03 юни 2011 г. Тема: здравеопазване



страница4/5
Дата25.10.2018
Размер431.5 Kb.
1   2   3   4   5

Румяна Милева


Душана Здравкова: Пречупен е гръбнакът на съдебната система
Децата на членовете на ВСС са поели към най-проспериращите длъжности в европейските институции
Душана Здравкова е родена на 29 август 1953 г. Завършила е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Беше председател на сдружение ГЕРБ и евродепутат от листата на партията. След скандал бе изключена от сдружението преди около година. Повод да я потърсим е подадената оставка като съдия в Окръжния съд във Варна.
Миглена Славова

- Г-жо Здравкова, подадохте оставка от Окръжния съд във Варна. От какво е продиктувано решението ви?

- Повод за това мое тежко решение, защото аз смятам себе си за съдия по призвание, а не само по професия, е последното решение на Висшия съдебен съвет и поредното назначение на административен ръководител в съдебната система. Нямам нищо лично против колегата, която е избрана, но смятам, че в момента е пречупен гръбнакът на съдебната система в лицето на нейния висш орган - Висшия съдебен съвет. Не мога да си обясня как не е зачетено мнението на колегите от Софийския градски съд, които очевидно са направили своя избор за административен ръководител, не се зачитат становищата на колегите от Съюза на съдиите, не се зачитат реакциите на обществеността, на медиите по повод на други предходни назначения. Струва ми се, че към момента моделът на съдебната система вече не работи такъв, какъвто е. Това е отразено и в различните доклади от Европейския съюз. Дадох си сметка, че ако ние сами не си свършим работата, никакви мониторинги, никакви проверки отвън няма да ни помогнат да се променят нещата. Време е за конституционна промяна, време е за промяна на модела на управление на системата, на правилата.

- Как трябва да се промени моделът на управление на системата?

- Това е тема на друг разговор, защото е много сериозен и не бива да се смесва с моя личен избор. Това трябва да стане след една много сериозна дискусия. Ние я правим вече години наред, започваме, но не стигаме доникъде с този дебат за нова конституция и за нов модел на съдебна система. Очевидно е, че така конструиран, Висшият съдебен съвет не е достатъчно ефективен. Очевидно е, че има натиск от изпълнителната власт. Очевидно и недопустимо е един вътрешен министър да обвинява съдии в политически пристрастия. Има полицейски произвол, включително и съвсем пресния случай във Варна. Аз освен съдия съм и гражданин и не бих искала българските семейства да имат тези травми, които им се нанасят, дори и ако след това им се поднасят извинения. Този акт всъщност е в подкрепа първо на колегите, които имаха доблестта да гласуват против решението за назначение на шефа на Софийския градски съд, в подкрепа на колегите от СГС, да е като пример за младите колеги за това, че трябва да има воля, трябва да има нова ценностна система и те трябва да бъдат носители на промените в истинския смисъл на думата.

- Казвате, че върху ВСС е оказван натиск, но все пак членовете на най-висшия съдебен орган сами могат да решат дали да се поддадат на този натиск.

- Абсолютно сте права. Затова казвам, че съдебната система е с пречупен гръбнак. Ако не се допускат подобен род назначения, очевидно е, че няма да има и повод за такива становища и такова негативно мнение на обществото към съдебната система.

- Как приеха вашите колеги във Варна оставката ви?

- Повод за моята оставка са и коментарите на колегите, които са смаяни от наглостта на изпълнителната власт по този начин да се опитва да налага свои хора в съдебната система. Получавам в момента невероятно много SMS-и с поздравления за постъпката. Оказва се, че това е прецедент за съдебната система. Това са към момента реакциите.

- Към днешна дата съжалявате ли, че бяхте един от инициаторите за създаването на сдружение ГЕРБ, което е в основата на настоящото управление? Разочарована ли сте от това, в което се изроди ГЕРБ?

- Не съжалявам в никакъв случай за това, че съм била учредител и бях председател на сдружението. Не съжалявам за това, че не станах член на политическата партия. Аз знаех това от самото начало и това мое решение беше константна величина. Разочарована съм за това, че ГЕРБ не можа да смени обществения модел, не можа да направи гражданите съпричастни към политиките, не можахме и да развием политиките по начин, по който гражданите искаха. По-скоро всичко се превърна в една добре организирана партийна структура и едни партийни функционери, които като по команда вдигат ръце и гласуват разни неща. Свидетели и сме на лобистки решения в законодателството. Свидетели сме на назначения в съдебната система, а и не само в нея. Няма как да си обясни човек назначаването на главен секретар на Върховния административен съд - съпруга на варненски политик, мисля, че няма диплома от Софийския университет, не е и с особена професионална квалификация. Може би е блестящ юрист, нямам представа, но все пак го намирам за странно. Ако се разровите малко повече, можете да си направите статистика колко от децата на сега действащите членове на Висшия съдебен съвет вече са поели по най-приятните и проспериращи професии и длъжности в европейските институции. Има други колеги юристи, които наистина се борят със зъби и нокти, явяват се на конкурси. Жалко е, че едните са привилегировани, а другите се опитват сами да постигнат професионалната си кариера, но невинаги успяват. Те са разочарованите - младите хора, които стъпват в системата. Защото те виждат дъщерята или синът на лицето X къде са в момента, как се назначават.

- И преди е имало подобни практики. Излиза, че ГЕРБ не е променила нищо от начина, по който се е действало.

- Ето от това съм разочарована. Няма промяна.

- Кои са другите слаби ресори в управлението на ГЕРБ според вас?

- Аз не съм чак такъв политически анализатор, но като гражданин виждам, че нещата не вървят основно в икономиката. Дори и от делата става ясно, че добре работещи фирми сега фалират, обявяват се в несъстоятелност. Хората нямат пари да си плащат даже за делата. Фирмите функционират на бартерна основа. Мисля, че икономиката не работи. Виждам какво става в здравеопазването, защото последните ми седмици минават в болница. Изключително сбъркан е моделът на здравеопазването в България и като цяло на социалната политика. Виждам как младите хора не могат да намерят своята реализация и масово заминават за чужбина. Аз няма как като дъщеря, като майка, като човек, който живее в тези условия, да не се притеснявам.

- Оставката ви може да се възприеме като реваншизъм.

- От около година съм изключена от сдружение ГЕРБ. Ако съм искала да търся реванш, щях да го направя преди две години или преди една. Факт е, че досега стоя настрани и се занимавам със съдийската си работа. Това е красноречиво. Идва един момент обаче, когато чашата прелива и човек или има гражданска позиция, или просто е част от системата, която аз не харесвам.

- Очаквате ли предстоящите местни и президентски избори да са един своеобразен шамар за ГЕРБ?

- Не бих могла да кажа. Не съм политически анализатор и никога не съм наблюдавала толкова отблизо партийните процеси, за да ви кажа накъде се развиват нещата.

- След като подадохте оставка, с какво ще се занимавате професионално?



- В момента смятам да си взема отпуск до излизане на решението на Висшия съдебен съвет. Семейството ми има тежка драма, свързана със заболяване на моя баща. Аз искам да бъда човек, който се грижи за своите родители докрай, защото това е по-ценно, по-морално и по-стойностно от каквато и да било по-нататъшна кариера.


Извинявайте, но така стоят нещата
Ангел Зафиров

Когато ни предстоят избори, политическият ни живот става все по-интересен, изпълнен с повече скандали, събития и изненади от хора, които внезапно възвръщат и малкото си вербални способности и си въобразяват, че всяка тяхна дума е заявление, миналото им е в забвение, докато времето тяхно. А публиката в ролята на олигавена и разглезена телевизионна аудитория седи и чака да й съобщят измежду кого именно трябва да направи своя конституционен избор, който в контекста на все по-безумно-повърхностното ни битие очакваме, ако не друго, поне да бъде забавен.Чакаме да ни спуснат Избраните предварително и дори тръпнем в очакване най-сетне да научим и никой не се сеща да попита „Ама чакайте малко, нали все пак ние избираме? Нали уж властта идвала от нас? И ние решаваме, преценяваме, оценяваме, подкрепяме?“ и като в традиционен патриархален брак чакаме да ни оженят по сметка, докато от нас се очаква да повярваме, че всичко се случва от любов и истински чувства. Така се получава, когато прекалиш с гледането на телевизия, защото всъщност политиката е лайно – преговори, отношения, договорки – само от време на време някоя грама се появява или СРС, колкото да си кажем „Колко е шарен този свят!“. И ето имахме невероятния шанс да прочетем какви тайни съобщения си предават дипломатите помежду си. И сме шокирани да открием, че дипломатите не са нищо повече от разпространители на долни слухове от жълтите вестници, докато иначе захаросаните им усмивки не слизат от лицата им. Да, така се случват нещата и най-възмутителното е, че те така си се случват по принцип, винаги е било така и ще продължава да бъде – независимо от това колко именно артистични са участниците в този театър за масите.Докато всички се хвърлиха да говорят за тъмното минало на премиера ни, което в крайна сметка ние много добре си го знаем, Уикилийкс разкри нещо далеч по-отвратително. В грамите на бившия американски посланик Джон Байърли се твърди, че през 2006 г. при разговорите си с Велчев в посолството главният прокурор му подхвърлил идеята си да преговаря със съдии за издействане на осъдителни присъди за определени лица. И макар 5 години по-късно Борис Велчев да ни обяснява, че начинът му на мислене противоречал на такава идея, кой именно лъже не е чак толкова важно, докато лъганият не се променя. Начинът му на мислене обаче няма никакво отношение и към факта, че семейна приятелка на Цветан Цветанов оглави СГС. Значи министърът ни имал семейство и дори семейни приятелки? Това е удивително! А сега е време да ни поговорят малко за демокрация и правова държава, защото прокуратурата, драги сънародници, не може да се задейства от слухове, грами и твърдения, под натиска на емоцията, обществения натиск или подписки. Именно и затова партиите не можели да бъдат забранявани, нито пък депутатски имунитети да бъдат искани, защото „Майка ви деба, резана, деба“ е нищо и никакъв безобиден слух, просто е едно твърде емоционално твърдение… През това време полицейското насилие непрекъснато се увеличавало. Увеличавали се по-скоро делата, които го регистрирали. Невероятен напредък – съвсем доскоро и това бяха неподкрепени с нищо твърдения и заредени с емоционален заряд слухове. Но нещата наистина се променят... Ето например, когато оня ден полицаи разбиха входната врата на къща във Варна, и арестуваха погрешния човек на излизане от банята пред очите на 11- и 4-годишните му момчета, с крясъци, трясък и белезници… властите взеха мерки – извиниха се и осигуриха дори психиатрична помощ, а провинилият се? Него го предупредиха писмено. Вярно е, грешки се допускат, но едно извинение значи много, когато е изречено от министър. А при предишния случай, когато арестуваха невинен човек пред очите на децата му, нямаше специална полицейска грижа. Повярвахте ли, че нещата се променят?


Как се лекуват графини и маркизи в България
В достъпа до здравеопазване само бедните са равни помежду си
Христина Рафаилова

Фон - 100 лева, графиня - 300, маркиза - 900. След изчезването на принцовете и принцесите и другите аристократични особи по нашите земи изобретателният мозък на повечето българи е започнал да мисли различни класации и йерархии, осигуряващи достъп до различни привилегии. В модерните времена, когато децата не четат, но искат да бъдат богати, титлите, определящи имотното и финансовото състояние, осигуряват изстрелването към най-високите етажи на съвременната аристократично. У нас тя не следва традициите на другите монархии и обикновено се изразява в това да се вихриш в клубове с причудлива музика, където питието ти е колкото заплатата на сервитьора. Или пък в това никой да не те закача, докато се държиш като прасе на обществени места. С въпросните забавления на съгражданите ни със “синя кръв” сме се примирили отдавна. Наскоро обаче здравното министерство реши да въведе принципите на привилегированост и в болниците. Ако в скоро време видите опашки в регионалните звена на здравната каса, не си мислете, че те са за рецептурна книжка или протокол за лекарства. На този тип колонки ще се раздават титли с левови означения накрая, които ще гарантират достъп до по-качествено здравеопазване от това, предлагано на обикновените простосмъртни. След като първоначално екипът на здравното ведомство реши да се бори с дрането на кожи при избора на лекарски екип, изведнъж от министерството обърнаха курса и решиха да се борят с пациентите. През тази седмица стана ясно, че отново предстоят промени, според които ще се либерализира механизмът за ценообразуване за подбор на специалисти. Занапред стойността на тази услуга няма да зависи от клиничната пътека, по която е приет пациентът, а ще се определя от здравните заведения. При до момента действащия принцип болните, които не са титулувани с големи заплати и доходи, все пак имаха шанс да бъдат лекувани от добър доктор. Тези, които се приемаха по по-евтините клинични пътеки, все пак можеха и да съумеят да съберат 300-400 лева, за да платят на свестен лекар. След като се въведат новите изменения за избор на екип, подобна привилегия ще принадлежи на хората с финансови възможности. От здравното ведомство предполагат, че стойността ще се определя от болниците по пазарен механизъм и ще се подчинява на търсенето. Вероятно очакванията са цените да се по-високи при по-рядко срещаните болести и заплетените медицински случаи. Ако обаче търсенето определя стойността на избора на екип, може да се окаже, че именно при заболяванията, заради които най-често се хоспитализират пациенти, изборът на екип може да скочи драстично. Поради това, че тези болести са по-масови и търсенето по тази логика е голямо. Една от причините да се въведе нов начин на ценообразуване е това, че при стария не бил включен трудът на медицинския персонал. С подобрения механизъм явно се цели по-добрите специалисти да получават допълнителни финансови стимули заради добрата си работа. Всеки пациент, тъй като често животът му зависи от това, би приветствал кариерното развитие на докторите и тяхната парична задоволеност. Странно е обаче, че стимулирането става на гърба на болния, докато държавниците само си приказват колко е важно да се подобрява качеството на здравеопазването и професионалните умения на медиците. Също така голяма въпросителна тегне и над другата любима тема на правителството – равния достъп на всички до здравеопазване. Някак си обаче в любимия рефрен се появяват знаците за по-голямо и по-малко. От промените в механизма за избор на екип излиза, че пациентите с повече средства могат да изберат добър специалист и да разчитат на добро качество на медицинската услуга. Останалите най-вероятно ще разиграват шанса си да бъдат лекувани добре на лотария. Идеята за свободното формиране на цените за подбор на специалисти дойде от Асоциацията на акушеро-гинеколозите. Те поискаха промяна в ценообразуването, тъй като клиничните пътеки по в тяхното направление не били дофинансирани и така много лекари не са навивали да бъдат избирани от пациентите, защото вземали по 80-100 лева на раждане. Реверансът към този тип специалисти е голям. Всеки попораснал българи може и да пренебрегне собственото си здраве и да се остави безплатно в ръцете,на когото и да било лекар. За безопасното раждане на собственото си дете обаче всеки е готов да задели и заплатата си за година напред. Дори и в лечебните заведения, където има само отбрани специалисти, самата мисъл, че има хора, на които се плаща допълнително, за да изродят детето ви и такива, които просто са се паднали на смяна и няма да получат бонус за работата си, е леко притеснителна. Преди дни шефове на няколко болници в столицата обясниха, че ако не вземат повече пари за избор на екип във въпросното направление, лечебните заведения щели да бъдат на загуба с 1 млн. тази година. Някои от тези лечебни заведения са специализирани именно в областта на акушеро-гинекологията. Тогава е твърде странно как дейността, за която по принцип получават финансиране излиза на загуба. Изниква и въпросът дали точно пациентите трябва да платят за сбърканата политика в здравеопазването и да отговарят за всеобщото недофинансиране на системата, което би трябвало да е проблем на държавата. Може би не е честно спрямо лекарското съсловие всеки път, като влезем в лечебно заведение, да си задаваме въпроса за нивото на тяхната етика. Все пак при стимулирането на продажбата на добрите специалисти се питаме какво ще спре отново да ни изнудват, и то по нормативно регламентиран начин. Разговорът между доктор и пациент е конфеденциален. В такава интимна атмосфера нищо не пречи, докато ни обясняват как не сме длъжни да избираме екип и това е израз на свободната ни воля, да ни подметнат, че ако не си платим няма да получим добра услуга. Всички сме наясно също така, че имената на избираните специалисти ще се повтарят. Пациентите ще плащат за утвърдените имена в съответното направление. Никой не регламентира обаче какво ще се случи, ако въпросният лекар е избран от няколко пациенти и му се налага да работи няколко поредни дни. В името на повечето средства е възможно въпросният доктор да поеме доста повече случаи, което е извън физическите му възможности. Тогава възниква въпросът къде остава качеството. Също така не е ясно дали равноправието ще важи, в случай че избраният лекар е на смяна и трябва да се грижи за пациент, който не си е платил, и за този, който го е стимулирал финансово. Стремежът на здравното ведомство поне да наложи правила за така или иначе съществуващите плащания из лечебните заведения е похвален. За да има по-ясен регламент, предлагаме да се формира и друг тип ценоразпис. В него лекарите ще бъдат разделени на не добри, добри, по-добри и най-добри специалисти и според професионалните качества ще си получават етикетче с цената.


Патолози изливат кръв в канализацията
Патолозите у нас правят аутопсии с инструменти от 70-те години от миналия век. А колегите ни в Европа ги ползват не повече от 10 г., заяви пред „Труд" д-р Стоян Алексов, председател на Българската асоциация по патология.

Той бе сред участниците на кръгла маса в парламента за проблемите на съсловието. Д-р Алексов съобщи още, че в момента биологичните материали като кръв, ликвор (б. р. - течност, която циркулира в главния и гръбначния мозък), ексудат (б. р. -възпалителен излив) и др., се изливат в канализацията ни. Причината е, че няма адекватна нормативна уредба. А по света биологичните материали първо се преработват, а после се изхвърляли в специални контейнери, добави д-р Алексов.

Някои от лабораториите трябва да се подложат на пълна промяна, толкова зле са с оборудването. А здравната каса не ни е осигурила софтуер, който да отчита резултатите на патолога, изброи още от проблемите д-р Алексов. След него продължи заместничката му д-р Хелия Божилова - 1/3 от патолозите са в пенсионна възраст (61 специалисти от общо 180). Какво ще стане след 5 или 10 г., имайки предвид, че 57% от колегите са над 50 г., запита д-р Божилова. Тогава може и да има стандарт по специалността, но няма да има патолози, коментира д-р Хасан Адемов, депутат от ДПС.

В САЩ на 100 000 жители се падат 4,43 от тези специалисти, а у нас - по 2,58.

По-рано в четвъртък парламентът прие окончателно промени в Закона за лечебните заведения. Според тях, който поръчва аутопсията, той ще я плаща. Т. е, ако това е полицията, прокуратурата или съдът, те ще покриват разходите.


Спешна помощ” стигна мизерията
С д-р Цветан РАЙЧИНОВ, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), разговаря Диана Тенчева

- Директори на “Спешна помощ” всеки ден съобщават за проблеми в службите си, за орязаните бюджети. Вие какво знаете и какво може да направите, д-р Райчинов?

- Имаме информация от писмата, които получаваме от страната. Последното е от Варна. В него на практика ни пишат колегите не само от морския град, но и от всички филиали в областта. Основният проблем е рестрикцията на бюджетите им в чисто медицинската дейност, т. е. намалени са средствата за издръжка на този тип заведения. В същото време от години в публичното пространство се говори, че и възнагражденията на персонала са изключително ниски. Но, така или иначе, досега никой нищо не е направил, за да го промени. Лекарската заплата например стига едва 750 лева.

- А заплатата на начинаещ доктор е 530 лева...

- Точно така! 530 лв. са обидни и крайно недостатъчно за отговорностите и рисковете, които медикът поема. Няма да говоря за амортизираната база, за проблемите с телефоните, горивата и т. н. Но всичко това създава една критична граница, след която хората, работещи там, се демотивират. “Спешна помощ” стигна мизерията! Не по-малък проблем са и преките заплахи и честите нападения над медицинските служители напоследък. И въпреки многократните ни настоявания пред министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и пред главния прокурор Борис Велчев за реакция и промяна в законодателството ефектът все още е нулев. Необяснимо е и защо има проблеми, след като средствата на Министерството на здравеопазването (МЗ) за тази година са увеличени. Къде отиват, какво прави то с тях?

Мисля, че МЗ трябвада даде публичен отчет за разходите си по пера така, както правят всички публични държавни институции. Рестрикции има и по отношение на бившите диспансери, бавят се и средствата за хемодиализата и т. н.

- Какво ще посъветвате пациентите - какво да правят, когато линейката не дойде, ако финансовите затруднения накарат екипите да се отзовават на адреси избирателно?

- Какво да им кажа? Честно казано, не знам. Могат да потърсят семейния си лекар, най-близкото лечебно заведение. Но това не е решение на проблема.

- Ама как да намерят джипито в 3 часа посреднощ например?

- Няма как и най-вероятно няма и да реагира, защото в по-големите населени места той е сключил договор с центрове за неотложна помощ. Но тя пък въобще не е равна на спешната. И това е проблемът. Докато спешната помощ е гарантирана както по конституция, така и по всички закони. Просто отговорникът за това нека изпълнява законите в страната. А не да се търсят мотиви, причини и някакви обяснения. Вижте, и един човек да не получи спешна помощ, то тя не работи както трябва. А отговорност носи МЗ.

- За лекарите не е тайна, че всъщност рестрикциите не идват от МЗ, а от финансовото ведомство въпреки заявката на правителството, че здравеопазването е негов приоритет. Как ще реагира съюзът?

- Аз не смятам, че ние трябва да правим каквото и да било, за да се спазват законите в страната. Следва Министерството на финансите да прави отчисления към здравното ведомство. Става дума за консенсус между двама министри в един и същи екип. И аз не виждам защо да не се разберат, особено щом средствата са гласувани от парламента.

- Докато бе в София, френска министърка на здравеопазването заяви, че е равнопоставена на финансовия си колега. Но у нас това не се получава поне в последните правителства.

- Не знам защо не се случва, но не е работа на БЛС да казва кой министър как да си върши работата. Пак казвам, законите трябва да се спазват, няма нужда от сложни гимнастики и акробатики в сферата на финансирането. Плащанията трябва да се извършват, в противен случай да се начисляват неустойки, нищо че това са 2 държавни институции. А защо това, за което говорите, не се случва в България? Явно някой не контролира дали висшите етажи на властта изпълняват законите.

- Запознахте ли се с концепцията на МЗ за спешната помощ? Ще я подкрепите ли?

- Преди няколко дни я получихме. Тя съдържа доста добри неща, които ние определено считаме за движение в положителна насока. Разбира се, чакам да получа становища от регионалните колегии и от комисията към съюза по този проблем. А БЛС има сериозен принос към концепцията. Заедно с колегите от Българския червен кръст организирахме посещение в Германия на наш работен екип начело с министъра, за да види един действащ модел и наистина пълноценен. Затова концепцията съдържа доста от немската система, което е добре. Лошото е, че финансирането отново е поставено като пожелателна възможност. Говори се за допълнителни 75 млн. лв. повече и се казва, че евентуално ще се преговаря с вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков. Че може би той ще се съгласи, че може би нещо ще се случи. За нас това не е решение. И една добра концепция може да се провали поради липса на финансиране. За съжаление към момента не виждам някакво движение в положителна насока. А докато стартира и започне да действа европейският тип система, кадрите в “Спешна помощ” няма как да работят с тези ниски заплати, няма как да бъдат мотивирани и от тях да очакваме качество и всеотдайност.

- Бихте ли очертали няколко спасителни мерки за “Спешна помощ”?

- Мерки много. За съжаление не се предприемат. Да вземем материалната база. В Румъния например здравните власти са се договорили с производителите на горива и големите доставчици, че примерно всички санитарни автомобили за определен период от време ще се зареждат от дадена фирма, срещу което обаче от нея службите са получили голям брой автомобили. Това е едно решение, което и у нас може да се осъществи, без да се влагат средства. Елементарно, но трябва да се преговаря. В България има достатъчно големи производители и доставчици. Но и един да е производителят, мен въобще не ме интересува, ако даде линейки!

- Проблеми има и с материалната база.

- Общините биха могли да помогнат. Както и да се потърсят европейски средства. За целта обаче ще се наложи да се структурира ясна и добре мотивирана програма с конкретно целево искане. Доколкото имам информация, Румъния е усвоила от такива европейски програми над 1,5 млрд. евро. А ние въобще нямаме програма за здравеопазване, което все повече започва да се чувства. И не на последно място трябва да се гарантира по-добро заплащане на персонала в тези заведения. Лекарите в тях трябва да получават минимум 1200 лв. Повече трябва да вземат и останалите. Освен това трябва да се гарантира и работно облекло за всякакви атмосферни условия, защото годината в България все още има 4 сезона. И трябва да се гарантира системна подготовка и обучение с нова техника и апаратура. Както и семинари, курсове за нови терапевтични поведения. Само така екипите няма да имат други грижи, освен да спасят живота на болните. А що се касае до възможността линейките да пристигат по-бързо, при тази инфраструктура в страната, вероятността е само една - повече коли и повече персонал. Друг вариант няма.

- Какво ще кажете за парамедици на мотори, както предвижда концепцията?

- Ние, в България, продължаваме да им се надсмиваме, но това е решение, което се прилага в почти цяла Европа. Особено в големите градове заради трафика. Само така може да се осигурят по-бързо спешни мероприятия и ако се налага да остане лекарят, за да дочака реанимобила.

- От т. нар. Националната аптечна камара ви атакуват, че се натъкват на рецепти, които са некоректно написани. Те в състояние ли са да коригират предписанията на лекаря?

- Не смятам да правя обобщение от казаното от един човек (има предвид шефа на камарата Антон Вълев - б. р.), че и всички останали фармацевти са на това мнение. Но и на мен ми се е случвало вместо едно лекарство, да ми дадат друго. И то вместо билков препарат за стомашни проблеми ми дадоха за понижаване на кръвното. Разбрах го по-късно по ефекта върху съпругата ми, когато й падна кръвното. Така че грешките не са изключени. Но да коригира фармацевт рецепта - не, не може. Той няма това право! Във всеки случай, когато се установи някакво несъответствие, в интерес на болния е фармацевтът да потърси лекаря, за да се уточни терапията.

- Фармацевтичният съюз напоследък поставя пред обществото въпроси все свързани с доходите му, които, ако може, да са все по-сигурни. Не се спира толкова върху интересите на пациентите.

- И аз това имам предвид. Ако ще се работи, да се работи в интерес на пациента. А какво става? Почти сигурен съм, че във всяка аптека човек може да си купи почти всичко без опиати, и то без рецепта. Затова задача на фармацевтичния съюз е да се заеме с проблема и да го уреди.




Анкета в големите АГ болници



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница