Значението на апокалипсиса и интересът към него



страница4/7
Дата07.09.2017
Размер0.91 Mb.
#29648
1   2   3   4   5   6   7

Глава девета

ГЛАСОВЕТЕ НА ПЕТАТА И ШЕСТАТА АНГЕЛСКИ ТРЪБИ: СКАКАЛЦИТЕ И КОННИТЕ ВОЙСКИ

Когато затръбил петият Ангел, от небето паднала звезда и “даде й се ключът от кладенеца на бездната; тя отвори кладенеца на бездната, и излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца. И от дима излязоха скакалци на земята...” На тези скакалци им се дава власт, каквато имат земните скорпии, “пет месеца” да мъчат хората, които нямат на челата си Божия печат. Св. Андрей Кесарийски под звездата разбира Ангела, пратен за наказание на хората, под “кладенеца на бездната” - геената, Скакалците според него са червеите, за които е пророкът казал: “червеят им не ще умре” (Ис. 66:24); потъмняването на слънцето и въздуха посочва душевното заслепление на хората, “петте месеца” - малката продължителност на това наказание, тъй като “ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът” (Мат. 24:22). Тук може да видим и съответствие на петте външни чувства, сетивата, чрез които грехът влиза в душата на човека. “А че скакалците не повреждат “земната трева, нито какъвто да е злак, нито някое дърво, а само човеци”, то е, защото цялата твар ще се освободи от тлена, комуто сега робува заради нас”. Описанието на чудовищните скакалци, чиито лица приличат на човешки, носят златоподобни венци, имат коси като жени, лъвски зъби, тяло, покрито с желязо като броня, криле, а шумът на крилете им е като шум от много колесници, които тичат на война, и накрая - опашки като на скорпии, а на опашките им - жила, всичко това навежда някои тълкуватели на мисълта, че тези скакалци не са нищо друго, освен алегорично описание на човешките страсти. Страстите, достигнали някакъв предел, имат всички признаци на чудовищните скакалци (вж. тълкуванието на Ф. Яковлев). “Петте месеца” посочват краткостта на порочните наслаждения по сравнение с вечните мъки, които ще настъпят след това. Описвайки приближаването на деня Господен, св. Пророк Йоил рисува също така появяването на погубители, отчасти напомнящи тия скакалци. Съвременните тълкуватели не без известно основание намират сходство между скакалците и самолетите бомбардировачи. Ужасите, на които ще бъдат подложени хората тогава, ще са такива, че ще те търсят смъртта си, но няма да я намерят, “ще пожелаят да умрат, ала смъртта ще побегне от тях”. С това се посочва мъчителността на страданията, които ще постигнат хората. В царя на тия скакалци, носещ името на царя на бездната Авадон, или на гръцки - Аполион, тълкувателите виждат дявола (ст. 1-12).

Когато прозвучала тръбата на шестия Ангел, нему било заповядано да освободи за поразяването на третата част от хората четирите Ангела, вързани при река Ефрат. Но за да не бъдат поразени хората неочаквано и наведнъж, Ангелите били приготвени да действат в определен час, ден, месец и година. После се появили многобройни конни войски. Ездачите били облечени в огнени брони, хиацинтови (с пурпурен или тъмночервен цвят) и жупелни (с цвета на пламтяща жарава); конете им били с лъвски гриви, а от устата им излизал огън, дим и жупел, опашките им били подобни на змии, които пакостили. Св. Андрей под тия четири Ангела разбира “прелукавите демони”, които се освобождават от оковите си за наказание на хората. В конете им вижда похотливите и скотоподобни хора, в ездачите - онези, които ги управляват, в огнените брони - всепоглъщащата дейност на лукавите духове, чиято убийственост и зверство се описват под образа на лъвските глави. Излизащият от устата им огън, дим и жупел, с които се изтребва третата част от хората, означава или греховете, с отровните си внушения, нашепвания и съблазни поглъщащи плодовете на сърцето, или причиняваните с Божието допущение опустошения на градовете и кръвопролития от варварите. Опашките им приличали на змии, защото края на бесовските дела е отровният грях и душевната смърт. Други тълкуватели виждат в това алегорична картина на страшна кръвопролитна война, чудовищна и безпощадна. Ненадмината по своите ужаси и безпощадност бе наистина и Втората световна война, която преживяхме не толкова отдавна. Затова някои виждат в образа на страшните конни войски танковете, изригващи огън. Доста характерна е и забележката, че оцелелите в описваните ужаси хора “не се покаяха за делата на ръцете си... не се покаяха за убийствата си, нито за магьосничествата си, нито за блудството си, нито за кражбите си” - такова ще бъде преди края на света всеобщото ожесточаване и каменно безчувствие. То се вижда още сега.

Глава десета

ЗА ОБГЪРНАТИЯ ОТ ОБЛАК И ДЪГА АНГЕЛ,

КОЙТО ПРЕДИЗВЕСТЯВА КРАЯ

Това явление има вида на уводно сказание. То преустановява пророческите иносказания, но не ги прекъсва. Преди последния,

седмия звук на тръбата, св. Йоан видял величествен Ангел, слизащ от небето, обгърнат от облак и с дъга над главата, с лице, сияещо като слънце; огнените стълбове на нозете му стъпили единия на морето, другия - на земята; в ръцете си държал разгърната книжка. Някои мислят, че този Ангел е Самият Господ Иисус Христос или Светият Дух, но св. Йоан го е нарекъл “Ангел”, и св. Андрей Кесарийски смята, че това е именно Ангел, може би един от Серафимите, украсен със славата Господня. Стъпването му на морето и земята означава владичество над стихиите на земния свят, според тълкуванието на св. Андрей - “довежданите от Ангела страх и наказания за нечестивите разбойници на земята и в морето”. Книжката, която той държал в ръцете си, според тълкуванието на св. Андрей съдържала “имената и деянията на онези от лукавите, които са разбойници или по друг начин безчинстват на земята и убиват в морето”. Според други тълкувания тя съдържала изобщо пророчества за сетнешните съдби на света и човечеството. Ангелът извикал с висок глас, “а когато извика, седемте гръма проговориха със свои гласове”, но когато св. Йоан поискал да запише тези гласове, му било забранено да го стори. Св. Андрей Кесарийски предполага, че това били “седемте гръма” или “седемте гласа” на един заплашващ Ангел, или седем други Ангела, предвъзвестяващи бъдещето. Това, което те говорели, “сега е неизвестно, но после ще се изясни от самия опит и хода на събитията”. Окончателното познание и разясняване на това, което те провъзгласявали, принадлежи на последното време. Някои предполагат, че това са седемте периода в историята на човечеството: 1) Тържеството на християнството над езичеството; 2) Великото преселение на народите и краха на Римската империя, на чието място възникват нови християнски държави; 3) Появата на мохамеданството и краха на Византийската империя; 4) Епохата на кръстоносните походи;

5) Изгубването на благочестието във Византия, покорена от исляма, и в Древния Рим, където връх взел духът на папизма, резултат от което е отстъпничеството от Църквата във вид на Реформация;

6) Революциите и установяването навсякъде на социална анархия, от която трябва да се роди “синът на погибелта” - антихристът; и

7) Възстановяването на римската, тоест всемирната империя с антихрист начело, и краят на света. Не е имало нужда да се изобразяват всички тези събития занапред, защото те се разгръщат във времето (10:1-4). Но ето че след това Ангелът дигнал ръка към небето и се заклел в Живеещия вовеки веков, че “не ще има вече време”, тоест ще спре обичайния кръговрат на стихийния свят и не ще има време, измервано от слънцето, а ще настъпи вечността. Тук е важно, че Ангелът се клел в “Оногова, Който живее вовеки веков”, тоест в Самия Бог. Следователно не са прави сектантите, които смятат, че никаква клетва изобщо не е допустима (ст. 5-6). “Но в дните, когато седмият Ангел възгласи и затръби, ще се извърши тайната на Бога, както бе благовестил Той на Своите раби

- пророците”, тоест скоро, когато затръби седмият Ангел, ще настъпи последната, седмата епоха от съществуването на света, и тогава ще се извърши “тайната Божия”, предсказана от пророците

- ще настъпи краят на света и всичко, свързано с него (ст. 7).

След това св. Йоан по заповед на гласа от небето отишъл при Ангела и взел разтворената книжка, която той държал в ръката си. “И в устата ми беше сладка като мед; а когато я изядох, стана ми горчиво в корема”. Тук се посочва, че св. Йоан приел пророчески дар, подобно на това, както са го приемали старозаветните пророци, например св. пророк Иезекиил, комуто също било заповядано да изяде книжния свитък преди да бъде пратен от Господа да проповядва на Дома Израилев (Иезек. 2:8-10; 3:1-4). Сладостта и горчивината, според обяснението на св. Андрей, означават следното: “Сладко е за тебе, казва, да знаеш бъдещето, но наред с това е горчиво за корема, тоест за сърцето - вместилището на словесната храна, поради състраданието към онези, които трябва да претърпят пратените им по Божието предопределение наказания”. Другият смисъл на тези думи е: “Понеже св. Евангелист не е вършил лоши дела, с поглъщането на книгата му се показва, че в началото грехът бива сладък, а след като се извърши - горчив, поради отмъщението и въздаянието за него”. Състрадателното сърце на Апостола не могло да не почувства цялата горчивина на скръбта, която очаква греховното човечество. В заключение св. Йоан получава заповед да пророкува (ст. 8-11).

Глава единадесета

ПРОРОЧЕСТВОТО ЗА ХРАМА, ЗА ЕНОХ И ИЛИЯ, ТРЪБНИЯТ ГЛАС НА СЕДМИЯ АНГЕЛ

След това на Апостола била дадена “тръст, подобна на жезъл” и му било казано “стани и измери Божия храм и жертвеника и ония, които се покланят в него, а външния двор на храма изключи и го не измервай, понеже е даден на езичниците: те ще тъпчат светия град четирийсет и два месеца”. Според тълкуванието на св. Андрей “храм на Живия Бог е Църквата, в която ние принасяме словесни жертви. Външният двор е общността от невярващи и иудеи, недостойни за ангелското измерване (тоест за определяне на степента на тяхното нравствено съвършенство и съответното блаженство) заради тяхното нечестие”. Потъпкването на светия град Йерусалим или Вселенската Църква в течение на 42 месеца означава, че при идването на антихриста верните ще бъдат гонени три и половина години. Някои тълкуватели предполагат, че това измерване на храма говори за предстоящото в скоро време разрушаване на Йерусалимския старозаветен храм, на мястото на който ще бъде издигната новозаветната християнска Църква, както подобното измерване на храма с тръст във видението на пророк Йезекиил (гл. 40-45) предсказвало възстановяването на разрушения храм. Други мислят, че вътрешният двор, който бил измерен от Апостола, означава “църквата на първородните, които са написани на небесата” (Евр. 12:23), небесното светилище, а външния двор, който не бил измерен - Църквата Христова на земята, която отначало трябва да претърпи гонение от езичниците, а в последните времена и от антихриста. Бедственото състояние на земната Църква е ограничено обаче със срок от 42 месеца. Йзпълнението на предсказанието за 42-та месеца някои тълкуватели виждали в гонението на Диоклетиан, което се отличавало с най-голяма жестокост и траяло от 23 февруари 305 година до 25 юли 308 година, тоест точно около три и половина години. Гонението ще засегне само външния двор, тоест външната страна от живота на християните, които ще бъдат лишавани от имущество и подлагани на мъчения; а вътрешното светилище на душите им ще остане неприкосновено (ст. 1-2).

В течение на същия отрязък от време, или 1260 дни, ще проповядват на хората покаяние и ще ги отклоняват от прелъстяването на антихриста “двама свидетели Божии”, в образите на които всички св. отци и учители на Църквата почти единодушно виждали взетите живи на небето старозаветни праведници Енох и Илия. През време на своята проповедническа дейност те ще притежават могъщество и власт над стихиите за наказание и вразумление на нечестивите, а самите те ще бъдат неуязвими. И само след края на мисията им, когато изтекат три и половина години, Бог ще допусне “звярът, който излиза от бездната”, тоест антихристът, да убие проповедниците и труповете им ще бъдат хвърлени по стъгдите на големия град, “който духовно се нарича Содом и Египет, дето и Господ наш биде разпнат”, тоест очевидно става дума за Иерусалим, където антихристът ще основе царството си, като се представя за Месията, предсказан от пророците. Прелъстените с лъжливите чудеса на антихриста, който с помощта на дявола ще бъде прославен като най-славния сред влъхвите и прелъстителите, не ще позволят телата на пророците да бъдат погребани и ще радват на тяхната смърт. “Понеже тия два пророка мъчиха живеещите на земята”, пробуждайки съвестта им. Злорадството на нечестивците не ще трае дълго. След три и половина дни св. пророци ще бъдат оживени от Бога и взети на небето. При това ще има голямо земетресение, ще бъде разрушена десетата част на града и ще загинат седем хиляди души, а останалите, обзети от страх, ще въздадат слава на Небесния Бог. Така на делото на антихриста ще бъде нанесен решителен удар (ст. 3-13). След това затръбил и седмия Ангел и по небето се разнесли радостни гласове: “царството на света стана царство на Господа нашего и на Неговия Христос, и Той ще царува вовеки”, и двадесет и четиримата старци паднали ничком и се поклонили Богу, въздавайки благодарение и хвала за началото на праведния Му съд над човешкия род. “Тогава на небето се отвори храмът на Бога и се яви ковчегът на завета Му в Неговия храм; след това се явиха светкавици и гласове, гръмотевици и трус и голяма градушка” - чрез това, според тълкуванието на св. Андрей, се посочва откровението на приготвените за Светиите блага, които според Апостола са скрити в Христа, “понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството” (Кол. 2:3,9). Те ще се открият тогава, когато върху беззаконните и нечестивите ще бъдат пратени страшни гласове, мълнии, гръм и град, когато с промяната на настоящето в земетресението дойдат геенските мъки.

Глава дванадесета

ТРЕТО ВИДЕНИЕ: БОРБАТА НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ С ВРАЖДЕБНИТЕ СИЛИ НА АНТИХРИСТА. ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА В ОБРАЗА НА ЖЕНА С РОДИЛНИ БОЛКИ

“И яви се на небето голяма поличба - жена, облечена в слънце; под нозете й - месечината, а на главата й - венец от дванайсет звезди”. Някои тълкуватели виждали в тая тайнствена жена Пресвета Богородица, но такива изтъкнати изследователи на Апокалипсиса като св. Иполит, св. Методий и св. Андрей Кесарийски смятат, че това е “Църквата, облечена в Словото на Отца, сияещо повече от слънце”. Този слънчев блясък означава също така, че тя притежава истинното познание на Бога, на Неговите закони и държи Неговите откровения. Луната под нозете й е знак, че тя стои по-високо от всичко променливо. Св. Методий смята, че “иносказателно луната значи вярата на очистваните в баня от тлението, тъй като от луната зависи влажното естество”.

На главата й има 12 звезди в знак, че бидейки първоначално избрана от 12 Израилеви колена, впоследствие тя е ръководена от 12 Апостоли, които създават светоносната й слава. “Тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди” - ето оттук става ясно, че е неправилно да виждаме в тази жена Пресветата Богородица, защото раждането от нея на Сина Божий било безболезнено. Тези мъки на раждането означават трудностите, които Христовата Църква трябва да преодолее при утвърждаването си в света (мъченичеството, разпространението на ересите). Наред с това то значи, според обяснението на св. Андрей, че “църквата страда за всички, които са възродени с вода и дух”, докато, както е казал Божественият Апостол, “не се възроди в тях Христос”. “Църквата страда - казва св. Методий, -когато преражда душевните и духовните и когато по вид и образ ги преобразува по Христово подобие” (ст. 1-2).

“След това се яви друга поличба на небето: ето голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му - седем корони” - в този образ на змея не можем да не видим “древния змей, наричан “дявол и сатана”, за който се говори по-долу (ст. 9). Червеният цвят говори за неговата кръвожадна жестокост, седемте глави означават голямата му хитрост и коварство (в противоположност на “седемте духа” Божии или седемте дара на Светия Дух), десетте рога - за неговата зла мощ и сила, насочени против 10 заповеди на Божия закон, короните на главите му - за царствената власт на дявола н неговото мрачно царство. Някои свързват това с историята на Църквата и виждат в тези седем корони седемте царя, въстанали против Църквата, а в 10-те рога - 10 гонения против Нея (ст. 3).

“Опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята” - тълкувателите виждат в образа на звездите, които дяволът сваля на земята, падналите ангели или демоните. Също така някои виждат в тях предстоятелите на църквите и учителите, прелъстени от сатанинската сила. “Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето й” - “дяволът винаги се въоръжава против Църквата, като упорито се домогва да направи възраждащите се своя плячка” (св. Андрей). (ст. 4).

“Й тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл” - това е образ на Иисус Христос, защото, както казва св. Андрей, “в лицето на кръщаваните Църквата непрестанно ражда Христа”, докле, както казва и Апостолът, всинца не достигнат “до пълната възраст на Христовото съвършенство” (Еф.4:13). Й св. Йполит говори също така, че “Църквата не престава да ражда от сърцето си Словото, гонено в света от неверните”. Църквата винаги ражда за хората Христа, Когото още от самото начало в лицето на Йрод се е опитвал да погълне сатаната (ст.5).

“Й детето й бе грабнато и занесено при Бога и престола Му” - така Господ Иисус Христос бил грабнат на небето в деня на славното Си възнесение и седнал отдясно на престола на Своя Отец; така и всички светии, в които се отразява Христос, биват грабнати при Бога, за да не бъдат победени от надминаващи силите им изкушения; така и всички християни от последните времена ще бъдат “грабнати на облаци, за да срещнат Господа във въздуха” (1 Сол.4:17) (ст. 5).

“А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шейсет дена” - под това бягство на жената в пустинята мнозина виждат бягството на християните от обсадения от римляните Йерусалим по време на великата иудейска война през 66-70 гг. в гр. Пела и пустинята зад Йордан. Тази война наистина продължавала три и половина години. Под образа на пустинята може да виждаме и онази пустиня, където са се спасявали първите християни от гонителите си, и пустинята, в която са се спасявали преподобните подвижници от козните на дявола (ст. 6).

“Й стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях; но не устояха... и биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му”.Според тълкуванието на св. Андрей тези думи могат да бъдат отнесени и към първото низвергване на дявола от Ангелския чин заради гордостта и завистта му, а също и към поражението му от Владетелния кръст, когато, както казва Господ, князът на тоя свят е осъден и изпъден вън от предишното владичество (Йоан. 12:31). В тази битка виждат също така победата на християнството над езичеството, понеже дяволът и демоните му с всички сили подбуждали и въоръжавали езичниците за борба с Христовата Църква. В тази победа над дявола дейно участие вземали самите християни, които го победили “с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелството: и не милееха за душата си дори до смърт”, каквито били св. мъченици. Победен в двете битки - с Архангел Михаил и небесното му войнство и с Христовите мъченици на земята - сатаната запазил още някаква видима власт на земята, пълзейки по нея, подобно на змия. Живеейки последните си дни на нея, сатаната замисля последна и решителна битка с Бога и вярващите християни с помощта на антихриста и неговия помощник лъжепророка (ст. 7¬12).

“А когато змеят видя, че е свален на земята, подгони жената... и дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята на своето място, дето се храни през време”.... Дяволът не престава да преследва Църквата, но Тя, имайки две орлови крила - Стария и Новия завет - ще се скрие от него в пустинята, под образа на която може да се разбира и духовната, и чувствената пустиня, в която се скривали и се скриват истинските християни подвижници (ст. 13-14).

“И змията изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката. Но земята помогна на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал от скута си” - под тази “вода” св. Андрей подразбира “или множеството от зли демони, или различните изкушения”, а под погълнала реката земя - “смиреномъдрието на светиите, които говорят от сърцето си “аз съм прах и пепел” (Бит. 18:27)”, като разкъсват така дяволските мрежи, защото както Ангелът е открил на Божествения Антоний, нищо не пресича и не съкрушава силите на дявола така, както смирението. Някои виждат тук страшните гонения срещу Църквата от страна на езическите императори и реките християнска кръв, пролети тогава. Подобно на река, разливаща се по земята и поглъщана от нея, всички злобни усилия на сатаната били съкрушени и изчезнали без следа, когато християнството възтържествувало над езичеството при император Константин Велики (ст. 16).

“Й разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето й, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа” - това е непрекъснатата и многовековна борба, поведена от дявола против всички истински синове на Църквата след утвърждаването на християнството на земята и която ще води все по-силно до свършека на света, докато силите му не бъдат изтощени и не свършат в лицето на антихриста (ст. 17).

Глава тринадесета

ЗВЯРЪТ АНТИХРИСТ И НЕГОВИЯТ ПОМОЩНИК - ЛЪЖЕПРОРОКЪТ

Под звяра, който “излиза от морето”, почти всички тълкуватели разбират антихриста, който излиза от “житейското море”, тоест от вълнуващия се като море човешки род. Оттук е ясно, че антихристът няма да бъде някакъв дух или демон, а погубващо изчадие на човешкия род, не въплътил се дявол, както мислят някои, а човек. Някои под тоя “звяр” разбират богоборческата държава, каквато във времената на първоначалното християнство била Римската империя, а в последните времена ще бъде всемирното царство на антихриста. С мрачни краски рисува св. Тайновидец образа на последения враг на Христовата Църква. Този звяр прилича на леопард, има нозе като на мечка и уста като на лъв. По такъв начин в личността на антихриста ще се съединят свойствата и качествата на най-свирепите животни. Той, както и дяволът змей, също има седем глави, при това те са изпъстрени с богохулни имена за нагледното изобразяване на неговото вътрешно безчестие и презрение към всичко свято. Десетте му рога са увенчани с десет корони в знак, че ще употребява богоборческата си сила с власт, каквато имат царете на земята. Тази власт той ще получи с помощта на змея, или дявола, който ще му даде престола си (ст. 1-2).



Тайновидецът забелязал, че една от главите на звяра е като смъртно ранена, но тая смъртна рана заздравяла и това учудило цялата земя и накарало уплашените хора да се подчинят както на змея, дал власт на звяра, така и на самия звяр. Всички жители земни му се поклонили, казвайки: “кой прилича на тоя звяр, и кой може да воюва с него?” Това означава, че антихристът няма лесно да завоюва властта над цялото човечество, че отначало ще бъде принуден да води тежки войни и дори да претърпи голямо поражение, но след това ще последват изумителните му победи и възцаряване над света. На възцарилия се антихрист ще му се дадат уста, говорещи гордо и богохулно, и власт да воюва четиридесет и два месеца. Следователно, неговата власт няма да е продължителна, тъй като иначе, според думите на Спасителя, не би се спасила никоя плът (Мат. 24:22). В ст. 6-10 се посочва начинът, по който ще действа антихристът: той ще се отличава с богохулство, насилие над хората, които не му се покоряват, и “даде му се власт да воюва против светиите и да ги победи””, тоест със сила да ги подчини на себе си, разбира се, само външно, защото на антихриста ще се поклонят единствено онези, чиито имена не са написани в книгата на живота на Агнеца. Само с търпение и вяра ще се защитават от антихриста светиите и Тайновидецът ги утешава с уверението, че “който с меч убие, той трябва с меч да бъде убит”, тоест че праведно възмездие очаква антихриста (ст. 1-10).

По-нататък в ст. 11-17 Тайновидецът говори за помощника на антихриста - лъжепророка, и неговата дейност. Той също е “звяр” (на гръцки “тирион” означава звяр, при който особено остро се проявява зверската природа, като например при дивите животни: хиената, чакала, тигъра), но той се изобразява да излиза не от морето, както първият, а “от земята”. Това значи, че всичките му чувства и помисли ще имат напълно земен, чувствен характер. Той има “два рога като на агне” - според обяснението на св. Андрей, ”за да скрие с овча кожа жестокостта на спотаен вълк, защото отначало ще се опита да приеме благочестив образ”. Св. Йриней казва, че той е “оръженосец на антихриста и лъжепророк”. Дадена му е власт да извършва големи личби и чудеса, така че предшествайки антихриста, да подготви погибелния му път. Заздравяването на раната на звяра е или привидно съединение за кратко време на разделеното царство, или бързопреходно възстановяване от антихриста на господството на сатаната, разрушено от кръста Господен, или мнимото възкресяване на някой близък нему. Той ще говори като змей, защото ще извърши и изрече онова, което е свойствено на началника на злото - дявола. Подражавайки на Господа Иисуса Христа, ще приложи за утвърждаването на властта на антихриста две сили: силата на словото и силата на чудесата. Но ще говори “като змей”, тоест богохулно, и плод на неговите слова ще бъде безбожието и крайното нечестие. За да прелъсти хората, той ще започне да върши “големи личби”, и дори огън ще сваля от небето, и което е особено забележително - ще му се даде да вложи дух в зверовия образ, “та зверовият образ дори да проговори и да подействува”. Но това няма да са истински чудеса, каквито върши Бог, а “лъжливи чудеса” (2 Сол. 2:9). Те ще се основават на ловкост, измама на сетивата и използване на естествените, но тайни сили на природата с помощта на дявола, в пределите на могъществото на неговите дяволски сили. На всички, които се поклонят на дявола, ще се даде “белег на дясната им ръка или на челата им”, подобно на това, както в древността робите са носели клеймо на челата, а воините - на ръцете. Владичеството на антихриста ще бъде толкова деспотично, че “никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му”. В голяма таинственост е обвито името на антихриста и “числото на името му”. Апокалипсисът говори за това следното: “Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест”. Още от древността са били положени много усилия да се разгадае значението и смисълът на тия думи, но те не довели до нищо положително. Най-често се били правени опити да се открие името на антихриста чрез събирането на букви с различно числово значение. Например по догадката на св. Ириней числото на звяра 666 се образува от сбора на численото значение на буквите на името “Латеинос” или “Теитан”. Някои откривали числото на звяра в името на Юлиан Отстъпник; по-късно - в титлата на римския папа - “Викариус Филии Деи” (“Наместник на Сина Божий”), в името на Наполеон и т. н. Руските разколници се опитвали да изведат числото 666 от името на патриарх Никон. Разсъждавайки за името на антихриста, св. Андрей казва: “Ако имаше нужда да знаем името му, Тайновидецът би го разкрил, но Божията благодат не е позволила това пагубно име да бъде написано в Божествената книга”. Според мнението на св. Иполит, ако изследваме думите, можем да намерим множество имена, както лични, така и нарицателни, които съответстват на това число (ст. 18).

Глава четиринадесета


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница