С ПАРИТЕ ТРЯБВА ДА ПРОИЗВЕЖДА ЗДРАВЕ, А НЕ ДА СЕ УСВОЯВА БЮДЖЕТ

- Г-жо Дариткова, току-що отмина първият вот на недоверие към правителс­твото на ГЕРБ, внесен от опозицията заради здрав­ната политика. Имаше ли основание този вот, каква беше ползата от него?

- Ние се надявахме да има полза от този вот, защото сме практични хора и смя­таме, че всички елементи на парламентарната демок­рация трябва да се използ­ват именно с цел опозиция­та да бъде конструктивна, а не вотът да се използва, за да си оправи имиджа една партия. Искахме да чуем конструктивни мнения по проблемите на здравеопаз­ването. Тема, която засяга всички и вълнува всички и по която дебатите винаги са много горещи, а проблеми­те са натрупани във време­то и е факт, че са останали нерешени. Ние, четейки стенограмите от вота сре­щу Станишев от 2007 г., аб­солютно се объркахме, за­щото мотивите и за него бя­ха съвсем идентични. 92% от населението е недоволно, има аналогии с миналата година, когато по индекса на потребители на здравни услуги българският паци­ент показа, че страната ни е на последно място в Евро­па, т. е. задоволството от системата на здравеопазва­нето не се е променило и от­лагането на реформите във времето е довело до този срив, макар че не искам да го наричам така, защото според мен системата не е срината. Представата на опозицията за състоянието на здравната система е мно­го илюзорна, защото, за съ­жаление, тя е представена само от чисти политици, които са се откъснали от реалния живот на гражда­ните, а ние идваме от прак­тиката, от местата, в които живеем, контактуваме с хо­рата. Експозето на новия министър на здравеопазва­нето беше много полезно, защото той представи сис­темата такава, каквато е. И стана ясно, че не се получа­ва от населението помощ само в болниците, а 80% се получава от пациентите в доболничната помощ и тя функционира в рамките на нормата, тъй като рефор­мата преди години започна именно в тази сфера и се ре­ализира точно, както беше замислена по европейски модел. Докато при болнич­ната помощ нещата се заба­виха, тя влезе по-късно в системата на здравното осигуряване и се откъсна от системата на бюджетирането. Там се натрупаха проб­леми, които не бяха решени във времето, защото ре­формите са непопулярни. За да ги предприеме една политическа партия трябва да има достатъчно доверие от страна на електората, а от друга страна, да има во­ля да извърши тези непопу­лярни реформи и наистина да направи нещо, което ка­то визия, като стратегия се простира далече напред във времето. Понякога ед­на инвестиция в добра по­литика в здравеопазването надживява съответната партия.

- Все пак има ли нещо от критиките на опозицията, което сте склонни да прие­мете?

- Аз съм склонна да прие­ма тезата за демотивацията на работещите в системата. Но тя не резултат само на тези 15 месеца управление на ГЕРБ. Демотивацията на лекарите е факт от години, защото начинът на запла­щане на техните дейности във времето беше разли­чен, получиха се дисонанси между различните нива на системата и между различ­ните лекари, особено в бол­ничната помощ, където системата на разплащане по клинични пътеки ограни­чава свободното диферен­циално диагностично мис­лене на лекарите и това е във вреда на пациентите. Защото когато се яви паци­ент с неговия проблем, на него първо му се търси бърз повод да бъде хоспи­тализиран, тъй като от броя на хоспитализациите, оборота на лечебните заве­дения, зависи техния при­ход. Второ, той трябва да бъде хоспитализиран в рамките на определен алго­ритъм на клиничната пъте­ка, т. е. лекарят не мисли за това от какво е болен паци­ентът - както мен са ме учи­ли, че трябва да се лекува не болестта, а болния човек - а се чуди по коя клинична пътека да лекува. И това създава изкривена статис­тика и изкривено финанси­ране на лечебните заведе­ния, поради което през го­дините се наливат все пове­че средства за болнична по­мощ. Ако през 2006 г. на болниците са фактурирани около шестдесет и няколко милиона месечно за финан­сиране на дейността им, се­га тази сума достига до 90-95 млн. месечно. А резулта­тите, които се получават, не са добри, защото показате­лите за заболеваемост, за смъртност, за детска смър­тност не са на средно евро­пейско ниво,а напротив -ние сме далече назад в пока­зателите за здравето на на­цията. Ясно е, че едно здра­веопазване не може да фун­кционира извън времето и

условията на кризата, и икономиката на страната. Затова моделът трябва да се избере така, че да се тър­си симетрията между фи­нансовите средства, които е възможно да се вложат в здравеопазването и прецен­ката на резултатите, които се получават от тези инвес­тиции. Това във времето не се е случило. В дебата се чу

нещо важно, че наистина преди приемането на бю­джета на НЗОК новият ми­нистър трябва да представи доклад за здравето на наци­ята. Това е изключително важно, защото влагайки те­зи средства в здравеопазва­не, ние трябва да произвеж­даме здраве. Това е основна­та цел, не да усвояваме ня­какъв бюджет. Затова и дебатът се движеше в сферата на някакви финансови ис­кания и излишно беше по­литизиран. Тезите за здра­веопазване са много лесни за политизиране, много лесно е да се използват страховете на хората и не­доволството от системата.

- Новият министър д-р Стефан Константинов представи в пленарната зала своята концепция. Как­во ви направи най-силно впечатление в нея?

- Ние имахме среща с не­го преди излагането на кон­цепцията в залата и сме стиковали позициите си по много от въпросите. Тази концепция беше приемлива за нас. Смятаме, че ре­формата в здравео­пазването трябва да се извърши ком­плексно и всички нива на системата да получат нужна­та степен промени, за да се постигне общата цел - усъ­вършенстването на систе­мата. Тук бяха заложени ос­новни принципи, които предстои да бъдат дебати-рани в обществото. Опози­цията е много учудена от този наш маниер на управ­ление, защото наистина всяка промяна, всеки де­тайл от усъвършенстване­то на системата го подлага­ме на обществено обсъжда­не. Но това е принципът за открито управление, който сме заявили още в начало­то. Мисля, че това е по-доб­рото решение. Защото ко­гато се чуят мненията на всички засегнати страни, наистина се избира най-доб­рото за усъвършенстване­то на системата. В концеп­цията се чуха важни неща за първичната помощ, кои­то са факти, но всички са се скривали от тях до сега -24-часовото разположение на джипитата е един измис­лен вариант за предлагане на първична помощ, защо­то никой човек не може да издържи на такова нато­варване. Трябва да се пре­ценят реално възможнос­тите на тези лекари, колко могат да работят те и кой може да поеме техните па­циенти в останалото време. Защото това не е добро ни­то за самите изпълнители на медицинска помощ, кои­то използваме като перпетуум мобиле, нито за паци­ентите, които имат нужда по всяко време от медицин­ска помощ и трябва да знаят къде точно могат да я полу­чат. На следващото ниво -наистина искаме да зало­жим на достъпа до качест­вена специализирана по­мощ, защото навременното лечение е също много ва­жен фактор, който ще на­мали хоспитализациите. Ако един човек се лекува

добре в доболничната по­мощ, ако се приложи навре­менно лечение, то естестве­но, че няма да стига до бол­нично такова. Когато има логика в цялостната промя­на на системата, ще се стиг­не до общ успех и обектив­ните показатели за здраве­то на нацията ще бъдат дос­та по-добри. Знаем за проб­лемите в спешната помощ. В рамките на дебата по во­та ние бяхме обвинявани, че сме бездействали през всичките тези месеци. Но

по-голямото бездействие се е случвало преди. Както при болестите, така и в зд­равеопазването щом лече­нието се забави, тогава ме­тодите на лечение са и по-скъпи, и по-тежки, и по-не­популярни. Това, което се налага да правим сега, е за­коново да подплатим всич­ки намерения. Ако се вър­нем назад и пог­леднем какво се опита да направи предишното Ми­нистерство на зд­равеопазването с въвеждането на здравната карта, която да регла­ментира броя на лечебните заведения, има­щи договор с Касата, ще ус­тановим, че го направи аб­солютно командно-административно няколко месе­ца преди изборите. Видяха, че това не се случва и се от­казаха от това намерение. Сега ние се опитахме да го облечем в закон - до проме­ним и Закона за здравното осигуряване, където зало­жихме определени изисква­ния за лечебните заведения, които работят на договор с Касата, променихме и За­кона за лечебните заведе­ния. Опитвахме се тези за­конови промени да се случ­ват чрез един конструкти­вен дебат в Комисията по здравеопазване и по някои въпроси търсехме консен­сус с колегите и те не могат да го отрекат. Но когато не­щата навлязат в чисто по­литическата сфера на тър­сене на ефекти сред опреде­лен електорат, тогава не може да се разчита на осо­бен коструктивизъм.

- Но усилията за изра­ботване на национална зд­равна карта ще продъл­жат. Колко време ще е нужно, за да се осъществи този замисъл?

- Може би не се разбира съвсем правилно смисълът на националната здравна карта. Това, че наистина ще се определи броят на лечеб­ните заведения, които сключват договор с Касата. Но тя не е средство за нама­ляване на финансите за зд­равеопазване. Това е средс­тво тези финанси да бъдат прогнозирани по някакъв начин, защото като се знае колко са лечебните заведе­ния, като се извърши остой­ностяването, както е зало­жено в Закона за здравното осигуряване и знаем кое колко струва, ще можем да прогнозираме в бъдеще разходите за здравеопазва­не и това ще ги прави по-предвидими и няма да води до сътресения и дефицити. От друга страна, национал­ната здравна карта ще пока­же по какъв начин са разп­ределени медицинс­ките спе­циалисти в болни­ците, апа­ратурата, практики­те за спе­циализирана и първична помощ на територията на страната, стоматологичната помощ, спешната помощ. Това е много важно, защото ако няма цялостен поглед върху състоянието на стра­ната, ние не можем да пла­нираме и развитието на те­зи кадри. Много важен въп­рос, свързан с демотивацията на лекарите, беше това, че нямаме достатъчно спе­циалисти. Но се оказва, че те са неравномерно разпре­делени, те са струпани в го­лемите центрове, а в отдале­чените региони няма дос­тъп дори до първична по­мощ. Това е огромен проб­лем, върху който трябва да работим, защото едно е на­селението да има достъп до качествена помощ, друго е да няма достъп до никаква помощ.

- За решаването на този проблем не трябва ли да се включат и фелдшерите?

- Ние заложихме промени в Закона за здравето, който предстои да бъде гледан на второ четене, и с тях се рег­ламентира професията на фелдшерите и възможност­та те да извършват опреде­лени дейности, като тя се приравнява до термина ле­карски асистент. Но това няма да реши всички проб­леми, защото от години е прекратено обучението на фелдшери. И във връзка с дефицита на кадри, който се наблюдава, може би трябва да се помисли за промяна в образователните закони и да се поднови това обучение. Трябва да се помисли и за начина, по който се осъ­ществява спешната помощ, защото там също има голям дефицит на кадри. И този дефицит може да бъде по­пълнен чрез фелдшери. Но може да се мисли и за други варианти на обучение, въ­веждане на европейски мо­дели за оказване на тази по­мощ с присъствието на па-рамедици в нея. Ние имаме добрите европейски прак­тики и трябва да ги използ­ваме рационално без побъл­гаряване, за да не губим вре­ме за откриване на нови мо­дели и наистина да получим едно добро качества на зд­равеопазване, което е гаран­ция за добро качество на живота.

- Новият министър също се обяви за доплащане в болниците, а всъщност, предишният си отиде точ­но заради това. Как ще бъ­де решен въпросът с доп­лащането?

- Въпросът с цената на медицинските услуги стои отворен, защото дебатът за доплащането трябва да се базира на остойностяване­то. Заложили сме като изискване в Закона за зд­равното осигуряване към финансовото министерство да заработи един консулта­тивен съвет, в който да участват както представи­тели на това министерство и на Агенцията за финансов контрол, която сега вече до­би друг вид, така и предста­вители на съсловните и пациентските органи­зации, и от тях да се извърши наистина базово ос­тойностя­ване на всички ме­дицински услуги. Тази аген­ция до сега е свършила само един етап от своята работа като е представила минала­та седмица на МС реимбурсните нива на клиничните пътеки, които в момента се ползват като начин на ос­тойностяване на болнична­та медицинска помощ. Ко­гато стане ясно какви са це­ните на меди­цинските ус­луги и стане ясно с какъв процент от парите на Зд­равната каса ще разпола­гаме за след­ващите бю­джети, вече ще могат да се обсъждат вариантите за то­ва налага ли се доплащане. Ако парите в бюджета на НЗОК са достатъчни, в ни­какъв случай няма да се го­вори за доплащане, като в същото време ще поставим точни и ясни изисквания за болниците, които работят на договор с Касата, те да га­рантират безплатни услуги на пациентите. Тоест един много важен проблем в съв­ременното здравеопазване като различните видове

регламентирани доплащания, за избор на екип и дру­ги, и нерегламентираните такива да бъдат елиминира­ни. Това е изключително важно, за да може пациен­тите да знаят, че могат да разчитат на осигурителния модел и той да бъде подкре­пен. Защото аз съм убедена, че един процент от хората, които не плащат здравни осигуравки, не плащат именно защото не вярват, че осигуряването ще има да­де това качество на здраве­опазване, което си мислят, че трябва да получат.

- Министър Борисова се беше захванала да съкра­щава легла в болниците, тъй като били много за на­шите нужди и население. Реформата ще продължи ли в тази посока или това виждане ще бъде преразг­ледано? По друг начин ли ще бъдат преструктурира­ни лечебниците?

- Новият министър в сво­ята концепция изказа теза­та, че не са много леглата, а са много лечебните заведе­ния за болнична помощ. И това е факт. Ако болниците през последните години са били около 200, в момента имаме 348 лечебни заведе­ния за болнична помощ, ко­ето е парадоксално. Всички тези са, че болничната по­мощ е недофинансирана, че клиничните пътеки са недофинансирани, а именно в тази област на здравеопаз­ването се инвестира много и се строят нови болници. Трябва обаче да се заложат ясни критерии за това ка­къв обем от дейности ще извършват тези нови бол­ници, какви са медицински­те стандарти, които те тряб­ва да покриват и какви са изискванията за апаратура, за 24-часово обслужване, т.е. трябва да се прецени да­ли всички тези лечебни за­ведения спазват изисквани­ята, заложени в Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведе­ния. Оттук нататък ще се опитаме да направим пре­ценка на структуроопреде­лящите болници за всички региони на страната, които наистина гарантират достъ­па на населението, като в никакъв случай в тях няма да включим само държав­ни, т. е. това няма да зависи от собствеността им. Но те наистина трябва да гаранти­рат достъп, 24-часово обс­лужване, спешен прием и болнично лечение на паци­ентите. В този смисъл ще подкрепим финансирането именно на тези лечебни за­ведения. Всички други мо­гат да имат договори да по­лучават средства от Здрав­ната каса, но приоритетно-

то финансиране ще бъде на тези лечебници.

- Какво ще се случи с болниците в малките насе­лени места? Има ли опас­ност там хората да останат без възможност за меди­цинска помощ?

- Болниците в малките населени места, ако спазват всички условия, в никакъв случай няма да прекратят своето функциониране. На­истина това създава голямо напрежение и отново се из­ползва за политизиране на проблема, но достъпът до здравеопазване не означава само най-близкото лечебно заведение, а и качество. За­това сме заложили тези стандарти и единни изиск­вания за всички лечебни за­ведения. В същото време сме дали възможност в За­кона за лечебните заведе­ния областните комисии да се съобразят с болници, ко­ито са в трудно достъпни географски региони, с лоша инфраструктура и там, ако има някакви несъответст­вия по елементи на стандар­та тези болници да бъдат оставени приоритетно да фигурират на картата. Така че сме постигнали някакво относително равномерно разпределение, доколкото то е възможно, защото на­истина съществуват регио­ни, в които има проблем до­ри с първичните практики. Аз самата представлявам един такъв регион - Смо­лян, където има 25 незаети практики за първична по­мощ.

- Добре, но как ще нака­рате вашите колеги лекари да отидат да работят в Смолянско например?

- Разбира се, единствено­то, което може да ги накара, са финансовите стимули и възможностите за специа­лизация за младите специа­листи. Факт е, че имаше 4 нулеви години за специали­зация точно по време на предишното управление. През 2008 г. отново се възс­танови наредбата за след­дипломна квалификация на лекарите. Правят се проме­ни в Закона за социалното осигуряване, в Закона за зд­равето, като се. дава въз­можност този период на обуче­ние да се счита и за осигурите­лен, и за трудов стаж. Дадохме възможност да се плаща даже и на тези, които специализират

платено обучение, защото до сега получаваха средства само тези, които бяха дър­жавна поръчка. Всички те­зи фактори в комплекс и със съвместните усилия на местната власт и Минис­терството на здравеопазва­нето смятам, че ще доведат до връщането на младите специалисти по регионите. Само едно достойно запла­щане и възможности за доб­ра практика могат да задър­жат лекарите в малките на­селени места.

Акушер-гинекологът д-р Стефан Константинов седна в овакантения след серия скандали стол на проф. Анна-Мария Бори­сова. Той е приел личната покана на премиера Бойко Борисов да застане начело на здравното министерство и да се нагърби с трудната и допъл­нително забуксувала реформа в зд­равеопазването. Тази покана обаче е повторна, първия път той е отка­зал да наследи на поста Божидар Нанев. Но сега явно е преценил, че нещата не може повече да се отла­гат и някой трябва да поеме риска и да проведе непопулярните мерки. А за това се иска много кураж и ясна концепция. Но и много такт и тър­пение, защото се оказа, че здравната реформа у нас е изключително сложна за осъществяване, почти като съжителството с мнителна, капризна стара мома с тежък ха­рактер, която ни се води, ни се кара. За д-р Константинов колегите му казват, че е разумен, диалогичен, умерен. Пациентките му пък в кюс­тендилската болница го боготворят. Той е роден на 2 януари 1966 г. Именно заради това с охота приема дежурства на Нова година, за да мо­же да изкара приятно със семейст­вото и приятелите си личния праз­ник. Средното си образование Сте­фан Константинов получава в гим­назия „Неофит Рилски" в Кюстен­дил. Поради големия си мерак да следва медицина записва 10-и и 11-и клас едновременно, т.е. взема две го­дини за една с приравнителни изпи­ти. Завършил е с отличие ВМИ-София през 1989 г., специалност аку­шерство и гинекология. В продъл­жение на шест години работи в дър­жавна болница в Тунис, където е из­родил над 4000 бебета. От 1995 г. е в АТ отделението на МБАЛ „Н. Ва­силев" в Кюстендил, а от една година е член на Борда на директорите. Д-р Константинов е зам.-председател на УС на Българския лекарски съюз. Владее английски и френски

език. Със съпру­гата си, миловидната и русокоса Кристина Сте­фанова, която е рентгенов лаборант, се запозна­ва докато е в Ту­нис. Сватбата и раждането на си­на им Констан­тин също стават там. Затова тази страна има сан­тиментална стой­ност за гинеколо­га и е любимата му дестилация за пътуване.

Голям късмет спохожда д-р Константинов преди три годи­ни, когато на но­вогодишно де­журство в ръце­те му проплаква малката Божида­ра, която стана Бебе на годината.

Пак в неговите ръце, пак на нового­дишно дежурство, изплаква и пър­вото евробебе за 2007 г., носещо красивото име Деница.

Новият здравен министър е по­томствен лекар. Баща му, д-р Конс­тантин Константинов, също е бил акушер-гинеколог, а майка му - д-р Здравка Кертикова е специалист в областта на пулмологията. Родите­лите на жена му пък са фелдшер и лаборантка. Все още не се знае как­ви наклонности ще прояви малки­ят Константин. Дали освен името ще вземе и професията на дядо си и баща си или ще покаже таланти в други сфери.

Преди време в статия за столичен всекидневник д-р Стефан Констан­тинов написва, че „държавата ни е твърде бедна, за да си позволи се­гашния модел на здравеопазване". „Проблемът е, че ефективните действия са непопулярни. Необхо­дими са едновременни реформи на извънболничната и болничната по­мощ", смята още 44-годишният доктор. Според него е удачно да се въведе доплащане, но това трябва да се направи много внимателно. „Да се даде повече контрол на самия пациент, като се включи в следене­то на разходите - особено бързо и лесно приложимо в извънболнич­ната сфера", пише още специалис­тът. Гинекологът е на мнение, че когато човек плаща на ръка за една услуга, той се замисля дали наистина има нужда от нея. Така можело де се спре източването на НЗОК. И още от визията на новия министър за здравеопазването: „Солидар­ността е двупосочен процес, не сис­тема, при която едни внасят осигу­ровки, а други само потребяват. А за различни пакети предоставяна медицинска помощ дори не е задъл­жително да има повече от една зд­равна каса."

Пред д-р Стефан Константинов има планина от работа, която трябва да се свърши. Тепърва ще чуем иде­ите му за реформи, но хора, които го познават, предполагат, че сред тях ще е спирането на принципа на прес­труктуриране на лечебните заведе­ния на базата на брой легла, както и прекратяването на масовото създа­ване на болници за долекуване. Той ще трябва да реши и как ще се фи­нансират лечебниците - от бюдже­та или чрез клинични пътеки. Раз­бира се, и въпросът с доплащането продължава да стои на дневен ред.

Едва ли на медика ще му остава много време за любимото му хоби -пътешествията. Освен редовните семейни почивки в Тунис, д-р Кон­стантинов има слабост и към Па­риж. За последно е ходил във френ­ската столица преди половин годи­на. Тази пролет пък е посетил Ли­сабон, където срещнал родната футболна звезда Христо Стоичков и дори се снимал с него,


Увеличението на пенсионните вноски може да е с 1,5 - 2%
По-малко увеличение на пенсионните вноски и по-малко от очакваните от лекарите пари за здравната система през 2011 г. Това може да се окаже финалният резултат от обратите в данъчно-осигурителната политика през тази седмица.

Решенията, които вчера се коментираха неофициално от източници в правителството, се търсят, за да се постигне някакво съгласие и с работодателите и те да се върнат в тристранния съвет, който напуснаха в сряда в знак на протест срещу обявените 3 процентни пункта повишение.

Министерството на финансите изчислява схема, която да позволи по-малко увеличение на осигурителната тежест, научи "Дневник". Тя обаче включва част от разходите за здравната система да бъдат прехвърлени от бюджета към здравната каса.

След събитията от последните дни политиката на кабинета става все по-трудно прогнозируема, но в четвъртък изглеждаше така:

Не стана ясно ще има ли нов обрат в позицията на премиера за увеличението на пенсионните вноски. Бойко Борисов избегна пряк отговор към реакцията на работодателите. Докато откриваше нови мощности в завод в Пирдоп, премиерът обясни: "Правим всичко за хората и за това да има повече инвестиции у нас. Всеки ден откриваме обекти за стотици милиони левове, с което разкриваме нови работни места, и то във време на финансово-икономическа криза." Борисов отрече и да е искал отмяна на протестите.

КНСБ все пак протестираха в София, защото очакват подпис на премиера под исканията си. Едно от разминаванията остава от коя година да се увеличава стажът за пенсия - синдикатите искат от 2014, а кабинетът предлага от 2012. Социалният министър обаче им обеща, че ще се разберат.

"Ако трябва, ще работим и през нощта, но до понеделник ще имаме решение за увеличаването на стажа. Всичко ще бъде със съгласието на синдикатите", каза Тотю Младенов. Той обясни, че ще има плавна схема за увеличаване на стажа с по 3-4 месеца през следващите години.

Работодателите продължиха да предупреждават колко обратен може да е ефектът от вдигнатите вноски, но не казаха дали и при какви условия ще се върнат на масата за преговори по реформите. Финансовият министър Симеон Дянков се срещна с бизнеса, но участниците отказаха коментари, защото разговорът бил неформален. Според източници на "Дневник" е обсъждан вариантът увеличението на пенсионните вноски да бъде между 1.5 и 2%.

Собствениците на аптеки обявиха, че ще съдят здравното министерство за дискриминация и нарушения в Кодекса на труда, ако изискването в аптеки да продават само фармацевти не бъде отменено. Те обявиха, че ще трябва да съкратят около 4000 души, а после да вдигнат и цените на лекарствата.

Новият министър на здравеопазването също отказва да използва думата закриване на болници. В първите си медийни изяви Стефан Константинов обясни, че системата ще се "преструктурира", защото болниците били много.

Промяна във финансирането на здраве

Схемата, която Министерството на финансите обсъжда, предвижда дефицитът в социалното осигуряване да се финансира със средства от републиканския бюджет вместо с повишение на осигурителните вноски.

За да не се увеличи дефицитът, бюджетът ще бъде облекчен, като прехвърли част от разходите си за здравеопазване (основно това са субсидии за общините, Военна болница, МВР болница и други) към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

В момента ведомството на Симеон Дянков проучва каква точно част може да се прехвърли по тази схема и като се оцени сумата от икономиите, ще стане ясно дали и с колко по-малко може да се повишат пенсионните вноски от огласените във вторник от премиера Бойко Борисов 3%.

За подобни идеи косвено потвърди министърът на труда Тотю Младенов, който по-рано през деня съобщи, че Симеон Дянков ще се срещне с работодателите, за да ги убеди да се върнат в Националния съвет за тристранно сътрудничество, след като премиерът Борисов пренебрегна мнението им и съобразявайки се със синдикатите, реши да вдигне осигурителната вноска.

Идеята на финансовото министерство за намаляване на осигуровката предвижда натоварването на здравната каса да се уплътни, като й се прехвърлят разходи, които досега се финансираха с приходи от преки и косвени данъци. Това обаче няма да са допълнителни средства за болниците. В последните две години 2% от здравната осигуровка отиват в резерва на касата в БНБ, който в края на тази година ще достигне 1.4 млрд. лв. Тези пари запълват фискалния резерв.

Понеже те са целеви средства, кабинетът няма право да ги използва за друго освен за здравеопазване. В сряда вечерта премиерът Борисов, финансовият министър Симеон Дянков и председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Цветан Райчинов подписаха споразумение, след което протестите на лекарите бяха отменени.

Най-важните за докторите клаузи са, че догодина няма да се заделят пари от здравните вноски за резерва на касата в БНБ и по този начин за болниците ще бъдат осигурени 550 млн. лв. повече от предвидените в проектобюджета. В документа е записано обаче, че "наличните средства към 31.12.2010 г. по сметки на НЗОК (1.4 млрд. лв. в БНБ) се прехвърлят по сметки на републиканския бюджет".

"Наличностите по сметките на здравната каса към края на 2010 г. ще се прехвърлят към бюджета", потвърди вчера и заместник-министърът на финансите Владислав Горанов. Той каза, че това са средства, които ще станат част от фискалния резерв и ще могат да се използват за финансиране на бюджетния дефицит.

"По време на разговорите преди подписването на споразумението не е ставало дума за каквото и да било намаляване на парите за здравеопазване. Обсъждахме възможността някои от дейностите, които се финансират от здравното министерство, да преминат към касата, а освободеният ресурс да отиде за допълнителни плащания за спешната помощ", коментира вчера пред "Дневник" председателят на БЛС Райчинов.

По думите му в момента към общините за здравеопазване постъпват много малко средства, които са само за диспансерите. За ремонти и нова апаратура за общинските болници местните власти заделят средства от собствените си бюджети, ако могат.

"Евентуално намаляване на бюджета на здравното министерство трябва най-много да притеснява новия здравен министър и ако той позволи подобно нещо, може да изкара на този пост по-малко от предшественика си", каза още Райчинов. Малко след това пред "Нова телевизия" д-р Стефан Константинов заяви, че финансовото министерство трябва да каже откъде ще дойдат обещаните на лекарите 190 млн. лв. за дълговете на касата към болниците.