03. майсторът страница 1 от 9



страница1/5
Дата27.10.2018
Размер0.55 Mb.
#102174
  1   2   3   4   5

03. МАЙСТОРЪТ








Страница 1 от 9

За да разберем буквално символите и алегориите на Ориенталските книги по отношение на предисторически въпроси, е желателно да затворим очи срещу светлината. За да преведем символите на тривиален и изтъркан език, ни е нужна непохватността на посредствеността.

Всички религиозни изрази представляват символизъм; тъй като можем да опишем единствено това, което виждаме, истинските обекти на религията са ВИДЕНИТЕ. Най-ранните инструменти на образованието са били символи; и те, както и всички други религиозни форми, са се различавали един от друг и все още продължават да се различават един от друг съобразно външните обстоятелства и образността и според различията в познанието и умственото развитие. Целият език е символичен до такава степен, до каквато се той се прилага към умствени и духовни явления и действия. Всички думи разполагат първично с материален смисъл, те обаче могат след това да се обгърнат, за неосведомените, с духовна безсмислица. “Да оттеглиш”, например, означава да се откажеш и когато тази дума се прилага към изявление, е символични до такава степен, до каквато би бил символична картина на жест на оттеглена ръка, за да изрази същото. Самата дума “дух” означава “дъх” и произлиза от латинския глагол “spiro”, “дишам”.

За да представим един видим символ пред очите на друг човек, не е необходимо да го уведомяваме за значението, което този символ носи за нас. Оттук философът скоро е надбавил към символите обяснения, предназначени за ухото, податливи на повече прецизиране, но по-малко ефективни и импресивни от нарисуваните или скулптурно изваяните форми, които той се е опитал да обясни. От тези обяснения постепенно са възникнали най-различни описания, чиито истинска цел и значение лека полека са се забравили или изгубили в противоречия и несъответствия. И когато всички те са били изоставени и Философията се е насочила към дефиниции и формули, езикът и е се е състоял единствено от по-сложен символизъм, който се е опитвал в тъмното да улови и обрисува идеи, които е невъзможно да се изразят. Защото, както става при видимия символ, така се получава и при думите: произнасянето им не ви уведомява за точното значение, което те носят за мен; и по този начин религията и философията до голяма степен се превръщат в спорни въпроси по отношение на значението на думите. Най-абстрактния израз за Божеството, който може да предостави езикът, не представлява нищо друго, освен знак или символ на предмет, който е извън разбирането ни и не е по-истински и адекватен от образите на Озирис и Вишну или наименованията им, с това изключение, че е по-малко сетивен и категоричен. Избягваме сетивността единствено като прибягваме към просто отрицание. Най-после прибягваме към дефиниране на духа, като казваме, че той не е материя. Духът е – дух.

Един-единствен пример на символизма на думите ще ви посочи един клон на изследване на Масонското движение. В Английския ритуал се натъкваме на тази фраза: “I will always hail, ever conceal, and never reveal” (“Аз винаги ще поздравявам, винаги ще прикривам и никога няма да разкривам;)”, а в КатехИзидаа, се натъкваме на следното:

Въпрос: “I hail.” (“Аз поздравявам”)

Отговор: “I conceal”. (“Прикривам;”)

а незнанието, погрешното разбиране на израза “давам знак” е вмъкнал фразата “Откъде си родом?”

Но думата наистина е “hele”, произлизаща от англо-саксонския глагол b elan, helan, покривам, скривам, прикривам. И тази дума се предава от латинския глагол tegere, покривам или слагам покрив. “That ye fro me no thynge woll hele”, казва Гоуър. “They hele fro mo no priuyte”, казва Кавалерът на Розата. “Да излекуваш къща” е общо разпространена фраза в Съсекс; а в Западна Англия този, който покрива къщата с плочи, се нарича Лечител. Откъдето “излекувам” означава същото, като “покривам с плочки” – само по себе си символично като значение, първично означаващо покривам къща с плочи, - и означава покривам, скривам или прикривам. Така езикът също е символизъм и думите до голяма степен погрешно се разбират и неправилно се използват, както и повечето материални символи.

Символизмът има тенденция непрекъснато да става все по- и по-сложен; и всички Небесни сили са възпроизведени на земята, докато не се е изтъкала паяжина от измислица и алегория, частично от изкуството и частично от невежеството на грешките, която разумът на човека с ограничените му средства за обяснение, никога няма да съумее да разплете. Дори Древноеврейският теизъм се е замесил в символизъм и боготворене на образи, заимствани по всяка вероятност от по-стара религия и отдалечени региони на Азия – боготворенето на Великия Семитски Бог на Природата – Бог Ал или Елс и символичните му представяния от самия Йехова дори не са били ограничени до поетичен или илюстративен език. Свещениците са били монотеисти: хората – идолопоклонници.

Съществуват опасности, неделими от символизма, които представят внушителен урок по отношение на подобни рискове, съпътстващи използването на езика. Въображението, повикано на помощ на разума, узурпира мястото му или оставя съдружника си безпомощно оплетен в паяжината си. Наименованията, с които се наричат нещата, се смесват с тях; средствата се объркват с целта; инструментът на тълкуването - с предмета; и по този начин символите съумяват да узурпират самостоятелния характер на истините и личностите. Въпреки че по всяка вероятност са представлявали необходима пътека, те също така са били и опасен път за приближаване до Божеството; по който много, както казва Плутарх, “бъркат знака с обозначения предмет, попадат в нелепо суеверие; докато други, в стремежа си да избягат от една крайност, се впускат в не по-малко дълбок неприятен водовъртеж на безверие и безбожие.”

Цицеронказва, че посредством мистериите сме научили първите принципи на живота; поради което с добро основание се използва терминът “посвещаване”; и те не само ни учат да живеем по-щастливо и приятно, но също така облекчават болката от смъртта с надеждата за по-добър живот в отвъдното.

Мистериите са били Свещена Драма, показваща легенда от значение за промените в природата, на видимия свят, в който се разкрива Божеството и чийто смисъл в много отношения е бил открит, както за Езичниците, така и за Християните. Природата е великият Учител на човека; защото тя е Откровението на Бога. Тя нито поставя догми, нито се опитва да тиранизира, като принуждава към прилагане на конкретно вероучение или специално тълкуване. Тя ни представя символите си и не добавя нищо като обяснение към тях. Тя е текстът без коментар; и, както ние също така добре знаем, именно коментарът и лустрото водят към грешки, ерес и преследване. Най-ранните учители не само са приели уроците на природата, но, доколкото е било възможно, са се придържали към нейния метод на предаването им. В Мистериите, отвъд текущите традиции или свещените и загадъчни разкази на Храмовете, на наблюдателите са предоставени малко обяснения, и те са оставени, както в училището на природата, сами да си вадят заключения. Няма друг метод, който би могъл да подхожда на всяка една степен на образование и способности. Използването на универсалния символизъм на природата, вместо специалната терминология на езика, възнаграждава най-скромния изследовател и разкрива тайните си на всички пропорционално на подготвителното им обучение и способности да ги разберат. Ако философското им значение е над разбирането на някои хора, моралното им и политическо значение са достъпни за всички.

Тези мистични прояви и действия не представляват изнасяне на лекция, а разкриване на проблем. Тъй като се нуждаят от изследване, те са изчислени и предназначени да събудят заспал интелект. Те не са наситени с враждебност към Философията, защото Философията е великият разяснител на символизма; въпреки че старинните й тълкувания често са необосновани и неправилни. Промяната от символ в догма е фатална за красотата на израза и води до нетърпимост и допусната непогрешимост. 



03. МАЙСТОРЪТ








Страница 2 от 9

Ако при преподаване на великата доктрина на божествения характер на Душата, в стремежа си да обясни копнежите си след безсмъртието и при доказване на превъзходството си над душите на животните, които не се стремят към Небесата, древните учени напразно са се стремели и опитвали да изразят характера на душата, като са я сравнявали с Огън и Светлина, за нас би било добре да помислим дали при цялото ни прехвалено познание, ние не разполагаме с по-добра или по-ясна идея за характера на душата и дали в отчаянието си не сме прибягнали до липса на такава. И ако са се заблуждавали по отношение на първоначалното им местопребиваване и са разбирали буквално начина и насоката на спускането ù, те не са били нищо друго, а съизвършители на Великата истина и по всяка вероятност, за посветените, обикновени алегории, предназначени да направят идеята по-осезаеми и внушителни за ума.

 Те са най-малкото не по-подходящи да бъдат погледнати с усмивка от положението на суетата на безплодното невежество, богатството на чието познание се състои единствено от думи, от лоното на Аврам, като убежище за духовете на току-що починалите; бездната на действителния огън, за вечното изтезание на духовете; и град Нов Йерусалим със зидовете си от яспис и постройките от чисто злато подобно на ясно стъкло, фундаменти от скъпоценни камъни и порти, всяка една от единична перла. “Познавах един човек,” казва Павел, “попаднал на третото небе; ... че е попаднал в Рая и чувал неописуеми думи, които не е възможно да бъдат произнесени от човек.” И никъде не се набляга повече и по-често върху антагонизма и конфликта между духа и тялото, отколкото в писанията на този апостол, никъде не се отстоява по-силно Божествения характер на душата. “С ума си,” казва той, “служа на законите на Бога; но с плътта си - на законите на греха... Колкото се водят от духа на Бога, толкова са и синовете Божии... Ревностното очакване на сътвореното очаква появата на синовете Божии... Сътвореното ще се освободи от принудителното обвързване на корупцията, на подлежащата на разпад плът, като се превъплъти в божествената свобода на Божиите чада.”     

 *                       *                       *                       *                       *                       *

Две форми на управление са благоприятни за широкото разпространение на лъжата и измамата. При деспотизма хората са лицемерни, коварни и измамни посредством страха, подобно на роби, които се ужасяват от камшика. При Демокрацията те са такива, като средство за постигане на популярност и служебно положение, както и поради алчността да станат богати. Опитът по всяка вероятност ще докаже, че тези ненавистни и омразни пороци най-отявлено ще нараснат и най-бързо ще се разпространят в една Република. Там, където властта и богатството се превърнат в божества за хората и най-недостойните и неподходящи най-силно се стремят към предшестващите, и където измамата се превърне в най-прекия път към последните, земята ще се пропие с лъжливост и измамни лъжи и шикалкавене. Там, където властта е отворена за всички, заслугите и непреклонната цялост и достойнството на неопетнената чест ще я постигнат единствено рядко и случайно. За да може добре да се служи на страната, причината да се избират великите и мъдрите и учените да ù служат ще престане да бъде основание за това. Ще се предложат други квалификации, по-малко почетни. Да се адаптират мненията на човек към популярния хумор; да се защитят, извинят и обосноват популярните безразсъдства; да се проповядва целесъобразното и благовидното; гласоподавателят да се ласкае, примамва и придумва; да се моли като подлизурко за гласа му, дори и той да е негър на три крачки от примитивността; да се уверява конкурентът в приятелство и да се прободе той с прикрита хватка; да се положи началото на нещо, което от трета страна ще се превърне в лъжа, като се държим като най-близки хора при произнасянето му и все пак способни да се оправдаем – кой не е бил свидетел на тези низки изкуства и основни похвати, приложени на практика и превръщайки се в общоприети, докато не може да се постигне успех с някакви по-почтени средства? – като резултатът е управляване и разгром на държава от неграмотна и повърхностна посредственост, оперено самомнение, неопитността на незрелия интелект, суетата на повърхностните ученически познания.

Безверието и лъжливостта в публичния и политическия живот ще са безверие и лъжливост и в частния живот. Жокеят в политиката, подобно на жокея на хиподрума, е напълно морално пропаднал. Той навсякъде ще се погрижи първо за собствените си интереси и този, който се осланя на него, ще бъде прободен със счупена стрела. Амбицията му е плебейска, подобна на него самия; и той, следователно, ще се старае да получи власт с плебейски и долни средства, както и ще се стреми да постигне всеки друг лелеян обект – земя, пари или репутация.

Най-накрая властта и честта са разделени. Мястото, на което незначителният и повърхностният, безчестният човек или мошеникът се счита за компетентен и годен за назначаване, представа да е достойно за амбицията на великите и способните; или ако не е, те отпадат от състезанието, като оръжията, които трябва да се приложат в него, са негодни за използване от джентълмен. Тогава навиците на безскрупулните адвокати в съдилищата се натурализират в сенатите, а безскрупулните адвокати шумно се карат там, когато са заложени съдбата на нацията и животът на милиони. Държавите са дори обхванати от  низост и измама, а мошеничествата се оправдават от законодателите, които твърдят, че са почтени. Тогава оспорваните избори се решават от клетвопрестъпнически гласове или съображения на партиите; и отново се възобновяват и шаржират в Републиките всички практики на най-лошите свързани с корупция времена.

Странно е, че благоговението пред истината, че мъжествеността и непристорената лоялност, презрението към дребнавостта и несправедливото преимущество, и непристорените вяра и набожност и добросърдечие би трябвало да намаляват сред държавниците и хората с напредъка на цивилизацията и свободата, се превръща в нещо по-общо и универсалното избирателно право предполага универсална стойност и пригодност! В епохата на Елизабет, без универсално избирателно право или Обществата за разпространяване на полезни познания или популярни лектори, или Ликея, държавникът, търговецът, гражданинът на чуждестранния град, морякът, всички те са били еднакво героични, като са се страхували единствено от Бога и изобщо не са се бояли от хората. Да изчакаме да изминат само сто или двеста години и в една Монархия или Република на същата раса, нищо не се смята за по-малко героично от търговеца, отракания спекулант, търсачът на власт, които се страхуват единствено от хората и изобщо не се боят от Бога. Благоговението пред величието отмира и се наследява от презряна завист към величието. Всеки човек застава на пътя на много, независимо дали става въпрос за пътя към популярността или богатството. Съществува всеобщо чувство на удовлетворение, когато се заменя велик държавник или генерал, който е бил популярен идол в краткия си миг на величие, стане злочест и загуби високия си ранг. Да бъдеш над популярното ниво се превръща в злощастие, да не кажем престъпление.

Естествено трябва да допуснем, че една нация в беда би потърсила съвета на най-мъдрия от синовете си. Но, противно на това, великите мъже изглежда никога не се срещат толкова рядко, колкото когато са най-необходими, а незначителните мъже никога не са толкова смели, за да настояват да изобилстват в определено място, както когато посредствеността и некадърната измама и незрялата неопитност, както и показната и оживена некомпетентност са най-опасни. Когато Франция се е намирала в предсмъртните мигове на революционната си агония, тя е била управлявана от законодателно тяло, състоящо се от провинциални безскрупулни адвокати и Робеспиер, Марат и Кутон са властвали на мястото на Мирабо, Вернио и Карно. Англия е била управлявана от остатъци от Дългия Парламент в периода след разпускането му, след като обезглавява краля си. Кромуел унищожава единият орган, а Наполеон другия.

Измамата, лъжливостта, мошеничеството и хитростта в националните дела са признаци на декадентство в държавите и предшестват конвулсиите или парализата. Малтретирането на слабите и преклонението пред силните е политиката на нациите, управлявани от незначителната посредственост. Хитростите в предизборните кампании за власт повторно се постановяват в Сенатите. Изпълнителят се превръща в разпределител на назначаване на служби по политически съображения, главно по отношение на най-недостойните; и хората се подкупват с назначаване на определени длъжности вместо за пари, за да се допринесе до още по-голямата разруха на английската Република по времето на Кромуел. Изчезва Божественото в човешката природа, а интересите, алчността и егоизмът заемат мястото му. Това е тъжна и достоверна алегория, която представя спътниците на Одисей, променени от превръщането на Цирцея в свиня.



*                       *                       *                       *                       *                       *

“Не можете,” е казал Великият Учител, “да служите едновременно на Бог и на сребролюбието.” Когато жаждата за богатство се превърне в общо явление, то ще се преследва както по честни, така и по безчестни начини; с измами и надхитрявания, професионални мошеничества, безсърдечието на ненаситната спекулация, чрез спекулиране с акции и стоки, които скоро деморализират цялата общност. Хората ще размишляват за нуждите на съседите си и бедствията на страната си. Лукави мошеници с безсмислено лековерие ще разпространяват празни теории, занимаващи се с детинщини, като свои асистенти и инструменти, които осиромашават множества от хора. Огромни банкрути, които разтърсват страната подобно на земетресения и са по-фатални, измамнически прехвърляния, поглъщания на спестяванията на бедните, увеличения и резки спадания на валутите, крахът на банките, обезценяване на правителствени ценни книжа, жертва на спестяване на себеотрицанието, и затрудняват с плячкосването си първото захранване на малолетието и последните зрънца живот и запълват гробищата и лудниците с обитатели. Но шарлатаните и спекулантите разцъфтяват и просперират. Ако страната им се бори с помощта на масово и поголовно данъчно облагане за самото си съществуване, те я подпомагат, като обезценяват банкнотите й, за да могат да натрупат баснословни суми с дребни разходи. Ако съседите им са в бедствено положение, те изкупуват имотите им за съвсем дребни суми. Ако се разпореждат с имотите им, те се оказват неплатежоспособни, а осиротелите се превръщат в просяци. Ако банките фалират, се оказва, че те навреме са се погрижили за себе си. Обществото боготвори финансовите и кредитните си крале, както индусите и египтяните са боготворели безполезните си идоли и често най-угоднически, когато по отношение на действителното им солидно богатство те са били същински просяци. Не е чудно, че хората смятат, че трябва да има друг свят, в който несправедливостите на този могат да се компенсират, когато виждат приятелите на разорените семейства да умоляват богатите измамници да дадат милостиня, за да попречат на осиротелите жертви да умрат от глад, докато намерят начини сами да се издържат.



*                       *                       *                       *                       *                       *



03. МАЙСТОРЪТ







Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница