1. Дефиниране на проблема Политически контекст



страница1/4
Дата25.10.2018
Размер276 Kb.
#97263
  1   2   3   4



1.Дефиниране на проблема

1.1.Политически контекст


Обосновка

Поради капацитета си да осигуряват много надеждни и точни данни за позицията, скоростта и времето технологиите за глобалната навигационна спътникова система (наричана по-нататък „ГНСС“) са от основно значение за увеличаване на ефикасността в много сфери на икономиката и в много области от всекидневния живот на гражданите. Опитът, придобит с американската глобална система за позициониране (наричана по-нататък „GPS“), показа предимствата на спътниковата навигация, тъй като сега в САЩ тази система се счита за петата обществена услуга1 (след водоснабдяването, електроснабдяването, газоснабдяването и телефонията). Наблюдава се значителна зависимост на американските военни и граждански потребители от GPS. Понастоящем няколко други държави изграждат своя собствена ГНСС.

В наши дни европейските потребители на спътниковата навигация нямат алтернатива, освен да използват спътниковите сигнали от американската GPS или руската GLONASS (Глобальная навигационная спутниковая система) за позициониране, навигация и синхронизация. Зависимостта на Европа от осигуряваната от GPS спътникова радионавигация се оценява на 6—7 % от БВП на 27-те държави-членки на ЕС, т.е. 800 млрд. EUR2. Военните оператори на тези системи обаче не могат да дадат гаранции за осигуряване на непрекъсната услуга. Това означава, че европейската икономика все повече разчита на военна инфраструктура, която не е под контрола на Европа и не е предназначена основно за обслужване на европейските икономически цели. Системата на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (наричана по-нататък „EGNOS“) и системата за спътникова навигация, създадена по програма „Галилео“, ще осигурят на ЕС независим достъп до технологиите за ГНСС. Тази стратегическа инициатива може да генерира преки и непреки социално-икономически ползи за Европейския съюз.

Европейският съюз отдавна отчете нуждата от своя собствена глобална навигационна спътникова система3. В рамките на тази политическа цел има няколко специфични посоки за действие, включително създаването на първата глобална спътникова инфраструктура за навигация и позициониране под граждански контрол, която да е напълно независима от съществуващите системи. Добавената стойност на европейската ГНСС се състои не само в осигуряване на европейската независимост по отношение на една критична технология, но и в гарантиране на макроикономически ползи за Европейския съюз, като се развиват нови услуги и продукти, базирани на ГНСС, и се генерира технологически напредък, който може да ускори научноизследователската и развойната дейност и иновациите4.

Въпреки че независимостта по отношение на глобалната спътникова навигация е основната причина за разработване на програма „Галилео“, оперативната съвместимост със съществуващите и бъдещите системи за спътникова навигация, особено американската GPS, е аспект със значителна добавена стойност. След като създадената по „Галилео“ система е оперативна, пазарните потребители ще се възползват от оперативната съвместимост и увеличаването на системите за спътникова навигация, осигуряващи по-голяма надеждност и точност, и повечето приемници ще функционират, като използват данни от няколко системи. Също така потребителите се нуждаят от резервни системи при повреда или умишлено прекъсване на сигналите, което идва да покаже добавената стойност от една система за граждански цели.

Управление и финансова рамка

Европейската програма за спътникова навигация „Галилео“ беше стартирана през 2001 г. Първоначално проектът се основаваше на публично-частно партньорство, а именно Съвместното предприятие „Галилео“ (наричано по-нататък „СПГ“), което имаше функция на обща структура за управление и финансиране.

През 2006 г. СПГ беше заменено от Европейския надзорен орган на ГНСС, отговарящ за управлението на аспектите във връзка с публичните интереси на европейските програми за ГНСС. Европейската космическа агенция (наричана по-нататък „ЕКА“) отговаряше за техническото управление и изпълнението на програмите за ГНСС, като получаваше общо финансиране от 2,8 млрд. EUR от ЕС и ЕКА.

С приетия през 2008 г. Регламент за ГНСС5 ЕС стана единственият политически субект, отговарящ за ръководството и пълното финансиране на европейската политика в областта на ГНСС. С Регламента за ГНСС се определя финансирането за програмите „Галилео“ и EGNOS за периода 2007—2013 г. Бюджетът от 3,4 млрд. EUR беше разпределен между оставащите фази на развитие и разгръщане на „Галилео“ и функционирането на EGNOS.

В предложението на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка за бюджета на ЕС за 2014—2020 г.6 се предлага да се финансират програмите за ГНСС изцяло от бюджета на ЕС, като максималната сума е фиксирана на 7 млрд. EUR.

1.2.Установени проблеми


Два основни проблема затрудняват напредъка по изпълнението на европейските програми за спътникова навигация:

(1) създадената по програма „Галилео“ система няма да е напълно оперативна и няма да предоставя самостоятелно всички пет услуги през 2013 г., както е планирано. След фазата на развитие програма „Галилео“ се характеризираше с превишаване на разходите и закъснения в предоставянето на системата, чиито последици частично бяха предотвратени чрез предприемането на мерки. Графикът, установен с Регламента за ГНСС (съгласно който до 2013 г. създадената по програма „Галилео“ система трябваше да е напълно оперативна и самостоятелно да предоставя отворена услуга (наричана по-нататък „OS“), услуга за безопасност на човешкия живот (наричана по-нататък „SoL“), търговска услуга (наричана по-нататък „CS“), публично регулирана услуга (наричана по-нататък „PRS“) и услуга по търсене и спасяване (наричана по-нататък „SAR“), не може да бъде спазен;

(2) няма окончателна рамка за финансиране и управление на фазата на експлоатация на програмите „Галилео“ и EGNOS след 2013 г. Регламентът за ГНСС обхваща периода 2008—2013 г., т.е. фазата на развитие и разгръщане на програма „Галилео“ и началото на фазата на експлоатация на EGNOS. Поради превишаването на разходите и закъсненията фазата на разгръщане на програма „Галилео“ ще приключи през 2018—2019 г., а фазата на експлоатация ще започне постепенно през 2014 г. Тъй като Регламентът за ГНСС не установява рамка за финансиране и управление на програмите „Галилео“ и EGNOS след 2013 г., е необходима нова правна база за системите с оглед на тяхното дългосрочно функциониране, продължаване и управление.

Фазите на разгръщане и експлоатация на програма „Галилео“ ще протичат паралелно в течение на около пет години (2014—2019 г.). През този период управлението на фазата на разгръщане на „Галилео“ следва да осигури непрекъснатост, съгласуваност и надеждност за третите страни и да обезпечи непрекъснатост на услугата за крайните потребители. Нужно е да се разгледа управлението на фазата на експлоатация на „Галилео“ и постепенно то да се адаптира към нуждите и опита, придобит при предоставянето на началните услуги. Неотложно е да се установи управлението на дейностите по EGNOS.



Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница