1 април 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница1/10
Дата24.07.2016
Размер1.39 Mb.
#3523
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
1 април 2010 г.
ТЕМА: СТРОИТЕЛСТВО, СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ,
СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ, АРХИТЕКТУРА, ИМОТИ

Съдържание:

В. Труд 2

В. Труд 2

В. Труд 3

В. Труд 3

В. Труд 3

В. Труд 4

В. Труд 4

В. Труд 5

В. Труд 7

В. Труд 7

В. Труд 8

В. Труд 9

В. Труд 9

В. Труд 10

В.Класа 14

В.Класа 17

В.Класа 17

В.Класа 18

В.Класа 18

В.Класа 18

В.Класа 19

В.Класа 20

В.Класа 20

В.Класа 20

В.Класа 21

В.Класа 22

В.Класа 23

В. Телеграф 24

В. Телеграф 24

В. Телеграф 25

В. Телеграф 26

В. Телеграф 27

В. Телеграф 28

В. Телеграф 28

В. Телеграф 28

В. Земя 29

В. Земя 30

В. Земя 30

В. Земя 32

В. Дума 34

В. Монитор 43

В. 24 часа 54

В. 24 часа 55

В. 24 часа 56

В. 24 часа 56

В. 24 часа 56

В. 24 часа 58

В. 24 часа 59

В. Пари 59

В. Пари 60

В. Пари 60

В. Пари 61

В. Пари 61

В. Пари 64

В. Стандарт 64

В. Стандарт 64

В. Дневник 66

В. Дневник 66

В. Дневник 67

В. Дневник 68

В. Дневник 70

В. Сега 71

В. Сега 72

В. Сега 72

В. Атака 73

В. Новинар 73

В. Новинар 74



01.04.2010 г., с. 6
Проверяват 16 договора на военните
Владимира Георгиева

Прокуратурата проверява 16 съмнителни договора за нуждите на армията, сключени по време на бившия министър на отбраната Николай Цонев. Това обяви вчера шефът на Военно-окръжна прокуратура Спас Илиев.

На вниманието на обвинителите под пагон попаднали 9 договора за закупуване на 310 жилища на стойност 36 млн. лв. през м. г. в цялата страна. Било взето и скъпо оборудване на апартаменти чрез 5 договора за 4,8 млн. лв.

По думите на Илиев съмнение будело и саниране на армейско общежитие в столицата за 10 млн. лв. и строително-монтажни работи на почивния дом на военните в Панчарево за 9 млн. лв. По случая е образувано досъдебно производство, чака се заключение на експертизи.




01.04.2010 г., с. 8
Синдикати: Държавата да не продава земеделската си земя
Федерацията на независимите синдикати в земеделието и Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) вчера съобщиха, че се обявяват категорично против разпродаването на земеделска земя от държавния поземлен фонд като част от антикризисните мерки на правителството.

“Земеделската земя от държавния поземлен фонд има стратегическо значение. Тенденцията в страните от ЕС е държавният поземлен фонд да се увеличава”, заявяват от двете организации. Според тях продадената земя ще попадне в ръцете на собственици, които ще променят статута й и няма да я ползват за земеделско производство. От 36 000 дка държавна земеделска земя, продадена до момента, за 15% вече е поискана смяна на предназначението. Ако правителството приеме такива сделки с държавна земя, то интересът на купувачите ще е насочен предимно към Черноморието, смятат от двете организации.

Ако Министерството на земеделието предложи за разпродажба държавни земеделски парцели, предлагаме да пусне хилядите разпокъсани парчета, които са станали държавна собственост след заменките на земи и гори от земеделския и държавния горски фонд. И в никакъв случай - плодородните масиви, настояват от синдиката.


01.04.2010 г., с. 8
Поморие прогони инвестиции от 36 млн. лв.
Строителните предприе­мачи Динко и Йордан Диневи изтеглят инвестицията си от 36 млн. лв. от Поморие. Жителите на града се раз­минават засега с яхтеното пристанище, което компа­нията щеше да построи. То­ва става ясно от писмо на „Диневи груп" до кмета на града Петър Златанов.

Предприемачите посоч­ват като основна причина за изтеглянето си от Поморие бюрократичните пречки пред изграждането на марината.„3а съжаление нашите инвестиционни намерения не срещнаха необходимото внимание, компанията ни не е получила нужното разби­ране, липсваше съдържате­лен диалог и имаше голямо забавяне по предвижването на проектите", се казва в писмото на „Диневи груп". Компанията смятала да на­сочи инвестиционните си намерения към друго място, „където ще срещнем по-до­бро разбиране", подчерта­ват предприемачите.

„Не можем да разберем как в тази криза с лека ръка отказват да вземат 36 млн. лв., които сме готови ведна­га да вложим в града", ко­ментират Диневи.


01.04.2010 г., с. 8
Разследват случая с измамените англичани
Окръжният съд в Благоев­град разпореди прокурату­рата в Разлог да направи пълно разследване на фир­ма „Зеком", която не допу­скаше близо година 75 ан­гличани да влязат в имотите си в Банско.

Измамените чужденци бяха подали жалба срещу пловдивската фирма в разложката прокуратура. Едва вчера обаче Окръжният съд отмени отказа на прокурор-ката Айше Джамбазка да образува производство. Съ­дът намери основание да се разследва как англичаните с платени имоти се оказали на улицата.




01.04.2010 г., с. 9
Третият ден в болнични става неплатен отпуск
Работещите вече ще плащат от джоба си третия ден на заболяването си. Това предвижда последната 60-а кризисна мярка, предложена и приета от правителството вчера.

Според нея, ако човек се разболее, първият ден от болничните му ще се поемат от работодателя в размер на 100%, т.е. на пълната му осигурителна заплата. Вторият ден пак ще се плаща от шефа, но обезщетението ще е 60%, а третият ден ще е за сметка на болния. Оттам нататък всичко се поема от НОИ в размер на 80%. Така щяла да се пресече практиката за издаване и ползване на фалшиви болнични, които натоварват бюджета на НОИ. Досега първият ден от заболяването се плащаше пак 100% от работодателя, а след това 80% от НОИ.

Новата схема беше обяснена от финансовия министър Симеон Дянков. Това стана при представянето на останалите 59 мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фиска, които бяха обсъждани повече от две седмици от тристранния съвет и приети с консенсус. Правителството вчера гласува целия пакет, заедно със своята мярка за болничните, добавена в последния момент и необсъждана с партньорите.

Мерките за справяне с кризата с най-високи очаквани допълнителни приходи са приватизацията на миноритарни държавни дялове, орязването на разходите в държавните ведомства, неизвършили съкращения с 10%, продажбата на въглеродни емисии, на земя и т.н. Изпълнението на всички мерки би трябвало да донесе в хазната 1,6 млрд. лв.

Премиерът Борисов заяви още, че държавата ще изплати до 15 дни 550 млн. лв., които дължи на бизнеса през Българската банка за развитие. Ще започне и ускорено връщане на ДДС. Възрастните над 75 г. и овдовелите обаче няма да вземат по-високи добавки към пенсиите си от юли. Увеличението се отлага за по-добри времена.



01.04.2010 г., с. 9
Данък “лукс” ще кърпи асфалта
“С данък “лукс”, ако се приеме, ще оправим инфраструктурата и условията на живот в града. Предимно за това ще се използват средствата”, заяви вчера столичният кмет Йорданка Фандъкова.

Тя обясни, че не се опасява от спадане на събираемостта заради новата ставка. “Размерът на средствата, платени от софиянци през март, е толкова, колкото и миналата година, въпреки кризата”, допълни Фандъкова. Сътресения с бюджета на столицата засега не се очертават.




01.04.2010 г., с. 9
Кушлев удари бизнесмен, точил ДДС
Веселина Ангелова

Комисията “Кушлев” наложи запор на имоти и авоари на великотърновския бизнесмен Младен Милков (46 г.). Имането на ДДС-измамника е на стойност 18 млн. лв. Окръжният съд в старата столица е издал общо 7 обезпечителни заповеди.

Запорът бе поискан от комисията “Кушлев”, след като на 17 февруари Младен Милков, съпругата му Анелия и трима данъчни служители бяха арестувани за източване на 3,6 млн. лв. от бюджета.

Далаверите са правени с едни и същи фактури, които били превъртани през фирмите на фамилията Милкови.

Две седмици след задържането на групата Анелия Милкова се обеси в ареста. Веднага след това съучастниците й бяха пуснати под домашен арест.

До момента са наложени запори върху земи, сгради и жилища на Младен Милков. В дългия списък са включени мелничният комбинат във Велико Търново и силоз в село Петко Каравелово. Запорирани са 71 моторни превозни средства, повечето от които са земеделска техника.

Изпратени са съобщения до банките за запор на сметки. Поискана е и информация от общините за данъчна оценка на цялото имущество на Милкови.


01.04.2010 г., с. 14-15
Мръсен въздух и земя ще пълнят хазната
С Пламен ДИМИТРОВ, вицепрезидент на КНСБ, разговаря Соня Гълъбарова

Та поработихме здраво, гласуваха ни голямо доверие. Отначало мислехме, че е някакъв камуфлаж, но премиерът сам даде пространството, за да търсим верните решения. Обсъжданията бяха изключително тежки, много трудно се постига консенсус. Дано резулта­тът да не бъде разрушен от предстоящите действия по изпълнение на мерките.
- След три седмици разправии най-сетни финализирахте кризисния пакет на държавата. В какво синдикатите се усещат прецакани?

- Не бих казал, че сме прецакани. Напротив, най-големият компромис, направен от партньорите ни в тристранния съвет, беше по отношение на възможността да бъдат свити отвсякъде разходите в държавния бюджет. Началният вариант беше да се ореже с 10% всичко, което засяга бюджетната сфера, включително да се ограничи и допълнителното материално стимулиране. В крайна сметка се прие всички агенции, които работят на терен, да не режат никакви разходи. Става дума за НАП, митниците, агенциите по заетостта и по социалното подпомагане, по горите, Главната инспекция по труда, РИОКОЗ, ДВСК, РИОСВ, т.е. тези, които събират пари или контролират и доставят услуги на хората. Същото важи и за системите, които са на делегирани бюджети и на единни разходни стандарти. Това са цялото образование и социално подпомагане. Другата стъпка е на тези институции, които са направили съкращения през миналата година, да не им се пипат заплатите и допълнителните плащания, а да се ограничават само текущата издръжка, капиталовите и други разходи.

- Кои бюджетни служители ще бъдат ударени тогава?

- Само за тези, които не са съкратили нужния брой хора, ще има пълна санкция - 10% ограничаване на всички разходи, включително и на заплатите. Така се постига някаква степен на обществена справедливост. На всички служители - държавни и общински, независимо дали са по трудов договор или служебни правоотношения, ще бъдат спрени средствата за представително облекло за тази година. Сериозен плюс в защита на съкратените е увеличението на обезщетенията за безработица. За първи път от години насам то става 60% от загубения доход по време на работа.

- Но това не го ли пише в социалния кодекс?

- Пише го, но от 2003 г. насам, когато приемаха бюджета на НОИ, записаха, че ще има минимален и максимален праг на обезщетенията. Оттогава си върви така, законът беше сложен под миндера и сега максимумът за тези обезщетения е 12 лв. на ден, или около 250 лв. месечно. Приетото в мерките означава, че ако съм се осигурявал върху доход от 2000 лв., обезщетението ми ще е 1200 лв., стига да съм правил вноски поне 9 месеца. В условието на увеличаваща се безработица това е много важно особено за квалифицираните кадри, които са били с добри заплати и са загубили работа заради кризата. За да се изпълни тази мярка, ще трябват около 45 млн. лв. В тази посока е и приетото увеличение от 720 на 1000 лв. на максималните суми, които ще получават работещите, ако фирмата им изпадне в несъстоятелност. Ще струва на бюджета 5 млн. лв. Гарантират се до 100 000 лв. и личните средства на всеки човек по партидите му за задължително и доброволно осигуряване в частен фонд, вложени в банките.

- Защо се отказахте от увеличение на вдовишките добавки от юли?

- Отлага се за следващата година и увеличението на добавките към пенсиите на възрастните над 75 г. Двете повишения бяха заложени в програмата на ГЕРБ, те ги отменят, а това дава възможност да се спестят 142 млн. лв., които ще отидат директно към социалното подпомагане, за да се подкрепят най-нуждаещите се. 550 хил. лв. пък ще бъдат насочени, за да могат да работят и през април социалните трапезарии, които осигуряват топла храна на бедните.

- Ще бъде ли увеличена минималната заплата?

- Разбрахме се това да стане от юли, не сме уточнили с колко, но сме заложили 10 млн. лв. Сумата влиза в общата сметка на кризисните мерки, която е балансирана на близо 1,6 млрд. лв. Влизат и средствата за облекчаване на визовия режим за гражданите на Русия и Украйна, за което трябват 8 млн. лв.

Особено важно е, че приехме и цяла каскада от мерки за запазване на заетостта в предприятия, закъсали заради кризата, като се почне от гъвкавото и намалено работно време и се стигне до компенсациите на дохода, до зачитането на трудов стаж, включително и когато човек е излязъл в неплатен отпуск по икономически причини. Схемите ще се финансират от оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”, а от бюджета ще отидат 14 млн. лв., за да подкрепим много фирми да не съкращават хората, докато отмине лошото.

- Откъде ще се вземат всичките тези пари?

- Целта на всичките тези мерки е, от една страна, да се съберат допълнителни приходи, да се подкрепят бизнесът и фискът, да се подпомогнат хората и всичко това да стане така, че да не се стига до нови данъци. Ясно е, че на този етап ДДС няма да се вдига, което е изключително важно за цялата икономика и потребление. Но за да стане това, трябваше да се направят и някои жертви. И жертвата на бизнеса до голяма степен беше свързана с промяната на облагането на застрахователите - то да става не върху печалбата им, както е сега, а върху застрахователните премии, т.е. на входа. Но трябва да се знае, че съществува европейска директива №138 от ноември м.г., според която през 2012 г. България така или иначе трябва да въведе облагане върху премийните приходи. И въпросът е дали това ще стане сега - предсрочно или по-късно, когато ще е неизбежно.

- Големи ли бяха разправиите за данък “лукс”?

- Бяха сериозни, но данък “лукс” ще има. Това ще рече, че се удвоява налогът върху жилища с данъчна оценка над 300 хил. лв. и за автомобили със застрахователна стойност над 70 хил. лв. Няма да се събира данъчната оценка от всички имоти, които човек притежава, а за едно жилище, което надвишава тази стойност. Ако имаш две, които я надвишават, плащаш и върху двете двоен данък. Утроява се налогът върху персонални яхти и самолети. Очакваните приходи са 35 млн. лв. и мярката е с цел и заможните хора да поемат част от тежестта на кризата. Ще има и налог върху паричните и предметните печалби от хазартни игри със заложен финансов ефект от 80 млн. лв. Но всичко това е по-малкото зло от онова голямото - вдигането на ДДС.

- Какви са мерките, които ще напълнят хазната и които ни спасиха от по-висок ДДС?

- Четири от тях са с най-голяма тежест. Първата е продажбата на емисии по Протокола от Киото, от което се очакват 500 млн. лв. според последните оценки на пазара на тези емисии. Още 450 млн.лв. се предвиждат от икономисването на разходи в бюджетната сфера. Приватизацията също ще донесе много приходи, 250 млн. лв. е оценката при продажба на всички миноритарни остатъчни дялове на държавата, чрез Българската фондова борса. Но тази оценка е подценена, мисля, че приходите ще са много повече. Още 164 млн. лв. трябва да постъпят от продажбата на 100 хил. дка от държавния поземлен фонд, чрез публични търгове и от предлагането на други 900 хил. дка през авансово платена дългосрочна аренда за две трети от договора. КНСБ се обяви против продажбата ангро на земя, тъй като първоначалната идея на земеделския министър беше да се изтъргуват 1 млн. дка от държавния поземлен фонд, който общо е 2,8 млн. дка. Други 50 млн. лв. се чакат от увеличението на авансовите плащания на фирмите по закона за корпоративната печалба.

- Какво се промени в работата на тристранния съвет, че вече не се чувствате в ролята на фикуса в ъгъла?

- Досега не сме стигали никога до такава дълбочина и конкретност на обсъжданите въпроси. Правителството показа воля, че иска да чуе бизнеса и синдикатите и да се съобрази до голяма степен с това, което е постигнато като консенсус между нас. От всичките 59 мерки 70% са тези, които договорихме с бизнеса. Правителството ги припозна и добави някои свои.

- Май свършихте работата на държавата?

- Ако сме свършили работа за общата цел - по-бързо да излезем от кризата, какво по-хубаво? Но ако някой си мисли, че това означава и политическа подкрепа от страна на синдикатите, не е съвсем така. Оставаме с различия за въвеждане на необлагаем минимум върху личните доходи, за криминализиране на неплащането на заплати и осигуровки. Има и още неща, по които не постигнахме съгласие, но това не прави по-малко стойностен изстраданият пакет от мерки.

- Е, няма пълно щастие.

- И така може да се каже.
Портретна снимка на три колони


01.04.2010 г., с. 17
И най-новите представителства не са защитени от “оптимизация”
Съкращенията на представителства с цел икономии могат да засегнат дори и новооткритите през последните години, предимно консулски представителства на Балканите и в Русия. И сегашното, и предишното правителство обявиха за свой основен приоритет лидерската роля на България в региона. Обръща се и по-голямо внимане на българската диаспора в съседните ни страни.

Така при предишното управление отворихме генерални консулства в Одрин, Ниш и Битоля, консулско бюро в Бурса, а големият поток от руски туристи доведе до нови генерални консулства в Новосибирск и Екатеринбург.

Доказателство, че и най-пресните мисии могат да бъдат “оптимизирани”, бе неотдавнашното затваряне на консулското бюро в Бурса за близо 20 дни. После то отново заработи, но не се знае докога.

Въпросът за евентуално закриване на дипломатически представителства е пряко свързан с цялостната оценка на имотите зад граница, която тече паралелно в МВнР. Поддържането на един имот, дори да е само с един изпратен дипломатически служител, струва пари.

И то немалко.

А голяма част от собствеността е обвързана с юридически спорове, неизяснени статути, водене на нескончаеми скъпи съдебни дела...

Както “Труд” писа, до края на годината може би ще продадем 3 имота за общо 8 млн. евро - неизползваеми, без функции, които само се рушат.

Този подход може да спести и още разходи на държавата, а даже да донесе и приходи, макар не и космически.


Снимка на две колони - Николай Младенов съобщи пред депутатите, че се планира продажба на 3 български имота в чужбина до края на 2010 г.


01.04.2010 г., с. 18
По дирите на 2,150 млрд. лв.
Подробности по договори и сметки от три ведомства, неразплатени при управлението на тройната коалиция, предлага “Труд” на читателите си в днешния брой.

Договорите и разходите, за които не е било осигурено финансиране от държавния бюджет, са сключени от МВР, земеделското и правосъдното министерство. С тях продължаваме поредицата за необезпечените финансови ангажименти на бившата власт, по които прокуратурата образува досъдебно производство.

Според премиера Бойко Борисов става въпрос за 148 договора на обща стойност 2,150 млрд. лв. Той коментира, че ако държавата ги приеме, ще трябва да си признае, че е манипулирала данните за бюджетния дефицит през 2009 г., които е изпратила на ЕК в Брюксел. Ако пък договорите бъдат прехвърлени за бюджетната 2010 г., дупката в хазната ще се разрасне до 6-7 процента от брутния продукт.

Кухите договори са подписвани от министри и зам.-министри от кабинета “Станишев”.


01.04.2010 г., с. 18
1462 лв./ кв. м за МВР-Разград
“Както съдят Масларова за социалния дом в Стара Загора, така може и някой вътрешен министър да бъде обвинен за сградата на МВР в Разград.” Така говорят местните хора и сочат бетоните, стърчащи край разградския Кооперативен пазар.

1462 лв. ще струва квадратен метър застроена площ, ако бъде осъществен проектът за довършителни работи на гигантската полиция, сочат простите изчисления. По времето на Михаил Миков строителните работи по обекта са възложени на “Строител ВД” ООД - Стара Загора. Според договора за 3 години МВР трябва да инвестира 19 млн. лева, за да получи 13 000 квадратни метра площ. И то при условие, че грубият строеж е почти завършен.

“Строежът от нулата на жилищна кооперация с подобни размери без големи екстри в центъра на Разград ще струва не повече от 683 лв. за кв. м”, пресмятат местни предприемачи.

Бетоните стърчат вече 24 години. През далечната 1986 г., когато са излети, Разград бе превърнат в център на административна област, включваща бившите окръзи Русе, Силистра и Търговище. Постройката е вдигната до 4-тия етаж, макар че по проект трябвало да е шестетажна. Още в първите години на демокрацията обектът е изоставен. На 6 февруари 2009 г. “Строител ВД” започва работа по нея. От МВР превеждат на фирмата 1,5 млн. лв.

С тях наново се леят напукани плочи и се укрепват основите, започва да се слага и ПВЦ дограма.

Но проблемът не е само в парите, а и във функциите. Ако някога сградата бъде довършена, на всеки от около 400-те служители от МВР, обслужващи 178-те хил. жители на Разградска област, ще се паднат по 32,5 кв. м площ. Това е невиждан лукс за МВР. Например централната сграда на Първо столично РПУ, в която работят също 400 полицаи и отговорят за около 200 000 столичани, е само 1800 кв. м. Тоест - на всеки служител се падат по 4,5 кв. м.



Любомир ИЛИЕВ, Цветан ГЕМИШЕВ
Снимка на две колони - Запустелият строеж на Областната дирекция на МВР в Разград в момента е под полицейска охрана, за да не бъде разграбен.


01.04.2010 г., с. 18


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница