Съществителните имена назовават явленията, които ни заобикалят, например лица, растения, животни, предмети, качества и свойства, действия, абстрактни понятия: дете, цвете, елен, маса, дълбочина, четене, щастие и др.
Съществителните имена се делят на собствени и нарицателни. Собствените имена назовават единични лица, животни или обекти: Петър, Мария, Мечо, България, Рила. Нарицателните имена назовават група еднородни явления и едновременно конкретното явление: маса, стол, куче, жена, мъж, трактор, цвете.
Броими са съществителните имена, които имат форми за единствено и множествено число. Неброимите съществителни не изразяват морфологичната категория число. Към тях спадат такива, които имат форма само за единствено число: щастие, обич, олио, злато, и такива, които имат форми само за множествено число: клещи, гащи, очила, Алпи.
Абстрактни се наричат съществителните имена, които назовават абстрактни понятия: радост, мир, мисъл, демокрация, а конкретни - които назовават конкретни обекти. От своя страна конкретните съществителни се делят на одушевени и неодушевени: маса, стол, стая, цвете. Одушевените съществителни могат да се класифицират като лица: дете, момче, жена, Пенка, и като нелица: куче, мравка, медуза, слон.
Съществителните имена имат членувани и нечленувани форми за единствено и множествено число, бройна форма при съществителните от мъжки род, която се употребява след числителните бройни или местоименните наречия колко, няколко, толкова (виж също 2.1. (число) и 3.3. (числително име) от раздел II.), и звателна форма, която се употребява обикновено при одушевените съществителни от мъжки и женски род. Отделните съществителни имена нямат форми за род за разлика от прилагателните. Виж също 2.2. (род) от раздел II Морфология.
|
|
|
Абстрактни
|
Конкретни (неодушевени)
|
|
|
|
тревога, вятър, секунда
|
приятел, майка, лекар
|
котка, мравка, акула
|
книга, дърво, поляна
|
смелост, здраве, здрач
|
оцет, грис, очила
|
|
Форми__Мъжки_род__Женски_род__Среден_род'>Форми
|
Мъжки род
|
Женски род
|
Среден род
|
Ед. ч., нечленувана форма
|
стол, ученик
|
жена
|
дете
|
Ед. ч., членувана форма
|
стола, ученика, столът, ученикът
|
жената
|
детето
|
Мн. ч., нечленувана форма
|
столове, ученици
|
жени
|
деца
|
Мн. ч., нечленувана форма
|
столовете, учениците
|
жените
|
децата
|
Бройна форма
|
(два) стола
|
|
|
Звателна форма
|
ученико
|
жено
|
|
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ
Прилагателните имена означават признак (качество или свойство) на явленията, означени със съществителните имена: добър, щастлив, работлив, широк, сребърен, пясъчен, дълготраен.
Прилагателните имена се делят на качествени и относителни.
Качествените прилагателни изразяват признаци (качества или свойства) на явленията. Могат да се степенуват: хубав човек, най-хубавата жена, умен мъж, по-умно дете. Относителните прилагателни изразяват признаци (качества или свойства) на явленията по отношение към други явления. Те не се степенуват освен в преносна употреба: златен пръстен, *по-златен пръстен1, дървена маса, най-дървената глава.
Прилагателните имена имат членувани и нечленувани форми за мъжки, женски и среден род единствено и множествено число. Виж също 1.2. (Правопис на сложни прилагателни имена) от раздел III Графично оформяне на думите и изреченията.
Форми
|
Положителна степен
|
Сравнителна степен
|
Превъзходна степен
|
М. р. ед. ч., нечленувана форма
|
хубав
|
по-хубав
|
най-хубав
|
М. р. ед. ч. членувана форма
|
хубавия(т)
|
по-хубавия(т)
|
най-хубавия(т)
|
Ж. р. ед. ч., нечленувана форма
|
хубава
|
по-хубава
|
най-хубава
|
Ж. р. ед. ч., членувана форма
|
хубавата
|
по-хубавата
|
най-хубавата
|
Ср. р. ед. ч., нечленувана форма
|
хубаво
|
по-хубаво
|
най-хубаво
|
Ср. р. ед. ч., членувана форма
|
хубавото
|
по-хубавото
|
най-хубавото
|
Мн. ч., нечленувана форма
|
хубави
|
по-хубави
|
най-хубави
|
Мн. ч., членувана форма
|
хубавите
|
по-хубавите
|
най-хубавите
|
ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ
Числителните имена назовават числата или означават поредността на явленията.
Числителните бройни назовават числата. Имат членувана и нечленувана форма: три - трите, шест - шесТТе, единадесет - единадесеТТе. Нямат форми за род с изключение на числителните един (една, едно) и два (две). Числителните бройни от две до десет имат мъжколична форма: двама, трима, четирима и т. н., която се използва в съвременния език предимно при числителните, назоваващи малки числа: трима ученици - ?десетима ученици. Мъжколичните форми на числителните бройни се употребяват само със съществителни от мъжки род - лица, които са в множествено число, а не в бройна форма: двама студенти - *двама студента1, петима архитекти - *петима архитекта, двадесет и трима учители - *двадесет и трима учителя. Числителните бройни от единадесет до деветнадесет, както и двадесет, тридесет, четиридесет, шестдесет имат дублетни форми: единадесет - единайсет, тридесет - трийсет.
Числителните редни означават реда, последователността на явленията. Имат членувани и нечленувани форми за мъжки, женски и среден род единствено и множествено число.
Форми
|
Числителни редни
|
М. р. ед. ч., нечленувана форма
|
първи, втори
|
М. р. ед. ч. членувана форма
|
първия(т), втория(т)
|
Ж. р. ед. ч., нечленувана форма
|
първа, втора
|
Ж. р. ед. ч., членувана форма
|
първата, втората
|
Ср. р. ед. ч., нечленувана форма
|
първо, второ
|
Ср. р. ед. ч., членувана форма
|
първото, второто
|
Мн. ч., нечленувана форма
|
първи, втори
|
Мн. ч., членувана форма
|
първите, вторите
|
Сподели с приятели: |