1. Хитити, лувийци и палайци

ХИТИТИТЕ – ПЪРВИТЕ ИНДОЕВРОПЕЙЦИ В МАЛА АЗИЯ

В клинописните архиви на асирийската търговска колония карум Каниш (Кюлтепе), просъществувала между 20 и 18 в. пр. Хр., са открити най-ранните записани индоевропейски – лувийски - имена. Карум означава „тържище”, „търговски център”.

Хитити, лувийци и палайци са трите индоевропейски народа, които се появяват в Мала Азия в началото на ІІ хил. пр. Хр. Техните езици образуват групата на анатолийските езици. Хитите използват клинопис, основан на акадския, лувийците си служат и с клинопис, и с йероглифно писмо. Палайският също е запазен в клинопис. Това са най-ранните запазени индоевропейски текстове.

2. Характер на хититските текстове.

В царския архив на Хатуса са намерени няколко хиляди глинени таблички, изписани на клинопис на 8 езика. Тектстовете на акадски за първи път разкриват дипломатическите отношения на хититите с Египет и дават името на хититски цар, преди още да е дешифриран хититския клинопис. Международният език на дипломацията през ІІ хил. пр. Хр. е бил акадският.

- договори – с почти всички владетели на съседни страни – Египет, Асирия, Митани и др. по-малки царства;

- царски анали – военните победи на царете по години;

- ритуални текстове, използвани в различни празници или по специални поводи; описание на царския погребален обред;

- в някои ритуални и магически текстове има цитати на хатски (неиндоевропейски език) и на лувийски;

- митологически текстове – повечето преведени от други древноизточни литератури;

- магически текстове по различни поводи;

- молитви

3. Образуване на Хититското царство.

- Династията в Кусара и предисторията на Хититското царство.

Запазен е текст на Анита, в който се казва, че баща му Питхана, цар на Кусара, дошъл и превзел Неса, после направил града столица. И двата града вероятно са се намирали на юг от завоя на р. Марасантия (античната Халис, дн. Казъл Ирмак). Самите хитити наричат своя език „несийски” или „неситски” по името на града.

• 
  Анита превзема Хатуса, разрушава го и го проклина – никой повече да не се заселва там.
  
• 
  в по-късни текстове се споменава и друг легендарен цар Лабарна/Табарна – името му става част от титулатурата на хититските царе
  
• 
  Хатусилис І (ок. 1650 г. пр. Хр.) е първият исторически засвидетелстван цар; въпреки проклятието прави от Хатуса (дн. Боазкьой) столица.
  

Сега се приема разделянето на хититската история на два периода: Старохититско царство – от ок. 1650 г. до 1400 г. пр. Хр. и

• 
  терминът „империя” не е много подходящ – хититите владеят почти цяла Мала Азия, но властта им в западната част на полуострова се основава на съюзни отношения, васални или клиентни владетели, в много редки случаи – поставяне на хититски първенци или членове на царското семейство на престола.
  

• 
  битката е описана в текст и картини по стените на храма на Рамзес, близо до Долината на Царете, в храмовете в Карнак, Луксор, Абидос и Абу Симбел;
  
• 
  битката изглежда остава нерешена, но Рамзес ІІ се хвали в надписите като победител; много скоро тези земи попадат под хититска власт
  

Хатусилис се жени за жена от Кицуватна (ЮЗ Анатолия), която по това време е хуритска територия. Пудухепа е била жрица на Ищар. Много влиятелна царица – тя също подписва и подпечатва със собствен печат договора с Египет. Смята се, че тя започва големи религиозни реформи – затова божеските имена, изписани в скалното светилище в Язълъкая (на ок. 2 км от Хатуса) са хуритски. Тя е регентка и съуправител на сина си Тудхалиас ІV, при когото е довършено скалното светилище в Язълъкая и са построени повечето сгради, чиито основи са видими днес.

Последният хититски цар е Супилулиума ІІ.

Различни хипотези за причините за падането на Хититското царство.

• 
  нашествието на „Морските народи” – описано в египетски извори – надписи в храма в Мединет Абу; теориите за драматични нашествия на северни варвари вече не са на мода в изследванията;
  
• 
  упадъкът засяга цялото Източно Средиземномория; по същото време загиват и микенските центрове;
  
• 
  вече се приема – „колапс на системата”
  

а) история на проучванията

Останките от града са открити от френския пътешественик Шарл Тексие (Charles Texier) през втората половина на 19 в., но той не е могъл да идентифицира населението, което го е населявало.

Разкопки започва немският археолог Хюго Винклер (Hugo Winckler) в самото начало на 20 в. И до сега хититската столица се проучва от Немския археологически институт.

Хититският клинопис е разчетен от чешкия учен Б. Хрозни през 1915 г.

б) характеристика на селището

• 
  Лъвската порта – паралели с Микена;
  
• 
  Царската порта;
  
• 
  Портата на сфинксовете
  
• 
  храмови комплекси – напомнят месопотамските и вавилонските храмове, но и със свои особености;
  
• 
  изкуствени водни басейни – вероятно с ритулна цел, при празниците;
  
• 
  Царски комплекс на хълма Буюккале – укрепен акропол, в който се е намирал и царския архив и училището за писари