Ïðè ñåêðåòàðÿ Гергана Павлова è â ïðèñúñòâèåòî íà ïðîêóðîðà êàòî ðàçãëåäà äîêëàäâàíîòî îò ñúäèÿòà миткова гр
Изтегляне 72.48 Kb.
|
| Ð Å Ø Å Í È Å
№ гðад Ï. 04.04.2014 ãîäèíà Â È Ì Å Ò Î Í À Í À Ð Î Ä À Ï. ðàéîíåí ñúä, втори ñúñòàâ, â открито çàñåäàíèå íà четвърти март две хиляди и четиринадесета ãîäèíà â ñúñòàâ: ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË:ЦОНКА МИТКОВА ïðè ñåêðåòàðÿ Гергана Павлова è â ïðèñúñòâèåòî íà ïðîêóðîðà êàòî ðàçãëåäà äîêëàäâàíîòî îò ñúäèÿòà МИТКОВА гр. дело № 440 ïî îïèñà çà 2013 гîäèíà, çà äà ñå ïðîèçíåñå, ñúîáðàçè: Производството е по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Производството по делото е образувано по искова молба на Т. П. Ц. от град П. , С. област, ул. с ЕГН **********, срещу П. Г. Н. от град П. , С. област, ул. с ЕГН **********. Ищецът твърди в исковата молба, че на 09.08.2008г. е закупил лек автомобил „Форд Фиеста” от ответника и му е дал сумата от 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева. Ищецът твърди, че уговорката им била да отиде с автомобила на море и след като се прибере да го прехвърлят с договор за покупко – продажба пред нотариус. Ищецът твърди, че на път за морето, на 12.08.2008г. автомобила се повредил, като изпаднал скоростния лост, вилката и свързващите го елементи и било невъзможно да продължи, поради което останал в гр. А., в сервиз да отстранят повредата. Ищецът твърди, че в автосервиза при прегледа били установени и други дефекти на автомобила: амортизиран съединител, изпуснали амортесьори и други неизправности, противно на твърденията на ответника, че автомобила е в отлично състояние. Ищецът твърди, че след като се прибрал върнал автомобила на ответника и се уговорили да му върне парите. Твърди се, че въпреки многократните подканяния, включително и чрез Нотариална покана, връчена на 08.02.2012г., и досега ответникът не е върнал парите на ищеца. Ищецът твърди, че по този повод е подал жалба в РУП гр. П. , с вх. № 5305/ 16.07.2009г., пр. пр. № 1580/ 2010г. на ПРП, която приключила с отказ да се образува досъдебно производство. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата в общ размер на 2 000.00 (две хиляди) лева, от които: 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева – главница, представляваща дадената от ищеца сума за лекия автомобил на 09.08.2008г. и 500.00 (петстотин) лева – мораторна лихва за периода от 01.09.2008г. до 08.08.2013г., ведно със законната лихва до пълното изплащане на сумата. Ищецът моли предявения иск да бъде уважен, ведно със законните последици и да бъде осъден ответника да му заплати направените разноски по делото. Ответникът П. Г. Н., в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания. В писмения отговор ответникът е заявил, че оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със законните последици. В писмения отговор ответникът твърди, че не е продавал на ищеца никакъв лек автомобил, че го познава в действителност, но не са имали никакви отношения с него, че цитираният в исковата молба лек автомобил не е бил собственост на ответника, поради което не е могъл да го продаде на ищеца, че между страните не е имало договор за покупко – продажба на МПС, че твърдените обстоятелства в исковата молба били неверни. П. районен съд, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното: Видно от приложената прокурорска преписка № 1580/ 2010г. по описа на Районна прокуратура град П. , че същата е образувана по жалба на Т. П. Ц. от гр. П. срещу П. Г. Н. от гр. П. за това, че на 09.08.2008г. Ц. е закупил от Н. лек автомобил „Форд Фиеста”, за което първоначално заплатил сумата от 1 500 лева, но автомобила показал дефекти и Ц. го върнал на Н., като последния отказал да му възстанови сумата по продажбата. Установява се от прокурорската преписка, че в хода на проверката е установено следното: сделката между страните е извършена устно, без да е спазена изискуемата от закона форма /писмен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите/, била е уговорена продажна цена 2 400 лева, но първоначално Ц. е дал само 1 500 лева, с така закупения автомобил Ц. потеглил към морето, в района на гр. А. автомобила се повредил, което наложило Ц. да посети автосервиз в града и там били установени редица дефекти по автомобила, ремонта бил извършен за сметка на Ц. и след като се прибрал в гр. П. , Ц. върнал автомобила на Н., който отказал да му възстанови сумата от 1 500 лева. С постановление на Районна прокуратура гр. П. от 02.03.2011г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство по случая с мотиви, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и възникналите облигационни отношения между страните са от гражданско-правен характер. Във връзка с тази преписка е представено и уведомително писмо № 5291 от 22.07.2009г. на РУП гр. П. . Видно от нотариална покана от Т. П. Ц. до П. Г. Н., връчена на 08.02.2012г. чрез Е.П., нотариус в район РС П. с рег. № . на Нотариалната камара, с която ищецът е поканил ответника да му върне сумата от 1 500 лева, дадени на 09.08.2008г. във връзка с покупка на лек автомобил „Форд Фиеста”, който е бил с много скрити дефекти и е бил върнат. Видно от писмо на ОД на МВР-С. от 31.01.2014г., че посочените от ищеца два регистрационни номера на леки автомобили са на л. а. „Опел Корса” и на л. а. „Фиат Типо”. Във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото, съдът допусна събирането на гласни доказателства. По делото са разпитани две групи свидетели. Видно от показанията на свидетелите Л.К.Л. /в с. з. на 17.12.2013г. – л. 24/ и Л.А. А. /в с. з. на 04.03.2014г. – л. 38/, доведени от ищеца, че през лятото на 2008г. ответникът заедно с брат си са ползвали сервиз под наем – за ремонт на автомобили, находящ се в гр. П. на ул. „С.” № . като сервизът е собственост на свидетеля А.. Видно от показанията на тези свидетели, че през месец август 2008г. между страните по делото е била постигната устна договорка за това ищецът да закупи лек автомобил „Форд Фиеста” от ответника, че сделката е била сключена в процесния сервиз, при което ищецът е броил на ответника сумата от 1 500 лева и е взел автомобила, като е бил предаден и ключа на автомобила. Видно от показанията на тези свидетели, че малко след това автомобилът е показал дефекти, поради което ищецът е върнал автомобила на ответника, но последния е отказал да му върне дадената сума от 1 500 лева. Видно от показанията на тези свидетели, че след това ищецът е разговарял многократно с ответника за връщане на дадената сума, но и досега парите не са върнати. Видно от показанията на свидетелите Ц.Л.Б. /в с. з. на 17.12.2013г. – л. 24/ и А.Л.С. /в с. з. на 17.12.2013г. – л. 25/, доведени от ответника, че ответникът помага на брат си С., който има сервиз в гр. П. за ремонт на автомобили. Видно от показанията на тези свидетели, че те не знаят ответникът да се занимава с продажби на коли, че те не знаят през лятото на 2008г. ответникът да е имал лек автомобил „Форд Фиеста” и да е продавал такъв автомобил на ищеца. Видно от показанията на тези свидетели, че те не знаят да е имало сделка между страните през лятото на 2008г. относно покупко-продажба на лек автомобил и даване на някаква сума пари в тази връзка. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за доказано, че през месец август 2008г., между страните по делото, е била постигната устна договореност за покупко – продажба на лек автомобил „Форд Фиеста”, ищецът е дал на ответника сумата от 1 500 лева, която е била първоначална, а ответникът му е предал автомобила и ключа за автомобила, като още същия месец автомобилът е показал множество скрити дефекти и по тази причина ищецът го е върнал на ответника, но последния е отказал да му върне сумата от 1 500 лева. Горните изводи на съда се основават на събраните по делото писмени доказателства – прокурорската преписка на Районна прокуратура гр. П. и нотариална покана, които се подкрепят и от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Л. Л. и Л. А., които съдът кредитира изцяло като достоверни, последователни и непротиворечиви. Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели, тъй като те установяват конкретни обстоятелства по предмета на делото, свидетелите не са в близки отношения с нито една от страните и показанията им са обективни и безпристрастни, техните показания кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, като свидетелят Л. е единственият очевидец на предаването на парите и на автомобила, а свидетелят А. като собственик на сервиза, където е станала сделката, установява останалите обстоятелства в тази връзка. Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на другите двама свидетели Ц.Б. и А. С., тъй като те не установяват конкретни обстоятелства по предмета на делото и показанията им са твърде общи, те са в близки приятелски отношения с ответника, заинтересовани са да свидетелстват в полза на ответника и против ищеца. Съдът допусна свидетелски показания по делото, тъй като се касае за установяване на договор на стойност, по – малка от 5000 лева, съгласно разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК. Съдът счита за доказано, че причина за неосъществяване на сделката по покупко – продажбата на лекия автомобил са множеството скрити дефекти, които автомобила е показал и именно затова ищецът го е върнал на ответника, а не по някакви други причини. Съгласно разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съдът счита за доказано, че в конкретния случай ответникът е получил сумата от 1 500 лева на неосъществено основание, тъй като не се е стигнало до сключване на договор за покупко – продажба на МПС в изискуемата от закона форма по обективни причини, и дължи връщането й на ищеца. Съдът счита, че предявения иск по отношение на главницата следва да бъде уважен като основателен и доказан в пълен размер от 1 500 /хиляда и петстотин лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на връчване на нотариалната покана, съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД – 08.02.2012г. до окончателното й изплащане. Съдът счита, че предявения иск по отношение на мораторната лихва в размер на 500 /петстотин/ лева за периода от 01.09.2008г. до 08.08.2013г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като пред настоящата инстанция ищецът не ангажира надлежни доказателства за доказване на акцесорния си иск, включително и чрез заключение на съдебно – счетоводна експертиза. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 580 /петстотин и осемдесет/ лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Воден от гореизложеното П. районен съд
Ð Å Ø È: ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, П. Г. Н. от град П. , С. област, ул. с ЕГН ********** да заплати на Т. П. Ц. от град П. , С. област, ул. с ЕГН ********** сумата от 1 500,-лв. (хиляда и петстотин лева) – главница, представляваща дадената от ищеца сума за лек автомобил „Форд Фиеста” на 09.08.2008г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на връчване на нотариалната покана – 08.02.2012г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в размер на 500.00 (петстотин) лева за периода от 01.09.2008г. до 08.08.2013г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, П. Г. Н. от град П. , С. област, ул. с ЕГН ********** да заплати на Т. П. Ц. от град П. , С.област, ул. с ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на 580,-лв. (петстотин и осемдесет лева). ÐÅØÅÍÈÅÒÎ ïîäëåæè íà îáæàëâàíå â двуседмичен срок от връчването му на страните, пред С. окръжен съд на РБ. РАЙОНЕН СЪДИЯ: Изтегляне 72.48 Kb. Сподели с приятели:
|