1. Наименование на курса

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.

Специалност(и)

<наименование>¹

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...

ще могат ...

Да интерпретират правилно езикови явления във възрожденската книжнина на славянските народи. Да използват правилно терминологичния апарат, специфичен за дисциплината и съответно да го съотнасят със съответната терминология в дадения славянски език.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)

13.Съдържание на курса

текст (общо описание)

УниЛекционният курс има за цел да представи процесите на формиране и развитие на новобългарския кни­жовен език през възрожденския период в съпоставка с историята на отделните славянски езици (сръбски, хърватски, полски и чешки). Езиковите яв­ления се интерпретират в духа на класическите и на най-новите постижения в областта на те­орията на книжовните езици. Просле­дяват се характерните особености на книжовния език през различните му етапи на раз­витие в съпоставка периодите в езиковата история на сърби, хървати, поляци и чехи. Съпоставят се постиженията, идеите и концепциите на заслужили славянски книжовници: строители и реформатори на съответните книжовни езици. Анализът на езиковите факти подготвя студентите да вникнат в духа на възрожденската епоха. Диахронният аспект подпомага осмислянето на съвременните езикови яв­ления и тяхната интерпретация, за правилното ориентиране в най-новите езиковоразвойни процеси.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>

ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ

1. 
   Андрейчин, Л. Из историята на нашето езиково строителство. С., 1979.
   
2. 
   История на новобългарския книжовен език. С., 1989 (изд. БАН).
   
3. 
   Иванова, Д. История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ «Паисий Хилендарски», 2012.
   
4. 
   Русинов, Р. История на новобългарския книжовен език. С., 1980 и следв. изд.
   
5. 
   История на новобългарския книжовен език. С., 1989 (изд. БАН).
   
6. 
   Първев, Хр. Страници из историята на българския книжовен език. С., 1986.
   
7. 
   Иванова, Д. Езиковите въпроси в българския периодичен печат през Възраж­дането. Пловдив, 1998.
   
8. 
   Иванова, Д. Традиция и приемственост в новобългарските преводи на Еван­гелието. Текстология и език. Пловдив, 2002.
   
9. 
   Иванова, Д. Недописани страници към историята на новобългарския книжовен език. Славистични ракурси. Пловдив: УИ «Паисий Хилендарски» 2008.
   

15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително

19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина²

а) лекции (списък от теми или текстов файл)

1. 
   Историята на НБКЕ като научна и учебна дисциплина. Състояние и проблеми на изследванията по история на НБКЕ. Същност на книжовния език с оглед на теорията на книжовните езици. Понятията книжовен език, диалект, наддиалектни и интердиа­лектни формации, национален език. Прин­ципи на изграждане на БКЕ в сравнение с дру­ги славянски и балкански книжовни езици.
   
2. 
   Периодизация на българския книжовен език. Континуитет в развитието на БКЕ. Съпоставка с историческия развой на други славянски книжовни езици.
   
3. 
   Начално изграждане и първи прояви на НБКЕ до втората четвърт на XIX век. Книжовна дейност на първите строители на НБКЕ: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански.
   
4. 
   НБКЕ през втората четвърт на XIX в. Проблемът за характера и броя на фило­ло­гическите школи през този период: Черковнославянска, Славянобългарска, Ново­българска. Представители на отделните книжовноезикови школи.
   
5. 
   НБКЕ от средата на XIX век до Освобождението. Книжовноезикови школи през третата четвърт на XIX век: Пловдивска, Търновска, Каравелова, Дринова. Главни пред­ставители и кодифициращи средства.
   
6. 
   Проблеми на стилистичното изграждане на българския книжовен език. Развитие на
   научнопопулярния, публицистичния и художествения стил. Формиране на разговорния
   и административния стил. Външна съпоставка със състоянието в други славянски страни.
   
7. 
   Възрожденският периодичен печат и градивните книжовноезикови процеси. Нацио-
   нално-езиковата политика на страниците на възрожденските периодични издания, (в.
   "Цариградски вестник", в. "Македония", в. "Свобода", сп. "Български книжици", сп.
   "Читалище", сл. "Периодическо списание" и др. - по избор). Съпоставка с периодично издание през 19 в. в друга славянска страна.
   
8. 
   История на новобългарските преводи на Библията и тяхното място и значение в
   градивните книжовноезикови процеси. Формиране на библейския стил. (Съпоставка с
   преводите на съответните славянски езици).
   
9. 
   НБКЕ от Освобождението до началото на XX век. Унификационни и интеграционни про-
   цеси в книжовноезиковото строителство и установяване на единни норми. Ролята на
   Ив. Вазов в градивните процеси на БКЕ. Посочете аналогична по значение фигура в славянските литератури.
   
10. 
    Идеята за общ славянски книжовен език в културната история на славянските народи и
    отражението й в българската възрожденска действителност: И. Добровски, К. Фотинов,
    Г.Раковски, Гр.Пърличев, И.Богоров и др.
    
11. 
    Исторически обзор на българо-полските; българо-чешките и българо-сръбските
    културни връзки (по избор).
    
12. 
    Славянските връзки в усвояването на езиковедските идеи през Възраждането (Вук
    Караджич, Й. Юнгман, С. Линде) (по избор).
    
13. 
    Отзвукът на Буковите идеи в българските правописни модели през Възраждането.
    
14. 
    Чешки културни проекции в българското възрожденско общество.
    
15. 
    Чехия и чехите в българския периодичен печат през Възраждането.
    
16. 
    Щрихи към проблема за рецепцията на чешките образователни модели през третата
    четвърт на XIX век.
    
17. 
    Чешките идеи за изграждане на книжовния език и българската езиковостроителна тео­-
    рия и практика през Възраждането.
    
18. 
    Представители на чешката интелигенция в България. Проф. Константин Иречек и
    интересът му към историята на България и към българския език.
    
19. 
    Българските преводи от полски през Възраждането. Романът „Асен" от Зигмунт Милковски (Теодор Томаш Йеж) и неговите преводни версии на
    български език.
    

22. 
    Романът „Кърджали" на Михаил Чайковски и неговите български преводни версии.
    
23. 
    Българските преводи от сръбски през Възраждането - посредници в културния диалог между славянските народи. З. Милковски – Попович-Даничар – Хр. Г. Данов.
    
24. 
    Заемки от полски, чешки и сръбски в българския език през Възраждането (по избор).
    
25. 
    Страници за България в изследванията на чешки, сръбски и полски учени. (Изслед­ванията на К. Иречек; пътеписите и очерците на Станислав Чарновски и др.). Приносите на професор Мечислав Малецки в развитието на славянската и на българ­ската диалек­то­логия.
    
26. 
    Динамика на съвременните книжовноезикови процеси. Езикът на масмедиите (съпос­тавка на българския книжовен език със съответните славянски езици).
    

в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)

г) практикуми (списък от теми или текстов файл)

д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)

13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)