Ïðè ñåêðåòàðÿ Мария Николова è â ïðèñúñòâèåòî íà ïðîêóðîðà êàòî ðàçãëåäà äîêëàäâàíîòî îò ñúäèÿòà миткова гр

Производството е по чл. 245 и чл. 357 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба от Л. Х. К. от село Ч., С. област, ул. „Б.” № . с ЕГН . чрез пълномощника й адвокат Д.Н. от АК град В., с адрес: град П., С. област, бул. „А.” № ., срещу „М. Б. .” ЕООД със седалище и адрес на управление: град П., С. област, ул. „Г. .” № ., с ЕИК: ., представлявано от И.Р.П. – Прокурист.

Ищцата твърди, че работи при ответника като „старша медицинска сестра” във „Вътрешно отделение”. Ищцата твърди, че ответникът й дължи исковата сума в размер на 3 517.38 лева, от които главница в общ размер на 3 117.38 лева – представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците от декември 2011г. до май 2012г. включително, подробно уточнена по пера за всеки месец поотделно и мораторна лихва в общ размер на 400 лева – представляваща обезщетение за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за месеците от декември 2011г. до май 2012г. включително, подробно уточнена по пера за всеки месец поотделно. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да й заплати следните суми: 1. Сумата от 3 117.38 лева – главница, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месеците от декември 2011г. до май 2012г. включително, както следва: декември 2011г. в размер на 488.48 лева, януари 2012г. в размер на 486.84 лева, февруари 2012г. в размер на 432.35 лева, март 2012г. в размер на 519.25 лева, април 2012г. в размер на 602.22 лева и май 2012г. в размер на 588.24 лева; 2. Сумата от 400 лева – мораторна лихва, представляваща обезщетение за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за месеците от декември 2011г. до май 2012г. включително, както следва: декември 2011г. – 100 лева за периода от 01.01.2012г. до 18.06.2012г., януари 2012г. – 80 лева за периода от 01.02.2012г. до 18.06.2012г., февруари 2012г. – 70 лева за периода от 01.03.2012г. до 18.06.2012г., март 2012г. – 60 лева за периода от 01.04.2012г. до 18.06.2012г., април 2012г. – 50 лева за периода от 01.05.2012г. до 18.06.2012г., май 2012г. – 40 лева за периода от 01.06.2012г. до 18.06.2012г. В съдебно заседание на 04.09.2012г. адвокат Д.Н. – пълномощник на ищцата, е поискала намаление на предявените искове по пера и размери, което е допуснато от съда. Ищцата моли предявените искове по т. 1 и т. 2 от петитума на исковата молба да бъдат уважени, съобразно заключението на съдебно – счетоводната експертиза: по т. 1. главница в размер на 1 468.02 лева, от която да се приспадне сумата от 172.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2012г. до окончателното й изплащане; и по т. 2. мораторна лихва в размер на 82.05 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимите трудови възнаграждения за периода от 01.01.2012г. до 18.06.2012г.

Ответникът „М. Б. .” ЕООД със седалище и адрес на управление: град П., С. област, ул. „Г. .” № ., с ЕИК: ., представлявано от И.Р.П. – Прокурист., чрез пълномощника си адвокат Г. Т. от САК, оспорва исковете по размер.

П. районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

Страните не спорят, че ищцата работи по трудов договор при ответника на длъжност „старша медицинска сестра” във „Вътрешно отделение”. Страните не спорят също така, че за месеците от декември 2011г. до май 2012г. включително, на ищцата не е изплащано дължимото трудово възнаграждение редовно и в пълен обем. В тази връзка са представените писмени доказателства по делото – копия от трудов договор, справки за начислено трудово възнаграждение, извлечения от банкови документи – преводни нареждания, справки и платежни фишове. По делото е представено удостоверение за актуално състояние на ответника от 14.06.2012г., издадено от Агенция по вписванията гр. С. и извлечение от търговския регистър. Спорни между страните са само размерите на претенциите на ищцата по двата пункта на исковата молба. Във връзка със спорните обстоятелства между страните, съдът допусна съдебно – счетоводна експертиза по делото. Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, депозирано от вещото лице А.С., което не е оспорено от страните и е прието от съда като обосновано и правилно, че дължимото трудово възнаграждение на ищцата за месеците февруари, март и април 2012г. е в общ размер на 1 468.02 лева и мораторната лихва върху дължимите трудови възнаграждения от датата на тяхната изискуемост до завеждане на исковата молба е в общ размер на 82.05 лева. Видно е от заключението също така и от разпита на вещото лице в съдебно заседание на 04.09.2012г., че трудовото възнаграждение на ищцата за месец декември 2011г. е било изплатено изцяло преди завеждане на исковата молба, а трудовото възнаграждение на ищцата за месец май 2012г. е изплатено изцяло на 22.06.2012г. т. е. след завеждане на исковата молба. В съдебно заседание на 04.09.2012г. ответникът представи писмено доказателство за изплатено трудово възнаграждение на ищцата в размер на 172.00 лева. При това положение дължимото трудово възнаграждение на ищцата по т. 1 от петитума на исковата молба и за исковия период – за месеците февруари, март и април 2012г. остава в общ размер на 1 296.02 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за доказано, че през исковия период – от месец декември 2011г. до месец май 2012г. включително, ищцата работи по трудов договор при ответника на длъжност „старша медицинска сестра” във „Вътрешно отделение”, като за този период на ищцата не е изплащано дължимото трудово възнаграждение редовно и в пълен обем. Съгласно разпоредбата на чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Установи се по делото, че ищцата е полагала възмезден труд в исковия период, който е бил изплащан само частично. Съгласно разпоредбата на чл. 245 ал. 2 от КТ разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. Ето защо съдът счита, че предявените искове от ищцата срещу ответника следва да бъдат уважени като основателни и доказани в следните размери: 1. неизплатено трудово възнаграждение в общ размер на 1 296.02 лева за месеците февруари, март и април 2012г.; 2. мораторна лихва представляваща обезщетение за забава върху дължимите трудови възнаграждения за периода от 01.01.2012г. до 18.06.2012г. /от датата на тяхната изискуемост до завеждане на исковата молба/ в общ размер на 82.05 лева, съобразно заключението на счетоводната експертиза. Съдът счита, че законната лихва върху главницата по т. 1 следва да бъде присъдена, считано от завеждане на исковата молба – 18.06.2012г. до окончателното й изплащане.

Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски по делото в размер на 300 лева – съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, а на Районен съд гр. П. следва да заплати сумата от 56 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове и сумата от 50 лева, представляваща разноски от бюджетните средства.

Воден от гореизложеното П. районен съд

Ð Å Ø È:

ОСЪЖДА „М. Б. .” ЕООД със седалище и адрес на управление: град П., С. област, ул. „Г. .” № ., с ЕИК: да заплати на ищцата Л. Х. К. от село Ч., С. област, ул. „Б.” № . с ЕГН следните суми: 1 296.02,-лв. (хиляда двеста деветдесет и шест лева и 02 ст.) – главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците февруари, март и април 2012г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 18.06.2012г. до окончателното й изплащане; 82.05,-лв. (осемдесет и два лева и 05 ст.) – мораторна лихва, представляваща обезщетение за забава върху дължимите трудови възнаграждения за периода от 01.01.2012г. до 18.06.2012г.

ДОПУСКА на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „М. Б. .” ЕООД със седалище и адрес на управление: град П., С. област, ул. „Г. .” № ., с ЕИК: да заплати на ищцата Л. Х. К. от село Ч., С. област, ул. „Б.” № . с ЕГН направените разноски по делото в размер на 300,-лв. (триста лева).

ОСЪЖДА на основание чл. 71, във връзка с чл. 78 ал. 6 от ГПК „М. Б. .” ЕООД със седалище и адрес на управление: град П., С. област, ул. „Г. .” № ., с ЕИК: да заплати на Районен съд гр. П. сумата от 56,-лв. (петдесет и шест лева) – държавна такса върху уважените искове и сумата от 50,-лв. (петдесет лева) – разноски от бюджетните средства.