1. инфекциозни дерматози дерматовирози



страница1/3
Дата13.12.2017
Размер360.19 Kb.
#36702
  1   2   3
1. ИНФЕКЦИОЗНИ ДЕРМАТОЗИ
Дерматовирози:

Инфекции от херпесната група: Herpes simplex, Herpes zoster, Pityriasis rosea

Инфекции от вариолната група: Molluscum contagiosum

Инфекции от папиломната група: Verruca vulgaris, Verruca plana, Epidermodysplasia verruciformis, Condylomata accuminata, Papillomatosis oralis disseminata



Пиодермии:

Стрепто-стафилодермии

Стрептодермии

Стафилодермии



Питироспорози: Pityriasis versicolor

Борелиози: Мorbus Lyme

Микози:

Дерматофитни инфекции:Tinea cutis glabrae, Tinea capiltis, Tinea ungium

Дрождеви инфекции: Candidiasis

Ектопаразитози: Scabies, Pediculosis


ДЕРМАТОВИРОЗИ: инфекции от херпесната група

Herpes simplex, Herpes zoster, Pityriasis rosea


Херпесна група вируси (Human herpes virus - HHV) представляват кариотропни ДНК вируси от сем. Herpesviridae. Познати са 8 херпесни вируса патогенни за човека като за доказването им се прилагат културелни и серологични изследвания (ELISA, IF, PCR). Херпесните вируси се разделят в три групи:

  • алфа херпесни вируси: Herpes simplex virus1 (HSV1), Herpes simplex virus (HSV2) и Varicella zoster virus (VZV). Те са невро-, епидермотропни. Цитопатичният им ефект е балонна дегенерация на засегнатите клетки. NB! След примоинфекцията вирусът остава в латентно състояние в спиналните ганглии и при спад на имунитета, периодично може да се реактивира и да причинява рецидиви.

  • бета херпесни вируси: Cytomegalovirus (CMV), HHV6 и HHV7 – репликацията им води до цитомегалия.

  • гама херпесни вируси: Epstein Barr virus (EBV), HHV8. Acoциират се предимно с неоплазии.


Херпес симплекс

Herpes simplex
Епидемиология и етиопатогенеза. Herpes simplex virus (HSV) се разделя на тип 1 и 2. Заразяването се осъществява чрез целувка, полов контакт, предмети и по въздушнокапков път. Инкубационният период е 6-8 дни. Първичната инфекция с HSV в 99% от случаите не се проявява клинично.

Клинична картина:

Първични инфекции от I тип:

  1. Gingivostomatitis herpetica

  2. Aphthoid Pospischil-Feierter

  3. Eruptio varicelliformis Kaposi

  4. Meningoencefalitis herpetica

Преференциалната локализация на I тип е по лицето (устни, нос, чело). Примоинфекцията от 1 тип е по-често в детска възраст и има самолимитиращ се ход. При новороденото и имунокoмпрометирани болни протича тежко. Усложненията са животозастрашаващи (енцефалит и херпесен сепсис). По тази причина на майки с рецидивиращ генитален херпес се препоръчка раждане със секцио.

Първични инфекции от II тип

  1. Ballanitis herpetica

  2. Vulvovaginitis herpetica

Преференциалната локализация на II тип е по гениталии, бедра, седалище и пръстите на ръцете. По-често боледуват млади жени. Развива се еритемо-едем с везикули, регионална лимфаденомегалия, фебрилитет. Субективните оплаквания са силна болка и дизурия.

Herpes simplex recidivans, еt Herpes simplex recidivans in loco: pецидивите се провокират от спад на имунитета, фебрилитет, стрес, менструация, соларна експозиция и др, и са обикновено в една и съща област. Морфолофия на екзантема - еритемо-едемна плака с групирани везикули. Усложнения: елефантиаза, импетигинизация и лимфаденит.

Клинични форми:

  • Eсzema herpeticum: представлява ендогенна реактивация и автоинокулация на HSV при болни с атопичен дерматит (фиг.1.1), Моrbus Darier, Morbus Hayley-Hayley.

  • Кeratitis herpetica: често рецидивира и води до цикатризиране и нарушение на зрението.

  • Еrythema exudativum multiforme: в значим процент се развива 1-2 седмици след предходна вирусна инфекция.

Диференциална диагноза: herpes zoster, eczema, lues primaria и др.

Терапия: с антивирусни препарати локално в продромалната фаза. При често рецидивираща форма може да се включи системно Acyclovir (5х200 mg дo 5x400 mg/24h p.o.) и имуномодулатори.


Инфекции Varicella Zoster Virus

Herpes zoster
Епидемиология и етиопатогенеза: Първичната инфекция oт VZV протича обикновено в детството и се обозначава като Varicella. Вирусът остава в латентно състояние в задни коренчеви ганглии и се реактивира и развива картината на Herpes zoster при спад на имунитета - предимно в напредналата възраст (6-7 декада). Предразполагащи фактори за реактuвация са висцерална патология и имуносупресия.

Клинична картина: Инкубационният период на заболяването е 7-21 дни. Започва с продроми: обща отпадналост, фебрилитет и силна болка в засегнатия сегмент. Следва еруптивна фаза – с унилатерален (по хода на сетивните нерви) еритемо-едем със сгрупирани везикули-крусти. Субективно се предхожда и съпътства от силна локална болка, често на нарушаваща съня. При S-ma Ramsay-Hunt (засягане на VII и VIII черепномозъчен нерв) има опасност от загуба на слуха, а при Zoster ophthalmicus (засягане на горен клон на n.trigeminus) - опасност от кератит. Най-тежката форма на заболяването е Zoster generalisatus - с обилен дисеминиран варицелиформен обрив по цялото тяло, а най-тежкото усложнение е зостерния енцефалит. NB! При болните се осъществявa скрининг за неоплазия!!!

При повечето болни след отзвучаване на обривите персистира неврологичната болкова симптоматика – постзостерна невралгия.



Диференциална диагноза: особено трудна е в предеруптивната фаза и се прави в болкова симптоматика при мигрена, отит, холе- и нефролитиазни кризи, исхемична кардиална болка, плеврит, остър корем и др. При наличие на обриви - с herpes simplex, erysipelas, eczema и др.

Терапия:

Системна: колкото е възможно по-рано се започва етиологично лечение с Acyclovir 5x800 mg/24h за 5-7дни или Valacyclovir 1x1000 i.m., или Famciclovir 3x250 mg/24h. Симптоматично - за повлияване на болковата симптоматика се назначават аналгетици, НСПВС, витамини, Н2 блокери, антидепресанти и физиотерапия. При локализация на заболяването по лицето, профилактично се включва системен антибиотик.



Локална: антисептични разтвори, спрейове и линименти, а при формиране на крусти - кремове с антибиотици.


Питириазис розеа

Pityriasis rosea
Eпидемиология и етиопатогенеза: Питириазис розеа представлява остра дерматоза, развива се предимно през есенно-зимния и пролетния сезон. Засяга лица в млада възраст (15 до 35 години). Предполага се, че причинителят е HHV7. След преболедуване остава траен имунитет. Регистрирани са случаи на предаване на болестта от болни на здрави лица. Не се изключва и алергичен характер на заболяването.

Клинична картина: При почти половината случаи първоначално по кожата на туловището се поява солитарна овална лезия наричана „майчина плака”. Тя е с големина 2-5 cm, розово-червен цвят, има сиво-белезникави фини сквами в периферията и леко елевиран ръб. След дни до 2 седмици се появяват еруптивно нови мултиплени розовочервени „дъщерни” лезии. Ориентирани са с дългата си ос по линиите на Langer – като “елови клонки”. Разположени са симетрично по кожата на гърба, гърдите, коремa, врата и много рядко по лицето и долните крайници Те са с подобна морфология на майчината плака, но са с по-малки размери до 1-2 см. Лигавиците не са ангажират. Субективно може да има лек сърбеж. Екзантемът отзвучава след 30-45 дни, а в редки случаи - след няколко месеца. Описани са атипични варианти както по отношение на „майчината плака”, така и по отношение на „дъщерните лезии”.

Клинични форми: Pityriasis rosea irritata – развива се вследствие на локална иритираща терапия, често миене, изпотяване, а също и след прием на някои медикаменти.

Диференциална диагноза: lues secundaria, tinea, eczema, lichen planus и др.

Терапия: Важно е да се отстранят иритиращите фактори: избягване на употреба на сапун и гореща вода, на вълнено бельо и дрехи. Локално се прилагат индиферентни пудри, кортикостероидни кремове и антихистаминови препарати. Има добро повлияване от селективна UV терапия.


ДЕРМАТОВИРОЗИ: Инфекции от вариолната група

Molluscum contagiosum
Eпидемиология и етиопатогенеза: Заболяването има бимодално разпределение – в детска възраст и между 15-29 години. Трансмисията е по контакнтно-битов и/или по полов път, възможна е и автоинокулация. Причинителят е голям кариотропен Моlluscum contagiosum virus с 4 подтипа. Натрупва се в цитоплазмата на кератиноцитите като включвания - „молускумни телца”, които изтласкват ядрото в периферията. Инкубационният период е от дни до 8 седмици. Наблюдава се често при болни от атопичен дерматит, имуносупресия и СПИН.

Клинична картина: Локализацията е предимно по трункуса. Екзантемът е представен от перловидни меки умбилицирани папули, отделно стоящи, сгрупирани или дисеминирани. При болни от СПИН лезиите са големи и по -многобройни.

Диференциална диагноза: verrucae, condylomata acuminatа, varicellа и др.

Терапия: Кюретаж на отделните лезии и туширане с йодна тинктура. При възрастни като алтернативна терапия може да се приложи локално трихлороцетна киселина, Imiquimod 5% crème, електрокоагулация.


ДЕРМАТОВИРОЗИ: Инфекции от папиломната група

Verruca vulgaris, Verruca plana, Epidermodysplasia verruciformis, Condylomata accuminata, Papillomatosis oralis disseminata
NB! Папиломните вируси са над 80 типа, имат изразен епидермотропизъм. Някои имат и онкогенен потенциал – HPV 16, 18, като от 2006 година за тях има разработена ваксина. Заболяванията от HPV са представени в табл.1.1


Verrucae vulgares

HPV 2,4


доброкачествени вирусни вегетации сивкаво-жълтеникави на цвят и хиперкератотични.

Локализирани са по акрите - пръстите, ходилата, дланите. Субунгвалните и плантарните са болезнени.

По лицето и гънките на тялото са с филиформен вид - при имуносупресия.

Лечение: електрокоагулация, Solcoderm



Epidermodysplasia verruciformis

HPV 5, 8


Наследствена възприемчивост към инфекции от HPV

Екзантемът е два типа:- малки подобни на verrucae planae и големи – подобни на pityriasis versicolor. Има честа прогресия към спиноцелуларен карцином.



Verrucae planae (juvenilis)

HPV 3,10


Плоски, гладки и розово кафеникав цвят папули с овална или неправилна форма. Локализирани предимно по лице, гръб на длани. Лечение: електрокоагулация, Skinoren и др.

Condylomata acuminatа

HPV 6,11,16,18



Инфекцията се предава по полов път. Инкубационният период е 3-6-9 месеца. Локализирани са предимно по лигавица и полулигавица на полови органи. Първоначално са малки розови папули, които нарастват до вегетации с морфология на „цветно зеле”, мацерират и вторично се инфектират. Често болните са със съпътстващ флуор или уретрит. Condylomata gigantea – бързо нарастват екзо- и ендофитно с възможна малигнена дегенерация.

Лечение: електрокоагулация, лазер терапия, локални цитостатици, имуномодулатори.



Papillomatosis oralis disseminata


Вариант на carcinoma verrucosum по лигавиците.

Таблица 1.1 Инфекции от папиломната група

ПИОДЕРМИИ: Стрептодермии и Стафилодермии
Бактериалните инфекции на кожата от гноеродни микроорганизми (пиодермии) най-често са предизвикани от стафилококи и/или стрептококи.

Особености на епидемиологичния процес:

  • Източник на инфекция са болни, заразоносители, животни

  • Механизъм на предаване: на външните покривки. Може да се осъществи директно, индиректно и чрез автоинокулация.

  • Възприемчивостта е висока.

  • Форми на епидемичния процес: спорадична или малки епидемии и значим процент от ВБИ (вътреболнични инфенции).

  • Възрастово разпределение: във всяка възраст, но по-често боледуват деца и стари хора.

  • Полова предилекция: по-често мъже.

  • Сезонност: предимно пролет, есен, лято.

Предразподаши фактори:

  1. Екзогенни: микротравми, замърсена околна среда, висока температура, неподходящо облекло, изпотяване, фрикция, лоша лична хигиена, и др.

  2. Ендогенни: ендокринни (диабет, обезитас и др.), съдови заболявания с артериална хипоксия и/или венозна и лимфна стаза на крайниците, малнутриция и авитаминози, алкохолизъм, имунодефицитни и неопластични заболявания, имуносупресивна терапия (кортикостероиди, цитостатици, антагонисти на ТNFα).


Стрептококи Te са група Gr(+) каталаза-негативни бактерии, характерно разположени във верижки. Могат да са аеробни или анаеробни (т.е факултативни анаероби). На кръвен агар индуцират α-, β- или λ-хемолиза. Като α- хемолитичните са апатогенни, докато β-хемолитичните са облигатни патогени. На база на полизахаридните характеристики на клетъчната им стена стрептококите се подразделят в групи по Lancefield (A-D, G).

  • група А - S.pyogenes причинява фокални инфенции (тонзилит, пиодермия), сепсис, токсин-медиирани заболявания (скарлатина, стрептококов шоков синдром) и имунологични заболявания (ревматизъм и гломерулонефрит).

  • група В - S.agalactiae причинява фокални инфекции предимно на гениталния тракт при жените, сепсис и тежки инфекции на новороденото.

  • група C и G стрептококите причиняват фарингит, ендокардит и сепсис

  • група D стрептококите са ентерококи и S.bovis

Позитивността на АSТ е индикатор за свежа инфекция от група А стрептококи. Кожните стрептокови инфекции могат участват в етиопатогенезата на еритема мултиформе, еритема нодозум, васкулити, а също така могат да отключат фенотипната изява на псориасис, питириазис рубра пиларис и други дерматози.
Стафилококи. Открити са от L. Pasteur 1880. Най-чест причинител е S.aureus, а по-рядко S.epidermidis, S.saprophyticus.

  • микроскопски: стафилококите са Gr(+) koки, неподвижни, разположени на групи във вид на гроздове, не образуват спори.

  • култура:

  • върху течни среди: не образуват пигменти, мътят средата, образуват утайка, усвояват въглехидрати с киселина без газ, разграждат манитол, не хидролозират нишесте. Наличието на каталаза е основен метод за доказване на S.aureus!

  • върху твърди среди: на кръвен агар при 37оC след 18-24h образуват колонии с S-образна форма, изпъкнали, блестящи, 2-4mm/d, пигментирани (от липохроми) – затова гнойта е оцветена!

Стафилококите имат сензитивност към пеницилазорезистентни и потенцирани пеницилини, цефалоспорини, макролиди, аминогликозиди, тетрациклини, хинолони, тубоцин, линкомицин. Нарастващ терапевтичен проблем e драматичното увеличение на резистентността на стафилококите към антибиотици – примерно МRSS (метицилин резистентните стафилококи).

Патогенните свойства на стафилококите се определят от структурната им характеристика, произвежданите токсини и ензими. Така например стафилококовите хемолизини са токсини, които увреждат еритроцитите и кератиноцитите. Други екзотоксини са хемотаксисни и цидни за Neu, поради което възпалението е гнойно. S.aureus фагогрупа II, произвежда епидермолитичен екзотоксин – ексфолиатин (причиняващ Syndroma Lyell), а S.aureus фагогрупа I – произвежда ентеротоксин F (причиняващ стафилококов шоков синдром).

Стафилодермиите ангажират ограничени кожни области с предилекция към кожните придатъци. Инфекцията е в дълбоките слоеве на кожата, формират се еритемни плътни папуло-нодули и ексудативни обриви (пустули и абсцеси съдържащи гъста жълта гной).
Класификация на стрепто и стафилодермиите:


  1. Cтрепто-стафилодермии

Impetigo vulgaris

Ecthyma


Granuloma pyogenicum

Pyodermia vegetans



  1. Стрептодермии

Pytiriasis simplex faciei

Impetigo contagiosa

Erysipelas/Cellulitis


  1. Стафилодермии

на космите

(пилосебацеен фоликул - ПСФ)




Ostiofolliculitis staphylogenes

Folliculitis staphylogenes superficialis

Folliculitis staphylogenes profunda

Folliculitis et perifolliculitis staphylogenes profunda

Folliculitis et perifolliculitis staphylogenes profunda agminata


на потните жлези


Abscessus sudoriparis multiplex infantum

Hidrosadenitis suppurativa chronica



на ноктите

Оnixis et perionixis staphylogenes

на епидермиса

Impetigo bullosa

SSSS - Syndroma Lyell




Диагностичен алгоритъм на стрепто- и стафилодермиите:

  1. Анамнеза

  2. Клинична картина

  3. Параклинични изследвания: СУЕ, ПКК, ДКК, биохимия, урина, CRP

  4. Микробиологични изследвания:

  • микроскопски - рутинно оцветяване по Gram (1884)

  • бактериална култура, антибиограма

  1. Серологични изследвания: AST (при стрептодерми).


Профилактика:

    1. Избягване/корекция на предразполагащите ендогенни и екзогенни фактори.

    2. Ранна и правилна диагноза, адекватна терапия и подходящ хигиенно диетичен режим.

    3. Търсене и саниране на заразоносителсво при болния (в назoфаринкс или анално), както и сред близкото му обкръжение и медицинския персонал.


Impetigo vulgaris

В миналото някои от авторите разграничат три форми на импетиго (табл1.2):



  • стафилококово булозно (oт S. aureus )

  • стрептококово небулозно (от S. pyogenes)

  • смесено стрепто-стафилококово.

Понастоящем се счита, че преобладава стафилококовото и смесеното импетиго. И за двата микроорганизма е възможно да има носителство в назофарингкса и трансфер по кожата чрез триене и ексорииране. Заболяването може да придобие епидемичен характер в детски домове и колективи.

Клинична картина: Протича като остър възпалителен процес. Предилекционна локализация – периназално, периорално и по ръцете – особено пръстите. Нaчалото е внезапно, лезиите са единични, но бързо дисеминират. Причината е силният сърбеж водещ до екскорииране и автоинокулиране на бактериите на нови места. Къпането също допринася са дисеминирането на екзантема, както и наличието на друга пруригинозна дерматоза – примерно скабиес, екзема и др.



Impetigo streptogenes



Еритем с повърхностни хлабави везикули и були, които лесно се разкъсват и откриват ерозии покрити с жълти крусти. В зависимост от конфигурацията може да бъде: circinata, gyratа, serpiginosa, annularis, geographica, larvata.

Според локализацията:



  • Intertigo – retroauricularis, submmamaris, inguinalis и др.

  • Angulus infectiosus oris

  • Impetigo periunqualis

  • Erythema gluteale syphiloides posterosivum

Impetigo stаphylogenes

Среща се много по-често при новородени, в аногенитална област, периумбиликално или шията, т.е. в интертригинозни области. Булите са големи, съдържимото им помътнава и се формира хипопион – “като круша”. След разкъсване се образуват цирцинирани eрозии с характерен десквамативна якичка (колерет). Bъзможен е преход в SSSS.

Impetigo vulgaris

Наслояване на жълтозелени или кафеникави крусти, формитане на рупиа.

Таблица 1.2 Видове импетиго
При импетиго може да има регионална лимаденомегалия и фебрилитет.

При локализация по длани и стъпала се развива Bulla rodens (Lesser,1914): солитарна е, поради дебелия епидермис не може да се разкъса и затова се разширява периферно. Ако все пак се разкъса – ерозията е силно еритемна и болезнена. След терапия епителизира без цикатрикс.



Диференциална диагноза: dermatitis ab insectibus, intertrigo candidotica, lues condenita, incontinetio pigmenti, епидермолизи, автоимунни булозни дерматози, мастоцитоза, порфирии и др.

Терапия. При локализирани форми на заболяването се прилатаг локални антибиотици във фазово адаптирани лекарствени форма: при ексудация - линимент, при крусти – крем. При дисеминирани форми се прилага системна антибиотична терапия по антибиограма.

NB! Много важна е противоепидемиологичната профилактика и недопускане на развите на ВБИ!

Ecthyma
Клинична картина: Преференциална локализация – подбедрици (табл.1.3)


Еcthyma simplex

хлабава хеморагична була-ерозия с еритемно хало по подбедрици

Ecthyma ulcerosum

овален повърхностен улкус, дъно тапицирано с гноен налеп, инфилтрирана и болезнена основа

Еcthyma gangrenosum

дълбоки, деструктивни улкуси с некротични материи по дъното, без тенденция за епителизация.

табл.1.3 Клинични форми
Терапия: Задължително МБ изследване и включване на антибиотична терапия по антибиограма. Локално anтисептични и епителизиращи средства – Dermazin cr, VitaMerfen.
Pityriasis simplex faciei

Повърностна стрептодермия - в роговия слой, развиваща се предимно при деца в училищна възраст.



Клинична картина.

  • преференциална локализация: лице и предмишници.

  • морфология на екзантема: овални розовоеритемни макули с фина десквамация. В еволюция макулите стават хипохромни.

Терапия. Локална – кератолитични и антибиотични медикаменти.

Каталог: tru -> uchebnici -> 29.MF Kojni%20i%20veneri�ski%20bolesti-EHristakieva-TGantcheva-MGaneva -> 29.MF-EHristakieva-TGantcheva-MGaneva-word -> 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology
1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Полово предавани болести (ппб) сексуално предавани инфекции (спи) Дефиниция
1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Acne vulgaris, Rosacea, Dermatitis perioralis
uchebnici -> 2. хипофизна жлеза
1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Доц д-р Евгения Христакиева, д м
1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Ахромии (липсва пигмент) и хипохромии (намалено количество пигмент) хиперхромии
1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Структура и функции на кожата
1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Болести на космите
1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Лихеноидни дерматози лд
1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Злокачествени тумори на кожата carcinoma basocellulare Carcinoma spinocellulare cutis


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница