Звукови промени при гласните
Изтегляне 410.07 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Окончанията на глаголите от първо и второ спрежение в първо лице единствено число и трето лице множествено число сегашно време се произнасят [
- Редукция Примери Проверка
- Вмятането
- Подвижно [ъ] Примери Проверка
- Я [а] се променя в [ е ]
- Променливо [ я ] Примери Проверка
- Обеззвучаване Примери Проверка
- Уподобяване Примери Проверка
- Меки и твърди съгласни Примери Проверка
- Изпадане на [ д ] и [ т ] Примери Проверка
- Вмятане на [й] Примери Проверка
ЗВУКОВИ ПРОМЕНИ ПРИ ГЛАСНИТЕ
4.1. Редукция 4.2. Вмятане и изпадане на [ъ] 4.3. Подвижно [ъ] 4.4. Променливо [я] РЕДУКЦИЯ - Гласните от двойките [а-ъ], [о-у], [е-и], когато не са под ударение, не се изговарят ясно и се приближават една към друга (редукция): кАбина - *кЪбина1, пЪтека - *пАтека, бОт?ш - *бУт?ш, бУхалка - *бОхалка, зелЕ - *зелИ, пЕтел - *пИтел. Правоговорната норма не допуска редукция на [е] и [и], позволява известна редукция на [а] и [ъ] и значително по-слаба на [о] и [у]. Редукцията не се отразява в правописа. Наблюдават се някои случаи на несъответствие между правопис и правоговор. Окончанията на глаголите от първо и второ спрежение в първо лице единствено число и трето лице множествено число сегашно време се произнасят [ъ, ът], но се пишат [а, ат], а след меки съгласни - [я, ят]: чета [четъ]2 - четат [четът], спя [сп'ъ] - спят [сп'ът]. Когато гласната е под ударение, задължително се произнася [ъ], когато не е - се допуска изговор на неударено [а]: играя - [играйа], пиша - [пиша].
ВМЯТАНЕ И ИЗПАДАНЕ НА [Ъ]
Вмятането (съответно изпадането) на [ъ] се наблюдава в следните случаи: – Пред крайната сонорна съгласна в чужди съществителни имена от мъжки род се вмята гласна [ъ]. Тя изпада във формите за множествено число и звателната форма: семестЪр, семестЪра, семестЪрът, семестри - *семестЪри, семестрите, (два) семестЪра- *два семестра; спектакЪл, спектакЪла, спектакЪлът, спектакли, спектаклите, (два) спектакЪла; министЪр, министЪра, министЪрът, министри, министрите, министре. – В чужди съществителни от мъжки род, образувани с наставка -изъм, [ъ] изпада във всички форми: реализЪм, реализма, реализмът, капитализЪм, капитализма - *капитализЪма, капитализмът. – В последната сричка на съществителни от мъжки род гласната, която изпада в множествено число, е [ъ], а ако се запазва, може да бъде както [а], така и [ъ]: момЪк - момци, вихЪр - вихри, вятЪр - ветрове, потомЪк - потомци, нокЪт - нокти, недостатЪк - недостатЪци, провлАк - провлАци, удАр - удАри. – Гласна [ъ] се вмята в умалителни съществителни, образувани с наставка -це: петно - петЪнце, стъкло - стъкЪлце, влакно - влакЪнце, масло - масЪлце, ребро - ребЪрце, брашно - брашЪнце, писмо - писЪмце. – Вметната гласна [ъ] има при прилагателни, завършващи на -ъчен: маскировЪчен - маскировка, полировЪчен - полировка, порядЪчен - порядки, загадЪчен - загадка, клетЪчен - клетка. – В прилагателни имена от мъжки род гласната [ъ] от наставката изпада в останалите форми на думата: кръгЪл - кръгла, кръгло, кръгли, малЪк - малка, малко, малки, еднакЪв - еднаква, еднакво, еднакви. – В минало свършено деятелно причастие гласната [ъ] от наставката в мъжки род изпада в останалите форми на думата: изрекЪл - изрекла, изрекло, изрекли, текЪл - текла, текло, текли, излязЪл - излязла, излязло, излезли. ПОДВИЖНО [Ъ] Вариантите [ръ, лъ, ър, ъл] зависят от броя на следващите ги съгласни. Пише се [ръ, лъ], ако след съчетанието има две или повече съгласни; пише се [ър, ъл], ако след съчетанието има само една съгласна: зЪРно - зРЪнце, вЪРжа - вРЪзка, дЪРво - дРЪвник, кЪЛвач - кЛЪвна, пЪЛня - пЛЪнка, гЪЛтам - гЛЪтка. От това правило съществуват изключения. При глаголите, образувани с някаква представка и с наставката -вам, изключението е прието: бЪРзам - избЪРзвам, вЪРжа - завЪРзвам, пЪРжа - допЪРжвам.
ПРОМЕНЛИВО [Я]
Я ['а] се запазва, когато едновременно са изпълнени следните условия: – Гласната е в ударена сричка. – Не се намира пред сричка, съдържаща [ж, ч, ш, й]. – Не се намира пред сричка, съдържаща [е] или [и]. – Не се намира пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с ю, я, ьо. Например: пял [п'ал] - пяла [п'ала], цял [ц’ал] - цяла [ц'ала], оцелял [оцел'ал] - оцеляла [оцел'ала]. Я ['а] се променя в [е], когато е налице поне едно от следните условия: – Гласната не е в ударена сричка: място [м'асто] - места, сняг [сн'аг] – снегът, смях [см'ах] - смехове, коляно [кол'ано] - колене. – Намира се пред сричка, която съдържа [ж, ч, ш, й]: сняг [сн'аг] - снежна, мляко [мл'ако] - млечна, грях [гр'ах] - грешка, смях [см'ах] - смешка, пях [п’ах] - пея [пейъ]. – Намира се пред сричка, съдържаща [е] или [и]: желязо [жел'азо] - железен, бял [б’ал] - бели, видяло [вид'ало] - видели, изпял [изп'ал] - изпели. – Намира се пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с ю, я, ьо: място [м'асто] - местя [мест'ъ], пяна [п’ана] - пеня се [пен’ъ се]. От правилото съществуват изключения - това са думи, заети от руски (черковнославянски) или от западните български говори: зрял - зрелост, лято - дълголетна, гняв - гневна. Формите за първо и второ лице множествено число на минало свършено и минало несвършено време на глаголите от първо и второ спрежение също са изключения: четяхме, четяхте, плетяхме, плетяхте. Правилото за променливо [я] се нарушава при глаголите от свършен вид първо спрежение, образувани с наставка -на: блясвам - блесна, клякам – клекна, плясвам – плесна. Непоследователност се наблюдава при членуваната форма в единствено число на някои съществителни имена, завършващи на -ост: престарялост - престарЯлостта, застоялост -застоЯлостта. В подчинената основа на сложни думи се пише [е], ако върху него не пада главното ударение: неколкогодишен, неколкодневен, беломорски, железодобив. Съществува и непроменливо [я], което се запазва при всички условия: поляна, поляни, селянин, селяни, отряд, отряди. Променливото и непроменливото [я] са наследници на различни звукове от старобългарски.
ЗВУКОВИ ПРОМЕНИ ПРИ СЪГЛАСНИТЕ
5.1. Обеззвучаване 5.2. Уподобяване (асимилация) 5.3. Редуване на мека и твърда съгласна 5.4. Изпадане на [д] и [т] 5.5. Вмятане и изпадане на [й] 5.6. Изпадане на [с] ОБЕЗЗВУЧАВАНЕ В края на думите звучните съгласни се изговарят като съответните беззвучни (обеззвучаване): кръГ [крък], леД [лет]. Редуването не се отразява в правописа, тъй като се спазва принципът думата да се пише еднакво във всичките си форми.
УПОДОБЯВАНЕ (АСИМИЛАЦИЯ)
Съчетанията от звучни и беззвучни съгласни се изговарят или само като звучни, или само като беззвучни (асимилация): председател [преТседател], дръжчица - [дръШчица], рядко - [ряТко], изток -[иСток], отбор - [оДбор], отглеждам - [оДглеждам]. Уподобяването на съгласните по звучност не се отбелязва в правописа, тъй като се спазва принципът думата да се пише еднакво във всичките си форми. При съществителни, образувани с наставка -итба: вършиТба, гониТба, бериТба, проверка не може да се направи и правописът им трябва да се запомни.
РЕДУВАНЕ НА МЕКА И ТВЪРДА СЪГЛАСНА
Меките съгласни се срещат само пред задните гласни: дърварят, дървар, дървари, спя, спим, мисля, мислиш, ловя, ловиш, пиля, пилиш, зетят, зет. Грешки при изговора и правописа на меките съгласни се наблюдават в членуваните и бройните форми на съществителните от мъжки род, които завършват на -тел или -ар/-яр [-'ар] и означават лица: учитеЛЯ - *учитела1, учитеЛЯт - *учителът, градинаРЯ - *градинара, градинаРЯт - *градинарът, леяРЯ - *леяра, леяРЯт - *леярът, но сравни с: пазар, пазара, пазарът, буквар, буквара, букварът. Меките съгласни погрешно се заместват с твърди и в наставките -алня, -илня за съществителни от женски род: къпалНЯ, читалНЯ, люпилНЯ, *люпилна. При изговор грешна е замяната на меките съгласни с твърди в окончанията за първо лице единствено число и трето лице множествено число сегашно време при някои глаголи от второ спрежение мислЯ [мисл'Ъ] - *мислА [*мислЪ], ловЯт [лов'ът] - *ловАт [*ловът], къпя [къп'Ъ] - *къпА [*къпЪ], ходЯт [ход'Ът] - *ходАт [*ходЪт].
ИЗПАДАНЕ НА [Д] И [Т]
[Д] и [т] при небрежен изговор изпадат от определен тип съчетания съгласни в средата и в края на думите. Изпадането не се отразява при писане. Фонетичен правопис е възприет в следните случаи: лешник (лещак), овошка (овощен), плешка (плещест), пришка (изприщвам се), прошка (прощавам), расна (раста), израсна (израствам) и др.
ВМЯТАНЕ И ИЗПАДАНЕ НА [Й]
[Й] в краесловие изпада на морфемната граница между две гласни пред [е] или [и]: мой, мое - *мойе, свой, свое - *свойе, свои - *свойи, герой, герои, героите - *геройте, двубой, двубоите - *двубойте. В множествено число формите на думите никога не завършват на [й]: порой - порои, твой - твои, алея - алеи. В средата на чужди думи между две гласни, втората от които е [а], [й] не се вмята, освен ако такъв звук няма в чуждия език: италиански - *италиянски [*италийански], викториански - *викториянски [*викторийански], но пайети, фоайе, райе, папийонка, плеяда. Изключения са и думи като християнство, софиянец. Думи от чужд произход, които завършват на -ея и -ия, образуват прилагателни на -ален, а не на -ялен: идея - идеален, материя - материален. В края на чужди думи между две гласни, втората от които е [а], се вмята [й]: Италия [Италийа], Виктория [Викторийа]. Йотация се нарича вмятането на [й] между две гласни за по-плавното им изговаряне.
Каталог: 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Alexander Malinov 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на Изтегляне 410.07 Kb. Сподели с приятели:
|