1. Наименование на курса



Дата15.08.2018
Размер100.89 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 19/2/2013


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Катедра по български език

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1. Филология

Специалност(и)

<наименование>1


Славянска филология

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>


История на новобългарския книжовен език (в сравнение с историята на други славянски книжовни езици)

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


избираем

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


магистър

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


четвърта

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


осми семестър

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


2

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>


Проф. дфн Диана Иванова

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...




Да имат Ще знаят с какво се занимава дисциплината История на НБКЕ, източници на изследване, терминологичния апарат на теорията и историята на книжовните езици. Студентите ще са наясно: с цялостната периодизация на българския книжовен език и с приемствеността в развитието му; с книжовноезиковите процеси през възрожденския период и езиковостроителните принципи; с езиковите концепциите и модели на различните книжовни школи през през 19 век; с нормализацио­нните и кодификационните процеси, с развитието на граматичната мисъл и правописния въпрос; с процесите на стилистично оформяне, на лексикалното и фразеологичното обогатяване на книжовния език, с терминообразуването и др. Книжовноезиковите процеси се разглеждат в сравнение с историята на други славянски езици (сръбски, хърватски, полски и чешки), като се отчитат сходствата и различията.; общи тенденции, езиковостроителни принципи, пътища и начини на изграждане на съответните езици; видни представители на книжнината и др.






ще могат ...


представа за същността на дисциплините, спадащи към историческата лингвистика. Ще имат представа за основните етапи от развитието на българския книжовен език. Ще могат да правят съпоставка с оставалите славянски езици и да отбелязват паралелни или различни тендеции в тях.

Да интерпретират правилно езикови явления във възрожденската книжнина на славянските народи. Да използват правилно терминологичния апарат, специфичен за дисциплината и съответно да го съотнасят със съответната терминология в дадения славянски език.


10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


аудиторни занятия (лекции)

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


За резултатната работа по проблематиката на дисциплината е необходимо студентите да имат познания върху старобългарски език, история и културна история на България (възрожденски период) и на съответните славянски страни, познания върху съвременния български книжовен език (фонетика, граматика, лексикология).

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)



13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


дни.

УниЛекционният курс има за цел да представи процесите на формиране и развитие на новобългарския кни­жовен език през възрожденския период в съпоставка с историята на отделните славянски езици (сръбски, хърватски, полски и чешки). Езиковите яв­ления се интерпретират в духа на класическите и на най-новите постижения в областта на те­орията на книжовните езици. Просле­дяват се характерните особености на книжовния език през различните му етапи на раз­витие в съпоставка периодите в езиковата история на сърби, хървати, поляци и чехи. Съпоставят се постиженията, идеите и концепциите на заслужили славянски книжовници: строители и реформатори на съответните книжовни езици. Анализът на езиковите факти подготвя студентите да вникнат в духа на възрожденската епоха. Диахронният аспект подпомага осмислянето на съвременните езикови яв­ления и тяхната интерпретация, за правилното ориентиране в най-новите езиковоразвойни процеси.


14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>



ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ


  1. Андрейчин, Л. Из историята на нашето езиково строителство. С., 1979.

  2. История на новобългарския книжовен език. С., 1989 (изд. БАН).

  3. Иванова, Д. История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ «Паисий Хилендарски», 2012.

  4. Русинов, Р. История на новобългарския книжовен език. С., 1980 и следв. изд.

  5. История на новобългарския книжовен език. С., 1989 (изд. БАН).

  6. Първев, Хр. Страници из историята на българския книжовен език. С., 1986.

  7. Иванова, Д. Езиковите въпроси в българския периодичен печат през Възраж­дането. Пловдив, 1998.

  8. Иванова, Д. Традиция и приемственост в новобългарските преводи на Еван­гелието. Текстология и език. Пловдив, 2002.

  9. Иванова, Д. Недописани страници към историята на новобългарския книжовен език. Славистични ракурси. Пловдив: УИ «Паисий Хилендарски» 2008.



15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


лекции, беседи, семинари, самостоятелни задачи, изготвяне на курсови работи, реферати, доклади за участие в конференции и др.

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


писмен или устен изпит, реферат, курсови работи, доклади за научни конференции върху проблематиката на дисциплината.

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


български

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Проф. дфн Диана Иванова

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


ЛЕКЦИИ

  1. Историята на НБКЕ като научна и учебна дисциплина. Състояние и проблеми на изследванията по история на НБКЕ. Същност на книжовния език с оглед на теорията на книжовните езици. Понятията книжовен език, диалект, наддиалектни и интердиа­лектни формации, национален език. Прин­ципи на изграждане на БКЕ в сравнение с дру­ги славянски и балкански книжовни езици.

