1. Икономически и социални идеи в древноизточните общества в Антична Гърция и Древния Рим. Ант общество



страница1/3
Дата25.09.2017
Размер448.52 Kb.
#30988
  1   2   3
...1.Икономически и социални идеи в древноизточните общества в Антична Гърция и Древния Рим.

Ант.общество е общ.на робовладелски строй. В него доминира натуралната икономика, в която производството, разпределението и потреблението не се опосредства с пари; Затворена семейна икономика в семейното производство, членовете на домакинството произвеждат всичко нужно. Семейната група включва обединение от родствени връзки и външни лича-робите. Съществува пряка връзка м/у производството и потреблението. Контролът в/у производството и потреблението е в едни ръце на собствениците на факторите на производство Сем.стопанства нямат активни хоризонтални връзки с други икон.субекти в натур.стоп. се развива и сток-пар.отношения предимно на търговията. В антич.стоп. доминираща класа са едрите земевладелци. Трудът е на робите. Икон.мисъл се интересува и от въпросите за организацията и управлението на държовете-държави с името полис. Антична Гърция-м/у 5-7 в.пр.хр. Гърция е най-развитата държава в света, тя е сбор от много държави, които се намират под управлението на Атина и това съдейства за формирането на общ пазар, което дава силен тласък на икономическото развитие. Основно средство за производство е робския труд. Гражданите са били свободни, не са задължени да работят. С икономически идеи се занимавали философите, а професионални икономисти е нямало. “Солоон” е първия избран архон на Атина, представител на робовладелската класа, поставя си за цел да направи икономически реформи в Гърция. Премахва заробването или загубата на свободата с/у дълг, тъй като е бил убеден че свободния човек е снабден със средства за производство, от което печели собственост. Съсловното деление е не на родов, а на имуществен принцип, така създава стимули у гражданите да работят и трупат богатство, което ще им осигури по-висока обществена класа. Отменя наследяването на титлите и длъжностите, а въвежда класиране по имущество. Така всички длъжности се вземат от можещи хора, доказани. “Ксенофон” – застъпва развитие на производството чрез робовладелски труд. Счита че основно в производството е земеделието и към него трябва да се насочат усилията. Прави гениални догатки за полезността на стоките. Прави разлика м/у ценност и полезност, като отбелязва, че при определени условия дадена стока може да бъде потребена заради нейните качества или да бъде използвана за размяна с друга стока. “Аристотел” – е привърженик на натуралното стопанство, основано на робския труд. Основна дейност е земеделието, като източник на блага, а основна единица е домакинството. Той счита, че домакинството осигурява най-рационално изразходване на ресурсите, най-добрите връзки м/у отделните членове. Разглежда стоковата размяна стока-стока, а после стока-пари-стока, което му дава възможност да очертае важната роля на парите, както и да формулира основната им функция като средство за размяна. Формулира разликата м/у полезност и стойност, като показва с примери, че дадена стока може да бъде както за потребление, така и за размяна. Древния Рим-Рим се превръща от малък грат в гигантска империя. Робството приема големи размери. Робите са стояли по-високо от земляните - поети, художн., лекари. Преврщането на военнопленници в роби е право на победителя. Създава се право на частна собственост. Земед.и скот.са осн.отрасли. рентабилността зависи от 2 ф-ра: 1- близоста на стопанството до града; 2- добрите пътища и съобщителни средства. Формира се принципа повече да се продава и по-малкода се купува. Колумела - заним.се с организация на земеделието. Дава задълбочена х-ка на атифундриите - всяко имение се разпада на 2 части: господ.чифлик, нар.Вила; обработв.земя. Трудът се реализ.по системата на колоната, а причината е недостига на работна ръка. Той предлага мерки за преустройство на латиф.основани на робския труд. Една от неговите идеи е за специализ.на робите. Вижда пътища за подобряване ефекта от робите.
2.Морална теология и икономически идеи в Средновековието. Възгледи на А.Блажении и Св.Тома Аквински.

Характеризира се с общ икономически упадък, римската империя се разпада, производството страда от липса на работна ръка, производителността е ниска. Развива се система на “колонади”, която има за цел да осигури заинтересованост на работниците да се повиши производителността. Тази система дава възможност на робите да получат свобода и парче земя, което те са били длъжни да обработват и да предоставят част от добивите на собствениците на земята. Силно влияние оказва християнството, защото е било религия на бедните и защото придобива масов характер. Под влиянието на християнството се различават 2 периода: Края на 3 век – ранно християнство – то е било още ерес, изповядвало се е тайно. То развива у хората отношение към труда и според него хората трябва да живеят като птиците. Християнството изповядва всеобща бедност и равенство в имуществото. Основен начин на живот е колективизма – общността, по късно – християнството, то става официална религия от 313 г. Това оказва силен тласък не само на духовния но и на обществения живот. Строят се много училища и църкви, започва да се стимулира труда и работата. Нараства силата на държавата, тя става най-големият собственик на човешки ресурси. По това време с икономически теории се занимават духовниците. Августин Блажений е римлянин. Счита че труда и земята са основен източник на всички блага, счита че труда е задължителен за всички без разлика и с това си навлича омразата на останалите духовници. Смята че всички видове труд са равнопоставени, а земеделския труд е най-достоен за уважение. Има отрицателно отношение към търговците и към парите, защото са източник на лошото. Мрази и лихварите. Тома Аквинский е духовник, живее през 12 век, обявен е за светец. Тоъ счита че труда е най-важният фактор за подържане на живота, че е задължителен. Разбира значението от разделението на труда, като посочва че специализацията на определен труд е предпоставка за по-висока производителност. Разбира значението на парите, счета че трябва да се развива паричното обръщение, като се воюва с/у фалшивите пари. Разбира значението на стоковата размяна и обръщението. Пазара е място където се определя справедливата цена на стоката. Счита че цената на стоката трябва да се определя от търсенето и предлагането на пазара, а не от гилдията.


3.Реформация и социални утопии (утопичен комунизъм).

Развива се в Западна Европа 15,16,17 век. Условията на живот са тежки, населението е предимно селско. Основен начин на живот е земеделието. Преобладава недоимъка, висока експлоатация на хората. Това довежда до искания за промята – искат нов по-добър живот. В Средновековието се появяват множество теории. Утопизма е откъсване от действителността, липса на насилие, възможност за свободна изява осигуряване на по-спокоен живот, далеч от бедността, културно развитие, духовно развитие. Тези теории се зараждат като протест с/у съществуващите порядки, като критика за формата на управление, за премахване на феодализма. Делят се на 2 групи. Едната е за мирно премахване, а другата включва ремолюционен елемент. Томас Мор е англичанин. Основните му идеи: не съществува частна собственост, тъй като тя е източни на злини. Труда е задължителен за всички, но само по 6 часа на ден. Всичко което се изработи е за общо ползване. Не са необходими парите и те изчезват. Голямо влияние се обръща на духовността. Основна форма на труда е селскостопанския труд, Томазо Кампианела живее 100 г. след Томас Мор, беден е образовал се е сам, бунтар, умира на 55 г. Остава в историята с книгата “Градът на слънцето”. Обявява се против частната собственост и всякаква принуда. Счита че труда е всеобщ и задължителен в рамките на 4 часа. Франсоа Ноел пропагандира вземането на политическата власт чрез революция. Той е за уравнителния начин на разпределение на благата. Всички трява да потребяват и получават еднакво.


4.Меркантилизъм – първа позитивна обосновка на пазарното стопанство. Представители и особености на меркантилизма във водещите европейски страни.

Развива се в Западна Европа през 17-18 век. Това е време на разпадане на феодализма и зараждане на капитализма. В европа са оформени държавите, административната организация е почти завършена, управлението е централизирано, паричните отношения са силно развити, важна роля има търговията, силно развито е общественото разпределение на труда, бързо се развива манифактурното производство, време на Великите георграфски открития, развиват се нови пазари. Представлява пълна и цялостно завършена икономическа теория. Името меркантилизъм произлиза от търговски. Причината за това е че според привържениците най-важната форма на капитала е търговския капитал, а най-важната сфера е обръщението. Появява се в най-добре развитите държави – Англия, Холандия, Франция, Италия. Идеолози на меркантилизма са не професионални идеалисти, а търговци или политици, отговарящи за търговията. Основни принципи: Капитала изразен в пари е реално средство с което може да се развира производството. Най-добро проявление на капитала са златните пари. Основна дейност за меркантилистите е търговията, като целта е много да се продава и да се трупат пари. Основна форма на богатството са парите или блага които могат да бъдат превърнати в злато. Развиват търговията, но подкрепят и производството на блага доколкото то създава предпоставки за търговия. Особено внимание обръщат на външната търговия. Според тях една държава става богата, когато изнася много стоки а внася малко. Те са за положително салдо по баланса. Всички дейности трябва да са под егидата на държавата, да има високи вносни мита. Меркантилистите се делят на 2 групи – ранни и късни. Ранните са твърдо да се продава много и да малко да се купува, голям износ и малък внос. Целта е да се осигури поток от пари от други държави. Основна форма на богатството са парите. Те са против износа на капитал. Парите са средство за натрупване. Представители: Оливър Кромуел, Жан Батист Колбер, Томас Мън. Късните меркантилисти имат по-либерални възгледи. Считат, че капитала натрупан от търговия не трябва да бъде замръзяван, а трябва да се изнася в други държави, които осигуряват по-висока доходност. Те подържат производството, защото и по-изгодно да се изнасят произведени стоки, а не суровини. Искат развитието и на вътрешния пазар и на транзитната търговия. Представители: Антоан Монкратиен.


5.Възникване на класицизма в Аглия и Франция. Възгледи на Р.Кантильон, У.Пети и П.Буагилбер.

Разлагането на феодализма е същевременно формиране на новото, капиталистическо общество. В англия началото на този поврат е поставено през 16 век Това е период на обезземляване на селяните в резултат на огражденията и превръщането им в наемни работници. Основа на земеделието става фермерското стопанство, изградено на арендна основа и използване на наемен труд. Широко разпространение получава манифактурното производство. Като основна форма на богатството започва да се налага производителния капитал. Меркантилизма постепенно еволюира в класическа политическа икономия. Тя пренася изследванията от сферата на обръщението на стоките в сферата на тяхното производство. Уйлям Пети пръв достига до заключението че източник на стойността на стоките е съдържащото се в тях количество труд, изразходвано за тяхното производство. Той разглежда РЗ като цена на труда. Счита че величината на РЗ се определя от обективни фактори, а не от субективни решения на законодателя. Цената на земята според Пети е капитализирана рента, сума от определено число годишни ренти. За Пети парите са стока, чиято стойност също се определя от труда за нейното производство. За основа на стопанството сочи производството, я в обръщението се извършва неговото разпределение. Пиер Буагилбер поставя основите на икономическия класицизъм във Франция. Франция е феодална страна със засилена кралска власт. Промишлеността е слабо развита, запазени са занаятчийските цехове. Земеделското производство е в упадък. Населението е селско. Капиталистическите отношения са в зародиш. Той смята, че истинската стойност на стоките се определя от труда, а нейната мярка е работното време. Размяната трябва да се извършва в съответствие с разходите на труд. Целта на стоковото обръщение вижда в потреблението. Противник е на парите, които нарушават естествената хармония. Икономиката следва да се развива по естествени закони, които не трябва да се нарушават, в условията на свободна конкуренция, при която сотките ще намират на пазара истинската си стойност. Ричард Кантильон: е ирландец по рождение, провел значителна част от живота си във Франц;ия, търговец и финансист. Разграничавал е 3 вида стопанство: натурално, обменно и парично. Смята че производството ориентирано към задоволяване на потребностите представлява скелета на икономиката. За източни на богатство е считал земята и труда. Той обосновава количествената теория за парите. Количеството произведени блага умножено по равнището на техните цени трябва да бъде равно на количеството пари в обръщение умножено по броя на оборотите на паричната единица. Кантильон дели обществото на 3 класи: поземлени собственици, наемни работници и предприемачи. Предприемачеството за него е въпрос на предвидливост и поемане на риск.


6.Физиократическа школа. Идеи на Фр.Кене.

Физиократическата школа възниква във Франция през втората половина на 18 век. Основател е Франсоя Кене. Френската Кризата във феодалната система продължава да се задълбочава. Пречка за бързото развитие на промишлеността, земеделието и търговията са старите феодални отношения. В страната зреят условия за антифеодална революция. Физиократите подлагат на рязка критика съществуващия режим и обосновават идеите на стапонския либерализъм. Насочват изследванията на икономическия живот към производството, макар да се ограничават само до земеделието. Те се стремят да открият и приложат естествени закони, естествено право и естествен ред в икономическия живот. За физиократите механизмът който осигурява естествения ред е свободната конкуренция. Централно място в учението на физиократите заема схващането за чистия продукт. То играе роля на изходен пункт за решаване на основните икономически проблеми – за капитала, производителния и непроизводителния труд, социално-класовата структура. Под чист продукт разбират чистия доход на обществото, разликата м/у съвкупния обществен продукт и разходите за производство. Кене счита че чест продукт се създава само в земеделието. За него земята е единствения източник на богатства и земеделието е което ги увеличава. В зависимост от отношението към производството и присвояването на чистия продект Кене определя и класовата структура на обществото. Според него нацията се състои от 3 класи: производителна класа, класа на собствениците и безплодна класа. Производителната класа обхваща лицата заети със земеделие, които създават чист продукт. Класата на собственицете обхваща получателите на чистия продукт – владетеля, земевладелците, църквата. Тази класа не създава нищо, а само потребява и присвоява чистия продукт. Към безплодната класа Кене причислява всички граждане които упражняват други видове труд извън земеделието. Физиократите правят анализ на капитала и под термина “аванси” те анализират веществените съставни части на капитала. Към веществените елементи на капитала Кене отнася селскостопанските оръция, инвентар, семена, животни, средства за съществуване на работниците.


Галиани,_Жак_Тюрго_и_Ет.Кондиак.'>7.Формиране и субективно направление в икономическата мисъл. Школата на Саламанка в Испания. Развитие на субективната икономическа мисъл. Възгледи на Ф.Галиани, Жак Тюрго и Ет.Кондиак.

Формирането на икономическата мисъл в испания започва от втората половина на 16 век. Страната е единна обединена държава с кралско управление. Притокът на евтими благородни метали от Америка поражда ценова революция – рязко повишаване на цените на стоките. Централната власт поощрява вноса на евтими и по-качествени чужди изделия. Покровителства развитието на промишленост и вътрешна търговия. Непрекъснатите войни изтощават страната. Църквата има водеща роля в духовните и светските дела. Като главен център за развитие на икономически идеи се налага школата на Саламанка, известна с постиженията в областта на богословието и правните науки. Основател е Франциско де Витория. Един от централните въпроси е този за справедливата цена. За схоластиците справедлива е формираната от пазара цена. Източни на стойността е полезността. Школата на богословите схоластици приема металическата теория за парите. Те изтъкват неудобството от пряката натурална размяна, утвърждаването като пари на най-продаваната стока, изследват въпросите за сеченето на монети. Те са основоположници на теорията за лихвата. Разширяват се парично-кредитните пазари. Формира се и субективна теория за стойността на нещата. Първосъздатели са Барбън, Галиани, Тюрго, Кондиак. Барбън поставя ценността на стоките в зависимост от полезността. Полезността се изразява с способността на стоките да задоволяват нуждите и потребностите на хората. Ценността поставя и във връзка с редкостта. Най-рядко срещаните неща са най-ценни. Поставя основата на теорията за цените от гледна точка на търсене и предлагане. Галиани разглежда парте като стока и свързва стойността им с полезността и редкостта. За истинско богатство обявава човека. Тюрго: твърди че земеделието е иденствен източник на богатства, че единствено производителен е селскостопанския труд, че фермерите хранят всички други класи, обявава се за свобода на икономическата дейност. Приема класовия модел на обществото на Кене. Свежда РЗ до минимум средства за съществуване на наемните работници. Счита че чист продукт се създава в земеделието. Кондиак: твърди че всяка дейност е производителна. В създаването на полезността учавстват както земята, така и труда и капитала. Стойността зависи от оценката на индивидите за нещата. Полезността нараства и спада в зависимост от потребността, от важността. Двата фактора-полезност и рядкост определят стойността и цените на благата.


8.Епоха и методология на А.Смит. Обща характеристика на “Богатството на народите”.

В икономиката протичат много бързи промени, завършва промишления преврат, манифактурното производство преминава през фабрично, силно са развити някои от секторите на машиностроенето, отрасли на леката индустрия и текстила. Внедряват се много изобретения, което води до висока производителност. Окрита е и се въвежда парната машина. Земята в Англия се уедрява, повишават се добивите, въвежда се нова техника. Тези промени са съпроводени с промени в социалната структура. Селяните са се превърнали в наемни работници, малка част от тях остават в селското стопаство. Оформя се класа на собственици на капитал. Всичко това спомага за утвърждаване и развитие на капиталистическия начин на производство. Селяните започват да се прехвърлят в градовете. Прокарват се първите ЖП линии, подобрява се флота и пътищата. Адамс Смит е чиновник, бил е много болнав, завършва образованието си на 14 години. Основното му произведение е “Изследване на природата и причините за богатството на народите”. Богатството на народите е първото цялостно изследване на процесите свързани с производството, разпределението и потреблението на блага. Тази книга е първата икономическа теория анализираща националната икономика, налице е задълбочен анализ на отделните процеси, почеващи на емпирични данни. Пряко свързва функциите на икономиката с действащите закони, при което самата икономика е представена като система. Основна цел е на база на икономически анализ да бъдат ракрити исновните предпоставки за функционирането на икономиката като основа за благосъстояние на самата нация, тъй като е бил дълбоко убеден, че не ите правят богата една държава, а равнището на благосъстояние на нейните жители. Отделя важно внимание на пазара, тъй като счита че той е регулатора който може да внесе порядък в дейността на всички икономически обекти. Изследва за първи път поведението на икономическите субекти, като смята че всеки пазарен обект се води от личностните си интереси които му налага такова поведение което да му осигури печалба. Хората гледат хаотично, но заради регулиращата функция на пазара се постига спонтанен ред на пазара. Всеки икономически субект трябва да е неприкосновен в своята собственост, тъй като тя му дава независимост. Книгата му е разделена на 5 части. Първите 2 са теоретични и излагат вижданията му за труда, трудовата теория, същността на парите. Втората част излага вижданията за капитала. Третата част разглежда причините за богатството на народите. В 4-тата част се прави преглед на съществуващи теории. %-тата част прави политически преглед на държавното устройство.


9.Възгледи на Смит за растежа на богатството, стойността и парите.

Поставя в основата на националното богатство-труда. Изследва същността, характера и видовете труд. Счита че национ.богатство зависи от 3 фактора: от количеството на труда вложен в в производството и производителността на труда, която има определящо значение. Труда е производителен и непроизводителен. Смята че всеки труд е произодителен и трябва да се прави така че да се увеличава количеството на производителния труд. Смята че за да се увеличи производителния труд трябва да се развива разделението на труда и по-висока специализация на труда. Нараства качеството защото всеки става майстор в своята област, така нараства и производителността, а от там и националното богатство. Теория за стойността:1.Прави разделение потребителната стойност на стоката от нейната разменна стойност; 2.Прави разлика м/у стойност и пазарна цена. Стойността се определя от количеството труд, дакото пазарната цена се определя от търсенето и предлагането. 3.Паразната размяна трябва да бъде еквивалентна; 4.Изследва и въвежда като понятия различните видове труд; 5.Извежда основните видове доходи – печалбата, рентата, работната заплата, като част от стойността на създадената продукция, която е пък количеството труд. Смит разбира напълно значението на парите. За него парите са спонтанно възникнали като резултат от развитието на производството. Приема парите като универсално средство за размяна. Най-пълно ракрива основните функции на парите.


10.Теория на Смит за доходите. Възгледи за капитала и външната търговия.

Доходи-работна заплата, печалба, рента и лихва. РЗ той приема като естествено възнаграждение за работника, тя е трудов доход. РЗ е цена на труда, на стоката работна сила. Като всяка стока работната сила има цена. Смит я разглежда като съставена на 2 елемента: естествена цена, която се измерва със стойността на благата и пазарна цена, която зависи от търсенето и предлагането. РЗ като цена може да се отклонява от стойността на работната сила. Според Смит РЗ се определя: 1.От средствата за живот; 2.От сложността на труда на работника; 3.РЗ не трябва да бъде фиксирана, а трябва да расте постоянно. Регулирането на РЗ става на пазарен принцип в зависимост от търсенето и предлагането на труд. Печалбата като доход от капитала – създадена е от труда на наемните работници и представлява част от стойността на стоките. Печалбата е нетрудов доход. Рента – естествен доход с/у предоставена земя за ползване, нетрудов доход. Лихва – естествен доход на собственици на пари, които те са отделили за определено време. Смит ракрива че лихвата се създава в производството и се реализира в обръщението. Възгледи за капитала: определя капитала като стойност която носи допълнителна стойност, не може да се изясни обаче напълно същността на капитала. Разглежда капитала и като запаси които субектите правят за да произведат дадена продукция. Запасите разглежда за индивидуално потребление и за производство. Производствените запаси разглежда в 2 групи: основни предназначени за закупувне на машини, сгради и оборотни – за закупуване на суровини и материали. За да се осъществи процеса на производство е необходимо различните части на капитала да извършат определено значение. Възгледи за външната търговия: Критикува меркантилистите за тяхното ограичено схващане за значението на търговията. Счита че в резултат на пълна либерализация на търговията могат да печелят всички, така се създава теорията за абсолютните предимства. Основни моменти: богатството се създава в произзводството, а не в търговията, тя е само средство за обмен и реализация. При организация на производството държавите трябва да определят своите приоритети. Разменяйки си стоки за които има абсолютни предимства нациите ще пестят труд и време, които ще насочат в производството на стоки с абсолютни предимства.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница