Ìàðèåëà Íåêîâà / M. Nekova ÒÓÐÈÑÒÈ×ÅÑÊÈ ÐÅÑÓÐÑÈ – ÀÍÀËÈÇ È ÎÖÅÍÊÀ Tourist Resources – Analysis and Evaluation



Pdf просмотр
страница1/2
Дата26.09.2022
Размер280 Kb.
#115140
  1   2
toursir resoy4996


549
Ìàðèåëà Íåêîâà / M. Nekova
ÒÓÐÈÑÒÈ×ÅÑÊÈ ÐÅÑÓÐÑÈ – ÀÍÀËÈÇ È ÎÖÅÍÊÀ
Tourist Resources – Analysis and Evaluation
In the present report tourist resources are being analyzed. There is a brief analysis of
the beginning of tourism geography. A few definitions of tourist resources by various authors
are stated. A classification of tourist resources is made. There are more criteria of their
further classification. There is an analysis of the methods, which are used with the tourist
resources evaluation. The stages of evaluation process are pointed out. There is a brief
review of the first attempts for recreation evaluation of some natural components in Bulgaria.
Some conclusions are made in the end.
Key words: tourist resources, tourism geography, classification, criteria, method of
expert evaluation, method of grade assessment, geographical method.
Туристическите ресурси се определят като природни и социално-антро- погенни комплекси и техните компоненти и съчетания, които при съвременната и перспективна структура на обществените потребности от отдихи технико- икономически възможности са предметна потребление, като изходен материал за производството на туристически услуги (Бъчваров и др.). Туристическите ресурси включват обектите и явленията, които са цел на туристическите пътувания и чрез използване на възстановителния и познавателния ефект се осъществява задоволяване на рекреационните потребности.
Според Николина Попова Природните рекреационни ресурси представляват един от основните фактори, реализиращи потребността от отдихи туризъм. Аз бих перифразирала, че без туристическите ресурси като цяло не би имало туризъм.
„Географията натуризма като научно направление се появява сравнително късно. С разрастването на туристическите пътувания в края на ХІХ и началото на ХХ век се налага да започне изучаването на ресурсите и условията,
които ги благоприятстват. От ядрото на географията се отделя клон, който започва да изучава кои места, селища, райони имат атрактивни плажове, планини, минерални води, интересни крепости, църкви, музеи. Географията натуризма поддържа интензивни двупосочни връзки с дисциплините от Физическата и Икономическата география, а поради по-късната си поява тя използва

част от техните, вече утвърдени методи, емпирични данни и др.
2
Специализи- рано проучване по въпросите завръзките натуризма с географските и с другите науки е направил ученият от Университета в Манитоба (Канада) Збигнев Миеч- ковски
3
Първата самостоятелна, строго научна публикация, дала и названието
„география натуризма, се появява през 1905 г. в Грац (Австрия, с автор Йозеф
Щраднер.
След Първата световна война се появяват наченки на институционали- зация на географията натуризма. През 1929 г. в Берлин се открива Институт за изследване натуризма, в който работят доста географи като Роберт Глюксман
(първия му директор, Г. Вегенер и др. Основното им внимание е върху обвързаността между туризма и обуславящите го ресурси – както природни, така и културни
4
От българските автори голям принос за развитието на Географията натуризма имат Любомир Динев (който през 1967 г. успява да разкрие аналогична специалност в Софийския университета от 1973 ги самостоятелна катедра),
Марин Бъчваров, Мария Воденска, Николина Попова и др. През 1985 г. Излиза колективна книга с обобщаващ характер География на отдиха и туризма в
България”
5
Определение за туристически ресурси са давали много учени.
Според Ядвига Варшинска, Антони Яцковски (1979 г) туристическите ресурси са съвкупността от елементи на природната среда и неприродни елементи, които съвместно или всеки поотделно, са предметна заинтересоваността на туристите.
Според Живадин Йовичич (1981 г) туристическите ресурси са всички явления и предмети, привличащи туристите.
Според Марин Бъчваров, Найден Апостолов (1982 г) туристическите ресурси са обекти и явления, които задоволяват потребностите на туристите.
Според Алън Леу (1987 г) туристическите ресурси са всички онези елементи на непознатото място, които карат свободните пътешественици да напускат домовете си.
Според Анджей Ковалчик (2000 г) туристическите ресурси са съвкупност от елементи на природната среда, и такива с неприроден произход
6
Може да се обобщи, че туристическите ресурси са природни или антро- погенни (създадени от човека) обекти и явления, които притежават качества за задоволяване на лечебни, рекреативни, познавателни, делови или развлекателни потребности, поради което привличат туристите
7
От изключителна важност е класифицирането на туристическите ресурси.
Поради големия им брой и този на критериите за тяхното групиране броят на класификациите и типологиите може да бъде много дълъг. Но не всички критерии са от голямо значение, затова е необходимо да се подберат тези, които имат съществен принос към въпросите за тяхното усвояване.

Един от основните критерии, по който се групират туристическите ресурси е според техния генезис. В зависимост от техния произход ресурсите се разделят надве основни групи природни и антропогенни. Първите са създадени и се променят от природните процеси, авторите са плодна човешката дейност
8
Природните рекреационни ресурси се диференцират най-често на основата на следните признаци 1) принадлежност към природните компоненти г, Мишев ги обединява в 5 групи 2) степенна вмешателство на човека,
причинило изменението им (1977 г, Багрова ги обособява в 3 групи – първични,
облагородени и изкуствено създадени 3) степенна използване (1988 г, Попова функциониращи и запаси 4) продължителност на използването им 5) основни типове природни комплекси, с които туристът най-често влиза във взаимодействие г, Бъчваров 6) в зависимост от диференциацията на рекреацион- ните дейности – лечебни, профилактични, спортни и познавателни 7) в зависимост от съотношението на неизменената природа и техническите съоръжения –
урбанизирани, слабоурбанизирани и неурбанизирани
9
Антропогенните туристически ресурси се обособяват втри основни групи) свързани с опознаване на етносоциалните особености и стопанството (соци- ално-познавателни ресурси 2) свързани с опознаване на културно-исто- рическото наследство и 3) свързани с участие и/или наблюдение в периодични и епизодични прояви с различен характер. Всяка от посочените групи антро- погенни туристически ресурси се диференцирана видове и подвидове
10
Други критерии, по които може да се групират туристическите ресурси са по форма (визуално-графичен аспект, Джефри Уол предлага класификация стри вида форми точки, линии, области според значението (световни, национални, регионални, локални според селищната локализация (селищна и извън- селищна според собствеността (частна, държавна, общинска и обществена);
в зависимост от транспорта (ресурси със затруднена пешеходна достъпност,
достъпни само за специализиран туристически транспорт, достъпни и с обществен транспорт според названието в зависимост от релефа и много други
12
От изключителна важност при изучаването на туристическите ресурси е да се изучат и усвоят методите за тяхната оценка. Оценяването е сложен научноизследователски процес. Основните методи, използвани при оценка на природните рекреационни ресурси и за оценка на степента на благоприятност на природните комплекси за различните видове отдихи туризъм в рекреационно- географските изследвания, са методът на експертната оценка и методът на балната оценка.
Същността на метода на експертната оценка се изразява в получаването на оценки на основата на запитване на експерти. Използването на експертна оценка е целесъобразно в случаите, когато липсва необходимият обем географска информация и време за изследване. Най-същественият недостатък на този метод е, че се приема субективността на оценките, давани от експертите
13


552
Най-широко използваният метод е балната оценка. През те години се разработват основните принципни положения на балната оценка на природните комплекси. Най-пълно теса изложени в разработките на Л. Мухина (1973, Оценяването е неразделна част от рекреационните изследвания, свързани с планирането и проектирането на териториалните системи за отдихи туризъм от различен тип и ранг. Условията за възникване и съществуване на териториалната система за отдихи туризъм могат да се оценяват както от позициите на суперсистемата (обществото като цяло) и едноранговите £ системи, така и от позициите на самата териториална система за отдихи туризъм. Субект на оценката може да бъде суперсистемата или териториалната система за отдихи туризъм и отделните £ подсистеми и техните елементи. Важно е типът и рангът на обекта да съответствана типа и ранга на субекта. Основен предметна оценъч- ното изследване е изучаването на закономерните взаимни връзки и взаимодействия между блоковете на тези системи. Оценката е отражение на отношенията между човека и заобикалящата го среда и нейните елементи. Оценката винаги е субективна, винаги се отнася за някакъв субект, тъй като без субекта, без изразяване на отношението му към даден обект или явление не може да има оценка. Ако за измерването е достатъчно наличието само на обекта, тена природния комплекс, то за оценката е необходимо и наличието на субект.
Съществуват няколко етапа при процеса на оценяване) първият етап е свързан с ясно определяне на целта и формулиране на задачите на изследването, както и посочване на ранга на обекта и субекта на оценката) вторият етап е свързан с определянето на показателите, с помощта на които се оценяват свойствата на обекта, към които се предявяват изисквания отстрана на субекта на оценката) третият етап включва разработването на оценъчните скбли;
4) четвъртият етапна оценяването се свежда до механичен превод, по разработените оценъчни скбли;
5) петият етап включва обединяване на частните оценки (по отделните показатели) в обобщаваща или интегрална оценка.
Рекреационната оценка на природните комплекси се провежда втри аспекта технологичен – свързан е с оценка на възможностите за практикуване на един или друг вид или комплекс от видове отдихи туризъм. Тук се отнася и оценката на възможностите за инженерно усвояване на природния комплекс психологичен – свързан е с оценката на характера на емоционално въздействие на природния комплекс върху туриста физиологичен – свързан е с оценка на степента на комфортност на природните условия по отношение на организма натуриста Първите опити за рекреационна оценка на някои от природните компоненти са направени през те години на ХХ век. В периода 1976–1980 г. е направена рекреационно оценка на релефа в България от Географския институт на БАН, като част от комплексно географско изследване на рекреационния потенциал в Северна България. През 1983 г. М. Данева обобщава резултатите от рекреационната оценка на релефа в Северна България за нуждите на маршрутно познавателния туризъм
16
Климатът е природен компонент, който има значение за организацията на голям брой видове отдихи туризъм, и това налага неговата оценка от технологичен аспект. Първата рекреационна оценка на климата в България на основата на методиката на балната оценка е направена от Х. Тишков през 1976 г. Той използва 6 основни показателя за оценка на термичните свойства на климата среден годишен бройна дните с устойчиво задържане на температурата под 0° С,
над 0° Си над 15° Сина дните с мразовито, немразовито време и време с преходна температурата над 0° С. Оценката име осъществена по скбли, в които са използвани както равни, така и неравни интервали. При оценка на климата трябва да се вземат под внимание и неблагоприятните метеорологични явления.
Рекреационната оценка на природните ландшафти на Рила е направена въз основана типологична систематизация на рилските ландшафти от Петров през 1983 г. Тя включва 3 типа, 7 подтипа и 13 групи планински ландшафти с различен обхвати териториално разпространение на макросклоновете и билата на планината. Рекреационната оценка е извършена на базата на системно-струк- турния подходи методиката на баловата оценка. Рекреационната оценка е направена по 22 показателя, които влияят върху 10 вида отдихи туризъм през лятото, и 5 – през зимата
18
Съществуват много и разнообразни антропогенни обекти и явления, но не всички могат да бъдат използвани за развитието натуризма. Затова е необходимо те да бъдат изследвани и оценени, за да се прецени кои от тях са най- привлекателни за туристически посещения и чието използване е технически най-лесно и най-евтино за осъществяване. Според Бъчваров (1987 г) географията натуризма има за задача да оцени позиционната стойностна антропоген- ните обекти и явления, тяхното взаимно териториално разположение и съчетаване, пространствените им отношения с центровете на формиране натуристи- ческото търсене и с природните туристически ресурси.
Методите за изследване на антропогенните туристически ресурси са обособени в няколко групи:
Традиционни географски методи – характеристика (описание, анализ),
сравнителен, картографски методи др. В началния етап се прави инвентаризация на обектите и явленията, които подлежат на по-нататъшно изследване и оценяване. Инвентаризацията трябва да бъде достатъчно пълна, така чеда не отпаднат обекти, които биха могли да се използват. Важно място заема

характеристиката на обектите. Тя трябва да посочване само общата характеристика на обектите и явленията, но и конкретни техни черти, които имат отношение към туристическото търсене. Картографският метод е свързан с разкриването на особеностите на територията, на която се намират, с центровете и районите на концентрация. В География на отдиха и туризма в България от г. са посочени основните принципи, използвани при анализа на антропо- генните туристически ресурси, а именно хронологичен, типологичен, функционален и пространствен.
Методи за анализи оценка на количествените аспекти на антропогенните туристически ресурси. Тези методи намират най-широко приложение при анализа на териториалното разпределение на антропогенните туристически ресурси, на наситеността на различни територии и маршрути с обекти от различен характер. Високата концентрация на обекти, дори и с поограничена значимост,
води до повишаване на атрактивността на територията. По-голяма прецизност се получава при използването на показателя време за психоемоционално възприемане на обекта и за физически контакт с него. Според Полинова (1978) и
Пирожник (1986) е необходимо да се състави типологична таблица със средни норми навремето, необходимо за запознаване с различни видове обекти
19
Балова оценка на антропогенните туристически ресурси. Този метод позволява да се оцени атрактивността, привлекателността на антропогенните обекти и явления, както и възможностите за туристическото им използване.
При оценяването на антропогенните туристически ресурси се преминава през същите етапи, както при оценяването на природните рекреационни ресурси.
Необходимо е да бъдат установени свойствата на оценявания обект, които определят неговата ценности възможност за използване. Основните свойства, които се оценяват са значимост, екзотичност, уникалност, насоченост, известност,
транспортна достъпност, наличие на материално-техническа база и други
20
При направения анализ се достигна до извода, че при оценка на природните туристически ресурси има по-големи възможности да се използват критерии и показатели, докато при антропогенните тази оценка в много случаи има субективен характери се влияе от много фактори.
Всеобщо е мнението, че туризмът и природната среда са в силна взаимозависимост помежду си. Ако неговото развитие протича бързо, но паралелно с нейното нарушаване, очакваните последици са отлив натуристи и цялостна стагнация на курортите. Поради тази причина туристическите ресурси винаги трябва да се използват оптимално и екологосъобразно, за да може, от една страна, по-продължително време да бъдат експлоатирани, и, от друга страна,
да се запази природната среда.


555


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница