Значението на апокалипсиса и интересът към него

Следващата част от главата (ст. 11-12) изобразява появата на Самия Божествен Жених - Словото Божие, Неговата борба със звяра и войнството му и окончателната победа над него. Св. Йоан видял отворено небето, откъдето като ездач на бял кон слязъл Господ

Иисус Христос, а след Него също на бели коне следвали небесните войнства “Белият кон” според думите на св. Андрей “означава светлостта на светиите, яхнал които ще съди народите, изпускайки от Своите пламенни и огнени очи, тоест от Своята всевиждаща сила, огнен пламък, който обаче не изгаря праведните, а ги просвещава, а грешниците - обратно, поглъща, а не просвещава”. Той се появява като Цар, с много корони на главата, което означава, че Нему е предоставена цялата власт на небето и на земята (Мат. 28:18) и над всички царства на света. “Й написано име, което освен Него, никой не знаеше” - неизвестността на името посочва непостижимостта на Неговото Божествено Същество. По-нататък, в ст. 13, това име е назовано: Слово Божие. То е наистина непостижимо за хората, защото се отнася до същността и произхода на Божественото естество на Иисуса Христа, които не може да постигне никой от смъртните. Затова и в Старозаветното Писание то се нарича чудно (Съд. 13:18; Йс. 9:6; Притч. 30:4). “Той беше облечен с дреха, обагрена с кръв” - “дреха на Бог Слово - казва св. Андрей - била Неговата пречиста и нетленна плът, обагрена с кръвта на доброволните Му страдания”. “А небесните войнства, облечени в бял и чист висон, следваха подире Му на бели коне” - “това са небесните сили, притежаващи ефирно естество, висота на познанието и светлост на добродетелите и почетени с неразривността на здравото и тясно съединение с Христа” (св. Андрей). “От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите; Той ще ги пасе с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростта и гнева на Бога Вседържителя” - в дадения случай този меч показва Христа не само като учител (ср. 1:16), а повече като Цар, Който изпълнява присъдите Си, той е оръжие за наказание на нечестивите (Йс. 11:4). Той ще ги пасе с железен жезъл - този израз е взет от Пс. 2:9; Йс. 63:4-5 и е обяснен в Апокалипсиса 2:27; 12:5. “На дрехата и на бедрото Му бе написано името: Цар на царете и Господар на господарите” - това име, свидетелстващо за Божественото достойнство на носителя му, било написано на бедрото, тоест на царския плащ - там, според обичая на източните народи висял мечът (ст. 11-16).

По-нататък св. Тайновидец видял един Ангел да стои на слънцето, който, призовавайки всички да се радват на наказанието на грешниците и на пресичането на греха, извикал: “съберете се на великата вечеря Божия... да ядете плът на царе... плът на юнаци” - това обръщение на Ангела към хищните птици символично означава, че предстои ужасно поражение на Божиите врагове, като в кръвопролитно сражение, когато телата на убитите остават непогребани, понеже са много, и птиците ги изяждат. “Звярът биде хванат, а с него заедно и лъжепророкът, който бе вършил личби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му: и двамата бидоха живи хвърлени в огненото езеро със запален жупел” - така завършва сражението. “Може би - казва св. Андрей - те няма да бъдат изложени на всеобщата смърт, но умъртвени, в един миг ще бъдат осъдени на втората смърт в огненото езеро. Както ще идат на съда онези, за които Апостолът е казал, че бидейки живи, изведнъж, в един миг ще се изменят (1 Кор. 15:52), така и обратното - тия двама противници на Бога ще идат не на съд, а на осъждане. Някои тълкуват това, основавайки се на думите на Апостола, че антихристът ще бъде убит с дъха на Божествените уста (2 Сол. 2:8), и на сказанието на някой си учител, че живите ще пребъдат и след убиването на антихриста, а ние твърдим, че живите са онези, които са облажавани от Давид и че звярът и лъжепророкът, след като Бог пресече властта им, в нетленни тела ще бъдат хвърлени в геенския огън, който ще бъде за тях гибел и умъртвяване по Божественото Христово повеление”. Както блаженият живот започва още в този живот, така и за ожесточените и терзани от зла съвест още в този живот започва адът, и той продължава и се усилва до най-висока степен в бъдещия живот. “Останалите пък бидоха убити с меча, излизащ от устата на Оногова, Който седеше на коня; и всички птици се наситиха от плътта им”. “Има две смърти - пояснява св. Андрей - едната е отделянето на душата от тялото, другата пък - хвърлянето в геената. Прилагайки това към воюващите на страната на антихриста, не без основание предполагаме, че с меча или повелението Божие ще им бъде пратена първата смърт - телесната, а след нея ще последва втората; и това е правилно. Ако пък не е така, то и те заедно с онези, които са ги прелъстили, ще бъдат участници във втората смърт - вечните мъки” (ст. 17:21).

Глава двадесета

Тези 6 първи стиха от 20 глава на Апокалипсиса са станали повод за възникването на лъжливото учение за “хилядолетното Христово Царство на земята”, получило названието “хилиазъм”. Същността му е следната: дълго преди свършека на света Христос Спасителят отново ще дойде на земята, ще порази антихриста, ще възкреси само праведните и ще устрои на земята ново царство, в което праведниците, като награда за своите подвизи и страдание, ще царуват заедно с Него хиляда години, наслаждавайки се с всички блага на временния живот. След това вече ще последва второ, всеобщо възкресение на мъртвите, всеобщ съд и всеобщо вечно въздаяние. Това учение имало две направления. Едните казвали, че Христос ще възстанови Иерусалим в цялата му красота, отново ще въведе изпълнението на обредния Моисеев закон с всички жертви, и че блаженството на праведниците ще се изразява във всички възможни чувствени удоволствия. Така учел през първи век еретикът Керинт и други иудействащи еретици: евионити, монтанисти, а през четвърти век - Аполинарий. Други, напротив, твърдели, че това блаженство ще се изразява в чисто духовни наслади. В този последен вид мислите за хилиазма били изказани за пръв път от Папий Иераполски; след това те се срещат при св. мъченик Иустин, при Ириней, Иполит, Методий и Лактанций. В най-ново време то е възобновено с някои промени от анабаптистите, последователите на Сведенборг, мистиците-илюминанти и адветнистите. Обаче трябва да си даваме сметка, че нито първия, нито втория вид на учението за хилиазма може да бъде приет от православния християнин, и ето защо:

Според учението на хилиастите, възкресението на мъртвите ще става два пъти: първото - хиляда години преди свършека на света, когато ще възкръснат само праведниците, второто - преди самия свършек на света, когато ще възкръснат и грешниците. Обаче

Христос Спасител ясно е учил само за едно всеобщо възкресение на мъртвите, когато ще възкръснат и праведниците, и грешниците, и всички ще получат окончателното въздаяние (Йоан. 6:39-40; Мат. 13:37-43).

Словото Божие говори само за две пришествия на Христа в света: първото в унижение, когато Той е идвал да ни изкупи, и второто - в слава, когато ще се яви да съди живи и мъртви. Хилиазмът въвежда още едно, трето пришествие на Христа хиляда години преди свършека на света, което Словото Божие не познава.

Словото Божие учи само за две Христови царства: Царството на благодатта, което ще продължава до свършека на света (1 Кор. 15:23-26) и Царството на славата, което ще настане след Страшния Съд и не ще има край (Лук. 1:33; 2 Петр. 1:11); хилиазмът допуска още някакво средно, трето Христово Царство, което ще продължава само 1000 години.

Учението за чувственото Христово Царство явно е противно на Божието Слово, съгласно което Царството Божие не е “ястие и питие” (Рим. 14:17), при възкресението от мъртвите нито се женят, нито се мъжат (Мат. 22:30); обредният Моисеев закон е имал значението само на първообраз и завинаги е отменен от съвършения новозаветен закон (Деян. 15:23-30; Рим. 6:14; Гал. 5:6; Евр. 10:1).

Някои древни учители на Църквата като Йустин, Йриней и Методий възприемали хилиазма само като частно мнение. В същото време други решително са се борили против него, като например Кай, Римски презвитер, св. Дионисий Александрийски, Ориген, Евсевий Кесарийски, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Епифаний, бл. Йероним, бл. Августин. Откакто на Втория Вселенски Събор през 381 г. Църквата осъдила учението на еретика Аполинарий за хилядолетието Христово и за целта внесла в Символа на вярата думите “и царството Му не ще има край”, да се приема хилиазмът, дори като частно мнение, е недопустимо.

Също така трябва да знаем, че Апокалипсисът е дълбока таинствена книга, и затова да се приемат и тълкуват буквално пророчествата в нея, особено ако буквалното разбиране явно не съответства на други места от Свещеното Писание, противоречи на правилата на свещената херменевтика. В такива случаи правилно е да се търси иносказателният, алегоричният смисъл на неясните места.

“А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си, и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото морският пясък” - под пускането на сатаната от тъмницата се разбира появата на антихриста преди свършека на света. Освободеният сатана ще се старае чрез антихриста да прелъсти всички народи на земята и ще вдигне на война против християнската Църква Гога и Магога. “Някои мислят - казва св. Андрей Кесарийски - че Гог и Магог са северните и най-отдалечени скитски народи, или както ние ги наричаме - хуните, най- войнствените и многобройните от всички земни народи. Само от Божествената десница биват удържани те преди освобождението на дявола да не завладеят цялата вселена. Други, превеждайки от еврейски, казват, че Гог означава събиращ или събрание, а Магог - възвишен или възвишеното. И така, с тези имена се обозначава или събранието на народите, или тяхното превъзнасяне. “Може да предполагаме, че тези имена са употребени метафорично за назоваване на онези свирепи орди, които преди свършека на света ще се въоръжат против Христовата Църква под предводителството на антихриста. “Те възлязоха по ширината земна и заобиколиха стана на светиите и възлюбения град” - това значи, че Христовите врагове ще се разпространят навред по земята и навсякъде ще започне гонение против християнството. “Падна от Бога огън небесен и ги погълна” - по подобен начин изобразявал поражението на свирепите пълчища на Гога и св. пророк Иезекиил (38:1-6). Това е изображение на Божия гняв, който ще се излее върху враговете на Бога при Второто Христово Пришествие. “А дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков” - такава ще бъде вечната участ на дявола и слугите му, антихриста и лъжепророка: те ще бъдат обречени на неспирни адски мъки (ст. 7-20).

След тази окончателна победа над дявола ще последва всеобщото възкресение на мъртвите и Страшния съд.

“Й видях голям бял престол и Седналия на него” - това е картина на всеобщия Божи съд над човешкия род. Белотата на престола, на който седи върховния Съдия на вселената, означава светостта и правдата Му... “От Чието лице (тоест от лицето на Господа Съдия) побягна земята и небето, и за тях място не се намери” - с това се подчертават великите и страшни промени във вселената преди последния Страшен Съд (ср. 2 Петр. 3:10). “След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; отвориха се книги; отвори се и друга книга - книгата на живота; и съдени бяха мъртвите по записаното в книгите, според делата си” - разтворените книги символично означават Божието всезнание, на което са известни всички хорски дела. Книгата на живота е само една, в знак на малкия брой Божии избраници, които ще наследят спасението. “Разтворените книги - казва св. Андрей Кесарийски - означават деянията и съвестта на всекиго. Казано е, че една от тях е “книгата на живота”, в която са записани имената на Светиите”. “Морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде всякой според делата си” - тук се посочва, че всички хора без изключение ще възкръснат и ще застанат пред Божия Съд. “А смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Тази е втората смърт. Й който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро” - това е казано в смисъл, че прославените и спасени хора повече няма да се страхуват нито от ада, нито от смъртта: за тях смъртта и адът ще престанат да съществуват вовеки. Под “огнено езеро” и “втора смърт” се разбира вечното осъждане на грешниците, имената на които не са били записани в книгата на живота на Господа (ст. 11¬15).

Глава двадесет и първа

ОТВАРЯНЕТО НА НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ - НОВИЯТ ИЕРУСАЛИМ

След това на св. Йоан била показана духовната красота и величието на новия Иерусалим, тоест Царството Христово, което ще настъпи в цялата си слава при Второто Пришествие на Христа след победата над дявола.

“И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше” - тук се говори не за небитието на тварите, но за промяната към по- добро, както свидетелства Апостолът: “и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии” (Рим. 8:21). И Божественият Псалмопевец казва: “като наметало Ти ще ги промениш, - и ще се изменят” (Пс. 101:27). Обновяването на остарялото означава не изглаждане и унищожение, а отстраняване на старостта и бръчките (св. Андрей Кесарийски). Това обновление на небето и земята ще се състои в преобразуването им с огън и в новите форми и качества, но не в промяната на самата същност. Морето, като непостоянен и вълнуващ се елемент, ще изчезне. “Тогава аз, Йоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж” - под образа на този “Нов Иерусалим” тук се представя тържествуващата Църква Христова, украсена като невеста Господня с чистотата и добродетелите на Светиите. “Този град - казва св. Андрей, - който има за крайъгълен камък Христа, се съставя от Светиите, за които е писано: “като камъни на короната те ще заблестят на земята Му” (Зах. 9:11). “И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога с човеците, и той ще живее с тях; и те ще бъдат Негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях - техен Бог. И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина” - старозаветната скиния била само първообраз на живота на Бога с човеците, който ще започне в бъдещия вечен блажен живот и ще стане източник на блаженство за хората, освободени от всичките скърби на сегашния земен живот (ст. 1-4). “Й Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя... След това ми рече: свърши се!”, тоест съзиждам нов живот, напълно различен от предишния; изпълнено е всичко, което е било обещано. “Аз съм Алфа и Омега, началото и краят”, тоест всичко, което обещавам, е като че ли вече изпълнено, защото пред очите Ми бъдещето и настоящето са един и същи неразделен момент. “На жадния Аз ще дам даром от извора на живата вода”, тоест благодатта на Светия Дух, образно представяна в Свещеното Писание като жива вода (срв. Йоан. 4:10-14; 7:37-39). “Който побеждава, ще наследи всичко, и ще му бъда Бог, а той ще Ми бъде син”, тоест всички тези блага ще получи побеждаващият в битката против невидимите демони и той ще стане син Божий. “А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втората смърт” - страхливите и не показващите мъжество в борбата с дявола, грешниците, отдадени на страстите и пороците, ще бъдат осъдени на “втората смърт”, тоест на вечни адски мъки (ст. 1-8).

След това “един от седемте Ангели, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви”, казал на Йоан: “дойди, ще ти покажа жената - невестата на Агнеца”. “Невеста” и “жена на Агнеца”, както се вижда по-нататък, тук е наречена Христовата Църква. “Правилно е наречена - казва св. Андрей, - жената “невеста на Агнеца” защото когато Христос бил заклан като Агнец, тогава се сгодил за нея чрез Своята кръв. Както на Адама в съня му била създадена жена чрез вземане на реброто му, така и Църквата, създадена от проливането на кръв от ребрата на Христа по време на доброволното му почиване на кръста със съня на смъртта, се е съчетала с уязвения заради нас”. “Па ме отнесе духом - казва по- нататък св. Йоан - на голяма и висока планина, и ми показа големия град, светия Йерусалим, който слизаше от небето - от Бога, и имаше

Божия слава” - невестата на Агнеца или Св. църква, се появила пред духовните очи на св. Тайновидец като прекрасен голям град, слизащ от небето Иерусалим. Цялата останала част на главата е посветена на подробното описание на този чуден град. Сияещ със скъпоценни камъни, той имал 12 порти и имената на 12 колена Израилеви и 12 основи и върху тях - имената на 12 Апостоли. Като характерна черта на града се посочва това, че “светилото му приличаше на най-драгоценен камък, като на кристален камък яспис.” “Светилото на Църквата - казва св. Андрей, - е Христос, наричан “яспис”, като винаги растящ, цъфтящ, животодаруващ и чист”. Градът е окръжен от висока стена в знак на това ,че там не може да влезе нито един недостоен; същата мисъл се изразява с образа на Божиите Ангели, стоещи на стража на 12-те порти. Портите носят имената на 12 Израилеви колена, защото както на земята тези колена са съставяли обществото на избраните Божии хора, така и имената им се дават на небесните избраници - на небесния Израел. На 12 основи на стените са написани имената на 12 Апостоли на Агнеца, разбира се, за да се покаже, че Апостолите са основите, върху които е утвърдена Църквата, като основатели на християнската вяра при всички народи на земята. Тук не може да не видим опровергаването на неверния догмат на латиняните, че Църквата Христова била основана само на единия Апостол Петър (ст. 9-14).

Дванадесетте порти на града били дванадесет бисери. “Дванадесетте порти - казва св. Андрей - очевидно са 12 Христови ученици, чрез които ние сме намерили вратата и пътя в живота. Те са и 12 бисери, като просветени и озарени от единствения многоценен бисер - Христа. Стъгдите на града са чисто злато като прозрачно стъкло. Всички тези подробности изразяват една и съща мисъл - че в небесната Църква Божия всичко е свято, чисто, прекрасно, устойчиво, всичко е величествено, духовно и скъпоценно (ст. 21).