03 ноември 2012 г. Тема: здравеопазване

За сътрудничеството между Янев и Марешки се знае отдавна и ако тяхната коалиция успее да прескочи 4-процентната бариера на следващите избори тя вероятно ще е сред най-близките до ГЕРБ. Но управляващата партия ще сгреши, ако разчита само на тях за подсигуряване на спокойствието си. Янев, който в момента е консерватор, а в миналото бе земеделец, е известен с резките завои, които прави. А не един от политическите му партньори е излизал от „съдружието" с него тежко насинен. Който не вярва, може да попита Анастасия Мозер, в чиято земеделска партия той започна кариерата си навремето. Поучителна е и историята на Красимир Каракачанов от ВМРО, който го подкрепи на последните парламентарни избори, разчитайки да вкара свои депутати чрез листите на РЗС. Изобщо доказателствата, че сметките за хората, избрали сътрудничество с Яне Янев, винаги излизат криви, са много и ГЕРБ трябва да внимават.

Веселин Марешки, който неотдавна закупи пловдивския „Локомотив" по молба от премиера, определи електоралната ниша, в която се цели като "недоволен от прехода гражданин". Запитан от водещата на телевизионно предаване, в което гостуваше, дали аптеките му ще намалят предизборно цените, бизнесменът призна, че е на абсолютната нула и на ръба на загубата.

"Прекият ефект от моята дейност върху българите е над 100 млн. лв. годишно. Десет милиона лева всеки месец остават у българите благодарение на това, че ги има нашите аптеки. Отделно им остават поне още толкова и от натиска, който оказваме върху нашите конкуренти за сваляне на цените." Така по окончателните сметки на Марешки излизало, че за един работен ден нашенецът пести по 1 млн. лв. благодарение на... аптеките му.

Логично е предприемачите, които развиват подобен социален бизнес, да насочат амбициите си към жълтите павета в София. Каква роля ще изиграят точно там - на смели лидери или на помощни патерици, не е толкова важно. Всеки във или извън парламента има право на почне отнякъде.


Докладът за лекарствата отива на прокурор
Въпреки че депутатите от ГЕРБ се опитаха да покрият доклада на Сметната палата за високите цени на лекарствата, той все пак ще попадне в ръцете на съдебната власт. „Червената" депутатка Мая Манолова предложи копие от документа да бъде изпратено до прокуратурата и комисията „Янев", но вместо това мнозинството реши той да бъде получен само от здравното министерство и Националната здравноосигурителна каса. Съвсем изненадващо обаче министър Десислава Атанасова обяви, че ще предостави доклада на прокуратурата и анкетната комисия за установяване на корупция по високите етажи на властта, при все че в него има „нелицеприятни" за управляващите констатации.

Одиторите разследваха регулирането на цените на лекарствата, включени в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства в периода 2008-2011 г., и откриха, че държавата е била ощетена с милиони левове от прехвърлянето на търговете от здравното ведомство към касата. Оказа се, че 25 от 32 медикамента са поскъпнали драстично след децентрализацията, като на 11 от тях цената е скочила над че-

тири пъти, в резултат на което от здравната каса законно са източени 7.8 млн. лева.

„Тези средства биха могли да се използват за подобряване на достъпа до качествено лечение на здравноосигурените лица, с което се подобряват ефективността и ефикасността от тяхното изразходване", се посочва в доклада.

Сметната палата установи, че Комисията по цените и реимбурсирането системно е нарушавала сроковете, което е довело до необосновано удължаване на процедурата за навлизането на българския пазар на съвременни лекарствени продукти. Фармацевтичните фирми пък не подавали декларация при промяна в цената на лекарство в референт-на държава.

Междувременно договарянето на отстъпки в цените на лекарствата, което управляващите смятаха за основна мярка за поевтиняването им, се провали с гръм и трясък. От институцията, ръководена от д-р Пламен Цеков, в средата на октомври изпратиха покани към 146 фирми, за да дискутират намаленията в стойността на всички 1784 лекарства, заплащани с публични пари. До края на месеца само две компании подадоха документи за предоставяне на отстъпка за общо три медикамента. Останалите явно няма да го направят, защото законовата база не ги задължава. От касата искат промени в нормативната уредба, с които да се регламентира, че с нейни средства могат да бъдат заплащани само лекарства с договорени отстъпки. Едва ли обаче фармацевтичните дружества биха приели подобен ултиматум. По-скоро достъпът на пациентите до необходимите им медикаменти ще бъде сериозно застрашен.

„Уотсън" финансира сделката с комбинация от дългосрочен заем от 1.8 млрд. долара и издаване на необезпечени ценни книжа за 3.9 млрд. долара.

Обединяването на двете успешно развиващи се и силно печеливши фирми е финалът на разширяването на „Уотсън" като водеща глобална компания за генерични лекарства. Тя ще има дейност в повече от 60 страни, с позиция сред първите десет на повече от 33 пазара, включително и САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, скандинавските страни и Русия.


Опело за общинските болници
Прословутите 300 млн. лв. за оборудване, с които се хвали Борисов, изтичат към държавните лечебници
Верен на таланта си да прави от мухата слон, или може би поради неразбиране на проблема с финансирането на болниците, на заседанието на Министерския съвет преди седмица премиерът Бойко Борисов изрече една доста опашата неистина. Борисов заяви, че събрал всичките кметове на общини и им се скарал, защото 300 млн. лв. за апаратура стоят не-похарчени в регионалното и здравното министерства, а общинарите се мотаят и не си правят поръчките. Всъщност изказването на министър-председателя напомня вица за компютрите за внос, които се оказали компоти за износ. Първо, изобщо не става дума за 300 млн., защото половината са за областни и университетски болници; от останалата половина по-голямата част са за нови онкодиспансери,а за общинските многопрофилни лечебници остават по-малко от 100 милиона. И парите не са само за оборудване, а и за реконструкция и обновяване.

От думите на Борисов останахме с впечатлението, че милионите стоят на една маса, но кметовете не искат да си ги вземат. А това съвсем не е така, защото качествени проекти се пишат от квалифицирани хора. Има строги изисквания за инвестиции, покриване на финансови критерии, съфинансиране и ред други неща, за които държавата никога не е подготвяла общините дори и със съкратен курс на обучение. Вместо министрите Лиляна Павлова и Десислава Атанасова по заръка свише да обикалят постфактум от кмет на кмет, за да ги „респектират" и тормозят да си оправят документите, да бяха разяснили предварително критериите за добре написан проект. От разговорите на министър Атанасова с общинарите за причините, довели до неусвоява-нето на средствата, се оказа, че местните власти се бавят, тъй като лекарите от болниците искат промяна на заложените технически спецификации. Министър Павлова каза, че това я „навеждало на едни мисли", а единственото логично обяснение е, че въпросните параметри очевидно не са писани за нуждите и капацитета на лечебните заведения.

Освен това здравната система и общинските лечебници си патят от многовластието при разпределянето на парите от европейските оперативни програми. Регионалното ведомство прави инфраструктурата и купува медицинска апаратура, социалното следи за квалификацията на медицинските работници, транспортното прави електронната система, а за здравното останаха кампаниите за превенция. Един иска едно, друг те натиска за друго и накрая проектите логично не покриват изискванията.

Около дебатите за бъдещето на болницата в Девин здравният министър Десислава Атанасова пусна още една „партенка", колкото да замаже проблемите в общинското здравеопазване. По думите й лечебницата в родопския град е отказала един милион лева, за да се модернизира. Ако изобщо такива пари са предлагани в Девин, те със сигурност не са били по тази схема, а по-скоро се е целяло превръщането й във филиал или медицински център. Което е далеч по-ниска категория от досега съществуващата многопрофилна болница. Изглежда, Атанасова е забравила, че списъкът с лечебници, които ще получат европейски средства, бе спуснат „отгоре" без конкурс, с който да се оценяват най-добрите проекти. В правителственото листче бяха написани имената на "големи" болници в Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Шумен, Бургас, Враца, Русе, София, Свищов, Лом, Карлово, Балчик, Велинград, Гоце Делчев, Казанлък, Самоков и Сандански. Със субсидиите между 3 млн. и 6.5 млн. лв. те ще си купят високотехнологична апаратура, ще ремонтират занемарените си чакални, кабинети и операционни и изобщо ще дръпнат много пред конкуренцията, ако, разбира се, се преборят с изискванията. По-късно, „за цвят", към облагодетелстваните бяха добавени по-малките лечебници в Генерал Тошево, Тервел, Котел, Годеч и Малко Търново. Голяма част от общинските здравни заведения, особено в градовете с кметове, нес-поделящи политиката на партия ГЕРБ, останаха без пари и така бяха обречени на мъчителна агония и скорошно закриване. Както стана в Девин, Оряхово и много други региони.

В случая явно не става дума само за лош мениджмънт или неангажираност от страна на общините. Това е целенасочена и системно провеждана държавна политика, целяща да раздели болниците на бедни и богати. Неотдавна от Центъра за защита правата в здравеопазването разкриха, че на тяхно питане до Европейската комисия - защо с реализирането на тази схема на практика се нарушава конкурентната среда в здравеопазването на България, заместник директорът на дирекция „Регионална политика" Карстен Расмусен отговорил, че българското правителство е поискало 300-те млн. лв. да се разпределят с предимство за държавните болници. И Брюксел изпълнил желанието ни. Излиза, че кабинетът е влязъл в ролята на едноличен съдник кои болници ще се развиват и модернизират и кои ще бъдат зачеркнати от здравната карта. При това, без изобщо да се съобразява с най-важните фактори, по които се оценява необходимостта от съществуването на една лечебница - брой преминали пациенти, гарантиране на достъп до здравеопазване, медицински стандарти, персонал...

Така наречената реформа в здравеопазването се прави на парче, като единствената й цел и посока е свръх-концентрацията на болници в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Плевен за сметка на обезкръвяването на тези в по-малките градове. Заради завишените медицински стандарти и клинични пътеки големите пари от здравната каса изтичат към болничните мегаструктури. Общинските лечебници съвсем явно са дискриминирани, като дори не си получават заработеното. Здравното ведомство например налива куп пари в отделенията за реанимация и спешна помощ на държавните болници. Тези в регионите извършват същите дейности, само че няма кой да им ги плати. Единствено формата на собственост определя дали някой ще получи парче от баницата. В резултат на системното недофинансиране няма пари за заплати, консумативи, оборудване и режийни разходи. Специалистите бягат и се получават зловещи парадокси като този в Оряхово, където линейка закара в болницата младеж в кома, а на вратата го чакаше един побелял фелдшер.

По думите на говорителка от МЗ е взето предвид мнението на протестиращите по въпроса на лекарствената политика. Не следва да се забравя обстоятелството, че всичко е свързано с бюджетните средства на НЗОК и МЗ, добави тя. "Ние преди февруари следващата година не можем да включваме нови заболявания", каза служителката на МЗ.

Докато от министерството даваха изявленията си пред националните медии, недоволството на стоящите на десетина метра от тях протестиращи се увеличаваше. Те припомниха, че преди няколко месеца министърът на труда и социалната политика е приел техните искания за работна среща, но ако на срещата присъстват представители на МЗ и НЗОК. "Отговорните институции се гаврят с болните деца и техните родители", недоволстваха протестиращи. Оказа се, че държавата не е готова за нашите проблеми и не иска да решава нашите проблеми, заяви Илияна Пирянкова от фондация "Едни от нас". "Министър Дянков каза, че няма нужда от пенсионери, от инвалиди, явно и ние сме тези, от които няма нужда. Само че ние смятаме, че трябва да се решат първо проблемите на децата, а това ще им даде възможност утре да живеят достойно."

Протестиращите припомниха приетата през 2008 г. Национална програма за редки болести, според която един от приоритетите е създаването на регистър, а срокът бе до 2009 г. "Ние не искаме нещо повече от това, което е залегнало в програмата. Нашите искания са да ни подсигурят адекватно лечение, помощни средства, които са подходящи за деца, защото всяко едно дете е с различни нужди", обясниха пред журналисти родителите на деца с увреждания. По думите им в България помощни средства за деца до 18 г. не съществуват, социалното министерство наистина отпуска някакви, но те не стигат.

ДПС ще предложи при обсъждането на държавния бюджет за 2013 г. да бъдат финансирани дейностите по спешната медицина, извършвани от общинските болници, както и да се възстановят субсидиите за болници в труднодостъпни, планински и полупланински региони.

Депутатът от ДПС Елин Андреев и бивш председател на Общинския съвет в Девин каза, че Общинският съвет - Девин с мандат 20072011 г. направил всичко възможно да запази болницата там. Според него е манипулация и твърдението, че партийни централи назначават управление на болнични заведения. Общинският съвет - Девин с мандат 2007-2011 г. не е направил нито едно партийно назначение, категоричен беше Андреев.

По време на управлението на тройната коалиция общинската болница в Девин работеше, а по време на ГЕРБ е затворена, обобщи колегата му Хасан Адемов.

"Раждаемостта намалява", пишем мине се не мине от три години насам. Така е, защото именно раждаемостта е първият "звънец" на икономическа криза или на икономически растеж в дадена държава. Когато една двойка не чувства достатъчно сигурност, не пристъпва към най-голямата човешка отговорност - раждането на дете. А и как да имаш дете, щом като, по подобие на най-бедните и изостанали държави по света, на българче до 18 г. се полагат по... 16 лева за здраве. Така е трета година. Така ще е и догодина. Макар с по няколко деца, увеличава се и броят на мъртвородените, и на починалите на възраст до1 г. И как иначе? Спо16 лв. месечно, които държавата дава за детско здраве, какво може да е здравеопазването? Е, отделен въпрос е, че в България има достатъчно отговорни лекари, които, въпреки всичко, отдават необходимото на децата.

Уви! Детската смъртност у нас, която е много по-висока от средноевропейската, не е намаляла толкова значително, както раждането на деца през последните три години. Липсата на достатъчно добре подготвени педиатри е в пряка връзка с високата детска смъртност в България, смятат здравните експерти. Иначе за статистиците нивото на детска смъртност е своеобразна единица мярка за нивото на икономическо и културно развитие на държавата. Затова няма как да бъде подмината статистиката, според която в страните с малък брутен вътрешен продукт на глава от населението 1 на всеки 10 деца умира, преди да навърши 5 г., в по-богатите - 1 на 143! Средно за ЕС показателят умрели деца до 1 г. на 1000 живородени е 4,7. В България -двойно повече.

Няма как да не си спомним, че преди 20 години бяха зададени целите на хилядолетието за развитие. Една от най-важните бе намаляването на детската смъртност в световен мащаб. Въпреки че числата по този показател у нас вървят надолу, това става прекалено бавно и е трудно България да минава за... развита европейска държава.

В понятието акупунктура има огромен медицински потенциал, но у нас през последните 20 години е спряно развитието й от официалните власти. Държавната здравна политика изобщо няма поглед, мироглед върху такива дейности. Тя я е сложила в периферията на медицината, да не говорим, че някои хора въобще не уважават тези методи, обяснява д-р Илиев. Според него причината е, че "нашата медицина се командва от фармацевтичната индустрия". В много западноевропейски страни здравните фондове реимбурсират процедурите по иглотерапия и не игнорират безлекарствената терапия. Самият д-р Илиев е правил многократни опити НЗОК да поема поне малка част от стойността на иглотерапията, но всеки път е удрял на камък.

Според Световната здравна организация акупунктурата трябва да се използва при близо 60 заболявания като първи метод на лечение. Освен тях има още 140, при които може да се използва като допълнителен метод за лечение, казва д-р Илиев и дава за пример мигрената - почти 90% от хората с мигрена, които се лекуват с акупунктура, получават сериозно облекчение.

"Безспорно има и много шарлатани - хората трудно се ориентират, защото рекламата е поголовна, а медицината не трябва да е обект на реклама", убеден е лекарят. За фалшивите иглотерапевти д-р Илиев многократно е сигнализирал и лекарския съюз, и здравните власти, но няма развитие по въпроса.

Новост по време на Петия конгрес е приложението на иглолечението във ветеринарната медицина като новостите бяха представени от учени от Испания и Италия. Представени са доклади за приложение на акупунктурата в денталната медицина, за ефективността на кариесната профилактика с нова акупунктурна игла, комбинираща механично и лазерно въздействие. Доклад изнесе проф. д-р Ирина Походенко-Чудакова от Беларус. За иглотерапията при гинекологични заболявания говори д-р Михаел Хамес от Германия и др.