1- панайот Бойки думаше
Изтегляне 237.91 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Посъбра Стоян, понабра
- Грозданка по двор ходеше
- На Черню гости дойдоха
- Хранила, мама гледала Два сина, до два близнака
- -15- Два са орла бият
- Разболя ми са млад Стоян
- Калиман поле широко
- Калиман е в Югославия (Сърбия)
- Турчин ми кара Стана робиня
- Турчин робини караше
- Разболя са Яна на татарска нива
Хайдушки и исторически песни -1-Панайот Бойки думашеБойке ле любе Бойке ле Сноши са бяхме събрали Дванайсет души другари С мене стават тринайсет Вярна са клетва заклехме Вярна дружина събрахме Ний ще Балкана да хванем Бойка Панайот думаше Панайот, либе, Панайот Остави тоз хайдутлук Хайдутин къща не храни Хайдутин деца не гледа. -2- Бойка на Богдан думашеБогдане, любе Богдане Да се провалиш и проседнеш Дето ми вече омръзна Всяка вечер да ми донасяш По една глава хайдушка Тази ми вечер донесе Ръката на мойто братче По пръстена съм го познала По пръстена, дет му го дадох. -3-
Дор седемдесет юнака Дор седемдесет и седем. Та че ги Стоян поведе Та че ги Стоян заведе На връх на Стара планина На хайдушката равнина. Стоян дружина думаше Дружино вярна, сговорна Тъй вярно сме са събрали Тъй вярно ша са закълнем Който са болян разболей На ръце ша го носиме Докато здрав оздравей. Ходили ми са скитали Цели ми девят години. Стоян са болян разболя. На ръце са го носили Цели ми до три години дружина вече дотегна. Чуди са дружина и са май Какво да сторят със него. Решили да го убият. Иван на Стоян думаше. Стоене млада вайводо Не могат обир да сторят Решават да та убият. Стоян на Иван думаше. Братко, ле братко Иване Имаме нива в гората Сред нива дърво високо Тамка ма братко занеси Мама на нива ша доди Нивата да си ожени Тя ша ма братко прибере. Дружина него послуша Че го на нива занела. Стояновата майчица Тя си на нива отиде Нивата да си пожени Със милната му сестрица. Като на нива отиде И са на края изправи И към дървото погледна Под дърво ръка махаше. Стояновата майчица Тя си на Станка думаше. Станке ле, дъще Станке ле Ти имаш сърце юнашко Кат на батя си Стояна Я земи пушка бойлийка И под дървото отиди. Да видиш щерко да видиш Кой ни ръка махаше. Станка под дърво отиде Тамка си Станка завари Бати си Стоян войвод’та. Стоян на Станка думаше. Земи ма Станке, носи ма В нашите изби дълбоки, Дълбоки още студени Докат си сестро оздравя. Станка бати си занела В техните изби дълбоки. Храни го Станка, пои го Докато брат и оздравя. Стоян на Станка продума. Станке ле сестро, Станке ле Я дай ми пушка бойлия И сабята, сестро френгия Моя л’ги сестро препаса. Мръкна са вече, стъмня са Стоян си в Балкана отиде И са на Балкан изстъпа Да види Стоян да чуе Къде й негов’та дружина. Нийде са дружина не вижда Ни вижда дружина, ни чува. Стоян си огън съгледа Тамка овчари завари. Овчари овен печаха. Стоян овчари продума. Овчари вакли овчари Каде й Стоянов’та дружина Чули ли сте нещо за нея. Овчари Стоян думаха Вайводо, млада вайводо Нищо не сме чули за Стоян И негов’та вярна дружина. Откакто са Стоян изгуби Турци вилнеят в селата. Снощи бея й миджия повикал Се млади момци и невести Нивата да му поженят. Като чу Стоян тез думи Прав са на крака изстъпа И си са виком провикна. Дружина вярна, сговорна Кадет’сте обадете са. Иван дружина думаше Слушайте, послушайте На бати гласа са чува. Като са гласа разбрали И са към Стоян хукнали. Стоене, вехта вайводо Къкто си са от нас махнал Нийде обяр не сторяйме Голи и боси тръгнайми. Стоян дружина думаше Снощи бея й миджия повикъл Се млади момци и невести Нивите да му поженят. Ний при бея ша идем Голям си обяр ша сторим. Ставайте, братко ставайте Ний при бея да идем. Че са на нива отишле Стоян дружина думаше Дружина, вярна сговорна Кой ша са юнак пристори Кат малко мечи да реве. Сеймени бюлюкбашии Те из нивата ша хукнат Мечито да си уловят Беят самичък ша устане Ази при него ша ида. Никой са наел ни наел На мече да са пристори. Стоян ми млада вайвода Той са на мече пристори Сеймени из нива хукнаха Мечето да си уловят. Стоян сеймени измами Че си при бея отиде И бея на ръце изнесе. Стоян на бея думаше Бейо ле мечка дебела Бейо ле свиня гоена Давай ми бейо ключове Да ти хазната отворя Дружина да си нахраня. Бея са милно моляше Я на ти холам ключове Зимай колкото можеш Само ми живота остави. Стоян си бея насече Къс по къс го сечеше Дей гиди мечко дебела Дей гиди свиньо гоена. Стоян дружина поведе И га й на хазна заведе. Дружина, вярна сговорна Зимайте, колкото щете По-малко сребро зимайте По-млого злато грабете.
И са на бога молеше. Боже ле милна и драга Тъй ли за меня няма йдин Да доди да ма оттърве От Марко от хайдутяна. Меня ми вече омръзна Кървави ризи да пера Кървави сабли да трия. От де га зачул тоз Велко Велко ми младо търговче. Почука, Велко, повика Грозданке, булка хубава Я излез булка навънка, Айде ми мари пристани Да та от Марко оттърва. Грозданка Велко продума Постой, почакай, Велко льо Да си детето накърмя. Че си детето накърми И си на Велко пристана. Велко га на коня възкачи Със бял га ямурлук покри И си из пътя тръгнаха. Стъпиха в поле широко Из пътя Марко идеше. Велку на Марку думаше. Марко льо верен аратлик Мож ли ми млад кум ти стана Млада кумица си водя Да на двамата венчаеш. Марко на Велко думаше. Велко льо верен аратлик Открий кумица да видя. Велко на Марко продума Дорде са булка ни венчей Кум кумица на вижда. И са двамата раделиха. Марко у тях си отиде И си от портата викаше Грозданке, любе Грозданке Я излез, любе я излез Нещо ща да та любе зарадвам Млада кумичка ша ставаш. Най-изляла Маркова майка Тя си на Марко думаше. Марко льо, сине, Марко льо Знаеш ли сине, знаеш ли Грозданка булка хубава Неска на Велко пристана На Велко баш търговеца. Марко са люто разсърди И са назадя повърна И си на конче думаше. Ако ми Велко достигнеш Гривата ша ти поднижа Краката ша ти позлатя Пък ако Велко ни стигнеш Къс по къс ша та насича И на кучейта ш’ та хвърля. Карали, Марко бързали Когато да го настигне Велко си у двора улези И си портата затвори. Марко са назадя повърна Облече дрехи просешки Ходил е Марко, просел е Цели ми девет години. У велково село утиди. Грозданка за уда втиваше И си на просек думаше. Просяче, старо просяче Ти като ходиш широко Виждал ли си Марко хайдутин. Просяк Грозданка думаше Марко ми баш хайдутина Скоро са Марко спомина. Меня ми дрехи дадоха Ей го на й пръстяна му Грозданка просяк думаше Просяче, старо просяче Вър да та у дома завида При Велко баш търговеца Добра дара да та надари. Като у къщи влязоха Като по басамаци вървяха Басамаците треперяха. Грозданка Велко думаше Велко льо любе, Велко льо Тоз просяк добра вест донесе Че Марко са й споминъл Дрехите му на него са дали. Дари го любе Велко льо Дари го дара голяма За вестта дето донесе. Просяк си Велко превари Запретна дрехи просешки Тънка си сабя извади На Велко глава отсяка. -5- Чули ми са зачулиТези големи кярове Чолак драгоман Неделчо Посъбрал Делчо понабрал Се отбор млади момчета Момчета се неженати Момчета се сирачета. Да нямат майки да плачат Да нямат жени да тъжат. Не ги Неделчо заведе Там долу ми в Добружа За тез големи кярове Ами ги Неделчо заведе в Сливенските балкани. Ходили те скитали Цели ми девят години. Никакви кярове нямали. Огладнели и ожаднели Обосели и оголели. Неделчовите момчета Те на Неделчо думаха Неделчо, чолак драгоман Искаме да са върнеме Станало й девят години Откъкто с тебя ходиме Никакви кярове нямаме. Чолак драгоман Неделчо Той на момчета думаше. Момчета вярна дружина Гледайте погледайте са. Кой има лице моминско Кой има снага левентска. Него ша булка направим Него в Сливяна ша пратим. Гледали, посгледали са Думали, посдумали са. Чолак драгоман Неделчо Той има лице моминско Той има снага левентска. Него в Сливена пратили. Той си при паша отиде И си на паша думаше. Пашо ле, пашо ефенди. Що още пашо търпите Този ми чолак Неделчо Толкоз зюлюми да ви прай Като ми срещна сватбари Сичките гости изтрепа Гостите с младоженяка Само са ази оттървах. Паша са люто разсърди