1. Базисни финансови активи в контекста на финансово-посредническите отношения са?
в) акциите и облигациите;
2. Кой от изброените по-долу видове ценни книжа спада към групата на т.нар. вторични ценни книжа:
депозитни сертификати и облигации, емитирани от банкови институции;
3. Директното финансиране в икономиката се реализира от:
б) финансовите пазари;
4. Типични заематели на финансовите пазари са:
г)нефинансовите фирми и държавата.
5. Процесът „секюритизация“ се свързва с:
а) преобразуването на нетъргуеми финансови активи в търгуеми;
6. В модела на Ароу-Дебрьо за идеалната пазарна структура, поведението на икономическите субекти се определя от:
а) цената;
7. Проявлението на моралния риск на пазара на акционерен капитал е във формата на:
в) проблем принципал-агент;
8. С понятието „опортюнистично поведение“ в теорията на финансовото посредничество се визира:
в) възможността за извличане на едностранна полза при сключване на договор между двама икономически агенти
9. Контролът върху изпълнението на сключен финансов договор се свързва с разходите за:
г) мониторинг .
10 Моралният риск на финансовите пазари:
г) се обяснява с „Парадокса на Гросман-Стиглиц“.
тема 2
1. Според теорията на Ротшилд и Стиглиц (1976), отсяването (screening) представлява:
г) противодействие на неблагоприятния избор.
2. Теорията на Лиланд и Пайл (1977) извежда тезата, че даден пазарен участник може да сигнализира
за своята информираност чрез:
б) инвестиции в активи, за които предварително е извършил проучване ;
3. Според Теорията на Стиглиц и Уайс за кредитното рациониране (1981), разликата в информираността е възможно да доведе до:
Сподели с приятели: |