07 февруари 2012 г. Тема: здравеопазване



страница1/3
Дата13.01.2018
Размер0.52 Mb.
#45612
  1   2   3
07 февруари 2012 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Изписват сестрата на премиера в понеделник
Д -р Красимира Иванова, сестрата на премиера Бойко Борисов, ще бъде изписана от Военномедицинска академия (ВМА) в понеделник, съобщиха вчера за „Труд" от болницата. Във ВМА тя преживя тежка операция, при която й бе отстранен доброкачествен тумор в мозъка.

„Пациентката вече се чувства много добре, ходи и чете, всичките й показатели са стабилни. Днес ще я изведем от реанимацията и ще я настаним в обикновена хирургична клиника", казаха лекарите.

В четвъртък, след като д-р Иванова била приета във ВМА, брат й прекарал с нея почти целия ден - от 16 ч до 23 ч. Заявил, че няма да си тръгне, докато не научи каква е диагнозата. За щастие още от скенера станало ясно, че не е инсулт. А останалите изследвания показали, че е доброкачествен тумор. На следващия ден Борисов пак отишъл при сестра си.

А вчера пациентката, както и дежурният екип, го чакаха да се появи в късните часове.

Операцията за спасението на д-р Иванова е извършил екип, начело с неврохирурга проф. Кирил Романски. Тя е направена под микроскоп с помощта на т. нар. мозъчна навигация. Въпреки сериозната интервенция д-р Иванова била в добро настроение. „Тя е много спокоен човек", казаха от екипа.


Велико Търново

Ученичка на 13 години роди мъртво бебе в
болницата в Търново. Тя била на гости на сестра си в близкото градче Килифарево. Около 17 ч в неделя бременната почувствала силни болки и близките й се обадили на тел.112. Малко след това била откарана в родилното отделение. Ученичката признала пред инспектор от Детска педагогическа стая, че е заченала случайно на селска поляна от местния пастир. Но не знаела как се казва мъжът и откъде е. Полицията издирва бащата. Според Наказателния кодекс той подлежи на наказание от 2 до 6 години затвор за секс с малолетна.



Присадиха 6 органа на дете
На деветгодишно американско момиченце бяха успешно трансплантирани шест органа едновременно, включително хранопровод. Интервенцията е изключително рядка.

Това съобщи Детската болница в Бостън в ивицата Масачузетс, цитирана от

АФП.

Пациентката Алана Шевънъл е в добро състояние. Трансплантацията била извършена миналия вторник.



От 2008 г. детето страдало от рядък и агресивен тумор, разпространил се в стомаха, черния дроб, панкреаса, хранопровода, тънките черва и дебелото й черво. Алана прекарала стотина дни в бостънската клиника преди операцията. През това време медиците опитали да я лекуват, но безуспешно. „Директорът на Центъра за трансплантации в Детската болница прецени, че се налага отстраняване на тумора и трансплантация на шестте засегнати органа", посочва в комюнике в интернет страницата си болницата. Сложната операция продължила 14 часа. Присадените органи са от един и същ донор - починало неотдавна дете на същата възраст като Алана и със същата кръвна група. Всичките дарени органи били в добро състояние, годни да бъдат трансплантирани едновременно, посочва АФП.

Момиченцето вече е изписано от болницата, намира се у дома си в родния си

щат Мейн. Специалистите от болницата са убедени, че Шевънъл ще се възстанови напълно и след известно време ще може да води съвсем нормален живот, без да й бъдат налагани каквито и да било ограничения заради трансплантациите.


Медици против обединяване
Медиците от болница „Проф. д-р Стоян Киркович" в Стара Загора се обявиха против готвеното обединение с Университетската болница в града.

„Смятаме, че това ще доведе до излишни социални катаклизми и влошаване здравното обслужване на населението", се казва в декларацията на членовете на Медицинския съвет в областната болница МБАЛ „Киркович".

В ябълка на раздора се превърна подписано на 27 януари споразумение между директорите на двете големи болници в Стара Загора за обединение. В документа е посочено, че ще се върви към повече общи дейности и постепенно сливане. Двете болници и в момента ползват една сграда, а намеренията за обединение

отлежават вече 20 години.

Д-р Атанас Бадов, синдикален лидер на КНСБ, обясни, че ще бъде пусната анкета сред всички 1083 щатни служители на лечебното заведение, в която те ще трябва да кажат искат ли това обединение с Университетската болница.

Не е изключено да се стигне и до протести. През м. г. лекари, сестри и санитари организираха ежедневни митинги, докато спре поредният опит за сливане на двете най-големи болници в областта. Те се опасяват, че ще бъдат уволнени много хора.

„В новата структура няма да има съкращения, дори ще се опитаме да привлечем още добри специалисти", обяви изпълнителният директор на МБАЛ „Киркович" д-р Петър Атанасов.


Отпускат помощи за семействата да гледат роднините си вкъщи
Закриват домовете за психоболни

Местят 4000 в стационари и общински жилища
МИНА МАРИНОВА

Домовете за хора с психични увреждания и умствено изостанали ще бъдат закрити. Това обяви вчера зам.-министърът на социалната политика Валентина Симеонова, като поясни, че в момента се изготвя цялостна стратегия, която да осигури алтернативна грижа на психично болните. Целта е в България да не остане нито един от действащите сега домове, в които условията били потресаващи и не се полагали никакви грижи за адекватно лечение. „Те се намират в отдалечени гористи места, скрити от хората и никой не следи какво се случва там“, обясни Симеонова.

В момента действат 43 такива дома с общо 4000 настанени.

Идеята е вече да не съществуват институции, в които да се прибират умствено изостанали и болни, където обикновено оставали до края на живота си. Идеята е да останат само психодиспансери, в които временно да се настаняват хора в крайно тежко състояние, станали опасни за себе си и близките си.

В началото ще се започне по модел на деинституционализацията на децата, поясни Симеонова. Ще се изградят центрове за настаняване от семеен тип или дневни центрове, в които да се преместят хората с психични отклонения. В тях ще работи подготвен персонал, който ще прилага и терапии за подобряване на състоянието на болния. Вече са изградени 28 такива центрове в различни общини и това е първата направена стъпка, поясни зам. социалният министър.

Реформата обаче предвижда след десет години болните да живеят при семействата си

Планира се дори да се създадат условия, при които умствено изостаналите и хората с психични отклонения да се наемат на подходяща работа, за да имат доходи и личен живот.

За целта в големите населени места ще се създадат така наречените Центрове за домашна грижа, които ще предлагат различни услуги на мобилен принцип, разясни намеренията на социалното министерство Стоянова. Тези подвижни екипи ще подпомагат семействата, за да може нуждаещият се от специализирана грижа в зависимост от потребностите му да продължи да живее с близките си. Предвижда се семействата сами да плащат за мобилните експерти, но когато нямат финансова възможност, ще се отпускат и помощи.

От Българския хелзинкски комитет, който също стартира кампания за закриване на домовете за хора с психични увреждания, дори предлагат да се предоставят и общински жилища, когато семействата не желаят болния вкъщи. Според Симеонова това също била идея, над която може да се помисли. .
1200 подали молби да приберат близките им

Над 1200 молби има в момента от семейства за настаняване на техен роднина в дом за психично болни или умствено изостанали, отчете зам. социалният министър Валентина Симеонова. Около 6200 лв. е годишната издръжка на един възрастен, настанен в такава институция. Това означава, че повече от 500 лв. на месец отиват за настанен в такава институция човек. Тези средства могат да се пренасочат за специализирана грижа в семейна среда и за изграждането на дневни центрове, коментира Симеонова. Според нея парите от закриването на сегашните домове ще са достатъчни за провеждането на реформа в грижата за психично болни. От министерството планират да се насочат средства и от структурните фондове на Европейския съюз. .


Дрогират ги, за да стоят мирно

Служителите в някои от домовете тъпчат с големи дози лекарства психично болните, за да стоят мирно и да не изискват много грижи. За това алармира вчера Яна Тавание от Българския хелзинкски комитет, която е участвала в няколко проверки за състоянието на тези институции. Тя поясни, че преди години настанените обикновено се връзвали и стояли така дори с дни. Сега обаче такова отношение е забранено и затова служителите давали медикаменти, с които да замаят болните. Това се правело, защото нямало достатъчно персонал, който да полага грижи за всички настанени.

При посещение в такъв дом в близост до Варна пък екипът на БХК се потресъл от видяното. „През ограда им се хвърляха парчета хляб, които болни жени ядяха, въргаляйки се на земята. Една от тях беше парализирана от кръста надолу и докато се хранеше, цялата беше накацана от мухи. Друго момиче седеше пред външната тоалетна, където имаше локва мръсна вода и си топеше хляба в нея“, разказа гледката Тавание. .


Строят център за деца с рак
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

Център за възстановяване и рехабилитация на деца с ракови заболявания на кръвта ще бъде изграден до една година край костинбродското село Опицвет. Това съобщиха от Сдружението „Деца с онкохематологични заболявания”.

Центърът ще е първият у нас, в който малчуганите след лечението в болница ще преминават курс на възстановяване чрез различни терапии, игри и работа с психолози.

Терапевтичният курс за тях и престоят за родителите, които ще ги придружават в центъра, ще са напълно безплатни, обясни Димитър Белчев, родител на болно дете. Предвижда се центърът да приема и малчугани от други балкански държави, като срещу това техните страни ще приемат нашите на почивка. 1 млн. евро ще струва изграждането на центъра.

Голяма част от средствата за купуване на 3,6 дка земя за изграждането на центъра бяха събрани миналата година по време на благотворителни изложби на български художници и на Виенския бал, обясни председателката на сдружението Маргарита Борисова.

Между 100 и 150 деца и младежи се разболяват всяка година от рак на кръвта. Когато болестта се открие навреме, лечението е гарантирано 85 на сто.




Софиянец издъхна, докато чака линейка
Силвия Ангелова

Мъж почина от инсулт в София заради закъсняла с два часа линейка, съобщиха негови съседи пред ТV7. В събота 46-годишният Красимир Кръстев се почувствал зле и помолил за помощ съседите си Анета и Златан Иванови. Комшията започнал да звъни на спешния телефон веднага, в 13.52 ч., за линейка. В следващия половин час Иванови се обадили още пет пъти. Линейката обаче закъсняла с 2 часа. Единствената полза от екипа била да констатира смъртта на мъжа, който, докато чакал докторите, получил мозъчен кръвоизлив и издъхнал.

Лекарите се оправдали пред съседите, че сигналът им е подаден 40 минути преди да дойдат на адреса, а и линейките в София били много малко.

Обаждането действително е предадено едва в 15,45 ч., а екипът ни е бил на адреса в 16,14 ч., обясни пред „Монитор” шефът на софийската Бърза помощ д-р Георги Гелев. В този ден заради грипа, липсващите джипита през уикенда и многото обострени хронични заболявания от студа имахме рекорден брой случаи – 300. Обикновено за денонощие те са не повече от 150, каза още д-р Гелев. Той посочи, че същия ден първата смяна не могла да обслужи 60 повиквания и ги прехвърлила на нощната.

У нас няма фиксирано време за пристигане на линейката, но спешните центрове се придържат към правилото това да не е по-късно от 20-тата минута.

„Десетки фрапиращи сигнали на ден получаваме на горещия телефон на Националната пациентска организация“, коментира пък нейния председател д-р Станимир Хасърджиев. Най-много са оплакванията от размотаване между болниците и съмнения за лекарски грешки. Много пациенти се жалват, че ги връщат от болниците, въпреки че имат талони за хоспитализация.

Само преди три дни здравният министър се закани, че не иска да чува повече болници да връщат пациенти по повод на случай с размотаван болен от рак, получил кръвоизлив. .


Лично мнение

Защо доставчикът на пици идва преди линейката?
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

Този твърде логичен въпрос си задава всеки средностатистически български гражданин в последно време, когато му се наложи да извика за себе си или за свой близък бърза помощ.

Трагичният случай с 46-годишния столичанин, който издъхна от инсулт, докато чакаше два часа линейка у дома си в събота, за сетен път показва куп пробойни в българското здравеопазване, които независимо от усърдието на здравното министерство трудно могат да бъдат запушени за година-две.

Помощта пристига спешно по-скоро по изключение, отколкото по правило. Ако се случи линейката да спре пред дома на болния на двадесетата минута, та дори адресът да е на няколко преки от Центъра за спешна помощ, се счита за подарък на съдбата. Това обаче се случва твърде рядко по няколко причини.

Първата е, че центровете за спешна помощ, колкото и да са хулени и от гражданите, и от болничните лекари, вършат най-черната работа на българското здравеопазване, при това за нищожни пари. Да работиш 12 часа, да даваш дежурства и в почивните дни и да си отговорен за всичко и за всеки, който позвъни на спешния телефон, срещу заплата от 750 лева (толкова е таванът), е меко казано, унизително. Въпреки това в центровете за спешна помощ работят лекари, при това от малкото, останали у нас, които не само са избрали тази професия по призвание, но и не са се изкористили.

Втората причина е, че независимо от милионите левове, които държавата наля във въпросните центрове под формата на нови автомобили, обновяване на сградния фонд и купуването на нова мобилна медицинска апаратура, все още няма ясен, точен и категоричен регламент за работата на спешната помощ. Така например в България няма фиксирано време за пристигане на линейката от момента на обаждането до дома на болния. По-големите центрове като този в София-град се стараят да се придържат към т. нар. златен стандарт от 20 минути.

Задръстванията по столичните булеварди и липсата на каквато и да е толерантност от страна на частните шофьори към линейките е препятствие, с което спешните екипи се преборват във всеки един момент от денонощието. Независимо че в Закона за движение по пътищата са разписани санкции за всеки, който не даде път на реаномобил, санкционираните за такова нарушение се броят на пръсти.

Третата причина е наглостта на джипитата. Общопрактикуващите лекари си спестяват време и пари и вместо да плащат на медицински центрове да поемат пациентите им в почивните дни и нощем, тихомълком ги препращат на бърза помощ. Фактът – над 300 повиквания в събота, повече от половината от пациенти с типични симптоми на грип. Това са все хора, които не са успели да намерят своя семеен доктор.

Четвъртата причина е, че всеки се опитва да командва спешните доктори така, както нарежда на момчето доставчик от пицарията. Българската спешна помощ е единствената в Европейския съюз, в която висококвалифицирани лекари се изпращат на адреси за елементарни неща. В цивилизования свят тeзи неща са в длъжностните характеристики на парамедиците, каквито у нас все още няма. Затова да не се гневим, че линейката се бави, когато джипито ни не вдига телефона си. А да си потърсим правата цивилизовано в Изпълнителната агенция „Медицински одит”, НЗОК и дори в МЗ. .


ЗАКРИВАТ БОЛНИЦИ В ДОБРИЧКО
Дана РУСЕВА

Болницата в Тервел ще се преструктурира като медицински център, съобщи зам.-кметът Дияна Илиева. По този начин той ще има възможност до 1 юни да кандидатства по Оперативна програма "Регионално развитие". С евросредства ще могат да се закупят високоспециализирана линейка, апаратура за лабораторията и да се направи ремонт на сградата. Медицинският център е регистриран вече и е сключил договор с НЗОК. Въпреки промяната лекарите, обслужващи населението, остават, единствено комуникацията с другите лечебни заведения сега е по-особена, посочи зам.- кметът. През първите месеци общината ще продължи да дофинансира дейностите на центъра. И в Генерал Тошево се обмислял вариант болницата да стане медицински център с 10 легла.




Искат отмяна на пълното запрещение за хора с психични проблеми
Настаняването в институция уврежда повече психичното здраве, отколкото заболяването, категорични са специалисти
Аида Паникян

Да се отмени пълното запрещение за хора с психични разстройства, да се признае валидна волята им, да им бъде даден безусловен достъп до системата за правна помощ. Попечител на тези хора да не е държавен служител заради конфликт на интереси. За това настояват от Българския хелзинкски комитет. Когато са под пълно запрещение и попечителство, тези хора нямат право да сключват каквито и да било договори, в това число и трудови. Повод за исканията на неправителствената организация е осъждането на България преди няколко седмици от Европейския съд за правата на човека да заплати обезщетение от 15 хил. лв. на Руси Станев заради настаняването му в социален дом и унизителното отношение към него там. Решението на съда по това дело на практика направи цялата система на домовете за хора с увреждания несъответна на Европейската конвенция за правата на човека и поради това незаконна, коментира Красимир Кънев, председател на БХК. Той е категоричен, че страдащият от шизофрения Станев не е представлявал заплаха нито за себе си, нито за околните, но въпреки това е настанен в интитуция, която на практика го е лишила от свобода и от упражняване на правото му на личен живот. Около 4000 възрастни живеят в специализирани инститиции - 15 дома за хора с психични разстройства и 28 за хора с умствена изостаналост. Оставането в такъв дом уврежда психиката на хората повече, отколкото заболяването им, категорични са психиатри и психолози. Все още няма алтернатива на институциите, твърдят от неправителствената организация. Според тях хората с психични разстройства, които не ги правят опасни за себе си и околните, трябва да остават в домовете си и държавата да окаже подкрепа на семействата им. Трябва да се работи в областта на превенцията на психичното здраве от най-ранна възраст, заяви социалният зам.-министър Валентина Симеонова. Домовете за възрастни се стопанисват от общините и инциативите трябва да идват от тях, а към момента неправителственият сектор не е развит достатъчно в това отношение, допълни Симеонова. В последните 2 години МТСП е насочило основния ресурс за извеждане на деца от социалните заведения, поради което проблемът с възрастните останал на заден план. Така Симеонова отговори на въпрос на ДУМА докъде е стигнала деинституционализацията. Велина Тодорова, зам.-министър на правосъдието, нарече отпадането на пълното запрещение революционна идея. Тя уточни, че предложенията на БХК изискват промени в Закона за лицата и семейството, в Гражданско-процесуалния и в Семейния кодекс.




Схема за ограбване на обществото
Фиаското на публично-частното партньорство в Западна Европа поражда куп въпроси относно намеренията на инициаторите за приемане на подобен закон у нас
Д-р.юр.н. Иван АЛАДЖОВ

В България предстои дискусия и, не дай Боже, приемането на закон за публично-частното партньорство. Този модел за икономическо развитие се представя от високохоноровани западни консултанти едва ли не като панацея за разрешаване на проблемите с острите финансови затруднения на обществения сектор. Какво се крие зад това словосъчетание?

Институтът "Публично-частно-партньорство" (ПЧП) е създаден и въведен за първи път във Великобритания през втората половина на 90-те години на миналия век от социалдемократическия екип на Тони Блеър и финансовия министър Гордьн Браун по време на апогея на неолиберализма. ПЧП представлява омекотен вариант за по-нататъшна приватизация на обществения сектор в икономиката след катастрофалния крах на тоталното раздържавяване, проведено през 80-те години от правителствата на консерваторите на Маргарет Тачър и Джон Мейджър. Хибридната форма ПЧП има за цел да създаде нови възможности за проникване на частен капитал в публични стопански сфери с висока за него доходност. ПЧП не е приватизация в класическия смисъл на думата, защото общественият сектор формално запазва собствеността и контрола си върху нея. Чрез публично-частното партньорство частният бизнес приватизира само приходите от изграждане и експлоатация на определена, публично значима, инфраструктура. Рисковете от сътрудничеството, дори последствията от евентуален банкрут, се прехвърлят по префинени начини върху публичния сектор. От теоретична гледна точка ПЧП може да бъде дефинирано като дългосрочно мобилизиране на частен капитал и специфично "ноу-хау" на основата на конкретен договор за финансиране и осъществяване на общественозначими проекти или дейности в публичната сфера, без' формална смяна на собствеността. Проектът предвижда прехвърлянето на услуги, които до момента са били предоставяни на обществото от публични институции (общини или най-общо от държавата) на частния бизнес. Естествено е, че в тази дейност той не се ръководи от алтруистични подбуди. Основният мотив винаги е била реализацията на максимална печалба Печелившите публични сектори, в които частният бизнес приоритетно търси да се внедри, са пътното строителство, изграждането и експлоатацията на мостове, тунели, летища, общественият транспорт (жп, метро, автобуси и трамваи), ВиК, енергопроизводството, изграждането и поддръжката на публични сгради (училища, университети, болници, административни сгради, казарми и дори затвори), т.е. жизнено важни за обществото сфери, без които то не може да съществува и за които е готово да плаща висока цена. Общественият сектор, особено общините, работят предимно с бюджетни средства и са ограничени във възможността да вземат банкови кредити, въпреки че ги получават при най-изгодни условия, защото не могат да фалират, а и данъкоплатците са гарант за възвращаемостта на дълга. Бюджетните средства на общините и държавата обикновено не достигат за задоволяване на всички обществени потребности и затова публичният сектор работи практически в режим на хроничен финансов дефицит. Така е във всички държави, включително и в най-богатите. Точно в тази ситуация се появява "спасителното" предложение на частния бизнес да поеме инвестирането и експлоатация- та на публична инфраструктура срещу изплащане на таксите за нейното ползване. Според лобистите на ПЧП ползата за обществото е очевидна - облекчава се бюджетът, частният "партньор" извършва необходимата инвестиция, поема нейната експлоатация (най-често за 30 г.), събира такси за използването и с тях изплаща взетия кредит. Дотук нещата звучат добре, а моделът на ПЧП може да се сравни с обикновеното кредитиране с разсрочено плащане за сметка на частния партньор. Протагонистите на ПЧП обаче внимателно премълчават някои фундаментални особености на модела. Най-същественият недостатък е, че в дългосрочен план изградената и поддържана от частната компания инфраструктура излиза на обществото (респ. на бюджета) значително по-скъпо, отколкото ако се реализира от общината. Този ефект е обективно неизбежен дори само поради факта, че банковият кредит за частна фирма винаги е по-скъп, отколкото кредитът за общината. Не бива да се забравя, че частната компания осъществява проекта не за да помага на обществото, а за да печели от него. Дори в идеалния случай - неподкупни държав-ни служители и политици, които сключват най-добрия за публичните интереси договор, частната компания, дори и да иска, не е в състояние да построи и поддържа в дългосрочна перспектива инфраструктурата по-евтино от общината. В Западна Европа нормата на печалба при ПЧП-проекти е около 10-12% за година. При срок на експлоатация от 30 години следва тройно и четворно оскъпяване на услугата. Като оправдание за високата печалба бизнесът се позовава на икономическия риск, което не е вярно. Инвестициите в публичната сфера са едни от най-ниско рисковите - за обществената инфраструктура винаги има ползватели, а разходите за нея се плащат от най-сигурните длъжници - общината, държавата и данъкоплатците. Всичко казано дотук за ПЧП-модела се отнася за идеалния случай. В реалността нещата стоят далеч по-различно. ПЧП е благодатна сфера за развитие на корупция и за двете страни на споразумението - както за мениджърите и собственици на частните компании, така и за чиновниците и политиците, които вземат решенията. Най-малката беда, която може да се случи на общината при изпълнението на ПЧП-договор, е частният "партньор" да й прехвърли отговорността да изплаща неговия кредит към банката (т.нар. клауза за преотстъпване на банката на вземанията по договора). Така разсроченият частен кредит на фирмата се трансформира в кредит на общината и тя задлъжнява дългосрочно. Това обезсмисля първоначалната идея на ПЧП-сътрудничеството, а ПЧП-договорът се видоизменя в обикновена публична поръчка -за сметка на общината, при това с по-скъпа лихва по кредита. Много по-тежки са последствията от фалит на частния инвеститор (често умишлено предизвикан), при което общината или трябва допълнително да го субсидира, за да може той да продължи дейността, или да откупи обратно обекта, ако той е от особено важно значение. И в двата случая публичната сфера претърпява тежки загуби. Примерите за тотално фиаско на ПЧП, завършили с големи загуби за общините и държавата са многобройни. Страната на най-фрапантните провали е Великобритания - автор и пионер на ПЧП-модела. От януари 2003 г. до май 2008 г. голяма част от лондонското метро на 10-милионния мегаполис бе отдадено за 30-годишен период за поддръжка и модернизация чрез ПЧП-концесия на консорциума "Metronet" - специално създадена за целта частна компания, зад която стоят 5 световноизвестни мегаконцерна: 'Thames Water", "Electricite de France", "Bombardier", "Balfour" и "Atkins". Сключеният между "Metronet" и общината договор е с обем от няколко хиляди страници и впоследствие се оказва непроче-тен в пълен размер от никой представител на общината. Задълженията на "Metronet" били да поддържа за собствена сметка функционирането на метрото и да инвестира с преобладаващо финансиране от продажбата на билети в модернизирането му. Въпреки че цените на билетите с течение на времето значително се повишиха, лондонското метро се превърна в най-скъпият и некачествен публичен транспорт в цяла Западна Европа, известен с поредица инциденти и принудителни спирания. За него общината ежегодно доплаща десетки милиони лири на консорциума и търпи финансови загуби в размер на 410 млн. лири годишно. През юли 2007 г. "Metronet" е изправен пред фалит, след като е източен от стоящите зад нея 5 концерна, на които е подавал поръчки за инфраструктурата на силно завишени цени. За да се спаси метрото, британското правителство е принудено да го откупи обратно за 2 млрд. лири. До подобно фиаско доведе и приватизацията на британските железници (British Rail) през 1994 г. След навлизането на частни капитали те се превърнаха в най-скъпия и най-нискокачествен жп транспорт в Западна Европа, носещ огромни загуби. Броени години след старта на ПЧП-проекта с компанията "Railtrack", която трябва да поддържа жп мрежата, и въпреки постоянното покачване на цените на билетите, през 2002-а този концерн фалира. В крайна сметка държавата отново трябва да спасява този важен за обществото сектор, като го откупува обратно за 500 млн. лири. Но и тази трагедия не приключва дотук. Очевидно главната грижа на частния "партньор" е била "оптимизиране" (разб. намаляване) на разходите и увеличаване на печалбата. Поради дългогодишните икономии от инвестиции и тоталното занемаряване на жп инфраструктурата се стига до поредица тежки катастрофи със стотици жертви. Тези катастрофи водят до фалита на "Railtrack". Обществото отново плаща високата цена за експеримента на своите управляващи. Не по-различен е ефектът от "партньорството" на лондонското кметство с "Thames Water" - водоснабдител на столицата. Компанията се създава през 1989 г., по времето на Тачър, която отдава на концесия водоснабдяването и канализацията на мегаполиса. Идеята е фирмата да поддържа и ремонтира остарялата ВиК-мрежа с приходите от таксите. Въпреки че многократно покачва цените на услугата, фирмата не инвестира и минимална част от договорените суми в обновяване на мрежата. Затова днес лондончани пият най-скъпата и най-некачествена вода. Вследствие на над 30% течове от амортизираните тръби живителната течност често не достига до потребителите от горните етажи без допълнителни помпи, но които са за тяхна сметка. Емблематични случай на нефункциониращо ПЧП има и в други европейски страни. В Германия негативен отзвук в медийното пространство намериха няколко прецедента около изграждането и поддържането на училища. Те са построени от частни "партньори", без да се спазват специфичните изисквания за такъв вид сгради - големина на стаите, размер на прозорците, мощност на осветителни тела и др. Оказва се, че частните "партньори" са преотстъпили на кредитиращите ги банки правата си върху месечния наем за училищата като гаранция за ползваните кредити. Общините сега са принудени да изплащат кредита към банките, въпреки че не могат да употребяват постройките по предназначение и водят дела за излизане от некоректните договори с частните "партньори". Пълен провал бе и изграждането като ПЧП на системата за събиране на магистрални такси във федералната република. Тези факти неизбежно пораждат въпроса каква е ползата от подобни "партньорства" за обществото и няма ли това да се превърне у нас в поредната схема за легализирано ограбване на . и без това оскъдните публични ресурси на страната ни.




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница