1. Наименование на курса



Дата15.08.2018
Размер76.6 Kb.
#79119

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 30/1/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


История на литературата и сравнително литературознание

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


Филологии 2.1.

Специалност(и)

<наименование>1


Българска филология ЗО



ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>


Митичното в българската литература

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


задължителноизбираем

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


ОКС 'бакалавър'

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


4

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


7

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>




2

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>


Доц. д-р Татяна Ичевска

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Успешно завършилите обучението по тази учебна дисциплина ще знаят кои са доминантните функционално-семантични и структурни модели в литературата ни, в които се интегрират архетипите на „нисшата” ни митология, как посредством образните конкретизации на митичното се осъществява срещата на различни типове съзнания в българската литература.

ще могат ...


Студентите ще могат да се ориентират правилно в очертаното литературноисторическо поле, да интерпретират самостоятелно включените в курса произведения от българската литература, да ги полагат в мрежа от междутекстови връзки.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Преподаването е аудиторно, под формата на лекции и разговори върху определени произведения от програмата

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Студентите трябва да познават, от една страна, спецификата на славянската митология и в частност на българската народна митология, особеностите и жанровата система на българския фолклор. От друга страна, оформилите се тенденции в развитието на българската литература от Възраждането до Първата световна война, трансформационните процеси, засягащи определени жанрове, главните проблемно-тематичните полета, в които се разгръща българската литература, основните литературни кръгове и направления, както и техните естетико-художествени платформи (посочената проблематика е част от предходните на настоящия курс лекционни курсове по „Български фолклор”, „Българска възрожденска литература”, „Българска литература от Освобождението до Първата световна война”, както и на протичащия паралелно курс по „Българска литература след Първата световна война”).

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)



13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Целта на курса е да очертае доминантните функционално-семантични и структурни модели в литературата ни и образуваните нови проблемно-тематични парадигми чрез интегриране на архетипи на „нисшата” митология в разнообразни сюжетни конфигурации. Ще бъдат обговорени финкциите на митичното в българската литература, а чрез неговите образни конкретизации ще бъдат осмислени и някои проявления на междутекстовостта и автоцитирането; на пресичането и наслагването на множество дискурси в литературноисторическото пространство (реалистичен, митологично-приказен, метафорико-символен) – знак за срещата на различни типове съзнания; на естетическите полемики „за” и „против” модерността.

Дисциплината приключва с полагане на тест.


14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ:

Беновска-Събкова, М. Змеят в българския фолклор. С., 1992.

Бочков, П. Непознатият юнак. С., 1994.

Гейщор, А. Митология на славяните. С., 1986.

Георгиева, Ив. Българска народна митология. С., 1993.

Дюркем, Е. Елементарни форми на религиозния живот. С., 1998.

Дюркем, Е. Избрано. С., 1994.

Елиаде, М. Митът за вечното завръщане. С., 1994.

Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. С., 1994.

Ичевска, Т. Митичното в българската литература – светове и форми. Пловдив, 2000.

Касирер, Е. Езикът. Философия на символичните форми. Т. 1, С., 1998.

Касирер, Е. Есе за човека. С., 1996.

Касирер, Е. Митът. Философия на символичните форми. Т. 2, С., 1998.

Кирова, М. Изпитание на символите. Българска литература и психоаналитична критика. С., 1996.

Кирова, М. Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература. С., 1995.

Константинова, Е. Въображаемото и реалното. Фантастиката в българската художествена проза. С., 1987.

Лотман, Ю. Поетика. Типология на културата. С., 1990.

Маразов, Ив. Видимият мит. С., 1992.

Мелетински, Е. Поетика на мита. С., 1995.

Мит и философия. С., 1991.

Мифы народов мира. Т. 1-2. М., 1987/88.

Ничев, Б. От фолклор към литература. Увод в южнославянския реализъм. С., 1976.

Панчовски, Ив. Пантеонът на древните славяни и митологията им. С., 1993.

Проп, Вл. Исторически корени на вълшебната приказка. С., 1994.

Строс- Леви, К. Ревнивата грънчарка. С., 1994.

Строс-Леви, К. Структурална антропология. С., 1995.

Тодоров, Цв. Живот с другите. С., 1998.

Тодоров, Цв. Завладяването на Америка. Въпросът за другия. С., 1992.

Фрай, Н. Анатомия на критиката. С., 1987.

Юнг, К. Избрано. Плевен, 1993.


15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Учебната дисциплина се преподава в рамките на 15 часа – главно лекционно. В началото на курса студентите получават и списък с произведения, както и библиография към тях, след което в часовете тези творби се обсъждат под формата на разговор.

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Дисциплината завършва с полагането на тест. Основен критерий за оценяване е степента на усвояване на отделните теми, включени в програмата, демонстрирана по време на теста.

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


български

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Доц. д-р Татяна Ичевска

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


ТЕМА № 1

Битие и същност на митичното. Архетипи на „нисшата” митология – структура, семантика и функции.

ТЕМА № 2

Митичното като „враждебно друго”.

ТЕМА № 3

Митичното като витална сила – форми и параметри на съзиданието и дестрофията.

ТЕМА № 4

Митичното и проблемите на личността. Диалог на светове.

ТЕМА № 5

Мит и ерос в литературата.

ТЕМА № 6

Митичното като индикатор на социално-политическия кризис на 20-те години на 20. век.



Забележка: Една тема може да бъде разгледана в рамките на няколко лекционни часа.

б) семинари (списък от теми или текстов файл)



в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 15 август 2018 г. :: :: Стр. от .



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница