09 юни 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Европейската комисия очаква магистрала "Лю­лин" да бъде завършена през 2011-2012 г. Това каза Карстен Размусен, зам.-шеф на отдел "Бъл­гария" в главна дирекция "Регионална политика" на ЕК.

Евроекспертьт присъ­ства на заседание на ко­митета за наблюдение на Кохезионния фонд във Варна. Строежът се фи­нансира чрез него по програма ИСПА.

"Мислено бяхме изос­тавили този проект, но виждаме напредък", ко­ментира Размусен. Той даде за пример ведом­ството в работата му по рискови проекти.

Шефът на пътната агенция Янко Янков от своя страна пък увери, че с ускореното темпо обектът ще е готов в срок - през 2010 г. В мо­мента денонощно рабо­тели 1000 души. Очаква се първите 5 км откъм София да бъдат открити на 18 юни. Движението по трасето обаче ще се пусне след приемането на обекта до месец-два.


09.06.2009 г., с. 9
Всеки ще може да съди за неизгодни концесии
ВИКТОР ИВАНОВ

Практически всеки българ­ски гражданин или фирма ще може да обжалва пред съд дого­ворите за концесии, които сключват държавата и общини­те от следващата година. Това предвиждат промени в закона за концесиите, които в момента подготвя икономическата ди­рекция на Министерски съвет. Промените се налагат заради синхронизиране на нашите закони с нова европейска дирек­тива, обясни съветникът в ди­рекцията Явор Стоянов. Спо­ред новите правила дело ще мо­же да завеждат лицата, които в миналото са имали интерес към обекта на концесията, имат в момента или пък защитават об­ществен интерес, обясни той.

Министри и кметове пък ще бъдат глобявани, ако съдът прецени, че договорът не е добър, но не бива да се разваля. За да се ограничат безразборните дела срещу концесии се въвеж­да срок от 6 месеца след конкур­са, в който те трябва да са заве­дени и приключени.

Промяна, която да позволи на държавата да плаща на конце­сионери, искат пък от пътната агенция. Така можело да се концесионират ремонтите на репу­бликански пътища, на които е невъзможно да се искат тол так­си, а след това държавата да плаща на фирмите в продълже­ние на няколко години.

от 8 до 16 ч., заради ремонти на прелез при с. Божковци. За връзка между двата града за автомобили до 3,5 т ще се използва пътят през Дряново, за автомобили от 3,5 т до 20 т - общински път Трявна - Радовци.

Симеон Дянков: Идентифицирал съм 15 области, в които може да се съкратят нецелесъобразни разходи. По мои изчисления в приходната част на държавата така ще влязат поне 3-3,5 млрд. лв.

Трябва да се анализират и преосмислят някои от капиталовите инвестиции, вложенията на държавата в инфраструктура, дори и в големи енергийни обекти.

Трябва да се каже колко се харчи на километър път. Тук себестойността е 2-3 пъти по-висока от същия тип строежи в Гърция. Има софтуер, който изчислява на световни цени какъв е разходът. На всяко 3-месечие тези данни могат да се гледат и да се каже - добре, къде отидоха тези пари и защо нашата себестойност е по-голяма. Подобен софтуер струва около 800 долара.

Има и по-трудни теми, като здравеопазването, където ще трябват години, за да се стигне до подобрение на системата. Необходима е и повече прозрачност в енергетиката, която на фона на световното производство е поне с 30-35% по-неефективна.

- Ще се оправдаят ли очакванията, че ще достигнем дъното на кризата през септември?

С. Д.: Според последните данни на МВФ и Световната банка страните от тази част на Източна Европа ще стигнат дъното на кризата между ноември и февруари. Ние зависим от търговията със Западна Европа, но също и от инвестициите. Ефектът от първото вече се усеща. Последствията от това как ще се обърнат инвестициите предстоят. Това, което все още не се знае, е колко ще се стои на дъното. Има вариант след него малко да се оправиш и след това да стоиш там 2, 3, 4 г. Трябва да се направи възможното да не се влиза в дефицит, защото след това ще е трудно да се излезе от него.

- И как в условия на криза ще се развива образованието - нещо, което ГЕРБ обещава?

С. Д.: Образованието е важно особено в криза, защото когато разширяваш сектора, това е една добра мярка за намаляване на безработицата. Повече хора да получат допълнително обучение. Така че при излизането от кризата да са по-квалифицирани и да заемат новите работни места. В Германия има такава програма, която трябва да обхване 300 хил. души.

В България например около 12-13 хил. бакалаври годишно не завършват магистърска степен. Помощта идва от бизнеса, от държавата или съвместно. Когато се говори за добра антикризисна програма, трябва да има краткосрочни, но и дългосрочни мерки. Образованието е единственият сектор, в който са залегнали и двете - може да се използва и като антикризисна мярка и е важен за дългосрочния успех на една държава.

- В какво точно обаче можем да преквалифицираме българите, за да оцелеят в кризата?

С. Д.: Например в областта на информационните технологии. Това е сектор, в който могат да се правят и по-кратки курсове - от 1, 3 или 6 месеца. Засяга много производства, може да се използва и в публичния сектор за допълнителна квалификация. Могат да се обхванат и хора от строителството, където в момента има по-слабо търсене.

- Залагате на практическа насоченост на образованието. Как може да се реализира тя?

Йорданка Фандъкова: Промяната може да настъпи по-бързо, ако се инвестира в квалификация на учителите. Една от мерките, които залагаме, е задължителна постоянна квалификация за учителите и система за промяна в методиката на преподаване.

С. Д.: Мога да дам личен пример - имам синове на 5 и 8 г. Във Вашингтон веднъж в месеца учителките им са на преквалификация и аз всеки четвърти петък вземам отпуск, за да играя футбол с тях.

- Откъде ще дойдат парите за това у нас?

Й. Ф.: Дори не е нужно допълнително финансиране. В момента има средства за квалификация на учителите. Те се превеждат на училищата, но от опит знам, че голяма част от тях не се изразходват. Дали учител ще отиде на даден курс, зависи от личното му желание и информираността, от волята на директора и педагогическия съвет. Другите мерки, разбира се, също са важни - промяна на учебно съдържание, преразглеждане на програмите.

- Какви са слабостите на българското образование?

Й. Ф.: Програмата по български език и литература е изключително натоварена. Колеги споделят, че им се налага да препускат през материала. Очевидно е, че не могат да се правят дискусии и децата да развиват своята мисъл и реч. Това е една от причините за недостатъчната грамотност, върху която слагаме акцент.

Има опасност да бъдат намалени заложените за 2009 г. средства за образование. Всяко свиване, дори с 1%, е фатално. Още повече че започнаха добри реформи, които ще продължим и ще залагаме нови подходи. Положително е въвеждането на делегираните бюджети. При тях нещата са изчислени за годината и свиването на парите ще доведе до неизплащане на заплати в последните й месеци.

- Бюджетният баланс е сложен процес. Как ще го постигнете?

С. Д.: Бюджетът за образование е около 3 млрд. лв., от които 450 млн. идват от общини и други фондове. Правителството дава 2,550 млрд.

От тях вече са взети 10%, а в момента се говори за още. Това са 255 млн. лв. по-малко. Можете да си представите какво означава сумата в неплатени заплати в края на годината.

Въпросът е как тя да се запази. Много средствамогат да се спестят или с по-добра ефективност, или със спиране на определени практики. Световната банка например излезе с доклад за горите, според който само за 2008 г. от заменки държавата е загубила над 500 млн. лв. Ако те отсега нататък не се губят, това са два пъти колкото тези 255 млн., за които говорим.

Работим по лесна в технологично отношение реформа, която е почти направена. Тя е по друг проект на Световната банка - свързване на данъчните и митническите системи. Данъчните ще могат да проверят колко товар е влязъл и излязъл, какви акцизи и мита са платени. Международният опит показва, че ако връзката съществува, постъпленията от митниците се увеличават с 10-15%. За България това са около 600 млн. лв., ако се изчисли на база, че през 2008 г. от акцизи и мита са събрани около 5 млрд. лв. От образование и здравеопазване обаче не трябва да се пести

Наскоро бях в Стара Загора, където жената на рецепцията в хотела разказа, че дъщеря й учи в Сиатъл, синът й - в Сейнт Люис. Двете дъщери на продавача на вестници пък учат в Германия и Ирландия. Ако образованието няма достатъчно финанси и не е добре организирано, хората, които могат да си го позволят, изпращат децата си навън. Така те не помагат на икономиката тук и голяма част от тях не се връщат. Така че икономическото развитие на страната зависи много повече от това какво ни е образованието, отколкото от това какви са ни финансите.

- Какво ще мотивира децата да учат в България?

Й. Ф.: Поставяме специален акцент върху сътрудничеството между институциите, бизнеса, синдикатите, работодателските организации и родителите. Когато обсъждахме програмата за развитие на професионалното образование, водещата роля бе на бизнеса. Обикновено образованието търси пари от него и казва - той не помага, защото не ни подменя дограмата. Не става дума за това, а за участието му още при създаване на учебните програми.

Бизнесът може да каже в коя област има нужда от кадри и специалисти. И най-вече кооперацията по отношение на стажовете. Такъв механизъм не е изграден. В професионалното образование това е най-нереформираната част на системата и има много резерви. Когато г-н Дянков говореше, че децата ни отиват да се обучават навън, това е изтичане на национални средства. Затова е важна и връзката между средното и висшето образование, която също все още е доста слаба. Връщам се и на най-ранния етап от образованието, който е най-важният.

- Какво трябва да прави държавата за първите 7 г.?

Й. Ф.: От години първият клас у нас започва на 6 г. Тенденцията в Европа е тази възраст да намалява. Изчислихме, че въвеждането на още една година задължителна подготовка за училище, която обхваща децата на 5 г., би струвала 65 млн. лв. годишно при около 50 хил. деца. Това ще осигури равен достъп до образование, защото той не означава само да запишеш детето в училище. Постижимо е до 1-2 години.

Подготовката може да се провежда и в детските градини, и в училищата. Ще се спестят и средства, които се харчат по различни програми, предимно социални, за които няма ясен ефект. Например закуските в училище - важна мярка за деца, чиито семейства имат затруднения. Помощта трябва да продължи, но не навсякъде мярката е необходима. Сега социалното министерство ще осигурява за 15 септември на всеки първокласник светлоотразителна жилетка. Като практик бих попитала - защо само и защо точно първокласниците. По-рискова група са петокласниците например, които вече почват да ходят сами.

С. Д.: Във Вашингтон двете ми деца тръгнаха на предучилищна подготовка на 3 г. Малкият ми син на 5 г. знае испански и говори перфектно, по-добре от мен. Големият е във втори клас и мина по същата програма. Имаше интерес към журналистиката. На 7 г. можеше да работи с Page maker и да си прави малък вестник с програмата. Привърженик съм на по-ранното образование, защото то социализира децата, а и има много неща, като езиците например, които е по-лесно да учиш на по-ранна възраст.

Й. Ф.: За да не се стресират родителите - не говорим за тръгване на училище на 5 г., а за тези програми, по които и в момента се работи в детските градини и са съобразени с възрастта.

- А учителите как ще стимулирате?

Й. Ф.: Най-важна за качествено образование е инвестицията в учителите. Бе въведена системата на делегирани бюджети, която позволи финансиране според броя на учениците и в някои училища да се получат сравнително добри заплати. Тази система ще продължи. Въпросът е да се усъвършенства, както и да се развие програмата за диференцирано заплащане - да не е еднократно в годината. Трябва да се въведе задължително системата за кариерно развитие.

Има още една мярка, която ще задържи децата в училище - увеличаване броя на занималните, особено в началния етап на образование. И така постепенно преминаване в целодневна организация. В Европа сме единствената страна с двусменен режим, в която децата стоят в училище половин ден. Ще увеличим педагогическите съветници и психолозите. Без тях не може да се говори за възпитание.

- Как гледате на промените в закона за образованието, които остават за следващия кабинет, г-жо Фандъкова? Те предвиждат забрана на религиозните символи, завършване на основното образование след 7-и клас.

Й. Ф.: Възникна ситуация, за която почти не се говори, но създава напрежение. Учениците, които учат по новия учебен план, сега завършват 7-и клас, а догодина ще влязат по стария план в 8-и. Тоест част от материала, който ще изучават по някои предмети, би трябвало да са го взели.

Трябва да се приеме нов закон и проблемът не е в религиозните символи, а защото той задължително трябва да разграничи въздействието върху различните възрастови групи. Не може наказанието за първокласници и седмокласници да е едно и също.

- Кога в София ще се реши проблемът с детските градини?

Й. Ф.: В страната говорим за демографска криза, а в столицата децата се увеличават с бързи темпове. У нас няма регионална политика. Например в София има една държавна детска градина. И след като общината започна през последните 3 г. активна програма за нови градини, държавата трябва да помогне.

Ние успяхме да намалим броя на децата, които чакат за място в детска градина - през юни 2008 г. бяха към 3500, а сега са под 2500. Предстоят още 2-3 етапа на класиране, очаква се през юни и юли да открием нови групи. Строим нови детски градини през 2009 и 2010 г. и така ще преодолеем кризата, но няма да решим напълно проблема.
Снимка на 6 колони –без текст



09.06.2009 г., с. 6
Магистрала "Люлин" ще е готова през 2011-2012 г.

През 2011 г. или 2012 г. може да завърши окончателно строителството на автомагистрала „Люлин“, ако работата продължи със сегашните темпове. Това е прогнозирал зам.-ръководителят на отдел "България" в Главна дирекция "Регионална политика" на ЕК Карстен Расмусен по време на 5-ото заседание на Комитета за наблюдение и контрол на проектите, изпълнявани по Кохезионния фонд. Проектът може да приключи преди края на програмния период, е казал още Расмусен и е дал положителна оценка на работата по изграждане на магистралата. В следващите 14 месеца работата по строителството на „Люлин“ ще бъде ускорена, за да се компенсира забавянето, е уверил изпълнителният директор на Национална агенция „Пътна инфраструктура“ Янко Янков. В момента на 24-часов режим на обекта се трудят около 1000 души. Пътната агенция е изплатила до стотинка и всички сертифицирани дейности, извършени от изпълнителя.

Експерти участвали в кръглата маса подчертаха, че ПЧП не е дефинирано на ниво Европейски съюз, но носи всички белези на обществените поръчки и концесиите. Основната разлика по отношение на търговете по Закона за обществените поръчки е ограничението от 4 г. за договора за услуги за разлика от една концесия, която може да бъде за срок от 35 г., както и едностранното финансиране от страна на възложителя, т.е. няма споделяне на риска.

Очаква се Европейската комисия да инициира промени в директивата за концесиите.


09.06.2009 г., с. 12
Янко Янков, директор на Бизнес център Бургас, Алианц банк АД, пред В. "Пари": "От кризата постра­даха и строителните фирми, които не получиха парите от клиентите си, и това спря инвестиционните им пла­нове за ново строителство, много от откритите проекти с разрешение за строеж няма да бъдат започнати."


09.06.2009 г., с. 13
Пътят на някои проекти минава през „иглени уши“

Публично-частното партньорство още търси универсалната си формула

Национална агенция „Пътна инфраструктура“ подготвя три проекта за публично-частно партньорство, финансирани по линия на Световната банка. Ведомството не разполага с достатъчно средства и търси форма на договор с партньор за поддръжка на 19 хил. км пътища, който да финансира проекта, а то да погасява средствата дългосрочно.

Дотук добре. Само че не се знае коя точно законова процедура отговаря на въпросния случай – обществена поръчка или концесия. Не е поръчка, защото Законът за обществените поръчки (ЗОП ) разрешава само 4-годишен договор за услуги, а парите идват от страна на възложителя. Нито пък е концесия заради краткия срок и несподелянето на риска.

Вероятно този случай попада именно в категорията ПЧП, за което в ЕС няма универсална дефиниция, нито унифицирана практика. България също има свой законопроект, който чака ред в парламента. Експерти казват, че той повтарял в голямата си част ЗОП и Закона за концесиите, които предлагат варианти на публично-частно партньорство. Според Зелената книга за ПЧП на ЕК най-важните белези на едно ПЧП са дълготрайност, начин на финансиране (предимно частен, но могат да се добавят и обществени пари), разпределението на риска между партньорите. И не е чудно тогава, че докато още се лутаме в нормативните дебри, доста проекти трудно си проправят път.

- Проектът „Белене” е ключов за енергийната независимост на България. Той съдържа потенциал не само да задоволи вътрешните нужди на страната, но и за износ, което му придава европейска значимост.

Реализацията на толкова обхватен и многоаспектен проект е неминуемо свързана със съобразяването на ред технологични, финансови и екологични фактори. Глобалната криза наложи допълнителни предизвикателства пред финансовото структуриране на проекта. Затрудненията на международните финансови пазари изискват да проучваме и търсим различни възможности. В тази връзка е потвърден интерес от българска страна за проучване на възможността и условията за предоставяне на експортен кредит от руска страна на съвместната проектна компания. Този въпрос и параметрите на евентуалното кредитиране от Русия са обект на двустранни разговори.

Очакваме решение до края на тази година за окончателното структуриране на финансирането. Според плана на действие, след като бъде създадена новата компания оператор и съответно след подписването на договора за проектиране, доставка и строителство между нея и главния изпълнител, ще имаме вече всички необходими предпоставки, за да се обърнем и към други финансови институции за кредитиране – имам предвид по-специално ЕВРАТОМ, ЕИБ, и т.н. Междувременно, разбира се, проектът не може да спре, търсим в момента финансов ресурс за дейностите до финансово приключване – основно за проектиране и укрепване на площадката, както и някои строителни работи, които ще позволят да не се губи темпото на работа и проектът да бъде изпълнен в срок или с минимално закъснение.

- Според ръководителя на звеното за управление на проекта „Белене“ Иван Атанасов има забавяне в строителството с около година. Ще бъде ли компенсирано това или централата ще бъде пусната година по-късно в експлоатация?

- Г-н Атанасов вероятно говори за закъснение в техническия проект. Иначе строителните работи на площадката, които до момента се изразяват в подготовката на площадката и демонтаж на старото оборудване, вървят с изпреварващи темпове и до месец-два ще приключат. Действително има забавяне в техническия проект, но се надяваме, че през септември ще има решение на АЯР и по него. Обективно забавяне се поражда и в резултат на финансовата криза с осигуряване на финансирането и със структурирането на компанията оператор. Засега това забавяне не е фатално за крайните срокове.

- Очаквате ли новият договор с „Газпром“ за доставки на природен газ за страната ни да бъде подписан до края на годината? Какви са спорните точки между София и Москва?

- Предвид постигнатите договорености по време на срещите на високо ниво, от страна на „Булгаргаз” ЕАД е подготвен проект на договор с предложение за нови разпоредби, които целят конкретизиране на текстове и въвеждане на клаузи в съответствие с добрата международна практика. Проектът изисква сключване на директен договор за доставка, без посредници. Предвижда се възможност за получаване на договорените бъдещи количества газ от повече от едно място и конкретизиране на вредите, за които купувачът „Булгаргаз“ има право на обезщетение при неизпълнение от страна на продавача на задълженията му. Задълженията на продавача са за доставката на договорени количества газ и за договорените характеристики на доставяния природен газ. Затова „Булгаргаз“ изисква да се даде банкова гаранция от страна на продавача за обезпечаване на изпълнение на задълженията му по договора. Отделно се изисква споровете между страните да се разглеждат и решават от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. В момента преговорите продължават.

Все още е рано да се каже кога ще приключат преговорите, чака ни много работа.

- Кога се очаква да бъде създадено смесеното дружество за строителството на газопровода „Южен поток“?

- Заради интензивната дейност на работни групи на Българския енергиен холдинг и „Газпром” в периода юни 2008 г. – април 2009 г., на 15 май т. г. беше подписано междукорпоративно споразумение за сътрудничество относно създаване на газопровод за транзит на природен газ през България като част от проекта „Южен поток”. Споразумението обхваща принципите за сътрудничество между двете страни, свързани с подготовката на прединвестиционно проучване за проекта през българска територия, и създаването на съвместна компания с равна собственост на тръбата – 50 на 50.

По настояване на българската страна в споразумението има и изричен текст, който указва, че при реализацията на проекта бъдещата компания ще работи в съответствие и при спазване на европейското законодателство. Съгласно проекта на споразумение, инвестиционно решение за реализиране на проекта ще се вземе едва след изготвяне на задълбочена технико-икономическа обосновка. Към момента се изготвя споразумението по създаване на предвидената съвместна компания.

- Можем ли да очакваме доставки на природен газ от Турция и Гърция от догодина с цел диверсификация? Ще бъдат ли завършени газовите междусистемни връзки?

- През период на януарската газова криза „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” бяха неуморно ангажирани с работни посещения и разговори с гръцката и турската страна за осигуряване възможности за допълнителни доставки. В момента съществува споразумение между „Булгаргаз” и DEPA за допълнителна доставка на природен газ по съществуващата транзитна мрежа при подобна кризисна ситуация. От турска страна има потвърдена техническа възможност за подобна схема и принципно съгласие. Водят се разговори с турската BOTAS за сходно разбирателство.

В момента БЕХ също работи интензивно по осигуряването на потенциално споразумение за свързването на газопреносната ни мрежа с тази на Гърция и Румъния, като част от усилията за осигуряване на алтернативни маршрути и доставки, гарантиращи енергийната независимост на страната ни. До 15 юли 2009 г. предстои да бъдат внесени в ЕК апликационните форми за финансиране на проектите, като междувременно се изготвя задание за предпроектно проучване.

- Ще стане ли „Топлофикация-София“ част от холдинга? А другите две държавни дружества в Перник и Шумен?

- Това е решение, което може да вземе единствено министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров като упражняващ правата на държавата, едноличен собственик на капитала на „Топлофикация-София”. Засега не се разглежда опция за присъединяване на топлофикационните дружества в Перник и Шумен към структурата на БЕХ.

- Според енергийния министър кредитът на столичното парно от 240 млн. лв. бе отпуснат от БЕХ като дълг срещу собственост. Има ли холдингът дял в „Топлофикация-София“ в момента? Какъв е той, защото смяната на собствеността не е отразена в Търговския регистър?