1. Наименование на курса

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.

Специалност(и)

<наименование>¹

Славянска филология

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...

ще могат ...

• 
  Проблематизират литературните текстове на Възраждането.
  
• 
  Пишат научно съчинение по проблематика от литературата и книжовността на Българското възраждане.
  
• 
  Проучват самостоятелно необходимата библиография за всяка конкретна тема по възрожденска литература.
  
• 
  Преминат успешно на държавния изпит по български литератури.
  

текст (общо описание), напр. аудиторно

10.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)

11.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)

12.Съдържание на курса

текст (общо описание)

• 
  Фолклор / Литература
  
• 
  Теоцентризъм / Етноцентризъм / Антропоцентризъм
  
• 
  Западноевропейски Ренесанс / Българско възраждане
  
• 
  Общото / особеното в парадигмите на Балканските възраждания
  

13.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>

1. 
   Аретов, Н. Българското възраждане и Европа. С., 1995.
   
2. 
   Енциклопедия на Българската възрожденска литература. В. Търново, 1996. Съставители: Ив. Радев, Е. Налбантова, Н. Аретов, Р. Радев и др.)
   
3. 
   Кръстева, М. Сюжетът в българските възрожденски повести. С., 1995.
   
4. 
   Кръстева, М. От разпятието до мрака. Пловдив, 2001.
   
5. 
   Кръстева, М. (Светло)сенките на Възраждането и сянката на Чинтулов. С., 2004.
   
6. 
   Леков, Д. Българска възрожденска литература. В два тома. С., 1981
   
7. 
   Радев, Ив. История на българската литература през Възраждането. С., 1996.
   
8. 
   Станева, К. Гласове на Възраждането. С., 2001.
   
9. 
   Страшимирова, Св. Българинът пред прага на новото време. С., 1992.
   
10. 
    Топалов, К. Българска възрожденска литература (в съавторство с Н. Чернокожев). С., 1998.
    

14.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците

15.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)

• 
  Писмен тест от 20 въпроса, обхващащи цялото Възраждане, отразено в литературата от Паисий до Ботев.
  
• 
  Писане на научно съчинение, което изисква изработване на научна теза, аргументация, изводи и библиографска осведоменост.
  

• 
  Активното участие в семинарните занятия през двата учебни семестъра.
  
• 
  Редовното посещение на лекциите през двата учебни семестъра и участие в лекционните дискусии.
  
• 
  Успешното представяне на теста, който се оценява по скалата: Отличен 6.00 за пълни и верни отговори на 18 въпроса; Мн. добър 5.00 за пълни и верни отговора на 16 въпроса; Добър 4.00 за пълни и верни отговори на 14 въпроса; Среден 3.00 за пълни и верни отговори на 12 въпроса.
  
• 
  Структурата на научното съчинение и неговото съдържание. Научното съчинение се оценява с оценка от Слаб 2.00 до Отличен 6.00.
  

16.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>

17.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително

18.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина²

а) лекции (списък от теми или текстов файл)

1. 
   Ренесансът и Възраждането. Културноестетическа и хронотопична съпоставка между Ренесанса на западна Европа и Българското възраждане. Типологичен релеф на литературните направления в западна Европа - естетически особености на класицистичното, романтичното, сантименталното, просвещенското и еклектичното им „омесване” у нас през Възраждането. Изследвания и изследователи.
   
2. 
   Периодизация на възрожденската литература. Възрожденски и съвременни постановки за периодизацията на възрожденския литературен процес. Спорни проблеми. Мнения за и против (не)надеждността на литературноисторическите периодизации. Литературноестетическа периодизация. Мотивация.  Изследвания и изследователи.
   
3. 
   Българските книжовници преди Паисий. Дамаскинарската линия. Католическата книжнина. Ранната възрожденска историография: диахрония и синхрония. ОТЕЦ ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ. Автентични документи за живота му. Съвременници на Паисий и техните исторически съчинения (Анонимната Зографска история. Историята на йеромонах Спиридон. Историческите съчинения на Блазиус Клайнер и Йован Раич). “История славянобългарска”: преписи, преправки, приписки. Домашни и чужди извори; композиционни особености. Проблемен анализ на „История славянобългарска”. Академични дискусии около биографичното битие на Паисий и „История славянобългарска”. Изследвания и изследователи.
   

• 
  ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ТЕКСТ. Паисий Хилендарски. “История славянобългарска”. Желателно е студентите да прочетат поне още едно историческо съчинение на ранновъзрожденската историография по техен избор.
  

4. 
   СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. Житейски път. Книжовни периоди и съчинения. “Житие и страдание грешнаго Софрония”. Академичните дискусии за жанра на „Житието”. Проблемен анализ. Изследователи и изследвания.
   

• 
  ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ТЕКСТ. Софроний Врачански. “Житие и страдания грешнаго Софрония”. Желателно е студентите да прочетат поне още едно съчинение на Софроний Врачански по техен избор.
  

5. 
   Интелигенцията от 20-те и 30-те години на ХIХ век: д-р Петър Берон, Неофит Рилски, Райно Попович, Емануил Васкидович, Неофит Бозвели,  Христаки Павлович, Васил Априлов и др. „Буквар с разни поучения” („Рибен буквар”) на Д-Р ПЕТЪР БЕРОН. Към историята и теорията на взаимоучителната метода. Ролята на възрожденския предговор. Композиция на „Рибния буквар” и новото, с което идва в културата на Българското възраждане. За другите книжовни и научни изяви на Берон. ВАСИЛ АПРИЛОВ. Връзките на Априлов с Ю. Венелин и представителите на руската академична общност. Априлов като теоретик и практик на новобългарското образование. Еволюция на националното съзнание на българите-еленофили. Съчиненията на В. Априлов – теми, идеи, композиция.  Изследвания и изследователи.
   

• 
  ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ТЕКСТ. Петър Берон “Рибен Буквар”. Васил Априлов. “Денница на новобългарското образование”. Желателно е студентите да прочетат поне още един текст от Васил Априлов по техен избор.
  

6. 
   Обща характеристика на идейно-естетическите и книжовни търсения на 40-те и 50-те години на ХІХ век. Поява на периодичния печат. Начало и развой на църковната борба до 1844 година и навлизането й в политическа фаза. От даскалската поезия до появата на първото литературно-художествено поколение и неговите оригинални литературни дирения. ОДЕСКИ ЛИТЕРАТУРЕН КРЪГ (представители, културни сблъсъци, текстове).  Изследвания и изследователи.
   
7. 
   НАЙДЕН ГЕРОВ и възрожденската култура. За многостранните изяви на Геров (учебникаря, даскала, поета, пътеписеца, епистоларната личност, политика, дипломата). “Стоян и Рада” – между фолклора и литературата. Специфика на жанра „баладна мистификация”. Изследвания и изследователи.
   

• 
  ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ТЕКСТ. Найден Геров. “Стоян и Рада”.
  

8. 
   Познатият и недосяганият архимандрит НЕОФИТ БОЗВЕЛИ (монахът, даскалът, книжовникът, поборникът, политикът, заточеникът). Книжовната дейност на Бозвели в контекста на изявите на поколението на възрожденските даскали от 30-те години на ХІХ-ти век. Литературни нововъведения в диалозите на Бозвели от 40-те години на ХІХ-ти век. Жанрови белези, идеи, образи в диалозите “Просвещенний европеец, полумершая Мати Болгарии и син Болгарии” и “Плач бедная Мати Болгарии”. Други диалогични текстове. Епистолария. Изследвания и изследователи.
   

• 
  ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ТЕКСТ. Неофит Бозвели. “Плач бедная Мати Болгарии. Желателно е студентите да прочетат поне още един диалог на Бозвели по тяхно желание.
  

9. 
   ДОБРИ ЧИНТУЛОВ – казаното и неказаното за него в литературната наука. Към проблема за хронологията и периодизацията на Чинтуловата поезия (аргументи за и против надеждността на хронологизациите на една поезия с неустановен авторски статут). Автентични и неавторизирани поетически текстове, предписвани на Чинтулов. Ръкописните учебници на Чинтулов. Изследвания и изследователи.
   

• 
  ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ТЕКСТ. Добри Чинтулов. (Не)авторизирана поезия.
  

10. 
    ГЕОРГИ РАКОВСКИ – дела и документи. Периодични издания, в които публикува и които издава самостоятелно. Раковски като радетел за всичко българско (род, език, история, вяра…) Раковски – политическият водач. Поетът Раковски. Раковски като автобиографична личност. Изследвания и изследователи.
    

• 
  ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ТЕКСТ.  Георги Раковски. “Горски пътник”; „Неповинен българин”.
  

11. 
    ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ (ДЯДО СЛАВЕЙКОВ): от преводачеството на любовни и анакреонтични текстове към търсенето на оригинални поетически внушения. Жанрове, теми, идеи, образи. Сполуки и несполуки. За другите жанрови изяви на П. Р. Славейков: смешните календари, драматични опити, критикът и теоретикът, журналистът и публицистът Славейков. Изследвания и изследователи.
    

• 
  ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ТЕКСТ. Петко Славейков. Поезия от различни жанрове (преводна и оригинална). “Не пей ми се”. “Жестокостта ми се сломи”. “Изворът на белоногата”, ”Що е роман”, публицистика.
  

12. 
    ПОЕМАТА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО: от баладната мистификация до оригиналната литературна поема. Литературните поеми на Георги Раковски, Григор Пърличев, Райко Жинзифов, Никола Козлев, Христо Ботев. Сюжетно-тематични особености. Изследвания и изследователи.
    

• 
  ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ТЕКСТ. Георги Раковски. “Горски пътник”. Григор Пърличев “Сердарят”. Райко Жинзифов. “Кървава кошуля”. Никола Козлев. “Чер арап и хайдут Сидер”. Христо Ботев. „Хайдути”, “На прощаване”, “Пристанала”, “Зададе се облак тъмен”.
  

13. 
    ОТ ПРЕВОДНАТА И ПОБЪЛГАРЕНА КНИЖНИНА КЪМ ОРИГИНАЛНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВЪЗРОЖДЕНСКАТА БЕЛЕТРИСТИКА. Белетристиката на Илия Блъсков, В. Друмев и Л. Каравелов. Културата на Българското възраждане и невъзможният роман до Освобождението. Поява на новобългарския разказ.  Изследвания и изследователи.
    

• 
  ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ТЕКСТ.  Васил Друмев. “Нещастна фамилия”. “Ученик и благодетели”. Илия Блъсков. “Изгубена Станка”. “Злочеста Кръстинка”. Любен Каравелов. “Книга за страданията на българския народ”. “Крива ли е съдбата”. “Три картини от българския живот”. Христо Ботев. „Това ви чака”.
  

14. 
    ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ДРАМА - ОТ СЦЕНИЧНО-ШКОЛСКИЯ ДИАЛОГ ПРЕЗ ПРЕВОДНАТА ДРАМАТУРГИЯ КЪМ ОРИГИНАЛНАТА ДРАМА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ.  Драмите на Петко Славейков, Васил Друмев, Добри Войников, Тодор Пеев. Жанрови особености, тематични търсения, сюжетни модели. Изследвания и изследователи.
    

• 
  ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ТЕКСТ. Петко Славейков. “Малакова”. Васил Друмев. Иванку, убиецът на Асеня І”. Добри Войников. “Криворазбраната цивилизация”. Тодор Пеев. “Фудулеску или прокопцаният зет на хаджи Стефания”.
  

15. 
    ХРИСТО БОТЕВ. Познатият и непознатият. Обществено-политически и книжовни изяви. Литературни търсения: текстове, теми, идеологически концепции, жанрова специфика на (не)литературната книжовност на Ботев.
    

• 
  ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ТЕКСТ.  Поезия, проза, публицистика.
  

16. 
    Теория на научното съчинение. Библиография. Създаване на научен апарат.
    

б) семинари (списък от теми или текстов файл)

1. 
   „Трудният” път към „История славянобългарска” на отец Паисий.
   
2. 
   „Житие и страдание грешнаго Софрония” или за Азът и Историята.
   
3. 
   „Рибен буквар” от д-р Петър Берон (към историята и теорията на възрожденския предговор).
   
4. 
   Литературната Мати Болгарии на Неофит Бозвели и (не)любимите й литературни синове.
   
5. 
   „Стоян и Рада” от Найден Геров (що е то баладна мистификация)?
   
6. 
   За старите възрожденски литературни майки и техните литературни синове („Стара майка се прощава със сина си” от Чинтулов и „Кървава кошуля” от Р. Жинзифов).
   
7. 
   Воеводата: психоментален профил („Горски пътник” на Г. Раковски).
   
8. 
   Идеология на „неповинния българин” („Неповинен българин” от Г. С. Раковски).
   
9. 
   „Чужденецът и хубавите българки” („Изворът на Белоногата” от Дядо Славейков).
   
10. 
    „Още за литературните майки на възрожденското време и техните юначни синове” („Воеводата” на Гр. Пърличев).
    
11. 
    „Моделът нещастна фамилия” в оригиналната повест на Българското възраждане („Изгубена Станка” на Илия Блъсков, „Нещастна фамилия” на В. Друмев, „Сирото семейство” на Л. Каравелов).
    
12. 
    Физическата и духовната авантюра в оригиналната повест на Възраждането („Воевода”, „Турски паша”, „Божко”, „Слава”, „Неда”, „Стана” на Л. Каравелов).
    
13. 
    Невъзможният роман в литературата на Възраждането („Три картини от българския живот” на Л. Каравелов, „Ученик и благодетели” на Друмев, „Злочеста Кръстинка” на Ил. Блъсков, „Под игото” на Ив. Вазов).
    
14. 
    . „Дългият” път към „късия” новобългарски разказ: структура и кодификации в „Това ви чака (Ако не е истина, не е и лъжа)” на Хр. Ботев.
    
15. 
    „Иванку, убиецът на Асеня І” (контрапунктуалното „но” в динамиката на драматичния сюжет).
    
16. 
    „Криворазбраната цивилизация” във и отвъд комедията на Д. Войников.
    
17. 
    Матримониалната колизия във „Фудулеску или прокопцаният зет на хаджи Стефания” на Тодор Пеев.
    
18. 
    Поезията на Ботев в контекста на оригиналната възрожденска поезия (образна система, поетически колизии, идеологически (не) възможности).
    
19. 
    Публицистиката на Ботев - проблемен анализ.
    

в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)

2. Литературните синове на Възраждането (тема за колоквиум за трети учебен семестър).

г) практикуми (списък от теми или текстов файл)

д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)

13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)