1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи


Дихат.с-ма.Обща х-ка,видове.Външно дишане-м-зъм,белодробни обеми и капацитети



страница4/6
Дата10.02.2018
Размер1.1 Mb.
#56409
1   2   3   4   5   6

25.Дихат.с-ма.Обща х-ка,видове.Външно дишане-м-зъм,белодробни обеми и капацитети.

Дихат.пътища и алвеолите са структурните ел.в които се осъщ.външното или белодробното дишане.Белите дробове са вместени в херметично затворения гръден кош.М/у париеталната плевра облицоваща вътрешната повърхност на гръдния кош и висц.плевра обвив.повърхн.на белите дробове се обр.междуплеврено п-во.То е запълнено с малко колич.серозна течност която облекчава триенето м/у 2те плеври.От друга страна тя създава сили на сцепление м/у 2та листа.Налягането в м/уплевреното п-во е по-ниско от атмосферното.При нарушаване целостта на гръдния кош налягането на атмосф.въздух през въздухоносните пътища се неутрализира от налягането на въздуха през дефекта на гръдната стена.

При спокойно дишане се обменят около 500мл въздух който съставлява дихателния обем на белите дробове.Ако след поемане на дихат.обем се направи 1 дълбоко вдишване се поема още около 1800мл въздух съставляващ инспираторния резервен обем.Ако след издишването на инспираторния резервен обем и дихателния обем се направи максимално издишване се отделят още около 1300мл въздух съставляващ експираторния резервен обем.Сборът от дихателния обем,инспираторния резервен обем и експираторния резервен обем представлява жизнената вместимост или витален капацитет.Измерването му става с помощта на спирометър.Част от въздуха определящ дихателния обем не участва в газовата обмяна тъй като запълва въздухоносните пътища.Те имат обем приблизит.около 150мл който се означава като анатомично мъртво п-во.Следователно от вдишания около 500мл въздух само 350мл участва в газообменните п-си.Въздухът от мъртвото п-во играе ролята на буфер.След максимално издишане в белите дробове остават около 1500мл въздух който определя остатъчния обем.Въпреки това остава още малко колич.въздух което има съдебномедицинско значение.Ако късче от белите дробове на починало дете потъне въвъ вода това пок.че то е мъртвородено.Ако детето поеме макар и еднократно въздух то късчето изплува на повърхността.Сумата от виталния капацитет и остаъчния обем представлява общия белодробем капацитет и се равнява средно на около 5000мл.Друг показател е минутния дихателен обем който представлява колич.въздух преминаващо през белите дробове за 1 минута.При голяма честота на дишането минутния дихат.обем започва да намалява.Това се дължи на намаляването на дихателния обем.При спокойно издишване в белите дробове освен остатъчен обем се намира още и експираторен резервен обем.Тази сума определя функционалния остатъчен обем.Този въздух пост.присъства в белодобните алвеоли примесва се с новите порции вдишван въздух и частично се обновява.Когато от минутния дихат.обем се извади стойността на анатомичното мъртво п-во се получава алвеолната вентилация.Сборът от анатомичното мъртво п-во и некръвоснабдените алвеоли определят физиологичното мъртво п-во.

28.Обща обмяна и превръщане на енергията.Основна обмяна.Калориметрия.

Осн.обмяна.Разходът на енергия и обмяна на в-вата се извършват дори тогава когато организмът се намира в пълне покой.Този разход се дължи на протичащите непрекъснато п-си свързани с жизнената дейност на органите и с-мите в живия организъм.Това миним.колич.енергия което организмът на човека и животното изразходва в състояние на пълен покой се нар.основна обмяна.Психическите и физическите натоварвания водят до засилване на вегетативните ф-ии(дишане,сърд.дейност.нервно провеждане и пр.)и усилена муск.дейност.Осъш.на храносмилат.ф-я също води до разход на енергия поради секреторната и моторната дейност в стомашночревния тракт и разграждането на макроергичните връзки.Ниската околна температура задейства механизмите на физическата терморегулация в основата на което е треперенето изразяващо се в муск.съкращения.Неспазването на посочените условия води до отчитане на стойности които надвишават тези на предвидената основна обмяна.Значителни отклонения на намерената основна обмяна от предвидената говорят за смущения в интензитета на обменните п-си.Като честа причина за тези смущения се сочи нарушената дейност на ендокринните жлези и особено щитовидната.Нейната хипоф-я обуславя намаляване а хиперф-ята и повишаване на основната обмяна.

Установено е че при извършване на мускулна работа около 20% от енергията се изразходва за мускулните съкращения а останалите 80 се отделят във вид на топлина.Употребената за муск.съкращения енергия в крайна сметка също се превръща в топлина.Ето защо за напрежението на енергийните разходи в организма може да се съди по колич.отделена топлина.Тя се опр.по п-па на биологичната калориметрия която според метода на изследване може да бъде пряка и непряка.Пряката калориметрия се извършва в спец.калориметрични камери.Представляват добре термоизолирани помещения в които със спец.апаратура се поддържат пост.условия по отношение на газов състав.влажност,налягане и др.През камерата преминава серпантина по която тече вода.Изследвания обект(животно или човек) се пост.в камерата като изследването може да се проведе в с-е на покой или при извършване на определен обем работа.По колич.на протичащата през серпантината вода и по температурната разлика при влизане и напускане на камерата се изчислява колич.отделена топлина за определено време.непряката калориметрия се базира на обстоятелството че за освобождаване на съдържащата се в храната енергия е необходимо усвояването на определено колич.кислород при което се определя съответно колич.въглероден диоксид.Изследването на тези параметри се осъществява по п-ма на газовия анализ.Важен показател при непряката калориметрия е дихателния коефициент представляващ съотнош.м/у обема на отделения от организма въглероден диоксид и поетия за същото време обем кислород.ДК има разл.стойност при усвояването на различните хранителни съставки.При приемането на 1М О2 се отделя 1М СО2.Следователно ДК за въглехидратите е равен на 1.В молекулата на мазнините съдържанието на въглерода е значит.по-високо от това на кислорода поради което една част от употребения екзогенен кислород окислява въглерода до въглероден диоксид а друга част участва в обр.на вода.Това променя съотношението и ДК е по-малък от 1.В случаите когато въглехидратите в организма се превръщат в мазнини се получава увеличаване на ДК.Това става поради обстоятелството че от богатите с кислород въглехидрати се получ.бедни на кислород мазнини.Увеличаването на ДК към 1 се получ.и при усилена муск.работа поради това че тогава енергийната доставка на организма е за сметка предимно на разградените въглехидрати.Намал.на ДК се установява при гладуване а при зимноспящите животни-и по време на сън.То се дължи на относително по-голямото участие на белтъците и мазнините в енергийната доставка на организма.

26.Газова обмяна /транспорт на газове/

Вдишван въздух/атмосферния/-има постоянен състав:О2 ;СО2;N2,/включително и инертни газове/ и водни пари, чиято концентрация се мени в широки граници. N2 не участва в обмяната на газове и затова количеството му остава непроменено.

Издишван въздух-съдържа по-малко О2 от вдишвания,но е увеличено съдържанието на СО2 в резултат от извършената газова обмяна в белите дробове. Степента на разликата между вдишвания и издишвания въздух зависи от нивото на обмяната на в-вата в организма.

Алвеоларен въздух-той представлява смес между вдишвания въздух и заварения от него в белите дробове остатъчен и резервен въздух. Алвеоларният въздух съдържа повече СО2 и по-малко О2 от издишвания, тъй като най-напред се изхвърля въздуха изпълнил дихател. пътища, който по състав е близък до атмосферния, неучаствал в газообмена.



Обмяна на газовете в белите дробове През белите дробове преминава малкия кръг на кръвообращение. Кръвоносните съдове в белия дроб поемат около 900 мл.кръв. Тя приема необходимото количество О2 и отдава намиращия се в нея СО2.Това са процесите на газовата обмяна. Обмяната на газовете между алвеоларния въздух и капиляр. кръв протича пасивно по пътя на дифузията. Дифузията на един газ се извършва както между газови смеси, така и между газова смес и течност.

1.Пренасяне на кислорода от кръвта

а/ чрез дифузия - О2 от алвеоларния въздух дифундира в кръвната плазма. Количеството на разтворения в плазмата О2 е пропорционално на парциалното налягане.

б/ по химичен начин - основната част на О2 се пренася чрез свързването му с Нв. Съединението му с О2 се нарича оксихемоглобин /нетрайно съединение/. Нв + О2 НвО2 Реакцията е обратима, като в зависимост от условията протича надясно т.е. образува НвО2, или пък наляво - НвО2 отдава О2. 1 молекула Нв свързва 4 молекули О2 чрез хем-групата в състава му. Нормално в 100 л.кръв се съдържа 15-16 гр.Нв, който може да свърже 20мл.О2 Това е 67 пъти повече от разтворение в кр. плазма О2.

2.Пренасяне на СО2 от кръвта В тъканите рСО2 се повишава в сравнение с това на артериалната кръв.По дифузен път молекулите на СО2 навлизат както в кръвната плазма, така и в еритроцитите на кръвта.

В кръвната плазма се извършват следните процеси:

а/ част от СО2 се разтваря физически в кр.плазма - така се транспортира незначителна част. б/ настъпва процес на бавна хидратация на разтворения СО2 в резултат на което се образува Н2СО3. СО2 + Н2О Н2СО3 Реакцията е изместена повече на ляво. Само малка част от СО2 се пренася от плазмата под формата на Н2СО3. Тя се дисоцира до Н+ и НСО3’. В резултат в кръвта се натрупват Н+, които се неутрализират от буферни с-ми на кр.плазма. Н2СО3 се свързва с тях и образува соли. в/ част от СО2 се свързва с аминогрупите на плазмените белтъци /карбамидно сварзване/. По този начин отново се образуват Н+, които повторно се неутрализират от плазмените буферни системи.

В еритроцитите се извършват следните процеси:

а/ СО2 се разтваря в течната среда на Er - само една минимална част от него. б/ в кр. плазма и в Er настъпва хидратация на СО2 като тук тя протича по-бързо. Причината е наличието на специфичен ензим /въглена анхидраза/ в Еr. Освен това реакцията протича повече на дясно към Н2СО3. Тя веднага се дисоцира до Н+ и НСО3’. НСО3 ‘ напускат Еr -те и на тяхно място навлизат Сl ‘ от плазмата от NaCl. Свързаните с него Na+ се освобождават. Н+ на дисоцираната Н2СО3 се поемат от еритроцитната буферна система. в/ Н2СО3 се пренася до белите дробове чрез Нв. Тук свързването е карбамидно. В белите дробове, обаче Нв се превръща в НвО2. В следствие на това връзката между Нв и Н2СО3 се разкъсва и се отделя свободна Н2СО3. Тя под действието на специфичен ензим на Er се разпада бързо на Н2О + СО2. Количеството отделен СО2 е в зависимост от интензитета на обмяната на веществата. При физическо натоварване нараства значително.

Регулация на дишането Регулацията се осъществява от висшите нервни центрове, които от своя страна, са подложени на рефлекторни и хуморални влияния.

Дихателен център – намира се в продълговатия мозък. Включва всички структури на ЦНС, които участват в регулацията на дихателната функция. Дихателният център, от своя страна, изпраща еферентни импулси към мускулите, осъществяващи акта на вдишване и издишване /междуребрените мускули и диафрагмата/.Дихателният център осигурява ритмичността на вдишването и издишването, както и регулирането на честотата и дълбочината на дишането, а оттам и стойността на белодробната вентилация. Особено важно е необходимото количество О2 да бъде доставено по най-икономичния начин, т.е. с най-малък разход на енергия от страна на дихател.мускултура. 1. Инспираторен център – образува се от невроните регулиращи вдишването. 2. Експираторен център – образува се от невроните регулиращи издишването 3. Апнеустичен център – предизвиква продължителни инспираторни спазми. Той е тясно свързан с неврони на РФ в продълговатия мозък и стимулират инспирацията.

4.Пневмотаксичен център – периодично потиска активността на апнеустичния център. Дразненето му води до ускоряване на дишането, особено на експирацията, като дълбочината му намалява

Рефлекторна регулация на дишането Инспираторният и експираторният център осигуряват ритмичното редуване на вдишване и издишване, като между двата центъра има реципрочни отношения. Дишането възниква вследствие на възбуждането на инспираторния център. По еферентен път той предизвиква съкращаване на междуребрените мускули, които разширяват гръдния кош. С прекратяване на съкращението на тези мускули започва фазата на издишване т.е. центъра на инспирацията се намира в състояние на задържане.

Рефлекс на Херинг-Бройер /инфлационен рефлекс/ - рефлекторни влияния към дихателния център постъпват и от белите дробове. Белите дробове, бронхите и бронхиолите, притежават рецептори, които сигнализират за степента на разтягането им. При вдишване белият дроб се издува, а рецепторите по пътя на вагуса изпращат импулси към центъра на инспирацията, след което вдишването се прекратява и се създава възможност да започне издишването. Обратните процеси протичат по време на експирация.По такъв начин рефлексът подпомага ритмичността на дишането и оказва задържащи лияние върху респираторната активност на дихателния медуларен център.Рефлекторно влияние върху регулацията на дишането оказва и промяната в тонуса на диафрагмата. В края на издишването диафрагмата заема изходното

си положение, при което тонусът й се повишава и издишването се прекратява. Обратно, при вдишване тонусът на диафрагмата намалява с движението й надолу, което води до прекратяване на вдишването. Рефлекторни влияния върху дихателния център има и от страна на самите дихателни мускули по пътя на г-инервацията от техните мускулни влакна. Корови влияния върху дишането Кората на главния мозък може да влияе активно върху функциите на външното дишане – ритъм, честота, дълбочина и др.Коровите центрове изпращат импулси директно към мотоневроните на дихателните мускули по кортико- снипалния път. При човека могат да се изградят дихателни условни рефлекси. В редица видове спорт дишането е част от спортната техника и участва в изграждането на

двигателния навик, във връзка със стартовите реакции

Хуморална регулация

1. Промените в състава, рН и температурата на кръвта влияят върху дишането по два начина: а/ чрез непосредствено въздействие върху дихателния център – получава сигнализация за концентрацията на О2, СО2 и Н+ в кръвта. Въз основа на нея се определя необходимата дълбочина и честота на дишането, за да може да осигури на тъканите една адекватна доставка на О2. б/ чрез въздействия върху периферните хеморецептори б/ чрез въздействия върху периферните хеморецептори-разположени са в дъгата на аортата и в областта на каротисовия синус -сигнализират за промените в налягането на О2 в артериалната кръв. При понижаването на налягането на О2 тези хемо- рецептори изпращат към дихателния център аферентни импулси, предизвикващи усилване на дишането. Д Ц реагира и непосредствено при такива изменения,но само при много силно понижаване на О2. Очевидно основният регулаторен механизъм са хемо- рецепторите, а централният механизъм е само “резервен”. Съдовите рефлексогенни зони, също реагират, макар и в значително по-малка степен на колебанията в налягането на СО2 и Н+ в кръвта.

2. Въглената киселина – е много силен дразнител на дихателния център.

Дишането на въздух с увеличено съдържание на СО2 води до увеличаване на рСО2 в алвеоларния въздух, а от там и на кръвта. Състоянието се означава като хиперкапнея. То води до повижаване на активността на дихателния център, като белодробната вентилация се увеличава и натрупалият се СО2 се отстранява. Увеличаването на Н2СО3 в кръвта се съпътства с по-голяма концентрация на Н+, които стимулират активността на дихателния център. И в двата случая на покачване на СО2 или на Н+ е налице защитна реакция на дишането, насочена към поддържане на постоянството на рН на кръвта.



27.Обмяна на в-вата.Обмяна на белтъци,въглехидрати,липиди,мин.соли и вода-оща х-ка и регулация.

Въглехидрати.Основните въглехидрати в храната са скорбяла, гликоген, захароза, фруктоза, лактоза. В комбинация с някои белтъци, те образуват гликопротеини и протеогликани. Първите се включват в клетъчната мембрана и имат значение за междуклетъчните взаимодействия. Комплекси от въглехидрати и липиди се намират в клетъчната мембрана.

Въглехидратите са главният енергиен източник на организма.От храносмилателния тракт, въглехидратите се резорбират в кръвта под форма на монозахариди: глюкоза, фруктоза, галактоза. В хода на междинната им обмяна се образуват важни пентози – ребоза и дезоксирибоза. При съединяването на голям брой монозахаридни молекули се образуват вериги, наречени полизахариди. Главен представител при тях е гликогенът, който представлява форма на складиране на въглехидрати в клетките.

Резорбираните в храносмилателния тракт галактоза и фруктоза, в черния дроб и в тънкочревния епител се разграждат до глюкоза и така навлизат в кръвообращението. Глюкозата е основната транспортна форма. Нарича се още кръвна захар. След хранене кръвната захар се повишава. Поради това, когато се изследва кръвна захар, това винаги става сутрин и на гладно. Повишеното количество кръвна захар се нарича хипергликемия, а пониженото – хипогликемия. Глюкозата от кръвта навлиза в клетките на мускулите, на мастната и съединителната тъкан чрез процес на улеснена дифузия. Хормонът на задстомашната жлеза – инсулин – е главен регулатор на този транспорт и на вътреклетъчната обмяна на глюкозата.

Излишъкът от въглехидрати се складира под формата на гликоген в черния дроб и скелетните мускули. При нужда от енергия за организма той се разгражда и набавя енергия.В регулиране на постоянството на кръвнозахарното ниво вземат участие редица хормони. Важно е да се отбележе, че инсулинът е единствения хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар. Хормоните, които го повишават са адреналин, глюкагон и соматотропен хормон. Освен тях, тироксинът и глюкокортикоидите също могат да повишат нивото на кръвната захар. Когато има повишено ниво на кръвна захар се стимулира секрецията на хормона инсулин, който да го намали. Когато имаме понижено ниво, се увеличава секрецията на адреналина, соматотропния хормон, тироксина и другите хормони, които да повишат нивото.



Белтъци.Те са хетерополимери, изградени от 20 вида аминокиселини, свързани с полипептидна връзка. Представляват ¾ от сухото в-во на човешкия организъм.Те са основно структурно в-во на клетката. В съединителната тъкан, кожата и кожните придатъци се намират неразтворими белтъци: колаген, кератин, еластин. Колагенът, заедно с протеогликани изгражда основната субстанция на костната тъкан. Освен структурна, белтъците имат и функционална роля. Синтеза на белтъците се осъществява в рибозомите.

Белтъците в мускулите (актин и миозин) осъществяват съкратителна функция. Други функционално активни белтъци са хемоглобина, миоглобин,цитохроми и др. , както и белтъци, които влизат в структурата на клетъчната мембрана, митохондриите, ендоплазмения ретикулум. Те определят тяхната избирателна проницаемост.

Ензимите представляват най-динамичните белтъчни структури. Те подготвят храните за резорбция. Почти за всички реакции в клетките са необходими ензими. Белтъците, които се намират нормално в кръвната плазма също имат и важно защитна, регулаторна и транспортна функция. Също можем да споменем, че белтъците участват в изграждането на нуклеопротеидите, които се съдържат в нуклеотидите.

След резорбция в червата, аминокиселините през порталната вена достигат до черния дроб. Тук една част от тях се разграждат, за да доставят енергия. Друга част се използва за синтез на азотсъдържащите бази пурин и пиримидин, необходими за нуклеиновите киселини. Трета част се използват за синтез на плазмени белтъци. В плазмата на кръвта има постоянно съдържание на аминокиселини. То се поддържа от резорбцията на храносмилателния тракт. Аминокиселините от плазмата проникват във всички клетки на организма. Това става чрез активен транспорт. Аминокиселините се делят на: заменими, които могат да се синтезират в организма на човека и незаменими, които са 8 на брои и за техния синтез в организма няма необходимите ензими. Когато липсва някоя заменима аминокиселина, тя се синтезира в черния дроб.Крайните продукти от обмяната на белтъците са урея, пикочна киселина, креатинин и амоняк. Те се екскретират главно през бъбреците.

Азотен баланс се нарича съотношението между количестото азот, което се намира в белтъчната храна и това, което се екскретира от организма. Азотния баланс отразява съотношението между анаболизма и катаболизма на белтъците. При положителен азотен баланс, количеството на приетия азот надвишава това на екскретирания. В периода на разтеж и бременност или при продължително гладуване азотния баланс е положителен.

Белтъчната обмяна се регулира от нервни и хуморални фактори. Нервните фактори се свеждат до хипоталамусна регулация на секрецията на хипофизните хормони. Хормоналния контрол на белтъчната обмяна е твърде сложен. Основния хормон, който я регулира е соматотропния хормон. Тироксинът стимулира белтъчния синтез и е необходим за нормалното развитие на организма. Половите хормони също имат силен анаболен ефект. Гликокортикоидите също стимулират белтъчния катаболизъм, като намаляват количеството белтък главно в мускулите.



Липиди.Групата на липидите обхваща разнообразни съединения. В организма липиди се намират главно в клетките на мастната тъкан – подкожната, бъбречна мастна капсула, мезентериум. Липидите са важен енергиен източник. При нормални условия на хранене задоволяват около 40% от енергийните потребности.Подкожната мастна тъкан има роля на термоизолатор, а също тази която обвива вътрешните органи ги фиксира и ги предпазва от травми. Липидите са структурни елементи на клетъчните мембрани и на мембраните в митохондриите, и ендоплазмения ретикулум. Те се намират там като фосфолипиди. Холестеролът е междинен продукт от мастната обмяна.

Натрупаните в мастните депа липиди представляват енергиен резерв. Те са важен източник на енергия за много ограни (бъбреци, сърце, скелетни мускули) Окислението на мастните киселини става в митохондриите на всички клетки с изключение на нервните.

Холестеролът участва в изграждането на клетъчни.Синтезира се във всички клетки, а се елиминира с жлъчката като холестерол и жлъчни соли.

Липолизата в мастната тъкан е подчинена на нуждите на целия организъм. В мастната клетка има мембранни рецептори за адреналин и глюкагон, които стимулират липолизата. Липолизата също се стимулира и от соматотропния хормон и глюкокортикоидите. Инсулинът е абсолютно необходим за нормалното протичане на липидната обмяна. Той осигурява високо ниво на въглехидратната обмяна и потиска липолизата. При липса на инсулин основния източник на енергия остават липидите. Половите хормони регулират натрупването на мастна тъкан в определени места. Смущението в нормалното протичане на липидната обмяна и по-специално в обмяната на холестерола предразполага към развитие на атеросклероза. Нервната регулация на липидната обмяна е тясносвързана с функцията на хипоталамуса.



Вода и електролити.Намиращата се вода в организма представлява течна среда посредством която се извършват обменните п-си в самата клетка м/у отделните клетки ораани и с-ми и м/у тях и ок.серда.Отделните организми съд.разл.колич.вода.В тялото на възрастен човек тя преставлява около 60% от телесната маса.Тя се дели на интрацелуларна течност и екстрацел.теч.ЕЦТ която запълва междуклетъчните п-ва се нар.интерстициална(тъканна) течн.,а останалата интравазиална(вътресъдова)-кръв,лимфа,цереброспинална течн.и др.М/у ЕЦТ и ИЦТ същ.непрекъсната обмяна при което водата изпълнява и осн.си ф-ии.Натрият е осн.жизненонеобходим ел.за организма.В качеството на натриев йон той играе важна роля в електрическия поляритет на биомембрани и в генезата и разпростр.на възбудния п-с.Участва в транспорта на в-ва през клетъчната мембранаТой е осн.екстрацел.йон.Има отнош към водния обменПоддържа осмотичното равновесие и обема на течностите.Калият също има отнош.към електротоничните с-ва на биомембраната.Той е осн.интрацел.йон.Има отнош към п-сите на нервнот мускулно възбуждане при поддържане на мускулния тонус за нормалната ф-я на сърцето при осъщ.на буф.с-ва на кръвта и др.Калцият е осн.ел.който взема уч.в изграждането на костите.В йонно с-е той изп.важна роля в п-сите на нервно-мускулното възбуждане.Уч.в предаването на възбудния п-с в структурите на синапса и играе ролята на пусков на мусков механизъм за осъщ.на муск.съкращ.Има отнош.и към п-сите на кръвосъсирването.Магнезият играе важна роля в п-сите на ревното възб.,дейността на скелетните мускули и сърцето.Някои страни от д-ето на магнезия пок.че до известна степен той е антагонист на калия..Фосфорът е осн.интацел.йон.Той взема уч.при изграждането на какроергийните с-я като АТФ АДФ креатинфосфат и др.Влиза в състава на някои ензими.Вз.уч.в изгражд.на фосфолипидите които се изп.за обр.на разл.кл.структури.От др.страна фосф.вз.уч.при изграждането на костния скелет на организма и зъбите.Желязото се съдържа осн.в дихат.пигменти и в някои др.с-я.Той се съдържа в хемоглобина.Манганът е един от микроелементите.Той е кофактор на съдържащите се в костите ензими.Има отнош.към хемопезата растежа и половото узряване.Хлорът вз.уч.в водноелектролитния обмен и поддържането на алкално-киселинното равновесие в организма.Йодът е от г-пата на микроелементите.Вз.уч.в хормоносинтезата на щит.жлеза.Чрез тиреоидните хормони оказва влияние на почти всички обменни п-си в организма.Сярата като елемент на някои от аминок-ните вз.уч.в изгр.на белтъците а също и в редица обменни п-си.Регулацията на водно-солевата обмяна е сложен п-с в който вземат уч. Както нерви така и хуморални механизми.Ефекторните звена чрез които се осъщ. Водно-солевата хомеостаза са храносмилат.с-ма потните жлези и в най-голяма степен бъбреците.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"
2018 -> Великден в рим – вечният град директен полет от София


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница