Звукови промени при гласните



страница4/4
Дата15.06.2017
Размер410.07 Kb.
#23631
1   2   3   4

Съществителните имена назовават явленията, които ни заобикалят, например лица, растения, животни, предмети, качества и свойства, действия, абстрактни понятия: дете, цвете, елен, маса, дълбочина, четене, щастие и др.
Съществителните имена се делят на собствени и нарицателни. Собствените имена назовават единични лица, животни или обекти: Петър, Мария, Мечо, България, Рила. Нарицателните имена назовават група еднородни явления и едновременно конкретното явление: маса, стол, куче, жена, мъж, трактор, цвете.
Броими са съществителните имена, които имат форми за единствено и множествено число. Неброимите съществителни не изразяват морфологичната категория число. Към тях спадат такива, които имат форма само за единствено число: щастие, обич, олио, злато, и такива, които имат форми само за множествено число: клещи, гащи, очила, Алпи.
Абстрактни се наричат съществителните имена, които назовават абстрактни понятия: радост, мир, мисъл, демокрация, а конкретни - които назовават конкретни обекти. От своя страна конкретните съществителни се делят на одушевени и неодушевени: маса, стол, стая, цвете. Одушевените съществителни могат да се класифицират като лица: дете, момче, жена, Пенка, и като нелица: куче, мравка, медуза, слон.
Съществителните имена имат членувани и нечленувани форми за единствено и множествено число, бройна форма при съществителните от мъжки род, която се употребява след числителните бройни или местоименните наречия колко, няколко, толкова (виж също 2.1. (число) и 3.3. (числително име) от раздел II.), и звателна форма, която се употребява обикновено при одушевените съществителни от мъжки и женски род. Отделните съществителни имена нямат форми за род за разлика от прилагателните. Виж също 2.2. (род) от раздел II Морфология.

Съ-
ществи-
телни имена
 
 
 
 
 
 




Броими
 
 
 
 
 
 




Абстрактни




Конк-
рет-
ни
 
 
 




Оду-
ше-
ве-
ни




Лица
 

Нелица
 







Неодушевени



















Небро-
ими




Абстрактни

Конкретни (неодушевени)










тревога, вятър, секунда

приятел, майка, лекар
 

котка, мравка, акула
 

книга, дърво, поляна

смелост, здраве, здрач

оцет, грис, очила




 

Форми__Мъжки_род__Женски_род__Среден_род'>Форми

Мъжки род

Женски род

Среден род

Ед. ч., нечленувана форма

стол, ученик

жена

дете

Ед. ч., членувана форма

стола, ученика, столът, ученикът

жената

детето

Мн. ч., нечленувана форма

столове, ученици

жени

деца

Мн. ч., нечленувана форма

столовете, учениците

жените

децата

Бройна форма

(два) стола

 

 

Звателна форма

ученико

жено

 

ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ

Прилагателните имена означават признак (качество или свойство) на явленията, означени със съществителните имена: добър, щастлив, работлив, широк, сребърен, пясъчен, дълготраен.
Прилагателните имена се делят на качествени и относителни.

Качествените прилагателни изразяват признаци (качества или свойства) на явленията. Могат да се степенуват: хубав човек, най-хубавата жена, умен мъж, по-умно дете. Относителните прилагателни изразяват признаци (качества или свойства) на явленията по отношение към други явления. Те не се степенуват освен в преносна употреба: златен пръстен, *по-златен пръстен1, дървена маса, най-дървената глава.
Прилагателните имена имат членувани и нечленувани форми за мъжки, женски и среден род единствено и множествено число. Виж също 1.2. (Правопис на сложни прилагателни имена) от раздел III Графично оформяне на думите и изреченията.

Форми

Положителна степен

Сравнителна степен

Превъзходна степен

М. р. ед. ч., нечленувана форма

    хубав

    по-хубав

    най-хубав

М. р. ед. ч. членувана форма

    хубавия(т)

    по-хубавия(т)

    най-хубавия(т)

Ж. р. ед. ч., нечленувана форма

    хубава

    по-хубава

    най-хубава

Ж. р. ед. ч., членувана форма

    хубавата

    по-хубавата

    най-хубавата

Ср. р. ед. ч., нечленувана форма

    хубаво

    по-хубаво

    най-хубаво

Ср. р. ед. ч., членувана форма

    хубавото

    по-хубавото

    най-хубавото

Мн. ч., нечленувана форма

    хубави

    по-хубави

    най-хубави

Мн. ч., членувана форма

    хубавите

    по-хубавите

    най-хубавите

ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ

Числителните имена назовават числата или означават поредността на явленията.
Числителните бройни назовават числата. Имат членувана и нечленувана форма: три - трите, шест - шесТТе, единадесет - единадесеТТе. Нямат форми за род с изключение на числителните един (една, едно) и два (две). Числителните бройни от две до десет имат мъжколична форма: двама, трима, четирима и т. н., която се използва в съвременния език предимно при числителните, назоваващи малки числа: трима ученици - ?десетима ученици. Мъжколичните форми на числителните бройни се употребяват само със съществителни от мъжки род - лица, които са в множествено число, а не в бройна форма: двама студенти - *двама студента1, петима архитекти - *петима архитекта, двадесет и трима учители - *двадесет и трима учителя. Числителните бройни от единадесет до деветнадесет, както и двадесет, тридесет, четиридесет, шестдесет имат дублетни форми: единадесет - единайсет, тридесет - трийсет.
Числителните редни означават реда, последователността на явленията. Имат членувани и нечленувани форми за мъжки, женски и среден род единствено и множествено число.

Форми

Числителни редни

М. р. ед. ч., нечленувана форма

първи, втори

М. р. ед. ч. членувана форма

първия(т), втория(т)

Ж. р. ед. ч., нечленувана форма

първа, втора

Ж. р. ед. ч., членувана форма

първата, втората

Ср. р. ед. ч., нечленувана форма

първо, второ

Ср. р. ед. ч., членувана форма

първото, второто

Мн. ч., нечленувана форма

първи, втори

Мн. ч., членувана форма

първите, вторите







Каталог: 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Alexander Malinov
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница