1. Митническата дейност в България в исторически план
Изтегляне 352 Kb.
|
|
1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство, на 07.04.1879 г. администрацията на временното руско управление изготвя, а императорският комисар княз Дондуков -Корсаков утвърждава „Проект за митарствен устав на Българското княжество". Този устав на практика е ползван основа на първия митнически закон у нас в първите години след възстановяването на българската държава.В него се е предвиждало в Княжество България да не могат да се налагат мита, по -високи от 8% за вносните стоки. По този начин внасяните чуждестранни стоки в сравнение с произвежданите по занаятчийски начин български стоки стават значително по -евтини. Това води до западане на българските занаяти и впоследствие до разоряване на повечето от българските занаятчии. На практика Княжество България не е в състояние да провежда самостоятелна митническа политика в интерес на своята национална икономика, което се отразява негативно на състоянието на бюджета на княжеството. През 1879 г. се приема и Временна инструкция за митническите учреждения в Българското княжество. По- късно през 1881 г. се разработва Проект за обща митническа тарифа за вносните и износните стоки, основаваща се на специфичните мита, което по това време е сравнително по-благоприятно за фиска. Независимо от сравнително ниския размер на митата те са представлявали един от най- важните приходоизточници за бюджета и през първите дванадесет години след възстановяването на българската държава между 1879 г. и 1890 г. те са заемали между 12,3% и 19,7% от общите приходи за държавния бюджет. През 1885 г. се приема Закон за митниците на Княжество България, а през 1900г. - Правилник за митниците. В него се детайлизират някои основни постановки, свързани с дейността на митническите служители, служебната им отговорност преминаването на стоките през границата, процедурите по обмитяването и т. н. Значително изменение на митническия режим у нас настъпва с приемането в началото на 1895 г. на Закон за насърчение на местната индустрия. Съгласно неговите разпоредби се освобождават от вносно мито непроизвежданите в нашата страна суровини и материали, а също и машините, необходими за изграждането на български индустриални предприятия. По този начин по законодателен път чрез регламентация на регулирането на външнотърговските взаимоотношения се дава възможност за развитието на националното производство и преимуществено на индустрията. С оглед на преодоляването или по-скоро заобикалянето на неравноправните разпоредби на Берлинския договор по отношение на митническия режим, по предложение на кабинета на Стефан Стамболов Народното събрание приема „Закон за сключване на търговски договори с всички държави, които биха пожелали това". Първата държава, която след приемането на закона, сключва междудържавен договор с Българското княжество е Великобритания. В него вносното мито за английските стоки вече е 8,5%, вместо 8 %, както е предвидено на Берлинския конгрес през 1878 г. През 1906 г. се приема нов Закон за митниците, а през 1938 г. -Правилник за митническата стража. Тези два нормативни акта са в сила до 1948 г. Относително високи са приходите от мита непосредствено след Първата световна война, когато те възлизат на около 30% от общите бюджетни приходи. По- късно те намаляват и според статистическите данни от средата на тридесетте години на XX век митата са представлявали между 11,9% и 13,3% от общите бюджетни приходи. През годините на Втората световна война приходите от мита чувствително намаляват поради военните действия на основните търговски партньори на България. По времето на планово-централизираното стопанство е установен абсолютен държавен монопол на външната търговия, както и държавен валутен монопол. Основната задача в този период на митническия контрол и на митническите органи при облагането с мита е преди всичко да осигуряват спазването на тези два държавни монопола, а на по-заден план е да събират митата, независимо че те са значително перо в бюджета по това време. През периода 1948-1990 г. митата със страните, имащи развито пазарно стопанство, от Европейската икономическа общност, САЩ, Канада, Япония и т. н. са твърде високи за сметка на тези със страните, които членуват в бившия Съвет за икономическа взаимопомощ или са включени в групата на т.нар. “приятелски” развиващи се държави. Митата в този период са осигурявали д значителна част от приходите в бюджета. Следва да се подчертае, че по това време страната ни не е членка на ГАТТ (Общото споразумение за митата и търговията), което е позволявало вносните, износните и транзитните стоки да бъдат облагани със сравнително високи мита. За осигуряването на спазването на тези два държавни монопола изцяло е променено стопанското и финансовото ни законодателство, което е съответствало на принципите на планово-централизираното стопанство. През 1948 г. е приет друг Закон за митниците, който отменя този отпреди войната, както и редица правилници и наредби за прилагането му. През 1960 г. е приет осъвременен Закон за митниците, който с редица изменения е в сила до началото на 1999 г. Монополът на държавата във външната търговия е отменен едва с влизането в сила на Указ №56 за стопанската дейност през 1989 г., което води до значително изменение на основните задачи и на прерогативите на митническите органи в Република България. Към настоящият етап нормативната база на митническия контрол е регламентирана в Закона за митниците. Правилника за приложение на закона за митниците и Правилника за вътрешния ред на митническите учреждения. От 1999 година влиза в сила настоящият Закон за митниците, като последната му поправка е от 21.12.2001 г. и е в сила от 01.01.2002 г. В структурно отношение той има 240 члена, разпределени в девет части с тридесет и две глави, допълнителни преходни и заключителни разпоредби. Този Закон за митниците е създаден изцяло по подобие на Европейския митнически кодекс С изключение на първата глава “Общи положения” и предпоследната свързана с “Административно наказателните разпоредби” той напълно наподобява на цитирания кодекс. Законът предвижда излизането на два правилника, няколко наредби и инструкции. Първият подзаконов акт е “Правилник за приложението на закона за митниците”, а вторият основен поднормативен акт е “Правилник за вътрешния ред на митническите учреждения”. Правилникът за прилагане на закона за митниците /ППЗМ/ влиза в сила от 01.01.1999 г., последно променян на 18.02.2000 г., и отменя действащия ППЗМ от 1975 година. Обнародван е в ДВ№ 149/1998 година и съдържа 886 члена, състои се от шест части, седемдесет и три глави, допълнителни, преходни и заключителни разпоредби, заедно с 67 приложения. Като цяло ППЗМ развива идеите за либерализация на митническия контрол и уеднаквяването му с европейския такъв. След публикуването на ППЗМ, са издадени и други нормативни актове. По-важните от които са: Наредба № 11/1998 го д. За реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения; Наредба №7/1999 г. за условията и реда за предоставяне на държавни учреждения на отнети или изоставени в полза на държавата моторни превозни средства; Наредба №11/99 за условията и реда за разпореждане от митниците с изоставени и отнети в полза на държавата стоки. В сила са международните митнически конвенции, които Република България е подписала или към които се е присъединила. Освен посочените законови и подзаконови нормативни актове митническото законодателство в страната се регулира и от ратифицираните от Народното събрание на Република България конвенции. Следва да се отбележи, че те представляват нормативни актове, които имат предимство пред нормативните актове, създадени в страната. Някои от тези конвенции са: Митническа конвенция за временно допускане на стоки /АТА/. Брюксел, Об 12.1961г., в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.; Митническа конвенция за международен транспорт на стоки, под прикритието на ТИР карнета, Женева, 14.11.1975г., в сила за нашата страна от 20.04.1978 г.; Митническа конвенция за създаване на международен съюз за публикуване на митнически тарифи, Брюксел, 05.07.1890 г.; Международна конвенция за опростяване на митническите формалности. Женева, 03.11.1923г., в сила за нашата страна от 10.12.1926 г.; Конвенция за митнически улеснения в полза на туризма и допълнителния протокол към нея, съставена в Ню Йорк на 04.06. 1954г., в сила за страната ни от 05.01.1960 г.; Конвенция относно временен внос на частни шосейни превозни средства, съставена в Ню Йорк на 04.06.1954г. и в сила за нашата страна от 07.01.1960г.; Митническа конвенция относно контейнерите, създадена в Женева на 02.12.1972 г и в сила за нашата страна от 22.08.1977г..; Митническа конвенция за режима на палети, използвани при международен транспорт, Женева, 09.12 1960г., в сила за нашата страна от 12.06.1962 г. Конвенция за създаване на Съвет за митническо сътрудничество, Брюксел, 15.12.1950г. и в сила за нашата страна от 01 08.1962 г.; Митническа конвенция относно улесненията, които се дават за внос на стоки, предназначени да бъдат показани или използвани на изложение, панаир, конгрес или подобно мероприятие, съставена в Брюксел на 08.06.1961 г. и в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.; Митническа конвенция относно временния .внос на професионални материали, Брюксел, 08.06.1961г. и в сила за нашата страна от 01.11.1964г.; Международна митническа конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите режими, съставена в Киото на 18.05.1973 г. и в сила за нашата страна от 20.07.1982г.; Митническа конвенция относно временен внос на търговски шосейни превозни средства, съставена в Женева на 18 .05 .195 6г., в сила за нашата страна от 07. 01.1960г. ,• Митническа конвенция относно временен внос на амбалажи, съставена в Брюксел на Об.10.1960 г. и в сила за нашата страна от Об.12.1969 г. От 01.01.2000 година влиза в сила Валутния закон, с които се отмени действащия от 1966 г. Закон за сделките с валутни ценности и валутен контрол. С него страната ни се доближава до европейските стандарти. За митническата администрация влизането на Валутния закон породи нови задължения: нова декларация, нови регистри и информация, нови лимити за износ и внос на валутни ценности и.други. Изтегляне 352 Kb. Сподели с приятели:
|