1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи



страница1/6
Дата10.02.2018
Размер1.1 Mb.
#56409
  1   2   3   4   5   6

1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи.

Многоклетъчните организми се намират в непрекъснато променяща се околна среда. За да съществуват те трябва да запазят постоянството на вътрешната си среда. Това представлява телесна хомеостаза. Тя се отнася за основни жизнени параметри като телесна t, pH, артериално налягане и др. Живите организми представляват отворени системи, в които под влияние на околната среда настъпват промени. Едновременно с това те са саморегулиращи се системи, в които регулаторни механизми възстановяват настъпилите от външната среда промени. В човешкия организъм са познати повече от 200 вида специализирани клетки. Всяка от тях съдържа течност и органели. Съобразно органната си организация клетките в организма осигуряват осъществяването на специфични функции (дихателна, сърдечно-съдова, имунна…), тоест – те са диференцирани. Много от тях са специализирани в изпълнение на точно определени функции, напр. секреция на храносмилателни ензими, пренасяне на кислород, съкращение.

Функциите в човешкия организъм се регулират чрез хуморални фактори и нервни въздействия. Хуморалната регулация е по-стара, но е запазила своето значение. Хормоните са само 1 от участниците в нея. Нервната регулация се появява еволюционно по-късно и зависи от усъвършенстването на нервната система при висшите организми.

Хуморалната регулация се осъществява чрез различни биологично-активни вещества. Те променят по специфичен начин функцията на даден вид клетки в организма, напр. нервният растежен фактор стимулира нарастването на аксоните на нервната клетка в ЦНС, медиаторът норадреналин, който се отделя в окончанията на симпатикусовите нерви в сърцето, ускорява сърдечния ритъм. Биологично-активните вещества (хуморалните регулатори) са:

- хормони, в тесния смисъл на думата. Отделят се от жлезите с вътрешна секреция и попадат направо в кръвта. Жлезите с външна секреция изливат на повърхността на тялото.

- Тъканни хормони – отделят се от нежлезисти клетки в различни органи, като бъбрек, плацента и др.

- Медиатори, които се отделят от крайните окончания на нервните клетки, чиито тела са в ЦНС и в периферно разположените ганглии. Наричат се още нервотрансмитери

- Растежни фактори – произвеждат се в белите кръвни клетки, клетките на нервната и съединителната тъкан. Те предизвикват деление и увеличаване броя на съответните видове клетки.

Главната характеристика на гореизброените БАВ е че променят специфично функцията на даден вид клетки. Клетките, които специфично се повлияват от тези регулатори се наричат прицелни. Те притежават молекули, наречени рецептори, които се свързват БАВ. За хормоните те носят наименованието хормонални рецептори. Броят на рецепторите не е фиксиран. Той може да се променя и по този начин да се промени чувствителността на прицелните клетки по отношение въздействие на различни хормони, пример – високото ниво на прогестерона намалява чувствителността на маточната мускулатура към естрогените и в матката настъпва контракция.

Хормон-рецепторни взаимодействия – едно много съществено взаимодействие е намаляване броя на рецепторите, когато кръвната концентрация на даден хормон е повишена. Пример – намаляване ефекта на адреналина при продължително стресово състояние, свързано със симпатикусовата активност и усилена адреналинова секреция. Секрецията на инсулин нормално се стимулира след нахранване, особено при богата на въглехидрати храна. Когато чувствителността на инсулиновите рецептори е намалена, глюкозата от приетата храна не се оползотворява. Това води до повишение на плазмената концентрация на глюкозата. Развива се захарен диабет.

Нервната регулация се осъществява чрез соматични и вегетативни еферентни нерви. Соматичната нервна регулация е бърза и е насочена към определени скелетни мускули, които извършват финните координационни движения. Вегетативната нервна регулация нагажда функциите на вътрешните органи към моментните нужди на организма.

Много функции в човешкия организъм показват 24-часов ритъм, наречен още циркадианен ритъм. Така например нивото на някои хормони, телесната температура са с най-висока стойност около 16:00 часа, пулсовата честота и кръвното налягане – също. Чувствителността към някои лекарства също показва ясен денонощен ритъм. Сънят и бодърстването също са денонощни циркадианни ритми. Освен циркадианни има и месечни ритми (овулацията при жените) и годишни цикли (свързани обикновено с репродукция при животните)

Регулаторните механизми са подчинени на закономерности за системи, в които има входящи сигнали, преработка на информацията и ефекторен отговор. При всяка регулаторна система има някакъв вид информация на входа и някакъв резултат на изхода. В зависимост между взаимодействието между входа и изхода регулаторните системи са отворени (ефектът на изхода не повлиява нито входа на системата нито някое нейно звено) и затворени (ефектът на изхода променя състоянието на системата). Затворените системи са системи с положеителна или отрицателна обратна връзка. При първите ефектът засилва настъпилото отклонение, а при отрицателните – ефектът го коригира. Всеки един показател на телесната хомеостаза представлява регулируема величина, например телесна температура, артериално налягане, кръвнозахарно ниво… За всеки един от тези показатели има рецептори, които отчитат тяхната стойност, напр. за кръвнозахарната концентрация това са Лангерхансовите острови на задстомашната жлеза, които секретират хормоните инсулин и глюкагон, а също и глюкорецепторите в хипоталамуса. За температурата главните рецептори са в кожата и в хипоталамуса. Стойностите на артериалното налягане се отчитат от барорецепторите в стените на големите артериални съдове. Всички тези величини имат свое генетично зададено ниво. Отклонението от зададената стойност се отчита от т.нар. сравняващ механизъм. За много от показателите на телесната хомеостаза това е хипоталамусът. От него изхожда сигнал за грешка, който се изпраща до ефекторните органи. Те от своя страна променят функцията си и връщат стойността на тази величина, която се е променила, до нормалната и стойност. Например температурата генетично има зададена стойност 37 °C. При отчетена грешка, например понижение с 0.2 °C настъпва регулаторен отговор, част от който е свързано с увеличаване на тироксин от щитовидната жлеза под действие на тиреотропния хормон на предния дял на хипофизата. В резултат на това, телесната температура се връща в нормална стойност.

Пример за механизъм с положителна обратна връзка - при болка в сърцето от недостатъчно кислородно снабдяване (хипоксия) настъпва стресова реакция, която активира симпатикусовата нервна система, кислородната нужда допълнително се повишава и явлението хипоксия може да се задълбочи. Вижда се, че регулаторни механизми с положителна обратна връзка засилват болестните процеси.





2. Обща физиология на възбудимите тъкани. Равновесен потенциал. Мембранен потенциал на покой. Електровъзбудими и електроневъзбудими мембрани.

Свойствата на живата тъкан да отговаря на определени дразители от външната и вътрешната среда се нарича дразнимост.При сложно устроените организми се появяват тъкани и системи, които реагират с проява на специфични промени известни като възбуждане.Такива тъкани са нервна и мускулна.Те са възбудими тъкани и притежават свойството възбудимост.При него има промяна в клетъчната мембрана, което води до преразпределяне на йоните от 2те и страни и до промяна в трансмембранния и потенциал.Тези електрични промени могат да са локализирани в ограничена област на мембраната или да се разпространят по нея и да се предадат от клетка в клетка.Поради това възбудимостта е тясно свързана с друго свойство, наречено проводимост.Тя зависи от силата на самия дразнител.Пълният ефект на дразнителя се проявява само когато има разпространение на възникналото възбуждане, тоест когато той има прагова или надпрагова сила. Колкото по-малка е тази сила, толкова по-голяма е възбудимостта.Основно свойство на мембраната е нейната избирателна пропускливост. Това значи че различни в-ва преминават с различна скорост през мембраната, а има и такива за които тя е непропусклива. Когато преминават йони освен пренос на в-ва се осъществява и пренос на ел. заряд. Поради това различната пропускливост за отделни йони обуславя не само равномерното им разпределение от 2те страни на мембраната, но и наличие на мембранен и трансмембранен потенциал.Разпределението на йоните е такова, че вътрешната страна на мембраната е отрицателно заредена по отношение на външната.Мембранния потенциал варира в широки граници при различните клетки, като при нервните и мускулните е най-голям (60-90 mV).За измерване на мембранния потенциал се използват специални електроди, единия от които се поставя в клетката а другия в извънклетъчната среда.



Мембранен потенциал.При наличие на множество йони, за които мембраната е пропусклива, всеки от тях се стреми да достигне своето равновесно състояние, поради наличието на активен транспорт на йони и поради избирателната пропускливост на мембраната обаче концентрацията на йоните от 2те страни на мембраната е твърде различна от тази, която би трябвало да се очаква въз основа на донановото равновесие.В този случай мембранният потенциал придобива стойност, която е характерна за т.н устойчиво състояние.При него ел. ток, съпровождащ йонните потоци навън и вътре в клетката е равен в 2те посоки, но електрохимичния градиент за йоните не е 0.Поради това съществуват условия за пасивно движение на йоните, което би довело до промени в концентрациите им от 2те страни на мембраната и промяна в мембранния потенциал.Това не става благодарение на активни йонни потоци, които поддържат устойчивото състояните.Тези йонни потоци се дължат на т.н. йонни помпи, които осъществяват активен транспорт на йоните срещу концентрационния им градиент.Типичен пример за помпен механизъм е Na-K помпа.Тя има основно значение за поддържане на постоянното ниво на мембранния потенциал, тъй като мембраната при нормални условия е пропусклива за Na и K.И двата йона се пренасят срещу концентрационния градиент, като необходимата за това енергия се доставя от разграждането на АТФ.

Потенциал на покой. Мембранния потенциал е характеристика на всички клетки.При някои съществуват механизми за промяна в пропускливостта на мембраната им за някои йони, което води до промяна в мембранния потенциал.Тези промени стоят в основата на процеса на възбуждане.Това е характерно за клетките на възбудимите тъкани и при тях мембранния потенциал в спокойно състояние се означава като потенциал на покой.При определени условия потенциала на покой може да се промени.Когато има увеличение от абсолютната стойност на мембранния потенциал говорим за хиперполяризация, а при намаляването му – за деполяризация.Електровъзбудими и електроневъзбудими мембрани.Пропускливостта на даден йон се определя от наличието на йонни канали в мембраната, които позволяват преминаването му.Някои йонни канали пропускат едновременно няколко вида йони, а други – само един.Избирателната пропускливост най-често се определя от размера на канала и наличието на определени електрични заряди, които подпомагат или възпрепядстват преминаването на даден йон.Някои йонни канали са постоянно отворени и позволяват преминаването на даден йон по електрохимичен градиент без разход на енергия.Известни са като пасивни йонни канали.Такива са каналите за K, Na, Cl.Има и наличие на йонни канали, които в зависимост от условията могат да променят пропускливостта си.Някои от тях се повлияват от механични въздействия в/у мембраната или от свързването на определено вещество с мембранен рецептор. Други канали променят пропускливостта си в зависимост от нивото на мембранния потенциал. Те се наричат електровъзбудими, а тези мембрани чиито йонни канали променят пропускливостта си по други механизми, а не в зависимост от нивото на мембранния потенциал се наричат електроневъзбудими.

Времето като фактор във възбудните процеси.Времето като фактор във възбудните процеси се разглежда в два аспекта:от една страна зависимост на ефекта от времето,за което дразнителя достига до нулева,до прагова стойност(градиент на нарастване силата на дразнителя) и от друга,зависимот на ефекта от времето,през което действа дразнителя с прагова и надпрагова сила(времетраене на дразнителя).Зависимост на ефекта от времетраенето на дразнителя.Хронаксиметрия

Обикновеко когато върху възбудимата структура се действа с прагов и надпрагов дразнител негожата продължителност е безкрайно голяма.При много краткотрайни електрични импулсидори надпраговите дразнители не са в състояние да предизвикат възбуждение на биологичната сиситема.Минималната сила на даден дразнител под действието на която се получава едва забележим ефект означаваме акто прагова.Когато в качеството на дразнител се използва правоъгален токов импулс тази сила се нарича реобаза.Минималното време през което трябва да действа дразнител със сила 1 реобаза за да се получи едва забележим ефект се означава като полезно време.Стойности по малки от полезното време могат да бъдат ефективни само ако се увеличи напрежението на импулса.Хронаксия означава минималното време през което трябва да дейтва дразнител със сила 2 реобази за да се получи едва забележим ефект.Методът на изследване е познат като хронаксиметрия.Зависимот на ефекта от честотата на дразнене

Под лабилност се рабира скоростта на зименение на материалните процеси които съпътстват физиологичнната активност на дадена възбудима система.Докато прагът на дразнене и хронаксията отразяват деструктивните процеси свързани с нарушаване на йонната асиметрия на мембраната лабилността изразява скоростта с която се възстановява изходната възбудимост.Количествен израз на лабилността предтсавлява максималният брой надпрагови дразнители които могат да се възприемат и възпроизведат от възбудимата структура за единица време без изменение.При по голяма честота интервалът между два дразнителя става по малък от времето необходимо за възстановяване на възбудимостта.Следващия импулс може да попадне съпернормална фаза при което се получава максимален ефект.Тази честова се означава като оптимална честота а реакцията като оптимум.По нататъшното учестяване води до попадане на дразнителите в рефрактерна фаза поради което ефектът не само не се увеличава но и намалява.Тази честова е означена като песимална а реакцията като песимум.Когато честотата на дразнене е такава че всеки следващ дразнител попада в абсолютно рефрактерната фаза обусловена от предидущия ефектне се наблюдава.Настъпва задържане.Ако върху нерв на нервномускулен препарат от жаба се въздейства с наркотично вещество се наблюдават промени в неговата лабилност.Преди прилагане на наркотика малката сила на дразнене предизвиква слабо съкращаване на мускула а силното-по голям отговор.Под влияние на наркозата лабилността на нерва в мястото на наркотичното действие се понижаватъй като се удължававремето за възстановяване на изходната възбудимост.Силният дразнител който до наркотизирането е бил оптимален и е предизвиквал максимален ефектсега вече се оказва песимален в резултат на което слабите и силните дразнители предизвикват еднакъв ефект.Това е т.н уравнителна фаза.При по нататъшното задълбочаване на наркозата поради удължаване времето за възстановяване на възбудимостта импулсите с по висока честова попадат в по силно изразен рефрактерен период поради което ефектът е по малък от ефекта получен при стимулация с по-ниска честова.Това е т.н парадоксална фаза.Накрая възстановяванео на възбудимостта е толкова удължено че дори дразнители с малка честота не са в състояние да предизвикат ефект.Това е т.н задръжна фаза.Такива ефекти се наблюдават не само по влияние на наркоза, но и под влияние на химични вещества,изгаряне,охлаждане,постоянен ел.ток и т.н.т.Поради потискане на биологичните свойства на нерва тези явления се наричат парабиоза.Докато при изучаване на оптимума и месимума се използва препарат с постоянна възбудимост а се изменя честотата на дразнене при изучаване на парабиозата честотата на импулсите е стандартна а изменящата се виличина е възбудимостта.


3.Скелетни мускули.Видове муск.съкращения.Физиологични свойства.Мускулен тонус.Работа и сила на мускулите.Мускулна умора.

Мускулите в организма се делят на скелетни, гладки и сърдечен. Независимо от вида си те притежават свойствата възбудимост, проводимост и съкратимост. Първите 2 свойства се обуславят от свойствата на клетъчната мембрана, така както е при нервните клетки, докато съкратимостта зависи от специализирани вътреклетъчни структури, характерни за мускулната тъкан. Скелетните мускули осигуряват силите, необходими за преместване на различните части на тялото 1 спрямо друга и за придвижването му в пространството.



Функционално устройство. Основната структура на мускулната клетка (миофибра), която участва в съкратителния процес е миофибрилата с изграждащите я саркомери. Саркомера представлява функционалната единица на скелетния мускул. Той е изграден от различни видове белтъци, като множество последователно свързани саркомери образуват миофибрилата. 1 сакромер обхваща областта, ограничена от 2 Z-мембрани и съдържа тъмни и светли ивици, които обуславят напречната набразденост на скелетните мускули. Между тези Z-мембрани са разположени нишките на основните съкратителни белтъци (актин и миозин), заедно с няколко регулаторни белтъци (тропонин и тропомиозин). Саркомерът като цяло е стабилизиран от структурни белтъци, α-актинин, тинин… Саркомерите са изградени основно от тънки и дебели нишки (миофиламенти). Дебелите нишки са съставени от неколкостотин миозинови молекули. Те са нишковидни и са изградени от 6 субединици – 2 тежки и 4 леки вериги. Тежките вериги в 1 край образуват кълбовидно удебеление. 2-те вериги са усукани в дългата си част, като по този начин се образува 1 пръчковидна част и глава. Леките вериги са прикрепени към главата. Ролята им при скелетните мускули не е напълно изяснена, смята се че регулират ензимната активност на миозина. Свързването става между пръчковидните участъци на молекулите, като главите остават свободни да стърчат сами. Тънките нишки са изградени основно от актинови молекули. Те са глобулни белтъци, които образуват дълга нишка от последователно подредени двойки, като се създава впечатление за 2 усукани нишки.

Тясно свързани с актина са други 2 белтъка – тропонин и тропомиозин. Те играят важна роля в мускулното съкращение.



Видове муск.съкращения

Единично мускулно съкращение. Всяко мускулно съкращение започва с известно закъснение след възбуждането на мускула, предизвикано от ел. дразнене или акционен потенциал. Това закъснение е известно като латентен период. Той продължава 5-10 msec. След този начален период следва фазата на мускулното съкращение, която е по-дълга. В зависимост от вида на мускула може да трае от няколко до стотици msec. След това имаме фаза на отпускане. Описаната последователност е известна като единично мускулно съкращение или мускулно подръпване и се развива след еднократно дразнене на мускула.

Сумация на мускулни съкращения. Тетанус. При последователни дразнения ако интервалът между тях е достатъчно кратък, съкращенията не следват вече хода на единичното мускулно съкращение, а започват да се сливат в общо съкращение – сумация. Това става ако интервалът между дразненията е по-малък от продължителността на пълния цикъл на мускулно подръпване. Ако интервалът се скъси още повече и стане по-малък от фазата на съкращение вълнообразният характер се заличава и съкращението изглежда като едно продължително съкращение. Първия тип съкращение – известен като непълен или назъбен тетанус, а втория като пълен или гладък. Мускулното съкращение зависи от количеството на Ca йони в цитозола на клетката и при сумирането всяко следващо дразнене чрез механизмите на електромеханично свързване повишава започналата да намалява Ca концентрация и така поддържа съкращението. По-високата честота на дразнене предизвиква промяна не само в продължителността но и в силата на съкращението.

Тетаничните съкращения са по-големи по амплитуда от единичните подръпвания. При тях има достигане на по-висока постоянна концентрация на Са йони в цитозола. При нормални условия в организма само някои мускули се съкращават по механизма на единично мускулно съкращение. Повечето съкращения протичат от типа на тетаничните съкращения. Това повишава силата на съкращението и го прави по-ефективно. Изотонични и изометрични съкращения. Мускулните съкращения допълнително могат да се определят като изотонични и изометрични, в зависимост от това дали при съкращението се променя напрежението (силата) или дължината на мускула. При изометричните съкращения мускулът не променя дължината си, а само силата на съкращение. Това може да се получи ако 2та края на мускула са прикрепени така, че при съкращението да останат неподвижни. Обратно ако мускула бъде оставен да повдигне някаква тежест, тогава силата на съкращението е постоянна, а мускула променя дължината си. На практика мускулните съкращения в тялото не са нито изотонични нито изометрични. Обикновено те започват като изометрично и продължават от типа на изотоничното съкращение.

Умора на мускула. При извършване на продължителна работа мускулите постепенно намаляват силата и ефективността на съкращение. В единичното мускулно влакно настъпването на умора зависи от вида и начина на мускулно съкращение, и от пътищата които осигуряват набавянето на енергия. Мускули, съдържащи предимно влакна, които използват анаеробния път се уморяват лесно, поради изчерпване на запасите от КФ и на гликоген, а и от натрупването на млечна киселина. Освен това промяната в рН , дължаща се на млечната киселина, има неблагоприятен ефект върху съкращението. Мускулите, които осигуряват необходимата си за съкращение енергия, предимно чрез окислителни процеси са устойчиви на умора. При тях енергийният добив е много по-голям и крайните продукти от обмяната (вода и CO2) нямат неблагоприятен ефект, тъй като лесно се отделят от организма. Тук основния фактор за умората е нарушеното снабдяване на мускула с кислород.

Когато при настъпила умора се приложи директна електрическа стимулация на мускул съкращенията не се подобряват. Това показва, че причината за умората не е процеса на възбуждане в сарколемата, а самият механизъм за съкращение на мускула.



Мускулна сила.Представлява максималния товар който даден мускулможе да повдигне при съкращаването си или максималното напрежение което той може да създаде ако е поставен в узловия на изометрично съкращаване.Мускулната сила зависи от броя на участващите в съкращаването влакна.Измерването на мускулната сила става с помощта на динамометри.За харатеризиране съкратитекната способност и за нейното обективно сравняване при различните мускули е предложено понятието абсолютна мускулна сила.Тя представлява сила приведена към 1см2 от физиологичния напречник.Чрез този показателможе да се прави сравнение между мускули с различна маса и форма.

Мускулна работа.При мускулното съкращаване става превръщане на потенциалната хим.енергия в кинетична енергия на движението.При това мускулът извършва определена работакоято бива вътрешна и външна.Вътрешната работа се състои:в механичното триене на мускулните структури при съкращаването;в йонната динамика при деполяризация и реполяризация на възбудимите структури;в енергийните превръщания в ендотермичните реакции.Външната работа е свързана с преместването на пределена тежест на тялото в пространството или на частите на тялото една спрямо друга.Извършената работа е функция от товара и височината на която е повдигнат.Когато мускула не е натоварен той може да се съкрати максимално но външна работа не се извършва и обратното когато тежестта е много голяма мускулът неможе да се съкрати и работа също не се извършва.


4.Meханизъм на мускулното съкращение.Микро и ултра структура на съкратителния апарат.Енергетика на мускулното съкращение.

Енергетика.Непосредствен източник на енергия необходима за осъществяването на муск.съкращение е АТФ.Енергията която се определя при отцепването на крайната фосватна група става достъпна за соъщ.механизма на мускулното съкращаване.Запасите от АТФ в мускулите обаче са мн.малки.Те биха стигнали за извършването само на няколко десетки бързи съкращения.Следователно би трябвало да се очаква че той нпрекъснато и бурзо се ресинтезира.Източник за този ресинтез е креатинфосфата който се намира в мускулите в по големи колич.Под влияние на ензима креатинфосфатаза неговата фосфатна група в течение на хиляди от секундата се пренася в/у АДФ с която се въстановяват запасите от АТФ.Запасите от креатифосфат се въстановяват по пътя на рефосфорилирането на креатина.Неоходимата от този процес енергия се получава или от протичащия при анаеробни условия гликолитичен цикъл при който се образува млечна киселина или от аеробното разграждане на въглехидратите и мастните киселини в цикъла на кребс.Тези процеси имат обратим х-р.Около 80 % от млечната к-на се превръща в черния дроб в гликоген.Енергията на този гликогеносинтез се получава от разградените в аеробната фаза останали 20 % от млечната к-на.В условията на тежка и продължит.работа физиологичните механизми не са в състояние да подържат равновесието м/у разградените и ресинтезирани макроергични с-я.Тогава мускулната клетка прибягва до аденилаткиназната р-я при която от 2 молекули АДФ се обр. АТФ и АМФ.Тези п-си са необходими и колич.на АМФ в мускулите нараства съответно на мускулното изтощение.Топлообразуването в мускула е резултат на превръщането на хим.енергия в механична работа.Основната част от хим.енергия се превръща в топлина. Характерни са 2 фази на топлопродукция:начална и въстановителна.Началната обхваща периода от момента на възбуждане на мускула до момента на неговото разхлабване.Тя е резултат от разграждане на макроенергичните с-я.В зависимост от състоянието на мускула началната топлопродукция има няколко етапа:1.топлината на активация се отделя от момента на възбуждането до началото на съкращаването ;2.топлината на съкращаването се отделя през целия период на съкращаване ;3.топлината на отпускане съпровожда тези процеси които са свързани с възстановяване исходната дължина на мускула след прекратяване на съкращаването.Въстановителната топлопродукция обхваща продължителен период от време след прекратяване на мускулното съкращаване тя е свързана с хим.првръщания при които се осъществява пълното ресинтезиране на изразходваните при съкращаване макроергични с-я.

Съкратителни белтъци.Белтъците които имат отношение към мускулното съкращаване са основни и минорни.Към 1вата гр.се отнасят миозин,актин,тропомиозин,тропонин.Към2рата гр.са актинините.Миозинът е осн.съкратит.белтък на мускулната с-ма.Състои се от 2 спираловидно усукани полипептидни вериги образуващи опашката на молекулата и по разширен участък глава.С помощта на ниски концентрации пепсин миозиновата м-ла е разградена на 2 фрагмента-лек меромиозин и тежък меромиозин.Главата и предната част от опашката са обр.от тежък меромиозин а останалата част от опашката от лек.При понататъшното протеолитично разграждане на тежкия меромиозин се получават 3фрагмента.2та от тях обр.2те глобулни части на главата а 3тия обр.остатъка от опашката.Смята се че единия от 2та фрагмента е отговорен за свързването с актина а 2рия за АТФазната активност на миозионовта м-ла.Тънките протофибрили са изградени от съкратителния белтък актин.Той съществува под 2 ф-ми:фибриларен или Ф-актин и глобулен или Г-актин.М-лите на Г-актина имат сферична ф-ма.Подредени са в верига подобна на броеница.2 ускукани по дължина такива вериги представляват спирален полимер изфраждащ м-лата на Ф-актина.В състава на тънките протофибрили влизат и някои регуларни белтъци като тропомиозин и тропонин.Тропомиозинът е изграден от 2 близки по структура спирално завити фракции.Така получ.тропомиозинови нишки се разполагат в улеите образувани от Г-актина.Тропонина предтавлява белтъчен комплекс от 3 субединици които се свързват с тропомиозина.От актиновите протофибрили са изолирани минорните белтъци алфа,бета и гама-актинин.Те имат сходен аминокиселинен състав с актина.Алфа актинина се съст.от 2 равностойни субединици.Влиза в състава на Z-мембраната и прикрепя тънките протофибрили към нея.Бета актинина се съст. от 2 субединици.Той възпрепятства слепването и агрегирането на актиновите протофибрили пом/у им.Гама актинина поддържа глобулната структура на актина и пречи за въстановяването на фибриларния полимер.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"
2018 -> Великден в рим – вечният град директен полет от София


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница