Значи, ам, отново да повторя, че сме с група студенти и преподаваели ии темата на изследването е посветена на близкото минало. И, бих искала да Ви попитам, ам така, какви са спомените Ви от последните двайсет години, а, за града, за Вас, ам
Изтегляне 250.35 Kb.
|
| ИНТЕРВЮ НА ГЕРГАНА КРАМАРСКА С ИВАН ИВАНОВ, ЗАМ. УПРАВИТЕЛ БИЛДДИНГ-СТРОЙ ЕКСПРЕС ЕООД, ШУМЕН, 06.10.2010Г.
Значи, ам, отново да повторя, че сме с група студенти и преподаваели ии темата на изследването е посветена на близкото минало. И, бих искала да Ви попитам, ам така, какви са спомените Ви от последните двайсет години, а, за града, за Вас, ам, какво се е случвало? Ами, какво се е случвало в близките двайсет години… Значими за Вас, които Вие си спомняте? Значимо, да. Значимо. Ами сега, преди двайсет години всички промени се случиха, поне аз ги помня. Нали, когато преминахме с един /не се чува/ демокрация, бяха такива особени години. Защото хората бяха настроени за някаква промяна, а всъщност се оказа, че май нищо не се променя, а стана по-лошо. Да? Да, града. Честно казано не е претърпял някаква трансформация, много сериозна от тогава насам. Като негативи мога да посоча закриването на редица заводи, просто, които бяха някак, за града емблематични: като Зи Едно – той беше единственият завод за инструментални профили, стандартно оборудване, беше много модерен тогава Да, да? Изчезна, разпродаде се. Химическият завод беше унищожен. КТА почти до унищожение беше докарана, алуминиевият завод сега горе долу е закрепен – той беше на ръба на изчезването Да? Ей такива процеси свързвам нали, че просто в един момент градът беше западнал много. В последните години се чувства някакво зараждане, вижда се някаква промяна, икономиката се възроди. Да? Аа, чувства се нещо, говоря тука в последните четири-пет години, така, има някакъв напредък. Да? Ами, общо взето това. Живях тука и в София съм живял, но съм наблюдавал активно как промените вървят Да, да. Аз може би не си зададох и правилно въпроса Да? Въпреки, че и този период е много важен и значим, ам, последните двайсет години на двайсти век, тоест осемдесетте години? Осемдесетте години? Осемдесетте години, 1989-та? В този период, нещо, което така е значимо за Вас… В личен план или изобщо за града? Изобщо, каквито и спомени да имате… Ами всякакви имам, в смисъл ако можем да ги насочим в някаква посока? Да, да, независимо… В каква посока да ги насочиме? В социологически, в социалната сфера ли, в икономическата ли, как? За всичко, което бихте искали… За всичко? Да, и имате впечатление… Ами да, нали аз някои неща ги засегнах, някои неща ги засегнах… Да, да… … които, така са ми останали в спомените. Променя се, променя се градът, определено се променя, както се започна в началото, че с някакви надежди, след това започна да се унищожава, безработица имаше, голяма, даже още в село, областта тука още сме (не се чува) така, моята информация е, че по-малка е безработицата. Добре, добре са нещата, добре е града и селата наоколо. Да? Интересно тук е, че в Шумен предимно местни бизнесмени инвестират, нали те помагат за развитието на града. Чужди инвестиции почти няма, освен бирената например (не се чува) и алуминия, който (не се чува) собственикът, всички други си инвестират местни тука, което е хубаво, нали? Да? Това е хубаво, нали? Градът, какво друго? Имаме богата история нашият край. Е, тука все пак е столицата Плиска, Преслав… Да, да? Но, в Плиска, така последните две три години се направи доста, нали, построи се там археологическа база, музей, възобнови се крепостната стена, докато на Преслав, така спомените ми са, че нали не е нещо цветущо, в смисъл правят се някакви определени инициативи, но не е помогнало кой знае колко и на града и като самият Преслав като отделна община все едно, не е помогнало особено. Един проект стартира тука, нали има крепост, крепост горе, стар град… Да? Някакъв проект започна, мисля че е финансиран от норвежкото правителсто ако не се лъжа и ще вдигат цените… Да, да? Ще го възстановяват в някаква степен, така че да е по-близък до реалното, което е било в миналото… Да, да… Това така знам, че ще стане доста хубаво, ще привлече доста туристи. Иначе за края на осемдесетте да кажа за живите ми спомени, нали когато бяха събитията, понеже тук беше центърът на събитията. Когато се изселваха… Да? … мюсюлманите. Беше с много голямо напрежение имаше, тук имаха митинги, правеха пред Общината си спомням, имената си искаха. Просто, тогава съм бил – колко – 89-та година, пак шеснайсет-седемнайсетгодишен съм бил тогава, не мога да си спомня… Да? Не знам точно. Когато, нали, когато бяха пратили, нали, да ги усмиряват… Да? Колоните, когато се изселваха… ? Градът изведнъж беше се обезлюдил. Доста компактно население… Да, да? Особено общините Венец, Каолиново, (не се чува), те са предимно с такова население… ? Сега се завърнаха някои, но повечето останаха там. Имаше един период, в който ги нямаше. Проблемите бяха възникнали с прибиране на реколтата, доколкото си спомням, хората се юркаха, даже ние, ние ходехме да събираме ябълки, такива неща си спомням. Да, да? Домати беряхме. Бяха изоставили просто реколта на полето… Да, да? Беше страшно. След това промените като дойдоха, нали, тука демокрация, хората се вълнуваха. Обсъждали сме, така, между мои съученици какво е, що е, какво е било, новите кои са, бяхме наясно какво се случва… Да, да? Беше много интересно тогава, докато разберем… нали, ние си мислехме, че продължава, че нещата си остават същите, някакви промени ще има… след туй може би 90-та година разбрахме, че действително коренно се променя всичко… не беше, така, в положителна посока общо взето в началото… А какво точно сте си, в смисъл някакви разкази казахте, че сте си обсъждали помежду си. Някакъв такъв ярък спомен за нещо, което е останало? Ами в училище да, обсъждахме какво става, че се е махнал Тодор Живков, че… Да? …какво ще дойде, кой ще ни управляваса Русия, Съветския съюз тогава беше, пак някой да ни управлява. Просто малки бяхме, шеснайсетгодишен ученик все пак е още дете, нали, така представите за света не много ясни. Така, беше ни много интересно да видим какво се случва. В един момент, това почнаха, онова почнаха, ТКЗС-ета затвориха, селскостопанство - аз си спомням на село сме ходили, нали, там животни караха, та кой каква земя да получи, та (не се чува) какво да вземат, да разграбят, караха са постоянно бяха разправии, нали, и в един момент разбрах, че нищо не се случва. Почна всичко, някак си да се развива в посока, която аз… Да, да? Такива спомени имам. Говорили сме с моите съученици общо взето в такава посока, че бъдещето не беше ясно. В един момент се оказа, нали, защото тогава имаше някаква профилизация, в смисъл, който завърши университет трябваше в един момент веднага да работи, нямаше, нали в един момент тези неща отпаднаха… Да, да? …аз и затова започнах, между другото тогава беше престижно история да се учи – аз затова започнах история да уча, нали, завърших в Софийския университет история. В един момент се оказа, че вече е безсмислено… Да? …въпреки, че после бях кандидатствал докторантура в Шуменския университет, докторант и се отказах после понеже е безсмислено (не се чува) после това си практикувам, фирмата… Да? Иначе не знам, просто нещо конкретно ако ме питате. Просто много всеобхватно, това са двайсет години все пак… Ами, споменахте, че е имало някакви, нали така, съпротиви на хората, които са им сменяли имената. Нещо конкретно да си спомняте или пък някакви разкази, които тогава са били… Аз си спомням, да – нещо, което съм виждал, нали те тук бяха на тълпи, от селата бяха дошли тук в центъра. Дойдоха, имаше тогава милиция, военни имаше. Бяха пратили някакви групи за бързо реагиране. Имаше, така, побоища, разпръскваха ги, пожарни, хаос.. това си спомням. Да? Аа, просто беше. В един момент всичко утихна, спря и вече ги виждахме, нали, с колите, колоните да заминават, да се изнасят… На всички, така, беше ни се отпечатало в съзнанието, нали, коментирахме. Но споменът ми беше, тогава, беше насадено – бяхме против тях, в някакъв смисъл. Сега вече разбирам какво им е било на тези хора. Не е бил правилният начин така, нали така да ги... Да ги насилват, но просто такава е била политиката тогава, може би тогава… Да? Но в този момент, спомням си никой не ги одобряваше тези техники… Очаквах да имате конкретни въпроси, в смисъл – много ми е – аз на практика не мога да си спомня всеки ден какъв е бил, но… не знам точно кое, какво вас ви интересува да чуете? Ами този период – 80-те, 90-те години до двехилядната година. Този период… Друго какво? Споменахте преход, в смисъл Вие, много хора наричат така този период. Вие приемате ли това название? Ами, не знам как да го нарека просто. Просто при нас беше много. И продължавам да смятам. Моето мнение е, че просто това, което се случи при нас е много изкривено, нали, страшно е това, което се случи. В смисъл, буквално икономиката колабира, всичко спря, унищожи се, разграби се, крайно… Поне ние тук го видяхме и още се вижда, промени, заводи, които ги разграбиха, особено ТХА се вижда това и продължава да ги разрушава, това да вадят метала вътре от тях – беше най-големият такъв завод за тежкотоварни автомобили, единствения тоест… И се вижда. И в алуминия там старите цехове – всичко се вижда, просто е ужасно. Хората не знам. И българите специално, моето мнение е такова, че са, така, податливи на внушения, на влияния, нали, не са, не са единни в някои насоки, които да ни помогнат, на всички да ни помогнат да излезем от тази ситуация, защото вече станаха двайсет години – все се мъчим, все сме в криза, все излизаме от нещо, все се борим. Тук, околните държави, го преодоляха това нещо – ходя често в чужбина и виждам – и поляци, и чехи, и унгарци, и румънци, просто, дори при тях тези неща не са стояли на дневен ред, те не са унищожавали нищо на практика. Да… Бях свидетел, нали, как се променят обществените, така, настроения, политически, в смисъл до едно положение бяха така ляво настроени, след това към Иван Костов, дясно настроени, след това се люшнаха към царя, всички заобичаха царя… Да? След това пак се ориентираха към лявото, след това към Бойко Борисов. Чакат някой нещо да дойде да ги спаси, се вижда тука, коментира се – малък град нали, вижда се, сега така много отчетливи са тези процеси. Влияят се от външни внушения и съответно като дойде новата, нали, новите управляващи, тук, почват смени навсякъде, уволняват, почват разправии. Хората притеснени – кой ще остане на работа, кой няма. И сега пак е същото, винаги е било тъй. 90-те, от 90-та година насам, след това 97-ма имаше такива малки уволнения, съкращения, стана ново като дойдоха НДСВ, нали, пак такива. Винаги е оказвало влияние. А годините 80-та, 90-та, особено 85-та, нали, изселването… Изселването беше през 89-та… Как беше живота? Спокоен, спокоен. Спокоен беше животът. В смисъл, 85-та, когато им сменяха имената, то просто не се разбра. Един ден просто дойдоха на училище моите съученици и се казваха другояче. Без много обяснения. Примерно Сергин се казваше Севдалин и Хасан се казваше Асен, нещо подобно. Никой без да обяснява, тихомълком се случва, не се чува как, в смисъл, спокойно беше. Нали откъслечни такива се чуваха такива, че имало някъде знаме опънато турско, някъде запалили нещо, нали, говореше се сред нас, но си беше спокойна обстановка. Да? В един момент през 89-та година, когато излязоха изведнъж пред общината, един ден на разходка се разхождам, и гледам (не се чува) на земята, и крещи и викат – на турски език нещо викат… Да, да… … и не разбирам какво е. Това си спомням. Много хора бяха тука, целият площад пред общината беше пълен. Долу Руски паметник, кръговото на града, там също, бяха много хора… Да, да… След това си спомням, че се организираха контрамитинги, нали, против тях, българи викаха. В смисъл, правиха се митинги, че това е неправилно, че за какво го правим. Да… Иначе нормален живот е било, аз ученик съм бил тогава, нормално. В смисъл нямам някакви такива катастрофални спомени, че нещо се е случвало. През 89-та година, тогава така, по специално се случва, че пада Тодор Живков… Да, да! Вие как разбрахте? По телевизията, просто се прибрах от училище и слушам и гледам едно предаване и Тодор Живков казва, аз си подавам оставката и аз просто онемях, баба ми беше на терасата, викам “бе бабо чуваш ли какво говорят?”, вика “аа вика какво говорят?”, “ами ела слушай”, ии и тя седи и гледа, вика “а какви са тези неща, как може, не вярвам” вика, “те” вика “сигурно някои си правят скеч или нещо по телевизията си правят някаква шега”. И след това на другия ден като гръмнаха вестниците и всички просто бяха онемели, не знаеха какво се случва. Като гръм от ясно небе направо ни дойде. Може би по-големите, които са възрастните там, родителите ни са усещали, в смисъл може би са коментирали, се е коментирало, знаело се е нещо. Поне за мене беше като гръм от ясно небе. Да, да. А някакви приказки в града? Е! След това почнаха! Почнаха, че се коментира нали, се чуваше сега какво става, кой ще ни управлява, какви са тези неща, как ще се развиват нещата – бяха притеснени хората. Определено повече притеснение имаше. Поне до 90-та година лятото бяха притеснени, след това като почнаха митингите вече, нали в зимата в София, Смолян (не се чува), когато се създаде. И тук почнаха, нали, да се появяват вече настроения, групи такива може би е имало хора, които така са инакомислещи – не са били така свикнали със системата, както е била тогава. И те почнаха съответно, не беше нещов смисъл отявлено така да има митинги, както в София така. Повечето хора бяха притеснени, това са ми спомените, за бъдещето, какво ще се случи, за работата и така нататък. Такива спомени имам. А, първите, пак, години след 89-та година, нали споменахте, че много от заводите се затварят? Да! Не беше добре, в смисъл нямаше така пари и ние нямахме, никой, съучениците, беше тука… и си спомням, нямаха по едно време в магазините, нищо нямаше – такива спомени имам – просто бяха празни, нямаше стока вътре. Нали хората имаха, някои, но даже в началото имаха пари, нали имаха пари и, които са спестявали преди години и общо взето демокрацията ги завари с пари, в банките имаха спестени. Не знам, като че ли така ги е карало да спестяват ли, не знам какво е, как е, но имаха пари някакви. И си спомням, че влизат напред в магазина, примерно старите бяха и няма какво да се купи. На опашката чакаш за кремвирши! За сирене на опашка. Докато преди няколко месеца имаше, в един момент спря. Не можем да си купим храна! Хляб! Имаше дефицит за хляба, също на опашка се чакаше, просто беше много странно… Магазини за дрехи се изпразниха, фабриките за обувки се изпразниха, нямаше нищо! Може би до 91-ва, втора година беше всичко дефицитно! След това инфлация някаква настъпи, обезцени се, кой имаше пари нали пак, тогава почна някакво развитие така на бизнес, почнаха да си правят частни такива фирми. 92-ра година си спомням кипеше тука някакъв бизнес, примерно до 96-та година, когато дойде голямата инфлация и всички съсипа, просто ги съсипа А Вие, Вашето семейство как ги преживяхте тези години? Ами трудно, работили сме. Аз лично от ученик работя… почнал съм да помагам, тук, и работя. Ходил съм в (не се чува), чак в Толбухин съм ходил, тогава беше, Добрич са го прекръстиха, карах салами от там. Имаше завод, тука да продаваме – спомням си ги буквално, от микробуса ги взимахме (не се чува). И такива са ми спомените, друго не знам какво да кажа. В смисъл, живи са ми спомените от тогава и много неща. А казахте, че сте учил в СУ след това? Да? По кое време беше? Ами, от 94-та до 99-та година. Но съм си идвал, в смисъл не съм седял постоянно там. Така, че знам тук какво е било и там какво е било. Други години бяха. Ако сравняваме двата периода – преди и след 89-та година, вие намирате ли някакви разлики и какви са? Ами, аз за този период имам спомени така в края, например 85-та и 86-а година. Споменът беше тогава за някакво спокойствие имаше, така се виждам, нали всеки си ходеше на работа, всичко се знаеше, аз знам кога ми започва ваканцията, зная кога ще отида на море и цялото семейство се качвахме, имахме един москвич и с него заминавахме. Знаехме. Всяка година беше едно и също. В смисъл, никакви притеснения, поне на мен така ми се е сторило. И вкъщи не е имало така проблеми, разправии, нещо да кажеш да се оплакват това, не е имало, няма. Нали, че утре какво ще правим, какво ще се работи, не е имало. Това време за всеки имаше работа общо взето. Който нямаше, го задължаваха да работи. Да… И това са ми спомените от тогава. След това настана несигурност! Да… Нали, баща ми започна с частен бизнес да се занимава, тя майка ми беше учителка, тя си продължи учителка, доскоро беше учителка. И така. И частен бизнес. И трудно беше! Всъщност никога не е било лесно, то и сега не е лесно. Някои изпитват носталгия към преди 89-та.. О, изпитват! Да има. Вижте носталгия изпитват! Изпитват, може би повечето изпитват носталгия по това време. Затова ги влече да се хващат към такива измислени месии, които, тука, да ги заблуждават, че ще им направят живота добър и изведнъж ще се случи. Може би това за мене е причината да ги карат да се люшкат в една или друга посока… но няма да се върне това нещо! В една известна степен е било добре, в известна степен не е било добре. Но всички си спомнят за спокойствието, което е било тогава. Нали, не е имало страхът, че ще.. че няма да има покрив над главата, че ше остане без работа, сега това, това са им спомените на повечето, това им е носталгията. А други категорично са против. Аз такива познавам, нали, които по някакъв начин са били репресирании и нещо имало, имали са проблеми с тогавашната система, по инакомислещи са били, но масата имат носталгия към тези времена, това са ми наблюденията. Да? Даже аз сега така го усещам, че този, дето сега ни управлява (не се чува), защото те го използват по някакъв начин им вдъхва, че ще върне онова (не се чува), онази (не се чува) държава, която е била тогава. Поне така коментират! Да, да? И всеки казва ей на времето милицията какво беше, никой не смееше нищо да каже, сега пак ще стане тъй, нали, полицията, ще има законност. Което малко за мен лично е плашещо, не е добре. Какво друго, не знам, сещайте се да питате, аз просто не знам. Малко така ми е дезориентирано, за кое точно да говоря. Обикновено нали има конкретно зададени въпроси, по отделни теми, така да се сещам… По скоро аз не искам да Ви задавам посока, в която да мислите… Ами не е лошо, в смисъл става много хаотично – за това се сещам, за онова се сещам, нали, поне нещо да е. Всъщност каква е целта на изследването? Горе долу аз да се ориентирам? Значи изследването е посветено на близкото минало в град Шумен или Шумен в края на 20ти век. Посветено е на спомените на хора, които заемат значими позиции. За близкото минало – какво сте преживели как сте го преживели? Ами да! Краят на 20-ти век при нас беше приватизацията, това се коментираше, разпродаде, всичко се разпродаде. Приватизира се, махна се, затвориха магазини. В един момент се появиха нови собственици, частни, магазини се разделиха – големи имаше по центъра – станаха на малки килийчици, се оказа всеки купил нещо. Да, а имаше ли привилигировани, такива които са… О, имаше! Имаше, как, имаше, да. Големите, Иван Костов, които бяха тогава тъй наречените деца. Те си купуваха, нали, нямаше кой друг… Не, конкретно за селото дали… А, в селото там имаше комисии, те ги разпределяха нещата общо взето, на село. То беше в началото, 91-ва, 92-а година, тогава като започна да прибира ТКЗС-етата. Аз така си спомням даже, имахме съседка, която беше (не се чува) и викаше ей, казва, гледай, вика, днес, вика тука, колко крави заминаха нанякъде. Дойде някакъв тук и нали, друг реве, че кравата му вземали, бил дал на времето като влизал в ТКЗС-ето – (не се чува), пък те не му дали крава. Разправии. Върнаха земята, в реални граници, тъй наречените, които за мене беше безумие и сега е безумие, защото в момента тези, които обработват земята са в безизходица – всеки носи по пет, по десет, по петнайсет декара, а все не могат да направя единна, много трудно се обработва земя, когато е разпокъсана. Просто земеделието ни преди години е било такова дребно и сега като ги върнаха, собствениците не могат да избират да сключат аренда, много е сложно! Всяка година разправии имат, знам със сигурност тук, селските кметове, арендатори правят едни изкуствени (не се чува), карат се, борят се, защото един имал тук пет декара, там десет декара, със собствениците на земя, това, този продавал, другия не искал да продава, просто. И продължава това нещо, го насадиха, усеща се. Всички помнят какво беше, нали, сега, където бяха ниви – трънки, сега последните вече три, четири години почнаха да ги обработват. Да… Това са ми спомените за селата. И още тук в нашия край, тези арендатори караха на ръба на фалита. Със стара техника работят повечето, не знам в кои (не се чува)… Да, а в града? В града има, има все още какво да се работи, в смисъл има предприятия, които, нали както в началото казах Шумен предприемчиви, направиха така, сериозни инвестиции, съумяха, развиха бизнеса си. Това е интересното, че тук в един момент няма много чужди освен Бирената фабрика и този, който (не се чува), всички други са местни, тук нали имаме такъв производител, който произвежда соларни панели, той е доста известен. Също голямо млекопреработвателно предприятие, ама те го продадоха, мисля че на “Мегле” е собственост, те го купиха – там доста хора работят. А тези, тук ги произвеждат в Шумен, тези “Брускети марети” такива неща, тук се произвеждат, също там са заети доста хора. Тези, които произвеждат праховете за пране, миещ, тук се произвеждат – и там доста хора са ангажирани. И горе-долу това крепи града… Да… Има има горе-долу хора, но не, просто кретат. Нали са, да не ходят гладни. А лично за Вас, от вашия опит, в смисъл в, така, да не кажа личен план, но Вие как ги преживяхте тези години след 89та? За Вас трудно ли беше… Ами трудно! Трудно! То и сега е трудно, много трудно се работи. Но усърдно, в смисъл нали аз Ви казах, че като ученик съм започнал да работя, помагам на баща ми. След това като завърших, при него почнах да работя – три години – той с какви ли не работи се справи. Трудно! Ученическите ми години особено, бяха трудни. Безпаричие, така нататък. След това в София като бях там студент, нали пак трудни години бяха, особено там 96-та, 97-а година. Много трудно беше. Захванах се като се строител да се занимавам, 98-ма година почнах да се занимавам с това нещо. Беше вакум някакъв и горе-долу успяхме да направим нещо. Сега в момента е много трудно също, в нашия бизнес. Няма инвестиции, трудно се намират инвеститори, рискуваме ние да инвестираме, защото не се знае дали ще има купувачи после. Да? Трудно! Имам чувството, че сме се върнали, така някъде 97-ма, 98-а година, горе-долу така се чувстват нещата. И повечето така го чувстват. Тогава може би преживяхме кризата понеже имаха, не бяха взели много заеми, сега всеки е със заем и е много трудно като няма приходи да се връщат, в банката като те притискат, е много трудно. Да, да? Повечето са така. А 97-ма година може би нямахме пари, но не дължахме на никого. Да, просто масово хората страдат от това нещо. Тогава поне излязохме и по-добре се чувстваш. И този икономически напредък, който стана. И там и при Иван Костов и всичките му кусури, каквото и да е, имахме някакъв (не се чува добре - полза), така си спомням, че почна да се възраждат нещата, някак започна да се канализира. Да? След това като дойде царя и НДСВ, той просто, (не се чува) цялата представа за политическа система и сега берем плодовете на това нещо. Тоест хората вече сега, не са ориентирани, не знаят кое е ляво, кое е дясно, общо взето. Чакат някой от някъде да оправи… създаде лоши навици, дето се вика политически (смее се). Аз не се сещам повече какво да Ви попитам. Ако Вие искате нещо да, да допълните или да кажете… Ам! Какво да кажа! Не знам просто нещо вас което ви, ще ви помогне за изследването, аз нямам представа в каква посока да разказвам какво се сещам. В смисъл вие на политика много, избягвам щот аз съм пристрастен политически, защото съм, политически активист съм. Какво друго ви интересува? Ами ако имате да разкажете още някакви такива спомени, лично за Вас, пак през 80-те години, 85-та, 89-та? 85-та, какво беше, аз бях ученик тогава, 6-и клас съм бил. Нормален живот, ученически, вземаш си чантичката, отиваш на училище, знаеш си, прибираш се уроците, учиш. 89-та година, значи 87-ма. Да! Беше интересно тогава, пуснаха това 35-то постановление за частен бизнес. Тогваа много се коментираше - частници пуснаха – беше много интересно, отвориха будки за питки, продаваха. Ходехме там, чакахме на опашка, беше много, нямаше къде, така че отвориха на Руски паметник такива едни тенекиени бараки и продаваха пици, такива правеха полуфабрикати, там ги печаха и ходехме да ядем, като деца си спомням. После 89-та година зимата беше много странна. Всичкото това, аз даже януари няма да забравя, с моята баба, лека й пръст, тя поддържаше преди години връзки с някакви холандци (кашля). И те ни поканиха на гости и аз бях в чужбина, летях в самолет за Холандия, в Амстердам кацнах, аз отидах там просто бях като ошашавен. Да? Попаднах в една среда, която не съм представял, че може да съществува. Нали като инфраструктора, като хора, като маниери, всичко просто беше много странно, това нещо. В смисъл беше супер луксозно за мене! Аз на летището попаднах в Амстердам, то колкото града ни голямо. Огромно беше, там беше първият ми шок, който изживях като слязах от самолета. Тук се качих на стълбичка, дет се вика, там слязах от самолета директно в летището. Културният шок беше много силен. И после като се върнах ми беше едно много такова мрачно, викам мале тези хора, нали, какво е било и нас как са ни убеждавали, че там е лошо, пък в един момент аз отидох, видях, че никак (смее се) не е лошо! Никак не е лошо, дори е по-хубаво. Може би тогава някакви очаквания съм имал, че и при нас ще стане същото, в един момент виждам как, след това как почна да се руши и илюзиите просто изчезнаха. Да, да? Междудругото, хората и там имаха, така, те ми викаха не ти са като тръгнеш по тоз път (не се чува), ние ще ви помагаме, така нататък, обаче. Уви, нашият е обратен, другояче е имало намерение да се развиват нещата в България. Да. Това е интересно. Аз се сещам за това, че споменахте, 85-та година когато са сменили имената на турците, и сте били на училище и как, в смисъл те как реагираха на това? Мълчаха, нищо не казваха. Вие учили ли сте с… Да!, имахме. Всеки клас има. Ние имахме поне 30 деца, 4 бяха, които бяха с турски имена. Питаш ги, нищо не казват… Мълчаха, така, усещаше се някакво… учителката ни предупреди тогава, нали, недейте ги закача децата, те така еди-как си. Предупреждаваше ни, но не коментираха, не, просто не коментираха. А нещо да се говореше помежду ви за това, в смисъл те по някакъв начин, според Вас как са го приели и? Ами, моите спомени са, че преди да им сменят имената някак си те самите се българееха. В смисъл, така, им викахме със, например не им казвахме турските имена, ами някак така ги преиначавахме, че по български да звучат. И те самите така искаха. Да? Обаче след това, като им смениха имената ги усещаш, че сякаш, не им беше много приятно, искаха. Фактът, че някой му е наложил име, не го е възприемам някак си, много правилно, много добре. Български имена, но, усещаше се, че не им харесва. Тоест това нещо, което се българееха изведнъж изчезна. Да? Напротив, накак си се втвърдиха в черупката си вътре и, така ги усещахме. Но не коментираха, това ми е споменът, че те просто не коментираха, нищо не казваха за това. Ние бяхме, и така ни казваха, да не ги питаме. Така се е решило, знам, че то се е случило буквално за една нощ. В училище, така, беше режимът такъв, нали, сутрин ходиш на училище, проверяваха ни на вратата дали сме подстригани, дали сме с връзки, иначе не може да влезеш в училище. Така беше. Имахме една заместник-директорка тогава, с една ножица на вратата и кой с пръсти минаха, косата видиш над пръстите и с ножицата го подстригваш. И ни връщаха, ходехме на бръснар да ни подстригват. Тъй беше. Имаше дисциплина някаква такава, особена. Но по-добре е било, поне нямаше такова насилие в училищата, нямаше такава агресия, учениците повече учеха. Нямаше нарушения, нали, в смисъл да ходи ученикът да пуши в коридора в училище или в тоалетната. Друго беше, по-отговорни бяха, поне аз като съм бил ученик и желание имаха да учат всяка година. Днешните ученици просто са много (не се чува) случай. И мани това, че са много слаби, и това което им преподават е много объркано, те всяка година сменят учебниците. Те нямат система на учене, аз си спомням, че ние учебници си предавахме от клас на клас, докато се разпаднат си предавахме. Свършва годината, даваш си учебниците и отивахме в по-големите да дадем в следващите учебници комплект пълен. Така беше, си ги предавахме и беше много добра система, защото и държавата по този начин не харчеше пари за нови учебници. А сега всяка година плащат пари за нови пособия, нови учебници, в едно училище учат по едни учебници, други по други, малко объркана работа. И тъй беше. Имаше, знаехме всяка година какво ще учим и после (не се чува), защото учебните планове бяха едни учебници едни, всичко беше едно, учеше се, по-лесно се научаваше, пък сега като влязох в университета разбрах вече, че има различни гледни точки по различни въпроси, в историята. Беше така, беше много интересно. Много нови неща научавахме. Си спомням от моето учене, че някои от работите, които са били, са факти не ги пишат по учебниците – (смее се) за българската история. Да, да? Просто не е хубаво учениците да ги знаят. Друго какво… На мен ми е любопитно, все пак, след като турското население се изнася от града, Вие казахте, споменахте, че било малко по-пусто – в какъв смисъл? Да! В смисъл съучениците ми ги нямаше в класа, вече имаше даже да липсват… има, поне тук, тук районът ни е такъв. Особено по селата ходили сме там, като съм ходил с баща ми из селата, Йорманла, така му викат Йорман – Лудогорие. И просто нямаше никой по селата, виждаше се празни къщи, врати отворени, прозорци, покъщнина на хората навънка, туй се виждаше. Тези, които се бяха изселили, някъде, нали. И тук имаше. Коментираше се. Те след това започнаха да се завръщат. Година, година две, след това започнаха да се прибират. Да, да? Това си спомням, как така. Ходихме на бригада, аз като ученик ходих, ябълки брах и домати брах, (не се чува) брах веднъж. Да, защото те бяха основните селскостопански работници и в един момент изчезнаха, реколтата на полето (смее се), те лятото напуснаха. Някъде лятото есента започнаха да се изнасят, реколтата там, всичко трябва да се бере, няма кой да го бере… Такива са ми спомените, ходехме на бригади, ученически. А след като се завърнаха те със старите имена ли бяха или? Не! След това почнаха да си ги сменят. Почнаха да си ги сменят постепенно. Даже наведнъж ходиха, не знам! Изведнъж си станаха пак с турски имена, като се върнаха. Знам, че ходиха в съда ли, какво правиха, процедурата не си спомням точно каква беше, така смяната на имената, но си подаваха заявление и се връщаха. Те даже някои, така, доста. Междудругото си спомням, нали, че те имената им бяха много (не се чува) и така нататък, турски имена така (не се чува). След това като си ги възстановиха тези неща изчезнаха, буквално турските имена си получиха. Много се бяха, така, променили, в това отношение… Но повечето си пристигнаха или… Ами, две трети се върнаха. Две трети. А тяхното отношение, в смисъл какво беше, как? Какво да ви кажа, няма, в смисъл между. Насадена е вече омраза от тогава. Просто българите и турците, особено повечето българи не учат тука… това се вижда. И даже тук в последните избори, повечето хора това ги изкарват, да гласуват против партиите. Поне моите наблюдения бяха такива… Аз лично нямам проблеми, защото те и при нас работниците са 90% такива. Та много (не се чува) си имаме отношения с тях, в смисъл винаги като сме работили. Аз лично нямам проблеми, но повечето хора и с приятелите ми, такива, са в нашия район, не знам са в София как е, що е. Нали, съм се откъснал. В смисъл аз в София ходя често, но не коментирам такива работи, но тук в района е така… много коментираха, особено нали, че са във властта, в управлението, много се дразнеха… Какво се говореше? Ами, коментираха негативни, как може тез турци тук, те ще ни управляват, от този сорт… Те може би, те го усещат и може би за това се обединяват там това ДПС, където в управлението искат по някакъв начин да се чувстват единни. И междудругото са много такива, много задружни са, страшно задружни са. Лесно се манипулират. Такива страхове имат още от едно време, те, между техни политици ги използват тези неща и им ги натякват и те много бързо се разпалват. В Кърджали е същата история, там имам познати, те казват, там има напрежение голямо. Ами аз, наистина няма какво повече да, да Ви попитам. Исках да Ви благодаря за интервюто Е, няма защо! Аз се надявам да съм бил полезен, защото (смее се) нещо съществено така да съм отговорил, защото напоследък все отговарям на разни важни въпроси, сега примерно трябва да пиша за вестника нещо за промените в Социалноосигурителния кодекс, малко дълъг ми е коментара, просто, аз лично съм изненадан дясна партия да прилага леви мерки, защото те са изключително леви мерки, които вчера (не се чува) иска да прилага – увеличаване на осигурителната вноска, прехвърляне осигурителната тежест върху работодателя, така нататък, това са леви мерки… Значи исках да Ви попитам дали имате нещо против части от интервюто да бъдат цитирани, те ще бъдат използвани само за… А, няма проблем! Аз няма нещо, от което да се крия или… Просто това са ми лични спомени някакви, които… В смисъл не ги канализирам по някакъв начин… Не нямам, защо? Аз (смее се) все пак това съм завършил. Знам какво е, историята, нали? Историята се гради на спомените на хората, това е историята. Ние историята я учехме от исторически извори, а те са на база на нещо, което някъде се спомня и така нататък. Въпреки, че туй е, нали, социология някаква аз доколкото разбрах, не по-скоро история, ами социология? Аз съм специалност социология… А анализа какво ше бъде, социологически или исторически? Ами курсовата ми работа ще бъде със социологически анализ, да, защото се води отделен курс, това, което практиката всъщност която е. И исках да Ви попитам дали искате да присъствате с Вашето име или има възможност името Ви да бъде променено, да останете анонимен? Абе няма проблем! Аз също съм писал достатъчно курсови работи, тъй че няма от какво да се притеснявам. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 250.35 Kb. Сподели с приятели:
|