04 април 2011 г. Тема: здравеопазване

Спешната помощ обаче е държавна, а не общинска. „Трябва да се разговаря с Министерството на здравеопазването и с ръководството на Спешна помощ. Ако общината може да съдейства - ще го направи", коментира кметът Йорданка Фандъкова.

ДСБ предложи още лекари от Спешната помощ да карат мотори, за да стигат по-бързо до пациентите. За София ще стигнат само 10 мотора. Моторите и новите автомобили, които също са необходими, и апаратурата за тях ще струват около 5 млн. лв.

За да се реши проблемът с липсата на кадри, трябвало да се назначават млади лекари, които специализират, като спешното звено плаща за специализацията им.

„Тази дискусия за пушенето се води от много години. Не бива да отлагаме решения, които се взимат в много държави от Европейския съюз. Защо хората насила трябва да се разболяват?", попита министър Константинов. Той подчерта, че България е на второ място по брой на пушачите след Гърция.

Здравният министър коментира и продължаващите проверки по заведенията относно спазването на наредбата за тютюнопушенето. Той предупреди собствениците да не разчитат на това, че инспекторите имат работно време и след края му няма да проверяват заведенията.


Дърпат шалтера на болница за дълг от 60 000 лева

Настояват за оставка от шефа на общинарите в Павликени Дончо Дончев
Веселина АНГЕЛОВА

Болницата в Павликени е заплашена да остане без ток поради дълг от близо 60 хиляди лева. От енергийното дружество „Е.ОН-България" изпратили предупредително писмо до управата на здравното заведение. В него се казва, че ако сумата не бъде платена, на 14 април електрозахранването ще бъде изключено.

В същото време болницата е принудена да погасява стари задължения, натрупани от бившата й управа. Само през т. г. за консумирана електроенергия са получени фактури за 21 074 лв., а болницата е успяла да изплати 18 500 лева.

Поради екстремната ситуация болничната шефка д-р Ренета Кръстева уведомила писмено за ситуацията кмета на Павликени Ангел Генов и председателя на общинския съвет Дончо Дончев. В писмото си тя поискала да бъде отпуснат безлихвен кредит от общинския бюджет за дължимата сума. „Това писмо явно е било скрито от общинските съветници. Научихме за сериозния проблем едва преди броени дни, след като д-р Кръстева ни алармира, че болницата е застрашена да остане без ток. Наложи се с колегите от ГЕРБ, СДС и „Атака" незабавно да реагираме. Свикахме извънредна сесия за 6 април", съобщи съветникът от „Атака" Огнян Георгиев. Той е категоричен, че няма да допуснат да бъде дръпнат шалтерът на здравното заведение. „Ще намерим пари и дългът ще бъде погасен, макар и разсрочено.В същото време обаче ще настояваме за оставката на председателя на общинския съвет Дончо Дончев", допълни Георгиев.

Както писа „Труд", за работата си жените с касинки вземат 200-280 лв. Нощният им труд се заплаща в стотинки. Само за 3 дни болницата са напуснали 4 медсестри. Повечето от тях работят на две места, за да оцелеят.

- В началото на 2009 г. целият удар на кризата бе понесен от бизнеса и заетите в производството. Никакъв удар не беше понесен от пенсионерите, които получиха 20% увеличение на покупателната си способност в рамките на 2009-а. Това стана за сметка на покупателната способност на хората, които създават благата в икономиката. Съществуват обаче железни стопански механизми за изравняване на неравновесието. Настъпи период, в който реалната покупателна способност на участниците в производството нараства по-бързо и за сметка на покупателната способност на доходите на пенсионерите.

Сега по-скоро има усещане за изостряне на кризата, отколкото данни за това. Част от населението не беше разбрало, че криза има. Сега им се съобщава, че криза имаше. Перспективите за заетите се подобряват. Особено за свързаните с износния сектор. Стигнали сме износ от 32 милиарда лева на 12-месечна база, което е абсолютен рекорд в българската история. Нарасналата покупателна способност излиза на пазара, вдига цените и хората с фиксирани доходи купуват по-малко.

- Сбърка ли правителството, че не подкрепи бизнеса? Държавата продължава да не се разплаща с фирмите. Столичната община „помилва" гражданите, докато фирмите тихомълком бяха ударени с по-високи сметки за имотите.

- Откакто съществува независима българска държава, всяка власт третира бизнеса като брашнян чувал. Това са социалистически нагони, които не знам дали някога ще напуснат обществото.

- Пазарът се влияе и от чувства. Вие съветвате да бъдем оптимисти. Но има ли основание гневът срещу монополите?

- Притеснява ме, че не е срещу монополите, а е на рудиментарно равнище. Цената се качва, искам да набия

някого... Има и риск за контрапродуктивни действия, които наблюдаваме с мораториума върху цените на горивата. Тотално безсмислено упражнение! Свързано при това с морално задлъжняване на властта към частни стопански субекти. Българската държава и потребител не получават нищо от този мораториум. А занапред „Лукойл" ще може да вдигне телефона на премиера на България и да иска услуги.

- Как разчитате сюжета, свързан с отношенията на властта и „Лукойл"?

- Шумът около цената на горивата не е случаен. България е изправена пред изключително важно решение - за АЕЦ „Белене". Мога да си представя, че има огромен натиск от Москва какво да е това решение. Покрай горивата изглежда, че руска компания прави услуга на българското правителство. В историята на Русия обаче няма безплатни услуги. Въпросът, който трябва да се обсъжда, е АЕЦ „Белене", а не дали дизелът струва две стотинки повече. След 2-3 г. ще сме забравили за тези стотинки, а АЕЦ „Белене" ще ни виси на врата 60 години!

- Обсъждането не приключи ли? Премиерът каза, че ще строим АЕЦ „Белене".

- Този премиер?! Не виждам проблем да се отметне от тези свои думи, правил го е поне десетина пъти. Но това е едно от качествата му, които смятам за положителни. Удачно е един премиер да не се обвързва предварително по някои въпроси. Въпросът за АЕЦ „Белене" доскоро не беше напуснал полето на реториката. Сега ножът опира до кокала. Моментът е решителен в икономическата история на България и не става въпрос за никакъв дизел.

- Да се върнем към съчетанието криза и избори. Правителството трябва да се хареса на гражданите, ако иска да има успех. Левицата организира протести. Това ще се отрази ли на икономическите решения на кабинета?

- Като всяко предходно българско правителство и този кабинет имаше възможност да направи неща, които в дългосрочен план щяха да му осигурят добри стопански резултати, почувствани от електората. Никой не гласува за брутен вътрешен продукт. Но когато БВП расте осезаемо, това се усеща и на ниско ниво - фирма, домакинство, гласоподавател. За да се получи този ефект, трябва да си следвал политики, които стимулират ръст на доходите последователно дълго време. Досега такова българско правителство не е имало. И на всички тези правителства си спомняме какво им съобщи драгият гласоподавател на следващите избори. В България нямаме преизбрано правителство.

Ще дам контрапример с Естония, която премина през период на 20% спад на националния доход, огромен ръст на безработица. Но естонците си преизбраха правителството, при което им се случи всичко това. Казаха: ние ще направим каквото трябва, а да става каквото ще. Досега българско правителство не е изрекло тази фраза. Сегашното не е изключение и ще получи на вота това, което заслужава.

- Усещането за криза ще засили ли популизма преди вота?

-Бизнесът използва кризата, за да свърши тежка, къртовска, черна, неприятна, гадна работа. Оттам идва ръстът на производителността. За последните три месеца ръстът в България е най-голям в рамките на ЕС.

Правителството обаче реши да използва вратичката за популярни решения и за почти ритуален отказ от реформи. Продължаваме да чуваме реторика, че ще продължим. Но не виждаме действия в тази област. С две харакирита на съответния здравен министър тържествено се отказахме от реформи в здравната система.

Има зацикляне на проме­ните във висшето образова­ние. Има скромно пипване на някои слабости в пенсионна­та система. Тя бе отчетена като успех, а според мен ед­ва почесва проблемите по повърхността.

- Страхът за бъдещето ли ще определя нагласите за гласуване?

- Бих разбрал популистка реторика, при която нещо се върши. В момента чувам са­мо думи. Цените мръдват на­някъде, веднага правим ра­ботна група! Няма работа държавата в цените! Трябва да пусне конкуренция.

В дебата за дизела чух са­мо едно смислено нещо - да се суспендира за една годи-

на изискването за примес на дизела с биокомпонента. Та­ка ще може да влиза внос на дизел, както влиза за бензи­на, и „Лукойл" не може да си заиграва коня неограниче­но. Ако има конкуренция, це­ните бързо ще се регулират и при дизела. Сега само „Лу­койл" има митнически скла­дове, където се извършва то­зи примес. „Лукойл" може да вдига цените, колкото си же­лае. И той го прави.

- Очаквате ли смяна на министри за отвличане на вниманието? Например на Симеон Дянков, който се срещна с Алексей Петров?

- Не разбирам от политика и от криминална обстановка. Не разбирам и каква е нуждата на министър Дянков да се среща с Алексей Петров. Г-н Дянков има важни задачи в момента. Не мисля обаче, че в светлината, в която г-н Дянков излезе в скандала със сересетата, може да му бъде скроена шапката. Ако един от двамата вицепре­миери е в неблагоприятна позиция, това не е Дянков.

- Преди избори полити­ците не обещават граждан­ски права или други аб­страктни неща. Обещания­та им са свързани с иконо­миката - ще живеем по-добре, ще се оправим за 800 дни. Как да се ориентираме на кого да вярваме?

- През целия преход бъл­гарските политици сериозно подценяват българския гла­соподавател. Ако щете, и ка­то интелигентност. Преди из­бори политиците ги обхваща тотална мания да правят по­пулярни неща, мислейки си, че българският гласоподава­тел няма да оцени, ако на­правят нещо принципно, не­що, свързано с идеи и ценно­сти. Те мислят, че трябва да дадат далавера на гласопо­давателя. Това е драматично подценяване на българина. То е и вредно, защото от­глежда българи, склонни на далавера, а не на принципи. За жалост едва ли ще видим нещо по-различно на тези избори. Манията на полити­ците да мислят за българина като за далавераджия ще ги обхване отново. Част от хо­рата обаче се отчуждават от този начин на мислене. Понеже виждат, че играта е на далавера, те се оттеглят и не гласуват.

Не зная какъв би бил успе­хът в България на естонската стратегия, но зная, че ниша­та за такъв опит стои празна.

- Дайте съвет какво да правим в кризата - да спе­стяваме, да търсим втора работа, да бъдем граждан­ски активни и да протести­раме?

- В полето на политиката бих предписал гражданска активност, но в друга нейна форма - да се информираме. Нека се поинтересуваме кой какво предлага като полити­ки, като платформи, ако щете и като далавери. Важното е да знаем и да прочетем мис­ли и на други хора. Нашата интуиция ще вземе реше­нието, но е добре да е чула повече становища.

В икономиката българите се държаха рационално -увеличиха спестяванията си. Как да се справят сега, кога­то цените растат, доходите -не? Да управляват персонал­ната инфлация. Инфлацията е уникална за всеки отделен потребител. Трябва да се преценява собственият бю­джет, да се преосмислят на­чините за пазаруване, нави­ците. Търси активно и на­граждавай търговците, които ти продават стоки на по-мал­ка цена без компромис с ка­чеството. Съвети много. Единственият универсален е активно да се

мисли. Не да чакаш някой да ти спусне благата. Няма да стане.

В трети клас запа­лих една цигара. Не ми хареса, учудих се какво намират хората в това нещо. След това реших да видя дали може да гърми тю­тюнът. Направих самоделна бомба, видях, че и това не става. И се отка­зах да се занима­вам повече с това изделие.

Хоспис „Добролюбие” в Кърджали е един от трите държавни в страната.

Във всяка болница занапред ще има малък хоспис с поне пет легла за неизлечимо болни. На първо време те ще бъдат за хора с онкозаболявания, а след това и за други диагнози. Тази възможност обсъжда в момента работна група в Министерството на здравеопазването. С идеята за хосписите за палиативни грижи се е ангажирал лично министър д-р Стефан Константинов. Това съобщи за „Монитор” председателката на Българската асоциация на пациентите с онкологични заболявания Евгения Адърска. Болниците сега изписват такива пациенти, щом започне безвъзвратното влошаване на състоянието им, защото нямат пари. Хората умират мъчително по домовете си пред ужасения поглед на близките, които нямат нито кислородни апарати, нито системи, нито пък могат по някакъв начин да облекчат болката им, добави Адърска.

Министър Константинов предприема мерки

за да се разреши не само на болниците, но и на хосписите извън лечебните заведения да сключват договори за палиативно лечение с НЗОК, съобщиха още от МЗ. Близо 2000 души с карциноми и тежки метастази издъхват всяка година в адски мъки по домовете си. В момента никой не иска да ги приема за лечение, тъй като престоят им в клиниките е по-скъп, отколкото касата плаща, обясниха експертите. По минимум 2 бона броят месечно близките им на частни хосписи, за да не издъхнат като кучета по домовете си.

51 лв. на ден за всеки един пациент плаща сега касата

по клинична пътека „Палеативни грижи при онкологично болни” на болниците, които имат сключен договор с тях. Пътеката е предвидена само за 40 дни годишно, обясни главния експерт в НЗОК Милена Бояджиева. Парите обаче се дават само при условие че болният е лежал до 20 дни в рамките на шест месеца, но не и наведнъж 40 дни, уточни тя. Заради това ограничение болниците у нас масово отказват да подписват договор с касата за палиативни грижи, установи репортерска проверка на „Монитор”. От общо 340 лечебни заведения в страната през миналата година договори с НЗОК за гледане на неизлечимо са подписали само 25.

В сумата от 51 лв. не са включени разходите за лекарства които са за сметка или на лечебното заведение, или на близките, коментира директорът на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев. Ако става дума за старчески дом, сумата ще стигне, но за терминално болни тя е нищожна, категоричен бе Тонев. Той подчерта, че за такива пациенти са нужни грижи на лекар-реаниматор, системи и скъпа медицинска апаратура за поддържане на живота. Грижата за смъртноболен месечно излиза не по-малко от 3000 лева. Заради недостига на средства от здравната каса ВМА от тази година вече не приема цивилни пациенти в отделението си за палиативни грижи. На 20-те специално оборудвани легла за палиативни грижи вече се приемат само военни. Подобно е положението и в повечето други лечебни заведения. Освен клинична пътека за онкоболни в последен стадий трябва да се създадат такива и за други заболявания, смята ген. Тонев. .

В цялата Русенска област има само един хоспис за пациенти с напреднали нелечими заболявания. Здравното заведение е частно, разполага с 20 легла и е построено по програма ФАР. Условията са супермодерни, но пък и цените съвсем не са по джоба на всеки. На ден таксата е между 30 и 42 лева според диагнозата, но въпреки това свободни легла няма. Цената включва денонощно обслужване от медицински лица, храна и консумативи, включително памперси. Пациентът закупува единствено лекарствата си.

Престоят на тежкоболните в здравното заведение е различен. Има пациенти, които са тук от откриването му през 2009 година. Най-много се търсят услугите на хосписа през лятото по време на отпуските, когато близките на болните са решили за кратко да напуснат дома си. Повечето русенци обаче не могат да си позволят да ползват супермодерните условия и са принудени да търсят други решения за болните си близки.


В Кърджали се издържат от търгове и реклама
Вилдан Байрямова

Да издържаш финансово един хоспис, макар и държавен, с 20 легла и 100 пациенти годишно, се оказва особено тежка задача. В хоспис „Добролюбие” в Кърджали, който се намира в многопрофилната болница „Д-р Атанас Дафовски”, долекуване и спасение в последните си мигове намират пациенти след инсулти и операции, онкоболни и възрастни хора. 51% от мажоритарния пакет акции са на болницата, а останалата част държат 7-те общини в Кърджалийска област. Заведението е построено по проект, финансиран от програма ФАР. В първата година от създаването му, през 2008 г., хората в него са приемани безплатно.

Средствата не са достатъчни. Налага се болните вече да плащат по 17 лв. на ден. Те обаче получават квалифицирани медицински и хигиенни грижи, лекарски контрол, рехабилитация и храна. Извън този пакет са лекарствата и консумативите, които близките осигуряват, обясни управителят на хосписа Здравко Карамитев. Лечебното заведение се подпомага още от разпродажбата на картини, които са му подарявани, а също и от отдаването на билборд в града за реклама. Билбордът е подарък от Ротари клуб в града и е направен специално, за да може да се подпомага хосписът със средствата от него.

През тези последни за човека месеци, понякога дни, освен успокояване от болката е нужна социална и духовна рехабилитация, а също и психологическа подкрепа на болните и на семействата им, обяснява Карамитев. В лечебното заведение за пациентите се грижи екип от лекар, 7 медсестри, 7 болногледачи и кинезитерапевт. То разполага с 20 легла, като към момента 16 са заети. Хосписът към болницата в Кърджали е един от трите държавни в страната, които все още работят и са на достъпни цени. В частните заведения за един ден се плаща минимум по 35 лева, ако болните са с рак – по 50.

Д-р Ваня Янчева от випуск 2010 на столичния Медицински университет също е на път да грабне куфарите за Испания заедно със съпруга си - млад ветеринарен доктор. Пред двамата не стои езиковата бариера, тъй като са възпитаници на Испанската гимназия в София. "Мечтата ми е да специализирам ендокринология, но за цялата страна са обявени едва 2 места, и то за платено обучение", притеснява се д-р Янчева. "Не искам да се реализирам в чужбина, но все пак това е моят резервен вариант, ако не успея в България", споделя младата жена. Тя посети борсата "Кариери в бяло" в столичния хотел "Родина" заедно с майка си д-р Таня Котевска, която работи като семеен лекар в ДКЦ -28 в столичния квартал "Дружба-1". "Държавата влага толкова пари за обучението на медиците, а после ги губи с лека ръка", разсъждава д-р Котевска, специалист по обща медицина и педиатрия. "Кой ще ни замести, като станем за пенсия, аз съм на 47 години и съм най-младата в поликлиниката", изразява притесненията си д-р Котевска. "Михаил от нашия курс замина преди месец и половина за Испания. Писа ни: Какво чакате, тук условията са много добри, идвайте!", вметва Ваня Янчева, за да потвърди думите й.

"Ще пробвам късмета си в Ирландия", казва Христо Лицанов, който наскоро е взел диплом за стоматолог от Медицинския университет-София Дошъл е на борсата със 7-8 свои колеги. Всички цъкат, като разбират, че ще могат да си докарват между 60 000 и 120 000 паунда месечно. "В България зъболекарите са много, а населението намалява, какво да правим тук", коментираха един през друг приятелите на Христо. Те изтъкнаха, че в края на 2010 г. у нас са се дипломирали около 300 стоматолози. "Държавата трябва да въведе регулация за зъболекарите, а не да произвежда такива кадри за чужбина", смята д-р Лицанов. Той припомни, че държавният бюджет олеква с 9000 лв. годишно за всеки студент медик, който учи по държавна поръчка.

Румяна Милева


“Златен Хипократ” без специализантско място
Д-р Ивайла Узунова е носител на "Златен Хипократ". Това звание се дава на абсолвентите, които имат в студентските си книжки само шестици през целия курс на обучение. От випуск 2010 на столичния Медицински университет само двама пресни доктори получиха високото отличие - Ивайла Узунова и Любомира Димитрова. "Според правилата имам право да специализирам безплатно каквото пожелая", сподели д-р Узунова. Тя обаче ударила на камък, тъй като тази година няма обявено място за специализация по ендокринология по държавна поръчка. Здравното министерство обяви за 2011 г. 1043 специализантски места за доктори, от които 100 са по държавна поръчка. Тези, които ще специализират без пари, ще получават месечно възнаграждение от съответната клиника равно на 2 минимални работни заплати, т.е. 480 лв. Въпреки че ректорът проф. Ваньо Митев се застъпил за отличничката на випуска, засега въпросът на Ивайла продължава да виси. Междувременно тя се явила на конкурс за докторантура в Ендокринологичния център към Медицинска академия и го спечелила. Надеждата й обаче е, че ще получи възможност да учи любимата специалност. "Камъкът си тежи на мястото, ако сега не стане, разчитам, че догодина ще мога да се възползвам от наградата си ", заключава Ивайла.


Медицински сестри напускат, вземали 200 лв.
ВАНЯ СТАВРЕВА

Три медицински сестри са напуснали болницата на Видин само за два дни. Причината е ниското заплащане, каквото нямало никъде в страната. Подписват се срещу 280 лв., но им удържат осигуровки върху 792 лв., какъвто е минималният праг.

"ЕС забранява билките! Подпиши се срещу безумството!"

Такива лозунги обикалят интернет и хвърлят в смут билкари, лекуващи се с фитотерапия, природозащитници и патриоти. Причината е, че според евродиректива от 1 май 2011 г. всички нелицензирани билкови лекарства ще се изземат, а разпространителите им подлежат на глоби и съдебна отговорност. За да премине успешно едно билково лекарство клиничните тестове и процедури, са нужни месеци, дори години, и около 200 000 лева, твърдят билкарите.

На тези условия сега отговаряли само големите предприятия. Затова и повече от 130 000 европейци са се подписали за забрана на забраната. Те смятат, че фармацевтичните компании искат да унищожат природната конкуренция.

"Забранят ли ми билките, ще продължа да правя това, което съм правил -заяви Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите у нас. - Ще събера хората, на които фитотерапията е помогнала, и ще-направя партия".

От агенцията по лекарствата донякъде успокоиха страстите с обяснението, че новият ред засяга само промишлено произвеждащите се билкови лекарства - автоматизирано и в огромни количества.

Една билкова аптека приготвя дневно сто, двеста или петстотин извлека, тинктури или чайове. Този лимит е достатъчен за нуждите на пациентите и ако не го променят, нас ни устройва, коментира Елмазов.

Повечето билкари и пациенти обаче остават подозрителни към обясненията на здравните чиновници. Юлиан Димитров, внук на легендарния лечител с билката бабини зъби Борис Николов, призовава към обединение на всички пациенти, спасени от болни бъбреци, шипове, хипертонии, дископатии, висок холестерол. Готов е да прати препарата на дядо си-бора-лин, на европейски тестове и е убеден, че ще ги издържи. Лицензирането за него обаче било обидно.

Онлайн защитниците на билковите препарати са още по-агресивни.

"Тия ни взеха за занзибарци без мозък", "Да спрем да плащаме и здравни осигуровки, пък да видиме тогава", "Следва директива колко да ядем и спим", бълват възмутени, убедени, че след месец лайката, кантарионът и мащерката ще изчезнат от пазара.

Понавлезли в темата успокояват, че параноята е излишна, не става дума за растенията, а за билковите лекарства. Остава смущението от текста в евродирективата, според който растителен лекарствен продукт е лекарство, състоящо се от едно или няколко растителни вещества или растителни препарати. Под "растително вещество" обаче се разбира съвкупност от цели растения, части от тях или отрязани растения, водорасли, гъби, лишеи, предимно в непреработено състояние, изсушени или пресни.

По тази логика сушената мащерка, която е растително вещество, съответно е и растителен лекарствен продукт. А това подлежи на лицензиране и проверки от здравните власти според директивата.

Изчезването на билковите продукти от пазара ще свие производството им и така ЕС сам ще закрие билковите насаждения, създадени с пари от еврофондовете, уточнява Емил Елмазов. Билкарите се нуждаели от поощрения и здравното министерство трябвало да преосмисли отношението си към алтернативната медицина.

Притесненията в ЕС за билките започват през 1990 г. Опити с китайската билка аристолохия увреждат бъбреците на 135 от участвалите 15 000 доброволци. Но е дискусионно дали е виновна билката.

Кандидатите избираха между офертите на болници в Англия, Германия, Франция, Дания, Швеция, Белгия, Испания, Ирландия. Търсят се лекари от всички специалности. Средното възнаграждение е 2500 евро месечно, обясниха организаторите.

Борсата се провежда за трета поредна година при огромен интерес не само от дипломирани специалисти, но и от студенти.


Спасяват око в Берлин, у нас щели да го вадят
Здравното министерство плаща 5852 евро, след като излекуваната жена завежда дело срещу НЗОК
АНИ ПАРМАКСИЗЯН

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не плати лечение на онкоболна в европейска държава, въпреки че Съдът на ЕС в Люксембург й нареди да го прави, когато българите не могат да получат адекватно и своевременно лечение в собствената си страна.

Решението на евромагистратите, което е в полза на всички здравноосигурени българи, бе произнесено заради Георги Елчинов. Едва след него касата задължена да му възстанови парите за лечение в Германия, където спасиха дясното му око, а не го извадиха, какъвто е вариантът у нас.

Година след решението на Люксембург към НЗОК се обръща 48-годишна жена, която също страда от злокачествен тумор на дясното око. У нас й предлагат да го извадят, за да не се прехвърли ракът върху лявото и да може да вижда поне с него. Друго лечение няма.

В университетската болница "Чарите" в Берлин обаче могат да я излекуват, и то за седем дни.

Там правят брахитерапия с рутений - вкарват в болното око радиоактивна пла стинка, която отделя изотопи два-три дни, туморът се изолира и след това се изрязва. Пациентът запазва не само окото си, но и зрението си.

Викат го на преглед след шест месеца, за да видят дали няма разсейки по други органи. Процедурата се води манипулация, а не операция. С възстановяването отнема седмица. Лечението и престоят в болницата струват 5852 евро.

Естествено Мария* предпочела да отиде в Берлин. Тя, както и всеки здравноосигурен българин, има право на лечение в държава-членка на ЕС, когато у нас не му предлагат адекватно такова. Нужен е специален формуляр - S-2, и на 17 септември 2010 г. тя го поискала от НЗОК.

В касата направили комисия, която да проучи случая, преди да кажат дали ще й дадат формуляра, т.е. ще покрият разноските по лечението и а Германия. Въпреки че е известно, че у нас не се извършва брахитерапия с рутений, както и че при онкологичните заболявания всяко забавяне може да е фатално, започнала дълга процедура.

Най-напред комисията поискала становище от националния консултант по очни болести доц. Ива Петкова. На 12 октомври тя отговорила, че в България не се извършва тази манипулация, не е възможно да се осъществи органосъхраняващо лечение и че е целесъобразно болната да бъде насочена за лечение в чужбина. Потърсили и мнението на доц. д-р Тошо Митрв, шеф на българското дружество по офталмология, който на 26 октомври изпратил същото становище. Въпреки че двамата специалисти препоръчват брахитерапия с рутений, НЗОК отказва да даде средства за извършването й в чужбина, защото тя не попада в нашите клинични пътеки Нормално е да не попада, След като не се извършва в България и когато единственото лечение е отстраняване на зрителния орган. От касата препращат молбата на Мария до комисията за лечение в чужбина към здравното министерство, която може да отпусне средства.

Докато чиновниците умуват, жената заминава за Берлин, подлага се на процедурата, възстановява се, плаща 5852 евро за лечението и престоя от 4 до 11 октомври в "Чарите" и се връща в България. След месец - на 2 ноември, подава молба в Софийския административен съд. Само той е компетентен да разглежда искове срещу НЗОК.

Мария, която не живее в столицата, обжалва мълчаливия отказ на касата да й издаде формуляр S-2 за лечение в чужбина. По закон касата трябва да й отговори в едномесечен срок от молбата й - до 17 октомври. До деня, в който тя се обръща към съда, никой не й е отговорил какво са решили, никой не я е търсил, институциите не знаят, че тя е била в Германия.

Жената иска да й се възстанови сумата за лечението в Берлин и 10 хил. лв. обезщетение за преживените болки, тревоги, неразбиране. Мария сама написала жалбата си, не е ползвала услуги на адвокат. Кратко и ясно разказва какво се е случило и какво иска. Жалбата, към която прилага епикризата, копие от документа за платената в чужбина сума и бележка за платената съдебна такса от 10 лв., тя пуска по пощата.

Компютър разпределя казуса на съдия Татяна Жилова. Тя препраща документите на НЗОК и получава от касата цялата преписка по случая. Прочита я и на 18 януари 2011 г. решава, че трябва да има дело.

Насрочва първото заседание за 23 февруари, за да бъде изготвена назначената от нея експертиза.

Преди заседанието обаче съдията получава писмо от Мария, че оттегля жалбата си и се

отказва от делото, защото са й възстановили парите за лечението. На 21 януари, три дни след като става ясно, че процес ще има, Министерството на здравеопазването й превежда 11 445, 52 лв.

В бюджетното платежно нареждане, копие от което жената изпраща до съда, пише, че основание за плащането е решение от 26 ноември - 24 дни след като тя се е обърнала към съда. Парите пък са преведени почти два месеца след въпросното решение.

Мария се отказва от 10-те хиляди лева обезщетение. "Достатъчно е, че ми платиха лечението", обяснила жената на съдебен служител по телефона.

Тя не се явила на заседанието на 23 февруари, нито пък изпратила адвокат, не е длъжна. Съдия Жилова информирала юрисконсулта на НЗОК, че Мария е оттеглила жалбата си, защото парите й са възстановени от здравното министерство, и сложила край на делото след 6-минутно заседание.

Център "Фонд за трансплантации" ще бъде закрит след два месеца, предвижда проект на постановление на Министерския съвет, публикуван на сайта на здравното министерство. Фондът беше създаден по искане на премиера Бойко Борисов, за да подпомага финансово българите, които се нуждаят от трансплантации в чужбина. Той заработи през май м.г., от отпуснатите 5 млн. лв. обаче за 2010 г. са използвани само 300 хил. лв.

Решението за закриването му предвижда и промени в правилника за работата на фонда за лечение на деца. Целта е той да поеме детските случаи с трансплантации зад граница. Трансплантациите в чужбина, необходими на хората над 18 години, пък трябва да се поемат от Министерството на здравеопазването, пише в проекта. Не се уточнява обаче нито коя структура на ведомството ще се занимава с този проблем, нито с какви и колко средства ще разполага тя.

"Грешка е да се закрива този фонд, той трябваше да заработи и има механизъм за това. Сега надеждите на много болни остават излъгани, нуждаещите се от трансплантация отново сами ще търсят клиники и финансиране", коментира за "Дневник" Теодора Захариева, председател на Български пациентски форум. Тя отбеляза, че фондът само е имитирал дейност през последната година.

Парите не се усвояват и пациенти не са изпращани в чужбина, защото другите държави също имат недостиг на органи за трансплантации и не искат да приемат българи, обяви преди месец директорката на фонда за трансплантации София Мутафчийска. Тя се оплака, че работи сама и няма екип, който да й помага в търсенето на чужди клиники.

"Точно защото имаше атаки от пациентски организации, че не са изпращани хора, мислим да оптимизираме работата. Няма нужда да поддържаме някаква администрация, ако не виждаме някакъв резултат", обяви наскоро и здравният министър д-р Стефан Константинов. И според него проблемът с трансплантациите в чужбина не са парите, а в липсата на донори.

- Трудно ми е да преценя дали ще има такива фалити, тъй като в държавата няма по-специална политика спрямо общинските болници. Ние разглеждаме всички лечебни заведения по един и същ начин, тоест ако болницата има пациенти, има апаратура, има лекари, би следвало да работи. Разбира се, в някои общини нещата са доста тежки - населението е намаляло значително и болниците имат големи дългове.

Пак ще се позова на изключително високата наситеност на лечебни заведения за болнична помощ в България, за да успокоя хората, че в никакъв случай няма да останат без болнично лечение, защото това е важното. Човек не се интересува дали болницата е общинска, областна или държавна, а се интересува от това дали ще бъде излекуван.

Какво се случва с хората от Бобов дол например, където болницата вероятно няма да работи от тази година?

- Болницата не функционира отскоро, но не защото някой е решил, че тази болница трябва да бъде затворена. Просто в Бобов дол намаляха хората, значително намаля бизнесът, постепенно и персоналът на болницата я напусна и тя е с големи задължения.

Но на 10 км от Бобов дол е Дупница, където има две болници, на 25-30 км е Кюстендил, където има областна болница.

В най-лошия случай хората от Бобов дол могат да стигнат за 30 минути до лечебно заведение. Нищо притеснително не е станало и това е пътят. Не е нужно във всеки град да има болница, това няма как да се случи.

- В по-малките населени места няма проблем със спешната помощ

- Здравната каса разполага с нашите пари и тя трябва да избере най-добрите болници, с които да сключи договор

Хората от по-малките населени места без болници явно ще трябва да разчитат на спешната помощ, която да ги откара до лечебно заведение. Какво се случва с реформата в този сектор?

- Истината е, че в по-малките населени места нямат проблем със спешната помощ. Много от филиалите, особено в периферията на страната, имат много ниска натовареност – едно-две повиквания на денонощие, но не ги закриваме именно заради тези ситуации. Със спешната помощ най-големи са проблемите в София и в големите градове заради високата натовареност и ниските заплати на екипите и задръстванията. Концепцията за реформа в спешната помощ ще я обявя, когато сме готови с нея. Все още се подготвя от работна група. Тя ще се подложи на обсъждане и после ще се правят евентуално промени в наредби и закони, тоест предстои ни много дълъг път.

Какво се случи с идеята общопрактикуващите лекари, обединени в групови практики, да поемат хората с оплаквания след края на работния ден и в почивните дни?

- В големите градове не само общопрактикуващите лекари, но и специалисти работят в центрове, които оказват помощ през нощта и в почивните дни. Не съм имал изключително големи очаквания, имайки предвид финансовия ресурс, с който разполагаме, но анализът от първите три месеца показва, че сме на прав път. Тази практика трябва да се налага особено в големите населени места. Сега се подготвят промени в наредба за малките населени места, защото там броят на общопрактикуващите лекари не позволява създаването на групови практики. Търси се начин и там лекарите да получат тези 11 ст. на записан пациент. Хората трябва да знаят къде могат да намерят лекар през цялото време на денонощието. Колкото по-голям е достъпът на хората до първична медицинска помощ, толкова по-добре за цялата здравна система. Ако системата с груповите практики на общопрактикуващите лекари работи, не виждам проблем догодина средствата да станат 22 или 33 стотинки на пациент, което не са малко пари за лекари с много пациенти.

Обещахте промени в Закона за лечебните заведения, които да задължат НЗОК да сключва договори с определени болници в даден регион, а останалите да се конкурират за работа с касата...

- Първите месеци - скоро ще станат шест, откакто поех този пост - бяха месеци, в които исках да внеса успокоение и малко ред в системата, включително да подредя и структурите на министерството. Много неща се случиха за това време, но умишлено не се заех с промени в закон, който беше променян само преди няколко месеца. Следващите месеци обаче ще бъдат подготвени точно такива промени. Все още нищо не е внесено като проект, но вече обсъждаме различните варианти. Аз многократно съм казвал мнението си, че трябва да кажем във всеки район колко болници ни трябват и да оставим здравната каса да избере най-добрите от тях.

Това означава ли, че т.нар. базисни болници не са ясни, а ще оставите касата да ги избере? Кога всъщност ще се случи дългоочакваната реформа в болничната помощ, която предвижда и оптимизация на броя на лечебните заведения?

- Касата трябва да бъде активна като една институция, която разполага с моите и вашите пари. Тя поръчва медицински услуги от мое и от ваше име и тя трябва да избере кой е най-добрият.

А за реформата - не може да се каже ето на тази дата тя ще се случи и на тази ще приключи. Реформата е един непрекъснат процес, не говорим за революции, за болниците тя ще изисква много години работа. Никой не казва, че днес едни болници ще бъдат закрити и защото сме решили да има 100, утре те ще са толкова. Такава беше идеята при предходния министър (проф. Анна-Мария Борисова – бел.ред.), че чрез пререгистрацията, чрез медицинските стандарти ние изведнъж ще се окажем с много по-малко болници. Това са неизпълними неща, промените в здравеопазването трябва да се случват бавно и постепенно. Виждате как при най-малката промяна с лекарствата веднага започват въпросите дали няма да пострадат пациентите. Какво ще стане, ако кажем, че затваряме половината болници? Ние трябва да имаме политика. Ето политиката за делегираните бюджети на болниците, които бяха толкова мразени, дава първите си резултати – броят на преминалите болни намалява и то не защото на хората е отказано лечение или има някаква листа на чакащите. Просто явно не се вкарват хора, които нямат нужда от болнично лечение.

Има ли конфликт между Министерството на здравеопазването и НЗОК? Говорите ли си, обсъждате ли проблемите?

- Говорим си, дискутираме и няма конфликт. Моята цел е да има по-добро здравеопазване, който ме подкрепя, е добре дошъл, който смята, че не съм прав, нека да изложи възгледите си, както аз казвам своите. Мисля, че в спора се ражда истината.

Ще успеете ли да въведете от 2012 г. диагностично свързаните групи, които трябва да заменят спорните клинични пътеки?

- От 2012 г. може да махнем клиничните пътеки и да събираме информация по диагностично свързаните групи. За съжаление малко закъсняваме с графика, който си бяхме начертали. Клиничните пътеки трябва да останат единствено като инструмент, като алгоритъм за поведение.

Имате ли информация как се справят болниците с търговете за лекарства за онкоболни? Пациентски организации твърдят, че вече има проблеми с осигуряването на медикаменти за пациентите с рак.

- Една част от болниците се справят много добре и са почти на финала, една част леко се бавят, една част са в доста голямо забавяне. Виждам, че еднотипни болници се справят различно – в един случай много добре, а в друг има голяма забавяне и стигнах до извода, че има чисто субективен фактор. При тези, които искат да сътрудничат на новата система, резултатите са добри, а при тези, които не са съгласни, нещата се бавят. Многократно заявих, че министерството поема ангажимента да осигурява лекарствата до провеждането на търговете и това наистина е така – ние поемаме недостига на медикаменти, правим допълнителни търгове, за да ги купуваме. В крайна сметка хората не трябва да страдат от това, че правим реформи. Вероятно обаче у някои от директорите на лечебни заведения е останало погрешното впечатление, че това, което е замислило министерството, няма да се случи и те ще бавят нещата. Искам да кажа, че ако не вземат мерки до края на май, ще прехвърлим средствата към лечебните заведения, които са си направили търговете.

От това няма ли да пострадат пациентите на болниците, които не са се справили с търговете, и кои са те?

- Нека да се замислят за пациентите самите болнични директори, които си позволяват да бавят процедурите. Те са малцинство. Не искам сега да казвам кои са, но нека да се замислят.

Една от фирмите вносители на медицинска апаратура обяви наскоро, че в България се внася предимно стара техника за диагностика и лечение, защото няма стимул за работа с нова. Почти няма и стандарти, а по-старите скенери например облъчват с много по-висока радиация. Ще се промени ли този факт?

- Не съм съгласен, че няма стандарти. Има институт по радиационна защита, има и Агенция за ядрено регулиране. За да бъде използвана апаратура с йонизиращо лъчение, се минава през сериозен режим на проверки. А дали трябва да са втора ръка или нови - ще дам простия пример с това какви са леките коли в България. Примерът е груб, но в крайна сметка показва каква са възможностите да се плаща. Да, обмислят се изисквания за възрастта на апаратурата, но е нереалистично да предполагат купуването само на нова.