1. инфекциозни дерматози дерматовирози
Изтегляне 360.19 Kb.
|
| 1. ИНФЕКЦИОЗНИ ДЕРМАТОЗИ
Дерматовирози: Инфекции от херпесната група: Herpes simplex, Herpes zoster, Pityriasis rosea Инфекции от вариолната група: Molluscum contagiosum Инфекции от папиломната група: Verruca vulgaris, Verruca plana, Epidermodysplasia verruciformis, Condylomata accuminata, Papillomatosis oralis disseminata Пиодермии: Стрепто-стафилодермии Стрептодермии Стафилодермии Питироспорози: Pityriasis versicolor Борелиози: Мorbus Lyme Микози: Дерматофитни инфекции:Tinea cutis glabrae, Tinea capiltis, Tinea ungium Дрождеви инфекции: Candidiasis
Herpes simplex, Herpes zoster, Pityriasis rosea Херпесна група вируси (Human herpes virus - HHV) представляват кариотропни ДНК вируси от сем. Herpesviridae. Познати са 8 херпесни вируса патогенни за човека като за доказването им се прилагат културелни и серологични изследвания (ELISA, IF, PCR). Херпесните вируси се разделят в три групи:
Херпес симплекс Herpes simplex Епидемиология и етиопатогенеза. Herpes simplex virus (HSV) се разделя на тип 1 и 2. Заразяването се осъществява чрез целувка, полов контакт, предмети и по въздушнокапков път. Инкубационният период е 6-8 дни. Първичната инфекция с HSV в 99% от случаите не се проявява клинично. Клинична картина: Първични инфекции от I тип:
Преференциалната локализация на I тип е по лицето (устни, нос, чело). Примоинфекцията от 1 тип е по-често в детска възраст и има самолимитиращ се ход. При новороденото и имунокoмпрометирани болни протича тежко. Усложненията са животозастрашаващи (енцефалит и херпесен сепсис). По тази причина на майки с рецидивиращ генитален херпес се препоръчка раждане със секцио. Първични инфекции от II тип
Преференциалната локализация на II тип е по гениталии, бедра, седалище и пръстите на ръцете. По-често боледуват млади жени. Развива се еритемо-едем с везикули, регионална лимфаденомегалия, фебрилитет. Субективните оплаквания са силна болка и дизурия. Herpes simplex recidivans, еt Herpes simplex recidivans in loco: pецидивите се провокират от спад на имунитета, фебрилитет, стрес, менструация, соларна експозиция и др, и са обикновено в една и съща област. Морфолофия на екзантема - еритемо-едемна плака с групирани везикули. Усложнения: елефантиаза, импетигинизация и лимфаденит. Клинични форми:
Диференциална диагноза: herpes zoster, eczema, lues primaria и др. Терапия: с антивирусни препарати локално в продромалната фаза. При често рецидивираща форма може да се включи системно Acyclovir (5х200 mg дo 5x400 mg/24h p.o.) и имуномодулатори. Инфекции Varicella Zoster Virus Herpes zoster Епидемиология и етиопатогенеза: Първичната инфекция oт VZV протича обикновено в детството и се обозначава като Varicella. Вирусът остава в латентно състояние в задни коренчеви ганглии и се реактивира и развива картината на Herpes zoster при спад на имунитета - предимно в напредналата възраст (6-7 декада). Предразполагащи фактори за реактuвация са висцерална патология и имуносупресия. Клинична картина: Инкубационният период на заболяването е 7-21 дни. Започва с продроми: обща отпадналост, фебрилитет и силна болка в засегнатия сегмент. Следва еруптивна фаза – с унилатерален (по хода на сетивните нерви) еритемо-едем със сгрупирани везикули-крусти. Субективно се предхожда и съпътства от силна локална болка, често на нарушаваща съня. При S-ma Ramsay-Hunt (засягане на VII и VIII черепномозъчен нерв) има опасност от загуба на слуха, а при Zoster ophthalmicus (засягане на горен клон на n.trigeminus) - опасност от кератит. Най-тежката форма на заболяването е Zoster generalisatus - с обилен дисеминиран варицелиформен обрив по цялото тяло, а най-тежкото усложнение е зостерния енцефалит. NB! При болните се осъществявa скрининг за неоплазия!!! При повечето болни след отзвучаване на обривите персистира неврологичната болкова симптоматика – постзостерна невралгия. Диференциална диагноза: особено трудна е в предеруптивната фаза и се прави в болкова симптоматика при мигрена, отит, холе- и нефролитиазни кризи, исхемична кардиална болка, плеврит, остър корем и др. При наличие на обриви - с herpes simplex, erysipelas, eczema и др. Терапия: Системна: колкото е възможно по-рано се започва етиологично лечение с Acyclovir 5x800 mg/24h за 5-7дни или Valacyclovir 1x1000 i.m., или Famciclovir 3x250 mg/24h. Симптоматично - за повлияване на болковата симптоматика се назначават аналгетици, НСПВС, витамини, Н2 блокери, антидепресанти и физиотерапия. При локализация на заболяването по лицето, профилактично се включва системен антибиотик. Локална: антисептични разтвори, спрейове и линименти, а при формиране на крусти - кремове с антибиотици. Питириазис розеа Pityriasis rosea Eпидемиология и етиопатогенеза: Питириазис розеа представлява остра дерматоза, развива се предимно през есенно-зимния и пролетния сезон. Засяга лица в млада възраст (15 до 35 години). Предполага се, че причинителят е HHV7. След преболедуване остава траен имунитет. Регистрирани са случаи на предаване на болестта от болни на здрави лица. Не се изключва и алергичен характер на заболяването. Клинична картина: При почти половината случаи първоначално по кожата на туловището се поява солитарна овална лезия наричана „майчина плака”. Тя е с големина 2-5 cm, розово-червен цвят, има сиво-белезникави фини сквами в периферията и леко елевиран ръб. След дни до 2 седмици се появяват еруптивно нови мултиплени розовочервени „дъщерни” лезии. Ориентирани са с дългата си ос по линиите на Langer – като “елови клонки”. Разположени са симетрично по кожата на гърба, гърдите, коремa, врата и много рядко по лицето и долните крайници Те са с подобна морфология на майчината плака, но са с по-малки размери до 1-2 см. Лигавиците не са ангажират. Субективно може да има лек сърбеж. Екзантемът отзвучава след 30-45 дни, а в редки случаи - след няколко месеца. Описани са атипични варианти както по отношение на „майчината плака”, така и по отношение на „дъщерните лезии”. Клинични форми: Pityriasis rosea irritata – развива се вследствие на локална иритираща терапия, често миене, изпотяване, а също и след прием на някои медикаменти. Диференциална диагноза: lues secundaria, tinea, eczema, lichen planus и др. Терапия: Важно е да се отстранят иритиращите фактори: избягване на употреба на сапун и гореща вода, на вълнено бельо и дрехи. Локално се прилагат индиферентни пудри, кортикостероидни кремове и антихистаминови препарати. Има добро повлияване от селективна UV терапия. ДЕРМАТОВИРОЗИ: Инфекции от вариолната група Molluscum contagiosum Eпидемиология и етиопатогенеза: Заболяването има бимодално разпределение – в детска възраст и между 15-29 години. Трансмисията е по контакнтно-битов и/или по полов път, възможна е и автоинокулация. Причинителят е голям кариотропен Моlluscum contagiosum virus с 4 подтипа. Натрупва се в цитоплазмата на кератиноцитите като включвания - „молускумни телца”, които изтласкват ядрото в периферията. Инкубационният период е от дни до 8 седмици. Наблюдава се често при болни от атопичен дерматит, имуносупресия и СПИН. Клинична картина: Локализацията е предимно по трункуса. Екзантемът е представен от перловидни меки умбилицирани папули, отделно стоящи, сгрупирани или дисеминирани. При болни от СПИН лезиите са големи и по -многобройни. Диференциална диагноза: verrucae, condylomata acuminatа, varicellа и др. Терапия: Кюретаж на отделните лезии и туширане с йодна тинктура. При възрастни като алтернативна терапия може да се приложи локално трихлороцетна киселина, Imiquimod 5% crème, електрокоагулация. ДЕРМАТОВИРОЗИ: Инфекции от папиломната група Verruca vulgaris, Verruca plana, Epidermodysplasia verruciformis, Condylomata accuminata, Papillomatosis oralis disseminata NB! Папиломните вируси са над 80 типа, имат изразен епидермотропизъм. Някои имат и онкогенен потенциал – HPV 16, 18, като от 2006 година за тях има разработена ваксина. Заболяванията от HPV са представени в табл.1.1
Таблица 1.1 Инфекции от папиломната група ПИОДЕРМИИ: Стрептодермии и Стафилодермии Бактериалните инфекции на кожата от гноеродни микроорганизми (пиодермии) най-често са предизвикани от стафилококи и/или стрептококи. Особености на епидемиологичния процес:
Предразподаши фактори:
Стрептококи Te са група Gr(+) каталаза-негативни бактерии, характерно разположени във верижки. Могат да са аеробни или анаеробни (т.е факултативни анаероби). На кръвен агар индуцират α-, β- или λ-хемолиза. Като α- хемолитичните са апатогенни, докато β-хемолитичните са облигатни патогени. На база на полизахаридните характеристики на клетъчната им стена стрептококите се подразделят в групи по Lancefield (A-D, G).
Позитивността на АSТ е индикатор за свежа инфекция от група А стрептококи. Кожните стрептокови инфекции могат участват в етиопатогенезата на еритема мултиформе, еритема нодозум, васкулити, а също така могат да отключат фенотипната изява на псориасис, питириазис рубра пиларис и други дерматози. Стафилококи. Открити са от L. Pasteur 1880. Най-чест причинител е S.aureus, а по-рядко S.epidermidis, S.saprophyticus.
Стафилококите имат сензитивност към пеницилазорезистентни и потенцирани пеницилини, цефалоспорини, макролиди, аминогликозиди, тетрациклини, хинолони, тубоцин, линкомицин. Нарастващ терапевтичен проблем e драматичното увеличение на резистентността на стафилококите към антибиотици – примерно МRSS (метицилин резистентните стафилококи). Патогенните свойства на стафилококите се определят от структурната им характеристика, произвежданите токсини и ензими. Така например стафилококовите хемолизини са токсини, които увреждат еритроцитите и кератиноцитите. Други екзотоксини са хемотаксисни и цидни за Neu, поради което възпалението е гнойно. S.aureus фагогрупа II, произвежда епидермолитичен екзотоксин – ексфолиатин (причиняващ Syndroma Lyell), а S.aureus фагогрупа I – произвежда ентеротоксин F (причиняващ стафилококов шоков синдром). Стафилодермиите ангажират ограничени кожни области с предилекция към кожните придатъци. Инфекцията е в дълбоките слоеве на кожата, формират се еритемни плътни папуло-нодули и ексудативни обриви (пустули и абсцеси съдържащи гъста жълта гной).
Impetigo vulgaris Ecthyma
Granuloma pyogenicum Pyodermia vegetans
Pytiriasis simplex faciei Impetigo contagiosa Erysipelas/Cellulitis
Диагностичен алгоритъм на стрепто- и стафилодермиите:
Профилактика:
Impetigo vulgaris В миналото някои от авторите разграничат три форми на импетиго (табл1.2):
Понастоящем се счита, че преобладава стафилококовото и смесеното импетиго. И за двата микроорганизма е възможно да има носителство в назофарингкса и трансфер по кожата чрез триене и ексорииране. Заболяването може да придобие епидемичен характер в детски домове и колективи. Клинична картина: Протича като остър възпалителен процес. Предилекционна локализация – периназално, периорално и по ръцете – особено пръстите. Нaчалото е внезапно, лезиите са единични, но бързо дисеминират. Причината е силният сърбеж водещ до екскорииране и автоинокулиране на бактериите на нови места. Къпането също допринася са дисеминирането на екзантема, както и наличието на друга пруригинозна дерматоза – примерно скабиес, екзема и др.
Таблица 1.2 Видове импетиго При импетиго може да има регионална лимаденомегалия и фебрилитет. При локализация по длани и стъпала се развива Bulla rodens (Lesser,1914): солитарна е, поради дебелия епидермис не може да се разкъса и затова се разширява периферно. Ако все пак се разкъса – ерозията е силно еритемна и болезнена. След терапия епителизира без цикатрикс. Диференциална диагноза: dermatitis ab insectibus, intertrigo candidotica, lues condenita, incontinetio pigmenti, епидермолизи, автоимунни булозни дерматози, мастоцитоза, порфирии и др. Терапия. При локализирани форми на заболяването се прилатаг локални антибиотици във фазово адаптирани лекарствени форма: при ексудация - линимент, при крусти – крем. При дисеминирани форми се прилага системна антибиотична терапия по антибиограма. NB! Много важна е противоепидемиологичната профилактика и недопускане на развите на ВБИ! Ecthyma Клинична картина: Преференциална локализация – подбедрици (табл.1.3)
табл.1.3 Клинични форми Терапия: Задължително МБ изследване и включване на антибиотична терапия по антибиограма. Локално anтисептични и епителизиращи средства – Dermazin cr, VitaMerfen. Pityriasis simplex faciei Повърностна стрептодермия - в роговия слой, развиваща се предимно при деца в училищна възраст. Клинична картина.
Терапия. Локална – кератолитични и антибиотични медикаменти. Каталог: tru -> uchebnici -> 29.MF Kojni%20i%20veneri�ski%20bolesti-EHristakieva-TGantcheva-MGaneva -> 29.MF-EHristakieva-TGantcheva-MGaneva-word -> 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Полово предавани болести (ппб) сексуално предавани инфекции (спи) Дефиниция 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Acne vulgaris, Rosacea, Dermatitis perioralis uchebnici -> 2. хипофизна жлеза 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Доц д-р Евгения Христакиева, д м 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Ахромии (липсва пигмент) и хипохромии (намалено количество пигмент) хиперхромии 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Структура и функции на кожата 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Болести на космите 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Лихеноидни дерматози лд 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Злокачествени тумори на кожата carcinoma basocellulare Carcinoma spinocellulare cutis Изтегляне 360.19 Kb. Сподели с приятели:
|