Сички гавази извика И ги в Балкана изпрати Да ходят още да търсят Този ми чолак Неделчо. Пашата съмичък остана Съмичък с млада невяста. Решил е да са шагува, Невяста да си пригърне. Но булка по-яка излезе. Извади сабля френгия Пашови глава ютряза И си са виком провикна. Момчета вярна дружина Бърже си тука ялате Вземайте, колко можете Т’ва ша ви бъдат кярове. -6- Стоян на мама думаше Снощи отидох мамо ма На студен бистър кладенец. Тамка заварих, мамо ма Три моми, три хубавици И трите бяха годени С червени була нàглави Със златни гримни на ръце. Таман си Стоян т’ва дума Двори са пълен напълни Сеймени бюлюк башии Черни му върви развиха Назад му ръце вързаха И го в тъмница хвърлиха. Лежал е Стоян, Стоене Цели ми девят години. Цяло го село забрави, Майка му не го забрави. Ходяла и го търсяла В Цариградските тъмници Пътика е направяла Дорде си Стоян намери. Мама Стоене викаше Стоене, синко Стоене Тука ли си, ил’ не си Стоян са отвътре обади Тука съм мамо, тука съм Тука съм, ала защо съм. -7- Отдолу идат сеймениСеймени бюлюк башии Юнашка глава носяха На сред са село запряха Главата на кол забиха Мало й голямо да върви Главата да си познае. Никой си глава не позна. Отгоре иде бабичка Тя си главата познала. Сеймени, бюлюк башии Тъзи е глава на мой Стоян. Сеймени баби думаха Аферим, бабо, машаллах. Дорде да фаним млад Стоян Девет си води газяхме И девят гори зелени. -8-
На великия четвъртък И на разпетия петък На гости у тях си да идат. Минали гори зелени Стъпили в поле широко. Сред поле двама вървяха Двамата с една премяна Двамата с чифте пищови Двамата с кобур ножови И си по гръчко хортуват Когото срешнем, жа колим. Рада си гръчком разбира И на Ивана думаше. Иване, либе Иване Тез двама, двама двамина Тези си гръчком хортуват Когото срешнат, жа колят. Аз ща ги Иване, убия. Рада на двама думаше. Вий двама, двама двамина, Я ми ножòви си дайте На Ивана глава да зема И с вази двама да тръгна. Те и ножове дадоха. Че си са Рада завъртя На двама глави ютряза. Кога у тях си отиде Майка и на път чакаше. Радо льо, дъще Радо льо Срешна ли, дъще позна ли Твоите братя най-малки, Два брата, дор два близнака Двамата в една премяна Двамата с чифте пищови Двамата с кобур ножови У вас на гости да идат. Рада майка си думаше. Срешнах ги мамо, срешнах ги Не можах да ги позная. -9- Стоян са болян разболяОт тежка боляст безцярна. Че лежа Стоян, че боля Цели ми девят години. Девят постелки изгнои И девят басма възглавки. Мама на Стоян думаше. Синьо Стоене, Стоене Ти като лежиш синко, умираш Дали си синко, грехòтен Или си синко прахòтен. Мар мамо, мар мила мамо Нито съм ази прахòтен Нито съм много грехòтен. Га са с дружина събрахме Три годян мамо ходяхме Във тая гора зелена Със мойта вярна дружина Никакъв кяр нямахме. Най-подир мамо решихме Ний са вярно заклехме Когото срешнем, жа колим. По пътя майко тръгнахме Срешнахме бати и буля, Мъжка си рожба носяха Много ми мамо дожаля За братовото детенце. Ала са клетва заклехме Думата на две ни става. Кога им глави рязахме Детето мамо пищеше Синьото небе дереше. Мама на Стоян думаше Сине Стоене, Стоене Девят години си лежал И още толкоз да лежиш Месата да ти окапят. -10- Трапезна песенНа Черню гости дойдохаЧерньо льо, черна гидийо. Какви му бяха гостите Черньо льо, черна гидийо Се турци, се анадолци. Черню по двори ходеше Чуди са, Черню мае са С какво си гости да гости. Шаро им агне заколи Руйно им вино наточи. Ели са сладко, пили са. Черню на Елка думаше Подай ми Елке, подай ми Кавала от калъфите Гостите да си разшенля. Кавал му свири, говори Елке ле, либе Елке ле Извадай Елке децата Децата да н’са уплашат Аз ша си турци убия. Никой си кавал не разбрал Най са на кавал разбрало Най-малко турче търговче. То са на Елка моляше Елке ле баш болерке ле Моли са Елке на Черню Сичките турци да коли Сал мене Елке пощади Че и аз имам жена кат тебя Че и аз имам деца кат твойте. Черню си турци упои Тънка си сабля извади Наред си турци сечеше. Сал едно турче остана Най-малко турче търговче. Елка на Черню думаше Черньо льо, черна гидийо Това ми турче търговче То ми са меня помоли Главата да му оставиш Че и то има жена кат мен И даца, Черньо, кат наште. Черню са люто разсърди На двама глава отряза.
Имала, мама хранилаДва сина до два близнака Андон и Дончо двамата. Та че ги мама изпрати В Узунджово на сбора Кога на сбора отишле Много са народ събрало Се тези бели кадъни Голям сеир гледаха Турчина Садък пехливан Той си из алан ходеше И си ръцете плющеше И си по турски думаше Няма ли някой гяурян Насреща ми да излезе Андон на Дончо думаше Дончо льо, братко Дончо льо Не мога ази да гледам Турчин из алан да ходи Че си дрехите съблече И по кюспета остана И са със зехтин намаза И при турчина улезе Турчин на Андон думаше Нещо ша та са помоля Със честност борба с’са борим Рана под мишница имам Тамка ма холам не хващай. Като са двама сборили Садък си Андон улавя Със сичка го сила издига И го в земята ударял. Тогава са Андон изрева И си на Дончо думаше. Братко Дончо льо, Дончо льо Турчин ма с хитрост измами За мене ти да отмъстиш И са от душа раздели. Турчина Садък пехливан Той си Андона улавя Извън алана изхвърля И пак са виком провикна Няма ли някой гяурян И него да си утрепя. Дончу в алана улиза. Садък на Дончо думаше Айде каул да сторим Честно да са бориме Под дясната мишница Ша правиш, холам ша струваш Тамка да ма не хващаш. Голяма рана там имам. Дончо на турчин думаше Кат имаш рана голяма Да ни са на борба залавял. Садък из алан ходеше Двете си ръце плющеше И ги у кул’не удряше И си по турски думаше Толкоз гяури утрепах И тебя ша та утрепя. Като са двама сближили Дончу си ръка протяга Силно га в юмрук свива Със все са сила изсилял Садък във гърди ударял Та че му ребра потрошил Чак му дробà уловил Турчин са силно изревал И са на земя строполил. Дончо на турчин думаше Ази си Садък отмъстих За моя брата Андона И за другите българи Дет си ги с хитрост изтрепал. Че го за крака улавя Извън го алана изхвърлил. Тези ми холъм кадъни Че те са всички викнали Този ми мари българин Отвънка жув да не излиза. Тези ми турци проклети Дончо си с пушка убили. -12- Милан Маноле думашеМаноле, братко Маноле Нашата сестра Еленка Мъжка е рожба добила Че га й на тебя кръстяла Я иди братко Маноле Армаган да му занесеш Шаряна чанта писана Пълна със жълти жълтици Манол Милане думаше Милане, братко Милане Търсят ма меня турците Под дърво още под камък Кък ша на гости да ида Манол Милана послуша Че зема Манол армаган И при сестра си отиде. Като си къщ’та наближи Негов’та сестра Еленка Тя си детето люлейше Люлейше и му пееше Нани ми нани, Манолчо Да раснеш, да ми пораснеш По-голям юнак да станеш От своя уйчо Манола. Манол на врата почука Сестро льо сестро Еленке Излез ми врата отвори. Еленка врата отвори И си на Манол думаше. Братко льо братко Маноле Станало й толкоз години Във нази не си дохадял. Еленка му вино наточи Сладка баница разточи И на трапеза седнаха. Еленки любе Иванчо Че то са късно завърна И през прозорец погленна Като си Манол съгледа Бързо из двори излезе И при турците отиде И на турците думаше. Манол ми баш хайдутяна Толкоз години търсите Пък той сега е у нази. Най-лесно ж’гу уловите Да са от него’ тървете. Турците това чакали Бързо къщ’та заграждат И си Манола хванали Назад му ръце вързали. Като из пъня вървели Манол на турци думаше Нешо ш’ви са помоля Дясна ми ръка пуснете Със свирка да си посвиря. Турци му хатър сторяли Дясна му ръка пуснали Манол със свирка засвири. Свирка му свири, говори Маноле, братко Маноле Дето си тука да додиш Дружина да ми доведеш Че меня ма турци хванаха Карат ма да ма обесят. Никой си свирка не разбрал Милан си свирка дочува, Дочува, думи разбира. Бързо дружина събира И при брата си отива. Остри си саби развъртат На турци глави отрязват. Манол на Милан думаше Я хайде сега да идем У нашата сестра Еленка Иванчо да си питаме Кой ма на турци предаде. Дружина в Еленки отиде Манол Еленке думаше Еленке, сестро Еленке Млада вдовица ша останеш Но Иванчо ний ша убием Дет ма на турци предаде.
Големи момци станали Та че им мама направи На двама една премяна Та че им мама купяла На двама коне хранени На двама чифте пищови Пищови, кобур нажове Андон и Дончо двамата. Та че ги мама изпрати На Ирин бора на сбора Та че им мама заръча Право из пътя да вървят Пък те през гора минали. Андон на Дончо думаше Нали ни мама заръча През гора да не минеме. Таман си Дончо т’ва дума От гора пушка пукнала Донча си в сърце удари. -14- Стоян са болян разболяОт тежка боляст безцярна. Че лежа, Стоян, че боля Цели ми девят години Девят постелки изгнои И девят басма възглавки. Мама на Стоян думаше Синьо Стоене, Стоене Ти кат’ лежиш, сине, умираш Дали си сине греховен Или си сине прахòтен. Мар мамо, мар мила мамо Нито съм ази прахотен, А най съм мамо греховен. Три годян мамо ходяхме Във тая гора зелена Със мойта вярна дружина Никакъв кяр нямахме. Най-подир мамо решихме Люта са клетва заклехме Де кого срешнем, да колим. Че ний си мамо срешнахме Мойта сестра Стоянка И зетя Тодор със нея Мъжка си дете носяха. Чудяхме са и маяхме Да заколим сестра ми Дете сираче ша остане. Да заколим зетя ми Сестра вдовица ша остане. Пък ний си мамо решихме Да заколим детето. Че заклахме детето И го на шиш пекахме. Че накарахме сестрата На нас песня да ни пей. Сестра ни песня пееше Печи са печи, Стоенчо Дано са найде уйчо ти. Мама си Стоян прокълна Стоене, сине Стоене Девят години си лежал И още толкоз да лежиш Месата да ти окапят.
Горе в синьо небе Долу в равно поле. Кат са орли бият До два вятра духат До два сняга валят До две слънца печат. Като слънца печат До два сняга топят До две реки течат. Краят им са сбира Под тъмни зандани. Във зандани лежи Гюро добър юнак. Във ръце си държи Пиле соколово. Тънки пръсти кърши Та си пиле храни. Дремни сълзи рони Та си пиле пои. Гюро пиле дума Пиле соколово Не та храня, пиле При меня да стоиш Най та храня, пиле У нази да идеш Хабер да ми носиш. Пиле Гюро дума Ходяв, Гюро, ходяв Твойте равни двори В бурян са обрасли Насред двори има Дърво яворово На дървото има До три кукувици
На ден по веднаж кука Т’ва й първото ти любе. Втора кукувица На ден по триж кука Т’ва й милната ти сестра. Трета кукувица Кука ни престава. Т’ва й старата ти майка.
Кука и прикука. Т’ва й твойто първо любе. Втора кукувица Кука три години. Т’ва й твойта милна сестра. Трета кукувица Кука не престава. Т’ва й твойта стара майка.
Между два дола шароки Между две реки дълбоки. Над главата му сив сокол С криле му сянка пазяше Във уста вода носяше. Стоян на сокол думаше. Соколе, сиви соколе Кога ми душа излезе Със бяло са месо ти наеж С чарвена са кръв ти напий. Само ми остави, остави Дясната ръка с ръкава И на пръста ми пръстяна. Че си високо ти хвръкни И са шароко погледни Където видиш камян двор Там ми ръката ти пусни. Мама ша рано да стане Дворове да си помете Ръката ми ша намери По ръкав ша га познае Пръстяна на либе ша върне. И ша си мама наповни Кога ми й риза кроила Кога ми й риза ушила. Кога ми риза свършваше Меня ма глава заболя Люта ма треска утрèси Затрèси ни ма притрèси. -17- Калиман поле широкоКалиманските окопи Двамата верни другари Хей, Жечу и Димо двамата В един са окоп стояли Двамата на едно лежали Двама наедно ядяли. Жечу на Димо думаше. Димо льо, верен аратлик Лоша съм съня сънувал Я слушай да ти разправя. Че съм у село утишъл Чифте каруци запрегнах С жълто га жито натварих. Димо на Жечо думаше. Жечо льо, верен аратлик Съня ти добро не казва: Два коня до два хабера Каруцата й Жеко, ковчега И жълтото жито – черна пръст. От дей пушка пукнала Двамата в окоп убила. ……………..
-18-
Сръбските казарми, милна ле майкоБолници станаха, милна ле майко Пълни препълнени, милна ле майко Със тежко ранени, милна ле майко. И аз съм тежко ранен, милна ле майко Девет рани имам, милна ле майко Рани куршумови, милна ле майко Десета ми рана, милна ле майко Със нож прободена, милна ле майко. Дей ся мойто любе, милна ле майко При меня да дойде, милна ле майко Рани да привърже, милна ле майко.
Кàром га кара, бòйом га биеИ си на Стана тихом говори Хвърли си Стано мъжкото дèти. Стана на турчин отговаряше Абре турчине, ти друга вяро Кък да си хвърля мъжкото дети Девят години рожба си нямах Сега си имам от сърце рожба Кък да го хвърля като ми й мило. -20- Турчин робини карашеМлого робини караше Тези ми бели загорки. Най-напред върви Тудорка Тодорка млада робиня С мъжко дете във ръце. Турчин Тодорке думаше Хвърли си мари детето Турчине друговерецо Кък да го хвърля, оставя Като ми й мило и първо. Хвърли го мари, ш’та убия. Тодорка млада робиня Разпаса колан копринен Че го на елха закачи И му люлка направи. Че му люлката залюля И му песен запяла. Нанни ми, люльлю Даймянчо Когато вятър повея Тогиз ша ти й люлян’то Когато роса зароси Тогаз ша ти й къпан’то Когато сърна помини Тогиз ша ти й кърмянто. Да раснеш, сине Даймянчо Голям на мама да станеш Меня от турци оттървеш.
Турчин робини караше(втори вариант) Тази песен е продиктувана от Господин Вучков – Стара Загора (март 2004), който я знае от своя дядо от с. Романя, Старозагоско. Хей, хей, хей, хей, Я спрете холам, я спрете Я спрете да послушаме. К’о се чува от горе От горе от каде вàдите От каде вадите, още къшлите Дъл са води придошли Води мътни дълбоки Да влечат дървя големи. Или пък блеят ягнета Ягнета за майки си. Дъл пък не свирят овчари На голям моабет с кавали. Мар хей, хей, хей, хей Не са ми били придошли Води мътни дълбоки Да влечат дървя големи. Не ми блели ягнета Ягнета за майки си. Нито ми свирят овчари На голям моабет с кавали. Най са отгоре задали Черни арапи проклети И още турци желати. Подир тях кръвник – черкези. Бели атове яздея Клети робини караа. Клети робини на синджир С букаи тежки на крака. Най-отпред вървеше Едно ми черно арапче То за синджир одеше Една ми черна робиня Черна робиня –бяла Тодорка С мъжка рожба на ръце. Като Тодорка вървеше Жални си сълзи ронеше. Дваж по-жално пищеше Гладна й рожба Дамянчо. Гладно и жадно от два дни От два дни и три вечери. Тодорка дума арапче. Я поспри, поспри арапче Арапче, турче желатче. Да си рожбата накърмя И с вода хладна измия. Детето малко сукалче. Арапче дума Тодорке Я си детето зафърли Зафърли го й остави На някоя сянка дебела. Тодорка пак дума арапче, Проклето да си арапче За тез думи греховни. Проклето холам триклето На тоя свят и оня. Мар малчи, малчи Тодоро Че да не ма разгневиш Ще фана сабя тънèна Тънена още диплена до деведесе и девет. Тънена и с кръв поена Кръв мръсна гяурска. Че ша ти рожба посека Че ще я холам разфърля На горя още надолу. Да я ядат гаргите, гаргите холам черните и гладни кучета крастави. Кат чу Тодорка тез думи Още се по-жална нажали Че спря ми Тодорка, че поспря Под едно дърво клонато Клонато още листато. Под дърво малка речица Тя ми люлчица свързала Детенце в нея турила Турила и заплакала И тъжна песен запяла. Туй ша тий мама, кърмяне Туй ша тий мама люлкане Ама чуй мама заръка Да разтеж чедо да разтеж Голям юнак да станеш Сал добро синко да правиш Сал добро и нищичко друго. Като синко пораснеш Да ходиш синко да питаш Когото синко попиташ, С вино да го почерпеш За мама, синко се питай За мама, бяла Тодорка. Дето я турци вързали Черна робиня сторили Дано ма синко намериш Дано ма синко оттървеш. Аз кат, Дамянчо си тръгна С тез букаи тежки на крака И синджири тънки на ръце Теб ща та сърница откърми Сърница, Дамянчо първескиня. Ката вечер тук ша доада Докат та синко отгледа. Кат доди сърница кат доди Кат доди да та накърми Да я чедо ти слушаш. Тя ша та на добро научи Тя ша та кат мама отгледа От нея зло няма да видиш. И ти зло, чедо да не праиш. Кат рече тез думи тъжовни Мама го в уста целуна Очи си с кърпа обърса Стана и тръгна с букаи С букаи тежки на крака И тънки синджири на ръце. Както е мама заръчала, сичко е тъй станало. Ката вечер кога зорница изгрее Сърна Дамянчо кърмеше Като пък месец зайдеше Сърна му челце близеше. Челцето и жални сълзици. Тъй ми Дамянчо израсна, Голям ми юнак порасна. Че токаз Даймянчо препаса Сабя ми от девят оки. Облече кожух от две мечки Две мечки кат коля с тръне. Че кат зорница изгрея Сърница ми пак пристигна Право в гората ми дойде Право при юнак Дамянчо. Че го сърната поведе, На край го гората изведе. Наеха поле широко, широко поле безмерно Стигнаха село Чумберлий Там го сърната остави И с тежки заръки заръча: Кат вървиш девет дни И още девет по девет Ще стигнеш чешма градена С деветнайсет чучура. Там ще Дамянчо да видиш Пътници още пастири. Ти ги Дамянчо попитай В кое село голямо имало девет джамии И още девет черкови. Там холам имало черна баба кадъна, Черна баба кадъна пък със бели шалвари. Бели шалвари кадънски Целите холам везани С златни месчинки И по-големи черни кръстчета. Тъй рече сърна, върна се И нивга се сетне не видя Чак до ден голям и личен До ден до Великден. Додè да каже на всички, Че си Дамянчо юнака Майка от робство оттървал От робство черно и грозно. -21- Разболя са Яна на татарска ниваНа татарска нива, под снопова сянка. Татарин са моли, боже оздрави га. Пък Яна са моли, боже прибери ма. Че татарин мразя на път да го срещна, На път да го срещна, селям да му зема. Каталог: Pesni%20ot%20rayona -> Pesni%20ot%20selo%20Samuilovo-oblast%20Stara%20Zagora%20-wav -> Tekstove%20na%20pesnite Tekstove%20na%20pesnite -> Песни с елементи от прабългарската религия и митология турчин робини караше Tekstove%20na%20pesnite -> 1 Нейкова майка викнала Tekstove%20na%20pesnite -> 1- разболя са хубава Яна Tekstove%20na%20pesnite -> 1- де да е беля да стане Tekstove%20na%20pesnite -> 1- разболя са хубава Яна Изтегляне 237.91 Kb. Сподели с приятели:
|