1 Думите на Хелкивия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя



страница1/8
Дата21.01.2018
Размер1.37 Mb.
#50708
ТипГлава
  1   2   3   4   5   6   7   8
КНИГАТА НА ПРОРОК ЕРЕМИЯ
ГЛАВА 1

1 Думите на Хелкивия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот

във Вениаминовата земя,

2 към когото дохождаше Господното слово в дните на Юдовия цар Иосия,

Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му.

3 Дохождаше и в дните на Юдовия цар Иоаким, син на Иосия, до края на

единадесетата година на Юдовия цар Седекия, син на Иосия, до пленяването

на Ерусалим в петия месец.

4 Прочее, Господното слово дойде към мене и рече:

5 Преди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш из утробата

осветих те. Поставих те за пророк на народите.

6 Тогава рекох: О, Господи Иеова! ето, аз не зная да говоря, защото съм

дете.

7 А Господ ми рече: Не думай - Дете съм; защото при всичките, при които ще



те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядвам, ще кажеш.

8 Да се не боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва

Господ.

9 Тогава Господ простря ръката Си, та я допря до устата ми; и Господ ми



рече: Ето, турих думите Си в устата ти.

10 Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и

да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.

11 При това Господното слово дойде към мене и рече: Що виждаш, Еремие? И

рекох: Виждам бадемова пръчка.

12 Тогава Господ ми рече: Право си видял; защото Аз бързам да изпълня

словото Си.

13 И втори път дойде Господното слово към мене и рече: Що виждаш ти? И

рекох: Виждам котел, който възвира; и лицето му е от север.

14 Тогава Господ ми рече: От север ще избухне зло Върху всичките жители на

тая земя.

15 Защото, ето, Аз ще повикам Всичките колена на северните царства, казва

Господ; И те ще дойдат и ще поставят всеки престола си Във входа на

ерусалимските порти, И срещу всичките стени около него, И срещу всичките

Юдови градове.

16 И ще произнеса съдбите Си против тях Поради всичкото им нечестие, Гдето

Ме оставиха и кадиха на чужди богове, И се поклониха на делата на своите

ръце.


17 Ти, прочее, опаши кръста си, И стани, та им кажи всичко, което ще ти

заповядам; Да се не уплашиш от тях, Да не би Аз да те уплаша пред тях.

18 Защото, ето, Аз те поставих днес Като укрепен град, железен стълп, И

като медни стени против цялата страна, Против царете на Юда, против

първенците му, Против свещениците му, и против людете на тая страна.

19 Те ще воюват против тебе, Но няма да ти надвият; Защото Аз съм с тебе,

за да те избавям, казва Господ.
ГЛАВА 2

1 Словото Господно дойде към мене и рече:

2 Иди, та прогласи в ушите на ерусалимската дъщеря, думайки: Така казва

Господ: Помня за тебе Милеенето ти, когато беше млада, Любовта ти, когато

беше невеста, Как Ме следваше в пустинята, В непосята земя.

3 Израил беше свет Господу, Първак на рожбите Му; Всички, които го

пояждаха, се счетоха за виновни; Зло ги постигаше, казва Господ.

4 Чуйте словото Господно, доме Яковов, И всички родове на Израилевия дом;

5 Така казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, Та се

отдалечиха от Мене, И ходиха след суетата, и станаха суетни?

6 Нито рекоха: Где е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, Който ни

води през пустинята, През страна пуста и пълна с пропасти, През страна

безводна и покрита с мрачна тъмнина, През страна, по която не минаваше

човек, И гдето човек не живееше?

7 И въведох ви в плодородна страна, За да ядете плодовете й и благата й;

Но като влязохте осквернихте земята Ми, И направихте мерзост наследството

Ми.

8 Свещениците не рекоха: Где е Господ? Законоведците не Ме познаха; Също и



управниците станаха престъпници против Мене, И пророците пророкуваха чрез

Ваала И ходиха след безполезните идоли.

9 Затова, Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, И с внуците ви ще се

съдя.


10 Защото минете в китимските острови та вижте, Пратете в Кидар та

разгледайте внимателно, И вижте, ставало ли е такова нещо, -

11 Разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моите

люде, обаче, са разменили Славата си срещу онова, което не ползува.

12 Ужасете се, небеса, поради това, Настръхнете, смутете се премного,

казва Господ,

13 Защото две злини сториха Моите люде: Оставиха Мене, извора на живите

води И си изсякоха щерни, разпукнати щерни, Които не могат да държат вода.

14 Израил слуга ли е? домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник?

15 Млади лъвове рикаха против него и реваха, И запустиха земята му;

Градовете му са изпогорени и обезлюдени,

16 Още и жителите на Мемфис и на Тафнес Строшиха темето на главата ти.

17 Не докара ли ти това сам на себе си Като си оставил Господа своя Бог,

Когато те водеше в пътя?

18 И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил ли? Или защо

ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат ли?

19 Твоето нечестие ще те накаже, И твоите отстъпления ще те изобличат;

Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо, Гдето си оставил Господа

своя Бог, И гдето нямаш страх от Мене, Казва Господ, Иеова на Силите.

20 Понеже отдавна съм строшил хомота ти И съм разкъсал връзките ти; И ти

рече: Няма вече да бъда престъпница; А между това, на всеки висок хълм И

под всяко зелено дърво Си лягала като блудница.

21 А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как

си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?

22 Затова, ако и да се умиеш с луга И да употребиш много сапун, Пак твоето

беззаконие си остава петно пред Мене, Казва Господ Иеова.

23 Как можеш да речеш: Не съм се осквернила Не съм ходила след ваалимите?

Виж пътя си в долината, Познай що си сторила, Подобно на камила, която

бърже тича насам натам из пътищата,

24 Подобно на дива ослица, свикнала с пустинята, Която в страстта на

душата си смърка въздуха; В устрема и кой може да я отвърне? Ония, които я

търсят, няма да си дават труд за нея, - В месеца й ще я намерят.

25 Въздържай ногата си, за да не ходиш боса. И гърлото си, за да не съхне

от жажда; Но ти си рекла: Напраздно! не; Защото залюбих чужденци, И след

тях ще ида.

26 Както се посрамя крадец, когато е открит, Така ще се посрами

Израилевият дом - Те, царете им, първенците им, Свещениците им, и

пророците им, -

27 Които думат на дървото: Ти си мой отец, И на камъка: Ти си ме родил;

Защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; Но пак във време на

бедствието си ще рекат: Стани, та ни избави.

28 Но где са твоите богове, които си си направил? Те нека станат, ако

могат да те избавят Във време на бедствието ти; Защото, колкото са

градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо.

29 Защо би искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от

Мене, казва Господ.

30 Напраздно поразих чадата ви; Те не приеха да се поправят; Собственият

ви нож пояде пророците ви Като лъв-изтребител.

31 О, човеци на тоя род, вижте словото на Господа, Който казва: Бил ли съм

Аз пустиня за Израиля, Или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава казват

людете Ми: Ние сме скъсали връзките си, Не щем да дойдем вече при Тебе?

32 Може ли момата да забрави накита си, Или невестата украшенията си? Но

людете Ми забравяха Мене през безбройни дни.

33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така щото си научила и

лошите жени на твоите пътища!

34 Тоже и по полите ти се намери кръвта На души - невинни сиромаси; Не

намерих кървите с разкопаване, но по всички тия поли.

35 А при все това ти казваш: Невинна съм, За туй гневът Му непременно ще

се отвърне от мене. Ето, Аз ще се съдя с тебе Загдето казваш: Не съм

съгрешила.

36 Защо се луташ толкоз много за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от

Египет Както се посрами от Асирия.

37 Ще излезеш и от там С ръцете си на главата си; Защото Господ отхвърли

ония, на които уповаваш, И ти няма да успееш в тях.


ГЛАВА 3

1 Казват: Ако напусне някой жена си, И тя като си отиде от него, се омъжи

за друг мъж, Ще се върне ли той пак при нея? Не би ли се осквернила съвсем

такава земя? А при все, че ти си блудствувала с много любовници, Пак върни

се към Мене, казва Господ.

2 Подигни очите си към голите височини, Та виж где не са блудствали с тебе

По пътищата си седяла за тях Както арабин в пустинята, И осквернила си

земята С блудството си и със злодеянията си.

3 По тая причина дъждовете бяха задържани Та не валя пролетен дъжд; Но все

пак ти имаше чело на блудница, Та си отказала да се срамуваш.

4 Не щеш ли да викаш от сега към Мене: Отче мой, Ти си наставник на

младостта ми?

5 Ще държи ли Той гнева Си завинаги? Ще го пази ли до край? Ето, така си

говорила, но си вършила злодеяния, колкото си могла.

6 Пак в дните на цар Иосия Господ ми рече: Видя ли ти що стори

отстъпницата Израил? Тя отиде на всяка висока планина и под всяко зелено

дърво, та блудствува там.

7 И рекох: Като направи всичко това тя ще се върне при Мене; но тя не се

върна. И сестра й невярната Юда видя това.

8 И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодействува, и Аз по тая именно

причина я напуснах и дадох й разводно писмо, че сестра й невярната Юда пак

не се уплаши, но отиде и тя да блудствува.

9 И с невъздържания си блуд тя оскверни земята, и прелюбодействува с

камъните и дърветата.

10 А при всичко това сестра й невярната Юда не се върна при Мене с цялото

си сърдце, но с притворство, казва Господ.

11 И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от

невярната Юда.

12 Иди, та прогласи тия думи към север, като речеш: Върни се, отстъпнице

Израил, казва Господ; Аз няма да направя да ви нападне гневът Ми; Защото

съм милостив, казва Господ, И не ще пазя гняв за винаги.

13 Само признай беззаконието си, Че си станала престъпница против Господа

своя Бог, И безогледно си отивала при чужденците Под всяко зелено дърво, И

че не сте послушали гласа Ми, казва Господ.

14 Върнете се чада отстъпници, казва Господ, Защото Аз съм ви съпруг; И ще

ви взема - един от град, а двама от род И ще ви въведа в Сион!

15 И ще ви дам пастири по Моето сърдце, Които ще ви пасат със знание и

разум,


16 И в ония дни, казва Господ, Когато се умножите и нарастете на земята,

Няма вече да се изразяват: Ковчега на завета Господен! Нито ще им дойде

той на ум, Нито ще си спомнят за него, нито ще го посетят, Нито ще се

направи вече това.

17 В онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен; И всичките народи

ще се съберат при него в името Господно, в Ерусалим. Нито ще ходят вече

според упоритостта на злото си сърдце.

18 В ония дни Юдовият дом ще ходи с Израилевия дом, И те ще дойдат заедно

от северната страна В земята, която дадох за наследство на бащите ви;

19 И Аз си рекох как щях да те поставя между чадата, И щях да ти дам

желана земя, Преславно наследство от народите. Още рекох: Ти ще Ме

назовеш; - Отец мой, И няма да се отвърнеш от да Ме следваш.

20 Наистина, както жена изневерява на мъжа си, Така и вие изневерихте на

Мене, Доме Израилев, казва Господ.

21 По голите височини се чува глас, Плачът и молбите на израилтяните;

Защото извратиха пътя си, Забравиха Господа своя Бог.

22 Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.

Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог.

23 Наистина праздна е очакваната от хълмовете помощ, От шумната тълпа по

планините; Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.

24 Но онова срамотно нещо е поглъщало труда на бащите ни още от младостта

ни, - Стадата им и чердите им, Синовете им и дъщерите им.

25 Да легнем в срама си, И да ни покрие нашето посрамление; Защото сме

съгрешавали на Господа нашия Бог, Ние и бащите ни, От младостта си дори до

днес, И не сме слушали гласа на Господа нашия Бог.
ГЛАВА 4

1 Ако се върнеш, Израилю, Казва Господ, ако се върнеш към Мене, И ако

махнеш мерзостите си от лицето Ми, И не бъдеш непостоянен,

2 И ако в истина, в справедливост, и в правда Се закълнеш, казвайки:

Заклевам се в живота на Господа! Тогава народите ще се благославят в Него,

И в Него ще се прославят.

3 Защото така казва Господ На Юдовите и ерусалимските мъже: Разорете

целините си, И не сейте между тръни.

4 Обрежете се на Господа. И отнемете краекожието на сърдцата си, Мъже

Юдови и жители ерусалимски, За да не излезе яростта Ми като огън, И да не

пламне така щото да няма кой да я угаси, Поради злото на делата ви.

5 Възвестете на Юда, И прогласете на Ерусалим, казвайки: Затръбете по

земята; Извикайте високо, та речете: Съберете се, и нека влезем в

укрепените градове.

6 Издигнете знаме към Сион; Бягайте, не се спирайте; Защото Аз ще докарам

зло от север, И голяма погибел.

7 Лъвът възлезе от гъсталака си, И изтребителят на народите тръгна, Излезе

от мястото си, за да запусти земята ти, И за да бъдат съсипани градовете

ти та да останат без жители.

8 Затова препашете се с вретища, плачете и лелекайте; Защото пламенната

ярост Господна не се отвърна от нас.

9 В оня ден, казва Господ, Разумът на царя ще се изгуби, И разумът на

първенците, Свещениците ще се смутят, И пророците ще се ужасят.

10 Тогава рекох: О, Господи Иеова! Ти наистина съвсем си излъгал тия люде

и Ерусалим, Като си казал: Мир ще имате; Когато напротив ножът е стигнал

до душата им.

11 В онова време ще рекат на тия люде и на Ерусалим: От голите височини на

пустинята духа горещ вятър Към дъщерята на людете Ми, - не за да отвее

нито да очисти;

12 Да! силен вятър ще дойде от тях за Мене; И Аз сега ще произнеса съдби

против тях.

13 Ето, като облак ще се издигне. И колесниците му като вихрушка; Конете

му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.

14 Ерусалиме, измий сърдцето си от зло, За да се избавиш; До кога ще стоят

в тебе лошите ти помисли?

15 Защото глас известява от Дан И прогласява скръб от Ефремовата планина,

казвайки:

16 Обявете на народите, Ето, прогласете относно Ерусалим, Че идат

обсадители от далечна страна, И издават вика си против Юдовите градове.

17 Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е плодът на

твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърдцето ти.

19 Чреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърдцето ми;

Сърдцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя,

тръбен глас, тревога за бой.

20 Погибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава;

Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.

21 До кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?

22 Защото Моите люде са безумни, Не Ме познават; Глупави чада са, и нямат

разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят.

23 Погледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и праздна, - На небето, и

нямаше светлината му.

24 Погледнах на планините, и, ето, трепереха, И всичките хълмове се

тресяха.


25 Погледнах, и, ето, нямаше човек, И всичките небесни птици бяха

избягали,

26 Погледнах, и, ето, плодородната страна бе пуста, И всичките й градове

бяха съсипани От присъствието на Господа И от Неговия пламенен гняв.

27 Защото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; Но съвършено

изтребление няма да нанеса.

28 Затова земята ще жалее, И небето горе ще се помрачи, Защото Аз

изговорих това, Аз го намислих, Не съм се разкаял за него, нито ще се

отвърна от него.

29 От шума на конниците и на стрелците Всеки град ще побегне; Ще отидат в

гъсталаците И ще се изкачат по скалите; Всеки град ще бъде изоставен, И не

ще има човек да живее в тях.

30 А ти запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, Ако и

със златни накити да се украсиш, Ако и с много боя да боядисаш очите си,

Напраздно ще се украсиш; Любовниците ти ще те презрат, ще търсят да

отнемат живота ти.

31 Защото чух глас като на жена кога ражда, Болките като на оная, която

ражда първородното си, Гласа на сионовата дъщеря, Която се задъхва,

простира ръцете си, И казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради

убийците.


ГЛАВА 5

1 Обходете улиците на Ерусалим И вижте сега, научете се и потърсете по

площадите му, Дали можете намери човек - Дали има някой - който да

постъпва справедливо, да търси честност; И Аз ще простя на тоя град.

2 Защото, ако и да казват: заклевам се в живота на Господа! Те наистина

лъжливо се кълнат.

3 Господи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя;

Изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; Втвърдиха лицата си

повече от камък; Не искаха да се върнат.

4 Тогава аз рекох: Навярно това са сиромасите, те са безумни, Защото не

знаят пътя Господен, Нито закона на своя Бог.

5 Ще се обърна към големците, Та ще говоря с тях, Защото те знаят пътя

Господен, Закона на своя Бог, Но и те всички са строшили хомота, Разкъсали

връзките.

6 Затова лъв от гората ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги ограби, Рис

ще причаква край градовете им; Всеки, който излезе от там, ще бъде

разкъсан, Защото престъпленията им са много, Отстъпничествата им се

умножиха.

7 Как ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха И кълняха се в ония, които

не са богове; След като ги наситих, те прелюбодействуваха, И на тълпи

отиваха в къщите на блудниците.

8 Заран те са като нахранени коне; Всеки цвили подир жената на ближния си.

9 Няма ли да накажа за това? казва Господ; И душата Ми не ще ли въздаде на

такъв народ?

10 Качете се на стените му и събаряйте; Но не нанасяйте съвършено

изтребление; Махнете клоновете му, Защото не са Господни.

11 Защото Израилевият дом и Юдовият дом Се отнесоха много невярно към

Мене, казва Господ.

12 Отрекоха се от Господа, Казвайки: Не Той ни заплашва с това; И няма да

ни постигне зло, Нито ще видим нож или глад;

13 Пророците са вятър, И слово Господно няма в тях. На сами тях ще се

сбъдне това.

14 Затова, така казва Господ Бог на Силите: Понеже изговарят тия думи,

Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, И тия люде дърва, и ще ги

пояде.

15 Ето, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас Народ от далеч, казва



Господ; Народ траен е той, народ старовременен, Народ, чиито език не

знаеш, Нито разбираш що говорят,

16 Тулът им е като отворен гроб; Те всички са юнаци.

17 Ще изпояждат жетвата ти и хляба ти, Който синовете ти и дъщерите ти

трябваше да ядат; Ще изпояждат стадата ти и чердите ти, Ще изпояждат

лозята ти и смоковниците ти, Ще разбият с меч укрепените ти градове, На

които ти уповаваш.

18 Но и в ония дни, казва Господ, Не ща да ви нанеса съвършено

изтребление.

19 И когато речете: Защо Господ Бог наш Ни направи всичко това? Тогава да

им речеш: Както Ме оставихте Та служихте на чужди богове във вашата земя,

Така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.

20 Известете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, като кажете:

21 Чуйте сега това, глупави и неразумни люде, Които имате очи, но не

виждате, Които имате уши, но не чувате.

22 Не се ли боите от Мене? казва Господ, Не ще ли треперите пред Мене,

Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, Която не

може да премине; Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да

преодолеят, При все, че бучат, пак няма да я преминат?

23 Но тия люде имат бунтовно и непокорно сърдце; Възбунтуваха се и

отидоха.

24 Не казват в сърдцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който

дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените

седмици на жетвата.

25 Вашите беззакония отвърнаха тия неща, И вашите грехове ви лишиха от

доброто.


26 Защото се намират между людете Ми нечестивци, Които, наблюдавайки като

причакващ ловец, Полагат примки, ловят човеци.

27 Както клетката е пълна с птици, Така къщите им са пълни с плод на

измама, Чрез която те се възвеличиха и обогатиха.

28 Отлъстяха, лъщят, Дори преляха със своите нечестиви дела; Не защищават

делото - делото на сирачето, за да благоденствуват, И правото на бедните

не отсъждат.

29 Няма ли да накажа за това? казва Господ, Душата Ми не ще ли въздаде на

такъв народ?

30 Удивително и ужасно нещо стана в тая страна:

31 Пророците пророкуват лъжливо, И свещениците господствуват чрез тях; И

людете Ми така обичат; А какво ще правите в окончателното следствие на

това?
ГЛАВА 6

1 Вениаминци, бягайте отсред Ерусалим, Затръбете в Текуе, и издигнете знак

във Вет-акерем; Защото зло предстои от север, И голяма погибел.

2 Красивата и изнежена жена Сионовата дъщеря ще изтребя.

3 Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, Ще разпъват шатрите си против

нея от всяка страна, Ще пасат всеки на мястото си;

4 Ще извикат: Пригответе война против нея, Станете, и нека възлезем на

пладне; Горко ни! защото преваля денят, Защото се простират вечерните

сенки;

5 Станете, и да възлезем през нощта, И да съборим палатите й;



6 Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете

могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само

насилие има в него.

7 Както блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж

се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани,

8 Приеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не

би да те направя пустиня, земя ненаселена.

9 Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля

като лозе; Пак простри ръката си като гроздоберач към пръчките.

10 Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е

необрязано, та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за

тях, Те не благоволят в него.

11 Затова съм пълен с яростта на Господа, Уморих се да се въздържам; Ще я

изливам върху децата по улиците; И върху целия сбор на младежите, Защото

ще бъдат грабнати и мъж с жена, Старец заедно с престарял.

12 Къщите им ще преминат на други, Също и полетата и жените им; Защото ще

простра ръката Си Върху жителите на тая страна, казва Господ;

13 Защото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от

пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.

14 Повърхностно са лекували те раната на людете Ми, Като са казали: Мир,

мир! а пък няма мир.

15 Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя,

Нито са знаели да почервенеят; Затова ще паднат между падащите, Ще бъдат

поваляни, когато ги накажа, казва Господ.

16 Така казва Господ: Застанете на пътищата, та вижте, И попитайте за

древните пътеки, Где е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой

за душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим в него.

17 Поставих и пазачи над вас Та казах: Слушайте гласа на тръбата; Но те

рекоха: Не щем да слушаме.

18 Затова, слушайте народи, И ти, съборе, узнай що има между тях.

19 Слушай земьо; Ето, Аз ще докарам зло върху тия люде, Дори плода на

помислите им; Защото не послушаха словата Ми, А колкото за закона Ми, те

го отхвърлиха,

20 Защо Ми е ливанът що донасят от Сава, И благовонната тръстика от

далечна страна? Всеизгарянията ви не Ми са приятни, Нито жертвите ви

угодни.


21 Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред тия люде препънки,

От които ще се спъват бащите и синовете заедно; И съседът и приятелят му

ще загинат заедно,

22 Така казва Господ: Ето, люде идат от северната страна, И велик народ ще

се подигне от краищата на земята.

23 Лък и копие държат, Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като море,

Възседнали са на коне, Всеки опълчен, както мъж за бой, Против тебе,

дъщерьо сионова.

24 Откакто сме чули вест за тях Ръцете ни отслабнаха, Мъки ни обзеха и

болки Като на жена, която ражда.

25 Не излизайте на полето и на път не ходете, Защото мечът на неприятеля и

ужасът са от всяка страна.

26 Дъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей

като за единороден син, заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде

внезапно върху нас.

27 Поставих те изпитател и крепост между людете Си, За да узнаеш и да

изпиташ пътя им.

28 Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и

желязо; те всички постъпват разтленно.

29 Духалото изгоря; оловото се изпояде от огъня; Разтопителят напраздно

разтопява. Защото злите не се отделиха.

30 Сребро за смет ще ги нарекат, Защото Господ ги е отхвърлил.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница