1. Електролитна дисоциация. Хидролиза на соли. Електролитна дисоциация



Дата15.01.2018
Размер192.7 Kb.
#47638
1.Електролитна дисоциация.Хидролиза на соли.

Електролитна дисоциация-процес на разпраденето на молекулите на електролита на йони с противоположни заряди. Електролитите са в-ва които във воден разтвор се дисоцират и провеждат ел.ток.

За разпадането на електролитите на йони не е необходим ел. ток. Още в процеса на разтваряне молекулите на електролитите се разпадат на йони под деийствието на полярните молекули на разтворителя. В резултат на това броят на частиците в разтвора се увеличава. Същността на електролитната дисоциация на водни разтвори на електролити се заключва в следното:

-при разтваряне във вода електролитите (киселини, основи и соли) се разпадат спонтанно на + и – заредени йони К+ и А-.

-не всички молекули на един електролит се дисоцират, а само част от тях.

-под действието на постоянен електричен ток, К+ се придвижват към катода, а А- към анода.

Проводници от 1 род-това са металите, сплавите, графитът и някои соли и оксиди в твърдо състояние. При тях електричеството се пренася от електрони.

Проводници от 2 род-стопилките и разтворите на електролити провеждат електричен ток.

Степен на дисоциация-определя относителната електропроводимост на разтвора. Бележи се с α. Тя показва количествена х-ка за определяне силата на електролитите.

Слаби и силни електролити-съединения, които имат ниска досoциация се наричат слаби, а тези с висока силни.

-ако α>30%-силни(HCl,NaOH)

-ako α<3%-слаби(H2O,CH3COOH)

-ako 3%<α<30%-средносилни(H3PO4)

При разтваряне електролитите се разпадат спонтанно на + и – зареди йони (К+) и аниони (А-). Под действието на електричен ток К+се придвижват към катода А- към анода.
*Киселини-във воден разтвор се дисоцират на водородни катиони и киселинни аниони

*Основи-във воден разтвор се дисоцират на хидроксидни аниони и метални катиони

*Соли- във воден разтвор се дисоцират на метални катиони и киселинни аниони
Хидролиза на соли-взаимодействието на йоните на водата, при който разтворът придобива киселинен или основен х-тер. Колкото по-силен е електролитът, толкова по-силна е проводимостта. Киселина+Основа неутрализация хидролизасол+ H2O. pH=~7-неутрален х-тер; pH>7-основен х-тер; pH<7-кис. х-тер
2.Окислително-редукционни процеси.Електроден потенциал.

Окислително-редукционни процеси - хим. реакции съпроводени с пренос на е- от едни реагиращи частици към други. Протичат с промяна в степента на окисление.


Степен на окисление - цяло число +,- или 0, показващо формалния заряд на даден елемент в едно хим.съединение при допускане че връзките в съединението са йонни.

Определяне степента на окисление

-степента на окисление на един елемент в състояние на просто вещество е 0

-алгебричната сума на водорова е +1 (изключение хидриди NaH-1; O-2)

-алгебричната сума от степените на окисление в едно съединение е 0



Полуреакции- окислително-редукционната реакция може да бъде разглеждана като две полуреакции-с отдаване и приемане на е-

ZnZn2++2e-. Полуреакцията, в която се осъществява отдаване на е- от частиците се нарича окисление. При окислението степента на окисление се повишава. Zn0Zn2++2e- където Zn0 се нарича редуктор. Полуреакцията в която се осъществява приемане на електрони от частиците се нарича редукция. При степента на окисление намалява. Cu2++2e-Cu0 където Cu2+ се нарича окислител. Всяка реакция може да протече и в двете посоки.



Окислително-редукционни двойки-окислителят и редукторът в една реакция формират окисл-редук. двойка която се записва винаги в реда окислител-редуктор. Една и съща частица в едни случаи може да бъде редуцирана, а в други окислена, т.е. действа като окислител и редуктор в зависимост от конкретната реакция. НЕ съществува само реакция на окисление или само реакция на редукция, а обща окислително-редукционна реакция.

Галваничен елемент-електрохимичен механизъм, при който реакцията се извършва при пространствено разделяне на процесите на окисление и на редукция, а преносът на електрони се извършва по метален проводник, в резултат на което протича електричен ток. Електрохимичната верига, в която в резултат на протичане на химична реакция се получава електрична енергия, се нарича ГЕ. +елемент в ГЕ се нарича катод, а – анод. (най-общо казано 2 полуелемента свързани с проводници от първи и втори род.)

Равновесен електроден потенциал-потенциалната разлика, която отговаря на равновесното състояние на метал-разтвор на негова сол. Стойностите му могат да се изчислят по уравнвнивто на Нернст. където:

R-газова константа(R=8,314J/mol.K);

T-абсолютна to (T(K)=t(Co)+273,15o;

F-константа на Фарадей (Ф~96500 C/mol);

n-зарядът на йоните на метала;

CMen+ -концентрацията на йоните на метала в разтвора. В системата SI мерната единица за потенциал е волт.


Определяне на електроден потенциал-става само относително. За тази цел се конструира галваничен елемент, в който единия електрод е този чийто потенциал се търси, а другият е с познат потенциал наречен сравнителен електрод (стандартен водороден с потенциал=0). С помощта на волтметър се измерва падът на напрежението между двата електрода. При отворена верига тази разлика е максимална и се нарича ЕДН. То е реална физична величина и като такава приема само + стойности. ЕДН=ЕкА+-

Неравновесен (корозионен) електроден потенциал-когато металът е потопен в разтвор, който не съдържа йони на същия метал, равновесието не може да се установи. В този случай потенциалът, който се установява се нарича корозионен. За него уравнението на Нернст не важи.
3.Химични свойства на металите

Единствената възможна реакция между две окилително-редукционни двойки е тази между окислителя от двойката с по-положителен потенциал и редуктора от двойката с по-отрицателен потенциал.



Взаимодействие на метали с разтвори на соли

Eo(Ox1Red1)< Eo(Ox2Red2) реакцията е възможна

Cd+AgNO3Cd(NO3)2+2Ag

Взаимодействие на активни метали с неокислително действащи киселини-водородният йон действа като окислител. При това взаимодействие водородът се отделя под формата на газ, а металът образува сол на киселината (Zn+2HClZnCl2+H2). Всички метали, чиито стандартни окисл-редук. потенциали са по-отрицателни от този на водорода, взаимодействат с неокислително действащи киселини, като се образува сол на метала и газообразен водород. Металите с потенциал по-положителен от водородния не могат да взаимодействат с такива киселини по тази реакция. Металите с потенциали по-положителни от този на водорода могат да се разтварят само в окислително действащи киселини.

4Mg+5H2SO4=4MgSO4+4H2O+H2S – активните метали редуцират концентрираната сярна киселина до сероводород.


4.Електролиза.Химични източницина ток.

Електохимична верига-два електрода , поставени в контакт помежду си, върху чиито повърхности се извършва обменът на електрони. В зависимост от извършващите се върху електродите полуреакции, те се наричат анод и катод.

Анод се нарича електродът, върху който се извършва окислението .На него редукторът с най-отрицателен потенциал отдава електрони , които по външната електрична верига се насочват към катода.

Катод е електродът, върху който се извършва редукцията. На него електроните,идващи от анода се приемат от окислителя с най-положителен потенциал.

Поляризация-сумарна окислително-редукционна реакция Red1+Ox2->Ox1+Red2 се извършва при работа на електрохимичната верига(когато през нея протича ток). В този случай електродните потенциали се отместват от развновесните си стойности, и то толкова повече, колкото по-силен е протичащият през веригата ел. ток.

ГЕ при отворена верига потенциалът на цинковия електрод е значително по-отрицателен от този на медния, поради което той е отрицателния полюс на ГЕ и играе роля на анод, а медта на + полюс.

ГЕ при затворена верига-когато двата електрода са свързани с външен проводник,през електрохимичната верига протича ток. Електрохимичният ток е резултат от спонтанното протичане на следните 2 реакции:

Анодна: ZnZn2+2e-

Катодна: Cu2++2e-Cu
Следователно външната верига осигурява извършването на сумарната Ox/Red реакция Zn+Cu+->Zn2+Cu, чиято хим. енергия се превръща в електричен ток.

Електролиза-Ox/Red процес, който се извършва в електрохимична верига под действие на външен ел ток. Електрохимичните вериги, които по този начин преобразуват ел. енергия в химична се наричат електролизни клетки. Електролизата може да се извърши с разтворими и с неразтворими аноди .

Катодът при електролиза е свързан с минуса на външен източник на ток и => е - полюс на ел химичната верига . На катода са възможни следните реакции:

-редуциране на метални йони до метал или до йони с по-ниска степен на окисление

-отделяне на водород

-редукция на кислород разтворен в електролита на въздуха



Анода при електролиза е свързан с полюса на външния източник на ток и => е + полюс на електрохим. веригата. На анода са възможни три различни процеса в зависимост от това дали електролизата се провежда с разтворими или с неразтворими(инертни) аноди:

-окисление на аниона на солта

-при разтворими аноди е възможно разтваряне на метала на самия анод, ако потенциалът на метала е по-отрицателен от този на кислорода.

-отделяне на кислород



ГЕ е генератор на ток. При работата му протичат спонтанни реакции,чиято хим.енергия се преобразува в електрична.

Електролизната клетка е консуматор на електрична енергия. Електролизните реакции не могат да протекат спонтанно, а само под действие на външна електрична енергия.

В първичните източници на ток електродните реакции са необходими, поради което тези източници на ток не се зареждат (използват се еднократно).



Акумулатори-електрохимични вериги, в които електродните реакции са обратими. Това позволява те да работят последователно, като източници на електричен ток. Зареждане-работи като електролизьор.Върху електродите се получават активни вещества:

K(-) PbSO4+2e->Pb+SO42- тъмно син

А(+) PbSO4-2e+2H2O->PbO2+SO42+4H+ кафяво

При презареждане на акумулатора се наблюдава т.нар. „кипене” – нежелан процес, при който върху електродите се отделят газовете H2 и O2 от електролизно разлагане на водата. Поради тази причина се налага периодично доливане в акумулатора на дестилирана вода за поддържане на необходимата концентрация и ниво на електролита.



Разряд-и върху двата електрода се образува PbSO4, а електролитът H2SO4 се разрежда:

А(-)Pb-2e-+SO42->PbSO4

K(+)PbO2+2e-+4H++SO42->PbSO4+2H2O
5.Кoрозия на металите

Корозия-спонтанно разрушаване на металите в резултат на физиохимичното им взаимодействие с окръжаващата ги среда. В зависимост от механизма на протичане на окислително-редукционната корозионна реакция, корозията се разделя на химична и електрохимична.

Химична корозия- протича в суха газова среда при високи tо, a също в течни неелектролити.

Електрохимична корозия – извършва се във всички случаи, в които металът контактува с електролит – атмосфера, почва, природни или индустриални води... Общият окислително-редукционен корозионен процес при електрохим. корозия се разделя на два еднвременно протичащи, но пространствено разделени процеса:

Аноден процес - M-ne- ->Mn+ загуба на материал. При протичане на анодния процес в метала остават еквивалентен брой електрони и повърхността се поляризира.

Катоден процес-излишните електрони се приемат от окислителя (деполяризатор) (К) D+ne->[Dne-] Видът на деполяризацията зависи от конкретна корозионна среда. В неутрални и алкални среди най-вероятната деполяризационна реакция е: O2+2H2O+4e- 4OH-. С кислородна деполяризация кородират металите, чиито стандартен потенциал е по-отрицателен от този на кислорода. Това правило не важи за благородните метали, поради което те се срещат в природата в свободно състояние. В кисели среди: 2Н++2e-H2 . С водородна деполяризация кородират всички метали , чиито потенциал е по-отрицателен от потенциала на Н+. При електрохимична корозия , в процеса на обмен между метала и разтвора , участват не само метални катиони Меn+, но и др. частици, йони или молекули, върху корозиралата повърхност се установява неравновесен потенциал. Неговата стойност зависи от:

1)Вътрешни фактори-природата на метала, структура състояние на повърхността, наличие на оксидни слоеве на корозионни продукти, адсорбирани йони, механични напрежения и деформация.

2)външни- природа ,концентрация, tо, скорост на движение. Корозионен ГЕ- на металната повърхност обикновено съществуват значителен брой участници, различаващи се по химични/физични с-ва => те имат различни потенциали и върху тях се съсредоточават катодния и съответно аноден процес. Размерът и локализацията на анодните и катодните участници определя характера на корозионните поражения. Ако нееднородността на металната повърхност се определя от атоми или атомни групи, анодните и катодните участници не са устойчиви във времето и положението на повърхността. Ако анодните участъци са локализирани се развива силно изразена локална корозия, която се наблюдава при следните КГЕ: микрокорозионни, макрокорозионни.

6.Защита на металите от корозия.

Методи за защита на металите от корозия:

-чрез логиране

-обработване на корозионната среда

-електрохимична защита

-защитни покрития

-подходящ корозионноустойчив материал


*Намаляване на деполяризатора – цели се въздействие върху катодния процес. Ако се намали неговата скорост, се постига и намаляване скоростта на корозия.

Деаелизиране – отстраняване на деполяризатора. Чрез продухване на течната среда с инертен газ или чрез нагряване на водата, при което се отделят разтворените в нея газове; химично обезкислородяване-чрез внасяне в средата на редуктор, който свързва кислорода.

Неутрализация на кисели среди при корозия с водородна деполяризация-при защита с тръбопроводи от кисели руднични и промишлени води, в кисели почви и др.
*Видове инхибитори

1)инхибитори в кисели среди-това са предимно органични съединения ,съдържащи азот или сяра в молекулата си. Действието на повечето от тях се свързва с адсорбацията им на повърхността на метала. Намират приложение при киселинно байцване на метали, при киселинни промивки и др.

2)инхибитори за защита във вода и неутрални водни разтвори – използват се окислители –пасиватори и филмообразуватели(фосфати, полифосфати и др.)Токсичността на тези инхибитори не позволява използването им за битови води.

3) инхибитори за защита от атмосферна корозия-биват летливи и нелетливи (контактни). Контактните инхибитори се нанасят на повърхността на метала или на опаковъчния материал. Летливите инхибитори имат висок парен натиск, бързо запушват въздушната атмосфера и адсорбирайки се върху метала, го защитават.
Ефектовност на инхибиторите- Z=(V0-Vi/V0).100%.
Eлектрохимична защита –основава се на възможността за въздействие върху скоростта на корозия чрез изменение на потенциала на метала . Осъществява се чрез:

1)изместване на потенциала на защитаваното съоръжение в отрицателна посока до стойности ,при които скоростта на анодната реакция намалява силно или аноден процес не протича – катодна защита .

2)изменение на потенциала на съоръжението в положителна посока до стойности, при които металът се пасивира –анодна защита.

Катодната защита е най-разпространеният вид защита (въглеродни ,мед,алуминии, техни сплави в умерено агресивни електролитни среди при корозия с кислородна деполяризация) .Катодната защита се осъществява по 2 начина

- катодна защита с външен ток-защитавания метал се свързва с – полюс на външен източник на постоянен ток, а + полюс с помощен анод, най-често отпадъчен метал, който е поставен в същата корозионна среда и кородира в резултат на протичащ електролизен процес. Тази защита е с висока ефективност, но изисква по-големи начални капиталовложения.

- протекторна защита-използва се когато защитата може да се осъществи с невисок външен ток или при трудности с реализирането на електрозахранването. Защитаваната метална конструкция се поставя в контакт с по-активен метал, с който образува макрокорозионен галваничен елемент. Конструкцията играе роля на катод, а протекторът на анод, който се разтваря. Изискванията към протектора са да бъдат активни, непасивиращи се метали с ниска себестойност (цинк, алуминий, магнезий и техни сплави).
Защитни метални покрития:

Катодни покрития –предпазват метала механично,като го изолират от корозионната среда .При наличието на пори или пукнатини в покритието откритите участъци от основния метал ще бъдат активни аноди, а покритието ще играе роля на катод макрогалваничен корозионен елемент. Основни изисквания към този вид покрития са добро сцепление към основата, плътност и безпорестост .

Анодни покрития защитават главно електрохимично. Откритите участъци на основния метал са катоди и не се разрушават, докато покритието е аноден участък на корозионния макрогалваничен елемент и ще се разрушава , т.е. ще поеме корозията върху себе си. Следователно необходимо е покритието да е с достатъчна дебелина докато порестостта не е от съществено значение.

7. Полимери

Основни понятия и видове-съединения молекулите на които са изградени от стотици хиляди атоми, свързани с хим. връзки и молекулна маса от порядъка на 104-106 се наричат високомолекулни.

Полимери-високомолекулни съединения. Те са изградени от голям брой повтарящи се атомни групи-мономерни звена свързани помежду си с ковалентни хим.връзки.

Мономери-нискомолекулни съединения, които трябва да съдържат сложна връзка, нестабилен пръстен или реакционно способни функционални групи, които се разкъсват по време на синтеза за да осигурят свързването им в макромолекули. Броят на мономерните звена в една макромолекула се нарича степен на полимеризация.

Олигомери-заемат междинно място между мономерите и полимерите със степен на полимеризация n=500-2000. Те са амфотерни вещества наречени смоли: природни и синтетични.
Видове полимери в зависимост от хим.състав на основната верига:

-неорганични-макроверигите им не съдържат въглеродни атоми (кварц,глина,азбест);

-органични-съдържат само атоми на C,H и малки количества атоми на N,O,S в съчетание с C и H. (карбоверижни са когато в основната верига са включени само въглеродни атоми и хетероверижни, когато в нея са включени и разнородни атоми)

-елементорганични-основната верига е изградена от атоми на Si,Al,Ti,Sn и др. С прикачени към нея странични органични радикали.

Синтетични органични полимерни материали-получени са от синтез на нискомолекулни съединения (полиетилен, полипропилен, полистирол и др.), се срещат във всички области на техниката и бита.

Полимеризация-съединяване на голям брой мономерни звена чрез разкъсване на сложни връзки или нестабилни пръстени, без отделяне на нискомолекулни странични продукти, при което състава на полимера е = на състава на мономера.

Суполимеризация-свързване на различни мономери;

Поликондензация-взаимодействие между функционалните групи на мономера. Следва различен състав на полимера и мономера;

Деполяризация-разграждане на макромолекулите до изходните мономери. Когато тя протича спонтанно, под действие на околната среда се нарича стареене.

Полимер-хим.чист продукт с точно определени характеристики на синтеза-строеж, степен на полимеризация, молекулна маса и др.

Полимерен материал-представлява сложен състав от различни по функция добавки, като най-важната от тях е полимерът, който играе роля на свързващо вещество или т.нар. матрица. (или хетерогенна смес от полимер + добавки: пълнители, пластификатори, оцветители, антистатици.) Добавките придават нови свойства на полимерите.
Линейна структура на полимерните материали –в зависимост от геометричната форма на главната верига макромолекулите могат да бъдат линейни:

-разклонена и неразклонена – изграждат термопластите

-пространствено омрежена- изгражда реактоластите и еластомерите. Имат триизмерна структура. Според вътрешната си структура, свойства и отнасяне при нагряване полимерните материали се разделят на:

-термопласти-надмолекулна структура се образува в резултат на междумолекулни взаимодействия, а не от хим. връзки. Термичното им поведение е преходът на едно агрегатно състояние в друго се извършва в tо интервал, като се минава през различни агрегатни състояния –стъкловидно,високоеластично и стопилкаизгаряне.

-реактопласти-са полимери, при които при нагряване преминават в неактивни и неразтворими състояния. Получават се при втвърдяване на олигомери(смоли, бакелит...) При завършване на формовъчния процес те стават твърди, но крехки, което се дължи на пространствено омрежената им структура. При нея макромолекулите са свързани с ковалентни връзки и загубват подвижността си. Под действие на tо те не преминават във вискозно-течно състояние, не се формоват пластично, не се заваряват. Запазват свойствата си почти до tо на разлагане.

-еластомери-полимери и материали на тяхна основа притежаващи високоеластични свойства в целия tо интервал на експлоатация. Типични еластомери са каучуците и гумите. Те са смеси, чиято основна съставка е естествен или синтетичен каучук.

-каучуци-високомолекулни съединения, молекулите на които най-често съдържат двойни връзки. Те са аморфни полимери с голяма еластичност и гъвкавост. Преди вулканизацията са неизползваеми

-вулканизирани каучуци-имат пространствено омрежена структура, но много по-слабо омрежена от тази на реактопластите, което определя еластичността им.
Каучуцуте се делят на естествени и синтетични

-естествени-съдържа се в млечния сок на някои растения и е полимер на изопрена.

-синтетични-полимери на бутадиена и на хлорбутадиена... Висококачествени каучуци, проявяват специфични свойства – маслоустойчивост, по-висока механична якост, електроизолационно съпротивление и др.

-термоеластоласти-имат еластични свойства. Това са каучуци, от които се получава гума без вулканизация.
вулканизация-технологичен процес, протичащ както на горещо, така и на студен, при който каучуковите молекули преминават в пространствени структури, като частични се свързват под действие на вулканизиращи агенти , образувайки при определени технологични норми рехава пространствена мрежа. Полученият високоеластичен сравнително термоустойчив материал, носи названието гума.
Полимерни материали при нагряване:

Полиетиленполучава се при полимеризация на етилена, който се среща в природния газ или се получава при преработката на нефт. Полимеризация на етилена се извършва трудно при висока tо при налягане и катализатори. В зависимост от условията различаваме полиетилен с високо, средно и ниско налягане. Полиетилена получен при високо налягане има по-малка молекулна маса и той има по-голям брой разклонени молекули и затова е гъвкав и еластичен. Има сравнително ниска топлоустойчивост от порядъка на 120-130С. Този вид се използва главно за полиетиленово платно и много масово за опаковки. В България се произвежда и се нарича рол(п)отен. Полиетиленът със средно и ниско налягане има по-голяма молекулна маса, твърдост и по-висока топлоустойчвост, достигаща 160-180С. Той по свойства се доближава до тефлона и се нарича булен. Най-общо полиетилена представлява вещество с много голяма водоустойчивост и хим. устойчивост. Той не се разтваря в никакви киселини и основи. В органични разтвори само набъбва. Той може да се използва от 60-100С. При по-висока tо той се окислява. Полиетилена има много добри изолационни свойства поради неполярната си молекула. Тези свойства не зависят от влажността на средата, но зависят от висока tо.

Гори бавно във и извън пламъка, стапя се и прокапва. Капките продължават да горят. При потапяне на телче в стопилката се изтегля нишка, която е жилава. Отначало гори със синкав пламък, който става жълтеникав със синя зона в основата. След загасване има мирис на загасена парафинова свещ.



- Полистирол-полимер, изготвян от мономера стирен (стирол), течен въглеводород, произвеждан промишлено от петрол. При стайна tо полистиролът е твърд термопласт с аморфна структура, но при по-висока tо може да бъде разтопен и втвърден отново. Чистият твърд полистирен е безцветна гъвкава пластмаса със слаба деформируемост, която може да бъде изливана във форми с фини детайли. Полистиренът може да бъде прозрачен или оцветен в различни цветове. Той е евтин и се използва за производство на детски конструктори, пластмасови прибори за хранене и много други предмети, за които е подходяща сравнително корава евтина пластмаса с възможност за оцветяване в различни цветове.

Лесно се запалва. Гори във и извън пламъка. Изтеглената нишка е крехка след изтиване. Гори със жълт пушлив пламък. Черен гъст дим с отделяне на едри сажди. Характерна плодова миризма, идваща от бензеновото ядро.



- Полистирол ( или поливинил бензол)- той полимеризира сравнително лесно – полученият продукт е твърдо прозрачно вещество, което пропуска по-голямата част от слънчевата светлина. Той има ниска топлоустойчивост 70-80С и ниска водопоглъщаемост. Концентрирана H2SO4 го разрушава. Разтваря се добре в ароматни разтвори. Не е много устойчив на действието на масла и бензин. Под въздействието на атмосферата полистирола лесно старее, което се изразява в напукване и пожълтяване. Затова към полистирола много често се добавя 10-15% каучук и се получава удароустойчив полистирол. Стиролът може да се разпенва и се получава стериопор. Използва се както за звуков, така и за топлинен изолатор, а също и за опаковка.

- Поливинилхлоридполучава се при полимеризация на винил-хлорид, която се извършва при повишено налягане в присъствието на катализатор. Полученият продукт е във вид на полуцветен разтвор, който се нарича латекс и се използва директно за импрегниране на тъкани. Получава се изкуствена кожа. Латекса се пресича с помощта на H2SO4 и се получава поливинилхлорид като бял прах. Той е разтворим в орг. разтворители, но притежава много голяма устойчивост на действието на киселини и основи. Обикновено не се използва самостоятелно. Към него се добавя етанол и други, като получените продукти могат да бъдат – твърди, меки, еластични.

Трудно се запалва, гори в пламъка и гасне извън него. Поради наличието на хлор след загасване се отделя бял дим. Проба за наличие на хлор с медна тел. Пламъкът е яркожълт с тясна зелена зона в основата. Има парлива остра миризма на хлороводород.



- Политетрафлуоретен (тефлон)- тефлона притежава голяма топлоустойчивост достигаща до 350-400С. Това се дължи на екранирането на C атоми на макромолекулата от флоидните атоми. Могат да се използват и до 130С. Тефлона има много голяма термична устойчивост. Не се разпада в киселини и основи. Има много добри диелектрични свойства, които не зависят нито от влажността на въздуха нито от tо. Използва се за изработка на самосмазващи се лагери.

Не се запалва, при нагряване до червена жар се разлага, без да се предхожда от стапяне. Има остра миризма на флуор. Газовете са отровни.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница