01 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Пламен Цветанов от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН, както и икономистите Красимир Лаков, Светла Костадинова и Димитър Чобанов, предлагат да изберем сред няколко възможности.

Първо - заради висок сеизмичен риск - да се откажем от проекта. Второ, институционална подкрепа за развитие да получи енергийната система, основана на местни ресурси. Да се рехабилитират ТЕЦ „Варна", „Бобов дол", „Марица - 3", „Русе" - блокове 3 и 4. Трето, да се преразгледат енергийният баланс и енергийната стратегия на страната и да се удължи животът на 5-и и 6-и блок в „Козлодуй". И последно - „да" на атомната енергетика, но на площадка „Козлодуй". И не сега, а след 15 години. Основание за такава политика са рисковете, които носи построяването на „Белене", според експертите.

„Чужд за страната проблем" е наречен проектът за новата ядрена централа, която ще генерира повече проблеми и рискове. И не само сеизмични, а и чисто икономически и финансови с прогноза за преминаването на цялата българска енергетика в руски ръце, ако бъде заложена срещу кредит за строителството. Няма възможност и за износ на електроенергията на Белене, по-евтин ще е вносът, от цената, на която бихме продавали. Печеливш ще е проектът при 9,54 евроцента за киловатчас електроенергия.

Прогнозите на НЕК са в пъти завишени, твърдят от групата на Красен Станчев. Истината е, че икономиката ни е силно енергоемка - 9 пъти повече от тази в старите членки на ЕС. Жертви на проекта ще бъдат по-старите два реактора в „Козлодуй", както и много топлоцентрали, които няма да бъдат рехабилитирани. С две думи - няма нужда от ядрените реактори на „Белене", няма нужда от нови мощности и до 2025 г., но за да се докаже обратното, са манипулирани балансите за енергопотреблението. Пълен хаос в енергетиката ни и апокалипсис, ако се построи нова централа, очертаха тези експерти. Подадоха репликите си, а отсреща бяха пак само медиите. Затова даваме гласност в изданието ни и на други мнения.

Като това на Кирил Крежов, ръководител на Ядрено научна, експериментална и учебна база в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН. Според него след аварията с „Фукушима-1", проблемът дали може да се строи върху сеизмична зона, го доказват японците. Може, но е по-скъпо, за да се гарантира сигурността. Това е и основният извод от сегашната ситуация в Япония - все повече ще се инвестира в сигурността на ядрените централи и тя ще струва все по-скъпо. Историята на ядрената енергетика не е еднозначна и тепърва ще се пише.

направени експертизи само една е положителна, и то с абстрактно разглеждане на Въпроса, без да се правят изследвания на място. Но има и други рискове, които трябва да се отчитат: едното е, че е стара технологията, че е абсолютно ненужна.

Много високи са и икономическите рискове. Разходите на българските данъкоплатци са около 4 млрд. 200 млн. евро. При тази цена електроенергията няма да е продаваема нито за българския, нито за външния пазар. На Марс не може да се продаде. Затова ние сме за това да се спре строителството на АЕЦ „Белене". Като имаме възможност да чакаме 15 години, защо трябва да се бърза. В това време могат да се родят и нови технологии.
Лъчезар Тошев, депутат:
Строителството на АЕЦ не е руска рулетка
Аз съм бил в Свищов по време на земетресението от 1977 г., а и през лятото на 1986 г., както и между двата тура на изборите през юни 1990 г., когато дори прекъснахме кампанията си. В информацията за 1977 г. се говори за магнитуд със сила от 8 степен, а за площадката на завод „Свилоза" е било над 8 степен по скалата на Медведев, Шпонхойер и Карник. В огнището на земетресението силата е била 7,2 по Рихтер. При 7,4 по Рихтер 8 огнището сеизмичността може да достигне до 9 по другата скала. Но когато някои говорят за сила от 4 по Медведев..., това не може да мине за истина в моите очи. В Свищов паднаха два блока и загинаха мои приятели, съученици и учители - около 120 души са жертвите в града, а повече от хиляда в Румъния. Местната

сеизмичност може да е ниска, но не тя създава проблема, а епицентърът В дълбокото огнище на Вранча, което на големи разстояния довежда до разрушения. На площадката 6 Белене не трябва да има опасни производства. Два дена след земетресението през 1977 г. се пусна слух за изтичане на отровен газ от химическия комбинат и градът се изнесе буквално за минути на околните хълмове. И аз бях сред тези, които тогава бягаха. Така че това не бива да се изключва като опция - промишлена авария Вследствие на такова земетресение. Затова Вероятностните анализи са много относителни. Не искаме В Белене да има строителство на ядрена централа. И самите руснаци не са искали да строят над 7-а степен по скалата на Медведев, Шпонхойер и Карник, защото смятат, че има риск от земетресението, а не всички последици могат да се предвидят. И при случая с кораба „Титаник" са смятали, че е непотопяем, но не са предвидили страничния удар с айсберг... Ако има икономическа обосновка и необходимост и само при тези условия може да се построи нов реактор на площадката в Козлодуй. Но В момента, например, Франция напредна много по отношение на нова технология като термоядрената енергетика и вероятно след десетина години ще има производство чрез нея. И която технология, според мен, ще бъде по-добрият Вариант. Още повече че според прогнози находищата на уран ще се изчерпат до 50 години. Какво тогава, ако един реактор може да работи 70, като горивото му ще свърши по-рано...

Строителството на нови ядрени мощности Все пак не бива да се превръща в руска рулетка, нали. Искаме във високосеизмичните зони в България да няма опасни производства. Това за нашата страна трябва да стане главният аргумент, всички икономически и финансови интереси отиват настрани, първо е сигурността. Аварията В Япония показа, че няма безопасни АЕЦ.
Борислав Станимиров, зам.председател на Агенцията за ядрено регулиране:
Одобряването на площадка предхожда процеса на проектиране
Обсъждане за или против АЕЦ „Белене" не е областта, в която ние като регулатор се произнасяме. Но доколкото в момента оценяваме проекта „Белене", АЯР следва да се произнесе по възможността за одобряване на този проект. Първата стъпка в целия процес на лицензиране на една ядрена инсталация е изборът на площадка. Белене е Вече одобрена като площадка през 2006 г. и в този процес са определени всичките й характеристики, включително сеизмичните, без да са констатирани изключващи фактори за строителство на ядрена централа. От средата на 2007 г. се изпълнява проектиране на АЕЦ „Белене", а от февруари 2008 г. е представена в АЯР нулевата редакция на проекта за оценка.

По отношение на сеизмичните характеристики на площадка „Белене" основно влияние оказва Вранча. Разстоянието от огнището във Вранча до Белене е около 260 км, а до Козлодуй е около 320 км. Ако ВъВ Вранча Възникне максималното разчетено земетресение, влиянието върху площадка „Белене" ще се изразява с ускорение на свободната земна повърхност 0,24д , а за Козлодуй е 0,2д. Съгласно нормативните изисквания в България изключващ фактор за строителство на ядрени инсталации са ускорения по-големи от 0,4д.

От техническа гледна точка проектът на реакторите в Белене е еволюционен В сравнение с построените в Козлодуй. Има подобрение на системите за безопасност, като са увеличени броят на активните системи, изградена е четириканална структура на системите за безопасност и са добавени пасивни системи, които дублират Всяка активна. Изпълнена е двойна херметична обвивка и е изградена система за улавяне и охлаждане на стопената активна зона. Отсъствието на такава система е голям проблем в централата във „Фукушима". Проектът е разчетен да издържи и на падане на голям търговски самолет. Именно тези подобрения на проекта „Белене" го определят като проект с реактор от трето поколение, което на практика означава постигане на едно качествено ново ниво на безопасност със сведена до минимум възможност за изхвърляне на радиоактивни вещества в атмосферата при тежки аварии.
Три портретни снимки на една колона - без текст


01.04.2011 г., с. 31
Евро 2020 - цел на обединена политическа България
Калин СТОЙЧЕВ

Най-накрая политиците в България са свършили нещо смислено заедно. Или поне почти всички политически партии са дали своя дан България да намери достойно място върху футболната карта на Стария континент. След сериозно проучване „БА" разбра, че благодарение на различните партии техните лобита зад граница Борислав Михайлов е имал безпрецедентната подкрепа от членовете на УЕФА, за да стане първият българин в Изпълкома на УЕФА. Това наистина е уникално. И дано тенденцията да продължи наистина.

Но със сигурност няма нищо случайно. Бизнесът най-сетне подкара политиците към взимането на адекватни решения с оглед стратегически инвестиции в страната. Световният спорт все повече търси нови дестинации за организирането на големи първенства и олимпиади. Те водят след себе си изграждането на инфраструктура, която при разумна експлоатация може да носи приходи десетилетия напред. По-старите софиянци още съжаляват за пропуснатият шанс да организираме зимна олимпиада през 1994 година. Само с един глас ни победи село Лилехамер в Норвегия, което и до днес приема стартове за Световните купи и по пет-шест вида спорт. И печели страхотно.

Преди месец от Сараево пък се завърна нашата делегация, която спечели сребърен медал на световното военно първенство. Оказа се, че паралелно с възстановяването на града са ремонтирани всички съоръжения, строени за олимпийските игри през 1984 година. Използвани са всякакви възможности за външно финансиране и срещу едни 50 милиона долара босненската столица отново може да влезе в големия бизнес.

Ние без да сме воювали за 20 години си затрихме цялата база

Добре че сегашното правителство направи модерната зала на 4-и километър в столицата и добре, че вече има ясна идея на управляващите да построят нов национален стадион. И всичко това заедно с намерението на България и Румъния да приемат домакинството на европейското първенство по футбол през 2020 година. А без нови стадиони това няма как да се случи.

Лошото е, че румънците вече ни изпреварват. На север от Дунав в момента се строят освен нов национален стадион, още няколко модерни комплекса за футбол и до две години те ще бъдат напълно готови за това домакинство. Доброто в случая е, че нашата кандидатура ще бъде подкрепена от целия Балкански полуостров и в проектите ще може да се включат компании от съседните страни, но в крайна сметка плодовете от инвестициите ще си останат в България и Румъния.

Иначе актуалната идея за изграждане на нов национален стадион, лансирана периодично от премиера Бойко Борисов, бе потвърдена от него преди няколко дни, но с ново местонахождение - на терена на софийския „Локомотив" в „Надежда". Досега се говореше, че новият стадион за 40 000 зрители ще е близо до летището, включително и за да спаси градът от задръстванията, съпътстващи големите футболни срещи. Борисов обяви новината, докато инспектираше строежа на метрото в участъка „Надежда" -център, по точно строителните площадки на Лъвов мост. Според него

е добре стадионът да е в „Надежда", защото „около метростанцията ми се струва добре да се дислоцира". Останал доволен от темповете и качеството на строежа на метрото, министър -председателят хвърли светлина върху следващата голяма цел. „На това място да направим национален стадион, който да започнем да строим в края на годината.

Изцяло нов стадион

На 23 юли ще ви поканя на откриването на новата спортна зала на София. Трябва да строим метро, зали, стадиони, южни дъги. Ще започнем строеж на нов стадион в София, защото нямаме стадион, който да отговаря на изискванията. Представете си, че ни дадат Европейско първенство или друга спортна проява, а ние нямаме къде да я проведем. Затова в „Надежда" при метростанцията ще направим модерен стадион. За съжаление всичко ни дойде накуп - и стадиони, и метро, и магистрали, и южни дъги, и какво ли не. Но работим по тази тема и с Дянков съм се разбрал в края на годината да се заделят първите пари за стадиона", информира Бойко Борисов, като все пак не изключи и други варианти за местонахождението на стадиона.

„По принцип идеята звучи добре. Мястото е добро, има голям паркинг, ще бъде добре. Важно е да уточним, че стадионът е изцяло държавен. Могат да направят с него каквото решат. А от там нататък къде ще играем и тренираме и дали ще има някакво обезщетение, или не, е въпрос на разговори , коментира изпълнителният директор на „Локомотив Сф" Иво Тонев.

На друго мнение обаче е босът на железничарите Николай Гигов: „Повече от доволен съм, защото, както бяхме най-зле със стадиона, може да се окаже, че ще бъдем най-добре. Ще бъде идеално и националният отбор, и ние да играем на нов стадион".

България на този етап ще разработи вариант за европейска кандидатура със съоръжения в София, Сливен, Варна и Бургас.

Освен новия стадион в столицата ще бъде направен ремонт и на стадион „Васил Левски". В Бургас съоръжението просто трябва да се „пипне" мъничко, но във Варна също ще трябва да се гради от основи.

Стадион „Юрий Гагарин", чието строителство в момента е в застой, би трябвало да бъде довършен с бързи темпове. Както е известно, плановете са стадионът във Варна да стане изключително модерен с 30 000 седящи места. В средата на тази година пък се очаква да бъде довършен стадионът в Ловеч, ала той едва ли ще може да приеме мачове от такова високо ниво. Ще може обаче да бъде град домакин на един или два от отборите финалисти.