, разбира се, не в смисъла, че Той е първото Божие създание, а че “всичко от Него стана, и без него не стана нито едно от онова, което е станало” (Йоан. 1:3), а също и че Той е виновникът за възстановяването на падналото човечество (Гал. 6:15 и Колос. 3:10). “О, дано да беше студен или горещ!” - студеният, не познал вярата човек по-лесно може да повярва и да повярва горещо, отколкото охладнелия, станал равнодушен към вярата християнин. Дори явният грешник е по- добър от топлохладния фарисей, доволен от своето нравствено състояние. Затова Господ Иисус Христос порицавал фарисеите, като предпочитал пред тях каещите се митари и блудници. Явните и открити грешници по-лесно могат да осъзнаят своята греховност и искрено да се покаят, отколкото хора, чиято съвест не е нито студена, нито гореща, които не осъзнават своите нравствени недъзи. Златото, през огън пречистено, бялото облекло и очната мас, които Господ съветва да си купят от Него лаодикийците, означават любовта и благоволението Божие, придобивани чрез покаяние, добрите дела, чистото и непорочно поведение и висшата небесна премъдрост, даваща духовно зрение. Може да се предполага също, че лаодикийците наистина прекомерно са уповавали на своето


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница