1. Мястото на творбата в Ботевото творчество



Дата19.01.2018
Размер25.18 Kb.
#48584
БОРБА”

/анализ/
1.Мястото на творбата в Ботевото творчество.

- със стихотворения като “Елегия” и особено “Борба” или “Моята молитва” Ботев отваря нова страница в нашата поезия: на историко – философските размишления и прозрения, на психологическите проникновения, на своеобразен “публицистичен”, граждански патос, претворен в ярки поетични образи
2. Първа публикация – бр.4 на в.”Дума на българските емигранти” от 17 юли 1871 г.

- стихотворението “Борба” изразява душевното състояние на поета през пролетта и началото на лятото същата година – неговите напрегнати търсения, идейна зрелост и политическа мъдрост, глъбините на философските му прозрения
3. Композиция

- стихотворението не е разделено на строфи и звучи като единен поток на съзнанието, който поражда многобройни исторически и културни асоциации
4. Картината на българското робство

- разгърната в картина на световното робство

- гневът е насочен не толкова срещу тиранина, колкото срещу вътрешните врагове на народа – чорбаджийство, интелигенция, духовенство
5. Българската действителност

- представена с размитите граници между доброто и злото, истината и лъжата, свободата и робството

- отключена е „злобната” историческа памет на героя, който откроява българския парадокс: „Свестните у нас считат за луди”.

- Ботев редактира християнската триада любов–вяра–надежда, преобръщайки в негативен план нейните значения, и въвежда възрожденската метафора за дълбокия мъртвешки сън на отечеството
6.Чорбаджийството, духовенството и интелигенцията като съсловия са пародирани последователно едно след друго:
- в етимологията на думата „богат” влиза идеята за нещо, дадено от Бога - вместо това богатият е измамил Бога „с молитви, с клетви, с думи лъжливи”;

- основната мисия на интелигенцията, учители и вестникари, е да сее мъдрост - вместо това те „мъдруват”, проповядвайки страха от Бога като начало на всяка мъдрост;

- духовникът според Библията е пастир на народното стадо - вместо това духовенството е наречено от Ботев „стадо от вълци във овчи кожи” – преобърнат християнски афоризъм
7. Мъдрият библейски цар Соломон - наречен „тиран развратен”, а неговите мъдри притчи „свещена глупост”

- пародията продължава и тук, защото светостта е истина, и то абсолютна
8. Глобалната нравствена антиномия, разделяща на две цялата досегашна история на човечеството

- на единия полюс винаги са стояли разумът и съвестта

- на другия – лъжата и робството

/За съжаление светът е свикнал да се кланя на тиранията и злото, да целува тежката им желязна ръка. Ботев преобръща библейската притча за бедния Йов. Щом Бог наказва тоя, когото обича, за да изпита любовта му към себе си, значи „Бог не наказва, когото мрази”.../
9. С тази притча е завършвал първият вариант на стихотворението, публикуван във в-к „Дума на българските емигранти” . С прибавените десет стиха във втория вариант в „Песни и стихотворения” Ботев му придава много по-определено идейно и революционно значение.

10. Идеята може да се обобщи така: целият свят, не само България, е едно кърваво и грешно царство на роби и господари, на подлост, разврат и сълзи. Но вече е ударил дванадесетият час на робството, борбата е закипяла и достойният човек на своята епоха се е изправил пред дилемата на чия страна да застане – на истината и свободата или на лъжата и робството? Човекът стои пред проблема за драматичния избор: хляб или куршум, свобода или смърт! Лозунгът на Парижката комуна, която Ботев заедно с галацкия учител Величко Попов поздравява и в защита на която написва памфлета „Смешен плач”, става поанта на неговото стихотворение „Борба”.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница