1. Беседа за Иисуса Христа как живял и се жертвал за хорат



страница1/5
Дата02.06.2018
Размер0.79 Mb.
#70423
  1   2   3   4   5
ВЕРОУЧЕНИЕ - ЧАСТ ТРЕТА

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Беседа за Иисуса Христа как живял и се жертвал за хората . 2

2. Съденето на Иисуса Христа . 2

2.1. Иисус пред Пилата и Ирода . 4

2.2. Страданията на Христа . 5

3. Кръстна смърт . 7

3.1. Погребение Христово . 8

4. Възкресението на Иисуса Христа . 9

4.1. Иисус се явява на учениците . 9

5. Възнесението на Иисуса Христа . 11

6. Светии Дух слиза над апостолите . 12

7. Проповед и дела на апостолите . 13

7.1. Образуване на християнската църква . 13

8. Образци на вярата . 14

9. Мъченици и герои за вярата в Иисуса Христа . 17

10. Как са живели първите християни . 19

11. Животът на църковните отци и учители като подражание

на живота на Иисуса Христа . 20

12. Разпространение на християнството;

гонене на христия­ните . 20

13. Вселенски събори и борба с лъжливите учения . 22

14. Различие между православие, католичество и

протестант­ство . 23

15. Учението на Иисуса Христа за блаженствата . 24

15.1.Разяснение на учението за блаженствата . 25

16. Новият закон . 28

17. Притча за милостивия самарянин . 30

18. Притча за стопанина — лозар . 31

19. За молитвата . 32

20. Господня молитва . 32

21. Учението за любовта . 34

21.1.Учението за любовта и Божиите заповеди . 34

22. Учението на Иисуса Христа за Божието царство . 36

а. За лозарите-убийци . 36

б. За поканените на сватба . 37

в. За семето и плевелите . 37

г. За сеяча . 38

д. Други притчи . 38

23. Учението за последните дни и готовността на човека да

ги посрещне . 39

23.1. за будните и готови слуги . 40

23.2. За мъдрите и неразумни девици . 40

1. БЕСЕДА ЗА ИИСУСА ХРИСТА — КАК ЖИВЕЛ И СЕ ЖЕРТВУВАЛ ЗА ХОРАТА


Иисус Христос дошъл на земята като Син на бедната Дева Мария, родил се в овчарска пещера и през целия Си живот нямал място, где да се подслони. В яслите при Витлеем дошли да Му се поклонят бедни овчари; след време пристигнали и мъдреци от далечни земи, които Му донесли дарове като на цар и Бог.

Иисус растял и се развивал под нежните грижи на Своята любеща майка. Тя го научила на четмо и писмо и Го запознала със свещените книги. Иосиф, покрай дру­гото, Го учил на своя занаят — дърводелство. Иисус се развивал както всички деца, но се отличавал от тях по това, че бил безгрешен, чист по душа. Още 12-годишен

Той учудил еврейските учители със Своя ум и познаване на Свещеното писание.

На 30 години Иисус се кръстил в река Иордан, след това постил и се молил в пустинята, за да се приготви за тежкия подвиг, който Го очаквал. Но духът на злото се опитал да отклони Спасителя от великото дело, което дошъл да извърши на човеците. Той му предложил бо­гатството и блясъка на целия свят, като искал от Него само едно: да му се поклони и да му служи. Спасителят надвил изкушенията, а дяволът, ядосан, че не успял да Го съблазни, се махнал и при Иисуса дошли ангели да Му служат.

След това Иисус започнал да поучава. Ходел по гра­дове и села да проповядва Божията правда, да прикан­ва людете към покаяние и към нов, свет живот, за да ги направи участници в царството Божие. Народът се сти­чал отвсякъде да Го слуша и жадно поглъщал пропове­дите Му. Христовите думи за обич между човеците сгрявали сърцата на всички притеснени. Неговият поглед, пълен със страдание и милост към нещастните, давал утеха и насърчение на всички, които били измъчени от живота.

Иисус имал божествена сила да прави чудеса. От една Негова дума слепи поглеждали, болни оздравявали, мъртви възкръсвали, бурите на морето утихвали. Нав­сякъде народът Го прославял и почитал като Син Божий.

Но заедно с това растяла и омразата на книжниците и фарисеите към Него. Те вървяли по стъпките на Спа­сителя, дебнели всяка Негова дума и измисляли всевъз­можни клевети против божествения Учител.

Приближавали дните на Спасителивите страдания. Хиляден народ излязъл пред Иерусалим да посрещне Господа с цветя, палмови клончета и хвалебни песни. Това усилило още повече гнева и завистта на Неговите противници. Христос бил осъден от неправеден съд и разпънат на кръст.

Но величието на Божията правда се явило във всич­ката си сила. На Голгота повярвал в Христа дори раз­бойникът; повярвал и началникът на стражата и изви­кал: „Наистина, Той беше Божий Син!” А после, при запечатан гроб, Христос славно възкръснал. Истината възтържествувала и победила злото. Великата жертва, дадена от Иисуса Христа на Голгота, спасила света и му открила пътя за вечното блаженство.

Нека проследим най-трагичните минути, които пре­живял Господ Иисус Христос от Тайната вечеря до слав­ното Си възкресение.


2. СЪДЕНЕТО НА ИИСУСА ХРИСТА
(Матей 26:57—75; Марко 14:53—72; Лука 22:54—71;

Иоан 18:13—28)


Учението и делата на Иисуса Христа били така спа­сителни за човеците, че трябвало всички да Го обичат и почитат. Но еврейските първосвещеници и книжници Го намразили, защото изобличавал лицемерието им и безпътния им живот.

Те завиждали на Христа, защото народът се радвал на делата Му с жадност слушал учението Му и търсел помощ от Него. Омразата на еврейските първенци се усилила най-вече при тържественото посрещане на Спа­сителя в Иерусалим. След това тържество те се събрали в дома на първосвещеника Каиафа и решили да Го уло­вят с измама и да Го убият. На помощ им дошъл Иуда Искариотски, който им предал своя Учител и Господ за тридесет сребърника. Това станало в Гетсиманската градина след Тайната вечеря.

Иисус пред първосвещеника Ана. Като уловили Иису­са в Гетсиманската градина, войниците Го завели в до­ма на бившия първосвещеник Ана.

Ана смятал, че ще може да намери в думите на Иису­са някакво обвинение, та почнал да го разпитва, какво учение проповядва и кои са учениците Му.



  • Аз открито говорех на света; проповядвах винаги в синагогите и в

храма, гдето се събират иудеите — от­върнал Иисус.

— Скришом нищо не съм говорил. Защо питаш Мене? Питай ония, които са Ме слушали! Ето някои от тях са пред тебе.

Още не доизрекъл, един от слугите Го ударил по ли­цето и казал: „Тъй ли се отговаря на първосвещеник?”

— Ако говорих зле, докажи това, а ако ли добре, за­що Ме биеш? — кротко казал Иисус.

След това Спасителят замълчал и не отговорил ни на едно питане. Ядосан от мълчанието Му, Ана Го изпратил вързан при зетя си Каиафа.

Отричането на апостол Петра. Когато наближили къ­щата на стария първосвещеник Ана, апостолите Иоан и Петър се присъединили към тълпата, която вървяла подир Иисуса, и влезли в двора. Там имало накладен огън, около който стояли слугите и се греели. Отишел при тях и Петър. Вратарката се вгледала в него и казала: „И ти беше с Иисуса Галилеянина”.

— Не зная и не разбирам какво ми говориш, — ка­зал Петър.

Познал го и един от слугите на първосвещеника, но Петър пак отрекъл, че е Иисусов ученик.

Приближил се до огъня и друг слуга, вгледал се в Петра и казал: „И ти си Иисусов ученик. Аз те видях с Него в градината. Пък и говорът ти показва, че си от Галилея”.

— Кълна се! — извикал Петър — никога аз не съм бивал Негов ученик. Аз дори не Го познавам.

При тия думи той протегнал ръка към небето да се закълне и неволно погледнал към мястото, гдето стоял Иисус вързан, пазен от войниците. Погледите им се срещнали; в тоя миг някъде пропял петел.

Петър си спомнил думите на Господа: „Преди да про­пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене”, — и теж­ко станало на душата му. Излязъл вън и горчиво зап­лакал.

Иисус пред Каиафа. Като се съмнало първосвещениците и книжниците се събрали на съвет у Каиафа и пратили да търсят свидетели против Иисуса. Такива се явили много, но истински показания никой не могъл да даде. Двама души казали, че Иисус искал да събори храма и в три дни да го издигне наново, без да разберат, че Той говорел за Своето тяло и предсказал за Своето възкресение.

Има ли да кажеш нещо против това обвинение? — попитал Каиафа.

Иисус упорито мълчал.

— Защо не отговаряш? Нали чу, какво казват про­тив Тебе?

Понеже Иисус продължавал да мълчи, Каиафа кип­нал от гняв, станал от мястото си, приближил се до Иису­са, вдигнал над Него ръце и казал:

— Заклевам Те в живия Бог, кажи ми, Ти ли си Хрис­тос, Божия син?

— Да, Аз съм — отвърнал твърдо Иисус. Казвам ви: отсега ще видите Човешкия Син седнал отдясно на Бо­га и идещ на небесните облаци.

Каиафа раздрал дрехата си от гняв и викнал на ста­рейте:

— Чухте ли? Той богохулства. Какви свидетели ис­каме, когато Той се нарича Син Божий?

— Смърт на Богохулника! — викнали всички — Зас­лужава смърт. Всеки, който нарича себе си Бог, трябва да умре.

След това Иисус бил изведен вън от синедриона. Едни Го заплювали и биели с плесници, други закривали ли­цето Му, удряли Го и питали: „Познай, Христе, кой Те удари!”

Христос търпеливо понасял всички обиди.

Съдбата на предателя. Като узнал, как оскърбяват Иисуса, предателят Иуда почнал да се измъква. Съвест­та у него заговорила и почнала да го гризе. Душата му не намирала покой. Той отишъл в храма, гдето били събрани първосвещениците, хвърлил им тридесетте сре­бърника и рекъл:

— Съгреших, че предадох невинна кръв!

— Какво ни е грижа? Ти му мисли! — равнодушно отговорили те.

Отчаян и разбит, Иуда излязъл от храма и отишъл та се обесил на едно дърво край града.

Първосвещениците взели парите и казали: „Не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена на кръв”. И като се посъветвали, купили с тях една нива, за да погребват в нея чужденци. Тая нива нарекли „Кръвна нива”, защото била купена с цената на невинно про­лята кръв.
2.1. ИИСУС ПРЕД ПИЛАТА И ИРОД А
(Матей 27:1—15; Марко 15:1 — 15; Лука 23:1—25; Иоан 18:28—40)
Синедрионът признал Иисуса за виновен, но нямал право да Го осъди на смърт, защото иудейските съди­лища не могли да издават смъртни присъди без съгла­сието на римските власти. Затова решили да изпратят Иисуса при римския управител Пилат.

Като повели Христа към Пилата, освен стареите и първосвещениците, които участвали в синедриона, тръгнали подир Него книжници, фарисеи и много народ. Най-напред довели Иисуса в преторията), но иудеите не влезли вътре, защото смятали това място за нечисто, и който влизал в него, не можел в тоя ден да яде пасха. Явил се Пилат и попитал, Кого са довели и в какво Го обвиняват.

Старейте, които били отпред, завикали: „Ако Той не беше злодей, не бихме Го довели при тебе”.

— Но щом е злодей, — казал Пилат, — вземете Го вие и Го съдете по вашите закони!

— Нам не е позволено да осъждаме на смърт, а Той е заслужил смъртно наказание, защото се нарича иудейски цар: казва, че е Син Божий, бунтува народа, като го учи да не плаща данък на кесаря.

Обвинението било страшно. Пилат се вгледал в Иису­са и Го запитал:

— Ти ли си иудейският цар?

— Цар съм — внушително отговорил Христос — но Моето царство не е от този свят.

— Значи, Ти наистина си цар? — строго запитал Пилат.

— Да, цар съм. Аз дойдох на света да свидетелст­вам истината, и всеки, който обича истината, слуша гласа Ми.

— А що е истина? — попитал Пилат и, без да получи отговор, извел Иисуса пред иудеите и казал: „Не нами­рам никаква вина у Тоя Човек”.

Но тълпата ревяла като бясна: „Как да не намираш вина? Той е размирник! Бунтува народа. Цяла страна повдигна на крак, като почнеш от Галилея, та чак до­тук”. Като чул, че Иисус е галилеянин, за да се отвърне от неприятност, Пилат Го изпратил при Ирода, управи­теля на Галилея, който по случай празниците бил в Йе­русалим.

Ирод се много зарадвал, като видял Иисуса. Той слу­шал да приказват много за Него и се надявал, че Иисус ще направи някое чудо. Задавал Му въпроси, но като се убедил, че няма да получи отговор, предал Го на слуги­те, които дълго се подигравали с Него. След това, за да Го унизи, за дето уж изявил желание за иудейския царски престол, Ирод заповядал да Го облекат в светла дреха и така облечен Го върнал при Пилата.

Пилат не знаел, що да прави. От една страна се боял да осъди невинен човек, а от друга бесните викове на тъл­пата силно го безпокояли. По едно време се обърнал към Иисусовите обвинители и казал: „Вие видяхте, че аз Го разпитах пред вас и не намерих никаква вина у Него. Пратих Го при Ирода, но и той Го намери невинен. Но тъй като вие Го обвинявате, аз ще Го накажа строго и ще Го пусна”.

При тия думи тълпата надала още по-силен вик: „Ако Го пуснеш, не си приятел на кесаря; ти ще освободиш един негов враг, Който бунтува народа”.

Пилат се уплашил от тия обвинения и, за да не го наклеветят пред кесаря, че защитава бунтовници, решил да издаде смъртна присъда.


2.2. СТРАДАНИЯТА НА ХРИСТА

(Матей 27:15—31; Марко 15:5—20; Иоан 19:1-16)
Когато Пилат отивал във вътрешната стая, срещу не­го се задала слугинята на жена му и казала:

— Господарката те моли да не правиш никакво зло на Тоя Праведник, защото миналата нощ се измъчила за Него; лоши сънища сънувала.

Пилат си спомнил, че евреите имат обичай да го молят да помилва за празника по един от престъпниците. Сега в затвора лежал един бунтовник на име Варава. Той бил убиец и разбойник. Никакво сравнение не можело да ста­ва между него и Иисуса. Пилат мислел, че народът ще освободи Иисуса, та излязъл пред тълпата и попитал, кого искат да им пусне: Варава или Иисуса.

Още не довършил думите си, тълпата се развълну­вала. Всички викали да пусне Варава.

— А какво да правя с Иисуса Назарянина? — попи­тал Пилат.

— Разпни Го, разпни Го! — извикали всички в един глас.

Пилат се чудел, какво да прави. Най-после намислил да накаже жестоко Иисуса и после да Го изведе пред тълпата, та дано тя се успокои. Затова предал Христа Спасителя на войниците, които Го подложили на голе­ми мъки и унижения.

Христос мълчаливо понасял страданията. За поди­гравка войниците изплели венец от тръни и го поставили на главата Му. Острите бодли на трънка се набивали в челото на Иисуса, а кръвта на струи течала по лицето Му. Но палачите ставали по-свирепи и по-безсърдечни. Подир малко метнали на окървавените Иисусови пле­щи червена дреха, дали в ръката Му тръст, турили Го на стол и, като падали на колене пред Него, подигравател­но казвали:

— Радвай се, Царю Иудейски!

След това ставали, биели Го и Го заплювали в лицето.

Измъчен и унизен, божественият Старадец бил изве­ден пак пред тълпата. Пилат мислел, че тя ще се смили сега, като Го види така окаян. Но народът вдигнал ръце и повтарял все едно и също.

— Разпни Го, разпни Го!

— Вашият цар ли да разпна? — подигравателно пи­тал Пилат.

— Ние нямаме друг цар освен кесаря. Този е измам­ник. Смърт за Него! — викали евреите.

Пилат виждал, че вълнението се усилва, и решил да изпълни желанието на тълпата. Но, за да покаже, че на­мира Иисуса невинен, и за да успокои уж съвестта си, взел вода, умил ръцете си и казал:

— Не съм виновен за смъртта на Тоя Праведник. Вие му мислете.

Тълпата извикала:

— Нека кръвта Му тежи върху нас и нашите деца!

Пилат влязъл в стаята си и написал смъртната при­съда. След това заповядал на войниците да вземат Иису­са и да Го разпнат на кръст.

Четвърти член от Символа на вярата. Иисус бил Син Божий и нямал никакъв грях. Всред греховния свят един Той бил безгрешен. През живота Си правел само добри­ни на човеците. Между думите и делата Му имало пъл­но съгласие.

Водачите на еврейския народ вървели из лош път. За тях нямало нищо свето. Те били слуги на тъмнината и злото, и затова не могли да търпят светлината на Хрис­товото учение. Спасителят постоянно откривал нечисти­те им дела и явно ги изобличавал пред народа. Затова Го намразили, наклеветили Го като бунтовник и Го осъ­дили на смърт.

Иисус Христос, като Бог, имал възможност да избегне страданията и смъртта, но Той доброволно поискал да пострада, за да спаси със смъртта Си всички люде. Това станало през времето, когато римски управител на Иудея бил Пилат.

Учението на църквата за страданията и смъртта на Спасителя е разкрито в четвъртия член от Символа на вярата, който се чете тъй:

„И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан”.

Девета Божия заповед. За да осъдят Иисуса, книжни­ците и фарисеите довели в съда лъжливи свидетели. Техните неверни показания дали основание на Каиафа да обвини Спасителя в богохулство и да иска смъртта Му.

Лъжесвидетелството е тежък грях. В деветата Бо­жия заповед е казано: „Не лъжесвидетелствай против ближния си”. С тая заповед Бог ни забранява да лъжем и да клеветим когото и да било. Особено важно е свиде­телството ни пред съдилищата, когато сме повикани да изповядваме тържествено истината и да възстановим правдата. Голям грях е, ако излъжем и вкараме в заб­луждение съдиите. Чрез лъжливо свидетелстване мо­жем да погубим невинен човек и да оправдаем злодея, та да върши нови престъпления. Тая заповед иска от нас да бъ­дем честни, да държим на думите си и да говорим само истината.


3. КРЪСТНА СМЪРТ
(Матей 27:31—56; Марко 15:20—30,- Лука 23:26—49; Иоан 19:16—37)
На път за Голгота. Войниците съблекли червената дреха от Иисуса и Го облекли в Неговите дрехи. Възло­жили на плещите Му кръста и потеглили за Голгота. Изнемощял от мъки и страдания, Христос едва носел кръста Си. Тогава войниците накарали някой си Симон от гр. Киринея, който се връщал от нивата си да носи кръста. Тъжното шествие пак потеглило за Голгота.

Подир Иисуса вървяло голямо множество народ и жени, които плачели, като Го гледали, как се мъчи.

— Дъщери иерусалимски — казал Иисус — не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си! Защото ще настанат такива грозни и усилни времена за вас, че ще викате на планините да паднат да ви затрупат, а на хълмовете — да ви заровят! С тия думи Иисус предска­зал бъдещите бедствия, които щели да сполетят Иеруса­лим и жителите му.

Когато стигнали на Голгота, дали на Иисуса да пие вино, размесено с течност, горчива като жлъчка, та да не усеща болките, когато Го разпъват. Той само вкусил, но отказал да пие, защото искал да страда в пълно съз­нание.

На кръста. След това Му съблекли дрехите и Го при­ковали на кръста. А Иисус се молел за враговете Си: „Отче, прости им: те не знаят, що правят”.

За да направят смъртта на Спасителя по-позорна, разпънали от двете Му страни двама разбойника: еди­ният от — дясно, а другият отляво. По заповед на Пи­лата, на Иисусовия кръст приковали дъсчица с надпис „Иисус Назарянин, Цар Иудейски”. Тя била написана на три езика: еврейски, гръцки и латински.

Като привършили работата си, палачите седнали на страна и си поделили горните дрехи на Иисуса, а долната Му дреха, хитона, не искали да късат. Той бил цял, без шев. Сама пречистата Му майка го била тъкала. За него хвърлили жребие. И тъй се изпълнило пророчеството на Давида: „Разделиха дрехите Ми и за одеждата Ми хвър­лиха жребие”.

До кръста на Иисуса стояла майка Му и някои други жени, заедно с апостол Йоана, най-обичният ученик на Господа. Майката Господня тихо плачела и въздиша­ла. Христос ги съгледал и казал на майка Си: „Жено, ето твоят син!” После се обърнал към Йоана и казал:

„Ето майка ти!” Обичният ученик след тези думи взел пречистата майка Господня под своя закрила.

Двамата разбойници. Жестоката на Иисусовите вра­гове не отслабвала. Едни минавали край кръста, клате­ли подигравателно глава и викали; „Ей Ти, Който разрушаваш храма и в три дни Го съграждаш, спаси Себе Си и слез от кръста!”

Първосвещениците се присмивали и казвали помеж­ду си: „Други спасяваше, а Себе Си не може да спаси”.

Дори един от разбойниците Го оскърбил. Измъчен от болки и безсилна злоба, той хулел и проклинал всич­ко на света:

— Христе, Христе! — на присмех викал той — ако наистина си Син Божий, спаси Себе Си и нас!

Другият разбойник почнал да вразумява другаря си:

— Ти и от Бога ли се не боиш? Ние сме осъдени спра­ведливо, а Той нищо не е сторил. И като се обърнал към Иисуса, изказал дълбоката си вяра в Него, като Спасител, Който отново ще дойде на земята да основе своето царство:

— Господи, не забравяй и мене, когато бъдеш в цар­ството Си!

— Истина ти казвам — отговорил Иисус — че днес ще бъдеш с Мене в рая.

Спасителят млъкнал. Млъкнал и разбойникът. На небето ставало нещо страшно: то се помрачило, слънце­то притъмняло, гаснело. Мрак и ужас се спущали на зе­мята.

Последни минути. Часът бил три. Мъките на Господа ставали нетърпими. Той чувствал, че силите Му Го напущат, и извикал:

— Или, Или, лама савахтани! сиреч Боже мой, Боже Мой, защо си Ме оставил! — А след това тихо казал: „Жаден съм”.

Един от войниците набол на тръст гъба, натопена в оцет и Му дал да пие.

Иисус само вкусил от оцета. Той чувствал, че нас­тъпва смъртта. Повдигнал глава, увенчана с трънения ве­нец, и с висок, ясен глас извикал:

— Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!

И издъхнал.

В тоя миг потреперела и се разтресла земята. Камъ­ните и скалите се разпукали. Отворили се гробове, и мно­го мъртви възкръснали. Всички, които били около кръс­та, се връщали в града и се биели в гърдите за извърше­ното злодеяние. Римският стотник Лонгин, който стоял до кръста, като началник на стражата, се удрял в гърди­те и викал.

„Наистина, Тоя Човек бе Син Божий!”

В същия миг, когато Спасителят изпуснал послед­ната си въздишка, завесата на Иерусалимския храм се раздрала на две, отгоре до долу — в знак, че Старият за­вет, се свършва.

3.1. ПОГРЕБЕНИЕ ХРИСТОВО


(Матей 27:57—66; Марко 15:42—47; Лука 23:50—56; Иоан 19:31—42)
Слънцето клоняло вече на запад. Настъпила вечер­та пред великата пасхална събота. За да не останат те­лата на кръстовете, членовете на синедриона помолили Пилата да ги свалят, преди да се стъмни, та кървавото зрелище да не помрачава светлия им празник. Палачи­те пречупили пищялите на разбойниците, за да издъх­нат по-скоро. Когато дошли при Иисуса и видели, че е умрял, не Му пребили пищялите, но един от войниците пробол с копие ребрата Му, отгдето изтекло кръв и вода.

Вечерта дошъл при Пилата един праведен човек и таен Иисусов ученик, на име Йосиф от гр. Ариматея, и поис­кал позволение да погребе тялото Му. Пилат позволил. Йосиф имал градина недалеч от Голгота. В скалите на тая градина имало пещера, а в нея — новоиздълбан гроб, гдето още никой не бил полаган. Иосиф заедно с Никодима, също таен ученик на Иисуса, свалили тялото на Господа от кръста, помазали го с благоуханни масла, обвили го с чисто платно и го положили в гроба, а вхо­да затворили с голяма плоча.

В събота сутринта членовете на синедриона се съб­рали при Пилата и му казали: „Господине, спомнихме си, че Оня измамник, още приживе бе казал, че подир три дена ще възкръсне. Ето защо заповядай да се пази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат на народа, че е възкръснал”.

Пилат им казал: „Имате стража; идете и запазете гро­ба, както знаете!”

И те отишли, запечатали гроба и поставили стража.

4. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ИИСУСА ХРИСТА


(Матей 28:1—15)

Настанал третият ден от смъртта на Иисуса. Стража­рите строго бдели, да не би някои да се доближи до гро­ба на божествения Мъртвец. Но Иисус Христос — и при запечатан гроб и при бдителна стража — през нощта славно възкръснал и излязъл от гроба, без да повреди и гробния печат.

Рано сутринта стражарите усетили силен земетръс. Страшен подземен удар ги разтърсил. Земята се разлюляла, и скалите се разпукали. Силна небесна светлина се разляла наоколо. Защото ангел Господен слязъл от небето, пристъпил към гроба, отвалил тежкия надгробен камък и седнал на него. Видът на ангела бил като светкавица, а дрехите му — бели като сняг.

Пазачите, уплашени от него, се разтреперели и ста­нали като мъртви. Когато се съвзели, отишли в града и обадили на първосвещениците за всичко станало. А те събрали съвета, повикали стражарите и ги подкупели с доста пари, като им казали:

— Никому не разказвайте това, що видехте, а гово­рете, че учениците Му са откраднали тялото през нощ­та, когато сте спяли!




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница