08 март 2014 г. Тема: здравеопазване

По време на последното заседание на парламентарната здравна комисия д-р Андреева каза, че е разбрала за планираното орязване на бюджетите при среща с ръководството на НЗОК. Според нея предложението щяло да се обсъди на 11 март на следващото заседание на надзора. Тя е предложила да се намери начин, с който да бъде спестен финансов ресурс, чрез договарянето на отстъпки за лекарства и медицински изделия, така че да останат достатъчно средства за медицински дейности. Здравният министър допълни, че предложението за промяна в Закона за здравното осигуряване, с което надлимитната дейност да се плаща на по-ниски ставки, също е дошло от страна на касата.

"Смятаме, че заплащането на надлимитната дейност не бива да е унифицирано. Наистина има лечебни заведения, които са по-търсени от пациентите. Не можеш да ги върнеш и да им кажеш, че няма пари или е изчерпан лимитът. Така че касата, заедно със съсловните организации, трябва да преценяват дали някъде не може да се плати на 100% надлимитната дейност. За едно раждане например не може да се излъже",изтъкна Андреева.

Тя съобщи, че проверка на Изпълнителната агенция "Медицински одит" е установила, че голям брой държавни и общински лечебни заведения са на ръба на фалита. Причината е, че основният им източник на финансиране е касата, а голяма част от клиничните пътеки не са реално остойностени.

Без да губи време, още през август 2013-а и министър Таня Андреева "пипна" наредбата. В резултат на това тя се сдоби с неограничени правомощия "при необходимост" да допълва и изменя по всяко време списъка с консултантите си. За няколко месеца министър Андреева си взе за съветници д-р Ирена Костадинова (нуклеарна медицина), доц. д-р Александър Хинев (урология), доц. д-р Румен Попов (трансфузионна хематология), доц. д-р Искра Райнова (медицинска паразитология) и доц. д-р Петър Сапунджиев (орална хирургия). И ако въпросните назначения преминаха тихо и безболезнено с пълна медийна упойка, смяната на националния консултант по трансплантология проф. Никола Владов с директора на болница "Лозенец" проф. Любомир Спасов отприщи море от гневни реакции.

Невероятно, но e факт. Номинацията на проф. Любомир Спасов за трансплантолог №1 на републиката е дошла не от някой здравен специалист, а от...ректора на Софийския университет проф. Иван Илчев. Номинално процедурата е законово изпипана. С последните промени в Наредба №47 бе вмъкнат текст, с който Министерството на здравеопазването вече може да разглежда предложения за включване на специалисти в списъка на консултантите, дошли от лечебни заведения, висши училища, организации и отделни лица. Но специалист по история на Балканите да определя кой да е хирургът, отговарящ за трансплантациите на сърца, бъбреци и черен дроб, е като верига за бързо хранене да номинира някой актьор за "Оскар".

Оттук следва и неизбежният въпрос - защо бе сменен проф. Никола Владов? Отговор няма, вероятно защото министър Андреева няма какво да каже. Владов е светило в бранша, член е на авторитетната Френска академия по хирургия, а неотдавна бе награден и с медал за принос към световната медицина. Трудно могат да бъдат намерени кусури и в работата му като консултант. Той е автор на стандарта по трансплантология, който е изработен съгласно най-добрите европейски изисквания за успеваемост и безопасност на тежките операции. През 2013-а бяха извършени рекордните за мандата му на съветник 39 трансплантации - 28 бъбречни, 7 - чернодробни, и 4 - сърдечни. Повиши се и броят на живите и трупни донори.

Но дори пренебрегването на доказан специалист нямаше да е чак толкова неприятно, ако през годините бившата Правителствена болница не се бе сдобила с доста мрачна "трансплантационна слава". В началото на 2012-а проверка на Изпълнителната агенция по трансплантация установи, че "Лозенец" не покрива изискванията за бъбречни, сърдечни, чернодробни и белодробни трансплантации. От агенцията предложиха на тогавашния здравен министър д-р Стефан Константинов временно да спре извършването на сърдечни и белодробни интервенции, докато не бъде попълнен необходимият брой от специалисти по инвазивна кардиология. Това значи, че болницата не е отговаряла на медицинския стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки. За да продължи да прави бъбречни трансплантации пък, лечебницата бе задължена да извършва повече специализирани бъбречни интервенции. Строгото предписание дойде, след като месец по-рано родители на деца, починали след чернодробни трансплантации в "Лозенец", внесоха жалби в прокуратурата. Потърпевшите изтъкнаха, че болницата е присаждала черни дробове на деца в нарушение на нормативната уредба, в резултат на което успеваемостта на българските екипи при подобни операции е била едва 30 процента. Пациентите твърдяха, че пет деца са починали, едно е трансплантирано повторно в чужбина, а друго чака ретрансплантация в Бирмингам. Директорът на лечебното заведение проф. Любомир Спасов се защити, че той и екипът му са били успешни в над 70 процента от случаите. Но за "успешно трансплантирани" по статистика се водят и тези, които чакат за повторни хирургически манипулации в чужбина. Не е ясно кога и от кого бе вдигната забраната за трансплантации там, но данните показват, че през 2013-а "Лозенец" е направила общо 13 бъбречни и чернодробни интервенции, като по този показател отстъпва само на "Александровска".

След избора на проф. Спасов за национален консултант регистрираха и някои пациентски организации. Радка Йорданова от Асоциацията на чернодробно трансплантираните разкри, че от края на 2013-а се водят две дела срещу "Лозенец" от родители на чернодробно трансплантирани деца, които впоследствие са починали, както и други две дела за бъбречни интервенции, завършили с фатален край. По думите й някои от прекратените у нас съдебни процеси срещу болницата ще продължат в европейски съдилища. Адвокат Лилия Николова също извади притеснителни данни. Според тях в периода 2008-2011-а от общо десет чернодробни трансплантации на деца в "Лозенец" шест са завършили фатално, две деца са получили тежки усложнения и се е наложила ретрансплантация, а само два са успешните случаи. Тя добавя, че по ирония на съдбата професор Спасов е специалист по сърдечни трансплантации, но и двете, осъществени в "Лозенец", са завършили със смърт. Николова разказа и че ръководителят на болницата лично е оперирал две шестмесечни бебета, които са починали, а едно дете е заминало за спешна повторна трансплантация в чужбина. Отправени бяха и други тежки обвинения - според адвокатката по данни на оперативните протоколи повечето лекари, участващи в тежките операции, са били без придобита специалност по хирургия, а останалите са я имали по-малко от пет години, каквото е изискването за стаж. Спасов този път отговори, че успеваемостта на трансплантациите в "Лозенец" по данни от европейски одит е80%, което било нормалното средно ниво за Стария континент. Документи, доказващи това твърдение, не бяха показани и истината си остава "някъде там", в архивите на здравеопазването ни. Така че по стар нашенски обичай "чудото" ще отшуми за три дни, още докато професор Спасов чертае новите балкански стратегии за развитие на трансплантологията. Да се готви следващият национален консултант...

Регионалната здравна инспекция в Благоевград проверява Спешно-приемното отделение и неотложния кабинет в местната болница след жалби на пациенти, че са платили за прегледи.

„Жалбоподатели твърдят, че са били с прорезни рани и са си платили. Ще установим дали е така", каза шефът на РЗИ д-р Лена Павлова. Резултатите ще бъдат обявени другата седмица.

От ръководството на болницата са категорични, че тези жалби са неоснователни. Имало хора, които пристигат в спешното, без състоянието им да е тревожно. Спешните случаи се обслужват безплатно и тези пациенти се хоспитализират. За другите имало тарифа с наредба на здравното министерство. В случаите, които не са животозастрашаващи, хората можели да посетят личния си лекар или да ползват услугите на болницата, но срещу заплащане.

Новото ръководство на болницата се опита да сложи край и на безплатните прегледи на пияни. Ако потърсят помощ в спешното, плащат такса. „Това отделение не е изтрезвително. Пияният не е спешен случай. Само ако е пострадал и има травми, се преглежда безплатно и се настанява в друго отделение", обясниха оттам.


Лекарите тръгват пак по домовете

Втората част от проекта на проф. Стоян Тонев е общинска Бърза помощ
Жулиета НЕДЯЛКОВА

Лекарите в София вече ще правят домашни посещения при повикване от нуждаещ се пациент. Това съобщи за „Преса" зам.-кметът по здравеопазването на столицата проф. Стоян Тонев. Практиката докторите да ходят по къщите беше прекратена веднага след промените в началото на 90-те години на миналия век. „Идеята е хората да имат по-лесен достъп до медицинска помощ и по-голям комфорт. Както и да се облекчи работата на Спешната помощ, която не смогва да покрие всички повиквания", обясни проф. Тонев, Над 70% от обажданията в Бърза помощ не са спешни, но въпреки това хората имат нужда от лекар.

„Обикновено става дума за високо кръвно налягане, повишена захар при диабетиците или хипогликемичен шок, предозирани лекарства, леко изгаряне, прилошаване, висока температура, дребно отравяне", посочи зам.-кметът. Именно при такива състояния столичани ще могат Да повикат доктор вкъщи. Медиците, които ще правят домашни посещения, ще са от общинските болници в София, както и специалисти от извън-болничната помощ и поликлиниките. Те ще получават допълнително заплащане. „Възнаграждението още не е уточнено, но ще е на час. Парите ще дойдат от бюджета на общината и от приватизационните сделки", обясни проф. Тонев. Ще бъде направен график с дежурства, който да покрива нуждите на столичани. Докторите ще разполагат с автомобили, два от които ще са пригодени за инвалиди. Колите вече са осигурени. Това ще са тест драйв автомобили на различни компании, които ще поемат разходите.

Втората част от проекта на проф. Стоян Тонев е създаването на общинска Бърза помощ. Идеята е да има линейки във всички общински болници и диспансери, които да могат да стигат бързо до адреса на нуждаещия се. Колите ще обслужват само повиквания за деца, психично болни пациенти и възрастни хора.

Целта е да се спрат измамите с пациенти фантоми. Съществува обаче риск хората да бъдат принудени да избират - да си доплащат, да чакат дълго ред или да отидат в друго лечебно заведение. Касата вече няма да работи с всички болници в даден регион, ако те са повече от нужния брой. Преценката дали са достатъчно ще се записва в Националната здравна карта. Затяга се и режимът за отваряне на нова болница. Това ще става само след предварително съгласие на здравния министър.

Нови промени в системата на здравеопазването обеща правителството още с идването си на власт. Първата част от тях вече е подготвена от ведомството на здравния министър д-р Таня Андреева. Дали ще станат факт, зависи от волята на депутатите.

Хората няма да получават безплатно лечение във всяка клиника, тъй като здравната каса няма да работи с всички. Болниците, които имат договор с НЗОК, обаче ще получават по-малко пари, ако работят повече, отколкото тя е преценила.

Решаващи за избора на касата със сигурност ще са капацитетът на болниците и възможностите им за предоставяне на комплексно обслужване.
Проф. Нина Гочева, национален консултант по кардиология:

Трябва да се въведат правила
Все още не съм видяла предложенията на Министерството на здравеопазването, които засягат промените в законите за здравното осигуряване и за лечебните заведения. Най-вероятно е имало обсъждане по темите .Нормално е, щом се надскочи лимитният брой пациенти, тъй като всяка болница има таван на приема на болни,ако той се надмине, НЗОК да им плаща, но по-малко. При всички положения това създава затруднения особено на болниците от последна инстанция. Пациентът преминава по веригата през общинска болница и достига до нас, когато има някакъв сериозен проблем. И тези последни болници, които нямат къде да изпратят пациента, те са на върха на веригата, никога не могат да върнат такъв пациент, защото това обикновено са тежките случаи. И освен че не могат да го върнат, трябва да се отбележи, че тези пациенти обикновено консумират твърде много финанси. Така че те, така да се каже, са по-скъпи от обичайните болни. Оттук следва логичният извод, че това би било сериозно затруднение в така наречените университетски болници.

Обикновено тези пациенти, които идват надлимитно, не могат и да чакат. И със сигурност няма да има проблем с листа на чакащите, единственото, което ще се постигне, е да се намалят още повече източниците на средства за големите болници, които и без това са затруднени.

Не намирам за лоша идеята не всички болници да работят със здравната каса. Въпросът е, че трябва да се въведат правила. Да не бъде по презумпция или съобразно отношението на администрацията към дадената болница. Отдавна е ясно, че толкова много клиники не може да съществуват.

В Швейцария например има 50 болници и кой знае защо там никой не протестира, че няма достъп до здравеопазването. Напълно правилно е да се намали и броят на болниците. Защото за да откриеш нова болница и да получиш разрешение от министерството и следователно да се включиш в системата на осигурителната каса, държавата трябва да има необходимост от тази болница.

Ако тя няма необходимост и наоколо има няколко лечебници със същия предмет на дейност, не виждам защо трябва да се разрешава. Ако се създаде такава частна болница, тя трябва да функционира на изключително частен принцип. Всичко се доплаща и не се сключва договор с касата. Във Франция например, преди да се стартира строежът на дадена болница и изобщо да се задвижи идеята за някаква нова лечебница, се пита областната администрация дали тя би имала интерес от създаването на новата болница. Може човек да си построи болница, това не може да се забрани, но тя не може да консумира обществен ресурс, не може да работи с НЗОК. Хубаво е да има такива болници, защото има пациенти, които искат да се лекуват в частна болница и да заплащат всичко от джоба си.
Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите:

Най-важно е качеството на медицинската услуга
Ако се намалят разходите за болниците, които са надхвърлили своя лимит, това няма да доведе до намаляване на надписването на болни, или така наречените фантоми. Това е така, защото прогнозните бюджети почти никога не се изпълняват. Не може трета поредна година прогнозният бюджет на „Пирогов” да е 38 милиона лв. Заложен е бюджет, който по същество е с 10 млн. лв. под необходимия. По същия начин залагаме прогнозен бюджет от 63 млн. лв. за медицински изделия.

Има подобен подход в други държави, но там по принцип този прогнозен бюджет е доста завишен, и когато се мине над него, вече действат някакви други механизми. Но когато той е заложен нисък, какво става?

Няма нужда НЗОК да сключва договор с всяка болница. Крайно време е държавата да вземе отношение по въпроса за броя на болниците у нас. Сега от една страна ще задължим всички, които имат клинични пътеки, да сключат договор, въпросът е обаче как ще ги контролираме. Касата няма механизъм, който да оценява качеството на медицинската услуга. Необходимо е тези промени да се обсъдят с Българската асоциация за закрила на пациентите, с БЛС. Според мен не може да се прави разграничение дали болницата е частна, общинска или държавна. Нас, като пациенти, това не ни интересува. Интересува ни единствено какво е качеството на лечение в дадена клиника. И това трябва да бъде единственият критерий, по който да се оценява на кого да се дават и на кого да не се дават пари. Докато продължава практиката при извършени проверки да не се откриват лекарски грешки, докато продължава практиката медицинският одит също да открива пропуски в работата на медиците, няма да има и качествена медицинска услуга.


Бургаската лечебница вече има площадка за хеликоптери
Площадката за хеликоптери на бургаската болница вече е готова, съобщиха от община Бургас.

Специалната площадка е на югозападния паркинг на болницата и заема една четвърт от него. Местоположението й е избрано така, че да е на най-удобното място, когато приемат тежки случаи.

„С изграждането на съоръжението и осигуряването на въздушно транспортиране ще можем да спазваме т.нар. правило на „Златния час", когато шансовете за оживяване на тежко контузени пациенти са най-големи. При спешност хеликоптерът може да транспортира болен или специализиран медицински екип от Бургас до София само за час и половина", посочиха от общината.

Оттам поясниха, че площадката ще позволи осъществяване на бърза връзка с националните центрове по спешна медицина, което ще позволи не само транспортиране на пострадали и ранени, но и на изпращане на екипи от медици до отдалечени места.

Прогнозните пари на болниците за тази година са близки до миналогодишните и не са орязани с 20%, както каза здравният министър, показват още данните на касата. От фонда отрекоха и сами тази информация. На няколко лечебни заведения прогнозните бюджети дори са доста по-завишени в сравнение с миналата година. Сред тях са частните клиники "Токуда" и "Сити Клиник", както и редица държавни университетски болници като СБАЛХЗ, на СБАЛО, ВМА, "Св. Георги" в Пловдив, "Г. Странски" в Плевен и "Св. Марина" във Варна. Причината за по-големите увеличения при повечето е, че реалните им приходи по каса за 2013 г. са още по-големи дори от завишените първоначални бюджети за тази.

Във вторник Надзорният съвет на касата трябва да приеме и методиката за плащане на болниците. В нея обаче плащането на надлимитната дейност на клиниките е под въпрос. В чл. 22 на проекта е записано, че то ще става само ако в касата има пари за болниците, повишена събираемост от здравни вноски или актуализация на бюджета. Това ще доведе до напрежение в системата още през лятото, когато се очаква да свърши резервът на касата. В момента той възлиза на 137 млн. лв.

Мария Чипилева


Задължителни отстъпки на лекарства отварят врата за ментета

С лимитите третират пациентите като негри
20 г. финансовият министър играе ролята на здравен, казва ген. Стоян Тончев

Вноската да стане 10%, а държавата да не осигурява 4 млн. на по-ниска база
В медицинските ВУЗ-ове трябва да има квоти за студенти от малцинствата

Пълна демонополизация на касата ще е геноцид за най-бедните
Тази седмица здравното министерство предложи идеи за нови реформи. Въвеждане на задължителни отстъпки за лекарствата, които плаща касата, и финансиране на надлимитната дейност на болниците на по-ниски цени са част от тях. Това ли е пътят за по-добро здравеопазване и какви ще са последиците за системата, попитахме ген. Стоян Тонев. Бившият шеф на ВМА сега е зам.-кмет по здравеопазване на София.

- Ген. Тонев, напоследък в здравеопазването има доста предложения за промени, разумна ли е според вас идеята касата да плаща на по-ниски цени надлимитната дейност на болниците?

- Това е поредното недоразумение, иначе бих го нарекъл престъпление. Не може за лимит, който определя касата, да се плаща 100%, а надлимитната дейност да се плаща на 80, 70 или 50%. Това е не просто дискриминация, а наподобява ситуацията в Америка от едно време, когато в отделни щати не са приемали негрите, защото лимитът за тях там се е изчерпал. Има и романи по този въпрос, нека министърката да прочете един поне и да види, че схемата напълно съвпада с нейната.

- До какво ще доведе тази промяна, ако се приеме?

- До това, че ще се увеличават дълговете на болниците. Втората опасност е от увеличаване на чисто корупционните практики, което за съжаление ще спаси системата от разпадане. На практика министърката ще трябва да избира между корупция и разпадане на системата.

- Смятате ли, че е удачна друга от промените - да се даде възможност на касата да не сключва договор с болниците, от които няма нужда?

- Не, разбира се. Това е практика по света, но трябва да става с конкурс, който да провежда касата при ясни правила. Тя да избира с кого да сключи договор, като оценява най-добрата оферта на базата на апаратура, специалисти и чак тогава да се гледа цената на дейността, която предлага болницата. Но ако няма обществено здравеопазване, което да отговаря на изискванията за дадена дейност, МЗ трябва да го подпомогне, вместо да дава дейностите на частни болници. Не защото качеството на медицинска помощ в частните болници ще е по-лошо, напротив, то може да е по-добро. Но ако човек не може да си позволи отиването в частна болница, остава въобще без здравеопазване. Представете си, че в един град има петима специалисти по съдова хирургия и касата сключи договор само с трима, потокът от пациенти ще се насочи към тях. А останалите двама ще си открият частни кабинети и хората, които не са се вредили при първите трима, ще трябва да си плащат.

- Одобрявате ли идеята да не се дава разрешение за болница в регионите, където няма нужда от нея?

- Никой не може да забрани на някого да създаде болница, където иска. Въпросът е дали то ще бъде обвързано с разрешение за договор с касата. Само сключването на договор с касата може да се ограничи.

- Защо?

- Орязването на прогнозните бюджети на болниците с 20% стъпка в правилната посока ли е?

- Сещам се за Англия - когато овцете "изяждат" хората, възниква въпросът какво да правят с изоставените деца. Тогава Джонатан Суифт пише един фейлетон, в който казва - най-правилният изход е да ги изяждаме. Според мен това орязване с 20% не е правилно решение - би трябвало 100% да се орежат бюджетите (шегува се). Касата или трябва да се остави да фалира, или тя трябва да работи, както трябва. Работата на министъра на здравеопазването обаче е борба за повече средства и събираемост на здравните вноски, а не да се режат парите на болниците с 20%. В момента държавата плаща за пенсионери, деца и други контингенти на 50% от минималната заплата. Тоест тя осигурява над 4 милиона души на по-ниска вноска и това означава, че или те са по-здрави, или държавата се грижи по-малко за тях, отколкото частният бизнес за останалите.

- В проекта на здравното министерство се предлагат и промени за лекарствата, те удачни ли са?

- Възможността касата да определя от кои отстъпки на фирмите е доволна или не, е изцяло порочна. Това е така, защото няма критерии, по които да се прави, и когато се откаже договор на фирма, тя ще оттегли медикамента си от България. Затова предложението е глупаво, освен ако касата не реши да се занимава с паралелна търговия на медикаменти. На практика промяната води до две неща - нелегална търговия и вкарване на ментета от Пакистан и Индия.

- Какви са разумните промени, така че да има отстъпки и лекарства едновременно?

- Процентът на употреба на генеричните лекарства у нас е нисък. Това означава, че има корупция. Трябва да се прецени балансът кои медикаменти да се реимбурсират - по-добре да не се дават средства за лекарства до 10 лв.

- Кой е основният проблем в тези мерки?

- Че решенията се вземат на парче - нямаме 250 милиона, дайте да решим сега проблема. Решението на парче е винаги погрешно и по-скъпо. Има и друг парадокс - в последните 20 години министърът на финансите играе роля и на министър на здравеопазването. В последните шест-осем месеца министърът на здравеопазването започва да играе роля на министъра на финансите, но без да има парите.

- Какво трябва да обхваща една промяна на системата, за да не бъде на парче?

- Сред петте основни задачи на здравеопазването е запазването на лекарите в България, особено на младите. Това може да стане чрез даване на стипендии от общините и фондации и чрез задължителното осигуряване на договор за работа. Също така са нужни квоти за малцинствата в медицинските университети, защото сега няма специалисти, които да се върнат в ромската или турската общност и да работят. Ако това не се промени, ние все повече ще затъваме. Също така трябва да се въведе пълно плащане на здравната вноска от държавата и криминализиране на неплащането на здравната вноска от работодателите. Нужно е и поне 50% от специализациите на младите лекари да са държавна поръчка. Също така да се махне монополът на здравната каса. Трябва да има допълнителна 2-процентова вноска за здравните фондове, като общо размерът й стане 10%. СЗО препоръчва, че оптималният процент за здравна вноска е точно толкова.

- Не е ли по-добре да има пълна демонополизация на касата и хората да избират къде да дадат цялата си вноска?

- Не може да стане, защото държавата трябва да запази и осигури един минимален пакет за всички. Ако направим пълна демонополизация, къде ще отидат тези, които осигурява сега държавата? Те и в момента не могат да си плащат, а другото ще е геноцид спрямо тях.

- Какво е решението в настоящия момент - нов здравен министър, нов законопроект?

- Новият здравен министър няма да реши нещата, но считам, че този законопроект няма да бъде приет. Покрай министъра на здравеопазването обаче негативи ще има за цялото правителство. Най-неприятното е, че нищо няма да се промени - нито в отрицателната посока, която се предлага, нито в положителна. Защото в сегашното положение се отнема емоционален, политически и финансов ресурс, без нищо да се прави. От 4 месеца чувам, че ще се увеличават заплатите, всички в системата на Бързата помощ чакат това, но нищо не е увеличено. Нека министърката да посочи едно нещо, което е направила, откакто е министър.

- И все пак, ако промените станат факт, какво ни чака?

- След лекарите от България ще избягат и пациентите, а корупцията ще се увеличи. Но се надявам, че министърката се учи бързо. Тя скоро разбра, че Правителствена болница е подчинена на МС, а не на ректора на СУ, че националните консултанти назначава тя. Скоро научи, че заплатите в Спешна помощ са различни в градовете и не могат да бъдат еднакви, защото работата е различна по обем и сложност. Лекарският съюз и сдружението на спешните медици й обясниха, че в Силистра има половин повикване на 24 часа, а в София, ако са по-малко от 150, се счита, че има мач или нов сериал по телевизията. Пресметнах, че МС отпусна 52 млн. лв. за три месеца на болница "Лозенец", което е чудесно. Станах на крака и изръкоплясках на проф. Любо Спасов. Но защо, когато става дума за 2 млн. за болницата в Девин, има обсъждане от три месеца, а когато става дума за Лозенец, парите се дават веднага. Министърът на здравеопазването отговаря за всички 340 звена, а тук става дума само за едно. Нейното мълчание на тази тема решение по целесъобразност ли е!

- Как си обяснявате, че за ВМА няма нито лев?

- Обяснявам си го с това, че с добрите кадри, които има, въпреки максимално големите усилия да затвори, тя продължава да работи. По закон ВМА не може да стачкува, да протестира, да взема решения в ущърб на правителството, и това се използва. Но, ако нещата продължават така, ще има последствия. Стамболийски е закрил военните болници и е имало преврат. Добре, че военните министри са хора от системата и имат здрав разум.

- Подкрепяте ли промените в Спешна помощ на МЗ?

- Да, но нищо не съм видял да стане. Т.нар. малки пироговчета бих нарекъл "малки таралежчета", защото няма финансиране за тях. Един такъв център струва 25 млн. лв., кой ще ги даде тези средства - болниците ли!? Много е лесно с чужда пита помен да се прави.

- Какво е състоянието на столичното здравеопазване, докъде стигнаха идеите ви за промени?

- Следващата седмица ще представя промените, но преди това ще играя в "Стани богат" и ще даря парите за общинското здравеопазване. Състоянието на столичните заведения е по-добро от това в останалите градове. Само тук и във Варна общините отделят пари за дейността на ДКЦ-тата и болниците. При нас са между 12 и 16 млн. лв. на година.

- Успех!