1. Митническата дейност в България в исторически план



страница1/4
Дата09.04.2018
Размер0.72 Mb.
#65179
  1   2   3   4


1. Митническата дейност в България в исторически план
След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство, на 07.04.1879 г. администрацията на временното руско управление изготвя, а императорският комисар княз Дондуков -Корсаков утвърждава „Проект за митарствен устав на Българското княжество". Този устав на практика е ползван основа на първия митнически закон у нас в първите години след възстановяването на българската държава.В него се е предвиждало в Княжество България да не могат да се налагат мита, по -високи от 8% за вносните стоки. По този начин внасяните чуждестранни стоки в сравнение с произвежданите по занаятчийски начин български стоки стават значително по -евтини. Това води до западане на българските занаяти и впоследствие до разоряване на повечето от българските занаятчии. На практика Княжество България не е в състояние да провежда самостоятелна митническа политика в интерес на своята национална икономика, което се отразява негативно на състоянието на бюджета на княжеството.

През 1879 г. се приема и Временна инструкция за митническите учреждения в Българското княжество. По- късно през 1881 г. се разработва Проект за обща митническа тарифа за вносните и износните стоки, основаваща се на специфичните мита, което по това време е сравнително по-благоприятно за фиска. Независимо от сравнително ниския размер на митата те са представлявали един от най- важните приходоизточници за бюджета и през първите дванадесет години след възстановяването на българската държава между 1879 г. и 1890 г. те са заемали между 12,3% и 19,7% от общите приходи за държавния бюджет.

През 1885 г. се приема Закон за митниците на Княжество България, а през 1900г. - Правилник за митниците. В него се детайлизират някои основни постановки, свързани с дейността на митническите служители, служебната им отговорност преминаването на стоките през границата, процедурите по обмитяването и т. н.

Значително изменение на митническия режим у нас настъпва с приемането в началото на 1895 г. на Закон за насърчение на местната индустрия. Съгласно неговите разпоредби се освобождават от вносно мито непроизвежданите в нашата страна суровини и материали, а също и машините, необходими за изграждането на български индустриални предприятия. По този начин по законодателен път чрез регламентация на регулирането на външнотърговските взаимоотношения се дава възможност за развитието на националното производство и преимуществено на индустрията. С оглед на преодоляването или по-скоро заобикалянето на неравноправните разпоредби на Берлинския договор по отношение на митническия режим, по предложение на кабинета на Стефан Стамболов Народното събрание приема „Закон за сключване на търговски договори с всички държави, които биха пожелали това". Първата държава, която след приемането на закона, сключва междудържавен договор с Българското княжество е Великобритания. В него вносното мито за английските стоки вече е 8,5%, вместо 8 %, както е предвидено на Берлинския конгрес през 1878 г.

През 1906 г. се приема нов Закон за митниците, а през 1938 г. -Правилник за митническата стража. Тези два нормативни акта са в сила до 1948 г. Относително високи са приходите от мита непосредствено след Първата световна война, когато те възлизат на около 30% от общите бюджетни приходи. По- късно те намаляват и според статистическите данни от средата на тридесетте години на XX век митата са представлявали между 11,9% и 13,3% от общите бюджетни приходи. През годините на Втората световна война приходите от мита чувствително намаляват поради военните действия на основните търговски партньори на България.

По времето на планово-централизираното стопанство е установен абсолютен държавен монопол на външната търговия, както и държавен валутен монопол. Основната задача в този период на митническия контрол и на митническите органи при облагането с мита е преди всичко да осигуряват спазването на тези два държавни монопола, а на по-заден план е да събират митата, независимо че те са значително перо в бюджета по това време.

През периода 1948-1990 г. митата със страните, имащи развито пазарно стопанство, от Европейската икономическа общност, САЩ, Канада, Япония и т. н. са твърде високи за сметка на тези със страните, които членуват в бившия Съвет за икономическа взаимопомощ или са включени в групата на т.нар. “приятелски” развиващи се държави. Митата в този период са осигурявали д значителна част от приходите в бюджета. Следва да се подчертае, че по това време страната ни не е членка на ГАТТ (Общото споразумение за митата и търговията), което е позволявало вносните, износните и транзитните стоки да бъдат облагани със сравнително високи мита. За осигуряването на спазването на тези два държавни монопола изцяло е променено стопанското и финансовото ни законодателство, което е съответствало на принципите на планово-централизираното стопанство.

През 1948 г. е приет друг Закон за митниците, който отменя този отпреди войната, както и редица правилници и наредби за прилагането му. През 1960 г. е приет осъвременен Закон за митниците, който с редица изменения е в сила до началото на 1999 г. Монополът на държавата във външната търговия е отменен едва с влизането в сила на Указ №56 за стопанската дейност през 1989 г., което води до значително изменение на основните задачи и на прерогативите на митническите органи в Република България.

Към настоящият етап нормативната база на митническия контрол е регламентирана в Закона за митниците. Правилника за приложение на закона за митниците и Правилника за вътрешния ред на митническите учреждения.

От 1999 година влиза в сила настоящият Закон за митниците, като последната му поправка е от 21.12.2001 г. и е в сила от 01.01.2002 г. В структурно отношение той има 240 члена, разпределени в девет части с тридесет и две глави, допълнителни преходни и заключителни разпоредби.

Този Закон за митниците е създаден изцяло по подобие на Европейския митнически кодекс С изключение на първата глава “Общи положения” и предпоследната свързана с “Административно наказателните разпоредби” той напълно наподобява на цитирания кодекс.

Законът предвижда излизането на два правилника, няколко наредби и инструкции. Първият подзаконов акт е “Правилник за приложението на закона за митниците”, а вторият основен поднормативен акт е “Правилник за вътрешния ред на митническите учреждения”.

Правилникът за прилагане на закона за митниците /ППЗМ/ влиза в сила от 01.01.1999 г., последно променян на 18.02.2000 г., и отменя действащия ППЗМ от 1975 година. Обнародван е в ДВ№ 149/1998 година и съдържа 886 члена, състои се от шест части, седемдесет и три глави, допълнителни, преходни и заключителни разпоредби, заедно с 67 приложения.

Като цяло ППЗМ развива идеите за либерализация на митническия контрол и уеднаквяването му с европейския такъв.



След публикуването на ППЗМ, са издадени и други нормативни актове. По-важните от които са:

  • Наредба № 11/1998 го д. За реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения;

  • Наредба №7/1999 г. за условията и реда за предоставяне на държавни учреждения на отнети или изоставени в полза на държавата моторни превозни средства;

  • Наредба №11/99 за условията и реда за разпореждане от митниците с изоставени и отнети в полза на държавата стоки. В сила са международните митнически конвенции, които Република България е подписала или към които се е присъединила.

Освен посочените законови и подзаконови нормативни актове митническото законодателство в страната се регулира и от ратифицираните от Народното събрание на Република България конвенции. Следва да се отбележи, че те представляват нормативни актове, които имат предимство пред нормативните актове, създадени в страната. Някои от тези конвенции са:

  • Митническа конвенция за временно допускане на стоки /АТА/. Брюксел, Об 12.1961г., в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.;

  • Митническа конвенция за международен транспорт на стоки, под прикритието на ТИР карнета, Женева, 14.11.1975г., в сила за нашата страна от 20.04.1978 г.;

  • Митническа конвенция за създаване на международен съюз за публикуване на митнически тарифи, Брюксел, 05.07.1890 г.;

  • Международна конвенция за опростяване на митническите формалности. Женева, 03.11.1923г., в сила за нашата страна от 10.12.1926 г.;

  • Конвенция за митнически улеснения в полза на туризма и допълнителния протокол към нея, съставена в Ню Йорк на 04.06. 1954г., в сила за страната ни от 05.01.1960 г.;

  • Конвенция относно временен внос на частни шосейни превозни средства, съставена в Ню Йорк на 04.06.1954г. и в сила за нашата страна от 07.01.1960г.;

  • Митническа конвенция относно контейнерите, създадена в Женева на 02.12.1972 г и в сила за нашата страна от 22.08.1977г..;

  • Митническа конвенция за режима на палети, използвани при международен транспорт, Женева, 09.12 1960г., в сила за нашата страна от 12.06.1962 г.

  • Конвенция за създаване на Съвет за митническо сътрудничество, Брюксел, 15.12.1950г. и в сила за нашата страна от 01 08.1962 г.;

  • Митническа конвенция относно улесненията, които се дават за внос на стоки, предназначени да бъдат показани или използвани на изложение, панаир, конгрес или подобно мероприятие, съставена в Брюксел на 08.06.1961 г. и в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.;

  • Митническа конвенция относно временния .внос на професионални материали, Брюксел, 08.06.1961г. и в сила за нашата страна от 01.11.1964г.;

  • Международна митническа конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите режими, съставена в Киото на 18.05.1973 г. и в сила за нашата страна от 20.07.1982г.;

  • Митническа конвенция относно временен внос на търговски шосейни превозни средства, съставена в Женева на 18 .05 .195 6г., в сила за нашата страна от 07. 01.1960г. ,•

  • Митническа конвенция относно временен внос на амбалажи, съставена в Брюксел на Об.10.1960 г. и в сила за нашата страна от Об.12.1969 г.

От 01.01.2000 година влиза в сила Валутния закон, с които се отмени действащия от 1966 г. Закон за сделките с валутни ценности и валутен контрол. С него страната ни се доближава до европейските стандарти.

За митническата администрация влизането на Валутния закон породи нови задължения: нова декларация, нови регистри и информация, нови лимити за износ и внос на валутни ценности и.други.



2. Mитническата политика
Митническата политика се определя като много важен лост за икономическо развитие на всяка страна, което налага необходимостта тя правилно да се определя и насочва. Митническата политика има за цел установяване на контрол по движението на стоки през държавните граници.

Митническата политика по контрол на стоките включва различни по своя характер процедури. Тези процедури засягат както работата на митническите органи, така и задълженията и функциите на търговците. Процедурите, извършвани от митническите служители, по установяване на контрол на стоките, задължително се извършват в строго определен и установен ред и се изразяват в задължителни действия по документиране, установяване на проверки, обмитяване, оформяне на митническа документация, обезпечаване и събиране на митнически сборове.1

Характера на митническата политика се определя от всяка отделна държава. Той е в силна зависимост от степента на икономическо развитие на страните, различните им политически цели, различните им производствени и потребителски възможности. В този смисъл всяка държава изгражда своя митническа политика, която в най-голяма степен отговаря на нейните политически, икономически и социални интереси.

Чрез митническата политика държавата поема върху себе си функции на регулиране на международния обмен. Държавната митническа политика се изразява в установяване на насочена икономическа политика за осигуряване на икономическо развитие с оглед постигане на научно -технически, икономически и социален прогрес.

Трябва да се отбележи, че държавното регулиране на пазарната икономика се определя от необходимостта да се решават макроикономически и социални проблеми в интерес на нацията. Разрешавайки, забранявайки или ограничавайки вноса или износа на съответните стокови позиции, държавата фактически влияе върху интензивността на външноикономическите контакти. Аналогичен е резултатът, когато тя установява високи митнически ставки по вноса на стоки от чужбина, когато определя ниски равнища на митническото облагане, т.е. митническата политика на държавата е с определяща роля в общо икономическото развитие на страната.

Митническата политика установява т. нар. митнически режим, който може да се определи като съвкупност от вътрешни нормативни актове, митнически тарифи и международни договори. Митническият режим също се определя в зависимост от митническата политика, която дадена страна е решила да провежда.

Много е важно, в процеса на упражняване на съответния митнически режим, служителите на митническите служби да познават митническите нормативни актове и тарифи, както и мотивите за тяхното създаване, за да ги прилагат правилно, ефективно и с разбиране. Ето защо, от митническите служители се изискват солидни икономически и юридически познания, които в повечето страни се добиват чрез няколко годишно специално обучение.

Най-общо може да се каже, че митническата политика е съвкупността от действия, които държавата прилага, за регулиране на външнотърговската стратегия.

Съществуването на митническата политика напрактика е невъзможно без съществуването на основните й елементи:


  • мита, данъци и такси;

  • създадена организация за осъществяване на митническа политика;

  • управление на митническата политика, което включва: планирането, анализа, отчетността и контрола.

Митата са основен митнически регулатор. Те са вид данък, с който се облагат стоките, обект на внос, а в някои случаи и на стоките, които са обект на износ. Митата притежават всички основни черти на данъка. Те са парично плащане на юридическите и физическите лица, които внасят или изнасят стоки. Това внасяне има задължителен и непротиворечив характер.2

Като вид косвен данък митата имат следните отличителни характеристики:



  • митата се събират принудително и не зависят от волята и желанията на данъкоплатеца;

  • митата се събират безвъзмездно, т.е. срещу плащането на митото не се получава никаква друга услуга;

  • митото е предназначено за държавата и постъпва в държавния бюджет;

  • събирането на митото се извършва от специални субекти, определени със закон и обособени в митническа декларация.

Важен елемент от определянето на митото е митническата граница, чието преминаване е условие за извършване на митнически контрол.

Митническата политика се намира под прякото влияние на фактори, които най-общо могат да се разделят на вътрешни и външни. Към външните фактори се отнасят подписаните от дадена страна споразумения за намаляване и премахване на митата с международни организации като СТО, МВФ, Митническия съюз на Европа и др., отношението на чуждестранните инвеститори и рейтингът на страната в международен план и т.н. Към вътрешните фактори, оказващи влияние могат да се отнесат явления като: намаляване обема на вноса, преструктуриране на стопанството, формиране на нова износна и вносна структура, промяна ставките на митата за отделните стоки и цели групи и др.

Контролът заема най-голямата част от митническата политика. Митническият контрол е отношение между държавата и данъкоплатците, с което се цели спазването и коригирането на митническата политика. В България например, конкретните цели на митническия контрол на настоящия етап са свързани с повишаване на събираемостта на митата вследствие на подобряване на организацията и условията на работа в митническата администрация. Трябва да се каже, че наличието на митническа политика е предпоставка за ефективен митнически контрол.

3. Същност на митническия контрол
Същността на митническия контрол може да бъде определена от различни гледни точки.

Митническият контрол проверява внасяните и изнасяните стоки, за да се установи дали вносът или износът е законен и да се определят качествата, количеството и стойността на внасяните и изнасяните стоки.

Според новия закон Митнически контрол е “извършването от митническите органи на специфични действия: като проверка на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия за осигуряването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове."3

Според Теорията на управлението, управлението на митническата дейност може да бъде разделено по функции на управление, сред които контролът заема особено важно място.

Според редица автори митническият контрол представлява система от дейности, предхождащи процеса на обмитяване на стоките. Те обясняват появата на митническия контрол с разликата във времето и мястото на възникване на “генераторния факт” и ликвидацията на данъка. Заради това се налага форма на наблюдение на стоките. Тази форма на наблюдение е именно митническият контрол.

Това определение е заимствало от действащия Закон за митниците, където митническият контрол е част втора от закона, а обмитяването е част трета.

Внимателният анализ на съдържанието на обмитяването показва, че то е основното съдържание на митническия контрол. Като съвкупност от процедури, то включва деклариране, манифестираме, преглеждане, описване, оценяване и тарифиране на стоките, изчисляване, заплащане или обезпечаване на митните сборове или пропускане на стоките безмитно и коригиране на отклоненията.

Обмитяването обхваща движението на стоките от пресичане на държавната граница, която е и митническа граница. С опита за пресичане или с пресичането на границата възникват задълженията, свързани с митнически контрол: деклариране, пропускане с или без мито.

Митническият контрол4 е вид специализиран финансов контрол, притежаващ специфична организация, технология и методология, имащ за цел спазването на установения външнотърговски режим. Подобно интерпретиране дава възможност да се разгледат поотделно въпросите за същността, съдържанието, организацията, методологията и технологията на митническия контрол.

В новия Закон за митниците е въведено и понятието митнически надзор, който е дефиниран като “съвкупност от действия на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор”. Разграничат се действията на субекта на контрол /митническата администрация/ при еднаквост на целите, организация, работата, методология и технология. Разграничението е на общи и специфични действия.

В общите характеристики може да се посочи:


  • общ субект на действие - митническата администрация;

  • общ обект на контрол;

  • общ характер на дейността - по същество се извършва контрол, но в по- общ план.

Освен общите черти митническият контрол и надзор се различават в:

  • в по- широкото поле на обхват на митническия надзор – всички стоки с влизането си на митническата територия са под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол;

  • митническият надзор преминава в митнически контрол след определяне на митническия статут на стоките, тоест след като се определи митническият режим или митническото направление;

  • митническитят надзор приключва, когато стоките са изнесени или унищожени, условията за преференциално третиране са премахнати или се получи разрешение за друго целево предназначение. Едновременно с него приключва и възможността за митнически контрол;

  • възможностите за въздействие на надзора се обуславят от възможностите на въздействие на митническия контрол, откъдето следва, че те се отнасят като общ контрол към специфичен;

  • митническият контрол предполага специфични действия, докато надзорът – общи.

  • митническият надзор дава възможност да бъде извършен контрол, но не всяка възможност може да бъде реализирана, което обуславя и репрезентативния характер на митническия контрол.

С делението на митническия контрол на общ (митнически надзор) и специализиран се постигат повече знания за процесите, които съпътстват обектите на контрол, по- голяма измеримост на контролното въздействие.

Според общата теория на контрола53, митническият контрол има следните елементи:



  • Формулира режима в очертаната митническа политика;

  • Измерване на очакваното състояние;

  • Оценка на фактическото състояние.

  • Диагностика;

  • Коригираща програма за действие.

Митническият контрол се разделя на различни видове. Според близостта на обекта на контрол към субекта на контрол се разделя на:

  • вътрешен;

  • ведомствен.

Вътрешен контрол се реализира в самото митническо учреждение - пункт, районна митница, митническо бюро и т. н. Митническият контрол се осъществява от митническите служители върху преминаващитге стоки, пътници, при изпълнение на служебните им задължения. Ведомствен е контролът, осъществяван от Агенция “Митници” по отношение на своите подразделения.

Според вида на транспортното средство митническият контрол се подразделя на:



  • контрол на автомобили;

  • контрол на самолети;

  • контрол на кораби;

  • контрол на железопътни превози.

Според предмета на контролната дейност:

  • физически и юридически лица;

  • местни и чуждестранни лица;

  • частни и държавни.

Според териториалния обхват митническият контрол бива национален и международен.

Един от основните моменти при разглеждането на същността на митническия контрол е митническата територия на съответната страна и в частност на Република България, на която могат да се извършват митническите контролни процедури. Митническата територия в редица случаи не съвпада с държавната територия. Нейните елементи са:



  • Сухоземна митническа територия. Тя може да бъде определена като земята (сушата), принадлежаща на съответната държава в рамките на нейните митнически граници, а също и островите, принадлежащи в териториалното море, изкуствените острови, установки, съоръжения и конструкции, които тя е изградила в морската изключителна икономическа зона или които тя стопанисва и над които упражнява изключителна юрисдикция по отношение на митническото законодателство;.

  • Водна митническа територия е пространството на реките, езерата, водохранилищата и каналите, разположени в пределите на митническата територия, а също вътрешните морски води, териториалното море и прилежащата зона.

  • Въздушна митническа територия представлява пространството над сухоземната и водната митническа територия на съответната страна, определено чрез мислено прокарване на вертикална линия, чиято основа се явява границата на сухоземната и водната митническа територия.

Основно изискване за определянето на митническата територия е националното митническо законодателство, което действа за определената с междудържавни договори митническа територия на държавата (съответно сухоземна, водна и въздушна).

При характеризирането на същността на митническия контрол следва да бъдат отбелязани и основните функции, които изпълняват определените от митническите органи мита, а именно:



  • социално-икономическа - намира конкретен израз в регулирането на външнотърговските отношения. Облагането с мита на вносните, износните и транзитните стоки е диференцирано по отделни видове или групи стоки. Прилагането на високи ставки на митата ограничава развитието на външната търговия, а ниските ставки на митата я стимулират. Социалният аспект на тази функция се изразява в обстоятелството, че чрез промяна на равнището на митническите ставки и използването на различни митнически се насърчава местното производство.

  • фискална - проявлението на тази функция е в осигуряването на финансови средства за бюджета. Значението на тази функция в последните години постепенно намалява, тъй като не само България, но и в страните, членуващи в Световната търговска организация (СТО), постепенно намаляват размера на митата си;

  • политическа - изразява се в оказване на политически натиск чрез митническата си политика от по-силните в икономическо отношение страни по отношение на страните с по-слабо развито стопанство. Това на практика става, като се налагат прекомерно високи вносни мита от по-силно развитата държава за стоките, произведени в развиващата се страна, което довежда до още по-голямото й икономическо изоставане. Познати са редица случаи на оказване на политически натиск чрез използването на икономически средства за принуда, каквито са митата, за постигането на някои стратегически интереси на водещи страни в стопанско и военно отношение във вреда на слабо развити държави.

В последните десетина години една от основните цели на митническия контрол е намаляването на фискалната функция. Митата представляват все още важен приходоизточник за държавния бюджет, но техният относителен дял в общия размер на приходите намалява в последните години. Това на практика обуславя излизането на преден план на другата основна цел на митническия контрол, която се свежда до защита на интересите на българското производство от конкурентен за българските производители внос и особено ако се използват дъмпингови цени, както и стимулирането на ефективния износ на български стоки. От съществено значение за развитието на митническия контрол в бъдеще е неговата решаваща роля при предпазване на населението на страната и на останалите потребители от страните на ЕС, както и на групата страни, желаещи да се присъединят към неговите структури от редица стоки, чието контрабандно преминаване е забранено по силата на международни конвенции и спогодби. Като такива стоки са дефинирани наркотиците, вредните химикали, биологически и бактериологически вещества, оръжие, селскостопански произведения и продукти, опасни за здравето, защитени видове диворастящи растения и диви животни, произведения на изкуството и културата, в т.ч. и тези с археологическа стойност, валута и ценни книжа над определените със закона размери, благородни метали над определените норми от българското законодателство и т.н.

Осъществяването на митническият контрол се извършва съвместно със следните държавни органи:



  • правоохранителните органи на границата от системата на МВР - - граничната полиция и паспортната служба;

  • за ветеринарно-санитарен контрол и за фитосанитарен контрол;

  • за здравен контрол на преминаващите пътници;

  • за контрол върху превозните средства от Управление “Пътни разрешителни и такси” при Министерството на благоустройството и регионалното развитие и др.

Синхронизацията на контролните действия между посочените държавни контролни органи в името на защитата и отстояването на държавните интереси е в основата на ефективния граничен, респективно митнически контрол, В тази връзка от съществено значение е и съвместната борба на посочените държавни органи срещу негативните явления в досегашната им дейност, от които най-важна е борбата срещу различните форми на корупция.
Каталог: old -> temi
temi -> Тема 1: Видове изображения, модели и формати
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Тема 1: Изисквания за изработване на уеб-сайт
temi -> Тема компютърни мрежи
temi -> 1. Обща характеристика на информационните системи Същност Съществуват много дефиниции на понятието „информационна система”
temi -> План-конспекти по отчитане на външнотърговски сделки-теория
temi -> Тема проблемен анализ
temi -> Основни понятия при формиране себестойността на изделия в производствени предприятия
temi -> 1. Маркетингови проучвания Marketingsforschungen


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница