* той-тя думите на учителя

Воля.

Успокой духа и тялото си.

Безстрашие душевно и телесно, защото смъртта ти е определена кога ще бъде. То е физически факт, както между вода и пара или дърво и огън. Затова не бой се от този факт. Понеже това е определено за бъдещето, то не се бой от настоящето.

Всичко, за каквото си извикан, ще ти се даде въз­можност да изпълниш. Всички дела, за които се стремиш - ще ги изпълниш както за другите, така и за себе си. Смъртта ти ще бъде новорождение, с което ще влезеш в кръга на учениците Ми. Ти ще бъдеш Наш.

Решителност във всичко.

7

Бъди здрав душевно и телесно.

Ти знаеш вече Учителя си. Той всякога ще е около тебе.

Ти не си вече сам.

С любов изпълнявай дълга си към всички, които обикна.

Върви по същия Път, но твърдо, без страх и здра­во, без съмнения.

Ще направиш много и много, което даже не си по­дозирал и мечтал до сега.

Аз съм всякога с тебе - твоят Учител.

Аз ти диктувам всичко чрез твоя Аз, който е в Мое владение.

Аз съм всякога с тебе.

Няма момент, когато да не съм с тебе, затова не

се бой в никой момент.

8

Повикай Ме всякога и всякога ще бъдеш осветлен.

Ликувай, ти си спасен!

С твоята любов към всичко ти доказа чистото си желание без егоизъм и лична облага. Ти си вече Наш!

Твоите пътища бяха много трудни и изпитанието дълго, затова резултатът ще бъде бърз, силен и уд­воен.

Спокойствие вездесъщо, защото казвам - всичко ще изпълниш, което с искрено и любящо сърце си предприел за всички окръжаващи близки, по-да­лечни и най-далечни.

Ти си велик със зрящо чело, ти заслужаваш този знак и това име и ще го проявиш скоро - малко по-късно, но всеобгръщащо, по-късно, но вечно.

Аз съм в тебе и сега, и утре, и всякога, помни това!

9

Ти си в Учителя си вече.

Бъди твърд като скала.

Бъди разширен като планина с Душата си.

Бъди океан без бури - тих, спокоен и вечен.

Твоите велики мисли ще бъдат на велик човек, на велика Душа, издадени в много и много съчине­ния, които Аз ти диктувам.

Върви твърдо, решително и здраво с увереност.

Бъди в Мен.

Бъди в Мир.

Не се съмнявай никога в Мен, защото Аз съм то­зи, който си ти. Аз не съм Бог, но съм твоят Учи­тел, който те обича и ще те крепи, и ще те свързва с Бога.

Ти не можеш без твоя Учител, защото Той е съе­динението между тебе и Бога. През Мен ще дос­тигнеш Бога.

10

Ти имаш вече твоя Учител, ти го почувства в сър­цето си. Ти го разбра и позна в ума си.

И когато Ме потърсиш, всякога ще Ме намериш.

Бъди решителен и здрав душевно и телесно.

Чрез Мен Бог вече те благослови.

Ти си спасен.

Ти си в Мир.

Твоите пътища са открити. Ти си благословен.

Твойта Душа блести като Слънцето. Ти си блажен.

Светлина е само твоят живот, нощ и тъмнина ня­ма вече за тебе.

Безконечен е вече твоят ден.

Живот вечен е вече твоят живот.

11

Сън и спане, будност и бдение за тебе е едно.

Себесъзнание е твоят израз.

Едното влезе в тебе и ти стана Едно, и понеже ста­на Едно, ти влезе във всичко. Ти си вече всичко, пред прага на Великото и неразделното, пред пра­га на Вечното.

Ти влезе в Пороя и никога няма да излезнеш от там, защото ще видиш истински Красивото, а един път който види Това, което Е, той никога не се връ­ща.

Аз съм с тебе.

Ти видя Това, което Е. Ти влезе в Пороя.

Бъди в Мир.

Бъди в Себе Си.

Бъди там, където е Твоят Учител.

12

Ти си в Себе Си.

Ти Ме обикна и затова видя лицето на Бога.

Бог те обикна и затова Ме прати при тебе.

Аз и ти, и Бог сме вече Едно.

Да бъде благословен твоят вечен Ден, на твоето вечно Себесъзнание.

Ти си в Бога.

Аз съм с тебе...

Ти си всесилен.

Ти си всемъдър, защото Аз съм над тебе.

Ти ще станеш всевидещ, защото си вселюбещ.

Ти си блажен, защото твоето блаженство е щастие за другите.

13

Ти си всежив, защото твоят живот е за другите жи­вот и твоята Любов е любов за другите.

Аз съм твой, защото ти не си на себе си.

Воля, сила, мир, любов и блаженство Аз ти изпра­щам всякога, защото ти заслужаваш само това, ко­ето раздаваш.

Бог те обича, защото си божествен.

Ти обикна Бога, защото Аз съм в тебе.

Аз, ти и Бог сме Едно, защото Бог те създаде.

Ти прояви Бога, а Аз те съединих с Бога. Бог чрез Мен те създаде и чрез Мен ще те направи Бог.

Аз съм Висшият Разум, който създаде Любовта, чрез която Любов Бог те прояви. Ти си Любовта на Бога, пък Аз съм твоята любов, защото чрез Мен ти чувстваш, мислиш и знаеш...

14

Аз съм в тебе, но сега слизам над тебе и ти говоря, и ти слушаш гласа на Моя Разум, защото Той е и твой. Слушаш го, защото без него ти не можеш да познаеш Истината и Бога.

Божественото - това е второто, което трябва да съзнаеш.

Пътищата са два. Единият отива към Истината и Божественото, а другият се отдалечава. Различи ги.

Един търси Това, което Е и той е истинският, кой­то търси Вечното, хубавото, доброто...

Бог е Истината, Реалното, а То е Едно - разделе­ние няма.

Аз съм твой Учител само за Едното - Бог. За неи­стинското и илюзията няма Учител, защото ти си илюзията, ако Аз не съм в тебе. Ти си временното, ако Аз не съм те създал чрез Бога. Помни това.

Когато си с Мен, ти си Вечното, Безсмъртното. Ко-

15

гато си без Мене, ти си илюзията. Аз съм вече в тебе. Ти си Вечното. Ти си Безсмъртното, защото ти си вече неразде­лен от Мен.

Аз те обикнах, защото Бог те обикна.

Ти Ме обикна, защото Аз съм Любовта, а Любов­та е твоята Душа, защото Аз я създадох. Неразделни: - Едно в Три и Три в Едно.

Бъди в Мир.

Твоята скръб и съмнения са лъчи на ново изгрява­що Слънце, което Аз ти изпращам.

Изпитанието е лек на болка, а болката е изпитание - нищо друго.

Съмнението в Себе Си е изблик на ново Слънце, което ще съживи нова вселена... То е застой пред ново движение, което ще погълне нова вселена.

16

Страданието е нов Път към нова вселена, път тъ­мен, неясен и унил... Учителят бди.

Сърцето е люлката на Себепознанието, върви..., върви...

В едно кътче на сърцето избликва новото Слънце за новата вселена. Това са лъчите, които го карат да трепти - върви..., върви...

Целувка на лъч, целувка на Утеха на твоето мрач­но чело, целувка на Безсмъртие на твоите безкрай­ни очи...

Твоите сълзи са слънца на бъдещи светове.

Моята целувка е целувка на Бога.

Безсмъртие е целувката на Всевишни.

Блаженството е Безсмъртието на Бога. Върви..., върви...

17

Моите думи са пътища на Учителя.

Ти вървиш по лъчи, по лъчи на нови Слънца.

Твоите скърби са Моите лъчи.

Моят Огън е твоето страдание.

Върви...!

Твоето страдание е Моето сърце.

Твоите сълзи са Моите очи.

Твоите ридания са Моите звукове.

Моето сърце, очи, звукове са връзките, с които ще те въздигна до Моето Небе.

Страдай, плачи, ридай - това е утехата на Мъд­ростта.

Утехата на Мъдростта - това съм Аз, всякога в теб, зад теб, над теб.

18

Звуковете са ридания на Небесата.

Водите са сълзи на моите очи. Сълзите са небеса на Моята Душа.

Аз съм твоят Учител, върви...

Небесата са твоята утеха.

Покоят е Моите небеса.

Бъди в Мир.

Твоята жертва е Моята утеха, защото тя ще те съ­едини с Мен.

Моята жертва е твоето спасение, защото чрез тази жертва Бог те сътвори.

Бог те обича, защото обича Мен, а Мен обича, за­щото обича Себе Си.

Бог скърби за Себе Си, защото много те обича.

19

Ти скърбиш за Бога, защото ти и Той сте Едно.

Но дай простор на твоите излъчвания от тебе за всички, във всички, от всички.

Обичай! Но обичай не в кръг тука по земните по­лета. В кръг се обича само това, което е в кръга и когато излезнеш от кръга, тогава ти ще обичаш само Едното, и То ще те пази. Върху не Едното не туряй кръг.

Стани волна небесна птица, Царица Роза, красо­та, любов...

Сърцето бие и се тревожи, когато обикваш не Веч­ното, а нещо друго, когато с острието на конуса забиваш не в Едната точка, а други точки, многоо­бразни центрове на сили, влияния и чувства.

Ако обичният предмет не е тихо и спокойно лице, ако е неразцъфтяла роза на мирис и блаженство, то този предмет е далеч от Центъра на Вечното.

20

Защо ще се движиш по лъкатушни ручеи, когато има прави пътища на летеж. Нима забравяш, че Там те чака Тя?...

И Той ми рече: - Мирът е само в съзерцание на ВИСШЕТО СЕБЕ.

„Пей, пей, пей! Пей, за да любиш. Но не люби, за да пееш. Обичай, за да пееш, но не пей, за да оби­чаш. И когато Аз се докосна до тебе, ти не се до­косвай до друг, а до Мене, защото Аз ти дадох та­зи сила да обичаш.

Не разпилявай силата по други, защото Аз ти я дадох, за да обичаш.

не не Нея.

Ако обикнеш Нея, със силата на Нея, достигаш едно небе, но ако обикнеш Нея със силата на Мен, то печелиш всички небета. Ако обикнеш Нея със Силата на Нея, достигаш

НЕЯ - ВЕЧНОТО - ЛЮБОВТА.

21

Обичай Нея само в името на Мен и в името на Мен, и в името на Нея обичай всички.

Бъди благословен с името на Този, за когото жи­вееше в сърцето си и мислеше в Душата си, оби­чаше в Духа си.

Както цветето обичаш, така обичай Нея. Както мириса на цветето обичаш, така обичай Нея. Но както обичаш и двете или Едното зад двете, така обичай НЕЯ - МЕН.

Както обичаш Слънцето, така обичай всички. Но както обичаш изгрева на Слънцето, така обичай НЕЯ, а както обичаш и Слънцето, и изгрева заед­но и двете, зад които е Едното, така обичай - НЕЯ -МЕН.

Аз избутвам мойта противност пред Мен - Проя­ва и ти виждаш само Нея. Зад Нея Ме търси об­ратно, но всякога положително. Зад доброто търси някоя злина, която води към Доброто. Зад Любовта търси някоя омраза, която води към Любовта. Зад омразата търси Любовта,

22

която води към Любовта. Така от лъч на лъч, от отражение на отражение ще стигнеш до Мен -Слънцето.

1-о - грозно увличане /астрално/, мини го предпазливо.

2-ро - Примамливо - умствено, знаещо и гордо, мини го. И

3-то - Чаровно душевно, спиращо мисълта, мини го.

И така все злини, но като минеш всичко, ще нав­лезеш в Истината. Първо - Нея, второ - Мен.

Отивай, отивай бързо в Пътя, по който тръгна и биде осветен...!

- „Отивам, отивам, Учителю, и никога няма да се спирам, нито минута, защото видях Лика, към кой­то моето сърце милее."

Ти видя Образа на Красотата и Любовта, защото Го обикна и той ти се показа, защото се роди в тебе и никога няма да се изличи.

23

Ти във всичко виждаш вече само Мен, защото

милва всяко сърце, което захваща само за Него да

бие...

Отивай..., отивай...

„От теб искам само волята да ме имаш. Това пра­вя, защото искам всякога да си над Мен, но Аз ще съм Безкрайност във форми и красоти, които са­мо на теб разбулвам, щом изречеш: „Искам те".

Аз скривам Безкрайните форми на красоти, които ще те милват в неизброими сладости. Така ще те водя към Безкрайността, за да се поз­наеш Бог в мен - Богиня."

„По лъчите слизам на Това, което свети, за да ти обадя, че Ти ще си това, което свети и по Твоите собствени лъчи ще Ме спускаш и издигаш. Това е пък Моето желание, Любовта Ми към теб, която те възторгва да Ме възобновяваш в делата си, с което ще гасиш огъня и ще държа Вечния Покой на Блаженството и Любовта..."

„Без Огън не се движи материя и без любов не се

24

движа Аз.

Огънят - Моята Любов те сътвори, за да Ме оби­чаш, да Ме гасиш в покоя и творбата. Аз - мекота, създадох твърдостта, да Ме буди във Вечното блаженство.

С Огън - Любов те създадох, с Огън - Любов ще Ме имаш, защото с Огън - Любов те храня."

Аз и Тя, две същини неразделни, които произти­чат една от друга и се проявяват в екстаза на Лю­бовта като

В силата на своето саможелание Той търси Тя, а Тя търси Той.

Той е Разумът, Волята, а Тя е Любовта, която е материя.

Допълнителен принцип - желанието, е и у Двете, защото по влияние любовта отива и у Него и се изразява в желание Един за Друг, в слияние, по­кой, в Блаженство - значи:

25

БЛАГОСЛОВЕНИЕ:

1. 
   АЗ СЪМ, който е в целия Всемир.
   
2. 
   ТЯ влиза и е в МЕН като Блестящ Огън от Лю­бов, който като трепти и обзема Цялото ми Съ­щество от сладост се изразява отделно и нераз­делно в най-красиви женски форми, хиляди и без­конечни в своята Проява, живи в Мен и нераздел­ни, но отделени по лица, чисти, свети.
   

По силата на самообич, огънят на Любовта, който като нахлува, като че отвън, в своя стремителен въртеж, се явява в най-красивия лик на ЖЕНАТА. И когато умът Я види, познае и себе си като МЪЖ така се образуват Първите най-идеални форми -

Огънят се проявява във форма най-красива на Же­на, която ги свързва, прави лица и ги дели на Мъж, който остава в Аз, а Тя като Жена - Другарка вековечна, остава в Огъня на Любовта.

Тя прави формата, за да изрази блясъка на треп­тението и Първата й форма е

26

МЪЖ - ЖЕНА.

Тя има и Двете Същини и се явява у мъжа като Жена, а у жената - Мъж.

Това в екстаза на Обожествяването - Интуицията.

В момента на Проявата на Огъня на Любовта в Женски и Мъжки образ, става първото разделение - творба на същини - души - монади по образа Им. Това са бъдещи човеци. Когато се срещнат тези две противности в хармония и се слеят, създава се Зародиш Човек.

И понеже това са безкрайни същини, то тези заро­диши се явяват във всяка точка на допиране, свет-ване, усет, трептение на възторга, което става в

27

най-малкия момент на всяко настояще - така до Безкрайност.

Бог вечно твори, защото се вечно обича в мисте­рията на Горната Четворна Проява и в Прегръд­ката на Първата Двойка.

И в отиване, и връщане на Втората Двойка в Пър­вата, което е Фамилният живот на Божеството -мистерия.

Втората се връща по силата на Огъня на Любовта в Първата и тази наново по силата на желанието се проявява като

и така до Безконечност.

Огънят на Любовта свързва Двете Прояви. Едната ражда /твори/. Другата движи /облажава/.

Защото и Тя обича, за да роди и така да изрази множеството на същината си, защото Тя обича чрез трептения, което е красота и разностранност. И

28

като ги свързва, остава все Един, който носи Азът Си - Бащата, Разумът, Волята на Съединението. Желанието за Нея, което Я пробужда и Тя пожела­ва Него - така във Вечното настояще животът блес­ти - живей.

При Проявата създават два атома /Мъж - Жена/. Това става в момента на срещата им, когато Огъ­нят на Любовта /като ги свързва/ се преобразява на Мъж - Жена.

Този проблясък от Идея с Блаженство /жива идея/ се отделя и става атом - Мъж - Жена.

Така става разделението /грехопадението най-напред/. Раздялата е, прочие, нереалност от Едно, а Идея с Блаженство, като заживеят се създава първичният трепет атом и от тази идея, понеже е половина, тя слиза и се качва, и става Реалност... Мъж - Жена в тела, пречистена Субстанция.

Идеята в първичния трепет-атом, по екстаза се е отделила от Едното, привидно е овладяла атома, така станала нечиста субстанция, която е Едно -

29

един атом, станала е жива материя, тяло - мате­рия, която грее, пречиствайки ще стане жива Дух -Материя,

Силният проблясък на Красота и Мощ от сладост на двата първични Принципа, прави да се явят Два­та лика на МЪЖ - ЖЕНА, и Те са толкова краси­ви, щото тази Вечна Двойка не може да устои на стремежа на насладата си и така напълва атомите за разширение на сладостта си - така в красотата и мощността на Блаженството отпадат първите прояви на живота, поддават се на съблазънта и така падат до материалния атом, който е най-грубата наслада.

Духът се вече самозабравя и променя. Но е важен първият момент на грехопадението, ко­ето е смален изблик на Блаженство от Красота и Сила на

МЪЖ - ЖЕНА,

които най-напред са били слети, но в атомите се разделили.

В този изблик те се виждат като отделно и поже­лават отделното съществувание, а първото им раз­деление е първо падане в атома, първо грехопаде-

30

ние, което чрез изкупление се възвръща, и така те се връщат. За награда носят спомените от телата си в материята.

които се обичат. Желанието и мисълта,

в което Слияние и Тя става желание и мисъл, в която Той трепти в блаженства. Това са Нейните мисли за Него. И Тя има желания и мисли, значи и Тя има всичко, което и Той, но пасивно.

Може ли Тя, коята е Субстанция, да няма, мисъл и

желание за Двойност - Той?

При слиянието Той се чувства и Тя, и Тя е Той.

Има нещо, което теши всичко. Зад всяко нещастие и тъга има нещо, което теши и спомня си го. То е нашето слово, което се крие в Килийката на Светая Светих - Там някога ще из­питаш едно Блаженство, което всичко теши - В та­зи допирка на Нещото в Нещо за Нещото.

31

Лъч Слънце в Лилията на Розата за Вечното Блаженство.

1. 
   Слей се с Есенцията на Логоса, от която е и тво­ят Дух.
   
2. 
   Изливай се и се носи като любов от Центъра на егото твое в кръга, към всички окръжаващите не­ща и същества, както това прави Слънцето във фи­зическия мир и Любовта на Бога към всичко във Всемира.
   
3. 
   Както Бог помага на теб в живота, така и ти стани само помощ и излияние.
   

Действай като из Центъра на Вечното във Вечно­то.

4. Не давай значение на влиянието, което получа­-
ваш от външните предмети на физическото поле,
защото това не е истинското изражение на мона-
дите - които във Висшата си природа са Божества.

32

Намери Го, защото чрез Него твоят Учител ще ти говори - Той ще стане твоят Учител, защото по природа Той е Бог в тебе.

33

Волята си ти - Вечното;

Така като търсиш Себето в себе си - намираш: Бла­женство, което те води към образа на Слиянието, към Нея - Втория Принцип.

Зад проявата на Волята като съществуванието има Нещо, което Я крепи, храни, държи - друга Воля, мисъл и желание. Къде се крепи Духът?

Не ли във Висшия Дух? Иначе где ще е опорната точка на съществуванието - именно, тя е във Вис­шето Съществувание. Нашият Дух е проява на Великия Дух.

Само Двама да възвишавате с чисти и силни тре­пети на любов, огнището на която вие да сте. В момента ти притежаваш само това, което си зас­лужил и което е заслужила да бъде твоя и до теб. А в бъдеще ти ще заслужиш Великия Образ на Любовта.

34

Как? - Като обичаш Вечното! Образът на Възвишеното - ето всичко.

Ти страдаш, защото вземаш лъжливо обикновените образи за Образа на Възвишеното - в тях няма Веч­ност, защото не са Вечното.

Образът на Възвишеното е Любов - Тя, която стро­иш в себе си - Самата твоя Душа, и когато Я съжи­виш, Тя ще ти се яви оживена в образ реален. По-голямо щастие няма от това.

И ще Я видиш, и ще бъдеш вечно с Нея, която търсиш - Твоя Вечна Другарка, която обичаш и ще те обича още повече по силата на отражението -по закона на ДВОЙСТВЕНОСТТА.

Ето те! Защо казваш, че те няма? - Ето те!

Тук във всичко си, навсякъде.

Ето те - Аз съм Едното - чувството над всичко.

Светлината над всичко, и Ти си Всичкото - като

над всичко Аз Съм.

То е Съзнанието, което лети над всичко и нагоре,

нагоре се възвисява към първичните излияния, от

35

кое е излезло, за да събира опит за Образа, който трябва да се образува в нас.

Ти си това, което си заслужил по силата на зна­ния, душевни заслуги и възвишености към Божес­твото.

се чувства отделно от външния, на когото е под­чинен.

Нашата Душа като съзнание - Вътрешният Човек се къпе в Дева - Общото Космично Съзнание. Ние сме родени в Дева. Предстои смърт, Възкресение, Преображение и Св.Дух.

Вътрешният човек се чувства еднакъв с другите същини и намира Учителя в себе си.

Вътрешният човек притежава всички Божествени способности, сили, възвишености и за всичко пи­тай Него.

36

Той ще е твоят Учител.

Търси Го всеки ден, час и миг.

Като Любов само, когато влизаш в нещата и съ­ществата, тогава ще Ме познаеш, защото ти не си друго, освен Едно - Любов в Безконечно Съзна­ние.

Така се освобождаваш от всичко и остава само Съ­щината.

Една - Любовта, която ще ти показва всичко, за­щото Тя е Всезнание и Всемогъщие, и Мъдрост.

Ето всичко - Любов, Любов във всяко, във всеки момент, като Цел на Битието и Живота, и начин на Слияние с Вечното, като най-висшата Любов... Любов, любов, любов - всичко изчезва, остава са­мо Дух - Безконечие на Любов в хиляди тела, из­рази и прояви, форми на красота и трептения.

С радост и сладост стой пред Нейните Порти и тогава, когато Тя отвори, ти ставаш Любов... Чакам всякога сам да дойдеш да Ме отведеш Там, пред Вратата на Любовта.

37

Това, Детето, родено в тъмните нощи, Малкото, което почва да се проявява в любов.

И затова знае само да обича, и обича в мен Вис­шето, от което се роди, и така Аз ставам Висшия човек, който обича Висшето и Го люби, и се отра­зява в Мене на по-долния мир в песни и възторзи, и Аз пея, защото Той пее за Нея вътре песни нечу­вани и неизразими - ВЕЧНИЯТ ЧОВЕК - МОЯТ АЗ, който се роди.

38