" реферат на тема: „ Имуществена отговорност " Разработил: Ваня Пламенова Тодорова
Изтегляне 215.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Имуществена отговорност “ Разработил: Ваня Пламенова Тодорова
- Велико Търново 2023
|
ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий” Учебна дисциплинa: „Кооперативно право” РЕФЕРАТ на тема: „ Имуществена отговорност“ Разработил: Ваня Пламенова Тодорова спец. Право – IV Курс - задочно обучение Фак. № : 1908012836 Велико Търново 2023 В процеса на осъществяване на финансово-стопанската дейност и по-точно при изпълнение на длъжностните си задължения, длъжностните лица с виновното си поведение, изразяващо се в действия или бездействия причиняват вреди, за които по нашето законодателство е предвидена имуществена отговорност. Едно от най-ефективните и широко прилагани в практиката на Държавния вътрешен финансов контрол средства за въздействие върху проверяваните лица, които виновно причиняват вреди е безспорно имуществената отговорност по Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Известно е, че една от конкретните задачи на финансово-контролните органи е да възстановят причинените вреди на одитираните обекти. Изпълнението на това, произтичащо от закона, задължение се осъществява чрез прилагане на системата на имуществената отговорност. Имуществената отговорност отстранява отрицателните последици от виновните и противоправни действия или бездействия на отчетниците, в резултат на които са причинени вреди на одитирания обект. Общата гражданска отговорност за причинени вреди е регламентирана с разпоредбата на чл.45 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която всеки, който причини вреди другиму, е длъжен да ги покрива. Имуществената отговорност е предвидена по ЗДВФК и Кодекса на труда. Неотменното гражданско задължение, че всеки който причини вреда другиму, е длъжен да я поправи се отнася за всеки дееспособен гражданин. По Кодекса на труда отговорност носи само лице, което се намира в трудовоправни отношения с ощетеното предприятие. ЗДВФК регламентира имуществена отговорност на отчетниците, която по своята правна същност е отговорност за непозволено увреждане. При анализ на разпоредбите за имуществена отговорност по ЗДВФК се установяват съществени различия с отговорността по ЗЗД: По отношение на носителите(субектите) на имуществената отговорност. По гражданското право, носител на отговорност е всеки дееспособен гражданин, виновно причинил вреда другиму. По ЗДВФК имуществена отговорност носят само лицата, които имат характер на отчетници, в широкия смисъл на това понятие, които виновно и противоправно са причинили вреда на одитирания обект при изпълнението на отчетните си функции. По отношение на приложното поле на имуществената отговорност.По гражданското право имуществената отговорност е винаги в пълен размер, независимо от правната форма и характера на причинената вреда. По ЗДВФК имуществената отговорност също е винаги в пълен размер, но само при наличието на хипотезите на чл. 29 ал.1 от закона:“За противоправно причинени вреди на одитираните обекти, установени при финансов одит, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят имуществена отговорност по този закон, когато вредата е : Причинена умишлено От липси:Причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения Тези хипотези очертават приложното поле на имуществената отговорност по ЗДВФК. По ЗЗД дължимата обезвреда включва и пропуснати ползи. По ЗДВФК причинителите на вредите носят имуществена отговорност само за реално причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи. По ЗДВФК се носи имуществена отговорност само за вреди, оценими в тяхната парична стойност. Това показва, че за неимуществени вреди отговорност по ЗДВФК не може да се търси от виновните лица. В същото време съгласно чл.52 от ЗЗД, се предвижда обезщетение за неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост. По отношение реализацията на имуществената отговорност. Финансово – начетното производство се осъществява в съда въз основа на редовно съставен при вътрешен одит акт за начет, докато имуществената отговорност по гражданското право се реализира по общия исков ред. Всичко изложено до момента дава достатъчно основание да се счита, че имуществената отговорност по ЗДВФК е специфична разновидност на гражданската отговорност по ЗЗД. По Кодекса на труда е регламентирана имуществена отговорност за вреди, причинени от работници и служители, които са в трудово-правни отношения с ощетеното предприятие. Тъй като ЗДВФК прилагат само органите на ДВФК, в Кодекса на труда са включени разпоредби за осъществяване на имуществена отговорност за вреда, причинена от работници и служители при отчетническа дейност. Това дава възможност органите на вътрешния финансов контрол при наличието на законовите основания да предлагат на работодателя търсенето по реда и условията на Кодекса на труда на съответната имуществена отговорност на работника или служителя, виновно причинил вреда. Предпоставки за възникване на имуществена отговорност. Осъществяването на финансово-бюджетната и стопанската дейност на одитираните обекти в съответствие с изискванията на нормативната уредба е неотменно задължение на длъжностните лица на одитираните обекти. В техен личен интерес е да организират така цялостната дейност на съответното предприятие, че да се създадат условия за увеличаване на неговото имущество. Върху резултатите от дейността на предприятията оказват влияние, както външната, така и вътрешната среда. Проявява се действието на разнообразни по характер обективни и субективни причини, които увреждат имуществените интереси на одитираните обекти, което води до намаляване на тяхното имущество. При неправилно съхраняване на суровини, материали и готова продукция се налага преоценка или дори бракуване, т.к. вече не е налице необходимата за предназначението им потребителска стойност. Недобросъвестни материално отговорни лица, често показват липси в значителни размери, което също има неблагоприятно торажение върху финансовото състояние на предприятието. Настъпват загуби в резултат на непреодолими сили и случайни събития, които причиняват частични или пълни повреди на мателиалните активи. Все повече зачестяват случаите, когато недобросъвестни трети лица – крадци със своите престъпни действия също намаляват имуществото на одитираните обекти. Отнасят се в загуба на одитираните обекти и вземания от контрагенти, които се оказват несъбираеми или с изтекъл давностен срок. Съществуват още много други случаи, които водят до загуби на одитираните обекти. Тези случаи впоследствие са обект на проверки от органите на ДВФК. Трябва да се има предвид, че не всяка загуба, която настъпва в одитирания обект, е вреда, за която се търси имуществена отговорност по ЗДВФК. От една страна, вредата трябва да попада в приложното поле на имуществената отговорност – да е причинена умишлено, да е липса, да е не при или по повод изпълнение на служебните задължения. Необходимо е наличието на четири предпоставки, които обуславят възникването на имуществена отговорност по ЗДВФКЮ Вреда. Без вреда не може да има отговорност. Вредата е Накърняване на имуществените интереси и права на одитирания обект. Това понятиее е от гражданското право, но се използва и във финансовото право, като няма осъществена разлика между понятията в ЗДВФК и Кодекса на труда, освен по отношение на : - вредата във финансовото право е накърняване на имуществените интереси и права, причинени от отченици при изпълнение на отчетнически функции; - вредата по ЗДВФК се възстановява винаги в пълен размер, но само когато попада в приложното поле на закона. По Кодекса на труда за вредите, извън тези от липси и от престъпление се осъществява ограничена имуществена отговорност; В литературата са познати два вида вреди: реални и формални. По ЗДВФК се носи имуществена отговорност само за реално причинени вреди на одитираните обекти. Съгласно чл.254а от наказателния кодекс, длъжностно лице, което е в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по предназначението им, се наказва с лишаване от свобода да три години и лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност. Ако от посоченото деяние са настъпили вредни последици за държавата или общината, лишаването от свобода е до пет години. В повечето случаи, когато са настъпили вредни поседици, наказанието е глоба в размер на 10% от неправомерно разходваните средства, налагана по административен ред. Когато не са настъпили вредни последици деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд противозаконния разпоредителен акт бъде отменен и неправомерно разходваните средства бъдат възстановени изцяло. При извършване на вътрешен одит се установяват и вреди, които не попадат в приложното поле на имуществената отговорност по ЗДВФК. Такива са например: изплатени лихви, неустойки, денгуби, неплатени трудови възнаграждения, допълнително материално стимулиране, загуби от брак и преоценка и други, накърняващи имуществените интереси на одитираните обекти. Когато са налице такива вреди, съгласно чл.63, ал.2 от ППЗДВФК, одитираните обекти могат да търсят имуществена отговорност по общия исков ред Противоправност. Втората предпоставка за възникване на Имуществена отговорност по ЗДВФК изразява несъответствието между действието или бездействието, с които е причинена вредата с правните норми на нормативните актове, регламентиращи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност. Всяко несъответствие и отклонение от правната норма по своя характер е противоправност. Противоправността не включва само действия, с които са нарушени нормативни актове. При вътрешен одит се установяват и бездействия, т.е. неизпълнение на задължения, произтичащи от съответния нормативен акт. Вина. Това е третата предпоставка за възникване на имуществена отговорност, която се определя като израз на субективното отношение на дееца към извършеното от него вредоносно действие или бездействие. Вината се проявява както с умисъл, така и по непредпазливост. Съобразно определеното съдържание на тези понятия в Наказателния кодекс умишленото деяние предполага, че деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал тяхното настъпване. Във финансово-контролната дейност вината по-често се проявява като небрежност(непредпазливост). В тези случаи деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от извършеното деяние, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Непредпазливо деяние е налице и когато деецът е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати. ІІІ. Приложно поле на имуществената отговорност. При вътрешен одит се установяват различни проявни форми на вредата. Това са липси, престъпления, незаконно изплатени трудови възнаграждения, загуби от виновно причинен брак, изплатени лихви от невнесени или несвоевременно преведени по принадлежност дължими суми на държавата или общините и други. С разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗДВФК се очертава приложното поле на имуществената отговорност: Умишлено причинена вреда. Вредата е причинена от липса. Вредата е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. Във финансово-правен смисъл липсата е понятие, което се намира в пряка и непосредствена връзка с отчетническата дейност. Тя е разликата, която се получава между търсената по равносметката наличност от материални активи и парични средства и фактически намерените налице наличности, съгласно актза наличност, инвентаризационен опис или акт за приемане-предаване. Следователно, липсата може да се установи само в резултат на извършена инвентаризация Другата хипотзе за възникване на имуществена отговорност по ЗДВФК е, когато вредата е причинена умишлено. Умишлено деяние, съгласно чл.11 ал.2 от Наказателния кодекс е деянието, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването им. Наличието на умисъл се решава от наказателния съд. В приложното поле се включват всички проявни форми на вредата, когато се докаже, че са причинени умишлено. Имуществената отговорност възниква и за вреда, причинена не при или по повод изпълнение на служебни задължения. Такава отговорност в пълен размер е предвидена и по Кодекса на труда. Не може да има частична обезвреда по отношение на работници и служители, причинили вреда извън трудовите им задължения. Най – чести са случаите на имуществена отговорност за вреди от липси. Реализацията на имуществена отговорност се извършва чрез съставяне на акт за начет и образуване на особено финансово-начетно производство в съда ІV. Носители на имуществена отговорност. Съгласно чл.31 от ЗДВФК лицата, които могат да бъдат привличани към имуществена отговорност са посочени в следните четири групи: 1. Лицата, които събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество на одитирания обект. 2. Лицата, които упражняват контрол върху лицата, посочени в първата група. 3. Лицата, които управляват или се разпореждат с имущество. Лицата, които са получили нещо без правно основание или по дарение от действието на причинителя на вредата. В първата група, както се вижда се включват лицата, които пряко и непосредствено боравят с паричните и материални ценности на одитираните обекти(материално отговорни лица или отчетници. Съществено е също така, че за определяне носителите на имуществена отговорност няма никаквозначение, дали едно лице заема материално отговорна длъжност по назначение. Достатъчно е да събира, съхранява, разходва или отчита парични и материални ценности, независимо от изпълняваната основна работа, дори и когато не е въобще в трудово-правни или гражданско-правни отношения с одитирания обект. Като се има предвид това, материано отговорните лица могат да се разграничат в следните групи: 1. Отчетници по назначение. Заемат материално отговорни длъжности. Това са касиери, магазинери, началници на складове, снабдители, управители на магазини и други. 2.Фактически отчетници. Могат да бъдат самонатоварили се с отчетнически функции, или лица, на които са им възложени такива без заповед за предназначение. Във втората група на отчетниците попадат лицата, които упражняват контрол върху материално отговорните лица. В тази група се включва главния счетоводител, който е ръководител на счетоводната служба и същевременно организира финансовата дейност, счетоводството и вътрешния контрол на одитирания обект. Причисляват се също така счетоводители, членове на инвентаризационни комисии, инвентаризатори и други. Третата група е групата на ръководителите – изпълнителен директор, управител на търговско дружество, генерален директор, членове на Съвета на директорите, разпоредители с бюджетни кредити и други, без да има каквото и да е значение дали работят в одитирания обект по трудово, или по служебно правоотношение, или по граждански договор. В четвъртата група са получилите нещо без основание или по дарение от причинителя на вредата. Тяхната отговорност не е за непозволено увреждане, а за неоснователно обогатяване. Тези лица отговарят солидарно с причинителя на вредата, но до размера на полученото. V. Видове имуществена отговорност. Съобразно размера на дължимата обезвреда: Пълна имуществена отговорност. При нея дължимата обезвреда е в размер на паричната равностойност на причинената вреда. Вредите, които виновно са били причинени се поправят изцяло и нещата се довеждат до състоянието, при което са били преди настъпване на увреждането. По ЗДВФК имуществената отговорност е винаги в пълен размер, но само при наличието на определени хипотези, посочени в чл.29 ал.1. Това е и едно от съществените различия на имуществената отговорност по ЗДВФК в сравнение с чл.45 от ЗЗД, при която винаги се дължи пълният размер на причинената вреда. Ограничена имуществена отговорност. Основава се на частично, ограничено по размер обезвреждане за такива проявни форми на вредата, които не попадат в приложното поле на пълната имуществена отговорност. Ограничена имуществена отговорност съществува само по разпоредбите на Кодекса на труда. Увеличена имуществена отговорност. Осъществява се, когато дължимата обезвреда е в по-голям размер от причинената вреда. Според съществуващото законодателство такъв вид имуществена отговорност не се предвижда. Това е правилно, т.к. този вид отговорност е в противоречие с либерализирането и демократизирането на всички страни от социалния и икономическия живот у нас в условията на пазарна икономика. Според нормативния акт, на който се основава: 2.1. Гражданска отговорност, произтичаща от ЗЗД, при която субект на отговорност е всеки дееспособен гражданин, причинил вредадругиму. 2.2.Финансово-отчетническа имуществена отговорност по ЗДВФК, по която субект може да бъде само лице, което е отчетник в широкия смисъл на понятието. 2.3. Имуществена отговорност по кодекса на труда. 2.4.Имуществена отговорност по Закона за държавния служител. Съобразно броя на привлечените към имуществена отговорност. Лична имуществена отговорност. Тя е класическият вид отговорност. От гледна точка иннтересите на одитирания обект, а и на тези на самото материално отговорно лице, нормално е отговорността да бъде лична (индивидуална), като обхваща само настъпилите в резултат на негови виновни и противоправни действия вреди. Задълженията на всеки работник или служител по отношение на изпълняваната от него трудова дейност произтичат от трудово-правните му отношения с работодателя. Съгласно чл.124 от Кодекса на труда по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва трудовата дисциплина, а работодателят – да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща трудово възнаграждение 3.2.Колективна имуществена отговорност. Необходима е, когато 5-6, а и повече лица, които едновременно или на смени извършват отчетническа дейност и личните им резултати от тази отчетническа дейност не могат да се разграничат или персонализират.Колективната отговорност от своя страна бива солидарна и бригадна имуществена отговорност. Солидарна имуществена отговорност – съгласно чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е от неколцина, те отговарят солидарно. Освен определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само, когато е уговорена. Солидарната имуществена отговорност възниква винаги по необходимост, когато по различни причини не може да се намери обетивен критерии за прецизно и безспорно разграничаване на отчетническите дейности, а оттам и за осъществяване на лична отговорност за причинените вреди от фактически виновното материално отговорно лице. Изключението, при което в такива случаи не се прилага солидарна отговорност е, когато са налице редовно съставени и оформени договори за бригадна имуществена отговорност по чл.209 от Кодекса на труда Бригадна имуществена отговорност. Бригадната имуществена произтича отсключен писмен договор между работниците и служителите, които общо или на смени извършват отчетническа дейност. Основната нормативна уредба на бригадната имуществена отговорност е включена в чл.209 от Кодекса на труда и Наредба №2 за бригадната имуществена отговорност от 03.01.1987г.,издадена от Министерство на финансите. В чл.71 от ППЗДВФК е регламентирано, че когато материално отговорните лица са сключили писмен договор с работодателя за бригадна имуществена отговорност за липса, имуществената отговорност се разпределя между тях съгласно чл.209 от Кодекса на труда. Бригадната имуществена отговорност е само за липси и се прилага само, ако не може да се установи безспорно и категорично кой от членовете на колектива с неправомерни действия или бездействия е причинилвред VІ. Основания за освобождаване от имуществена отговорност. С чл.72-74 от ППЗДВФК са регламентирани основанията, при които се изключва имуществената отговорност. Тези основания са: Естествени фири Непреодолима сила и случайно събитие Нормален производстено-стопански риск Неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели Вредоносни действия на трети лица Компенсации на липси и излишъци Изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане Обикновеното наличие на тези обстоятелства не е достатъчно. Изисква се отсъствието на вина на длъжностните лица и проявена дължимата грижа на добрия стопанин. 1.Естествени фири на стоково-материални ценности. Това е едно от най-често срещаните основания за освобождаване от имуществена отговорност на материалноотговорните лица. Правната уредба се съдържа в Наредба №13а – 10403/1959г. За пределните норми на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им, издадена от Миистерство на търговията, Министерство на финансите, Министерство на земеделието и горите и Министерство на транспорта и съобщенията. Към наредбата са приложени таблици за пределни норми на фири, които се отнасат за стандартни стоки и материали. 2. Компенсации между липси и излишъци. Компенсацията, независимо дали се извършва при вътрешен одит, или при установяване на резултата от инвентаризация, извършена от органите на вътрешния финансов контрол, изисква спазването на едни и същи правила и ред. По своя характер компенсацията е приспадане(прихващане) на липсите и излишъците, когато те са резултат от едно и също вредоносно събитие. Основните разпоредби във връзка с компенсациите са регламентирани с чл.74 от ППЗДВФК. За да се освободят от имущестена отговорност материално отговорните лица в резултат на компенсация между установени при инвентаризация липси и излишъци, е необходимо наличието на няколко условия. 3.Изпълнение на незаконно и неправилно разпореждане. При определени условия изпълнението на незаконно или неправилно разпореждане, при което е причинена вреда, също може да бъде основание за освобождаване от имуществена отговорност. Съгласно чл.72 от ППЗДВФК длъжностните лица не носят имуществена отговорност, ако са възразили писмено срещу незаконно или неправилно разпореждане и въпреки това повторно им е наредено неговот изпълнение Финансово – начетно производство в гражданския съд. Имуществената отговорност по ЗДВФК, както беше отбелязано по-горе, се реализира въз основа на акт за начет. По окончателно съставените актове за начет виновните лица имат възможноств определен от контролните органи срок, който не може да бъде по-малък от 7 дни след връчването, да дадат писмени бяснения. Вътрешният одитор е длъжен да се произнесе с мотивирано заключение, когато в обясненията се възразява срещу констатациите в акта за начет. Актовете за начет се изпращат от централното управление на агенцията, съответната териториална дирекция или от ревизионните дирекции за контрол върху дейността на материално отговорните лица в структурите на подчинение на министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи, на съответния съд по местонахождението на ощетените одитирани обекти. Актът за начет се явява основанието за откриване на особено финансово – начетно производство в съда. Производството по финансови начети е уредено в глава 31 от Гражданския процесуален кодекс. Атът за начет и съроводителното писмо, с което се изпраща на съда, имат действието на искова молба. Ищец по делото е ощетеният одитиран обект, но писмото и актът за начет се изпращат в съда от посочените по-горе органи. В писмото, което се изпраща до съда се посочват : Съдът, до който се изпаща; Името и адресът на ищеца – ощетеното юридическо лице; Името, адресът и ЕГН на ответника; Размерът на задължението; Доказателствата; Съгласно чл.299, ал.5 от Гражданкия процесуален кодекс към акта за начет и писмото задължително се прилагат преписи от тях за ответната страна. При неспазване на посочените изисквания към съдържанието на писмото, както и непредсавяне на преписи от писмото и акта за начет за ответната стран съдът прилага чл.100 от ГПК. Това забавя делото, т.к. съдът праща съобщение за отстраняване в 7 дневен срок на допуснатите нередности. Не се ли отстранят те в посочения срок, писмото и актът за начет се връщат за привеждане в ред. Поправенот писмо се счита за редовно от деня на подаването му. Ответникът по финансово – начетното дело получава от съда препис, както от акта за начет, така и от писмото, заедно с всички приложения, като в двуседмичен срок трябва да направи своите възражения и да посочи доказателства. Делото се насрочва с призоваване на страните, свидетелите и вещите лица. Ощетеният одитиран обект се призовава като ищец по делото. Когато поради небрежност или по други причини начетното лице не представи в 14 дневен срок своите възражения по изпратения му от съда препис от акта за начет, съдът издава изпълнителен лист. Изпълнението а изпълнителния лист може да се оспори от ответника в 7 дневен срок от получаването на призвката за доброволно изпълнение. Възраженията трябва да бъдат подкрепени с убедителни доказателства, че присъдената сума не се дължи. В случай, че не направи тези възражения в посочения срок или искането му за спиране на изпълнението не бъде уважено, ответникът може да предяви възражения по исков ред. Ето защо в интерес преди всичко на задълженото лице по акт за начет е да спази сроковете и представи своите възражения, подкрепени с убедителни доказателства, срещу истинността на констатациите в акта за начет. Фактическите констатации по акта за начетсе считат за истински до доказване на противното. Тежестта на доказването пада върху начетеното лице. То може да използва всички разрешени от закона доказателствени средства. Може да се позовава на свидетели и да иска назначччаване на съдебно-счетоводна експертиза. Възраженията могат да съдържат оспорване на данни в акта за начет, включително грешки в изчисленията, невземане под внимание от актосъставителя на редовни разходнооправдателни документи, неправилно определяне на фири на стоки и материали, неизвършване на компенсации и други. Понякога актът за начет може да бъде атакуван като нередовен поради включване задължението на вреди, които не попадат в приложното поле на имуществената отговорност по ЗДВФК, както и неправилно насочване на отговорността към ответника, вместо действителния причинител на вредата. Постановеното по делото решение може да се обжалва по общия исков ред. Разпоредителите с бюджетни кредити по републиканския или общинския бюджет, органите администриращи приходи в републиканския бюджет, разпоредителите със средства по програми на Европейския съюз, НОИ, фонд “Професионална квалификация и безработица” и НЗОК, когато са ищци по финансово-начетни дела, под какъвто и да е предлог не могат да правят отказ от иск по акт за начет, включително и за лихвите, съгласно разпоредбата на чл.37 от ЗДВФК. Също не могат да правят отказ от иска по акт за начет и юридическите лица, включително когато са в производство по несъстоятелност,когато участието на държавата или общината в техния капитал е над 50 на сто. Върху присъдените суми по актове за начет съдът присъжда и съответните лихви. По влезлите в сила решения съдът издава служебно изпълнителен лист. Вземанията по издадени изпълнителни листове по актове за начет се събират по реда на Гражданския процесуален кодекс. Изтегляне 215.5 Kb. Сподели с приятели:
|