03 март 2012 г. Тема: здравеопазване

Апелативният съд във Велико Търново постанови 3 години ефективен затвор при първоначален общ режим за бившия кмет на старата столица д-р Румен Рашев. Преди година той бе изправен на подсъдимата скамейка за престъпление по служба. Д-р Рашев бе обвинен, че превишавайки правата си, е нанесъл щети на общината в размер на 455 000 лева от отстъпено право на строеж на частен предприемач. За същото провинение трябваше да отговаря и бившият главен архитект на града Елена Абаджиева. На първа инстанция, Окръжният съд в старата столица призна бившия кмет за виновен и му наложи 2 г. условно, а Абаджиева бе оправдана. Двамата обжалваха решението пред по-висшата инстанция, която обаче се произнесе много по-сурово. Д-р Рашев получи ефективна присъда, а арх. Абаджиева - 3 г. условно с 5-годишен изпитателен срок. Двамата могат да обжалват.

Министърът на труда Тотю Младенов не се е отказал от идеята за въвеждане на нова задължителна осигуровка. Идеята е с приходите от нея да се покрива издръжката на болни и самотни възрастни хора. “Ще работим в тази посока. Синдикатите са съгласни. Предстоят разговори с бизнеса, защото става въпрос за допълнителни отчисления”, каза Младенов вчера. Въвеждането на осигуровка “Достойни старини” беше сред първоначалните предложения за пенсионна реформа от 2010 г. Предлагаше се тя да е 1% от заплатата. Парите трябваше да отиват в отделен фонд в Националния осигурителен институт (НОИ). Идеята срещна отпор от бизнеса заради повишаването на осигурителната тежест и не беше приета. Въпреки това, през 2011 г. въвеждането й беше записано в плана за действие за равнопоставеност между половете. Според Младенов до края на март въпросът ще се разгледа отново в съвета за тристранно сътрудничество. “Категорично сме против. Това е допълнителен данък върху заетите, ще натовари и бизнеса, а ГЕРБ обеща да не пипа данъците и осигуровките”, коментира изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Евгений Иванов пред “Труд”. В момента всички осигуровки са 30,3% от дохода и се поделят между работодателя и служителя. “Ако се въведе подобна осигуровка, тя трябва да бъде доброволна и да постъпва в частен фонд, а не в НОИ”, добави Иванов. На същото мнение е и икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. “Немалко хора и сега се осигуряват допълнително, но доброволно”, добави той.

Изобщо части от XIX век са белязани от обсесията на западния свят да се прочиства с отрови. Американски­ят президент Линкълн е пиел живак за из­чистване на вътрешните органи, а учени се опитвали да лекуват холера с арсеник. Все още не е напълно сигурно, че когато на На­полеон е даван живак на о-в Елена, целта е била той да бъде убит. Напълно възможно е хората около него да са искали да го ле­куват. В други векове пък хората са търсе­ли изцеление с вяра, билки, а в по-нови времена - с всичко. Както цялото развитие на науката и човечеството, всяко откритие на фармацията и медицината се е основавало на пробата, грешката или чистата случайност и колкото и да си мислят хора­та от дадена епоха, че са най-напреднали и най-близо до съвършенството, основните принципи и решения всъщност са открити много-много по-отдавна. И ако не бяха толкова самонадеяни, доста експерименти щяха да бъдат спестени на пациенти и изс­ледователи. Хапчето като лекарствена форма, например, изобщо не е продукт на модерните времена. „То се е появило мно­го рано - още при първобитните хора, които

са правели хапчета от глина и листа и са ползвали растителни продукти за лечение", обяснява доц. Валентина Петкова, преподавател в катедра „Организация и икономика на фармацията" във фарма­цевтичния факултет на Медицинския уни­верситет в София. Шумерите са авторите на първата рецепта, датирана около тре­тото хилядолетие преди Христа. Плацебо ефектът също се използва от незапомнени времена. Преди много векове хората са лекували с мантри и медитация, целящи да накарат пациента да повярва, че ще се почувства по-добре.

Въпросният антимон е бил ползван още в древността от египтяни, араби и индий­ци като козметичен продукт - в моливи за гримиране, тъй като водел до по-голяма стабилност на графита, от който е напра­вен моливът. Няма данни обаче да им е хрумнало да го пият.

„Първата фармакопея, в която са описа­ни различни лекарства и техните свойства и въздействие, е създадена в Китай около 2000 г. пр.н.е.", обяснява Петкова. В нея има 365 лекарства от минерали, растения и животни. Неин автор е император Шен Нунг, който лично пробвал стотици бил­ки, включително и отровни. Нунг е и отк­ривателят на чая. Според легендата той имал навик всеки ден да медитира и искал от слугите да му дават задължително преварена вода, която смятал за по-хигиенич­на. Един ден той седнал под жасминово дърво, в чашата вода паднали листенца и така се появил чаят.

Още по това време китайците са използ­вали канабис като болкоуспокояващо, не­що, открито от западния свят едва напос­ледък. Останалата част от света пък дъл­ги векове е използвала за тази цел екст­ракт от кора на бяла върба, който обаче е много дразнещ за стомаха. Контрацепцията се появява още в дре­вен Египет под формата на презервативи. Те, естествено, не са били латексови, а от котешки черва. Освен това в Египет умеели да предсказват пола на бебето С урина на бременна жена напоявали пшенични и ечемични зърна. Ако първо покълне пшеничното - детето ще е моми­че, а ако е ечемичното - ще е момче. „В наши дни методът е тестван в Колумбийския университет и е доказан на 98%, но още не ясно какъв е механизмът му", раз казва преподавателят от фармацев­тичния факултет. Египтяните са първоначалници и на козметиката. Като паста за зъби ползвали готварска сол, за избелване - пепел.

Тежките болести, които смятаме за продукт на нашето време, всъщност съществуват от древността. Има дан­ни за болни от диабет в древен Еги­пет, като пациентът е бил диагности­цирай с опитване на урината му. Ако е сладка - значи има диабет. Все пак в този случай съвремието има с какво да се похвали - няма данни в Египет да са успявали да повлияят на болест­та. Това е възможно едва от 20-те го­дини на XX век, когато е открит инсу­линът - една от малкото наистина го­леми и важни открития на фармация­та и медицината в последните векове. В древността е имало дори ракови бо­лести. За тях обаче за разлика от диа­бета все още няма открито достатъч­но ефективно лечение.

Първата аптека се е появила в Баг­дад през 754 г. В нея е имало сиропи, екстракти, прахове, отпускани от спе­циалист с цел лечение. По това време Европа започва да приема тоталната власт на църквата, която спира разви­тието на науката за векове и ражда аб­сурдни обяснения и лечения на болес­тите. Затова в Европа аптеки има ед­ва от XIV век. Дотогава лекари и фар­мацевти са били едно и също - всеки медик е разработвал собствени лекарства. След това в Палермо двете професии са разделени с едикт и е написано какво могат да вършат едните и какво - другите. Към ранните аптеки е имало и лаборатории за разра­ботване на лекарства. „Например във фран­ция за пръв път успяват да извлекат кофе­ин и други алкалоиди, които днес се прила­гат в много лекарства. Когато се установява, че кофеинът има възбуждащо за нервната система действие, за­почва да се прилага при злоупотреба с алкохол. Още по времето, когато ка­фето като напитка не е било разпрос­транено в Европа", разказва доц. Пет­кова.

През XIV-XVI век започва елемент­ното обяснение, през XIX век се поя­вява Менделеевата таблица, което во­ди и до рязко развитие на фармация­та. „Имало е обаче доста смъртни слу­чаи при учените, които са експери­ментирали с вещества, тъй като са имали навика да ги пробват на вкус. Например когато изолират арсен или живак и решават да го пробват", обяснява фармацевтът. В търсене на философския камък - златото, са отк­ривани други елементи, например ся­ра. С нея след това са лекували проказа, което е било доста болезнено.

Аптеките продължават да приготвят сами лекарства чак до XX век и освен общоприети рецепти правят и собст­вени. Най-известната такава рецепта е тази на кока-кола, която е творение на фармацевт. „Не му вървяла аптека­та и решил да направи продукт, с кой­то да потръгне бизнесът. Първоначал­но и колата не вървяла, тъй като била горчива и неприятна на вкус. Било го­рещо, било лято и той решил да разре­ди със сода първоначалната смес и то­ва вече се харесало", разказва Петко­ва за раждането на най-популярната днес напитка. Идеята на кока-кола била да е ободряваща, затова и в пър­воначалната рецепта е имало екстракт от листа на кока, на които всъщ­ност се дължи и успехът й. Дъвката обаче не е измислена в САЩ, а много преди това. Още през неолита хората са дъвчели смола сре­щу възпаления в устната кухина, а в древна Гърция тя се е правела от смо­лата на мастиковото дърво, отново с тази цел. Майте също са дъвчели дъв­ка, направена от сока на саподилово дърво, и са предали този навик на ев­ропейските колонисти. Невежеството и твърде бавният нап­редък в Европа продължават и след

Средните векове. Във Франция, в ера­та на Краля Слънце, едно от основни­те задължения на придворните дами е било да приготвят кремове и мазила. Те масово са били на базата на живак, който е много ефективен за избелване на кожата. Така обаче той се абсорби­рал през кожата, попадал в кръвта и водел до смъртни случаи. „Тогава, ес­тествено, те не са били свързвани с кремовете, които жертвата е ползва­ла. Все пак това е било време, в което хигиената е била на твърде ниско ни­во - във Версай дори не е имало баня и на нейно място са се ползвали кре­мове, пудри, помади и перуки. Хране­нето също е било лошо - без зеленчу­ци, предимно месо, което е водело до скорбут. Затова и е било трудно да се установи, че някой е починал от натравяне с живак", обяснява Петкова.

Въпреки че операции се правят от дълбока древност, анестезията е отк­рита чак в XIX век. Преди това е има­ло състезания за бързи хирургически действия и най-добрите хирурзи са били всъщ­ност най-бързите. „Включително има данни за ампутация на крайник, про­дължаваща 15-на секунди", казва Петкова. Използван е бил и елемен­тарният вариант на анестезията - ал­кохолът, а арабските хирурзи откри­ват, че кървенето при операция може да се спира с нажежено желязо. През XIX век обаче войните принуждават военните лекари да открият анестези­ята, като за неин откривател се смята руснакът Николай Пирогов.

Допреди 100-150 години обаче ос­новният проблем на хората са били инфекциозните болести. И едва отк­риването на микроскопа през XIX век доказва на Европа, че те се причиня­ват от микроорганизми, въпреки че арабите са го знаели няколко века преди това. Преди това се е смятало, че има магически сили, които водят до съответното заболяване, а за лече­ние са предписвани амулети. Дълго време в Европа се е прилагала и тео­рията на противоположностите, заимствана от древноримския медик Га­лен. Приемало се е, че в организма има 4 течности - кръв, слуз, жълта и черна жлъчка. Ако дадено заболяване се характеризира с повишаване на температурата, пациентът трябва се изстуди. Или да се премахне натрупа­ното излишество от дадена течност - например с кръвопускане, т.е. със слагане на пиявици. Което често е водело до анемии.

Чумата е белязала Европа през Средните векове, но дълго време сре­щу нея не се правело нищо. Хигиена­та била много лоша, градовете няма­ли отходни канали. Единственото, ко­ето е правено, е да се горят труповете, но и за това са се сетили твърде къс­но. И въпреки че чумните епидемии продължават с десетилетия, така и не е станало ясно какво причинява чума­та и на никого не му е хрумнало, че тя е в пълзящите навсякъде плъхове. Единственото нещо, което се е случи­ло, е, че са се появили първите болни­ци. Идеята е била те да са изолатори, където да се отделят за няколко дни хората, които пристигат от други гра­дове, докато стане ясно, че не са носи­тели на заболяване. По-нататък там са прибирани и болни, но лечението се е изразявало в наблюдение, хране­не и поставяне на кръст на вратата, сочещ към Ватикана. Чаршафи не са се сменяли и новите болни са наста­нявани в бельото на вече починалите.

Ефективното лечение на инфекци­озните болести се появява чак през XX век с откриването на пеницилина, което, естествено, става по грешка. Откривателят - Александър Флеминг, забравил колба и установил, че в нея е имало плесен, която попречи­ла на появата на друга, нова плесен. Започва да изследва тези плесен и от­крива пеницилина - първият антиби­отик. Което е другото революционно откритие на съвременната фармация. Всички останали медикаменти за тежки и най-вече хронични състоя­ния, открити след това, не лекуват, а предимно поддържат живота на бол­ните. А сега човечеството е на път да загуби антибиотиците заради преко­мерната им употреба, водеща до резистентност на бактериите, срещу ко­ито са предназначени. И всичко да за­почне отначало.