1. Автомобилен транспорт – Той е удобен, бърз, включва превоза на пътници и товари и съпътстващите ги товаро-разтоварни дейности, но и силно замърсява околната среда. Разполага с най-дългите трасета и с най-многобройните превозни средства. Особено значение има за планинските райони, където няма жп транспорт – Смолянско, Гоцеделчевско, Малкотръновско.
След Втората световна започва преустройство на старите пътища и изграждане на нови през Прохода на Републиката, Задбалканските полета, Черноморското крайбрежие и др.
Пътно-шосейната мрежа на Б-я достига 37 300 км до 2000г.От тези 324 км са автомагистрали: София – Оризово;София – Ябланица; Варна – Каспичан; 3010км – първокласни, 3819км – второкласни. Третокласните и четвъртокласните възлизат на 80,6%.
Най-важни шосейни магистрали с голямо стопанско значение са:
-
(Калотина) - София – Пловдив – Свиленград – Истанбул
-
София – Карлово – Казанлък – Сливен – Бургас
-
София – Ботевград – Велико Търново – Търговище – Шумен – Варна
-
София – Кулата – Солун
-
София – Ботевград – Плевен – Русе
-
Русе – Велико Търново – Прохода на Републиката (или Габрово) – Нова Загора (или Стара Загора) – Хасково – пр. Маказа (Кърджали)
-
Видин – Монтана – Петрохански проход – София – Перник – Благоевград – Солун
Други важни магистрали (автомагистрален пръстен):
-
“Тракия” (София – Пловдив – Стара Загора – Бургас)
-
“Хемус” (София – Ботевград – Плевен-Попово – Шумен – Варна)
-
“Черно море” (Варна – Бургас)
-
“Марица” (Оризово – Свиленград)
Международният валутен фонд отпусна средства за изграждане на участъка от магистрала “Тракия” м/у Пловдив и Оризово. Целта е да се създаде Трансбалканска магистрала от Дувърс (Албания), през Скопие и Кюстендил – Пловдив – Стара Загора – Ямбол – Бургас. Предстои изграждане на отклонение от Оризово за Свиленград – Одрин – Истанбул (автомагистрала “Марица”). Предстои модернизиране на пътната магистрала Видин (Лом) – Монтана – София – за Гърция (Коридор 4).
При изграждането на автомагистрали се отнема от територията на Б-я, но се създава удобен, единен шосеен пръстен, позволяващ бързото извозване на товари и пътници. Оформянето на модерна пътно-шосейна мрежа, бензиностанции, къмпинги и паркинги ще допринесе за бързото развитие на вътрешния и международния туризъм.
2. Воден транспорт – евтин вид транспорт за превоз на масови товари на големи разстояния. Водният транспорт на Б-я се поделя на морски и речен.
Предимства:
-
не е необходимо да се правят и поддържат пътища
-
превозните средства имат сравнително голям товаро-капацитет
-
при транспортирането е необходима по-малка теглителна сила
Поради тези причини речният е 2 пъти, а морският – 6-7 пъти по-евтин от железопътния транспорт.
Недостатъци (основно на речния):
-
речните водни пътища имат предопределена посока съобразно конфигурацията на реките
-
сравнително бавни са
-
необходими са големи капиталовложения за изграждането на пристанища
-
поради климатични причини много от водните пътища не могат да се използват през известни периоди от време от годината.
След войната Б-я трябва да възстанови целия си морски флот. Тя поправя някои от старите и внася няколко морски плавателни съда. 1961 е приета в Организацията на морските д-ви и е призната за морска страна
Построени са няколко кораба, други са внесени от СССР, Япония, Норвегия и сега Б-я разполага с 94 морски съда = 1,8 млн.бр. т морски търговски флот.
Морският транспорт се използва предимно за превоз на масови товари: въглища, руди, нефт, дървен материал, машини, строителни материали, соди, слънчоглед, дървени храни и др. В Б-я има 1 пътнически кораб с 60 места.
Най-големи пристанища са: Варна, Варна-Запад и Бургас. 1978 е изградена фериботна връзка Варна – Иличовск за улесняване транспортите връзки м/у двете страни.
Речният транспорт се осъществява по р. Дунав. Пристанища: Видин, Русе, Свищов, Лом, Сомовит. 1950 е пуснат в експлоатация фериботът Видин – Калафат; Оряхово - Бекет. 1954 – мостът Русе – Джурджу.
Каналът Рейн – Майн – Дунав позволява преки връзки м/у Черно и Северно море. Каналът свързва 13 д-ви.
Българският речен флот извършва не само крайбрежно, но и трансевропейско плаване. Така се осъшествяват връзките ни с други европейски държави. Най-голямо значение имат пристанищата Русе, Лом, Свищов. Фериботни връзки: Видин – Калафат, Оряхово – Бекет, Русе – Джурджу, Силистра – Кълъраш.
През 2000 разполагаме с 6 речни пътнически кораба, 30 влекача и тласкача, 174 речни несамоходни товарни кораба.
3. Въздушен транспорт – най-бърз, но и най-скъп. Има значение предимно за превоз на пътници и бързо развалящи се стоки. Първата линия е София – Бургас (20 май 1947). Първата международна линия е София – Будапеща.
Б-я поддържа мрежа от въздушни линии, които свързват София с много европейски столици и градове от другите континенти. Летищата София, Варна, Бургас имат международно значение, а Пловдив е резервно летище на София. През 1999 “Балкан” е приватизирана от израелска компания, при което е разпродаден самолетния парк, закрити са много международни линии и всички вътрешни авиолинии. Страната остана без въздушни пътнически връзки. Правителството е принудено да разтрогне договора и да възстанови най-натоварените авиомаршрути.
4. Тръбопроводен транспорт – пренася газообразни, течни и прахообразни товари при ниска себестойност и висока пропускателна способност. Не зависи от климатичните условия, има непрекъснатост на транспортния процес, не изразходва много енергия, не замърсява околната среда и е високо механизиран. Първоначално са изградени тръбопроводни участъци (устието на Камчия – Белослав – Нови пазар), след това се изгражда тръбопровода от бившия СССР до Б-я, чийто северен участък минава през Добрич – Девня (с отклонение за Варна) – Шумен – Плевен (с отклонение за Враца – Чирен) – гара Яна (с продължение до Перник).
-
Южното трасе на газопровода: Девня – Карнобат (с отклонение до Бургас) – Сливен (с отклонение до Ямбол) – Стара Загора – Димитровград – Пловдив – гара Яна
-
Бургас – София: първи продуктопровод – снабдява столицата с бензин
-
НХК Бургас – НХК: тръбопровод
-
НХК Бургас – СХК Девня; етиленопровод
5. Вътрешноградски транспорт – поддържан с трамваи (София), тролейбуси (София, Пловдив, Варна, Русе, Габрово, Плевен, Казанлък, Велико Търново, Сливен, Перник = 15 града) и автобуси във всички по-големи градове. Метро в София с три лъча и три възлови спирки: ЦУМ, при НДК и Софийски университет. Дължина на трамвайните линии: 140 км; на тролейбусните: 624 км. Над 75% от вътрешноградския транспорт е в частния сектор.
6. Съобщения – разширяват се, модернизират се и придобиват все по-голямо стопанско значение. За това допринася и Международният валутен фонд, който включи Б-я в международната система за спътникова информация.Най-добре развити телефонни съобщения – градски, междуградски, международни, както и пощенската кореспонденция. Широко приложения в политическия, икономическия и административния живот на страната имат телексът, радиото, телевизията, мобилните телефони. Главен център на съобщенията е София.
Сподели с приятели: |