  2. Периодизация на българския книжовен език. Континуитет в развитието на БКЕ. Съпоставка с историческия развой на други славянски книжовни езици.

  3. Начално изграждане и първи прояви на НБКЕ до втората четвърт на XIX век. Книжовна дейност на първите строители на НБКЕ: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански.

  4. НБКЕ през втората четвърт на XIX в. Проблемът за характера и броя на фило­ло­гическите школи през този период: Черковнославянска, Славянобългарска, Ново­българска. Представители на отделните книжовноезикови школи.

  5. НБКЕ от средата на XIX век до Освобождението. Книжовноезикови школи през третата четвърт на XIX век: Пловдивска, Търновска, Каравелова, Дринова. Главни пред­ставители и кодифициращи средства.

  6. Проблеми на стилистичното изграждане на българския книжовен език. Развитие на
    научнопопулярния, публицистичния и художествения стил. Формиране на разговорния
    и административния стил. Външна съпоставка със състоянието в други славянски страни.

  7. Възрожденският периодичен печат и градивните книжовноезикови процеси. Нацио-
    нално-езиковата политика на страниците на възрожденските периодични издания, (в.
    "Цариградски вестник", в. "Македония", в. "Свобода", сп. "Български книжици", сп.
    "Читалище", сл. "Периодическо списание" и др. - по избор). Съпоставка с периодично издание през 19 в. в друга славянска страна.

  8. История на новобългарските преводи на Библията и тяхното място и значение в
    градивните книжовноезикови процеси. Формиране на библейския стил. (Съпоставка с
    преводите на съответните славянски езици).

  9. НБКЕ от Освобождението до началото на XX век. Унификационни и интеграционни про-
    цеси в книжовноезиковото строителство и установяване на единни норми. Ролята на
    Ив. Вазов в градивните процеси на БКЕ. Посочете аналогична по значение фигура в славянските литератури.

  10. Идеята за общ славянски книжовен език в културната история на славянските народи и
    отражението й в българската възрожденска действителност: И. Добровски, К. Фотинов,
    Г.Раковски, Гр.Пърличев, И.Богоров и др.

  11. Исторически обзор на българо-полските; българо-чешките и българо-сръбските
    културни връзки (по избор).

  12. Славянските връзки в усвояването на езиковедските идеи през Възраждането (Вук
    Караджич, Й. Юнгман, С. Линде) (по избор).

  13. Отзвукът на Буковите идеи в българските правописни модели през Възраждането.

  14. Чешки културни проекции в българското възрожденско общество.

  15. Чехия и чехите в българския периодичен печат през Възраждането.

  16. Щрихи към проблема за рецепцията на чешките образователни модели през третата
    четвърт на XIX век.

  17. Чешките идеи за изграждане на книжовния език и българската езиковостроителна тео­-
    рия и практика през Възраждането.

  18. Представители на чешката интелигенция в България. Проф. Константин Иречек и
    интересът му към историята на България и към българския език.

  19. Българските преводи от полски през Възраждането. Романът „Асен" от Зигмунт Милковски (Теодор Томаш Йеж) и неговите преводни версии на
    български език.

21. Българските преводи от полски през Възраждането. Преводът на разказа „Swatanie zaporożca" („Козаково сватуване") от Михаил Чайковски. Източник на превода, текстологични и езикови особености.

  1. Романът „Кърджали" на Михаил Чайковски и неговите български преводни версии.

  2. Българските преводи от сръбски през Възраждането - посредници в културния диалог между славянските народи. З. Милковски – Попович-Даничар – Хр. Г. Данов.

  3. Заемки от полски, чешки и сръбски в българския език през Възраждането (по избор).

  4. Страници за България в изследванията на чешки, сръбски и полски учени. (Изслед­ванията на К. Иречек; пътеписите и очерците на Станислав Чарновски и др.). Приносите на професор Мечислав Малецки в развитието на славянската и на българ­ската диалек­то­логия.

  5. Динамика на съвременните книжовноезикови процеси. Езикът на масмедиите (съпос­тавка на българския книжовен език със съответните славянски езици).


в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)


По изучаваната дисциплина има учебници и отделни помагала, които се допълват с материали по отделни теми от препоръчвани от лектора статии и книги. Прилага се мултимедия. Студентите използват богатия фонд на старо­печатния отдел на Народната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив при изпълнение на задачи за извънаудиторна, самостоятелна работа.

1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 15 август 2018 г. :: :: Стр. от .



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница