1.Магнитно поле – силово поле, което възниква в пространството около движещите се ел. заряди и постоянните магнити.
2.Магнитна индукция – векторна физична величина, която характеризира магнитното поле в дадена точка и числено се определя от големината на максималния момент, действащ на токова рамка с магнитен момент Pm = 1, поставен в тази рамка.
3. Магнитни силови линии – такива линии, допирателните към които във всяка точка от магнитното поле съвпадат с посоката на вектора на магнитната индукция. Те са винаги затворени линии(причината за това е че в природата не съществуват свободни магнити)
4.Макротокове – токове , които протичат по проводниците и създават около себе си МП
5. Микротокове – токове, които са свързани с движението на електрони в рамките на отделни атоми и молекули.
6.Интензитет на МП – векторна физична величина, която характеризира изменението на магнитната индукция в различни среди, при един и същ макроток, създаваш МП.
7.Магнитен поток – скаларна физична величина, която се определя от броя на магнитните силови линии, пресичащи перпендикулярно дадена площ.
8. Електомагнитна индукция – явление, при което в затворен проводящ контур възниква ел. ток, наречен индуциран, в следствие на изменението на магнитния поток, който пресича площта на контура.
9.Правило на Ленц – посоката на индуцирания ел. ток е винаги такава, че създаваното от него магнитно поле противодейства на изменението на магнитния поток, пресичащ площта на контура(индуцирания ел. ток противодейства на причината,която го създава)
10.Трептение – процес, който се характеризира с определена повторяемост във времето
11.Масивни проводници – проводници с голямо напречно сечение, което не може да се пренебрегне в сравнение с дължината им.
12. Линейни проводници – проводници с много малко напречно сечение, което се пренебрегва в сравнение с дължината им.
13. Индуктивност на токов контур – физична величина, която характеризира свойствата на неподвижен токов контур и зависи от неговата форма, размери и среда в която е поставен..
14.Периодични движения – движения, при които стойностите на параметрите, характеризиращи всяко състояние на движеща се материална точка се повтарят през равни интервали от време.
15. Период – времето за едно пълно трептение.
16. Честота – броя на пълните трептения за единица време.
17. Биене – процес, при който амплитудата на едно хармонично трептение се изменя слабо периодично с времето.
18.Затихващи трептения – трептения, при които амплитудата намалява с течение на времето, поради действащите сили на триене и съпротивление в системата.
19.Логаритмичен декремент на затихване – характеризира скоростта, с която се изменя амплитудата.
20.Вълнов процес (вълна) – процес на разпространение на хармоничните трептения на дадена материална точка, която се намира в непрекъсната материална еластична среда.
21.Фронт – геометрично място на точки, до които достига вълната в даден момент от време.
22. Вълнова повърхност – геометрично място на всички точки, които трептят с еднаква фаза.
23.Дължина на вълната – разстоянието на което се предава вълновия процес за време t на един период Т..
24.Стоящи вълни – тези вълни се наблюдават при наслагване на две кохерентни вълни, които се разпространяват в противоположни посоки.
25.Звукови вълни – надлъжни вълни, които се разпространяват в материална еластична среда с определена честота 20 Hz−20kHz.
26.Интензитет на звука – средната звукова енергия, пренасяна за 1-ца време през 1-ца площ, която е разположена перпендикулярно на посоката на разпространение на звуковите вълни.
27.Скорост на звуковите вълни – зависи от характеристиките на средата, в която се разпространяват звуковите въл.
28. Оптичен път – разстоянието, което изминава една светлинна вълна в дадена среда, умножено по коефициента на пречупване на средата n.
29.Поляризация – процес на взаимодействие между светлинните вълни и веществото.
|
30.Звуковите вълни като психофизиологично явление – височината на звука зависи правопропорционално от честотата. Тембъра за звука е свързан с наличието на обертоновете и зависи от техния брой и интензитет. Звук, който съответства на една определена честота се нарича прост или чист. Те нямат тембър.
31. Ефект на Доплер – явление, при което честотата, излъчена от даден източник се различава от честотата, възприемана от един наблюдател, ако източника и наблюдателя се движат един спрямо друг или всеки от тях поотделно се движи, спрямо средата, в която се разпространява звука.
32. Отражение на светлината – явление, при което падащата светлинна вълна достигне препядствие, възниква отразена светлинна вълна в друга посока на разпространение , в същата среда.
33.Дифракция – явление, при което светлинните вълни се отклоняват от праволинейното си разпространение в дадена еднородна среда при среща с препядствие което е съизмеримо с дължината на светлинните вълни.
34.Принцип на Хюйгенс – всяка точка от фронта на дадена светлинна вълна става източник на нови вълни, които са кохерентни и се разпространяват във всички точки на пространството.
35.Дифракционна решетка – съвкупност от голям брой процепи с еднаква ширина ‘а’, които са разположени в една равнина и на еднакво разстояние ‘б’ един от друг.
36.Неполяризирана (естествена) светлина – светлина, която се характеризира със всевъзможни еднакво-вероятни ориентации на електричния вектор.
37. Поляризирана светлина – светлина, при която има едно строго-определено направление на трептене на електричния вектор.
38.Изотропни кристали – кристали, в които светлината се разпространява с една и съща скорост във всички направления.↔
39. Обикновен лъч – подчинява се на законите на геометричната оптика.↔
40. Топлинно (температурно) излъчване – излъчване на ЕМВ от всяко тяло, което е нагрято до температура, по-висока от абсолютната нула.
41.Излъчвателна (емисионна) способност – изличената електомагнитна енергия с определена дължина на вълната, за 1-ца време от 1-ца повърхност на даденото тяло, нагрято до някаква температура Т.
42.Поглъщателна (абсорбционна) способност – определя се от отношението на погълнатата към падащата електромагнитна енергия за 1-ца време върху 1-ца площ от дадено тяло, което е нагрято до някаква температура Т.
43.Външен фотоелектричен ефект (фотоефект) – явление, при което от повърхността на дадено вещество, при облъчването му с високо енергитично електромагнитно лъчение се отделят електрони.
44. 1-ви закон на Столетов – при постоянна честота, която облъчваме, броя на отделените електрони от катода зависи правопропорционално от интензитета на лъчението.
45. 2-ри закон на Столетов – максималната скорост на отделените електрони зависи правопропорционално от честотата на лъчението и не зависи от интензитета му.
46. 3-ти закон на Столетов – за всяко вещество съществува минимална честота f0 на облъчване (червена граница), при която фотоефект не протича. Червената граница зависи от химичното естество на метала,който облъчваме.
47.Айнщайн – всеки фотон взаимодейства с един електрон, като частица с частица.
48. Квантова механика – теория, с помощта на която се описва поведението на движещите се микрочастици.
49. Макросвят - макротела – изучава се в класическата механика и се описва с принципите на Нютон.
50. Микросвят – микрочастици – изучават се от квантовата механика.
51.Квантов модел на Бор – три основни постулати:
−Атомите заемат само определени стационарни състояния, на които съответства определена пълна енергия. На всяко стационарно състояние съответства определена стационарна орбита. При движението си по стационарните области, електроните не излъчват ЕМВ.
−При преход от едно стационарно състояние в друго, електроните излъчват или поглъщат квант електромагнитна енергия (фотон).
−Момента на импулса на електрона, който се движи по съответна орбита, заема само прекъснати ( квантувани, дискретни) стойности.
|
Сподели с приятели: |
