1- разболя са хубава Яна
Изтегляне 102.86 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Да бяхме знаели, млади деверко
- Белнили, брешлен се бере
- -6- Харманска песен
- Песен от село Гита, Чирпанско
- Конче цвилна, момин двори звънна
- Ти да не мислиш любе Донке ле
- Съньо ти мой съньо, съньо изневерьо
- Хей, какво е чудо станало
- Тръгнал ми е Вълку, Вълку льо гидийо
- Теменуго, теменужке мари
- Отдолу идат бели були кадъни
- Краьо близък бъди Че на края има Сянка орехова Че под нея чака Мойто първо любе. -29- Карай малка моме
Любовни песни -1-Разболя са хубава ЯнаХубава Яна, една на мама На одър лежи хубава Яна Руса и коса от одър виси От одър виси на земя лежи. Янина мама по двори ходи По двори ходи, конче седлае. Рано ще иде билки да бере Билки да бере Яна да цери. Яна на мама тихом говори Не ходи мамо, не трепи коня Не лежи Яна от сама болест Най-лежи Яна от първа любов. -2- Стоян по двори ходешеБели науща навива И черни в΄ърви на кръстом И към месечинка гледаше И на месечинка думаше Месечинке ле, денке ле Ти като грееш високо И гледаш долу широко Виждаш ли село Търново Кладат ли моми седенки Ходят ли момци при моми И при мойто люби кой ходи.
Щяхме да ти садим дюля пред вратата Конче да си вържеш Дюля да откъснеш, млади деверко На байряк да я сложиш.
Белнили, Радка го бере Белнили, бере и нарича. Белнили,три китки увива. Белнили, първата китка Белнили, тя ша й на Стоян Белнили, втората китка Белнили, тя ша й на Рада Белнили, третата китка Белнили, тя ша й на девера. -5-
Вода тече, вода течеПо бели камъни, по бели камъни Че кой тича, че кой тича Вода да налива, вода да налива Станка тича, Станка тича Вода да налива, вода да налива Че кой тича, че кой тича Вода да напива, вода да напива Иван тича, Иван тича Вода да напива, вода да напива Уж да рече уж да рече Изгорях за вода, изгорях за вода Пък той рече, пък той рече Изгорях за Станка, изгорях за Станка.
Станка по двори ходешеСтанке ле мари хубава (повтаря се след всеки стих) По двори и кълдъръми С кадифени чехлички Васил из пътя вървеше Васил си Станки захвърля С червени росни ябълки Станка на Васил продума Не са с мене подбивай Аз съм сюрмашка дъщеря Ти мене няма да земеш Васил на Станки думаше Станке ле мари хубава Не гледам Станке богатство Най-гледам Станке човека. -7-
на великденско хороИван надолу ша идеНадолу, ваха, надолу Вакли овени да кара Да кара да ги продава И Рада иска да иде Иван си Рада не пуща Тук седи, Радо, не ходи Там има гора широка Птичка га нимой прехвръкна Там има вода дълбока Никой га нимой премина Рада са й от пътя върнала От пътя от кръстомпътя Право у тях си отиде Че влязла у равна градинка Да бере билки всякакви Омана и въртигъта Хем бере, хем ги наричаОмана омай ми любе Въртига върни ми любе Да са от пътя повърне.
Гади мама, кого гадиМене мама не мой гади Че ми любе домиляло Домиляло, дожаляло На сърце ми оживяло Като китка във градина През Дунава пренесена От връхче и роса роси От коренче и Дунав тече Гади произлиза от угади-9-
Да излезе хубава Калина Не излезе хубава Калина Най излезе Калинина буля Няма тука хубава Калина Калина втиде татък долу Татък долу в долна махла Да си плете русата коса.
Иванчо були думашеБульо льо мила и драга Ходи ли бульо за вода Видя ли бульо Калина Буля Иванчо думаше За вода ходив, драгинко Видяв я були, видяв я Бульо льо мила и драга Мож ли га бульо измами Измами да га доведеш Буля Иванчо думаше Измамвам я драгинко Доваждам я драгинко Буля у Калина отиде И на Калина думаше Кълно Калино, зълво льо Да дойдеш мари у нази Какви ми гости дойдоха Какъв са юрнек донесли Да дойдеш мари да видиш Кога Калинка отиде Право са на прага изстъпа И на буля си думаше Булне ле мила и драга Къде ти бульо юрнека Буля Калинке думаше Кълно Калино, зълво льо Драгинко Иванчо юрнека
Мама на Минка думашеЩо си Мино кахърна Кахърна Мино, дваж тъжна Дали си болна лежала Или си болен гледала. Мина на мама думаше Мар мамо, мар мила мамо Нито съм болна режала, Нито съм болен гледала Снощи съм мамо ходила На Марица бистрица Тамка си мамо заварих Моето либе хубаво С друго либе хортува Моите думи думаше Моята китка менеше И аз го мамо прокълнах Да ходиш либе да тръсиш Кат мене да не найдеш Да станеш либе свинарин От къща на къща да ходиш Селските свине да пасеш Иглата да ти й твягата И в кошница кръстом да седиш.
Дребнинка Рада, мънинкаТя не знай в стан да да юлезе Най знай либе да либи Стояновата майка душманка Тя на Радкина майка казала Радка са люто разсърди Право в гората отиде Три пъти Рада замахна Три коля дърва насече На три ги гърба изнесе На три ги огъня запали. В първия огън фърлила Нейните тънки дарове Във втория огън фърлила Нейните алени сукмани Те горят тя ги подстъка Горете пущини, горете Де щяхте да се носите Из Стоянови дворове В третия огън, третия Сама са Радка хвърлила. -13- Слънцето трепти зализаВсеки у тях си утива Димо си от двора излиза Възседнал конче хранено Надалеч Димо ша върви Надалеч ша върви да пита Да пита Димо попове Попове, още владици Роднина ли са със Рада Със Рада, със бяла Рада Чичовата му дъщеря.
Мама Радойчо кълнешеКълнеше и проклиняше Радойчо, сино Радойчо Един си и ти да не си. Дето си любил, залюбил Маруда, Мавра чичова Ти кълни, мамо проклиняй Пак ще Мавруда да зема.
Ти да не мислиш любе Донке ле Че й от бога паднала. Това са моите тежки въздишки за тебя Ти да не мислиш любе Донке леКога падне на полето росата Ти да не мислиш любе Донке ле че й от бога паднала. Т’ва са моите дребни сълзи за тебе. Ти да не мислиш любе Донке леКога падне на гората сланата Ти да не мислиш любе Донке ле че й от бога паднала. Т’ва й мойта мъка любе за тебе. -16- Съньо ти мой съньо, съньо изневерьоЩо ма тъй измами та ма рано приспа Не можах да видя мойто първо либе Кога по друм мина щях да му поръчам Любе, първо любе, кога Дунав газиш Че Дунава влече билето раздялно. -17-
Хей, какво е чудо станалоВ Сусама село голямо Пенка ми бяла сусамка Двама я момка любяха. Тачо и Георги двамата Една са мома любели Едно си стадо пасали С една си гега ходяли. Тачо на Георги думаше. Георге ле верен аратлик Хайде в сел’то да идеш Да идеш Пенка да видиш И вярно да га попиташ Кого щè Пенка да земи. Меня ли, Георге, тебя ли. Георги в село отиде Отиде, Пенка пресрешна Вярно си Пенка попита Пенке ле, бяла сусамке Нещо ща да та попитам Право на меня да кажеш. Меня ли Пенке ша земиш Меня, Пенке ле, Тачо ли. Пенка на Георги думаше. Като ма питаш да кажа Да кажа да та ни лъжа. Наш’те ма на теб даваха Пък аз щà Тача да зема. Кога ми Тачо продума Кат вакло егни проблея Пък ти кога ми продумаш Гаче ма кучет’та лаят. Георги и нищо не каза И са назадя повърна Сичко на Тачо разправи. Тачо си у село утиди И са със Пенка сгодиха. Голяма сватба вдигнаха В неделя им беше сватбата В понделняк окроп играли Вторник кума изпращали Сряда за вода отиваха Георги си Пенка изварди Че га със пушка удари.
Дойна Вълку срещна и на Вълку дума. Набери ми Вълко от гора горски цвят От гора горски цвят, от поле трендафил. Отишъл е Вълку, отишъл набрал и. Га са надзад върнал на път го срещнали Дойнините хайки, Дойнини душманки. Те на Вълку думат, Вълко льо гидийо. Като цветя носиш кого ша ги даваш Дойна е умряла, вчера е дваднято, Вчера е дваннято, днеска е триднято. Вълку цветя хвърли и в село отиде. Кога в село влезе насреща му Дойна Вълко льо гидийо, де ми са цветята. -19- Тъкала й Радка д`ъровеКък ги й тъкала и редила Този й пишкир на Грозю Пък тоз на аратлика му. Де га й зачула буля и Буля и касканджийката. Тя си на Радка думаше Калино Радо, зълво льо Да та ни чуе батко ти Той та на Грозю не дава Главата ша ти отреже.
Аз си любя вакъл Иван мари Вакъл Иван, вакъл чобан Дето прави пъстри хурки Пъстри хурки и кавали Направил ми й пъстра хурка Изписал са й той на нея Кога преда да го гледам. Направил си й медян кавал Изписал ма й той на него Кога свири да ма гледа.
Слънцето трепти зализаСеки у тях си отива И Рада от хоро си утиди Грамнала й бели бакъри И си по брега ходеше. Иван на Рада думаше Не върви Радо по брега Че бряг са рони ша падне Ша падне да та убие. Иване, любе Иване Кога ма любе убие Малко ли са моми за тебя По-млого момци за меня. -21- Мама Гани питаГане, малка моме Що си замръкнала На гуляма нива Снопи ли си брала Кръсци ли си клала. Ганка мами дума Мамо, мила мамо Ни съм снопи брала, Ни съм кръсци клала Най съм замръкнала С Димо, с чирачето.
Кундур’ти им калдъръми трошаха Китките им небесата бияха Най-напред върви Начова Димка Начо на Димка тихом говори И да умра и да пукна, Димке ле Пак ша ти купя шарено перо на глава Димка на Начо тихом говори И да умра и да пукна, Начо льо Пак ш’ти ушия антерийка до шийка. -23- Слънцето трепти зализаДимо си конче извида Надалеч си Димо ша върви Надалеч Димо на пазар Да пита Димо попове Попове още владици Роднина ли са със Рада Със Рада, със бяла Рада Неда го през плет гледаше И си на Димо думаше Да идеш да са ни върнеш Попове Димо казали Много сте, Димо роднина Роднина, още кръвнина Татя и чичо два братя Мама и чина етърви.
Недко ле един на мамаНедко си иска да иде На Кара харман на сбора. Недко си коня извида Първа му милна сестрица На Недко китка забажда. Втора му перчем решеше Трета му риза обръща Майка му порта отваря. Неда го през плет гледаше И си на Недко думаше. Къде щеш д’идеш Недко ле Ако на сбора отиваш Да идеш и да са върнеш. Ако на сгледа отиваш Да идеш, да са не върнеш. Недко на сбор’та отиде На край са Недко повъзпря Че слезе Недко от конче Извади кама от пояс И га в земята забучи И си кончето завърза. Поведе Недко хорото Люта го глава заболя По-люта треска отресе И са от душа раздели. Каква й тази майчица, Дето за Недко ша чуе. -25- Калеса Мирчо сватовеСватове с жълта бъклица Със росна китка изпрати Да идат Рада да искат. Рада си гости повърна Рада си Мирчо не рачи На вино вади ножове А на ракия пищове.
Рада по двора ходешеТестени ръце миеше И си нагоре гледаше. Пиле високо хвърчеше Рада на пиле думаше Пиле ле, вишно пилянце Ти като хвърчиш високо И гледаш долу шароко Ти ни видя ли млад Стоян. Видяв го, Радо, видяв го От планината слизаше В крепки гемийки влизаше С твойто братче Иванчо. -27- Краьо близък бъдиЧе на края има Сянка орехова Че под нея чака Мойто първо любе. -29- Карай малка момеКарай край да върви Че на края има Сянка орехова Че под сянка има Кални воловари Кирливи овчари Тънки хурки правят Хурки и кавали. Тъз хурка на Станка Станка тънко преде Тоз кавал на Ваню Ваню сладко свири. Каталог: Pesni%20ot%20rayona -> Pesni%20ot%20selo%20Samuilovo-oblast%20Stara%20Zagora%20-wav -> Tekstove%20na%20pesnite Tekstove%20na%20pesnite -> Песни с елементи от прабългарската религия и митология турчин робини караше Tekstove%20na%20pesnite -> 1 Нейкова майка викнала Tekstove%20na%20pesnite -> 1- де да е беля да стане Tekstove%20na%20pesnite -> 1- панайот Бойки думаше Tekstove%20na%20pesnite -> 1- разболя са хубава Яна Изтегляне 102.86 Kb. Сподели с приятели:
|