Êúì åòèìîëîãèÿòà íà ïñë. *gúrstü Æèâêà Êîëåâà-Çëàòåâà

Æèâêà Êîëåâà-Çëàòåâà

Характерна особеност на названията за ‘шепа’ и ‘ръка’ е формалното им съответствие с глаголи с най-общо значение ‘хващам, вземам’. Срв. например:

балтослав. *rankв с лит. *rinkti ‘събирам’;

гр. чейс ‘ръ­ка’ със стинд. harati ‘взе­ма’, лит. žerti ‘гре­ба’;

гот. handus ‘ръ­ка’ със стангл. huntian ‘ловя’, гот. hinthan ‘хващам’;

бълг. ди­ал. г­ръст ‘ше­па’ със загъртам, прегръщам;

гр. αγοστός ‘шепа, ръ­ка’ бгпсуфьу, бге­Ясщ ‘съ­би­рам’;

бълг. ше­па със стб. х©пати ‘хва­щам’, чеш. chopit ‘хва­щам’.

Така се сти­га до иде­ята за пря­ка мо­ти­ви­ра­ност на раз­глеж­да­ни­те со­ма­тич­ни наз­ва­ния от гла­го­ли­те със зна­че­ние ‘хва­щам; взе­мам’ (или ‘събирам’). На­при­мер вът­реш­на­та фор­ма на балтославянското на­з­ва­ние за ‘ръ­ка’ в мо­мен­та на не­го­во­то въз­ник­ва­не се пред­с­та­вя ка­то ‘съ­би­ра­ща’ или ‘съ­би­рач’ [Преображенский 1958, II: 223; Fraenkel 1962 - 1965: 697; Шанский, Иванов, Шанская 1961: 219], от което се прави изводът, че “ръ­ка­та е ‘ор­ган за съ­би­ра­не’” [Кондрашов, Копосов, Ру­по­со­ва 1985: 164]. Клуге за герм. *handu- (>нем. Hand ‘ръ­ка’) ре­кон­стру­ира пър­во­на­чал­на вът­реш­на фор­ма “хва­ща­ща” (die Fassende, Greifende) [Kluge 1963: 286]. Съ­що­то е мне­ни­ето и на Скит относно англ. hand [Skeat: 193]. Пряка мо­ти­ви­ра­ност от гла­го­ли­ със зна­че­ния ‘съ­би­рам’, ‘хва­щам’ пред­по­ла­гат някои автори и за етимоните на гръст [вж. напр. Преображенский 1958, I: 150; Фасмер1986-1987, II: 444; Шанский, Иванов, Шанская 1961: 81; Шанский: 4, 142; ЭССЯ, VII: 213;] и ше­па [Младенов 1941: 692], без да кон­к­ре­ти­зи­рат пър­во­на­чал­на­та въ­т­ре­шна фор­ма на на­зва­ни­я­та.¹ Те­зи хи­по­те­зи слу­жат ка­то сeмантични па­ра­ле­ли ед­на на дру­га и тъй ка­то са мно­го се съз­да­ва пред­с­та­ва­та за тях­на­та нео­спо­римост. Бък в не­го­вия Речник на из­б­ра­ни ин­до­ев­ро­пейс­ки си­но­ними, кой­то пред­с­тав­ля­ва сво­е­об­ра­зен спра­воч­ник по се­ман­тич­на типология, до­ри посочва, че наз­ва­ни­ята за ‘ръ­ка’ в раз­лич­ни­те ин­до­ев­ро­пейс­ки ези­ци са из­к­лю­че­ние по от­но­ше­ние на кон­с­та­ти­ра­на­та осо­бе­ност на со­ма­тич­на­та лек­си­ка да не е мо­ти­ви­ра­на по фун­к­ция [Buk 1949: 197].

Когато се из­с­лед­ва ети­мо­ло­ги­ята на со­ма­тич­ни­те наз­ва­ния за ‘ше­па’, обик­но­ве­но не се от­чи­та фактът, че те­зи наз­ва­ния ви­на­ги имат най-мал­ко две зна­че­ния. Освен со­ма­тич­но­то зна­че­ние ‘сви­­та ка­то паничка длан с пръс­ти­те’ (по-­на­та­тък за кра­т­­кост – ‘ше­па’) те из­ра­зя­ват и зна­че­ние ‘количество, кол­ко­то мо­же да се по­бе­ре в та­ка сви­та длан’ (по-­на­та­тък – ‘ше­па – ко­ли­чес­т­во’): срв. бълг. шепа ‘сви­та ка­то панич­ка длан с пръс­ти­те’ (Греба во­да с шепи), ‘ко­ли­че­ство, кол­ко­то мо­же да се по­бе­ре в та­ка сви­та длан’ (Сложил ед­на ше­па ориз) [БТР: 1005]. Това че вся­ко со­ма­тич­но наз­ва­ние за ‘ше­па’ из­ра­зя­ва и зна­че­ние ‘ше­па – ко­ли­чес­т­во’ се оп­ре­де­ля от факта, че по прин­цип те­зи наз­ва­ния възникват, за да на­зо­ва­ват част на тя­ло­то в оп­ре­де­ле­но положение, чи­ето пред­наз­на­че­ние е имен­но да бъ­де мярка. Сле­дователно гла­го­лът с най-об­що зна­че­ние ‘хва­щам; вземам; съ­би­рам’ (по­-на­та­тък за крат­кост – ‘хващам; взе­мам’), за кой­то се ус­та­но­вя­ва фор­мал­но съ­от­ветс­т­вие с да­де­но со­ма­тич­но на­зва­ние за ‘ше­па’, мо­же да бъ­­де съотнесен не са­мо със со­ма­тич­но­то зна­че­ние на на­зва­ни­е­то, а и със зна­че­ни­ето за ко­ли­че­ство. Схе­ма­тич­но пред­с­та­ве­но то­ва из­г­леж­да така:

‘ше­па’

‘хващам; взе­мам’

шепа–количество’

А. ‘хващам; взе­мам’  ‘ше­па’  ‘ше­па – ко­ли­чес­т­во’;

В. ‘хващам; взе­мам’  ‘ше­па – ко­ли­чес­т­во’  ‘ше­па’.

Преди да се от­го­во­ри на въп­ро­са кой от те­зи мо­де­ли на се­ман­ти­чен раз­вой е реален, след­ва да се раз­г­ле­дат всич­ки се­ман­тич­ни пре­хо­ди меж­ду раз­г­леж­да­ни­те значения, за ко­ито има не­дву­сми­сле­ни при­ме­ри сред недеетимологизирани названия.

1. От съв­ре­мен­на глед­на точ­ка за ези­ко­во­то съз­на­ние зна­че­ни­ето ‘ше­па – ко­ли­чес­т­во’ e вто­рич­но спря­мо со­ма­тич­но­то зна­че­ние ‘ше­па’. То се ос­мис­ля ка­то та­ко­ва в кон­тек­с­та на ре­гу­ляр­на­та връз­ка меж­ду зна­че­ни­ята ‘съ­дър­жа­що’ и ‘съ­дър­жи­мо’ на ре­ди­ца мно­го­знач­ни лексеми, при ко­ито зна­че­ни­ето ‘съ­дър­жа­що’ е из­ход­но (вж. за ре­гу­ляр­ния ха­рак­тер на този преход Ю. Д. Апресян, кой­то по­соч­ва сред при­ме­ри­те и рус. горсть ‘ше­па’ [Апресян 1974: 201]). Сле­до­ва­тел­но се­ман­тич­ни­ят раз­вой ‘ше­па’  ‘ше­па – ко­ли­чес­т­во’ е въз­мо­жен.

2. Съществуват при­ме­ри на мо­ти­ви­ра­ност на гла­го­ли с най-об­що зна­че­ние ‘хващам; взе­мам’ от наз­ва­ния за ‘ше­па’: срв. бъл­гар­ския глагол за­шеп­вам ‘взе­мам или заг­реб­вам с ше­па мал­ко ко­ли­че­ство от не­що; хващам, об­х­ва­щам не­що с ше­па’ [РБЕ, V: 809], за който мотивираността от соматичното название шепа е недвусмислена, а също и рус. диал. горстать ‘вземам с шепа’, производен от горсть `шепа` [СРНГ, 7: 70]. Сле­до­ва­тел­но се­ман­тич­ни­ят раз­вой ‘ше­па’  ‘хва­щам; взе­мам’ съ­що е въз­мо­жен. В та­къв слу­чай мо­же да се очаква, че сред деетимологизираните со­ма­тич­ни наз­ва­ния за ‘ше­па’, ко­ито се съотнасят фор­мал­но с гла­го­ли с най-об­що зна­че­ние ‘хващам; взе­мам’, ще има и такива, ко­и­то са мо­ти­ви­ра­щи по от­но­ше­ние на глаголите.

3. Има при­ме­ри на мо­ти­ви­ра­ност на наз­ва­ния за ‘ше­па – ко­ли­чес­т­во’ от гла­го­ли с най-об­що зна­че­ние ‘хващам; взе­мам’. На­при­мер ди­алек­т­на­та българска лек­се­ма жімка, ко­ято има де­вер­ба­ти­вен про­из­ход (<псл. *zêti [БЕР, I: 565]), в РБЕ е ре­гис­т­ри­ра­на са­мо със зна­че­ние ‘ко­ли­чес­т­во трева, се­но и др., ко­ето мо­же да се хва­не в ше­па’ [РБЕ, V: 111]. Същото е ха­рак­тер­но и за лек­се­ма­та стЈска (<стисна), ре­гис­т­ри­ра­на в БТР са­мо със зна­че­ние ‘ко­ли­че­ство, ко­ето чо­век мо­же да хване, ка­то си свие пръс­ти­те на ед­на­та ръ­ка’ [БТР: 871]. Със съ­що­то зна­че­ние са­мо тя е ре­ги­стри­ра­на и в ня­кои ди­алек­т­ни реч­ни­ци [Евстатиева 1971: 228; Ралев 1977: 168]. Девербативният про­из­ход от гла­гол със зна­че­ние ‘хва­щам; взе­мам’ е не­ос­по­рим и за лек­се­ма­та хват­ка ‘ко­ли­че­ство, сено, въл­на и пр., ко­ето се хва­ща с ед­на ръ­ка’ [БТР: 968]. Сле­до­ва­тел­но се­ман­тич­ни­ят раз­вой ‘хващам, взе­мам’  ‘ше­­па - ко­­ли­че­ство’ e ти­по­ло­ги­чес­ки потвърден. Ос­вен то­ва мо­гат да се при­ве­дат и дру­ги при­ме­ри на на­зва­ния за ко­ли­чес­т­во с де­вер­ба­ти­вен произход: срв. щЈпка ‘малко количество от нещо (тол­кова, колкото може да се вземе като се щипне с два пръс­та)’ (щип­ка сол); диал. гІшка (<гуш­­на ‘пре­гър­на’) ‘хват­ка сено, сла­ма, пре­ж­да и др.’ (Бо­тев­град - [Илчев 1962: 189]), ‘топ­ка се­но или сла­­ма’ (Тръстеник, Пле­вен­с­ко – [Евстатиева 1971: 165]).

4. В го­во­ра на с. Доброславци, Софийско лек­се­ма­та стЈс­ка е ре­гис­т­ри­ра­на с две значения: ‘ше­па – ко­ли­чес­т­во’ и ‘ше­па’ [Гъ­лъбов 1965: 106]. В кон­тек­с­та на ка­за­но­то по-го­ре сома­тич­но­то зна­че­ни­е ‘ше­па’ сле­д­ва да се раз­г­леж­да ка­то вто­рич­но. Сле­до­ва­­телно се­ман­тич­ни­ят пре­нос ‘ше­па – ко­ли­чес­т­во’  ‘ше­па’ съ­що е ти­по­ло­ги­чес­ки по­твър­ден.

5. Примери на не­де­ети­мо­ло­ги­зи­ра­ни со­ма­тич­ни наз­ва­ния за ‘ше­па’, ко­ито нед­вус­мис­ле­но да илюс­т­ри­рат пря­ка мо­ти­ви­ра­ност от гла­го­ли с най-об­що зна­че­ние ‘хващам; взе­мам’, не мо­гат да бъ­дат приведени. Следователно твърдението, че има та­ки­ва сред деетимологизираните наз­ва­ния за ‘ше­па’, е неар­гу­мен­ти­ра­но, тъй ка­то не е мо­ти­ви­ра­но типологически, а се ос­но­ва­ва са­мо на мнимо­ прав­до­по­до­бие, изхождащото от представата за ръ­ка­та като деен орган.

И така, схе­ма­тич­но представено, меж­ду зна­че­ни­ята ‘хва­щам; взе­мам’, ‘ше­па’ и ‘ше­па - ко­ли­чес­т­во’ са въз­мож­ни след­ни­те се­ман­тич­ни пре­хо­ди:

‘ше­па - ко­ли­чес­т­во’

Налага се изводът, че и за деетимологизираното со­ма­тич­но наз­ва­ние гръс­т връз­ка­та с гла­го­ла със зна­че­ние ‘хва­щам; взе­мам’, от кой­то се пред­по­ла­га, че е мотивирано, не е не­по­сред­­­ствена, как­то тра­ди­ци­он­но се смята, а се ми­на­ва през меж­дин­но зве­но ‘ше­па - ко­ли­чес­т­во’ (срв. с мнението на В. Махек - вж. по-горе). Тази хи­по­те­за ­се до­каз­ва и от факта, че в ре­ди­ца ди­а­лек­ти фор­мал­но тъж­дес­т­ве­ни или свър­за­ни с то­ва наз­ва­ния са ре­ги­стри­ра­ни със значения, ко­ито мо­гат да бъ­дат обяс­не­ни са­мо ка­то раз­ви­ти от зна­че­ние ‘ше­па - ко­ли­чес­т­во’, пря­ко мо­ти­ви­ра­но от гла­гол с най-об­що зна­че­ние ‘хващам; взе­мам’, но не и от зна­че­ние ‘ше­па - ко­ли­че­ство’, раз­ви­то ме­то­ни­мич­но от со­ма­тич­но­то зна­че­ние ‘ше­па’ в съ­от­вет­ствие с ре­гу­ляр­ния ме­то­ни­ми­чен се­ман­ти­чен пре­нос ‘съ­дър­жа­що’  ‘съ­дър­жи­мо’. Става въп­рос за значенията: ‘ко­ноп’ на грі­сти мн. ч. (Тро­ян­с­ки го­вор - [Ко­ва­чев 1968: 197]; Радовене, Вра­чан­ско - [Хитов 1979: 238]), ‘връз­ка ко­но­пе­ни стъб­ла’ на грістъ (Тро­ян­ски го­вор - [Ковачев 1968: 197]; Еленски реч­ник - [Петков 1974: 29]; Радовене, Вра­чан­ско - [Хитов 1979: 238]), ‘ед­но стъб­ло ко­ноп’ на грі­стъ (Еленски реч­ник - [Петков 1974: 29]; Радовене, Вра­чан­ско – [Хитове 1979: 238]) и др.. При се­ман­ти­чен раз­вой ‘ше­па’  ‘ше­па - ко­ли­че­ство’, кой­то е в съ­от­ветс­т­вие с ре­гу­ляр­ния се­ман­ти­чен раз­вой ‘съ­дър­жа­що’  ‘съ­­­дър­жи­мо’ след­ва да се очак­ва, че зна­че­ни­ето ‘ше­па - ко­ли­чес­т­во’ ще из­ра­зя­ва та­ко­ва ко­ли­че­ство, ко­ето по обем да съ­от­ветс­т­ва на “съ­дър­жа­що­то”, т. е. в да­де­ния слу­чай на ше­па­та - сви­та ка­то па­нич­ка длан с пръстите. Израз от ти­па *ше­па ко­ноп ­би оз­на­ча­вал та­ко­ва ко­ли­чес­т­во от рас­те­ни­ето ко­ноп, ко­ето да се по­би­ра из­ця­ло в шепата, а не сноп­че от него. Сле­до­ва­тел­но зна­че­ни­ето ‘сноп­че ко­ноп’, от ко­ето по-на­та­тък са раз­ви­ти зна­че­ни­ята ‘ко­но­пе­но стъб­ло’ и ‘ко­ноп’ е въз­мож­но са­мо ка­то раз­ви­то ме­то­ни­мич­но от зна­че­ние ‘ше­па - ко­ли­чес­т­во’, пря­ко мо­ти­ви­ра­но от гла­гол със зна­че­ние ‘хващам; взе­мам’, ко­ето е с вът­реш­на фор­ма “стис­ка”: срв. из­ра­за стис­ка коноп.