1: Историческо възникване на педагогическата психология (психология на образованието). Основни научноизследователски задачи

Йохан Песталоци – той говори от една страна за необходимостта от създаване на редовни училища за обучение на учителите, и от друга страна тяхното обучение да бъде така построено, че относителния дял на положителните емоции във взаимоотношението им с учениците да се увеличава във времето. Подчертава необходимостта от положителни емоции в учебния процес.

Принцип на учене – чрез проба и грешка

Три закона на ученето:

1. 
   Закон за повторението или упражнението – При равни външни условия реакцията на индивида се свързва пропорционално с повторенията на връзките между външните стимули и индивидуалния отговор. Колкото по-силни са връзките на реакцията на външната стимулация/ ситуация, толкова по-голям е ефекта от ученето.
   
2. 
   Закон за готовността за учене – Упражненията изменят готовността на организма за провеждане на нервни импулси. ЦНС – ученето като сложен процес има нужда от упражнение.
   
3. 
   Закон за ефекта – когато установяването на връзка между ситуацията и конкретната индивидуална реакция се съпровожда или сменя от удовлетвореност трайността на връзката нараства и обратно. Т.е. повтаряме многократно действия, които ни носят някаква удовлетвореност и избягваме всички действия, които носят дисконфорт.
   

(Е. Торнадайк в психологическата наука има две доминиращи научни парадигми – бихейвиористичната – основната изследователска схема към която се придържат всички специалисти е стимул – реакция; Постепенно тази теория е разширена чрез въвеждането на междинни променливи. Между стимулацията и отговора на човека има нещо средно и то е свързано с това което се случва на когнитивно равнище; след време парадигмата се сменя с когнитивната)

Психологията на образованието ползва достиженията на всички свързани с нея науки – детска, възрастова, социална психология и др. Педагогическата психология има повече от 100 годишна история на самостоятелно развитие и се занимава с различни научни проблеми:

1. 
   Проучване на психологическите измерения на човешката дейност и общуване в образователната среда.
   
2. 
   Педагогическата психология изучава по научен начин какво хората чувстват, мислят и правят когато учат или преподават. Всеки един човек функционира на три равнища – когнитивно: мислене, памет, възприятия и усещания; афективно: чувствата и емоциите; поведенческо: действията, които всеки от нас предприема.
   
3. 
   Проучване на особеностите и качеството на психичното, мотивационно и поведенческо функциониране на учениците.
   
4. 
   Проучване на психологическото съдържание на преподаване на учителя, особеностите на неговата личност и професионалната му дейност. В центъра на проучване не са само учениците, но от сериозен интерес са учителите.
   

Тема 2: Развитие на приложните изследвания в САЩ и Европа

Първата област, в която активно се прилагат психологическите знания е детското възпитание и образование – Гленвил Стенли Хол – известен специалист по детска психология, американец. Първата психологическа клиника/лаборатория е открита в САЩ, Пенсилвания – Уайтмън Уитмър – 1896г. Той има много богат практически опит насочен към диагностициране на обучителни затруднения и един от първите, които говори за указване на професионална помощ в училище. Представя особеностите от използвания от него клиничен опит пред младата Американска асоциация по психология (едва 4 годишна). Говори за необходимостта от създаване на специализирана клиника към, която да има помощно училище където не само да се диагностицират обучителните затруднения на децата, но и реално да се работи с тях и успоредно на това те да бъдат включени в учебния процес. Уитмън споменава и подготовката на студентите, т.е. студентите трябва да усвояват необходимите знания, но и да формират умения за извършване на адекватни психологически експертизи. Издава и вестник „Психологическа клиника” – всеобразна платформа, на която се чуват различни мнения и се осигурява необходимата професионална информация за работещите в тази сфера специалисти.

Създаването на първите психологически служби в САЩ е улеснено от факта, че Стенли Хол проявява специален интерес към зародилото се по това време движение за изучаване на детето и в училището в Чикаго той дава едно рамо на мащабни изследвания на децата благодарение, на които надарените и талантливите деца са доказани да са по-високи от връстниците си, изключително социални, отговорни, с лидерски качества, винаги достигат до края на задачата и т.н.

Икономическата криза в САЩ води до ранно отпадане на ученици от училище, повишаване на детската престъпност и необходимостта в помощ на съдебния състав да има психолози, които да подпомагат съдебния състав с препоръки и експертизи.

Арнолд Гезел – определя се като училищен психолог, с два защитени доктората. Той работи по проблемите на възпитанието, израстването и отхвърлянето на децата, от 4 месечна възраст до навършване на 16 годишната им възраст.

След време се появяват още психологически клиники, поради което възниква въпроса за качеството на психологическите услуги. Пред членовете на Американската психологическа асоциация се разисква въпроса с професионалния статус на психолозите – как да се регистрират (началото на 20 век), издават се документи при какви условия се получава лиценз. Изгражда се система,която не позволява на шарлатани да практикуват.

Европа

Франсис Галтън (англичанин)- провежда много сериозно експериментално проучване на индивидуалните различия между хората. За целта по време на Лондонското международно изложение през 1884г. отваря специална лаборатория в която се изследват 9000 души в рамките на 6 години. Там се проучват усещания, време на реакция, мускулната сила,както и други сензо-мотони качества.

психолози в училище.

1.Разработват програми за превенция и поддържане на психичното здраве на учениците, учители и родители. Акцентира се върху формиране на социални умения на учениците. (Съвременния човек е подложен на голям стрес, затова е много по-добре предварително да се помогне на хората да се грижат за психическото си здраве. Факт е също, че децата излизат без да умеят да работят в екип с другите, а това е умение, което може да бъде формирано и развито. От първи клас училищния психолог може да разработи програми, с които да им помогне да развият това умение у себе си.)

2. Програми насочени към учениците с временни обучителни затруднения – стрес, временна травма и прочие. Кризата на личността винаги влияе на нейната успеваемост.

3. Разработват програми насочени към повишаване на мотивацията на учене.

4. Разрешаване на конфликти, справяне с агресията и тормоза – превантивни програми

5. Професионално ориентиране и консултиране

6. Специални обучения за учителите по теми, за които те самите са дали заявка

- подобряване на общуването

-овладяване на агресията

-справяне със стреса

І направление. Психо-диагностика

1 етап – Планиране – кой ще е диагностициран, по какъв начин и прочие.

2 етап – Събиране на необходимите данни

3 етап – Психологическа интерпретация на данните и оценка на психологическия ефект

Има три вида диагностика:

1. 
   Скрийнинг (индентификация) – с относително лесни тестове трябва да се направи една предварителна диагностика какви ученици има в училището, така психолога се ориентира в средата
   
2. 
   Диагностика – специфичен вид психологическо оценяване и по-подробно навлизане в проблема и неговата структура
   
3. 
   Оценяване – чрез нея се определя целта на развитието на изследвания ученика в контекста на обучение, възпитание и поведение.
   

Проблеми, които са обект на психо-диагностиката:

1. 
   Диагностициране на училищната готовност/ готовност за обучение – степента на готовност на децата да постъпят в 1 клас. Различни тестове, които мерят различни неща – психомоторни умения, умения за сравнение на два обекта, степен на формирани житейски понятие, логическо мислене и т.н. На базата на това психологическо изследване училищния психолог получава информация какво е равнището на готовност на всяко едно дете и на базата на тези данни той прави своето предложение на учителите по отношение на това как да се конституират учебните паралелки, за да са децата на едно сравнително еднакво ниво.
   
2. 
   Умствени способности и дефицити – научния и психологически тест има много дълга история и работа на много хора. Първо трябва да се изработи теоретичната му постановка, след това тя трябва де бъде имперично диференциран, прави се апробация на съдържанието на отделните айтеми, които влизат в теста, след това се прави изследване с даден брой лица, за да се види как те разбират съдържанието на отделните въпроси и чак тогава, когато нещата са изчистени в съдържателно и организационно-техническо отношение теста се пуска на представителна част от населението, правят се норми на теста и така бива стандартизиран. На българска почва се използват няколко такива теста:
   

2.) Свободен от културни влияния тест за интелигентност на Кетъл;

3.) Прогресивни матрици на Джон Рейвън;

4.) тестова батерия на Дейвид Уекслър

3. Диагностика на личността и дезадаптациите в училище – социално-нежелателните прояви в училище и причините за него:

1.) Интелектуално равнище - ако има умствени дефицити това може да е сериозна причина за нежелателни прояви; в определена училищна среда учениците не могат да отговорят на изискванията поставяни им в училище;

2.) Необходимост от изследване на темпераментните характеристики – основна психо-динамична характеристика, която се предава по генетичен път: Холерик, Сангвиник, Флегматик и Меланхолик (Тест за темпераментните характеристики на Ханс Айзек)

3.) Изследване на емоционалните разстройства – отрицателни емоционални преживявания, които възникват у учениците във вид на страхове, стрес, фрустрация, тревожност, депресия. Фрустрация се появява, когато човек има някаква потребност, но не може да я задоволи. Тест за фрустрация на Сол Розенцвайк (американец) – теста е картинен и проективен. Изследването лице проектира това, което чувства, мисли и преживява във връзка със събития, които са идентични на това с което работи. (Картинка с балончета, които изследвания да попълни.)

4.)Проучване на характера и патологиите в него -
Патохарактерологичен въпросник – дава конкретни предписания каква корекция да се направи на характера

5.) Социо-метричен статус – Социометрия – Джейкъб Морено (психодрама) – първо трябва да се направи социометрична анкета, която съдържа няколко въпроса/ критерия (С кого искаш да седиш на чин? Да прекараш ваканцията и прочие въпроси – дава три отговора по степен на желание) Резултатите от този тест се нанасят в социометрична таблица.

- Чрез това изследване се вижда, каква е структурата на междуличностните отношения – кой е звезда, кой е предпочитан и не е предпочитан. Става ясно кой какъв социометричен статус има.

- Каква е динамиката на междуличностните контакти – правят се контролни тестове през определени периоди

- равнище на удовлетвореност от общуване в класа

- равнище на групова сплотеност

6.) Информация за училищния успех и поведение на ученика
24.03.2008г.
ІІ направление. Психологически интервенции

3 етапа:

2. Осъществяване на интервенцията

3. Оценка на ефекта от интервенцията

Видове психологически интервенции:

1. 
   Психофизиологични
   
2. 
   Психофармакологични
   
3. 
   Диети и други биологично-ориентирани интервенции
   
4. 
   Психотерапия
   
5. 
   Съветване
   
6. 
   Поведенческа интервенция (тренинг) – посока промяна на поведенческите навици (5 и 6 са най-използвани от училищните психолози)
   

ІІІ направление. Индивидуална и групова корекционна работа

Цел – ученикът да разбере източника и природата на своите двойнствени чувства по отношение на собствената личност, връстници и значими възрастни. Да му се вдъхне увереност в собствените сили, както и да му се помогне да изгради приемливи подходи за разрешаване на възникващите противоречия. Системния подход е добра илюстрация на груповите корекционни подходи, защото при него се изследват паралелните въздействия върху него и върху средата и в резултат на това може да се предприеме съответната консултативна работа.

Няколко важни принципа:

1. 
   На всеки отделен етап от работата училищния психолог трябва добре да изясни действителния механизъм, който лежи в основата на възникналия проблем
   
2. 
   Училищния психолог следва да обясни на ученика какво точно в неговото поведение е неприемливо и социално нежелателно.
   
3. 
   Училищния психолог трябва да даде възможност на ученика пълно да изрази чувствата и емоциите, които го вълнуват, а училищния психолог не налага гледната си точка.
   
4. 
   Ученика трябва да чувства, че училищния психолог го разбира и го подкрепя в човешки план.
   
5. 
   Ученика трябва да знае, че срещите му с училищния психолог са строго регламентирани и последователни във времето.
   
6. 
   Много прецизно трябва да се определят целите, задачите и необходимите дейности, които следва да се извършат.
   

ІV направление. Психологическо консултиране в училище – може да се реализира в рамките на 2 модела

1. 
   Медицински модел:
   

• 
  Вниманието на психолога е привлечено от текущо проявяващи се проблеми на пациента.
  
• 
  Извършва се продължителна психо-диагностична и интервенционна работа, като основната цел на работата е цялостна промяна на личността и поведението на пациента.
  
• 
  Психологическо обслужване се извършва от клинично ориентирани и квалифицирани психолози и то само и единствено в медицински условия.
  
• 
  Психотерапия – най-високо оценявана и практикувана дейност
  

2. 
   Психо-социален модел:
   

• 
  вниманието на психолога е насочено към превенция и профилактика
  
• 
  извършват се краткосрочни въздействия с цел решаване на специфични проблеми
  
• 
  психологическото обслужване на пациента става в естествената му среда на живот, работа и учене
  
• 
  основната дейност, която извършват психолозите в рамките на този модел е консултиране
  

1. 
   Влизане в системата – размяна на взаимни очаквания и нагласи между психолог и ученик. На системно равнище влизане в системата означава психолога да прецени какво е неговото място в системата на консултирания ученик и каква е социалната екология на проблема. Влизането в системата на личностно равнище означава до каква степен психологът и ученикът си допадат личностно, емоционално, интелектуално и поведенчески. Психолога може да откаже да работи с даден ученик, защото за себе си има причина. Той може да го насочи към друг негов колега. Това важи и за ученика/
   
2. 
   Установяване на договор.:
   

• 
  граници на конфиденциалност – каква част от информацията е поверителна, не подлежи на конфиденциалност информация, която може да заплашва ученика или трети лица
  
• 
  договаря се периода на срещите
  
• 
  домашната работа, която следва да извършва ученика и психолога
  

3. 
   Идентифициране на проблема – обобщава информацията и прави независима психологическа интерпретация, преформулира проблема и уточнява организационното равнище на проявление на проблема. Въз основа на тази работа може да се изработи интервенционна програма, която се съобщава на ученика – цел, срокове и след това се дава начало на нейното реализиране
   
4. 
   Интервенция
   
5. 
   Оценка на ефекта от интервенцията
   
6. 
   Дискусия за бъдещето
   

Тема 5: Етапи в когнитивното развитие. Теоретични постановки на Ж. Пиаже и Л. С. Виготски.

Какво знаем ние?:

• 
  детето е малък учен, който сам конструира света си
  
• 
  акомодация и асимилация са двата аспекта на адаптацията
  
• 
  етапи – пред-операционален, конкретно-операционален
  

Зоолог по образование и има дълги година на експерименти и изследване на животни. След това неговите деца провокират вниманието му към детската психология. Ключов момент е как живите същества се приспособяват към социалната среда. Интелекта се разглежда като един от успешните способи за това приспособяване. За него не са от интерес индивидуалните различия в развитието. За него са от значение основните характеристики в етапите на човешкото когнитивно развитие. Човешкото когнитивно развитие се определя от действието на 4 главни фактора:

1. Биологично съзряване – основава се на генетичния фундамент на който се основава човешкото развитие, като биологични същества върху чието развитие никой не може да влияе;

2. Активност – с физическото израстване човек става все по-активен и благодарение на това опознава света около себе си и разширява периметъра на знания

3. Социален опит - чрез социална трансмисия

4. Уравновесяване – постигане на баланс между човека като личност, изисквания и очаквания които има и изисквания към средата

• 
  асимилация – осъществява се когато хората използват съществуващите когнитивни схеми, за да преработят информацията. Чрез тази асимилация се опознава нещо ново чрез включването му във вече познато.
  
• 
  Акомодация – появява се когато съществуващите схеми трябва да се променят, за да се отговори на новите стимули.
  

Етапи в човешкото когнитивно развитие:

1. 
   Сензомоторен етап – от раждането до 2 години – основни рефлекторни действия; постепенно започва да се наблюдава имитаторска дейност от страна на детето; наблюдава се как функционира паметта; детето започва да разбира, че предметите продължават да съществуват и след като се скрият от полезрението – постоянство на предметите; целенасочени действия – матрьошки;
   
2. 
   Пред-операционален етап – 2 до 7 години – развитие на моториката; развитие на речта; мислене в символични форми; извършване на мисловни операции в определена посока; егоцентричността на децата – не могат да приемат, че другите могат да мислят и чувстват по различен от техния начин; колективен монолог;
   
3. 
   Конкретно-операционален етап – от 7 до 11 години - решаване на задачи по логически начин; ученика започва да разбира законите и закономерностите; формират се условия за групиране, подреждане и класифициране на предметите; развива се обратимостта на мисленето; умения за разбиране на противоположности;
   
4. 
   Формално-операционален етап – от 11 години нагоре – тук учениците могат да решават абстрактни проблеми по логически начин; развива се научното мислене; изграждане на идентичността и прояви на юношески егоцентризъм.
   

07.04.2008г.

ІІ. Л. Виготски

За Виготски знанието за света на детето се развива благодарение на активните интеракции на детето и възрастните. За Виготски по-важно е, че знанието може да се развива във времето благодарение на средата, както и благодарение на средствата, които се изработват в средата. Основното понятие, което използва Пиаже е за егоцентрична реч, докато понятието използвано от Виготски, което е донякъде същото, но и различно е реч за себе си. Речта е ключов момент в когнитивното развитие, защото с нейна помощ детето може да самонасочва и самонаправлява и мислите и поведенческите си прояви. Отначало имаме изговаряне на тази реч, шепнене и накрая безмълвни движения на устните и към 9 години детето „мисли” думите.

Зона на най-близкото развитие и зона на актуалното развитие – да си преговорим от записките си по ВП.
Тема 6: Психо-социални характеристики на развитието в ученическа възраст. Периодизация на Е. Ериксън.
Прави опит да периодизира психо-социалното развитие и посочва, че в човешкото развитие могат да се обособят 8 отделни етапа. Човек при преход от една възраст в друга може да преживее криза на възрастта. Кризата е резултат от потенциален конфликт между желана перспектива и една нездравословна реакция от страна на индивида, в усилието му да постигне тази алтернатива. От начина, по който човек решава тези кризи зависи неговата самооценка, вътрешен Аз образ, отношение към социалната среда. Може да има компенсации на някакви травми, но никога в пълна степен.

Етапи:

Стадий	Приблизителна възраст	Описание
1.Доверие срещу недоверие	От раждането до 12-18 месеца	основната криза е породена от сблъсъка между базисно доверие и базисно недоверие; ключовото събитие на този период е храненето – усещане за доверие или недоверие към възрастния, който му осигурява храната
2.Автономия срещу съмнение	от 12-18 месеца до 3 години	основния сблъсък тук е противопоставянето на автономията срещу съмнение; ключово събитие на този период – придобиване на хигиенни навици (подготвя детето да изпълнява изискванията на социума без стрес и лесно постигане на автономност) (гърне)
3.Инициатива срещу вина	от 3 до 6 години	основния сблъсък е между инициативност и вина; ключовото събитие – постигане на независимост (укрепнало физически и е много действено и активна изследователска дейност)
4.Трудолюбие срещу непълноценност	от 6 до 12 години	основния сблъсък е между трудолюбие/прилежание срещу малоценност; ключовото събитие на този период е постъпване в училище; детето трябва да се ориентира в средата и да функционира пълноценно и на когнитивно равнище; да формира учебни навици
5.Идентичност срещу ролева обърканост	от 12 до 17 години	основния сблъсък е между идентичност срещу объркване на ролите; изграждане на връзки с връстниците в референтен план; изграждане на собствената идентичност
6.Интимност срещу изолация	Ранна възрастност	основния сблъсък е интимност срещу изолация; ключовото събитие е изграждане на любовни взаимоотношение
7.Съзидателност срещу самопогълнатост	Средна възрастност	основния сблъсък е на генеративно срещу стагнация; ключовото събитие е родителството
8.Цялостност срещу отчаяние	Късна възрастност	основния сблъсък е между Его-интегритет срещу отчаяние; ключов момент е приемане на начина, по който човек е живял - равносметка

В ПУВ: за децата е много важно да бъдат стимулирани да правят нещата по свое желание; хубаво е децата да не се прекъсват, когато са започнали някаква активно – слаба концентрация; важно е активностите, които те избират в тях да се включват и възрастните – предаване на социалния опит; на децата да се предлагат алтернативни избори – не се забранява (шоколада сутринта, а не веднага); важно е всички да постигнат успех – за целта когато се въвеждат игри да се прави стъпка по стъпка, за да може всички деца да разберат в какво се състои играта; условия за постигане на многообразие от роли; учителят/родителят трябва да е внимателен към грешките, които децата допускат и да ги окуражава;

В НУВ и СУВ: децата трябва да могат да си поставят постижими цели в краткосрочен план, задача на учителя е да помага на учениците да си поставят реалистични цели; check-list – предварително подготвен от учителя списък с въпроси към урока, раздава се на всяко дете да го попълни вкъщи какво е разбрал от урока – детето само да прави равносметка разбрало ли е или не и защо; да се насърчава тяхната самостоятелност чрез делегиране на права и отговорности; информиране на ученика за неговия напредък през година/срок; трябва да бъдат насърчавани;

В юношеството: за тях е важно да бъдат обсъждани теми, които ги вълнуват; да се осъществяват срещи с хора, които да ги информират на живо за определена тема – хора специалисти; важно е да получават обратна информация за това как се справят;

14.04. Тема 8: Психологически измерения на общуването в образователния контекст.
В психологията общуването се разглежда в 3 посоки:

І. Общуването като обмен на информация (комуникативен аспект на общуването)
Информацията е атрибут на всяка жива система. Изследователите са единодушни относно нейното основно свойство, което се изразява в това, че информацията остава независима по отношение на своя носител. На личностно/психологическо равнище информацията търпи няколко трансформации:

1. 
   Всяко речево съобщение има познавателна и ценностна страна (Обичам те!)
   
2. 
   Всяка конкретна информация променя своите характеристики на личностно равнище – нейните управляващи функции силно зависят от характеристиките на възприемащата я личност; обективната значимост на външния свят не е идентична с тяхната значимост в личностен план
   
3. 
   В плана на човешкото съзнание значенията се субективизират или придобиват личностен смисъл – всяко речево съобщение преминава през комуникативна верига съставена от няколко звена:
   

1. 
   Намерения, чувства, мисли, емоции на този, който изпраща информацията (подател)
   
2. 
   Кодиране на съобщението – превръщане на идеите в символи
   
3. 
   Изпращане на съобщението
   
4. 
   Канал за преминаване на съобщението
   
5. 
   Възприемане на съобщението
   
6. 
   Декодиране на съобщението или интерпретиране на символите и стоящото зад тях съдържание
   
7. 
   Вътрешен отговор, който реципиента прави в резултат на интерпретацията на съобщението
   

Когато става въпрос за обмен на информация могат да се наблюдават два вида грешки при комуникация:

1. 
   Несъответствие между това, което мислим и това, което казваме - грешка на кодирането
   
2. 
   Грешка на декодиране – когато реципиената прави собствена интерпретация на външно наблюдаването на поведение на събеседника
   

Джо Луфт и Хари Ингам – предлагат „Прозорец на Джо – Хари”

↓Азът

Неосъзнавано	Осъзнавано
Осъзнавано за Аз-а, неосъзнавано за другите. (Познато на мен) Получава се образа на публичната обществена личност.	Осъзнавано и за Аз-а и за другите. (Непознато на мен) Сляпо петно (привички, стереотипи, норми, принуди)
Неосъзнавано и за Аз-а и за другите. Частна/интимна личност Лични предпочитания/антипатии	Неосъзнавано за Аз-а, осъзнавано за другите неизвестно/затворена област Кучешко лице Нещата, които другите не харесват в нас.

В хода на човешките взаимоотношения може да се наблюдава конформност/конформно поведение – измерва се със силата на груповият натиск, който една група указва и степента до която отделния индивид и противостои. Това не е взаимодействие в пълен смисъл на думата липсва взаимността от втората страна. Постигането на подобна взаимност може да се наблюдава при действието на друг психологически феномен:

Разкриване и саморазкриване. Тук са очертани 3 закономерности:

1. 
   Жените се саморазкриват една пред друга в много по-голяма степен отколкото мъжете.
   
2. 
   Жените са склонни много по често да участват в процес на саморазкриване в сравнение с мъжете.
   
3. 
   Независимо от поле, когато един човек се саморазкрива пред друг, това му помага да получи повече информация както за себе си, така и за другия човек
   

Курт Левин – 3 източника за възникване на конфликти:

1. 
   Конфликта възниква, когато човек трябва да избере един от два идентични начина на постъпване.
   
2. 
   Конфликт възниква, когато човек следва да избира между две еднакво непривлекателни алтернативи.
   
3. 
   Конфликт възниква, когато алтернативите са и желани, и нежелани.
   

1. 
   Процес на категоризация, която може да се наблюдава при първоначалното възприемане между две личности. Механизмът на категоризация не винаги прекратява действието си след опознаване на партньорите.
   
2. 
   Стереотипизация – дадена личност възприема друга по някакъв единичен признак, който издига в качеството на съществен.
   
3. 
   „Ефект на петното” – всяка нежелателна характеристика от всякакво естество, която прави човека нежелан за общуване.
   
4. 
   „Ефект на първенството” – при първоначалното възприемане на информацията за дадено лице, т.е. тази информация е от първостепенна важност, а след опознаване вече се измества центъра
   
5. 
   „Ефект на ореола”, който е следствие от:
   

• 
  категоризирането на информацията
  
• 
  от тенденцията за наслагване на информация около първото впечатление за човека и неговия образ в този първоначален момент. След това тази информация изпълнява функцията на ореол и пречи да се забележат истинските черти на човека.