ВЪПРОСИ КЪМ СТИХОТВОРЕНИЕТО „ПИСМО” - САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА
1.Къде е поместено произведението, на кое място е разположено?
2.Каква информация носи заглавието?/Каква е целта на писмото?/
3.Коя е темата ?Кои са водещите мотиви?
4.В каква форма е написана творбата?В кое лице, число?
5.Към кого е адресирано „писмото”?Кое е общото между двамата?
6.Кои са лирическият говорител и лирическият герой?
7.От колко части е произведението?/времеви пластове/
8.Каква е ролята на анафората „ти помниш ли”?Какъв художествен похват въвежда тя?
9.Запишете думите, характеризиращи състоянието на лир. говорител и героя в първия етап от живота му и направете извод за отношението му към живота!
10.Контрастът е често използван от поета.Каква е истината за действителността и как тя се отразява върху мислите, чувствата на лир. говорител?Констатациите подкрепете с цитати за живота!
11.Коментирайте :”Това е минало неважно”!Какво е преодоляно, надмогнато от говорителя?
12.Кое е новото в разбиранията на лирическият АЗ?Какво се трансформира у него?
13.Характеризирайте състоянието на говорителя и направете изводи за ценностите в живота му…..Обяснете метафората за пеперудата?
14.Определете вида на тропите и фигурите в стихотворението «Писмо»!
Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
И после... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...
А там -
Небето пак блестеше
като слюда,
…..но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало - неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър. Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.
Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери...
За мен е ясно, както че ще съмне -
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце ще просветне Но да умреш, когато
но нека като пеперуда малка
крилата ми се отърсва
опърли най-подире. земята от отровната си
Не ще проклинам, плесен, когато милионите
няма да се вайкам, възкръсват,
защото все пак, знам, това е песен
ще се умира. да, това е песен!
Сподели с приятели: |